Касационна жалба срещу Решение 2136 на съдия Мария Златанова от ПАС

Чрез Административен съд гр. Пловдив До Върховен административен съд гр. София
вх. № 20288/ 09.ХІІ. 20 г.
К А С А Ц И О Н Н А Ж А Л Б А
от Ивана Димитрова Хоусен – ЕГН хххххххххх, адрес Пловдив, ул. ххххххххххххх чрез баща и Димитър Николов Митев ЕГН хххххххххх, адрес Пловдив 4002, ул. хххххххххххххх – пълномощник, тел. 0888/704984, интернет адрес dimitr_mitev@abv.bg
против
Решение № 2136/24.11.2020г. на Административен съд Пловдив по адм.д. № 1123/2020г.
основание: чл. 208 на АПК

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
Обжалвам горепосоченото Решение в законоустановения срок. Считам, че решението е взето в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила.

1) Съдията по дело 1123/2020 г. Мария Златанова, при постановяването на Решение 2136/24.11.2020 с което е отхвърлила жалбата ни, не е взела предвид, че с Акт за установяване на задължение 230/02.03.2020 година, издаден от Стефан Петров, инспектор към ДМДТ на Община Пловдив, потвърден с Решение 28/30.04.2020 на ДМДТ при община Пловдив, грубо е погазен Закона за местните данъци и такси.

Съгласно член 67 , ал. (1) от ЗМДТ „Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците“. А съгласно чл. 67, ал. (4) Количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци.“
Съдия Златанова изобщо не е взела предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза по АД № 1391/2012, че в недвижимия нежилищен имот на ИДХ, не се генерират отпадъци, подлежащи на сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка. Това заключение не бе оспорено от ответника ДМДТ.
Нещо повече, въпреки категоричните текстове на закона за значението на количеството на отпадъците при определяне на ТБО, в оспорваното Решение 2136, постановено от съдия Златанова, е записано:
„Наличието или липсата на битови отпадъци не е сред условията за освобождаване от заплащане на дължимите такси….“
„Твърденията, че от имота не се генерират отпадъци са неотносими за дължимостта на таксата …“
Абсурдността на цитираните аргументи на съдия Златанова няма да коментирам, защото е очевидна. Ако няма отпадък, услугата сметосъбиране не може да се ползва. Но въпреки че няма възможност да се ползва, такса според съдията и общинската дирекция МДТ се дължи, което е чиста проба рекет – искане на плащане на такса за неползвана услуга.

2. За да отхвърли жалбата срещу цитирания АУЗ и Решението, с което той е потвърден съдия Златанова е приела, че подаваните от мен декларации за отказ от услугата правилно са били игнорирани от ответника, тъй като не са в съответствие с предвидения в съответната наредба образец. Декларациите, за които по закон нося отговорност ако не отговарят на истината, бяха приети като доказателства по делото, но не бяха кредитирани защото не са по образец. Този образец се отнася за случаите, когато недвижимият нежилищен имот не се използва. И също както ответника съдия Златанова не е счела за необходимо да вземе предвид заключението на тричленния състав на ВАС в Решение 9945/2013 г., което се отнася за случаите, когато обектът се използва, а именно:

Решение на ВАС по дело 9945 (седмо отделение)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДЕНКОВ
СОНЯ ЯНКУЛОВА
——————————
„Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
И второ. Законодателят е обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота. Ползването на имота не е елемент на фактическия състав, който според законодателя поражда задължението за такса.“
„Именно защото ползването на услугата е решаващият факт за дължимост на таксата за услугите сметосъбиране и сметоизвозване законодателят е посочил, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ трябва да определи реда, по който лицата, които не ползват услугата се освобождават от заплащане на такса.“

