Archive for the ‘Писма до Цв. Цветанов и отговори’ Category

Изпълнителен лист от МВР по делото за ДОИ

събота, февруари 2nd, 2013

Съобщение от МВР за юрисконсултско възнаграждение

събота, февруари 2nd, 2013

Решение № 13730 на 5-чл. състав по дело 8419/2012 срещу МВР за отказ на достъп до обществена информация.

петък, ноември 2nd, 2012

Предишно Р/О: Предишно Р/О, 6713 / 11.5.2012 г.

РЕШЕНИЕ13730
София, 01.11.2012В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – II колегия, в съдебнозаседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
ИЛИАНА СЛАВОВСКА

 

при секретар Мария Попинска
и с участието
на прокурора Ангел Ангелов
изслуша докладваното
от съдията ИЛИАНА СЛАВОВСКА
по адм. дело 8419/2012. Document Link Icon

Производството е по реда на чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Димитър Николов Митев от гр.Пловдив, подадена от процесуалния му представител срещу решение № 6713 от 11.05.2012 г., по адм.дело № 13595/2011 г. от тричленен състав на Пето отделение на Върховния административен съд, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против отказа на Министъра на вътрешните работи да му предостави достъп до обществена информация. По подробно изложени доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново, с което административният акт да бъде отменен.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Върховният административен съд – Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218 ал.2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Митев, като е приел че исканата от него информация не представлява обществена информация по смисъла на легалното определение за такава, дадено в закона за достъп до обществена информация.
Този извод на съда е правилен и обоснован.
Формулираните от Митев искания за предоставяне на достъп до обществена информация са свързани с информация по движението и начина на произнасяне по негов сигнал до министър на вътрешните работи, включително конкретно извършените лично от министър действия по този сигнал, при което обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че в случая исканата информация не е свързана с получаване на данни за създавана и съхранявана от органа и неговата администрация такава, а се иска отговор на конкретни възникнали въпроси, касаещи жалбоподателя.
В случая наведеният довод в касационната жалба, че неправилно в решението е изследван правният интерес на жалбоподателя е неоснователен, тъй като такова изследване не е правено в обжалваното решение, като съдът в случая е извел изводите си единствено тълкувайки легалното определение за обществена информация, дадено в закона. Такава информация е тази, която е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти (чл.2 ал.1 ЗДОИ). Същевременно чл.9 ЗДОИ посочва видовете обществена информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации – официална и служебна. Официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, служебна е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
Правилно в конкретния случай, тричленният състав е приел, че исканата от Митев информация не представлява нито официална, нито служебна, доколкото се иска информация, относима към подаден сигнал от Митев, както и относно съдебен спор, в който участва МВР.
Същевременно в тази насока следва да бъде посочено, че в ЗДОИ е налице изрична разпоредба, изключваща приложението на този ред за снабдяване с информация, в случаите, когато исканата информация евъв връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица (чл.8 т.1 ЗДОИ).
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 6713 от 11.05.2012 г., постановено по адм. дело № 13595/2011 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение.
Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Анна Димитрова
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Марина Михайлова
/п/ Виолета Главинова
/п/ Еманоил Митев
/п/ Илиана Славовска
 
 
 

И.С

Протокол от заседание на петчленен състав на ВАС по дело 8419 по ЗДОИ

вторник, октомври 30th, 2012
П Р О Т О К О ЛСофия, 27.09.2012 година

Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – II колегия, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при участието на секретаря Мария Попинска
и с участието на прокурора Ангел Ангелов
сложи на разглеждане дело № 8419 по описа за 2012 годинаDocument Link Icon,
докладвано от съдиятаИЛИАНА СЛАВОВСКА

На поименно повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК на второ четене:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Димитър Николов Митев, гр. София – редовно призован, се явява лично.
ОТВЕТНИКЪТ Министъра на вътрешните работи – редовно призован, се представлява от юрисконсулт Пиперкова, с пълномощно от днес.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, петчленен състав, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА и писмените доказателства:

КАСАТОРЪТ Митев: Поддържам касационната жалба. Няма да представям други доказателства.

ЮРИСКОНСУЛТ Пиперкова: Оспорвам касационната жалба. Няма да соча други доказателства.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените с касационната жалба писмени доказателства.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, петчленен състав, счете делото за изяснено от фактическа страна и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
КАСАТОРЪТ Митев: Моля да уважите касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Твърденето, че гражданинът иска информация, не за да си състави своя представа за работата на системата, а за да се снабди с доказателства и данни относими към негов личен съдебен спор и за разрешаване на лични проблеми на Митев. Лични проблеми нямам. Категорично няма отношение искането ми с мои лични проблеми. Интересува ме съдбата на тези документи. Това не е мой личен проблем, а това е проблем от който аз ще съставя мнение дали министърът решава нещата или нисшите звена, без негово знание и от негово име решават въпросите. Това е много важна обществена информация. Неприятно ми е да съдя България в Страсбург. Там ми е делото в момента. Аз съм предложил на министъра при какви условия бих се отказал от делото в Страсбург. Нещата зависят от него. Наредбата е издадена от МВР през 2000 г. и той има правомощията да я отмени. Щом като не я отменя, аз си правя извода – не е проблем на Митев това, а е проблем на много българи. Конкретен спорен въпрос тук няма Не зависими от вашето решене дали аз ще спечеля нещо или няма да спечеля.
ЮРИСКОНСУЛТ Пиперкова: Моля да отхвърлите касационната жалба като неоснователна и да оставите в сила първоинстанционното решение. Тричленният състав се е произнесъл с едно правилно решение и мотивирано е изложил защо не приема, че не са налице условията по ЗДОИ. Моля да ми присъдите юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е основателна. Налице е нарушение на материалния закон, тъй като приетото от съда противоречи на разпоредбите на чл.2, ал.1 и чл.11 от ЗДОИ, както и на принципното положение, посочено в чл.7, ал.1 от закона. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че исканата информация не е обществена, а цели да се снабди лицето с доказателства по конкретно дело. Такива искания в петте точки на заявлението не се съдържат, нито пък в акта на министъра или в мотивите на съда се сочи, че с оглед конкретно дело исканата информация може да се получи по друг ред (например по чл.186 и 190, ал.1 от ГПК и др.), за да е неприложим реда на ЗДОИ, съгласно чл.4, ал.1 от закона. Каква, ако не обществена, е исканата например в т.5 от заявлението информация има или няма министърът приемен ден?
За приложението на ЗДОИ е важно не какъв е интересът на заявителя, а какъв е характерът на исканата информация. Иначе прокламираната в чл.7, ал.1 забрана за ограничение при искане от различни лица, се обезсмисля.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, петчленен състав, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законния срок.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР:

Касационна жалба с/у Реш. № 6713/11.05.2012 по адм.д. 13595 с/у МВР по ЗДОИ

вторник, юли 10th, 2012

 

 

                                                                                          

Решение № 6713 по дело 13595/2011 с/у МВР за отказ на достъп до информация

неделя, май 13th, 2012
РЕШЕНИЕ6713
София, 11.05.2012В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебнозаседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

 

при секретар Илиана Иванова
и с участието
на прокурора  
изслуша докладваното
от председателя АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
по адм. дело 13595/2011. Document Link Icon

