Писмо до Иван Костов – ДСБ.
Колега Костов,
позволявам си да се обърна към вас така, доколкото десети ноември 1989 г. ни завари на еднаква длъжност, но в различни вузове.
По време на вашето правителство през 2000 година бе приета наредба, на базата на която правителството на тройната коалиция през 2006 г. подлуди стотици хиляди българи. За какво се закачи съвестта на икономиста Костов, когато бе взето решение да се сменят регистрационните табели на милиони автомобили. Какъв е икономическият ефект за собствениците на автомобилите и за обществото от това?
Ще се радвам ако прочетете това и ми посочите сегашното си гледище по въпроса:
Уведомявам ви, че въпросът, както и евентуален отговор ще бъдат публикувани в www.mitev.eu
/Писмото изпратих на адрес http://www.otgovori.eu/ за евентуален отговор. При липса или наличие на отговор ще дам информация тук./
ПРЕДИЗБОРНИ ЗАГАДКИ
/Статията предложих във в-к Сега. За съдбата й вж. след текста. Информация за това може да се намери в www.mitev.eu категория Статии. Тук ще посоча само, че бе отказана за печат./
„Административен произвол”, „опит да бъде ловена риба в мътна вода”, „унизително и пренебрежително отношение”, „едни обикновени изнудвачи”, „тъпо решение”, „невероятен корупционен модел”, „поредната управленска дивотия”, “гавра с българските граждани”, „къде отиде социалният усет на левицата?”, ”едно безумие, един тормоз, една гавра срещу стотици хиляди български граждани”, „правите /хората/ на маймуни” и т.н. и т.н. Това са само част от определенията за една акция, казани при дебати в народното събрание на 16.03.2006 г. Тече вече пета предизборна кампания от този момент, но както управляващите, така и опозицията, от чиито изказвания са извадени горните цитати, въобще не споменават повода, по който са казани тези на пръв поглед силни, но много точни изрази.
Днес като че ли и на опозицията, и на управляващите, е по-изгодно да не се споменава нищо за тази акция при оценяването на управлението на тройната коалиция. Става въпрос за форсираната от правителството на Сергей Станишев по инициатива на Меглена Кунева и Пламен Орешарски кампания за пререгистриране на автомобилите и смяна на номерата им.
Един от основните мотиви в предизборната кампания на БСП за предстоящите парламентарни избори е подчертаване на компетентността на сегашния екип управляващи. Пример за фалша на това твърдение е заявлението на 15 март 2006г. на премиера Станишев в отговор на въпрос на журналист, че „…държавата своевременно, в продължение на години, не си е вършила работата. Не са подменяни номера на коли, които са с регистрация от преди…”
Нито тогава, нито когато и да било по-късно, не се намери опозиционен деец, нито журналист, който да запита компетентния премиер, какъв е полезният ефект за собственика на автомобила или за обществото от смяната на един номер с друг. А смяната на милиони табели струваше стотици милиони лева. В никоя страна по света не се сменят принудително номера на автомобили, така че критиката на С. Станишев към българската държава може да бъде отнесена и към всички държави в света. Във всяка нормална държава такива думи биха означавали край на политическата кариера на съответния държавник, но не и у нас. У нас премиерът, изрекъл горепосочената глупост претендира за втори мандат.
И още един аспект на компетентността при оценка на ситуацията. В същото интервю на 15 март премиерът заяви, че няма нужда да бъде удължаван срокът за пререгистрация, който изтичаше след две седмици. На следващия ден народното събрание го „бламира” и удължи срока с „цели два месеца”. Това обаче на никого не направи впечатление. Многодневните опашки пред пунктовете на КАТ продължиха и към 28 май 2006 г. официално бе съобщено за 608 013 автомобила със сменени номера. Принудителната смяна продължи и към 1.10.2006 г. официално бе съобщено, че служебно е прекратена регистрацията на повече от 1 милион и 250 хиляди автомобила със стара регистрация. Смяната все още продължава. Това е блестящо свидетелство за некомпетентност при определяне на срокове в съответствие с капацитета на КАТ, както и свидетелство за създаване на идеална корупционна обстановка.