Въпросът е, че [община], с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. ОБЩИНАТА ОБАЧЕ НЕ Е СЪЗДАЛА РЕД, ПО КОЙТО ЛИЦАТА ПО ЧЛ. 64 ЗМДТ, КОИТО ПО ДРУГИ ПРИЧИНИ СА РЕШИЛИ, ЧЕ НЯМА ДА ПОЛЗВАТ УСЛУГАТА СМЕТОСЪБИРАНЕ И СМЕТОИЗВОЗВАНЕ МОГАТ ДА Я УВЕДОМЯТ И ТОВА УВЕДОМЯВАНЕ ДА ИМА ПРАВОПОРАЖДАЩО ЗНАЧЕНИЕ. (курсивът мой – Д.М. ) …………… НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНОВОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА СЪЗДАДЕ РЕД, ПО КОЙТО ДА СЕ ИЗВЪРШВА ДЕКЛАРИРАНЕТО НА ПРЕДСТОЯЩОТО НЕПОЛЗВАНЕ НА УСЛУГАТА НЕ МОЖЕ ПО КАКЪВТО И ДА БИЛО НАЧИН ДА ПОВЛИЯЕ НА ПРАВОТО НА СУБЕКТА, КОЙТО НЕ Е ПОЛЗВАТЕЛ НА УСЛУГИТЕ ДА НЕ ЗАПЛАТИ ДЪЛЖИМИТЕ ЗА НЕЯ ТАКСИ. (Курсивът мой – Д.М.) Последното, както бе вече посочено, е ГАРАНТНИРАНО ОТ ЗАКОНА, стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.“
Признавам, че това заключение на тричленния състав на ВАС ми даде надежда, но тя се оказа илюзорна. Осем години след като се запознах с неговото съдържание, аз редовно го цитирам в подаваните документи и декларации за отказ от услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка до общинското ръководство и ръководството на ДМДТ. Резултатът беше отрицателен, то сякаш не съществуваше за съответните ръководства и те не направиха нищо за изменение в съответната Наредба в съответствие със становището на ВАС.

Не знам кой и кои обстоятелства накараха съдия Златанова също да игнорира цитираното заключение относно неизпълненото законово задължение на Община Пловдив да предвиди възможност за подаване на декларация за отказ от услугата сметосъбиране при положение че обектът се ползва, но ми се струва че това нейно поведение не е плод на некомпетентност, а е резултат на обстоятелства, които ограничават свободата и да действа по съвест. Това е тъжно, но още по-тъжно е ако не съм прав в предположението си и тя, която е заместник-председател на ПАС, свободно и без натиск е счела за правилно да се игнорира становището на ВАС.
В крайна сметка разпоредбата на член 8, точка 3, алинея 5 от ЗМДТ: „Общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.“ е сведена само до освобождаване на лица, неползващи услугата поради неползване на нежилищния имот и това продължава вече години наред. И това се случва във втория град на България, където управляват Граждани за Европейско Развитие на България. Обстоятелството, че никъде в Европейския съюз няма такава практика си е проблем на изостаналите в развитието си европейци.
Както се вижда от Решение 2136 и административният съд, представляван в случая от съдия Мария Златанова, счита това за нормално – липсата на отпадък и невъзможността по тази причина да се ползва услугата сметосъбиране си е проблем на съответното лице. Общината и съдът не се интересуват от това и искат да плаща, защото обектът му е на територията, в която общината предлага съответно контейнери за тази цел. Че това е форма на рекет мисли потърпевшият, но ДМДТ и съдът са на друго мнение.

3) През 2016 г. бе изменен ЗМДТ, в сила от 01.01.2017 г. и влезе в сила нова разпоредба в чл. 67. Много се надявах тази промяна да доведе до отмяната на оспорвания АУЗ/230/02.03.2020 и в т. 1, буква г) на жалбата ми срещу него посочих, че с него категорично се нарушава разпоредбата на чл. 67, алинея 2 от ЗМДТ, ДВ, бр. 97 от 2016 г. в сила от 1.01.2017 г. , а именно:

„Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.“

Дирекция МДТ и като цяло Общинския съвет, който приема съответната наредба за приложение на ЗМДТ, подмина без каквото и да било внимание тази нова категорична законова забрана да се приема данъчната оценка на недвижимите имоти като основа за определяне на ТБО. С Акта за установяване на задължение за периода 2017 -2019 г. предишната практика за изчисляване на ТБО в промили от данъчната оценка продължи.
Дирекция МДТ като орган на Община Пловдив игнорира тази категорична забрана.

Очаквах, че това обстоятелство няма да бъде подминато от съдия Мария Златанова, но, видно от цитираното Решение 2136, категоричната законова забрана не е била удостоена с нейното внимание. По този мотив, изложен в жалбата ми срещу оспорвания АУЗ, няма нито една дума в Решение 2136. И така надеждата ми че заради нарушената и просто игнорирана законова забрана ще бъде отменен оспорвания АУЗ се оказа поредната моя утопична илюзия.

4) При наличието на Решение № 113 на Комисията за защита от дискриминация от 21.06.2011 г., с което изчисляването на ТБО за нежилищните имоти с няколкократно по-високи промили от данъчната оценка за жилищните имоти бе определено като форма на пряка дискриминация според типа собственост, много разчитах Общинският съвет на Пловдив да коригира Наредбата с която се определя ТБО и дискриминацията по този начин да бъде прекратена. Вече десет години това Решение на Комисията за защита от дискриминация се игнорира от Общинския съвет в качеството му на орган на държавното управление.
Известно ми е, че съдът е независим по конституция и не е задължен да се съобрази с упоменатото решение. За такова несъобразяване обаче трябва да бъдат посочени съответни аргументи, а такива вече десет години няма.
За пълнота посочвам, че когато през 2012 г. обжалвах първия АУЗ като незаконосъобразен и пряко дискриминационен, съдията по дело 1391 от ПАС Здравка Диева избра да разглежда само първата част – за незаконосъобразността на акта, а с писмо до ръководството на ПАС поиска да бъде назначен специализиран състав, който да разгледа въпроса за пряката дискриминация. Със съответна разпоредба това нейно искане бе уважено и бе образувано дело 2308/2012 г. със съдия Татяна Петрова. В края на м. ноември тя даде ход на това дело и определи, че то е изяснено по същество. Три месеца след това, на 28.02.2013 г. с ново Определение, тя отмени първоначалното си определение и прекрати делото с мотив, че по същия казус, между същите участници, има друго дело, имайки предвид цитираното дело 1391.
Отказано ми бе правосъдие, защото нито съдия Здравка Диева с Решение 2844/2012, нито съдия Татяна Петрова с Определение 647/2013 г. се произнесоха дали ТБО е определена дискриминационно или не. За голяма моя изненада Определението на съдия Т. Петрова бе потвърдено с Определение 5323/16.04.213 г. на тричленен състав на ВАС – Йовка Дражева –председател , Таня Вачева и Иван Раденков – членове.
Тъй като нямаше произнасяне по същество, по съвет на мой състудент, вече бивш съдия във ВАС, опитах да получа правосъдие с жалби в РС, след това в ОС Пловдив. В двата случая, въпреки подробния ми разказ как ми е отказано правосъдие в ПАС и ВАС по въпроса да допусната дискриминация, жалбите ми бяха препратени отново към АС Пловдив. Там съдия Мариана Михайлова в производство по дело 1080/2014 г. с Определение 9914/16.10.2014 също отказа да се произнесе има или няма дискриминация при определянето на ТБО. След това тричленен състав на ВАС – Андрей Икономов председател, Донка Чакърова и Илиана Славовска с определение 717/21.01.2015 г. потвърдиха Определението на М. Михайлова – отново бягство от заемане на позиция – налице ли е пряка дискриминация или не.

Междувременно бе издаден следващ АУЗ за периода 2012-2016 г. Обжалвах го след потвърждаването му от директора на ДМДТ пред АС Пловдив. Отново обжалвах дискриминацията при определянето на ТБО, тъй като тя продължи и през този период.
Този път съдия Любомира Несторова с Решение № 1711/19.10.2017г. на Административен съд Пловдив по адм.д. № 930/2017г. и съдиите от Върховния административен съд Таня Вачева – председател и членове Мирослава Георгиева и Юлия Раева намериха начин да не се произнесат по същество допусната ли е пряка дискриминация от ДМДТ или не.

Така се стигна до оспорвания с настоящото производство Акт за установяване на задължение за периода 2017- 2020 г. и дело 1123/2020, и Решение 2136, в което съдия Мария Златанова е записала:
„В жалбата се излагат твърдения за наличие на пряка дискриминация от община Пловдив по отношение собственика на нежилищния недвижим имот, поради определяне такса битови отпадъци в размер по-висок от този, отнасящ се до жилищните имоти. Редът за установяване наличието или не на дискриминационно отношение е различен и няма как да е предмет на настоящото производство нито влия върху законосъобразността на оспорвания акт.