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Димитър Николов Митев от гр. Пловдив, против отказ на министъра на вътрешните работи (министъра/ът), обективиран в писмо рег. № І-22109/29.07.2011 г., да му предостави достъп до искана от него обществена информация, посочена в заявление вх. № ЗДОИ–55/22.07.2011 г.
Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС) счита, че жалбата е подадена в срок, поради което се явява процесуално допустима. Неоснователен е доводът, развит от процесуалния представител на ответника, че тя е недопустима, предвид уведомителния характер на писмото, което се обжалва. Ако писмото не представлява административен акт, а уведомителен такъв, то тогава е налице мълчалив отказ на министъра да се произнесе по искането на Митев. Съгласно текста на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ и тълкуването му, давано в постоянната практика на ВАС, мълчалив отказ по този закон е недопустим. Въпреки правните квалификации, дадени в обжалваното писмо, характерът на последното направено с него изявление сочи, че поради факта, че министърът е преценил искането на Митев като недопустимо, той го оставя без разглеждане. Т.е. постановен е един административен акт на министъра, с който той отказва да предостави искана от Митев информация. Именно този акт е предмет на проверка и преценка за законосъобразност от страна на ВАС.
Неоснователно е и второто възражение за недопустимост на подадената от Митев жалба на основание нейното просрочие. Действително, видно от приложеното на л. 10 от делото „известие за доставяне”, обжалваното писмо е връчено на жалбоподателя на 04.08.2011 г. Жалбата против него е постъпила в МВР на 03.10.2011 г. Видно от текста на писмото обаче, в него не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва то, поради което и на основание чл. 140, ал. 1 от АПК, срокът за обжалване се удължава на 2 месеца, които към датата на подаване на жалбата не са били изтекли. Т.е. тя се явява подадена в срок и съответно е процесуално допустима.
С обжалваното писмо рег. № І-22109/29.07.2011 г., министърът е отказал да предостави на Митев искана от него информация, поради недопустимост на заявлението му. Твърди, че същата не е „обществена” информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като се иска не за да може гражданинът да си състави собствено мнение относно дейността на Министерството на вътрешните работи (МВР). Видно от представените към заявлението приложения, информацията се отнася до съдебно производство, в което Митев е бил страна, както и за подаден от него и разгледан от министъра, сигнал. Освен това се касае не за създадена, събирана и съхранявана в МВР информация, а за предоставяне на становища, мнения или съображения от административния орган, които да се изготвят в отговор на заявлението му. Претенциите на жалбоподателя относно негова жалба срещу решението на министъра по подадения от Митев сигнал, не са съобразени с чл. 124, ал. 2 от АПК, прогласяващ необжалваемост на решенията по подадени сигнали. За информацията относно подадени от жалбоподателя сигнали, се прилага специалния ред на АПК, поради което и на основание чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗОДОИ , искането му е оставено без разглеждане като недопустимо.
Недоволен от отказа, Митев го обжалва. Твърди, че с отказът на министъра се засяга конституционното му право на достъп до информация. В устните си пледоарии пред съда поддържа тезата, че от отговора на поставените от него въпроси, той ще си направи изводи за това как работи администрацията в МВР и в частност – министъра. Моли отмяна на отказа.
Ответната страна – министърът, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна.
Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по спора, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е подал заявление рег. № ЗДОИ-55/22.07.2011 г. до министъра. В същото, след хронологичен преглед на разменена между двамата кореспонденция до този момент, е направил искане за предоставяне на достъп до следната информация:
1. Представяни ли са на министъра за одобрение писмените бележки на юрк. Б. Иванов, представени от последния в съдебно заседание пред ВАС? Прочел ли е министърът подадения от Митев сигнал до него?
2. Запознат ли е министърът с условията, поставени от Митев в сигнала му до него, за да оттегли той подадената против България жалба до Европейския съд по правата на човека? Готов ли е министърът да изпълни тези от тях, които са в неговата компетентност?
3. Прочел ли е министърът жалбата на Митев против подписания от него (министъра) отговор на сигнала му? Упълномощавал ли е министърът служителката в министерството А. Емануилова, да отговори по начина, по който е отговорила тя на жалбата му?
4. Как се е разпоредил министърът с материалите, връчени му лично от Митев; прочел ли ги е лично или ги е дал за отговор на служители, срещу практиките на които възразява той в сигнала, жалбата и писмото си до министъра?
5. Вярно ли е, че министърът няма приемен ден за граждани и ще приеме ли той искането на Митев за лична среща с него?
Към заявлението Митев е приложил негово писмо от 11.05.2011 г. до министъра; сигнал от Митев до министъра с копие до министър-председателя с вх. № в МВР М-13043/28.07.2010 г.; писмо на министъра до Митев с рег. № І-26857/24.08.2010 г.; жалба от Митев до министъра с вх. № в МВР М-14835/03.09.2010 г.; писмо до Митев от директор Дирекция „КИАД” – МВР рег. № І-30389/30.09.2010 г.; сигнал на Митев до министъра с копие до министъръ-председателя с вх. № в Дирекция „ПНО” – МВР 9815/03.08.2010 г. и писмени бележки на юрисконсулт, процесуален представител на министъра по а.д. № 15095/2009 г. по описа на ВАС.
При така установеното от фактическа страна, жалбата на Митев се явява неоснователна.
Легалното определение за понятието “обществена информация е дадено в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ – “Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти”. Видно от характера на исканата със заявлението на Митев информация, същата не отговаря на посочените критерии, поради което не е и “обществена” такава. Очевидно е, че тя се иска не за да състави гражданинът свои представи за начина на работа в системата на МВР, а за да се снабди с доказателства и данни, относими към негов личен съдебен спор, в който участва и МВР, вкл. и за разрешаването на лични проблеми на Митев. До този извод съдът стига, тъй като в случая интересът на жалбоподателя не е за получаване на осветеност по въпроси, свързани с работата по сигнали и предложения от страна на граждани до МВР, а по конкретен спорен въпрос, разрешаването на който при това е отнесено до съда. При това, исканата информация не е свързана с получаване на данни за “създавана и съхранявана от органите и техните администрации”, каквото е изискването на чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ, а за отговор на конкретни, сега възникнали въпроси. Т.е., иска се становището (мнението) на министъра по същите въпроси. Тези особености от своя страна, също не дават възможност за квалифициране на исканата информация като “обществена”. При липса на искане за предоставяне на достъп до обществена информация, каквото е направеното от Митев, за министъра, като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, не възниква задължение за отговор въобще. Настоящият състав счита, че обжалваното писмо е нещо направено “свръх задълженията” на министъра.
Предвид горното, жалбата се явява неоснователна, поради което тя следва да се отхвърли като неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Димитър Николов Митев от гр. Пловдив, против отказ на министъра на вътрешните работи, обективиран в писмо рег. № І-22109/29.07.2011 г., да му предостави достъп до искана от него информация, конкретизирана в заявление вх. № ЗДОИ–55/22.07.2011 г.
Решението може да се обжалва пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Андрей Икономов
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Диана Добрева
/п/ Илияна Дойчева
 

А.И.

Особено мнение на съдията Андрей Икономов:
Не споделям мнението на мнозинството от съдебния състав , че исканата от Митев информация няма характер на обществена такава. Вярно е твърдението, изразено в обжалвания акт, че тя е свързана със съдебно производство, по което Митев е бил страна. Вярно е обаче и това, че информацията се иска от жалбоподателя не за използването `и като доказателство за прилагане по същото това дело, а за да си състави самия той мнение за начина на работа на органите на МВР и в частност на министъра. Както изрично е заявил Митев пред ВАС по време на съдебното заседание по делото, проведено на 11.04.2012 г., от отговорите на поставените от него въпроси, той ще може да си състави мнение, дали решението по тях е взето лично от министъра или са разпределени за обработка, даване на становище и вземане на решение от средното звено в МВР. Така поставен, въпросът за търсене на информация води до извод, че в случая се търси служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, която е по повод дейността на органите и на техните администрации. При това, в закона не съществува забрана за предоставяне на обществена информация по въпроси, с които заявителят на искането е лично свързан, нито има някакви ограничения за предоставянето `и. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, съществени обстоятелства, за да се прецени дали тя е „обществена” са дали е свързана с обществения живот в страната ни и дали дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти – условия, които според мен в настоящия случай са налице.
Неоснователен е и доводът развит от процесуалния представител на министъра, че по отношение искането на Митев намират приложение само нормите на АПК, дерогиращи нормите на ЗДОИ. Подобна конструкция по начало е невярна. Банална истина е, че АПК е общ нормативен акт, а ЗДОИ – специален такъв. В правоприлагането е познат и приложим принципа за дерогация на общия закон от специалния такъв, не и обратното. Освен това както се каза, целта, с която се иска информацията (макар и създадена по повод конкретно съдебно дело или питане) недвусмислено сочи, че се касае за служебна обществена информация, която министърът като задължен по закона орган, е длъжен да предостави. Необосновано е твърдението, изразено в обжалвания акт, че Митев иска не „създадена, събирана и съхранявана от МВР …”официална” и „служебна” информация”, а „…становища, мнения или съображения от административния орган, които да бъдат изготвени вследствие на отправеното от него искане…”. Видно от текста на заявление вх. № ЗДОИ–55/22.07.2011 г., подадено от Митев, той иска конкретни отговори на конкретни въпроси, а не „становища, мнения или съображения от административния орган”.
По изложените съображения считам, че жалбата се явява основателна. Следва да се отмени като незаконосъобразен отказът на министъра да предостави на Митев достъп до служебната обществена информация, поискана от него със заявление вх. № ЗДОИ–55/22.07.2011 г., а делото се върне като преписка за ново произнасяне от министъра.

Съдия:

/А. Икономов/

 

 

 

П Р О Т О К О ЛСофия, 11.04.2012 година

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
при участието на секретаря Илиана Иванова
и с участието на прокурора
сложи на разглеждане дело № 13595 по описа за 2011 годинаDocument Link Icon,
докладвано от председателяАНДРЕЙ ИКОНОМОВ

На поименното повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Димитър Николов Митев, редовно призован, се явява лично.
ОТВЕТНИКЪТ: Министъра на вътрешните работи, редовно призован, се представлява от ЮРК. УЗУНОВА.
ЖАЛБ. МИТЕВ:Да се даде ход на делото.
ЮРК. УЗУНОВА: Моля да не давате ход на делото, тъй като жалбата се явява процесуално недопустима поради липса на предмет на оспорване. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп на обществена информация на обжалване пред административните съдилища и съответно пред ВАС подлежат решенията за предоставяне на достъп и такива решения, с които се отказва предоставяне достъп на информация. В случая се обжалва писмо с уведомителен характер, с което заявителят е уведомен, че по отношение на търсената от него информация не е намерил приложение Закона за достъп до обществена информация. Ако приемете, че жалбата е допустима на това основание, правя възражение, че е недопустима и поради просрочване, тъй като въпросното уведомително писмо видно от приложената обратна разписка е връчено на заявителя на 04.08.2011 г., а жалбата е заведена в деловодството на Министерството на вътрешните работи на 03.10.2011 г. Това е едно уведомително писмо, което няма характера на решение и не подлежи на обжалване пред съда. Министърът е уведомил заявителя, че по отношение на търсената информация не намира приложение ЗДОИ.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, с оглед становището на страните

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:
ЖАЛБ. МИТЕВ: Поддържам жалбата изцяло. Тази информация представлява съществено обществен интерес, защото, ако аз съм връчил материалите на министър Цветанов лично и след това без негово знание решава средното звено, то по същество управлява средното звено, а не министъра на вътрешните работи. Аз съм поискал личен прием при министър Цветанов, а там съм попитал каква е практиката, защото в приемната ми казаха, че министъра няма приемен ден. За мен представлява класически пример на обществена информация, дали министъра има приемен ден за граждани или няма такъв. Според мен събитията и фактите, които съм предал на министъра показват незаконосъобразни и нередни действия на неговите служители. Нямам доказателствени искания и няма да представям доказателства.
ЮРК. УЗУНОВА: Оспорвам жалбата като неоснователна. Няма да соча други доказателства.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените с жалбата и административната преписка писмени доказателства.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пето отделение, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ЖАЛБ. МИТЕВ: Моля да уважите жалбата по съображенията, изложени в нея. Важно за мен е, дали моите сигнали до министър Цветанов са разгледани от него за закононарушение на неговите подчинени или са прехвърлени към негови подчинени да отговорят на тези, срещу които се жалват. Ако решават нисшите звена и министъра поради заетостта си само подписва, доверявайки се на тези звена, които предприемат незаконосъобразни нередни стъпки, то при това положение, той трябва да научи по някакъв начин, за да вземе ефективни мерки. Водя делото, за да бъде променена ситуацията.
ЮРК. УЗУНОВА: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите като неоснователна подадената жалба. Търсената информация от заявителя не може да бъде дефинирана като обществена информация, така както е определено в чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществената информация. Производството по чл. 28 и чл. 36 от ЗДОИ специално обслужва само постигането на нормативно определените в този закон цели. В случая по отношение на депозираното в Министерство на вътрешните работи заявление, приложение намират разпоредбите на АПК, а те от своя страна дерогират приложението на Закона за достъп до обществена информация. Моля да ми бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09.31 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР:

 

 

СПИСЪК

на лицата, призовани по административно Дело № 13595/2011 г. Document Link Icon,
насрочено за 11.04.2012 09:00 зала № 3

В какво качество
са призовани
Име на призованото лице
Местожителство и адрес
или съдебен адрес
Забележка
1
жалбоподател
Димитър Николов Митев ч/з адв. Александър Кашъмов
гр. София, бул. “Васил Левски” № 76, ет. 2
Призовката връчена – адв. Терзийски на 31.10.11г-
2
ответник
Министъра на вътрешните работи
гр. София, ул. “Шести септември” № 29
Призовката връчена – Иванов на 02.11.11г
3
прокурор
ВАП
гр. София
-
         

 

 

Жалба до ВАС чрез министъра на вътрешните работи

събота, март 17th, 2012

ЧРЕЗ МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ДО ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

 

ЖАЛБА

от Димитър Николов Митев

чрез адв. Александър Кашъмов

съд. адрес: София, бул.”В .Левски” № 76, ет.2

 

СРЕЩУ

Отказ рег. № І-22109/ 29.07.2011 г.

НА ОСНОВАНИЕ

Чл.40 ЗДОИ

Уважаеми Върховни съдии,

Подадох до министъра на вътрешните работи заявление по Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, с което поисках информация в пет точки. Заявлението ми бе регистрирано с вх. № ЗДОИ-55 от 22.07.2011 г. С писмо рег. № І-22109/ 29.07.2011 г. министърът на вътрешните работи оставя без разглеждане заявлението ми. Мотивите за това са, че исканата от мен информация не била обществена, тъй като не представлява информация, от която гражданите могат да си съставят мнение за дейността на МВР. Поддържа се, че информацията е свързана с мои интереси в производства, по които съм страна. С цитираното писмо се засяга конституционното ми право на достъп до обществена информация, същото притежава белезите на индивидуален административен акт по ЗДОИ и подлежи на обжалване.

