Референдум за национализиране на ЕРП-тата.

ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ПРОИЗВЕДЖАНЕ НА

НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ:

„Да се национализират ли електроразпределителните предприятия,

упражняващи дейност на територията на Република България?”

Мотиви относно искане за произвеждане на национален референдум по

въпрос:

 

„Да се национализират ли електроразпределителните

предприятия, упражняващи дейност на територията на Република

 

България?”

 

 

 

:

1. Електроразпределителните предприятия са естествени монополи, т.е.

 

за дадения им регион те са единствен доставчик на услуги, който може да

 

задоволи потребителското търсене с по-нисък разход от всички останали

 

фирми или комбинация от тях. Въпреки опитите за създаване на конкуренция

 

между електроразпределителните предприятия, реална такава не

 

съществува, а условия за реализирането й са неосъществими. Тези

 

предприятия не бива да бъдат в частни ръце, тъй като тяхното регулиране е

 

много трудно, а произволите им са в ущърб на българските граждани.

 

2. През 2004г. електроразпределителните дружества бяха приватизирани

 

и държавата продаде 67% от дела си. Договорените суми бяха следните:

 

281,5 млн. евро от „ЧЕЗ”, 271 млн.евро от „ЕВН” и 140,7 млн. евро от „ЕОН”.

 

Общата сума възлиза на малко повече от 1,3 млрд.лева. Според бившия шеф

 

на Националната Електрическа Компания (НЕК) Мардик Папазян, трите

 

електроразпределителни предприятия отдавна са „си избили“ направените

 

инвестиции.

 

За всички активи, които притежават електроразпределителните

 

предприятия, гражданите на Република България изплащат по 12% норма на

 

възвръщаемост (16% през първите 3 години). Нормата, гарантирана по

 

приватизационните договори е скандално висока – 8 пъти над тази на НЕК.

 

Освен това, под съмнение се поставя точността на финансовите отчети на тези

 

предприятия. Впечатление правят огромните отчитани разходи за външни

 

услуги. Много организации са подавали сигнали за счетоводни измами от

 

страна на електроразпределителните предприятия, включително и ДАНС:

 

 

„Във всички електроразпределителни дружества са установени практики

във вреда на обществения интерес, насочени към максимизиране на

печалбата за собствениците при формално изпълнение на ангажименти

за инвестиции и подобряване на качеството на услугите. Основно се

ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ПРОИЗВЕДЖАНЕ НАНАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ:

„Да се национализират ли електроразпределителните предприятия, упражняващи дейност на територията на

Република България?”

– 2 –

използват: договори за външни услуги, често на завишени цени;

осчетоводяване на неизвършени разходи; завишаване на показатели за

загуби от кражби и неплатена консумирана енергия. По-големите разходи

се използват за мотивиране на искане за увеличаване на цената на

доставяната електроенергия.” Цитат от Годишния доклад на ДАНС за

състоянието на националната сигурност за 2010 г.:

3. През всички тези години държавата не е получила нито стотинка от 33%-

ното си участие в тези предприятия! Печалбата, полагаща се на държавата, е

инвестирана в модернизацията на мрежата. В по-голямата си част, обаче, тази

модернизация се свежда до подмяна на електромер и изнасянето му на

границата на имота на потребителя. Държавата е ощетена с над 480 млн.лева.

4. През 2011 г. Държавата продаде акциите си от 33%-ия си дял от „ЕВН

Електроразпределение“ и „ЕВН Електроснабдяване“ за обидната сума от 93

млн.лв., което е по-малко от чистата печалба на „ЕВН

Електроразпределение”АД за последните 2010 и 2011г.

5. След извършването на приватизационните сделки през 2004г., цената

на електроенергията се е увеличила повече от 3 пъти, а качеството на

електроенергия не е достигнало очакваното ниво, въпреки финансирането от

страна на държавата за реконструкция на мрежата през всичките тези години.

Лошото качество на електроенергията може да окаже отрицателно влияние

върху всички отрасли от икономиката.

Във връзка с изложените в т. 2,3,4 и 5 факти и цифри, считаме че

приватизационните сделки за продажбата на електроразпределителните

предприятия са в ущърб на държавата и българските граждани.

6. Твърдението, че държавата е по-лош стопанин от частния, е невярно.

Управлението на дадено предприятие зависи в най-голяма степен от

мениджърския екип. Този мениджърски екип е пряко свързан със съответно

министерство, което от своя страна пък е свързано с правителството.

Следователно, доброто управление на държавните предприятия зависи от

намерението на правителството и неговата добросъвестност.

7. Разпределението на електроенергията до потребители на страни ниско

и средно напрежение от частни фирми поставя под въпрос националната

сигурност. Неясните техническо състояние и безопасност на

електроразпределителната мрежа могат да доведат до проблеми с

ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ПРОИЗВЕДЖАНЕ НАНАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ:

„Да се национализират ли електроразпределителните предприятия, упражняващи дейност на територията на

Република България?”

– 3 –

електрозахранването на потребители в критични ситуации и дори до разпад

на цялата енергийна мрежа. Липсват публични отчети за състоянието на

електроразпределителната мрежа, както и конкретни данни към отчетените

от електроразпределителните предприятия разходи за модернизация на

мрежите.

8. Предвид поставените негативни факти в предните точки, считаме че

след национализацията на електроразпределителните предприятия, цената

на електроенергията за крайните потребители може да се намали драстично,

а част от печалбата на предприятията да се използва за финансиране на други

държавни сектори като здравеопазване и образование, както и за увеличение

на заплатите и пенсиите на българските граждани. От друга страна,

понижението на разходите за електроенергия за гражданите би увеличило

покупателната им способност, би довело до намаляване разходите на малкия

бизнес и като цяло би довело до раздвижване на българската икономика
 

УКАЗАНИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ПОДПИСИ В ПОДКРЕПА НА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА

ЗА ПРОИЗВЕДЖАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ

:

ДА СЕ НАЦИОНАЛИЗИРАТ ЛИ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ,

УПРАЖНЯВАЩИ ДЕЙНОСТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

?”

Инициативата има граждански характер и е надпартийна

. Всеки опит за присвояване на

инициативата от политическа партия ще срещне отпор

. Всеки желаещ да помогне на каузата

може да се включи в събирането на подписи и информирането на гражданите относно целта и

мотивите на инициативата

.

С цел коректното събиране на подписи е добре да се следват следните указания

:

1.

Предложение за произвеждане на национален референдум от граждани се

извършва съгласно чл

.12 от ЗАКОНА ЗА ПРЯКОТО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В

ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ

.

2.

Подписите се събират след подадено уведомление до Общината, в района на който

ще се събират подписите

, съдържащо харакетера на мероприятието, имената на

отговорниците и данни за контакт с тях

. В комплекта с документи има приложена

бланка

.

3.

Гражданите, желаещи да подкрепят инициативата, трябва да попълнят в бланката

трите си имена

, единния си граждански номер (ЕГН), постоянния си адрес и да

положат своя подпис

. В случай на непълни данни, подписът се счита за невалиден.

Агенция

Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) към

Министерството на регионалното развитие и благоустройството извършва

служебна проверка на подписите след внасянето й в Народното Събрание

.

4.

В графа Забележкисе вписват и данните на придружителя, ако лицето е с физически

или зрителни увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си

.

5.

Поредният номер на бланката не се попълва. Номерацията ще бъде направена след

събирането на всички попълнени бланки

, няколко дни преди внасянето на

подписката в Народното Събрание

.

6.

Събиращият подписи трябва да попълни декларация, че ще извършва всички

действия в хода на кампанията за събиране на подписи на граждани единствено и

само за целите на гражданската подписка и в съответствие на Закона за защита на

личните данни и свързаните с него нормативни актове

, като се задължава да

използва и съхранява събраните лични данни на граждани в пълна

конфиденциалност

, която гарантира опазването им в тайна от физически,

юридически и други неизрично упоменати субекти

, освен при наличие на изрично

писмено съгласие от страна на съответния

/ата гражданин/ка и/или в други случаи,

установени с нормативен акт

. В комплекта с документи има приложена бланка на

декларацията

.

7.

Бланките с подписите, както и попълнените декларации (т.6) се изпращат на адрес:

гр

.Пловдив, ПК 4000, ул. „Мортагон” 1, Община Пловдив, Област Пловдив, за

Гражданска инициатива за произвеждане на национален референдум

8.

За допълнителна информация може да пишете на посочения в т.7 адрес или на
cac.plovdiv@gmail.com
 

ГРАЖДАНСКА ПОДПИСКА

За произвеждане на национален референдум

:

Да се национализират ли електроразпределителните предприятия, упражняващи дейност на територията на Република България?”

Бланка №

………………….

Име

, Презиме, Фамилия ЕГН Постоянен адрес Подпис Забележки*

*

В графа забележкисе вписват и данните на придружителя, ако лицето е с физически или зрителни увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си

.

**

 

 

Личните данни от тази бланка, няма да се използват за други цели, освен за целите на Гражданската подписка за произвеждане на национален референдум

:

 

 

Да се национализират ли електроразпределителните предприятия, упражняващи дейност на територията на Република България
?”
 
 

ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ПРОИЗВЕДЖАНЕ НА

НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ:

„ДА СЕ НАЦИОНАЛИЗИРАТ ЛИ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ

ПРЕДПРИЯТИЯ, УПРАЖНЯВАЩИ ДЕЙНОСТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ?”

Долуподписаният/ата ………………………………………………………………………………………………

с ЕГН ………………, в качеството си на участник в Гражданска инициатива за

произвеждане на национален референдум по въпрос:

„Да се национализират ли

електроразпределителните предприятия, упражняващи дейност на

територията на Република България?”

и събиращ/а подписи на граждани с тази

цел,

ДЕКЛАРИРА СЛЕДНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА:

Ще извършва всички действия в хода на кампанията за събиране на подписи на

граждани единствено и само за целите на гражданската подписка и в съответствие на

Закона за защита на личните данни и свързаните с него нормативни актове, като се

задължава да използва и съхранява събраните лични данни на граждани в пълна

конфиденциалност, която гарантира опазването им в тайна от физически, юридически

и други неизрично упоменати субекти, освен при наличие на изрично писмено

съгласие от страна на съответния/ата гражданин/ка и/или в други случаи, установени с

нормативен акт.

дата ………………….. ДЕКЛАРАТОР:

……………………………………………………..

 

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предмет
Чл. 1. Този закон урежда условията, организацията и реда за пряко участие на гражданите на Република България при осъществяване на държавната и местната власт.
(2) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2012 г.) Този закон урежда и мерките по изпълнение на Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно гражданската инициатива (ОВ, L 65/1 от 11 март 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 211/2011“.
………
Предложение за произвеждане на национален референдум от граждани
Чл. 12. (1) Национален референдум по чл. 10, ал. 1, т. 5 се организира чрез подписка от инициативен комитет на граждани, състоящ се от 5 до 15 членове.
(2) Инициативният комитет по ал. 1 организира и координира подписката, като:
1. подготвя бланките, върху които се събират подписите;
2. след съгласуване с кмета на общината определя общодостъпни места, където ще се събират подписите;
3. уведомява писмено председателя на Народното събрание за започването на подписката за референдум и за поставения за гласуване на референдума въпрос;
4. комплектова необходимите документи и внася подписката в Народното събрание.
(3) Бланката, на която се събират подписите, трябва да съдържа на всяка страница искането с въпроса или въпросите за референдума. Всяка бланка е с пореден номер.
(4) Гражданин, който иска да подкрепи предложението, вписва в бланката:
1. трите си имена;
2. единния граждански номер (ЕГН);
3. постоянния адрес;
4. подпис.
(5) На отделен ред в бланката се отбелязва, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за референдума. В графа „забележки“ се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с физически или зрителни увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.
(6) Всеки гражданин може да положи подписа си еднократно в подписката, организирана по реда на този закон, включително и на място, различно от посоченото в неговия постоянен адрес.
(7) Подписката на инициативния комитет на гражданите трябва да съдържа:
1. предложението за произвеждане на референдум с формулиране на въпроса за гласуване, трите имена, ЕГН, постоянния адрес и подписите на членовете на инициативния комитет и адрес за контакт с инициативния комитет;
2. мотивите на предложението;
3. бланките със събраните подписи на граждани.
(8) Ако в срок до три месеца от уведомяването по ал. 2, т. 3 подписката не бъде внесена в Народното събрание, процедурата по внасяне на предложение за референдум се прекратява от председателя на Народното събрание, което се вписва в регистъра по чл. 10, ал. 3.
(9) Нова подписка с предложение за референдум по същия въпрос може да бъде започната не по-рано от 6 месеца от прекратяване на процедурата по ал. 8 или от една година от решението на Народното събрание, с което отхвърля предложението.
 

Leave a Reply