По този начин ЧЕТИРИНАДЕСЕТ съдии от Административния съд в Пловдив и ВАС, и ЧЕТИРИ съдии от РС и ОС Пловдив, които разглеждаха жалбите ми за пряка и непосредствена дискриминация от страна на ДМДТ при определянето на такса смет за нежилищния имот на дъщеря ми ИДХ намериха начин ДА НЕ СЕ ПРОИЗНЕСАТ ПО СЪЩЕСТВО по казуса дали е допусната дискриминация или не и фактически ми отказаха правосъдие.
Впечатляващо е горе цитираното твърдение на съдия Златанова, а именно че наличието или не на дискриминационно отношение……..нито влияе върху законосъобразността на оспорвания акт. Според нейното твърдение излиза, че дори ако има дискриминационно отношение, това не прави АУЗ незаконосъобразен?!?
Само съдия Здравка Диева поиска от ръководството на ПАС да определи специализиран състав за разглеждане на казуса относно наличието или отсъствие на дискриминация при определянето на ТБО за процесния нежилищен имот. Всички останали административно съдии отказаха да препратят казуса за дискриминацията за разглеждане от компетентен съд или състав. По този начин те „колегиално“ избягнаха да прехвърлят очевидно „горещия картоф дискриминация“ към колеги съдии за да не си опарят ръцете, тоест кариерата, ако по невнимание потвърдят наличието на очевадната пряка, непосредствена и продължителна във времето дискриминация на собствениците на нежилищни имоти в сравнение със собствениците на жилищни имоти при определянето на ТБО.

5) Изрично изискване на закона за МДТ и на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите на територията на община Пловдив (НОАМТЦУТОП), приета от Общинския съвет Пловдив за прилагането на ЗМДТ, е постигането на по-голяма справедливост при определянето на Такса битови отпадъци. Съдия Мария Златанова изобщо не е коментирала в оспорваното решение този аспект на проблема.
Нещо повече. Въпреки постоянните ми опити да получа отговор в какво се състои справедливостта при налагането на плащане за ТБО при липса на отпадък и съответно неползване на услугата сметосъбиране, при това за нежилищните имоти на няколкократно завишена цена съдия Златанова не дава отговор. Нещо повече. ЗА 10 ГОДИНИ НИТО ЕДИН СЪДИЯ ИЛИ ЧЛЕН НА ОБЩИНСКОТО РЪКОВОДСТВО НЕ ВЗЕ ОТНОШЕНИЕ ПО ТОЗИ ВЪПРОС.

6) В преписката по делото е приложена и моя уточняваща молба, с която измених петитума на жалбата си по следния начин:
МОЛЯ
да отмените Решение 28/30.04.2020 г. като противоречащо на Закона за МДТ, несправедливо и пряко дискриминационно. Моля да задължите ДМДТ да изчисли и определи такса битови отпадъци за недвижимия нежилищен имот на ИДХ на ул. Константин Геров 30 в частта „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината“ по начина, по който дирекция МДТ определя тази част от такса битови отпадъци за жилищните имоти.“

Съдия Златанова не удостои с вниманието си допълнението към петитума. В оспорваното с настоящата касационна жалба Решение 2136 на съдия М. Златанова няма нито дума за него. Няма да гадая защо.

7) Когато се запознах с материалите, предоставени от ответника по делото, аз открих че практически всички те са по въпроси, по които няма спор. Същевременно открих, че в представената от ответника преписка липсват материали и документи, които са от съществено значение за изясняване на спора. Подготвих следните въпроси, на които исках да чуя аз и съдията отговор от ответника.

„ВЪПРОСИ
към представителя на ДМДТ подготвени за задаване по време на открито съдебно заседание
по дело 1123/2020 г. на 22.10.2020г.

Прегледах преписката, представена от ДМДТ по дело 1123/2020. Не открих никакво доказателство от страна на ответника, че услугата сметосъбиране се ползва за нежилищния ни имот. Налице са единствено доказателства, че услугата се предлага. Тоест налице е възможност за ползване на услугата, но това не е достатъчно условие. Трябва да има и отпадък като обект на услугата. А такъв няма, тоест предлаганата от Община Пловдив възможност за ползване на услугата за недвижимия имотно на ИДХ обективно не е станала и не става действителност. А съгласно ЗМДТ решаващо за определяне на ТБО е количеството на отпадъка. По този повод се налага да задам следните въпроси към юрисконсулта, представляващ ДМДТ по делото:

1. Защо в обжалваното Решение 28/30.04.2020 г. на ДМДТ няма становище относно заключението на Съдебно-счетоводна експертиза, че в недвижимия имот не се генерират отпадъци? Защо в продължение на осем години ДМДТ не е направила даже опит да посети обекта, да се запознае с вида на осъществяваната дейност и да установи може ли там да се генерират отпадъци, предназначени за поставените контейнери за сметосъбиране?

2. Защо в цитираното Решение няма нито дума относно цитираната в жалбата ни че с него „категорично се нарушава разпоредбата на чл. 67, алинея 2 от ЗМДТ, ДВ, бр. 97 от 2016 г. в сила от 1.01.2017 г. , а именно:
„Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.“
ЗАЩО ДМДТ ВЪПРЕКИ ИЗРИЧНАТА ЗАКОНОВА ЗАБРАНА ПРОДЪЛЖАВА ДА ОПРЕДЕЛЯ ТБО В ПРОМИЛИ ОТ ДАНЪЧНАТА ОЦЕНКА ЗА ПРОЦЕСНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ ПРЕЗ РАЗГЛЕЖДАНИЯ ПЕРИОД? Защо в Решението не се цитира текста на закона, а само се упоменава, че жалбата е срещу нарушение на ЗМДТ?

3. Защо в Решение 28/30.04.2020 г. няма изразена позиция относно категоричното становище на ВАС по дело 1391 цитирано в жалбата ни: „Въпросът е, че [община], с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. ОБЩИНАТА ОБАЧЕ НЕ Е СЪЗДАЛА РЕД, ПО КОЙТО ЛИЦАТА ПО ЧЛ. 64 ЗМДТ, КОИТО ПО ДРУГИ ПРИЧИНИ СА РЕШИЛИ, ЧЕ НЯМА ДА ПОЛЗВАТ УСЛУГАТА СМЕТОСЪБИРАНЕ И СМЕТОИЗВОЗВАНЕ МОГАТ ДА Я УВЕДОМЯТ И ТОВА УВЕДОМЯВАНЕ ДА ИМА ПРАВОПОРАЖДАЩО ЗНАЧЕНИЕ. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНОВОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА СЪЗДАДЕ РЕД, ПО КОЙТО ДА СЕ ИЗВЪРШВА ДЕКЛАРИРАНЕТО НА ПРЕДСТОЯЩОТО НЕПОЛЗВАНЕ НА УСЛУГАТА НЕ МОЖЕ ПО КАКЪВТО И ДА БИЛО НАЧИН ДА ПОВЛИЯЕ НА ПРАВОТО НА СУБЕКТА, КОЙТО НЕ Е ПОЛЗВАТЕЛ НА УСЛУГИТЕ ДА НЕ ЗАПЛАТИ ДЪЛЖИМИТЕ ЗА НЕЯ ТАКСИ. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.“ (Курсивът мой – Д.М.) Това становище на ВАС цитирам вече осем години в подаваните от мен декларации за отказ от услугата сметосъбиране, но за ДМДТ то сякаш не съществува. Защо не е представено в преписката на ДМДТ по делото?

4. Във връзка с въпрос 3. питам смятат ли ДМДТ и Общинския съвет да се съобразят с цитираното становище? Кога ДМДТ ще се съобрази с цитираното становище и ще започне да признава подаваните от нас декларации за отказ от услугата сметосъбиране поради липса на отпадък за контейнерите, въпреки че обектът се ползва? Не се ли сещат, че по този начин ни подлагат на дискриминация, отнемайки ни изобщо правото на отказ от предлаганата услуга? И че след като се иска плащане за неползвана услуга без право на отказ от същата, това е по същество груб административен рекет?

5. В началото на Решението на ДМДТ, с което се потвърждава оспорвания от нас АУЗ, се посочва: „На следващо място жалбоподателят счита, че е нарушен и Закона за защита от дискриминацията. Мотивира се, че определянето на такса за битови отпадъци с по-високи промили от данъчната оценка за нежилищните имоти в сравнение с жилищните имоти съставлява форма на пряка, непосредствена дискриминация според типа собственост“. В жалбата си срещу АУЗ цитирам Решение № 113/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация. Защо в оспорваното Решение на ДМДТ това решение на Комисията за защита от дискриминация е представено само като мое мнение? И защо след това никъде в документа, който обжалвам, няма нито дума по тази тема? ЗАЩО РЕШЕНИЕТО НА КЗДискр. НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В ПРЕПИСКАТА ПО ДЕЛОТО ОТ СТРАНА НА ДМДТ?

6. В ЗМДТ и в съответната Наредба на Общински съвет Пловдив е записано изискването за „постигане на по-голяма справедливост при определянето на ТБО“. В какво се състои справедливостта на Решение 28/30.04.2020 г. след като с него за недвижимия имот на ИДХ при липса на отпадък не само се определя дължима сума за неползвана услуга, но и таксата е определена при няколкократно по-високи промили в сравнение с жилищните имоти?“

Когато започнах да задавам първия от горепосочените въпроси съдия Златанова ме прекъсна с предложение след като разполагам с въпросите в писмен вид да ги предоставя на нея за прикрепване към делото. Аз и дадох екземпляр от въпросите, но след това не ми бе дадена възможност да ги задам на представителката на ответника за да чуя какви отговори ще даде.

Прилагам ги към касационната си жалба за да се види, че в постановеното Решение 2136 съдия Мария Златанова не е коментирала защо посочените документи липсват в преписката, представена от ответника. Не е изразила мнение и дали те са съществени или не с оглед решаването на спора.

Уважаеми върховни административни съдии,

По време на съдебното заседание аз поисках да предоставя на съдия Златанова флашка със записани всички документи (жалби до председатели на Общинския съвет, до директора на дирекция МДТ, жалби до ПАС, ПРС, ПОС и ВАС) за нейна информация. Тя отказа за приеме флашката с аргумент, че по служебен път може да получи цялата информация.
След мое настояване все пак съдия Златанова ми позволи да цитирам пасаж от книга на Джеръми Джером:
“Ако някой ме спре на улицата и ми каже да му дам часовника си, аз, разбира се, ще откажа. Ако се закани да ми го отнеме насила, ще направя всичко възможно, без да се бия, за да го запазя. Ако обаче изрази намерение да ми го вземе чрез съда, ще го извадя от джоба си и ще му го дам. При това ще смятам, че съм се отървал евтино. ”
Дж. Джером – „Трима на Бумел“

В протокола от с.з. не е отразен отговора на съдия Златанова, че „това се отнася за американския съд“, както и моето становище, че съдейки по десетгодишния резултат от моята борба за постигане на справедливост и елиминиране на дискриминацията, цитираното от Дж. Джером в много по-голяма степен се отнася за Пловдивския административен съд и ВАС.

И наистина, ако аз бях се примирил с обстоятелството, че за липса на отпадък се налага да плащам ТБО, при това определена дискриминационно на базата на няколкократно по-високи промили в сравнение с жилищните имоти, аз ако не бях подавал жалби до ПАС, ПРС, ПОС и ВАС бих си спестил най-малко 1500 лева от 170 лв. възнаграждение за вещо лице (чието заключение за липса на отпадък не беше уважено от съдия Здравка Диева с откровени лъжи като аргумент за неприемането му) и юрисконсултски възнаграждения – 100 и 150 лева по първите дела, 371 и 371 лева по втората серия, до момента 300 лева по настоящия спор, присъдени за ответника от съдия Златанова. И това е само част от разходите, направени до тук. Повтарям, тези загуби бих избягнал, ако бях се съгласил да плащам ТБО за непредоставена услуга, но на няколкократно по-високи промили от данъчната оценка на нежилищния имот. Толкова за цитата от Дж. Джером.
Няма как да изразя стойностно безсънните нощи, прекарвани в решаване на кръстословици, които донякъде ми помагат да не водя безкрайни виртуални спорове с ръководители на Община Пловдив, на ДМДТ, със съдии от ПАС и ВАС за приеманите от тях решения, с които се стъпва на тезата, че щом недвижимия имот се намира на територия, за която община Пловдив предоставя (би било много по-правилно да се използва глагола предлага) услугата сметосъбиране, то такса битови отпадъци е дължима от собственика или ползвателя на недвижимия имот.
Няма как да отразя в парично изражение и въздействието върху здравословното ми състояние на стресовата ситуация, с която всяко досегашно решение на ДМДТ и на съдиите от ПАС и ВАС, изискващо по способ, напомнящ мутренските времена, плащане на такса за неползвана (но предлагана) услуга, но „справедливо“ определена по 3,5 до 6 пъти (за различните години от разглеждания период) завишени промили в сравнение с жилищните имоти.

В момента, като пиша тази жалба, като имам предвид досегашното поведение на ПАС и ВАС, аз имам микроскопична надежда, че ще бъде осъдена ДМДТ за наложения рекет под формата на събиране на ТБО за непредоставена услуга поради липса на отпадък за поставяне в контейнерите за сметосъбиране, за дискриминационните условия, при които се определя тази такса, за грубото погазване на ЗМДТ и т.н. До този момент никой не пожела да се съобрази с обстоятелството, че в недвижимия имот на дъщеря ми се генерира единствено отпадък от физиологичната дейност на работещия там човек и от почистването по мокър способ от внасяните отвън в обекта прах, пясък и кал, които отпадъци отиват в канализацията, понеже не са подходящи за изхвърляне в контейнерите за сметосъбиране, поставени от община. За ВиК услугата задълженията са плащани редовно.
А микроскопичната ми надежда се дължи на обстоятелството, че макар и малко вероятна, не е изключена вероятността този път във Върховния административен съд да се намери състав, който да вземе решение в духа на цитираното по-горе становище по дело 9945/2013 г.
Цитирам го повторно:
„Въпросът е, че [община], с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. ОБЩИНАТА ОБАЧЕ НЕ Е СЪЗДАЛА РЕД, ПО КОЙТО ЛИЦАТА ПО ЧЛ. 64 ЗМДТ, КОИТО ПО ДРУГИ ПРИЧИНИ СА РЕШИЛИ, ЧЕ НЯМА ДА ПОЛЗВАТ УСЛУГАТА СМЕТОСЪБИРАНЕ И СМЕТОИЗВОЗВАНЕ МОГАТ ДА Я УВЕДОМЯТ И ТОВА УВЕДОМЯВАНЕ ДА ИМА ПРАВОПОРАЖДАЩО ЗНАЧЕНИЕ. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНОВОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА СЪЗДАДЕ РЕД, ПО КОЙТО ДА СЕ ИЗВЪРШВА ДЕКЛАРИРАНЕТО НА ПРЕДСТОЯЩОТО НЕПОЛЗВАНЕ НА УСЛУГАТА НЕ МОЖЕ ПО КАКЪВТО И ДА БИЛО НАЧИН ДА ПОВЛИЯЕ НА ПРАВОТО НА СУБЕКТА, КОЙТО НЕ Е ПОЛЗВАТЕЛ НА УСЛУГИТЕ ДА НЕ ЗАПЛАТИ ДЪЛЖИМИТЕ ЗА НЕЯ ТАКСИ. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.“ (Курсивът мой – Д.М.)

Считам, че има нужда да се припомни изискването на Закона за съдебната власт Чл. 155. Всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: “Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!”.

Уважаеми върховни административни съдии,
Като имам предвид всичко изложено до тук

МОЛЯ
да отмените Решение 2136 по дело 1123/2020 на съдия Мария Златаново от ПАС с което се отхвърля жалбата ми срещу Решение 28/30.04.2020 г. с което се утвърждава АУЗ 230/02.03.2020 г като противоречащо на Закона за МДТ, несправедливо и противоречащо на Закона за защита от дискриминация. Моля да задължите ДМДТ да изчисли и определи такса битови отпадъци за недвижимия нежилищен имот на ИДХ на ул. Константин Геров 30 в частта „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината“ за разглеждания период 2017-2019 г. по начина, по който дирекция МДТ определя тази част от такса битови отпадъци за жилищните имоти.“

С уважение: …………………………………..
Димитър Николов Митев, пълномощник на Ивана Димитрова Хоусен.

Пловдив, 09.12.2020 г.

Приложения:
1. Пълномощно от дъщеря ми Ивана Димитрова Хоусен
2. Копие от касационната жалба за ответника ДМДТ при община Пловдив.

Leave a Reply