Правото на всеки да търси, получава и разпространява информация е гарантирано с чл.41, ал.1 от Конституцията. В РКС № 7/96 г. по к.д. № 1 от 1996 г. Конституционният съд е извел необходимостта от приемането на закон за детайлна уредба на тази материя, какъвто именно се явява приетият през 2000 г. ЗДОИ. Несъмнено е, че всяка информация, създавана или съхранявана от органите на държавна власт по презумпция дава възможност на гражданите да си съставят мнение за дейността на тези органи. Това се извежда от прочита на чл.2, ал.1 вр. чл.10 и чл.11 от ЗДОИ. Естествено, целта на законодателя не е била административните органи по свое усмотрение да решават коя информация е от значение за съставяне на мнение и коя – не. В противен случай не би съществувало право на достъп до обществена информация, а само някаква правна възможност гражданите да бъдат информирани по отделни въпроси според желанието на държавните органи. В такъв случай определението „обществена информация” би се схващало субективно и няма да бъде възможно нито еднаквото прилагане на закона. Подобно становище противоречи обаче на Конституцията и на принципите на това законодателство.

От друга страна, дори информацията, свързана със защитата на собствени права и законни интереси, няма как да се получи по АПК, тъй като същият не регламентира процедура по искане на информация и предоставянето й. При наличието на такава празнота отново съгласно правилата на тълкуването следва да се приложан разпоредбите, които се прилагат за подобни случаи, а това са разпоредбите на ЗДОИ. Следователно и по това съображение оспореният административен акт е незаконосъобразен.

Предвид и на основание горното моля да отмените оспорения отказ.

Приложение: препис от жалбата

 

                                                                       С уважение:

                                                                                  /пълномощник/

 

адм.дело № 13595/2011 г.
по описа на Върховен административен съд, пето отделение. Делото е насрочено
за 11 април 2012 г. от 9.00 ч.

Сигнал до Цв. Цветанов и отговор.

събота, август 27th, 2011

Когато писах долупоместения сигнал до министъра на вътрешните работи Цв. Цветанов не бях обърнал внимание на обстоятелството, че на делото във ВАС  МВР бе представлявано от юрисконсулт, упълномощен от предишния министър на вътрешните работи Михаил Миков. Без да съм сигурен, предполагам, че главен юрисконсулт Благой Иванов е “защитавал интересите на МВР”по случая съгласно линията на министъра на вътрешните работи от правителството на Станишев – Михаил Миков   и не е съгласувал писмените си бележки пред ВАС с новото ръководство на МВР и министър Цветанов.

                                                                                     ХХХ

Входящ № в МВР:                                                                До г-н Цветан Цветанов

М – 13043                                                                                  министър на вътрешните работи

от 28.07.2010 г.                                                                   на Република България.

                                                                                                       Копие

Входящ № в ПП “ГЕРБ”                                                     До г-н Бойко Борисов

94-А-Я-4                                                                                   министър- председател

28.07.2010                                                                             на Република България

                                                                                                      и председател на партия ГЕРБ.

                                                               С  И  Г  Н  А  Л

             от  Димитър Николов Митев, живущ в град Пловдив 4002, ул…………………

                         е-mail: dimitr_mitev@abv.bg  , тел. 0888/704 984

                    Уважаеми господин Цветанов,

                  с разбиране и надежда приемам Вашия и на цялото правителство стремеж да отвоювате българската държава от мафията и да допринесете за възстановяването на реда и законността в българската държава. Като гражданин приветствам стремежа Ви да се освободите от кадри в МВР, които петнят името на институцията и с действията си погазват законите на държавата. Подкрепям призивите Ви към гражданите за помощ и съдействие на МВР в борбата с престъпността и беззаконието и си позволявам да Ви запозная със следните случаи на погазване на закони от служители на МВР с които се сблъсках лично.

                  Предисторията накратко:

                    Съгласно чл. 141 от Закона за движение по пътищата автомобилите в България са с безсрочна регистрация. Съгласно чл. 5 от Закона за стандартизацията в Република България стандартите се прилагат доброволно.

                   В разрез с горепосочените законови положения с  вътрешноведомствен подзаконов акт Наредба І- 45 на  МВР, приета през 2000-та година при  правителството на Иван Костов, бе въведен краен срок за валидност на предишната регистрация на автомобилите и бе наложено задължително въвеждане на новия стандарт за табелите  и съответно задължителна пререгистрация под заплахата от сурови санкции. Нарушени са два закона от бивши ръководства на МВР при три последователни правителства.

                    І. случай.

                    Разчитайки на защитата на горепосочените законови положения аз не се подчиних на наредбата на МВР и не пререгистрирах автомобила си. На 20.09.2007 г. полицаи от РПУ Габрово ми съставиха АУАН заради старите табели на автомобила ми. Възражението ми срещу акта не бе уважено от началника на РПУ Габрово, въпреки че по закон следва да съм защитен. Последва НП 3984/2007 за глоба и Заповед за ПАМ 3984/2007– спиране на автомобила ми от движение.

                   В отговор на моя жалба Районния съд в гр. Габрово обяви с Решение №  №23 от 08.02.2008 издаденото НП за незаконосъобразно. Въпреки съдебното решение началникът на РПУ Габрово отново , позовавайки се на Наредба І – 45, с писмо № 2163 от 18.03.2008 г.  след уточнение, че спирането от движение е по чл. 171 буква „а” от ЗДвП (счетено е, че старите табели са техническа неизправност!!!) отказа да отмени принудителната мярка спиране на автомобила от движение, поради което се наложи да се обърна към директора на ОДП в Габрово. Той   със заповед № 369/28.03.2008 г. отмени и спирането на автомобила от движение като незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон. Контролният талон ми беше върнат, автомобилът ми не фигурираше като спрян в масива на КАТ, т.е. заповедта на РПУ Габрово за ПАМ – спиране от движение на автомобила ми въобще не е била регистрирана в информационния масив на КАТ. (Случайно установих това обстоятелство когато през м. февруари 2008 г. получих обявление за решението на Районния съд и с него в ръка отидох в КАТ Пловдив да искам връщане на контролния ми талон. Беше ми отказано връщане на талона без заверен препис от съдебното решение, но по този повод разбрах, че повече от месец преди директорът на ОДП Габрово да отмени спирането от движение, автомобилът ми не фигурираше в информационния масив на КАТ   като спрян от движение, нещо повече, беше ми иззет само контролния талон, а не и талона на автомобила). Това е важно да се има предвид във връзка със следващия

                   ІІ. Случай.

                   „Въоръжен” със съдебното решение и заповедта на ОДП Габрово аз отново подкарах автомобила си след половингодишно принудително прекъсване. До 31 май 2008 г., когато ме спряха полицаи от РПУ Карлово, които ми съставиха  АУАН „за това, че на 31.05.2008 г. около 15,50 часа на РП – І – 6 при км. 265 + 608 метра до разклона за с. Куртово, обл. Пловдив управлява лек автомобил „Рено Трафик” с рег. № РВ 6667 К /стар образец/, което е спряно от движение, без разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи, с което е нарушил чл. 177 /1/ т. 4 от ЗДвП” като при това категорично и арогантно отказаха да се запознаят със съдебното решение и заповедта за отмяна на спирането от движение. Иззеха  талона на автомобила  и контролния талон. Не помогна и възражението ми до РПУ Карлово. От там с писмо ми съобщиха, че автомобилът ми е бил спрян от движение от 01.06.2006 г. !?!

