Пловдивски административен съд – дело 1123/2020 жалба и Решение съдия Мария Златанова

До Административен съд
гр. Пловдив

Ж А Л Б А
от Димитър Николов Митев, ЕГН хххххххххх, Пловдив 4002, ул. ххххххххххххх (телефон 0888/704984, имейл: dimitr_mrtev@abv.bg) като пълномощник на дъщеря ми Ивана Димитрова Хоусен, ЕГН хххххххххх
П Р О Т И В
Решение № 2В/30.04.2020 г. на Анелия Стефанова Куртева, изпълняваща функциите на Директор на дирекция „Местни данъци и такси”при Община Пловдив, съгласно Заповед № ОА -439 /02.03.2020 г. на Кмета на Община Пловдив, постановено по жалба на Ивана Димитрова Хоусен с вх. № 20 П 3322 от 09.03. 2020 г.

Уважаеми административни съдии,
подадох жалба с вх. № 20 П 3322 от 09.03. 2020 г. до Директора на дирекция „Местни данъци и такси” Пловдив срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 230/02.03.2020 г. В отговор получих Решение. на Анелия Стефанова Куртева, изпълняваща функциите на Директор на дирекция „Местни данъци и такси”при Община Пловдив, съгласно Заповед № ОА -439 /02.03.2020 г. на Кмета на Община Пловдив, с което се отхвърля жалбата ми и се потвърждава цитирания Акт за установяване на задължения на Ивана Димитрова Хоусен.
Не съм доволен и възразявам срещу цитираното Решение № 2В/30.04.2020 г. на Анелия Стефанова Куртева, изпълняваща функциите на Директор на дирекция „Местни данъци и такси”при Община Пловдив, съгласно Заповед № ОА -439 /02.03.2020 г. на Кмета на Община Пловдив.

Мотиви:
1.За да счете, че жалбата срещу АУЗ № 230/02.03.20020 е неоснователно и за да потвърди този акт с Решение № 28/30.04.2020 г. госпожа А. Куртева е приела, позовавайки се и на чл. 11 от ЗМДТ, че Ивана Димитрова Хоусен като собственик на недвижимия имот „е задължено лице за такса за битови отпадъци за този имот.

Чл. 11. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Госпожа Куртева си е позволила да приеме, че щом ИДХ е данъчно задължено лице, трябва да е и задължено лице за ТБО за имота, на който е собственик. По този начин тя приема, че таксата също е с характер на данък, което е недопустимо за компетентен юрист.

2. Освен това г-жа Куртева, позовавайки се на чл. 62 и чл. 63 от ЗМДТ, е счела че дължимостта на таксата за битови отпадъци произтича от местоположението на имота. Следователно, ако недвижимият имот попада в район, в който съгласно заповедта на кмета или решението на общинския съвет се извършват услуги по член 62 от ЗМДТ (сметосъбиране, сметоизвозване и т.н.) „е налице основание да събира такса за тези услуги“.

3. С Решение 28/30.04.2020 грубо е погазен Закона за местните данъци и такси.
Съгласно член 67 , ал. (1) от ЗМДТ „Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците“. А съгласно чл. 67, ал. (4) Количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци.

Това е така, защото в недвижимия имот на Ивана Д. Хоусен не се генерират отпадъци. Това е установено със съдебно-икономическа експертиза от вещо лице, назначено от съдия Здравка Диева по а.д. 1391/2021 г.

Съдебно-счетоводна експертиза
от Николай Рангелов Кънчев – съдебно-счетоводен експерт „В магазина на Ивана Димитрова Хоусен, находящ се в гр. Пловдив, ул. хххххххххххххххххххх се продават промишлени стоки – велогуми и велочасти, каучукови обувни изделия /ботуши, галоши, цървули и др./ пластмасови и платнени чехли и др. Магазина е с площ 26,01 км. м и склад под земята 21,39 км. м. Експертизата установи следното:
– гумите за велосипеди идват по размери, видове и на бройки и де факто се продават на клиента без да генерират отпадъци;
– велосипедни части – вилки, педали, стопове и други също не генерират отпадъци;
– каучукови обувни изделия /ботуши, галоши, цървули/ също не генерират отпадъци;
– пластмасови и платнени чехи и други подобни не генерират отпадъци.
Стоките, които идват по повече бройки в кашони, се продават на дребно, а самите хартиени отпадъци се предават на вторични суровини.
По въпрос 2.
В магазина на Ивана Димитрова Хоусен, находящ се в гр. Пловдив, ул. ххххххххххххххххххх не установи наличие на други битови дейности /например готвене, пране и т.н./ в магазина“.

ДМДТ към община Пловдив в качеството си ответник по това дело не оспори заключението на експертизата.

Въпреки това вече цяло десетилетие, при количество на отпадъците равно на нула, ДМДТ определя и събира ТБО на базата на данъчната оценка на имота. В жалбата ми срещу АУЗ е посочено:
„Почистването на имота на ИДХ става по мокър способ и замърсената при това вода се излива в тоалетната и отива в канализацията, за което се заплаща съответната такса за ВиК услугите.“
Следователно от имота към контейнерите за сметосъбиране, добросъвестно поставени от Общината близо до обекта, не постъпват никакви отпадъци.
Този момент от жалбата срещу цитирания АУЗ въобще не е коментиран в Решение 28, с което е потвърден оспорвания АУЗ. За подписалата Решение 28 е било необходимо и достатъчно условие за потвърждаване на определената такса това, че недвижимият имот се намира на съответната територия, за която е обезпечено сметосъбиране.

4. При липсата на отпадък, подходящ за сметосъбиране в контейнерите, ОБЕКТИВНО Е НЕВЪЗМОЖНО ЗА КОНКРЕТНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ ДА СЕ ПОЛЗВА ПРЕДЛАГАНАТА ОТ ОБЩИНАТА УСЛУГА. А определянето и събирането на ТБО при тези условия за неизползвани от мен услуги представлява по своята същност груб административен рекет, който продължава вече почти 10 години.

