ПАС – Определение 9914/16.10.2014 -прекратяване на дело за пряка дискриминация
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9914
гр. Пловдив, 16.10. 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА а.х.дело № 1080 по описа за 2014 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с искова молба подадена пред районен съд гр.Пловдив от И.Д.Х., представлявана от баща си Д.Н.М., с която е предявен иск с посочена в същия правна квалификация чл. 71 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.). Иска се постановяване на съдебно решение, с което да бъде отменено решение № 8/10.03.2012 год. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, постановено по жалба на Х. от 09.01.2012 год. като пряко дискриминационно; да бъде задължена Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив да отстрани елементите на дискриминация при определяне на такса битови отпадъци за нежилищния имот на И.Д.Х. за периода от 2006 год. до 2013 год. и да бъде осъден ответника да възстанови направените от ищцата съдебни разноски за съдебно-икономическа експертиза – 170 лв. и държавни такси – 40 лв.
С определение № 12200 от 26.06.2013г. на състав на Пловдивски районен съд е приел, че искът не му е подсъден и е прекратил производството, като е изпратил исковата молба по подсъдност на Административен съд Пловдив, с оглед разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗЗД в която попада настоящият случай.
Във връзка с изложеното е образувано и производството по настоящото дело.
От страна на ответника по делото – Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив е депозирано становище за процесуална недопустимост на предявеният иск, по смисъла на чл.299 от ГПК, тъй като спорът, предмет на настоящото дело е разрешен с влязъл в сила съдебен акт между същите страни и не може да бъде пререшаван. В тази насока ответникът се позовава на влезли в сила съдебни актове по адм.дело № 1391/2012г. и адм.дело № 2308/2012г. по описа на Административен съд гр.Пловдив. Алтернативно се застъпва становище за неоснователност на иска, който като такъв следва да бъде оставен без уважение.
С оглед възражението на ответника (л.32 и сл. от делото) е указано на ищцата да уточни исковата си претенция, в смисъл, да уточни дали претенцията й по отношение на ответника е насочена единствено по отношение на решение № 8/10.03.2012г. Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив и начинът на определяне на такса за битови отпадъци за процесния нежилищен имот за 2006г. – 2010г. (в какъвто смисъл са влезлите в сила съдебни актове) и/или претенцията й е насочена срещу дискриминационно третиране по отношение на начина на определяне на таксата за битови отпадъци за процесния нежилищен имот за периода 2011г., 2012г. и 2013г. С оглед указанията на съда е постъпило уточнение от ищцата (л.64 и сл. от делото) в следния смисъл : Иска се постановяване на съдебно решение, с което да бъде осъден Директора на Дирекция “Местни данъци и такси„ при Община Пловдив за осъществяваната пряка, продължителна и преднамерена дискриминация срещу И.Д.Х. и да бъде отменено решение № 8 /10.03.2012 год. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“, постановено по жалба на Х. от 09.01.2012 год. като пряко дискриминационно; да бъде задължена Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив да определи отново дължимата ТБО за процесния имот за периода от 2006г. до 2012г. включително, да отстрани елементите на пряка, продължителна и преднамерена дискриминация чрез прилагане на промилите, които са използвани през същия период за определяне на таксата; да определи ТБО за 2013г. в съответствие със заключението на СИЕ за липсата на генериран отпадък в обекта и със записаното в ЗМДТ положение, че ТБО се определя според количеството генериран отпадък; да приеме и уважи декларацията за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и съответно да отмени определената ТБО за 2014г.; да се осъди ответника да възстанови неправените съдебни разноски за съдебно-икономическа експертиза – 170 лв. и държавни такси – 40 лв.
Пловдивският административен съд, като обсъди процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че така предявената искова молба е процесуално недопустима. Съображенията в тази насока са следните:
На първо място следва в случая да се констатира, че претенцията на И.Д.Х. в частта й относно искането за отмяна на решение № 8/10.03.2012г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив относно определената такса за битови отпадъци за периода 2006г. – 2010г. като пряко дискриминационно е процесуално недопустима на следното основание.
От данните по делото се установява, че между същите страни и на същото основание в Административен съд гр.Пловдив е образувано адм.дело № 1391/2012г., приключило с Решение № 2844/27.12.2012г., с което е отхвърлена жалбата на И.Д.Х., представлявана от баща си Д.Н.М. против Акт за установяване на задължение по декларация № 1041/28.12.2011г., потвърден с решение № 8/01.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за периода 01.01.2006г. – 31.12.2010г., размер на задължението съобразно частични вноски за погасяване на дължимата такса за битови отпадъци – 529, 01 лв., лихва в размер на 390, 90 лв. /общо 919,91 лв./. Въпросното решение е било предмет на контрол пред Върховен административен съд, по повод на което е образувано адм.дело № 1910/2013г. на Върховен административен съд, Седмо отделение, по което с решение № 9945/02.07.2013г. е оставено в сила решение № 2844/27.12.2012г. на Административен съд гр.Пловдив, постановено по адм.дело № 1391/2012г.