                  В Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е записано:

Чл. 36.(1) Административнонаказателно производство се образува със съставяне

на акт за установяване на извършеното административно нарушение.

(2) Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува…

                   Нямам съставен АУАН през 2006 г., нямам издадена заповед за прилагане на ПАМ – спиране от движение на автомобила ми, не е изземан талона на автомобила ми, не са свалени табелите му и няма залепен стикер – спрян от движение – все нормативни изисквания за такива случаи. Въпреки всичко през 2008 г.полицаи от  РПУ Карлово ми съставиха АУАН с цитирания по-горе мотив.

                   Обяснявам си случилото се по следния начин. През м. април 2008 г. аз публикувах в блога си решението на РС Габрово и Заповедта на директора на ОДП Габрово за отмяната на санкциите срещу мен като незаконосъобразни. Някъде в този период – април – май 2008 г.  някой в МВР е взел мерки и без да ме уведоми за фактическото анулиране на издадената от директора на ОДП Габрово заповед  е наредил в масива на КАТ автомобилът ми да бъде вписан като спрян от движение при това от 01.06.2006 г.. Това е било известно на редовите полицаи актосъставители на 31 май 2008 г..  С това мога да си обясня вписаното от тях в акта „нарушение” и категоричното и арогантно  отказване да се запознаят с решението на РС и заповедта на директора на ОДП Габрово, които носех за всеки случай със себе  си. Нещо повече, полицаите ехидно и уверено  ми заявиха, че този път санкциите няма да бъдат отменени. Останах с чувството, че пътуването ми от Пловдив към Казанлък е било засечено от КАТ и че полицаите са били подготвени предварително за срещата с мен.

                       Обстоятелството, че началникът на РПУ Габрово през есента на 2007 г. издаде срещу мен НП за управление на автомобил със стари табели, а не за управление на автомобил, който е спрян от движение също потвърждава тезата ми, че вписаното в информационния масив на КАТ без законово основание спиране от движение уж от 01.06.2006 г. е било извършено в периода април-май 2008 г.

                   Началникът на РПУ Карлово отказа да се съобрази (!) със съдебното решение от габровския РС и Заповедта на директора на ОДП Габрово за отмяна на заповедта за спиране от движение като незаконосъобразна и противоречаща на материалния закон и издаде НП 1302/08  от 03.07.2008 г. за глоба 100 лв. за това, че съм управлявал спряно от движение МПС. Не ми се вярва да си е позволил подобен груб произвол на своя глава – без одобрение или препоръка от висшестоящ орган в МВР. Както вече посочих били са взети  съответни „мерки” и автомобилът ми вече фигурираше като спрян от движение в масива на КАТ. Подозирам че въпросната мярка срещу мен бе предприета във връзка с моя блог в интернет www.mitev.eu,  в който с много публикации аз се противопоставих на единственото  в света всеобщо пререгистриране на  регистрирани автомобили.

                    РПУ Карлово не придвижи жалбата ми до РС Карлово в законния срок. След цял месец чакане се наложи в няколко телефонни разговора да подсещам началника му и така жалбата ми стигна до  РС с повече от месец закъснение, което означаваше съответно по-дълго принудително неползване на автомобила ми. Районния съд в Карлово, отмени  НП, издадено от началника на РПУ Карлово като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. Второто, седеммесечно принудително неползване на автомобила ми, приключи когато документите ми бяха върнати след продължителна разправия в КАТ Пловдив (началникът му се опита да ме склони да се съглася на временно удостоверение докато все пак си сменя регистрационните табели), а един от неговите подчинени недвусмислено ми заяви, че вече няма да ми спират от движение автомобила, а само ще ме глобяват, защото съдът отменя глобите заради спирането от движение, а самите глоби били необжалваеми до определен размер. Сега отново управлявам автомобила си със старите му табели, но не разполагам с документ, с който се отменя мистериозното „спиране” на автомобила ми от движение от 1.6.2006 г.

                   Тъй като Наредба І – 45 на МВР все още не е отменена,  през лятото на 2009 г.  ме спряха полицаи на територията на област Стара загора заради старите табели, но след като ги запознах с документите за предишните случаи, те не ми съставиха пореден акт.

                  Уважаеми господин Цветанов,

                   Горепосочените случаи касаят действия и незаконосъобразни актове на МВР от времето, когато Вие не сте бил министър на вътрешните работи.

                  Третият случай касае поведение на служител на МВР от 2010 година, т.е. когато Вие сте министър.

                  В съответствие с чл. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) подадох иск за обезщетение за причинените ми имуществени и неимуществени вреди пред АС в Пловдив. Съдът   не се съобрази с фактите по делото  и с чл. 1 на ЗОДОВ и не ми възстанови щетите, доказано нанесени ми от неправомерните действия на Вашите служители. Последва моя касационна жалба във ВАС. Там два пъти по двете дела (15094 и 15095 по описа на ВАС за2009 г.) се яви в качеството на процесуален представител на Министъра на вътрешните работи, т.е. като Ваш представител  главен юрисконсулт Благой Иванов. Прилагам копие от неговите невероятни за юрист писмени бележки до ВАС

                   Видно от тези бележки г-н Иванов в разрез с изискването на ЗОДОВ защитаваше позицията, че искът ми не следва да бъде уважен. Въпреки че разполагам с две НП от началници на РПУ-та, отменени като незаконосъобразни от български съдилища и заповед от Директора на ОДП гр. Габрово за отмяна на ПАМ като незаконосъобразна и противоречаща на материалния закон.

                   Освен това в разрез с фактите г-н Иванов си позволи да се позовава на несъществуваща заповед на началника на РПУ  Карлово за ПАМ. Той въобще не се смущава от обстоятелството, че такава заповед не съществува, поради което съответно не ми е представена за подпис и изпълнение.

                   В качеството си на Ваш процесуален представител главен юрисконсулт Б. Иванов настоява да не бъде уважен иска ми в разрез с допълнителния протокол към конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от Република България и където е записано в член 1. : „Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право”. Поради двете принудителни спирания от движение аз не можах да ползвам автомобила си повече от година.

                   Уважаеми господин Цветанов,

                   на Вас, разбира се, са Ви познати лъжите на престъпниците пред съдилищата с цел да избегнат наказания. В случая  Вашият процесуален представител се опитва да заблуди съда по същия начин. Известно ми е , че съдът не е длъжен да се съобрази с писмените бележки на Вашия подчинен. Но се питам дали съответства на новата политика на МВР служител на министерството, при това главен юрисконсулт, да защитава позиции, противоречащи на закона , вместо да признае вината на МВР за издадените две незаконосъобразни НП, за незаконосъобразното спиране на МПС от движение от РПУ Габрово и за безпрецедентното налагане на НП за неизпълнение на несъществуваща принудителна административна мярка, както и за предприетото в случая отнемане на талона на автомобила ми и контролния талон от РПУ Карлово. Не беше ли правилно и законосъобразно след посочените факти да не възрази срещу иска ми, а да признае неговата обоснованост и да се извини за действията на съответните служители на МВР?