5. Авторката на Решение 28 е записала: “Законодателят изрично е уредил хипотезите, в които не се дължи такса за битови отпадъци, а именно – когато услугата не се престира или не се ползва, при спазване на законовите предпоставки – чл. 71 (в редакцията до 31.12.2121 г.) от ЗМДТ и чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ. Случаите, в които не се събира такса за битови отпадъци по отделни компоненти са определени в чл. 71 (в редакцията до 3112.2021 г.) от ЗМДТ и това са:
1. такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подаден декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота;
2. такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината;
3. такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива. “
И за неюристите е известен принципа, че всичко, което не е забранено със закон, е разрешено. Няма законова забрана за освобождаване на собственик от плащане на ТБО в случаите, когато няма отпадък, който да бъде поставен в контейнерите. Тоест в случая е необходима само добра воля от Общината и уважение към правата на човешката личност.
Очевиден е стремежът да се търси законова вратичка за оправдаване на спорния АУЗ. В този случай за съставителя на Решение 28 се е оказало удобно в законовият текст „когато услугата не се престира или не се ползва“ ползването да се сведе само до посочените три точки и да се приеме, че щом услугата се престира, това означава, че автоматично се ползва от всички собственици на недвижими имоти.

В тази връзка не се учудвам, че в цитираното Решение 28 има само бегло посочване, че съм цитирал Решение на ВАС по дело 9945 Нито дума повече. А в него е записано следното:

Решение на ВАС по дело 9945 (седмо отделение)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДЕНКОВ
СОНЯ ЯНКУЛОВА
——————————
„Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
И второ. Законодателят е обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота. Ползването на имота не е елемент на фактическия състав, който според законодателя поражда задължението за такса.“
„Именно защото ползването на услугата е решаващият факт за дължимост на таксата за услугите сметосъбиране и сметоизвозване законодателят е посочил, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ трябва да определи реда, по който лицата, които не ползват услугата се освобождават от заплащане на такса.“

Въпросът е, че [община], с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. ОБЩИНАТА ОБАЧЕ НЕ Е СЪЗДАЛА РЕД, ПО КОЙТО ЛИЦАТА ПО ЧЛ. 64 ЗМДТ, КОИТО ПО ДРУГИ ПРИЧИНИ СА РЕШИЛИ, ЧЕ НЯМА ДА ПОЛЗВАТ УСЛУГАТА СМЕТОСЪБИРАНЕ И СМЕТОИЗВОЗВАНЕ МОГАТ ДА Я УВЕДОМЯТ И ТОВА УВЕДОМЯВАНЕ ДА ИМА ПРАВОПОРАЖДАЩО ЗНАЧЕНИЕ. (курсивът мой – Д.М. ) …………… НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНОВОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА СЪЗДАДЕ РЕД, ПО КОЙТО ДА СЕ ИЗВЪРШВА ДЕКЛАРИРАНЕТО НА ПРЕДСТОЯЩОТО НЕПОЛЗВАНЕ НА УСЛУГАТА НЕ МОЖЕ ПО КАКЪВТО И ДА БИЛО НАЧИН ДА ПОВЛИЯЕ НА ПРАВОТО НА СУБЕКТА, КОЙТО НЕ Е ПОЛЗВАТЕЛ НА УСЛУГИТЕ ДА НЕ ЗАПЛАТИ ДЪЛЖИМИТЕ ЗА НЕЯ ТАКСИ. (Курсивът мой – Д.М.) Последното, както бе вече посочено, е ГАРАНТНИРАНО ОТ ЗАКОНА, стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.

6. Признавам, че бях много обнадежден, когато се запознах с цитираното решение. И старателно подавах ежегодно в съответния срок декларации, с които отказвах ползване на услугите по сметосъбирането, сметоизвозването и сметообработката, позовавайки се на заключението на заключението на вещото лице и на цитирания пасаж от Решение 9945/2013 г. на ВАС. Винаги посочвах, че при промяна на обстоятелствата и поява на отпадък в обекта, ще дам необходимата за ДМДТ информация. За съжаление ДМДТ на Община Пловдив обърна по-малко внимание на посочения текст от Решение 9945 на ВАС отколкото ако в кабинетите на чиновниците бе бръмнала муха. И системно не уважаваше подаваните от мен декларации, като начисляваше и събираше сметка за ТБО поради несъответствие на подаваните от мен декларации с предвидената за случаите бланка. А бланката се отнасяше за декларации при обект, който не се ползва. Тоест аз като ползвател и собственичката на имота бяхме подложени на дискриминация като ни бе отказано правото да подадем декларации за отказ от услугата, престирана от общината , защото недвижимият имот се ползвал.

7. От 2013 г. в кореспонденция с Дирекция МДТ и с подаваните декларации за отказ от услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка редовно цитирам посочения текст от Решение 9945/2013 г. Тъй като това се оказва недостатъчно за тази Дирекция, сега си позволявам да цитирам още примери от съдебната практика, които юристите от тази дирекция или не познават, или не желаят да се съобразят с тях:
а) Когато даден имот не генерира битови отпадъци, които да бъдат предмет на събиране и извозване, и след като липсват ред и процедура за неползване на услугата, то за тази услуга такса не се дължи. Решение № 3311 от 07.03.2012 г. по адм. д. № 5782 / 2011 на Върховния административен съд.
б) Когато услугата не се предоставя, такса не се дължи, защото, за да възникне задължение за плащане на услугата е необходимо тя да е реално предоставяна. Решение № 1398 от 09.02.2015 г. по адм. д. № 6654 / 2014 на Върховния административен съд.
в) Тъй като таксата за битови отпадъци не е данък, т.е. дължимостта й е обвързана с предоставянето и ползването на услугата, то за задълженото лице е важно да докаже, че за съответния период на имота не са генерирани битови отпадъци и услугата не е ползвана. Решение № 6751 от 09.06.2015 г. по адм. д. № 9050 / 2014 на Върховния административен съд.