Премиерът, членове на правителството и депутати от управляващата коалиция многократно внушаваха , че смяната на номерата е изискване на ЕС. Най-директно тази лъжа изказа замминистърът на вътрешните работи Камен Пенков в интервю за централен столичен всекидневник на 26.2.2008 г. : „България е изпълнила коректно директивата на Европейския съюз за подмяна на номерата на колите и настоящите напълно съответстват на стандартите на съюза”. С това доцент Камен Пенков постигна 2 в 1 – в едно изречение две лъжи, тъй като няма такава наредба на ЕС а табелите, които бяха натрапени на гражданите, не съответстват на стандартите на съюза, посочени в Регламент 2411 от 03.11.1998 г.
Защо управляващите излъгаха, че смяната е изискване на ЕС? Защо опозицията мълчи за тази лъжа?
Управляващите внушаваха, че смяната на номерата е начинът да се изпълни изискване на ЕС за постигане на 90% ниво на застрахованост със застраховка ГО. Когато например Хр. Кирчев от ОДС заяви в парламента, че не е този начинът за сключването на застраховка ГО, М. Миков, тогава председател на ПГ на КБ си позволи странния въпрос: „като не е този начинът, кой е тогава?” Не знаеше ли този юрист, че в Закона за движение по пътищата има член 171, в който е записано, че МПС, управлявано без сключена застраховка ГО се спира от движение до сключването на такава?
Защо правителството реши да постига ниво на застрахованост чрез скъпо струваща и ненужна смяна на номерата, а не използва законовия текст за тази цел? Защо реши да натрапи смяна на номерата и да прекара всички автомобилисти през иглените уши на КАТ, а не предпочете контролът да бъде съсредоточен върху наличието на застраховка и да използва огромния апарат от застрахователни компании с хилядите техни брокери? Щеше ли тогава да има опашки, корупция и загуби при изпълнение изискването на ЕС ? Защо опозицията не осъди тази практика нито един път след дебата на 16 март 2006 г. в парламента? В мнозинството от хората съществува неправилното убеждение, че по този начин правителството е искало да понапълни бюджета. Приходите от пререгистрацията не отидоха в бюджета, но дори и да бяха отишли, разходите и загубите от пререгистрацията многократно ги надвишават. Защо опозицията не направи нищо за разясняването на този проблем?
България редовно е критикувана от ЕС за сериозни проблеми в областта на правосъдието и вътрешния ред. В тази връзка се налага да се припомни, че в края на 2005 г. бе приет новият Закон за националната стандартизация. В него е записано, че стандартите в Република България се прилагат доброволно. Само два-три месеца след това правителството забрави за това законово положение и подложи на масиран натиск стотици хиляди собственици на автомобили да сменят номерата, защото не отговаряли на новия стандарт. Защо например за хранителните продукти стандартите се прилагат доброволно, а за табелите те бяха задължителни? Освен това стандартите се приемат и действат за напред, а нямат обратно действие. Не и за автомобилните табели обаче! Защо управляващите си позволиха да игнорират закона? Защо опозицията мълчи по този въпрос?
Днес правителството хвали, а опозицията критикува министъра на финансите Пламен Орешарски. Както хвалбите, така и критиката обаче не стигат до следните елементарни, но съществени въпроси:
– През цялата 2006 г. в чакане за смяна на номерата, както и за първа регистрация на новозакупени автомобили бяха загубени в унизителни опашки минимум три милиона работни дни. При тогавашната производителност от около 65 лв. брутен вътрешен продукт на един зает в икономиката, това означава загуба от непроизведен продукт за около 200 милиона лева. Днес никой не поставя въпроса за политическата и наказателна отговорност на министъра на финансите и правителството като цяло за тази загуба. На този фон е показателно, че правителството на С. Станишев, парадиращо с грижата си за пенсионерите, отдели през 2006г. за противоинфлационна индексация на пенсиите сума три пъти по-малка от размера на тази загуба. Тъжно е, че опозицията мълча и не направи тази съпоставка.
Загубите на работно време и съответно по-малко произведен продукт бяха съчетани с разход на милиони левове за смяна на номерата на държавните автомобили, за преоборудване на пунктовете на КАТ във връзка с провеждане на пререгистрацията, за извънреден труд на служителите в КАТ и т.н. и т.н.
Същевременно смяната на номерата на автомобилите означаваше изземване от собствениците им на десетки милиони лева, които при равни други условия биха били употребени за каране на автомобилите, следователно биха носили акциз в бюджета за ползваното гориво. Смяната на номерата доведе до намален приход от акциз в бюджета за милиони левове, но това не трогна министъра на финансите.
В тазгодишните кампании за евродепутати и за депутати в националния парламент един от акцентите на БСП бе критиката срещу Бойко Борисов за това, че не уважава пенсионерите и циганите, като ги нарекъл в свое изказване „материал”. Оставям настрана, че избирателите бяха допълнително манипулирани като на неформалния лидер на ГЕРБ бяха приписвани думи като „лош” и „кофти”.
По този повод никой не се сети да попита управляващите дали беше израз на уважение принуждаването на българските граждани единствени в света да платят повторно за регистрация на автомобилите си? Дали беше израз на уважение осигуряването за това повторно заплащане на многодневни опашки, при които имаше дори смъртен случай? Дали е израз на уважение към българските граждани обстоятелството, че в Германия регистрацията на един автомобил струва 21 лева, а у нас цената вече е 70 лева като според министър Миков тя е ниска?
БСП винаги парадира със социалната ориентираност на политиката си. В тази връзка никой не иска да я затрудни и да попита представителите й какво социално имаше в принуждаването на десетките хиляди пострадали от наводненията през есента на 2005 г., вместо да се грижат за ликвидиране на щетите, да чакат по няколко дни пред КАТ за да регистрират повторно автомобилите си?
НДСВ и лидерът им имат претенции, че са носители на европейските ценности у нас. Защо никой не ги попита беше ли принудителната повторна регистрация на автомобилите в съответствие с тези ценности? Никой не попита и ДПС дали смяната на номерата беше форма на защита на правата и свободите на гражданите. Никой не попита и депутатите от коалиция Атака, демонстриращи навсякъде своята опозиционност, защо, когато на 16 март 2006 г. в Народното събрание се обсъждаше предложението на М. Христов за отмяна на пререгистрацията на автомобилите, те предпочетоха да гласуват заедно с управляващите против това предложение. С тяхна помощ то бе отхвърлено.
Депутатите и министрите полагат клетва, че във всичките си действия ще се ръководят от интересите на народа. За съжаление дори в предизборна обстановка, когато борбата между политическите сили е най-остра, никой от опозицията не задава простия въпрос – беше ли единствената в света повторна регистрация на милиони автомобили в интерес на народа? И ако не беше, а това определено е така, защо не се постави въпрос за отговорност на парламентарното мнозинство и правителството за нарушаване на положената клетва?
Дали някой ще се сети поне за думите на Филип Димитров, казани на цитираното заседание на парламента на 16 март 2006 г. : „Дами и господа, ние със сигурност ще дължим извинение на българската нация за това, че в продължение на три месеца сме търпели един такъв в крайна сметка административен произвол”. Защото произволът продължи и след трите месеца, при това не само с уникалната пререгистрация на автомобилите.
Лондон, 25.06.2009 г. Димитър Н. Митев, е-mail:dimitr_mitev@abv.bg
ПП.
Авторът на този текст съзнателно отказа да смени табелите на автомобила си. Поради това през 2007 и 2008 г. два пъти му бяха съставяни актове за управление на МПС със старите табели и бе спиран от движение автомобила му. Два пъти две различни български съдилища не намериха законна причина да оставят “наказателните постановления” в сила и ги обявиха за “незаконосъобразни”.