                   И което е най-съществено – питам се, дали позицията, изразена от главен юрисконсулт Благой Иванов, е съгласувана с Вас или не? Защото ако  Вие сте го упълномощил да пледира по този начин, това означава, че не само при предишни правителства, но   и сега законите не са на почит в МВР. Надявам се, че това не е така и че в случая процесуалният Ви представител е действал от Ваше име без Ваше знание. Вашата реакция на настоящия сигнал ще покаже дали греша или не.

                   След като ВАС се постави над законодателната власт (това там се случва не за първи път) и отказа да приложи изискването на чл. 1 от ЗОДОВ като отхвърли двете ми касационни жалби, случаят вече ще се решава в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Държа да Ви уведомя, че ми е неприятно да съдя България и много ми се иска воденето на подобно дело в ЕСПЧ да стане ненужно,  ако законността и справедливостта бъдат възстановени с политически и  вътрешно-правни средства, т.е. :

  1. Ако Вие отмените Наредба І – 45, приета от предшествениците Ви в МВР при  правителството на Иван Костов и видоизменена от правителството на тройната коалиция като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА и обявите това на всеослушание чрез медиите.
  2.  Ако МВР се извини на милионите български граждани, принудени от предишното правителство с унизителни опашки и масиран натиск в масмедиите да пререгистрират законно регистрираните си автомобили.
  3. Ако МВР публично обяви, че БСП и нейните съдружници във властта излъгаха българския народ, че смяната на номерата е изискване на ЕС.
  4. Ако МВР публично обяви загубите, които бяха нанесени на гражданите /около 200 млн. лева, отнети като разходи за пререгистрацията/ и бюджета на страната с изпълнението на Наредба І – 45. Например в периода от 01.01.2006 до 28.05.2006 г. бяха пререгистрирани 608013 автомобила при средно три денонощия чакане на опашка пред КАТ. Това прави повече от 1 800 000 загубени работни дни, а за един работен ден един зает според статистиката е произвеждал тогава 65 лв брутен вътрешен продукт. Т.е. загубен е БВП за повече от 100 млн. лева, извън загубеното време на около 150 000 души, които са чакали за първа регистрация. За корупцията, която се вихреше при  „бърза регистрация без чакане на опашка”да не говорим.
  5.   Ако бъде обяснено на българските граждани, че „социалното правителство” на БСП и сие ги принуди да плащат тройно повече за регистрация на МПС например в сравнение с таксата в Германия.
  6. Ако МВР публично посочи, че при наличието на текст от ЗДвП, че МПС без застраховка ГО се спира от движение, „компететнтото” правителството на Станишев се отказа от прилагането на този законов текст и реши да изпълнява изискванията на ЕС за 90 % застраховани с ГО чрез пререгистрация и смяна на номерата на автомобилите.
  7. Ако МВР припомни на българските граждани, че петчленен състав на ВАС в 2006 г. отказа да отмени като незаконосъобразна Наредба І – 45 въпреки категорично и противоречие с чл. 141 на ЗДвП и с чл. 5 на Закона за стандартизацията и с този си акт се постави над законодателната власт и обслужи престъпната акция на политико-икономическата върхушка,

                   „Административен произвол”, „опит да бъде ловена риба в мътна вода”, „унизително и пренебрежително отношение”, „едни обикновени изнудвачи”, „тъпо решение”, „невероятен корупционен модел”, „поредната управленска дивотия”,”гавра с българските граждани”, „къде отиде социалният усет на левицата?”,”едно безумие,един тормоз, една гавра срещу стотици хиляди български граждани”, „правите /хората/ на маймуни”и т.н. и т.н.

                Уважаеми господин Цветанов,

                  горецитираните определения  са от изказванията на депутати от опозицията при обсъждането на предложението на независимия депутат Минчо Христов да отпадне Наредба І – 45, проведено в пленарна зала на НС на 16.03.2006 г.  След това заседание случаят бе забравен. Защо всички партии изпаднаха в амнезия по този въпрос? Възможните отговори според мен са, че или всички са се облажили от отнетите от населението при смяната на номерата и талоните на автомобилите около 200 милиона лева, или нямат нужната компетентност да оценят същността на акцията. Мисля, че политическа партия ГЕРБ  трябва най-после да даде политическа оценка на уникалната в световен мащаб българска пререгистрация на вече регистрирани автомобили, при която управляващата върхушка злоупотреби с МВР и го превърна в инструмент за недопустим натиск и рекет върху гражданите.                 

               Надявам се, че ще реагирате на сигнала ми и предварително Ви благодаря.

С уважение:         Димитър Николов Митев,

Приложение: Писмени бележки от главен юрисконсулт Благой Иванов в качеството му на      

                         процесуален представител на Министъра на вътрешните работи.

Жалба до Цв. Цветанов и отговор.

събота, август 27th, 2011

/На 03.09.2010 г. в приемната на МВР г-н Георгиев, който преди време прие с входящ номер Сигнала ми до г-н Цветан Цветанов, отказа да ми даде входящ номер на долупосочената жалба. Даде ми интернет адрес  deloskiad@mvr.bg и телефонен № 02/982-38-24 за да поискам от там входящия номер във вторник, 07.09.10 г. . На 04.09.2010 г. написах писмо и го пратих на посочения интернет адрес.  Във вторник в пощата си нямах отговор. Изпратих писмото още веднаж. След като и в петък, 10.09.2010 г. нямах събщение в пощата си, позвъних на посочения телефон. Обади се жена, която ми каза, че материалите /жалбата и Сигнала до Константин Пенчев и останалите адресати са обединени в едно/  са с входящ номер М – 14835/03.09.2010 и че по тях се готви отговор, който ще получа в писмо с обратна разписка. Беше ми посочено, че не трябва да пиша на дадения ми в приемната адреc deloskiad@mvr.bg  а в бъдеще евентуални писма трябва да изпращам на адрес  skiad@mvr.bg.

На изрично заявеното от мен желание да бъда записан за приемане при министър Цветанов служителят в приемната г-н Георгиев отговори, че министърът няма приемни дни и че не може да му нареди да ме приеме. Нямали практика да приемат заявления с искане за среща с министъра. Докато при първото ми посещение в приемната г-н Георгиев внимателно изчете сигнала ми до министъра, този път погледна отгоре-отгоре нещата, които му представих. Държеше се учтиво и с усмивка, зад която ми се стори че прозира раздразнение от второто ми посещение и от характера на реакцията ми за изпратения отговор с подписа на министър Цветанов./

До г-н Цветан Цветанов

Вх. № в МВР :      М – 14835/03.09.2010      Заместник-председател на МС и                                                                                                                  министър на вътрешните работи на РБ

Копие

Вх. № в МС  1126/03.09.2010                           до г-н Бойко Борисов,

министър-председател на РБ

Ж  А  Л  Б  А

                 от Димитър Николов Митев, живущ в гр. Пловдив 40023, ул………………………………

срещу игнориране и тенденциозно манипулиране на факти в Писмо № І -26857/24.08.2010г.

Уважаеми господин Цветанов,

благодаря за отговора, изпратен от Ваше име и с Вашия подпис (рег. № І – 26857 от 24.08.2010 г. Екз. № 1) на сигнала ми с вх. № М – 13273/02.08.2010. по описа на ДКИАД – МВР.