8. В жалбата ми срещу АУЗ/230/02.03.2020 т. 1, буква г) съм посочил че:
г) С АУЗ, който оспорваме, категорично се нарушава разпоредбата на чл. 67, алинея 2 от ЗМДТ, ДВ, бр. 97 от 2016 г. в сила от 1.01.2017 г. , а именно:
„Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.“
В решение 28, с което изпълняващата функциите Директор на ДМДТ е одобрява оспорвания АУЗ има 2 в 1 нарушение на ЗМДТ защото:
а) при определено със съдебно счетоводна експертиза количество на отпадъка, равно на нула, ТБО е изчислена сякаш то не е определено с прилагането на основа данъчна оценка на имота;
б) прилага се основа данъчна оценка на недвижимия имот въпреки изричната законова забрана, че основа не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти.
Този аргумент в жалбата ми срещу АУЗ е подминат с дълбоко мълчание в мотивите, с които упълномощената служителка на Община Пловдив е одобрила оспорвания АУЗ. Надявам се че почитаемите административни съдии ще оценят по достоинство това „спазване“ на закона за МДТ.

9. Общинския съвет и ДМДТ са част от държавното управление. Комисията за защита от дискриминация към народното събрание е държавен орган. От момента на приемането на Решение 113/2011 г. на тази комисия, с което недвусмислено бе посочено, че определянето на различни промили за изчисляване на ТБО за жилищни и нежилищни имоти е форма на пряка дискриминация според типа собственост. Това беше за мен и собственичката втори лъч на надежда, че ще престане дискриминационното третиране при определянето на ТБО. Видно от състоянието на нещата към момента и това се оказа празна надежда. Видно от текста на Решение 28 в него няма дори една дума по този аспект на нещата. Допускам, че изпълняващата функциите на директор на ДМДТ Анелия Куртева не е чела цитираното решение на комисията за защита от дискриминация и поради това цитирам поне част от него: „УСТАНОВЯВА пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от Закона за защита от дискриминация, основана на характеристиките „потребител” на обществени услуги по чистотата и „причинител на отпадъци”, извършена спрямо предприятия, по смисъла на Закона за счетоводството и лица, които имат вещни права върху имоти, чието предназначение не е за жилищни нужди, но в които се осъществява присъща за човека жизнена дейност, различна от производствена дейност, включително спрямо физически лица, еднолични търговци и такива, упражняващи определена професия или дейност, като в нарушение на чл.37 от Закона за защита от дискриминация, услугите по чл.66, ал.1 от ЗМДТ, им се предоставят при по-неблагоприятни условия в сравнение с условията за гражданите – физически лица, определени в чл.26 и чл.27 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от община, град Х ( приета с Решение No х от х.х.2006г., посл. изм. и доп. с Решение No хх от Протокол No хх от хх.хх.2010г. ) на Столичен общински съвет, като диференциращи размерите на дължимата местна такса „битови отпадъци”, в която се включват разходите за сметосъбиране, сметоизвозване на битовите отпадъци, обезвреждането им в депа или други съоръжения и почистване на териториите за обществено ползване поради приети различни основи при определянето й за граждани /физически лица/ и предприятия /юридически лица/, съответно данъчна оценка на имотите на гражданите и отчетна стойност на нежилищните имоти на предприятията, върху които с Решение No хх от хх.хх.2009г. Столичен общински съвет определя промилите при пропорционално определяне на таксата съответно: за предприятията /юридически лица/ 12 % върху отчетната стойност на нежилищните имоти и 1,6 % върху данъчната оценка на имотите на гражданите /физически лица/, които са явно несъразмерни. Нормите на чл.26 и чл.27 от Наредбата на общински съвет град Х и Решение No хх/хх.хх.2009г. на Общински съвет град Х противоречат на принципа „замърсителят плаща”, регламентиран в чл.15 от Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006г. относно отпадъците и на чл.3, т.6 от Закона за управление на отпадъците, довело до явна несъразмерност в третирането на потребителите на услугите, регламентирани в чл.66, ал.1 от ЗМДТ.“
И тъй като допускам, че може да се счете, че това Решение № 113 се отнася само за Община София, си позволявам още един цитат:
„На основание чл.67, ал.4 от Закон за защита от дискриминация изпраща решението на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България с Изпълнителен директор Х Х Х на адрес: гр.Х, ул. „Х” No хх за сведение“.

11. В заключение следва да посоча, че Община Пловдив в лицето на ДМДТ не спазва даже собствената си наредба (НОАМТЦУТОП), в член 5 на която в съответствие със ЗМДТ е записано:
„Чл. 5. (1) (Изм. и доп. с Р.№ 504 Пр.№ 22 от 20.12.2012г.) Размерът на местните такси и цени на услуги се определя въз основа на необходимите материално- технически и административни разходи по предоставяне на услугата и при спазване на следните принципи:
————————-
3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси;“

Допускам, че в условията на бурното развитие на демокрацията в Република България, е възможно да не съм забелязал, че понятието справедливост е изпълнено с ново съдържание, при което е справедливо за услуга, която не можеш да ползваш поради обективна липса на обект за услугата (в случая смет), не само трябва да плащаш без да ползваш, но и да бъдеш ощастливен с няколкократно по-високи промили, въз основа на които се определя ТБО за неползваната услуга и освен това да нямаш право да се откажеш от услуга, която по обективна причина не може да бъде ползвана.

Уважаеми административни съдии,
Като имам предвид горепосочените обстоятелства и документи,
МОЛЯ
да отмените Решение 2В/30.04.2020 г. като противоречащо на Закона за МДТ, несправедливо и пряко дискриминационно.

Като имам предвид съдържанието на точка 7, буква в) от настоящата жалба,
МОЛЯ
да ми позволите да представя в съдебно заседание двама свидетели в режим на довеждане, които да посочат каква е истината по въпроса за негенерирането на отпадъци за сметосъбиране в недвижимия имот на собственичката Ивана Димитрова Хоусен на улица „хххххххххххххххххххх” в Пловдив.