В административен съд гр.Пловдив по повод претенцията на Х. за наличие на дискриминационно третиране при определяне на ТБО съгласно решение № 8/10.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, е образувано и адм.дело № 2308/2012г., по което, и като е прието, че делото е образувано между същите страни и на същото основание, по които има образувано вече друго дело пред Административен съд гр.Пловдив, жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено образуваното производство с Определение № 647/28.02.2013г. Въпросното определение е обжалвано пред Върховен административен съд, като с Определение № 5323 от 16.04.2013г. по адм.дело № 4432/2013г. на Върховен административен съд, Седмо отделение е оставено в сила Определение № 647/28.02.2013г. по адм.дело № 2308/2012г. на Пловдивския административен съд.
Изложеното до тук обосновава извода, че претенцията, заявена от И.Д.Х. по настоящото дело за отмяна на решение № 8/01.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“, като пряко дискриминационно и претенциите по цитираните по-горе административни дела, по които има влезли в сила съдебни актове са идентични.
При това положение, и поради наличието на разрешен спор с влязъл в сила съдебен акт между същите страни и на същото основание исковата претенция в тази й част ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено съгласно чл.299 от ГПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144 от АПК.
Съгласно чл. 299, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а съобразно ал. 2 на същия член повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
В идентичен смисъл е и разпоредбата на чл. 159, т. 6 от АПК, съгласно която влязлото в сила съдебно решение по оспорването е абсолютна процесуална пречка за повторно оспорване между същите страни и със същия предмет. Макар и възникнало в този случай, правото на иск, респ на оспорване се погасява, когато по същото има влязло в сила решение или определение/разпореждане (чл. 299, ал. 1 ГПК вр. с чл. 159, ал. 1, т. 6 АПК). Влезлият в сила съдебен акт, независимо от неговото наименование – решение или акт, с който се слага край на съдебното производство, се ползва със сила на присъдено нещо по разрешения с него въпрос. Възникнал спор между същите страни, за същото искане и на същото основание, който е приключил с влязъл в сила съдебен акт, не може да бъде пререшаван, а съгласно алинея втора на същия текст повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Понятието „решение“, цитирано в чл. 299, ал. 1 от ГПК и чл.159, т. 6 от АПК е употребено в широк смисъл и безспорно включва в себе си определенията и актовете, с които производството по делото се прекратява / в този смисъл е Определение № 6961 от 3.07.2007 г. на ВАС по адм. д. № 5867/2007 г., I о.; Определение № 6366 от 6.07.2004 г. на ВАС по адм. д. № 5595/2004 г., IV о., и други/.
Само за пълнота в случая следва още да се добави и това, че преценката на съда относно наличие на допуснато нарушение на Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ при обжалване на администпративните актове е част от преценката му за съответствието и съобразяването на издадения административен акт с материалния закон /по аргумент от чл. 146, т. 4 от АПК/ /В този смисъл Определение № 3508 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2696/2011 г., VII о./, като такава преценка вече е извършена от административния съд в рамките на адм.дело № 1391/2012г. по описа на Административен съд гр.Пловдив.
По изложените съображения, претенцията на ищцата в тази й част като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати.
На следващо място в случая следва да се констатира, че претенцията на ищцата в останалата й част е процесуално недопустима поради следното.
Каза се вече, че с оглед възражението на ответника за недопустимост на исковата молба е указано на ищцата да уточни исковата си претенция. В случая уточнената претенция от ищцата (л.64 и сл.) е в идентичен смисъл с първоначално заявена такава с исковата молба, като съдът намира, че в случая се касае за претенция, попадаща в хипотезата на чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминацията. В този смисъл следва да се посочи, че изложените от ищцата твърдения и формулирания петитум сочат, че същата твърди неравенство в третирането от страна на ответната администрация при определяне на ТБО за собствения и недвижим имот и претендира репарация на причинените й от това имуществени вреди, а не въвежда обстоятелства, съставляващи самостоятелно основание на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото не атакува като незаконосъобразни актове или действия на Директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.