След като се запознах с неговото съдържание стигнах до извода, че трябва да Ви изпратя тази жалба, тъй като съм дълбоко огорчен и възмутен от безочливото подминаване на част от фактите, както и от недобросъвестното и тенденциозно манипулиране на другата част от тях.

В изпратения  отговор се твърди, че е направена проверка по моя сигнал. В петте страници текст обаче не успях да открия никакво становище на проверяващите, които са Ви изготвили отговора, по посочени от мен конкретни случаи на неправомерни действия на служители на МВР. В този “отговор”, който са Ви поднесли за подпис, няма нито дума по повод двете отменени от различни съдилища като незаконосъобразни Наказателни постановления, издадени от РПУ Габрово и РПУ Карлово.

Подминато е без внимание издаването от полицаи  на АУАН и НП в нарушение на чл. 36 от ЗАНН. Проверяващите не са забелязали, че съм наказан на базата на несъществуваща санкция за неизвършено нарушение.

                     Липсата на каквото и да било становище по цитираните по-горе въпроси, поставени от мен в сигнала ми до Вас, е богато “компенсирана” от 79 машинописни реда цитати и преразказ от първоинстанционните и касационните съдебни решения, с които са отхвърлени исковете ми срещу МВР. Много време и усилие са хвърлили съставителите на отговора, но напразно, защото аз познавам добре решенията и на първа, и на втора инстанция на АС и изрично съм посочил два пъти в сигнала си до Вас, че исковете ми са отхвърлени от съда. Посочил съм също така, че не съм доволен от тези тях и че предстои дело в ЕСПЧ в Страсбург.

Специално за решенията на съда аз подготвих  сигнал  до   съответните компетентни   органи, в който посочвам защо не мога да ги приема като справедливи и законосъобразни. Прилагам копие от този сигнал за Ваша информация.  Тук е уместно да посоча, че три пъти наблюдаващи прокурори по делата (два окръжни от Пловдив и един от Върховна административна прокуратура ясно заявиха, че исковете ми са основателни и следва да бъдат уважени  и да бъда компенсиран за нанесените ми от полицейски служители щети. Само прокурор Лидия Ангелова от ВАП застана на позициите на съдиите. Това е отразено в мотивите към двете първоинстанционни и двете второинстанционни решения. Така че възраженията срещу действията на МВР и съда не са  само на Димитър Митев.

Възмутен съм от следното в подписания от Вас отговор:

Писмените бележки на главен юрисконсулт Благой Иванов, депозирани пред ВАС в съдебно заседание по адм. д. № 15095/2009 г. са основани на доказателствата по делото и на изводите на Пловдивския районен съд, изложени в решение № 1076/28.07.2009 т. по дело 397/2009 г.”.

                      Подминавам несъществена грешка, че вместо Пловдивския административен съд е записано Пловдивския районен съд и подчертавам, че писмените бележки НЕ СА ОСНОВАНИ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО, ТЪЙ КАТО ТЕ НЕ СА ОБСЪЖДАНИ НИТО ОТ СЪДИЯТА, НИТО ОТ ПРОЦЕСУАЛНИЯ ВИ ПРЕДСТАВИТЕЛ.

                    И не само съм възмутен от такова грубо несъответствие с истината, но съм и сериозно обезпокоен за отражението, което неминуемо има върху работата на МВР наличието на такива кадри в системата му, които могат да казват на черното бяло и на бялото черно. Страхувам се, че ако не бъдат взети мерки за прочистване в средното управленско ниво на МВР това може да се окаже пагубно за стремежа Ви да отвоювате  държавата от мафията, може да доведе и до Вашия и на правителството политически провал. Подобни отговори, като този, който ми е изпратен с Вашия подпис никак, ама никак не съдействат за укрепването на авторитета на МВР и не водят по никакъв начин да получаване на така необходимата обществена подкрепа на Вашите и на правителството усилия. Напротив, способстват за създаване на впечатление, че с промяната на министъра в министерството на вътрешните работи все още законите не са на почит, а безобразията се защитават с всички средства.

                     За илюстрация ще посоча реакцията на съставителите на подписаното от Вас писмо на предложението ми Наредба І – 45 /2000 г. на МВР да бъде отменена от Вас като незаконосъобразна. Претенцията ми е обявена като неоснователна, защото “Посочената наредба е издадена въз основа на делегирано правомощие по силата на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП.”                     

      Вярно е, че чл. 140, ал. 2 от ЗДвП делегира правомощие на министъра на вътрешните работи да издава наредби, но там не е казано, че тези наредби могат да са в противоречие със закона.  Странно защо нито съставителите на Наредб І – 45, нито съдиите от Административния съд, нито Вашият процесуален представител, нито авторите на подписаният от Вас отговор не забелязват, че това делегирано правомощие е ограничено от чл. 141 на ЗДвП, където е записано, че регистрацията на автомобилите е безсрочна /с изключение на някои частни случаи, при които е предвидено регистрацията да бъде временна/. И с лека ръка приемат, че министърът има право със своя заповед да определи краен срок на валидност на регистрация на автомобили, извършена преди издаването на въпросната наредба. При бедността на България бе престъпление да се изземат от населението стотици милиони лева за да се направи повторна регистрация на милиони регистрирани автомобили, но с цена три пъти по-висока от цената за регистрация на автомобил например в Германия. Не е ли време това да Ви направи впечатление и  ДАНС да се позаинтересува от целия случай по тази безпрецедентна и безсмислена кампания?

Тъжно ми стана като прочетох следния текст:

” В случай, че Вие считате,  Наредбата за  незаконосъобразна е налице правна възможност да оспорвате нейната законосъобразност пред ВАС по реда на раздел ІІІ “Оспорване на подзаконови нормативни актове чл. 185 – чл. 196 от АПК, като това оспорване е без ограничение във времето.

                       Тъжно е, защото ми  е отправена невалидна препоръка. Юристите в повереното Ви министерство би следвало да знаят, че петчленен състав на ВАС с Решение № 6782 отказа да отмени като незаконосъобразна Наредба І – 45 и по-конкретно записаното в нея изискване да бъдат пререгистрирани всички автомобили със заварена регистрация и да бъдат сменени регистрационните им табели, с което не пожела да приложи както чл. 141 от ЗДвП, така и чл. 5 от Закона за стандартизацията (приет в 2005 г.). С това решение (което е окончателно и не подлежи на обжалване) този петчленен състав на ВАС ((председател Йордан Константинов, членове Бисерка Коцева, Анна Димитрова, Маринка Чернева и Румяна Монова) се постави над законодателната власт и обслужи  мотивирана от частни и корпоративни интереси акция на политико- икономическата върхушка.

По повод на отговора, който получих, се налага да Ви посоча, че аз вече един път разговарях лично с Вас по тази тема. Преди малко повече от три години, в концентна зала на бившия партиен дом в Пловдив, след приключване на срещата за откриване на предизборната кампания за евродепутати (2007 г.), аз се обърнах към господин Бойко Борисов с мнение, че ГЕРБ прави грешка, като не атакува БСП и тройната коалиция за уникалната гавра със закон и морал при единственото в света пререгистриране на законно регистрирани автомобили. Тогава г-н Борисов ме насочи към Вас и като разбрахте за какво искам да говоря, Вие казахте, че “те (тройната коалиция) искаха да понапълнят бюджета”. Примерът, който Ви дадох с милионите изгубени работни дни по опашките пред КАТ,  приехте с думите, че “може и да съм прав”, че бюджета е загубил, а не е спечелил от мероприятието. Дадохте ми визитната си картичка, там имаше интернет адрес, на който Ви изпратих по-подробно писмо с описани прегрешенията на властта при смяната на номерата. Становище на ПП ГЕРБ не се появи публично нито през 2007 г. преди изборите за евродепутати, нито през следващите избори.

Защо ПП ГЕРБ предпочете мълчанието пред възможността да спечели много повече гласове разкривайки истината за тази срамна кампания?                  

” „Административен произвол”, „опит да бъде ловена риба в мътна вода”, „унизително и пренебрежително отношение”, „едни обикновени изнудвачи”, „тъпо решение”, „невероятен корупционен модел”, „поредната управленска дивотия”,”гавра с българските граждани”, „къде отиде социалният усет на левицата?”,”едно безумие,един тормоз, една гавра срещу стотици хиляди български граждани”, „правите /хората/ на маймуни”и т.н. и т.н.

Това  са  изказвания на депутати от тогавашната опозиция при обсъждането на предложението на независимия депутат Минчо Христов да отпадне Наредба І – 45, проведено в пленарна зала на НС на 16.03.2006 г.  След това заседание случаят бе забравен. Защо всички партии изпаднаха в амнезия по този въпрос?” Сега към този пасаж добавям и въпроса: В състояние ли сте Вие лично и ГЕРБ като партия да нарушите мълчанието по темата и да назовете открито нещата с истинските им имена и участници в нея? Обществеността в България би посрещнала с интерес и разбиране разкритията по една от мащабните далавери на прехода.

Горните неща Ви пиша в качеството си на избирател, гласувал за ГЕРБ. И живо се интересувам от отговора, защото той е показателен за много неща и преди всичко за политическия профил на партия ГЕРБ и ценностите, които изповядва.

Като имам предвид, че и на настоящата жалба  може да получа отговор, подготвен от кадри, назначавани от  Р. Петков и М. Миков (евентуално и от техни предшественици в МВР) по техните критерии, т.е от хората, срещу чието безобразно отношение към фактите и законите се жалвам,  позволявам  си да поискам лична среща с Вас.

Надявам се, че  ще получа отговор на жалбата си и предварително Ви благодаря.

С уважение: …………………………………..

Приложение:  Сигнал до председателя на ВАС Константин Пенчев, министъра на правосъдието Маргарита Попова, членовете на ВСС, министър-председателя Бойко Борисов, председателката на НС  Цецка Цачева относно факти от работата на Административния съд.

На жалбата до министър Цветан Цветанов  получих “отговор”, който този път не беше  с неговия подпис.

Писмо до Цветан Цветанов, връчено лично на него

събота, август 27th, 2011

   До г-н Цветан Цветанов

                                               Зам. председател на МС, министър на вътрешните работи         

                                               и председател на предизборния щаб на ПП „ГЕРБ”

                   Уважаеми г-н Цветанов!

                    За мен е странно мълчанието на ПП „ГЕРБ” и по-специално на Вас в качеството Ви на министър на вътрешните работи във връзка със следните факти:

                    1.През 2000-та година при правителството на Иван Костов МВР приема Наредба І-45, с която се слага краен срок за валидност на регистрацията на автомобилите в България и се изисква собствениците им да сменят номерата и талоните им. С тази наредба е нарушен ЗАКОН. (съгласно  чл. 141 на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), регистрацията е безсрочна.)

                     2. МВР при правителството на спрягания за носител на европейски ценности Симеон Сакскобурготски изпълнява незаконната наредба.

                     3.  Правителството на  Сергей Станишев не само продължава изпълнението на тази незаконна наредба, но форсира нейното изпълнение със съкращаване на срока за пререгистрация на автомобилите.

                      4.  Правителството на Станишев пуска в оборот лъжата, че смяната на номерата и пререгистрацията на автомобилите е изискване на ЕС.

                       5.  Съкратените срокове и огромният медиен и полицейски натиск водят до опашки пред пунктовете на КАТ, на които се чака по три-четири денонощия и от една страна икономиката губи от несъздаден брутен вътрешен продукт  над сто милиона лева, а от друга страна се създава идеална корупционна обстановка.

                       6. Повторната регистрация, както и първата регистрация на автомобилите се извършват на тройно по-висока цена от цената за регистрация в Германия.

                       7. В интервю по БНТ премиерът Станишев изказва колосална глупост като критикува държавата, че дълго време не си е вършила работата и не е подменяла номерата на автомобилите.

                        И т.н. и т.н.. Бих могъл да продължа още.

                        Идва на власт ПП „ГЕРБ” и не се сеща да отмени въпросната незаконна наредба. Нещо повече,  процесуален представител на министъра на вътрешните работи пред Върховен административен съд открито защитава  цитираната незаконна наредба. На сигнал и жалба до Вас са изпратени формални отговори, въпреки че става въпрос дали да бъде съдена България в Страсбург или не. Вж.    http://www.mitev.eu/?p=1610   

                        От дълго време ръководството на партия ГЕРБ, премиерът Борисов и Вие лично сте превърнати в нещо като боксова круша от критиките на политици от ляво и дясно.  Същите политици унижиха милиони български граждани с прилагането на горецитираната наредба, причиниха огромни икономически щети, погазиха закона и т.н., но ПП „ГЕРБ” не желае да реагира адекватно и да покаже истинското лице на „пререгистраторите” на българските автомобили като разкрие истинската същност на тази мащабна гавра със закона и морала .

                         От разкриването на истината за единствената в света пререгистрация на законно регистрирани автомобили ПП „ГЕРБ” може да спечели симпатиите на милионите засегнати от тази срамна за 21-ви век акция. ЗАЩО НЕ ЖЕЛАЕТЕ ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ?  Не разбирате същността на случилото се или сте солидарни с „пререгистраторите”? За съжаление няма медия която да публикува това писмо.

                          Пловдив, 11.05.2011 г.              Димитър Н. Митев   /тел. 0888/704984/

Горепосоченото писмо, заедно с разпечатка на http://www.mitev.eu/?p=1610  (сигнал до Цв. Цветанов  и  жалба срещу отговора на сигнала и отговор от МВР на жалбата) успях да предам лично на министър Цветанов. (Когато г-н Цветанов  се появи на изхода на НС човек от охраната му каза на представителя на жандармерията, стоящ до мен, че министърът е предупреден. По такъв начин нямаше вече никаква пречка да предам материалите лично. Първоначално се опитах да предам  писмата при пристигането на министъра в НС, но бях спрян от представителя на жандармерията) Обясних, че писмата касаят работата на служители от МВР, както и предизборни въпроси.  Дадох му и копие от писмото си до премиера г-н Борисов  http://www.mitev.eu/?p=2802, като казах, че държа да го прочете и той.   Г-н Цветанов взе пликовете с двете писма без да каже нищо.

В приложените към това писмо сигнал и жалба до Цветан Цветанов е показан начинът на работа на средния ешелон  в МВР.   Иска ми се да си изясня дали министърът намира за правилни  тези действия или не. Всъщност не знам дали той въобще ще прочете лично материалите или ще ги погледне отгоре отгоре и ще ги препрати за отговор на онези, срещу чиито действия  аз възразявам със сигнала и жалбата. Във всеки случай аз направих това, което смятам за нужно и зависи от мен – да подам информация за работа на подчинените му звена, която считам за порочна и вредна. Дали и как ще използва тази информация – това вече не зависи от мен.