С уважение:
Пловдив, 27.05.2020 г.

Приложения:
1. Акт за установяване на задължение по декларация № 230/02.03.2020 г.
2. Жалба до дирекция МДТ срещу АУЗ № 230/02.03.20020
3. Решение 28/30.04.2020 на ДМДТ.
4. Декларация от 20.09.2016 г. за отказ от услугата сметосъбиране, сметоизвозване, сметообработка и депониране за 2017 г.
5. Декларация от 25.09.2017 г. за отказ от услугата сметосъбиране, сметоизвозване, сметообработка и депониране за 2018 г.
6. Декларация от 19.11.2018 г. за отказ от услугата сметосъбиране, сметоизвозване, сметообработка и депониране за 2019 г.
7. Декларация от 25.09.2019 г. за отказ от услугата сметосъбиране, сметоизвозване, сметообработка и депониране за 2020 г.
8. Писмо до ДМДТ относно писмо с приложен образец за декларация, който не може да бъде използван от нас, защото се отнася само за недвижими имоти, които не се използват.
9. Пълномощно от дъщеря ми Ивана Димитрова Хоусен за Димитър Николов Митев.
10. Втори екземпляр от настоящата жалба за ответника ДМДТ.

До Административен съд град Пловдив
ХV състав, председател съдия Мария Златанова

М О Л Б А У Т О Ч Н Я В А Щ А
от Димитър Николов Митев, ЕГН хххххххххх, адрес гр. Пловдив 4002, ул. ххххххххххххх, телефон 0888/704984, интернет адрес: dimitr_mitev@abv.bg в качеството му на пълномощник на Ивана Димитрова Хоусен, ЕГН хххххххххх адрес Пловдив 4002, ул. хххххххххххххх

Уважаема госпожо Златанова,
Съгласно ЗМДТ такса битови отпадъци се определя по отделно за 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. Третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации 3. „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината“. По точка 1 и 2 услугите не може да бъдат предоставени поради липса на битови отпадъци в недвижимия имот на И.Д.Х. Макар и недостатъчно редовно и качествено, улицата на която се намира недвижимия имот на дъщеря ми И.Д.Хоусен все пак периодично се почиства. Тоест услугата в някаква, макар и недостатъчна степен се предоставя. По тази причина моля да приемете уточнение към петитума на жалбата ми срещу ДМДТ, а именно, към първоначалния текст да бъде добавено второ изречение, вследствие на което петитума да придобие следния вид:

МОЛЯ
да отмените Решение 28/30.04.2020 г. като противоречащо на Закона за МДТ, несправедливо и пряко дискриминационно. Моля да задължите ДМДТ да изчисли и определи такса битови отпадъци за недвижимия нежилищен имот на ИДХ на ул. ххххххххххххххххххх в частта „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината“ по начина, по който дирекция МДТ определя тази част от такса битови отпадъци за жилищните имоти.

С уважение: ………………………………..
Димитър Николов Митев

20.08.2020 г.
Пловдив

Приложение:
1. Втори екземпляр от уточняващата молба за ответника ДМДТ.
2. Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен за Димитър Николов Митев

4. Във връзка с въпрос 3. питам смятат ли ДМДТ и Общинския съвет да се съобразят с цитираното становище? Кога ДМДТ ще се съобрази с цитираното становище и ще започне да признава подаваните от нас декларации за отказ от услугата сметосъбиране поради липса на отпадък за контейнерите, въпреки че обектът се ползва? Не се ли сещат, че по този начин ни подлагат на дискриминация, отнемайки ни изобщо правото на отказ от предлаганата услуга? И че след като се иска плащане за неползвана услуга без право на отказ от същата, това е по същество груб административен рекет?

5. В началото на Решението на ДМДТ, с което се потвърждава оспорвания от нас АУЗ, се посочва: „На следващо място жалбоподателят счита, че е нарушен и Закона за защита от дискриминацията. Мотивира се, че определянето на такса за битови отпадъци с по-високи промили от данъчната оценка за нежилищните имоти в сравнение с жилищните имоти съставлява форма на пряка, непосредствена дискриминация според типа собственост“. В жалбата си срещу АУЗ цитирам Решение № 113/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация. Защо в оспорваното Решение на ДМДТ това решение на Комисията за защита от дискриминация е представено само като мое мнение? И защо след това никъде в документа, който обжалвам, няма нито дума по тази тема? ЗАЩО РЕШЕНИЕТО НА КЗДискр. НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В ПРЕПИСКАТА ПО ДЕЛОТО ОТ СТРАНА НА ДМДТ?

6. В ЗМДТ и в съответната Наредба на Общински съвет Пловдив е записано изискването за „постигане на по-голяма справедливост при определянето на ТБО“. В какво се състои справедливостта на Решение 28/30.04.2020 г. след като с него за недвижимия имот на ИДХ при липса на отпадък не само се определя дължима сума за неползвана услуга, но и таксата е определена при няколкократно по-високи промили в сравнение с жилищните имоти?
Сумата ще плащам аз. Пенсията ми след индексацията през м. юли е 231,36 лева (без добавката от 50 лв.) ТС друнги думи исканата от мен сума е равна на 3,21 мои месечни пенсии. Това сериозно ме затруднява, поради което моля да ми бъде дадена възможност да изплатя тази сума на пет месечни вноски по 150 лв. считано от месец октомври 2020 г. до м. февруари 2021 г. включително.

ВХ. № 20П8934/25.09.2020 г.
До господин Рашко Стоянов
директор на дирекция “Местни данъци и такси”
при община Пловдив
М О Л Б А
от Дмитър Николов Митев, ЕГН хххххххххх, като упълномощен от Ивана Димитрова Хоусен,ЕГН хххххххххх, адрес гр. Пловдив, ул. ххххххххххххххх

Уважаеми господин Стоянов,
Получих писмо 20П-8554 от ДМДТ, подписано от Вас, с което съм уведомен, че в срок от 14 дни трябва да заплатя юрисконсултско задължение в полза на община Пловдив на сума 743,34 лева, присъдени от АС Пловдив по дело 930/20017 г. и от ВАС по дело 143/2018 г.
Ползвам се от случая да Ви честитя назначаването за директор на ДМДТ и да Ви пожелая успех в работата.
Същевременно искам да ви информирам за проблемите с които се сблъсквам вече над 10 години във връзкас действията на предишната директорка Цвета Попова при определянето на ТБО за недвижимия нежилищен имот на дъщеря ми Ивана Димитрова Хоусен, находящ се на ул. ххххххххххххххххххх, Пловдив, на който съм ползвател. Тези проблеми не засягат само мен, а много хора, които имат нежилищни имоти.
В обекта не се генерират отпадъци , предназначени за контейнерите за сметосъбиране. Това бе установено от вещо лице, назначено от съдия Здравка Диева от Пловдивски административен съд по дело 1391/2012 г. ДМДТ не оспори това заключение на вещото лице, но въпреки че съгласно ЗМДТ такса смет се определя според количеството на сметта, вместо да ме освободи от плащането на такса, продължи да ми начислява такава. Подкрепа за това поведение бе оказана от съдия Диева, която, без да е посещавала обекта, намери във фантазията си несъществуващи отпадъци и не призна заключението на вещото лице.
Събирането на такса за услуга, която не е ползвана поради липсата на отпадък, предназначен за сметосъбиране, по същество е административен рекет и това, че съдът се е изгаврил със закона и морала и е одобрил съотетното решение на ДМДТ за начислената такса не променя същността на деянието.
В дело 1391/2012 г. аз обжалвах решението на ДМДТ за определянето на ТБО като пряко дискриминационно и незаконосъобразно. Съдия Диева предложи и ръководството на ПАС одобри разделянето на дело 1391/2012 г. на две отделни дела. Тя се занима с проблема за незаконосъобразността и отхвърляйки заключението на вещото лице счете, че е правилно да се начислява ТБО защото има поставени контейнери в района на нежилищния имот.
Образувано бе второ дело 2308/2012 г. по въпроса за дискриминационността със съдия Татяна Петрова, която в края на м. ноември прие определение, че делото е изяснено по същество и че ще се произнесе по него в законоопределения срок. Три месеца след това, на 28 февруари тя прие ново определение, с което отмени първоначалното си определение и прекрати делото, без да се произнесе има ли дискриминация или не в решението на ДМДТ за определената ТБО. За съжаление ВАС със свое определение потвърди определението, прието от съдия Татяна Петрова.
Всички тези действия на съдиите бяха извършени въпреки наличието на Решение № 113 от 21.06.2011 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което определянето на ТБО на базата на много по-високи промили от данъчната оценка за нежилищните имоти е е форма на пряка дискриминация според типа собственост. Това решение е изпратено до общините в България, но община Пловдив не предприе никакви стъпки за промяна на начина, по който се определя ТБО за нежилищните имоти и дискриминацията, от която сме потърпевши,е продължи и продължава и в момента.
Нов момент настъпи, когато с валидност от 01.01.2017 Законът за местните данъци и такси бе изменен, Но ДМДТ отказва да се съобрази с това изменение. В момента в ПАС предстои гледането на дело 1123/2020 В жалбата ми срещу АУЗ 230/02.03.2020 съм посочил, че:
г) С АУЗ, който оспорваме, категорично се нарушава разпоредбата на чл. 67н, алинея 2 от ЗМДТ, ДВ, бр. 97 от 2016 в сила от 1.01.2017 г. а именно:
“Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определен от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена”.
Казано накратко, ЗМДТ изрично забранява данъчната оценка на недвижимите имоти да бъде основа за определяне на ТБО, но ДМДТ, представлявана от госпожа Цвета Попова като директор не обърна никакво внимание на новата разпоредба на закона и задължение за нежилищния имот на дъщеря ми в цитираният АУЗ бе определено на основата на промили от данъчната оценка на имота, при това на завишени дискриминационно промили в сравнение с жилищните имоти.
От 2013 г. ежегодно подавам декларации за отказ от услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка поради липса на отпадък като обект на услугата с посочване, че обектът се почиства по мокър способ и мръсната отив в канализацията (за което заплащам ВиК услуга), а не в коонтейнерите за смет, поставени добросъвестно от общината. община пловдив в лицето на ДМДТ и нейната досеашнан директорка Цвета Попова упорито игнорира подаваните от мен декларации, поради това, че не съответстват на образецан, който се подава в случай, че обектът не се ползва. А обектът се ползва.
В тази връзка ежегодно в подаваните декларации посочвам Решение 9945/2013 на Върховния административен съд по дело 1910/2013 г. в което е записано:
“…… община Пловдив, с наредбата си по чл.9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да им правопораждащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване. НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНОВОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ОБЩИНАТА ДА СЪЗДАДЕ РЕД, ПО КОЙТО ДА СЕ ИЗВЪРШВА ДЕКЛАРИРАНЕТО НА ПРЕДСТОЯЩОТО НЕПОЛЗВАНЕ НА УСЛУГАТА НЕ МОЖЕ ПО КАКЪВТО И ДА БИЛО НАЧИН ДА ПОВЛИЯЕ НА ПРАВОТО НА СУБЕКТА, КОЙТО НЕ Е ПОЛЗВАТЕЛ НА УСЛУГАТА ДА НЕ ЗАПЛАТИ ДЪЛЖИМИТЕ ЗА НЕЯ ТАКСИ. ПОСЛЕДНОТО, КАКТО БЕ ВЕЧЕ ПОСОЧЕНО, Е ГАРАНТИРАНО ОТ ЗАКОНА, СТИГА САМО НАДЛЕЖНО ДА Е УВЕДОМИЛ ОБЩИНАТА ПРЕДИ НАЧАЛОТО НА ОТЧЕТНИЯ ПЕРИОД. (курсивът мой – Д.М.)
Това становище на ВАС бе системно игнорирано от директорката на ДМДТ Цвета Попова и аз ежегодно получавах съобщения за дължима ТБО сякаш не съм подал декларация, с което по същество такса смет се превръщаше от такса в данък.
Уважаеми господин Стоянов,
Приложено изпращам Ви жалбата си до ПАС въз основа на която е образувано дело 1123/2020 г. Тя съдържа повече аргументи срещу досегашната практика на ДМДТ при определянето на ТБО за нежилищните имоти. Само за информация добавям, че такова деление на имотите на жилищни и нежилищни при определянето на ТБО съществува само в Република България.
Според мен Вие имате възможност да отмените обжалвания АУЗ без да чакате решение на съда и по този начин да направите излишно гледането на делото, защото аз ще се откажа от подадената жалба.
Искам да вярвам, че ще направите ненобходимото за да не се събира такса смет за неползвана услуга, таксата да не се определя дискриминационно и същевременно да бъдат предприети стъпки за изменение н съответната наредба на община Пловдив за да бъде създаден възможност за подаване на декларация за отказ от услугата не само в случай на неползване на обекта, а и когато се ползва, но липсва отпадък като обект на услугата сметосъбиранея, сметоизвозване и сметообработка.
Така Община Пловдив ще спази правилото, действащо в ЕС, че “замърсителят плаща”. И ще бъде спазено изискването на ЗМДТ, залегнало и в наредбата на Общщина Пловдив за по-голяма справедливост при определянето на ТБО.
Моля да бъда уведомен ако откажете предлаганото от мен разсрочено заплащане на юрисконсултските възнаграждения. Надявам се, че няма да постъпите като Вашата предшественичка, която от голямо уважение към мен и собственичката на имота и с цел изпълнение на изискваното от закона постигане на по-голяма справедливост изпрати задължението за ТБО за периода 2012 – 2016 г. не на съответния орган на НАП за събиране на приходите, а на частна съдебна изпълнителка. Всъщност, наистина е справедливо и тя да получи стотици лева печалба от страшно трудоемката и сложна операция по събиране на задължението.

С уважение:…………………………………
Пловдив, 25.09.2020 г.
Приложения:
1. Копие от жалба до ПАС срещу АУЗ/230/02.03.2020 и Решението на ДМДТ, с което е потвърден. 2.
2. Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен, собственичка на недвижимия имот.“

РЕШЕНИЕ
№ 2136/24.11.2020г. гр. Пловдив 24.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
(курсивите и подчертаните текстове са мои – Д.М.)
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1123 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава деветнадесета от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка чл. 4, ал.1 и с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на И.Д.Х., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, чрез пълномощника Д.Н.М., против Акт за установяване установяване на задължение по декларация № 230 от 02.03.2020г., издаден от С.П.на длъжност главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, оправомощен със Заповед № 17 ОА-2683 от 27.10.2017г. на Кмета на община Пловдив, потвърден с Решение № 28 от 30.04.2020г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, относно определени задължения за такса за битови отпадъци за 2017г. в размер на 242,24лв., за 2018г. в размер на 240,93лв. и за 2019г. в размер на 239,61лв., ведно с прилежащите лихви за периода от 01.07.2017г. до 02.30.2020г. в общ размер на 110,49лв.
Жалбоподателката оспорва административния акт като неправилен и незаконосъобразен. Твърди,че таксата битови отпадъци следва да се заплаща само и единствено, когато услугата сметосъбиране се потребява от собственика или ползвателя на недвижимия имот. Ползването на недвижимия имот не е елемент от фактическия състав, който поражда задължението за такса ТБО, като в конкретния случай, основанието за недължимост на таксата е негенериране на каквито и да било битови отпадъци при ползването на имота. Позовава се на липсата на определен от общината ред,по който лицата по чл. 64 от ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване да могат да я уведомят и това уведомяване да има правопораждащо за недължимостта на таксата значение. Твърди и наличието на дискриминация. Иска отмяна на обжалвания акт за установяване на задължение по декларация и потвърждаващото го решение на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.
Ответникът Директор на Дирекция „МДТ“ община Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, намира същата за неоснователна, съответно обжалваният АУЗД за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена на 28.05.2020г.,а решението,с което горестоящия административен орган е потвърдил оспорвания акт е връчено на 14.05.2020г./лист 89/, следователно е в изискуемия 14-дневен срок и е от адресат на оспорвания акт, поради което е и допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството е започнало след извършена проверка за установяване на задължения за такса за битови отпадъци въз основа на подадена декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ.
Издаден е оспорвания АУЗД, като са установени задължения за ТБО за периода 2017-2019г. за притежавания от жалбоподателката недвижим имот, състоящ се от 1/32 ид.ч. от 294кв.м земя, 1/1 ид.ч. от търговски обект с РЗП 26,01кв.м и 1/1 ид.ч. от склад (търговски) с РЗП 21,39кв.м.
В обжалвания административен акт са посочени данъчните оценки на недвижимия имот по години, заповедите на Кмета на община Пловдив, с които са определени границите на район „Южен“, в които има организирано събиране, извозване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване; решенията на Общински съвет – Пловдив за определяне промилите за облагане с ТБО за процесния период.
Въз основа на представените доказателства е направен извод, че недвижимият имот, намиращ се в гр. Пловдив, ул. „Константин Геров“ № 30 попада в границите на район „Южен“, в който има организирано събиране, извозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване и не е сред изчерпателно изброените недвижими имоти, за които не е организирано сметосъбиране и сметоизвозване.
Изчислени са задължения за ТБО поотделно за земята и търговския обект и склада, като са съобразени размерите в промили, съгласно съответното решение на Общински съвет – Пловдив.
С решението на горестоящият административен орган е мотивирано,че констатациите в АУЗД са правилни и законосъобразни. Посочено е, че освобождаването от такса за битови отпадъци следва само при условие, че са налице предпоставките по чл. 71 от ЗМДТ или в случаите, предвидени в наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, която се приема от Общинския съвет.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ, с решение № 80, взето с Протокол № 6 от 04.03.2003г. Общински съвет – Пловдив е приел Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив (НОАМТЦУТОП).
Съгласно разпоредбата на чл. 19в, ал. 1 т. 2 от Наредбата не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване (която представлява един от компонентите, които формират таксата за битови отпадъци) за имотите, които няма да се ползват през цялата година и данъчно задълженото лице (граждани и фирми) е подало декларация в дирекция „Местни данъци и такси“ до края на предходната година. Декларацията се придружава от следните документи, представени в заверено копие от заявителя за Община Пловдив, дирекция „Екология и управление на отпадъците“, а именно: удостоверение от В и К, удостоверяващо, че за този имот е спряно подаването на вода; удостоверение от Електроразпределение, удостоверяващо, че за този имот е спряно електрозахранването; удостоверение от Топлофикация, удостоверяващо, че за този имот е спряно топлоподаването (за случаите, когато обектът е топлофициран).
Съгласно разпоредбата на чл. 19в, ал. 4 от Наредбата не се извършва освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване по чл. 19в, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата, ако имотът или част от него се ползва от съсобственик или ползвател през посочения в декларацията период или част от него, както и ако през декларирания период или част от него в имота се извършват строителни и довършителни дейности.
По отношение таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, дължимостта се предопределя от два кумулативни елемента: принадлежността на имота към територията на съответното населено място и предоставяне на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място. На територията на Община Пловдив е изградено „Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с. Цалапица“, в което се извозват и депонират битовите отпадъци, генерирани на територията на Община Пловдив. Община Пловдив е собственик и на „Депо за неопасни отпадъци и инсталация за биологично разграждане по закрит способ“, намиращо се в с. Шишманци, общ. Раковски.
Направен е извод, че жалбоподателят дължи този компонент от таксата битови отпадъци, тъй като общината предоставя тази услуга.
Констатирано е,че за процесния период собственикът не е подавал декларации по образец, като вместо това на предоставената му възможност за подаване на такъв образец е заявявал ежегодно,че обектът се използва,но желае да се предвиди възможност за отказ от ползване на услугата, когато е налице използване на недвижимия имот.
В хода на съдебното производство са приети като доказателства събраните по административната преписка.
Констатира се при извършената служебна проверка,че АУЗД е издаден от компетентен орган, съобразно чл. 107, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 9б, вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 3 от ЗМДТ – служител в общинската администрация по местонахождение на недвижимия имот.
Като правни основания за издаване на акта са посочени чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 – 5 от ЗМДТ.
По делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателката не е подала декларация по чл. 19, ал. 1 от Наредбата по образец, а е заявявала чрез пълномощника си,че не желае да й се изпраща образец,тъй като обектът се ползва.
С оглед на това обстоятелство компетентният административен орган е приложил разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата и задължението за такса битови отпадъци по всички компоненти е изчислено пропорционално върху данъчната оценка на имота, в размерите, посочени в решения на Общински съвет Пловдив.
Не се спори и относно размера на определените задължения.
Правилни са изводите на администрацията за това,че таксата битови отпадъци се състои от няколко компонента, като посредством декларацията по чл. 19в, ал. 1, т. 2 от Наредбата лицето – декларатор се освобождава от събирането на такса само за два от компонентите – сметосъбиране и сметоизвозване. От данните в събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че И.Х., чрез пълномощника си, е надлежно уведомена за документите, придружаващи декларацията по чл. 19в, ал. 1, т. 2 от Наредбата, но удостоверения за спряно електроподаване и водоподаване към недвижимия имот не са представени.
Правилно е и приложението на разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, третираща въпросите за недължимост на такса битови отпадъци по отношение на всичките й компоненти. Според същата не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; В тази хипотеза нито едно от условията не е налице. Относно поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване освобождаване е предвидено,когато услугата не се предоставя от общината;а за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива. В случая нито едно от условията не е изпълнено с оглед освобождаването от задължения. Тълкуването на цитираната правна норма показва, че освобождаването от такса битови отпадъци за всички компоненти е налице само и единствено когато общината по местонахождението на имота не предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и няма съоръжения и депа за битови отпадъци и обезвреждането им. Съществува законова възможност за освобождаване от такса битови отпадъци за компонентите й сметосъбиране и сметоизвозване, в случаите когато се предоставя от общината, само и единствено за недвижими имоти, за които е заявено в нарочна декларация по образец, че няма да се ползват от собственика или ползвателя за цялата година. В случая е декларирано точно обратното,а именно че имотът се ползва. Не е спорно по делото, че от страна на жалбоподателката не са подадени нито декларация по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, нито декларация по чл. 19в, ал. 1, т. 2 от Наредбата, поради което не може да се приеме, че по несъмнен начин са доказани всички обстоятелства, представляващи кумулативни предпоставки за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци, по отношение компонентите сметосъбиране и сметоизвозване.
Относно възраженията за липса на битови отпадъци следва да се отчита дефиницията по § 1, т. 7 ДР ЗМДТ: „битови отпадъци” са тези, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, дворните места, в административните, социалните и други обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговските обекти, занаятчийските дейности, предприятията, обектите за отдих и забавление, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите. Наличието или липсата на битови отпадъци не е сред условията за освобождаване от заплащане на дължимите такси.
Ответникът, съобразно доказателствената тежест в съдебното производство представи: заповеди за определяне на районите, в които се извършват услуги по събиране, извозване и обезвреждане в депа на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места на територията на община Пловдив; цитираните решения на общинския съвет за приемане на план-сметките и разходите за дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, депониране и обезвреждане на битовите отпадъци и чистотата на териториите за обществено ползване и определяне промилите за облагане с ТБО за процесните периоди; комплексно разрешително № 355 – НО от 11.11.2008г. на министъра на околната среда и водите за експлоатация на инсталация и съоръжения за регионално депо за неопасни отпадъци за общините Пловдив, Марица, Калояново, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение, Кричим, Асеновград, Раковски, Садово, Брезово, Първомай, в землището на с. Цалапица, местност „Паша махала“.
Следва да се отчита и обстоятелството,че процесният имот се намира в регулационните граници на гр.Пловдив, в която територия несъмнено е организирано сметопочистване и сметоизвозване, конкретно в определените с посочените заповеди на кмета на Общината граници на район „Южен”.
Жалбоподателката не оспорва дължимост на таксата, включително не спори, че услугите са предоставени от общината. Във връзка с основния спор се отбелязва, че в приложимите разпоредби на ЗМДТ не е предвидена възможност за недължимост на таксата за битови отпадъци поради това, че имота не генерира отпадъци (като отпадъци се отделят или създават не от имотите, а от ползвателите на имотите). Таксата за битови отпадъци не се дължи, когато имотът не се ползва през годината или през определен период от нея, съгласно чл. 8 ал. 5 от ЗМДТ, като освобождаването от заплащането й в тази хипотезата става по ред, регламентиран в наредбата на общинския съвет по чл. 9 от ЗМДТ.
В конкретния случай се твърди ползване на имота и не се спори за предоставяна от общината услугата сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на този имот, поради което лицата п по чл. 64, вр. с чл. 11 от ЗМДТ дължат такса за тези услуги. Твърденията, че от имота не се генерират отпадъци са неотносими за дължимостта на таксата, а от друга страна не са подавани и декларации за определяне на таксата за битови отпадъци според количеството на битовите отпадъци (задължените лица, предприятията – извършваната търговска дейност – ТЗ…), съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им, в която да посочат вида и броя на съдовете за съхраняване на битовите отпадъци, които ще се ползват през годината (чл. 19, ал. 2 от Наредбата).
Установените задължения в случая включват такса за сметосъбиране и сметоизвозване; за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
Таксата за чистота на териториите за обществено ползване се заплаща поради принадлежност на имота към територията на дадената община и поддържането на териториите за обществено ползване в същата от общината. Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е дължима по аргумент от чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, в случай на реално предоставяне на услугата. За преценка дали собствениците дължат такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване следва да бъде установено дали тази услуга се предоставя от общината, като относимо е дали услугата се предоставя в населеното място въобще, а не дали се предоставя спрямо конкретния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за предоставена от общината услуга, в случая по чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, за почистване на уличните платна, площадките, алеите, парковете и другите територии на населените места, предназначени за обществено ползване. Самостоятелната дължимост произтича от разпоредбата на чл. 67, ал. 4, във вр. с чл. 62 от ЗМДТ, съгласно която разпоредба таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
За услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения таксата по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ се дължи когато общината има депо. Съответно текстът предвижда освобождаване от такса ако депо не е изградено и не се поддържа от общината. В случая се установи, че община Пловдив е осигурила ползване на депо – приложените договори, разрешителни за ползване на регионалното депо в с. Цалапица, депото в с. Шишманци, комплексни разрешителни за двете депа, издадени от МОСВ на Община Пловдив. Тези данни обосновават извършване на услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. В наредбата не е предвидено освобождаване от този вид услуга, като тя също е дължима само ако е предоставена.
Несъмнено е,че конкретните услуги са предоставяни от страна на общината. Услугата по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ обхваща събиране на битовите отпадъци с транспортирането им до депото – депо е налице, същото е действащо и няма спор за събиране и транспортиране на отпадъците в депото. На основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на услугите по чл.62 ЗМДТ, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината. От приложените по делото Заповеди на Кмета на община Пловдив за всеки от процесните периоди е видно, че на територията на общината е организирано извършване на услугите – поддържане чистота на териториите за обществено ползване; обезвреждане на битови отпадъци и събиране и извозване на битовите отпадъци.
С оглед на това и поради местонахождението на процесния имот на територията на общината, и трите вида услуги са реално предоставяни. Видът на отпадъка и необходимия за целта съд за събиране на отпадъка не стоят в предмета на спора.
В оспорвания АУЗД определените такси са разграничени по отделни периоди и видове задължения с оглед съотнасяне на размера към разпоредбите на чл. 67 във вр. с чл. 66 от ЗМДТ. Отделната дължимост за всеки вид услуга изисква отделното й определяне като стойностно изражение /ТБО е публично задължение поради което не е допустимо разширително тълкуване и прилагане на чл. 62 от ЗМДТ/, което е сторено в случая. От страна на жалбоподателката не се оспорват размерите на определените задължения за ТБО по компоненти и периоди.
В жалбата се излагат твърдения за наличие на пряка дискриминация от община Пловдив по отношение собственика на нежилищния недвижим имот, поради определяне такса битови отпадъци в размер по-висок от този, отнасящ се до жилищните имоти. Редът за установяване наличието или не на дискриминационно отношение е различен и няма как да е предмет на настоящото производство нито влия върху законосъобразността на оспорвания акт.
По изложените съображения жалбата ще следва да се отхвърли.
При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото възлиза на 300лв.
Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на И.Д.Х., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, чрез пълномощника Д.Н.М., против Акт за установяване установяване на задължение по декларация № 230 от 02.03.2020г., издаден от С.П.на длъжност главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, оправомощен със Заповед № 17 ОА-2683 от 27.10.2017г. на Кмета на община Пловдив, потвърден с Решение № 28 от 30.04.2020г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, относно определени задължения за такса за битови отпадъци за 2017г. в размер на 242,24лв., за 2018г. в размер на 240,93лв. и за 2019г. в размер на 239,61лв., ведно с прилежащите лихви за периода от 01.07.2017г. до 02.30.2020г. в общ размер на 110,49лв.
ОСЪЖДА И.Д.Х., ЕГН: **********,*** да заплати на Община Пловдив сумата от 300лв. (триста лева) юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

Leave a Reply