В случая обаче така предявената искова претенция е процесуално недопустима, за да бъде разгледана по реда на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., вр. чл. 1 от Закона за отговорността на Държавата и общините за вреди, вр. чл. 203 и сл. АПК. Съображенията в тази насока са следните:
Задължителна процесуална предпоставка за допустимост на иск по реда на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. е наличието на приключило административно производство пред Комисията за защита от дискриминация. (В този смисъл е трайно установената практика на Върховния административен съд на Република България – Определение № 14115/23.11.2010 г. по адм. дело № 3874/2010 г. на ВАС; Решение № 2545/2009 г. по адм. дело № 14069/2008 г. на ВАС; Определение № 9302 от 27.06.2011 г. по адм. дело № 6743/2011 г. на ВАС, VІІ отделение; Определение № 6346/09.05.2011 г. по адм. дело № 5788/2011 г. на ВАС, VІІ отделение; Определение № 956/21.01.2013 г. по адм. дело № 822/2013 г. на ВАС, VІІ отделение, и др.)
В Глава четвърта от Закон за защита от дискриминация е регламентиран подробно редът за осъществяване на такава защита – в производство пред Комисията (Раздел I) или пред Съда (Раздел II). Лицата, които считат, че са засегнати от дискриминационно третиране разполагат с възможността да изберат способа на защита. И двете производства са приложими за всички случаи на дискриминация, срещу всички субекти, като имат за цел евентуалното установяване на дискриминация и санкциониране на нарушителя. Единствената разлика между двата способа на защита се състои в невъзможността Комисията да обезщети претърпени вреди, каквато възможност е предоставена на Съда.
Репарирането на вреди може да бъде реализирано по реда на чл. 74 ЗЗДискр. Имайки предвид цитираните норми следва да се приеме, че прилагането на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. задължително е предпоставено от наличието на приключило административно производство пред Комисията за защита от дискриминация, в рамките на което, с влязъл в законна сила административен акт по чл. 65 от същия закон е бил установен случай на дискриминация. Тогава, когато дискриминацията е извършена в резултат на издаден административен акт, или е причинена от действия/бездействия на органи на Държавата или на общините, искът за обезщетяване на вредите се предявява пред административен съд, по реда на чл. 1 ЗОДОВ. В тази хипотеза на преценяване от административните съдилища подлежи, причинени ли са вреди, които да са в пряка причинна връзка с доказания от Комисията случай на дискриминационно отношение, по смисъла на ЗЗДискр. Нормата на чл. 74, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗДискр. е специална по отношение тази на чл. 204, ал. 4 АПК. Касае се за актове, действия/бездействия, законосъобразността на които следва да бъде преценявана през призмата на ЗЗДискр., а именно Комисията за защита от дискриминация е независимият специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите, на която Законът е възложил осъществяването на контрол по прилагането и спазването му (чл. 40, ал. 1, ал. 2). По делото нито се твърди, нито се установяват данни за сезиране на Комисията за защита от дискриминация от страна на Х., с искане за установяване нарушение по смисъла на ЗЗДискр., във връзка с твърдението за наличие на дискриминация по отношение на ищцата. Процесуалната допустимост на исковата молба е задължителна процесуална предпоставка за разглеждане на делото. Проверката за такава допустимост Съдът извършва служебно при всяко положение на делото. Установяването на недопустимост е основание исковата молба да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство да бъде прекратено.
Крайният извод, който се налага е, че исковата молба като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство да бъде прекратено.
Изложеното налага определението, с което е даден ход по същество на правния спор да бъде отменен.
Така мотивиран, Пловдивският административен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 09.10.2014 г. за даване ход на делото по съществото на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената от И.Д.Х., представлявана от баща си Д.Н.М. искова молба за следните искови претенции : да бъде осъден Директора на Дирекция “Местни данъци и такси„ при Община Пловдив за осъществяваната пряка, продължителна и преднамерена дискриминация срещу И.Д.Х. и да бъде отменено решение № 8/10.03.2012 год. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, постановено по жалба на Х. от 09.01.2012 год. като пряко дискриминационно; да бъде задължена Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив да определи отново дължимата ТБО за процесния имот за периода от 2006г. до 2012г. включително, да отстрани елементите на пряка, продължителна и преднамерена дискриминация чрез прилагане на промилите, които са използвани през същия период за определяне на таксата; да определи ТБО за 2013г. в съответствие със заключението на СИЕ за липсата на генериран отпадък в обекта и със записаното в ЗМДТ положение, че ТБО се определя според количеството генериран отпадък; да приеме и уважи декларацията за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и съответно да отмени определената ТБО за 2014г.; да се осъди ответника да възстанови неправените съдебни разноски за съдебно-икономическа експертиза – 170 лв. и държавни такси – 40 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1080/2014 г. по описа на Пловдивския административен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: