Решение № 1711/19.10.2017 г. на Пловдивски административен съд

Моля този, който евентуално пожелае да прочете това решение, първо да прочете поместената по-долу жалба до Пловдивския административен съд и Уточняващата молба за да му стане ясно “справедливостта” и “законосъобразността” на постановеното решение. Не очаквах първоинстационен административен съдия в Пловдивския административен съд да игнорира становище на Върховния административен съд, но и това се случи. А с игнорирането на Решение № 113 на Комисията за защита от дискриминация вече свикнах, защото се случва не за първи път. Не знам дали ще дочакам български съдия да се произнесе дали в описания случай става въпрос за наличие на пряка дискриминация или не. До този момент вече 12 съдии избягнаха да вземат позиция по въпроса.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1711

19 .10.2017 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски административен съд, петнадесети състав, в съдебно заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

При секретаря Марияна Георгиева
Като разгледа докладваното АД № 930 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 9б, във вр. с чл. 4, ал. 1-5 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, във вр. с чл. 156 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на И.Д.Х., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, чрез пълномощника Д.Н.М., против Акт за установяване установяване на задължение по декларация № 939 от 30.12.2016г., издаден от С.П.на длъжност главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, оправомощен със Заповед № ОА-833 от 27.04.2009г. на Кмета на община Пловдив, потвърден с Решение № 7 от 22.03.2017г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, относно допълнително определени задължения за такса за битови отпадъци за 2011г. в размер на 273,82лв., за 2012г. в размер на 270,95лв., за 2013г. в размер на 259,77лв., за 2014г. в размер на 258,38лв., за 2015г. в размер на 256,99лв. и за 2016г. в размер на 243,57лв., ведно с прилежащите лихви за периода от 01.07.2011г. до 30.12.2016г. в общ размер на 460,40лв.
Жалбоподателят твърди, че административният акт, в оспорената част, е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на закона. Излага се, че таксата битови отпадъци следва да се заплаща само и единствено, когато се потребява от собственика или ползвателя на недвижимия имот. Ползването на недвижимия имот не е елемент от фактическия състав, който поражда задължението за такса ТБО, като в конкретния случай, основанието за недължимост на таксата е негенериране на каквито и да било битови отпадъци при ползването на имота. Според жалбоподателя, считано от 12.08.2013г. той подава декларации, в които заявява нежелание за ползване на услугата по сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка за следващата година, но декларациите не се вземат под внимание, тъй като към тях няма приложени документи по чл. 19в, ал. 1, т. 2 от наредба на Община Пловдив, а именно удостоверения за спиране на елекроподаването и водоподаването в недвижимия имот. Водещ критерий следва да бъде не ползването на имота, което неправилно се изисква да се удостоверява със спряно електро- и водоподаване, а желанието на ползвателя да не се ползва от услугите по сметосъбиране и сметоизвозване по други причини. Обжалваните АУЗД и потвърждаващото го решение на административни органи в Община Пловдив са в пряко противоречие с решение № 9945 от 02.07.2013г. на ВАС, Седмо отделение, постановено по адм. дело № 1910 от 2013г., съгласно мотивната част на което общината е следвало, но не е създала ред, по който лицата по чл. 64 от ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопораждащо за недължимостта на таксата значение.
Обжалваните административни актове са незаконосъобразни и на основание, че собственичката на недвижимия имот е подложена на пряка и непосредствена дискриминация. Дискриминацията се състои в това, че за една и съща услуга – сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка за нейния нежилищен имот са приложени многократно по-високи промили от данъчната стойност на имота в сравнение с промилите, въз основа на които се определя ТБО за жилищните имоти. Жалбоподателят е информирал дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за съществуването на решение № 113 от 21.06.2011г. на Комисията за защита от дискриминация, с което практиката за изчисляване на ТБО с различни промили за жилищните и нежилищни имоти е определена като пряка и непосредствена дискриминация според типа собственост.
Иска се отмяна на обжалвания акт за установяване на задължение по декларация и потвърждаващото го решение на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, намира същата за неоснователна, съответно обжалваният АУЗД за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б, във вр с чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ установяването, обезпечаването, събирането на МДТ и обжалването на свързаните с това актове се извършва по реда на ДОПК. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК.
В конкретния случай се касае за определяне на задължение за такса за битовите отпадъци по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено в самия акт за установяване на задължение по декларация.
Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите. Спазено е изискването за задължително обжалване на акта по административен ред.
Решение № 7 от 22.03.2017г. на директора на дирекция „МДТ“ при община Пловдив е връчено на жалбоподателя на 28.03.2017г., установено от известие за доставяне на л. 50, а жалбата е подадена направо в Административен съд – Пловдив с вх. № 6198 от 04.04.2017г., в законоустановения срок и от лице, притежаващо правен интерес от оспорването.
Съдът от фактическа страна установи следното:
Административното производство относно ТБО за периода 2011г. -2016г. е инициирано след извършена проверка за установяване на задължения за такса за битови отпадъци въз основа на подадена декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ.
Издаден е Акт за установяване установяване на задължения по декларация № 939 от 30.12.2016г., с който са установени задължения за ТБО за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. за притежавания от жалбоподателя недвижим имот, състоящ се от 1/32 ид.ч. от 294кв.м земя, 1/1 ид.ч. от търговски обект с РЗП 26,01кв.м и 1/1 ид.ч. от склад (търговски) с РЗП 21,39кв.м. В обжалвания административен акт са посочени данъчните оценки на недвижимия имот по години: за 2011г. – 49 939,20лв., за 2012г. – 49 415,50лв., за 2013г. – 49 153,70лв., за 2014г. – 48 891,90лв., за 2015г. – 48 630лв. и за 2016г. – 46 096,60лв.; заповедите на Кмета на община Пловдив, с които са определени границите на район „Южен“, в които има организирано събиране, извозване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване; решенията на Общински съвет – Пловдив за определяне промилите за облагане с ТБО за периода от 2011г. до 2016г. включително.
Въз основа на представените доказателства е направен извод, че недвижимият имот, намиращ се в ***попада в границите на район „Южен“, в който има организирано събиране, извозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване и не е сред изчерпателно изброените недвижими имоти, за които не е организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Изчислени са задължения за ТБО поотделно за земята и търговския обект и склада, като са съобразени размерите в промили, съгласно съответното решение на Общински съвет – Пловдив. Така задължението за ТБО за 2011г. е в общ размер на 273,82лв., за 2012г. – 270,95лв., за 2013г. – 259,77лв., за 2014г. – 258,38лв., за 2015г. – 256,99лв. и за 2016г. – 243,57лв. Изчислен е общ размер на дължимите лихви за периода от 01.07.2011г. до 31.12.2016г. в размер на 460,40лв.
В решение № 7 от 22.03.2017г. горестоящият административен орган е намерил за правилни и законосъобразни изводите на компетентния орган, издал АУЗД № 939 от 30.12.2016г. Изрично е посочено, че освобождаването от такса за битови отпадъци следва само при условие, че са налице предпоставките по чл. 71 от ЗМДТ или в случаите, предвидени в наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, която се приема от Общинския съвет. В изпълнение на разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ, с решение № 80, взето с Протокол № 6 от 04.03.2003г. Общински съвет – Пловдив е приел Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив (НОАМТЦУТОП). Съгласно разпоредбата на чл. 19в, ал. 1 т. 2 от Наредбата не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване (която представлява един от компонентите, които формират таксата за битови отпадъци) за имотите, които няма да се ползват през цялата година и данъчно задълженото лице (граждани и фирми) е подало декларация в дирекция „Местни данъци и такси“ до края на предходната година. Декларацията се придружава от следните документи, представени в заверено копие от заявителя за Община Пловдив, дирекция „Екология и управление на отпадъците“, а именно: удостоверение от В и К, удостоверяващо, че за този имот е спряно подаването на вода; удостоверение от Електроразпределение, удостоверяващо, че за този имот е спряно електрозахранването; удостоверение от Топлофикация, удостоверяващо, че за този имот е спряно топлоподаването (за случаите, когато обектът е топлофициран). Съгласно разпоредбата на чл. 19в, ал. 4 от Наредбата не се извършва освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване по чл. 19в, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата, ако имотът или част от него се ползва от съсобственик или ползвател през посочения в декларацията период или част от него, както и ако през декларирания период или част от него в имота се извършват строителни и довършителни дейности.
В решението е посочено, че са събрани допълнително доказателства за ползването на имота за търговска дейност от ЕТ “Р.– Д.М.“ през 2011г. и 2012г., като са посочени и причините, поради които не са приети като декларации по чл. 19в, ал. 1 от Наредбата подаданите от пълномощника на И.Х. декларации, в които се заявява, че имотът няма да се ползва, считано от 2014г. занапред. Това означава, че се дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване за периода от 2014г. до 2016г., тъй като не са представени доказателства, че имотът няма да се ползва през годините и до него е прекъснато електроподаването и водоподаването.
По отношение таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, дължимостта се предопределя от два кумулативни елемента: принадлежността на имота към територията на съответното населено място и предоставяне на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място. На територията на Община Пловдив е изградено „Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с. Цалапица“, в което се извозват и депонират битовите отпадъци, генерирани на територията на Община Пловдив. Община Пловдив е собственик и на „Депо за неопасни отпадъци и инсталация за биологично разграждане по закрит способ“, намиращо се в с. Шишманци, общ. Раковски. Направен е извод, че жалбоподателят дължи този компонент от таксата битови отпадъци, тъй като общината предоставя тази услуга.
Подложено е на проверка твърдението, че ползването на недвижимия имот не генерира никакви битови отпадъци, като е изпратено запитване до дирекция „Екология и управление на отпадъците“ при община Пловдив. Получен е отговор със съдържание, което се свежда до следното: ползването на даден обект предполага генериране на отпадъци, различни по код и наименование. В течение на годината собственикът на имота не може да заяви неползване на услугата, като в общината не е изграден механизъм, чрез който да бъде контролирано ползването или неползването на услугата по събиране и извозване, включително от трети лица. Контейнерите за смет са за общо ползване на общодостъпни места, няма механизъм за отчитане, претегляне, проследяване количеството на отпадъци, генерирани от всеки жител, съответно обект на територията на община Пловдив.
При съдебното обжалване на акта за установяване на задължението по декларация са приети следните писмени доказателства от страните по делото:
-от жалбоподателя: незаверени копия на решение № 7 от 22.03.2017г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив; жалба вх. № 17 СГ 15 от 23.01.2017г. до директора на дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Пловдив; акт за установяване на задължение по декларация № 939 от 30.12.2016г.; пълномощно от 02.12.2013г. (л. 8 – 34); доказателства, описани в молба на л. 124 – 125 по делото (л. 126 – 154);
-от ответника: административната преписка по издаването и обжалването на акт за установяване на задължение по декларация № 939 от 30.12.2016г., съдържаща документи, описани в молба на л. 43 – 44 (л. 45 – 101) и допълнителни доказателства, описани в молба на л. 155 – 156 (л. 157 – 324).
Съдът констатира, че по делото не е представено заверено копие на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив (НОАМТЦУТОП), но същата представлява подзаконов нормативен акт и е общодостъпна на интернет страницата на Община Пловдив.
С оглед установеното от фактическа страна Съдът формира следните правни изводи:
Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, Съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съдът намира, че обжалваният АУЗ и решение № 7 от 22.03.2017г. на директора на дирекция „МДТ“ при Община Пловдив са издадени от компетентни органи. АУЗ е издаден от компетентен орган съобразно чл. 107, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 9б, вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 3 от ЗМДТ – служител в общинската администрация по местонахождение на недвижимите имоти (С.П.на длъжност главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив), имащ правата на орган по приходите и определен за такъв със Заповед № ОА-833 от 27.04.2009г. на Кмета на Община Пловдив, в кръга на неговата материална, териториална и времева компетентност, в необходимата писмена форма. Като правни основания за издаване на акта са посочени чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 – 5 от ЗМДТ.
По делото не са спорни обстоятелствата, че жалбоподателката не е подала декларация по чл. 19, ал. 1 от Наредбата, поради което компетентният административен орган е приложил разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата и задължението за такса битови отпадъци по всички компоненти е изчислено пропорционално върху данъчната оценка на имота, в размерите, посочени в решения на Общински съвет Пловдив. Единствените подадени декларации са такива в свободен текст (не по образеца по чл. 19в от Наредбата), в които, считано от 01.01.2014г. се заявява, че собственикът на имота не желае да ползва услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обработка и депониране на отпадъци. Искането за освобождаване от заплащане на ТБО се обосновава не с неползване на имота, а с констатации в заключение на вещо лице по адм. дело № 1391 от 2012г. по описа на Административен съд – Пловдив, че икономическата дейност, която се извършва в нежилищния недвижим имот е от такова естество, че не генерира битови отпадъци. Според жалбоподателя компетентните органи в дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив не се съобразяват с мотивите в решение на ВАС, Седмо отделение, постановено по адм. дело № 1910 от 2013г., съгласно които общината не е създала ред, по който лицата по чл. 64 от ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване има правопораждащо значение за недължимостта на таксата.
Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на горестоящия административен орган относно непредставяне от жалбоподателя на изискуеми документи, удостоверяващи неползването на недвижимия имот през цялата календарна година, за която се заявява искането за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци. Тук следва да бъде посочено, че таксата битови отпадъци се състои от няколко компонента, като посредством декларацията по чл. 19в, ал. 1, т. 2 от Наредбата лицето – декларатор се освобождава от събирането на такса само за два от компонентите – сметосъбиране и сметоизвозване. От данните в събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че И.Х., чрез пълномощника си, е надлежно уведомена за документите, придружаващи декларацията по чл. 19в, ал. 1, т. 2 от Наредбата, но удостоверения за спряно електроподаване и водоподаване към недвижимия имот не са представени.
Позоваването на констатации в заключение на вещо лице и отделни мотиви в съдебно решение от страна на жалбоподателката са най-малкото некоректни. След извършена допълнителна служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че предмет на спора по адм. дело № 1391 от 2012г. по описа на Административен съд – Пловдив и адм. дело № 1910 от 2013г. по описа на Върховен административен съд е акт за установяване на задължение по декларация, с който на И.Х. са определени допълнително задължения за ТБО за нежилищен недвижим имот, намиращ се в ***, за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2010г., ведно с прилежащите лихви. В решението си първоинстанционният съд и касационната инстанция са отхвърлили като неоснователна жалбата на И.Х., след анализ на всички събрани по делото доказателства не изолирано, а в тяхната съвкупност. Заключението на вещото лице, прието в хода на съдебното производство по адм. дело № 1391 от 2012г., е обсъдено заедно със всички събрани по делото доказателства, като именно тази преценка е дала основание на решаващия съдебен състав да намери жалбата за неоснователна.
Тук е мястото да бъде направено и следното уточнение: считано от 01.01.2014г. разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, третираща въпросите за недължимост на такса битови отпадъци по отношение на всичките й компоненти, е със следното съдържание: Не се събира такса за:
-т. 1 сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота;
-т. 2 поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината;
-т. 3 обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.
Тълкуването на цитираната правна норма показва, че освобождаването от такса битови отпадъци за всички компоненти е налице само и единствено когато общината по местонахождението на имота не предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и няма съоръжения и депа за битови отпадъци и обезвреждането им. Съществува законова възможност за освобождаване от такса битови отпадъци за компонентите й сметосъбиране и сметоизвозване, в случаите когато се предоставя от общината, само и единствено за недвижими имоти, за които е заявено в нарочна декларация по образец, че няма да се ползват от собственика или ползвателя за цялата година.
В разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ се съдържа делегиране на правомощия на общинските съвети за приемане на подзаконов нормативен акт за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Не е спорно по делото, че Общински съвет – Пловдив е приел Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив (НОАМТЦУТОП), в която е посочено въз основа на какви документи следва да се приеме, че недвижимият имот, по отношение на който се иска освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, се извършва това освобождаване. Не е спорно по делото, че от страна на жалбоподателката не са подадени нито декларация по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, нито декларация по чл. 19в, ал. 1, т. 2 от Наредбата, поради което не може да се приеме, че по несъмнен начин са доказани всички обстоятелства, представляващи кумулативни предпоставки за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци, по отношение компонентите сметосъбиране и сметоизвозване.
Относно възраженията за липса на битови отпадъци следва да се отчита дефиницията по § 1, т. 7 ДР ЗМДТ: „битови отпадъци” са тези, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, дворните места, в административните, социалните и други обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговските обекти, занаятчийските дейности, предприятията, обектите за отдих и забавление, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите.
Ответникът съобразно доказателствената тежест в съдебното производство представи: заповеди за определяне на районите, в които се извършват услуги по събиране, извозване и обезвреждане в депа на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места на територията на община Пловдив; цитираните решения на общинския съвет за приемане на план-сметките и разходите за дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, депониране и обезвреждане на битовите отпадъци и чистотата на териториите за обществено ползване и определяне промилите за облагане с ТБО за процесните периоди; комплексно разрешително № 355 – НО от 11.11.2008г. на министъра на околната среда и водите за експлоатация на инсталация и съоръжения за регионално депо за неопасни отпадъци за общините Пловдив, Марица, Калояново, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение, Кричим, Асеновград, Раковски, Садово, Брезово, Първомай, в землището на с. Цалапица, местност „Паша махала“ (л. 300, л. 304 – 324)
Макар да не е спорно по делото, следва да се отчете обстоятелството на местонахождението на имота в регулационните граници на гр.Пловдив, в която територия е организирано сметопочистване и сметоизвозване, конкретно в определените с посочените заповеди на кмета на Общината граници на район „Южен”.
Жалбоподателката не оспорва дължимост на таксата, включително не спори, че услугите са предоставени от общината. Във връзка с основния спор се отбелязва, че в приложимите разпоредби на ЗМДТ не е предвидена възможност за недължимост на таксата за битови отпадъци поради това, че имота не генерира отпадъци (като отпадъци се отделят или създават не от имотите, а от ползвателите на имотите). Таксата за битови отпадъци не се дължи, когато имотът не се ползва през годината или през определен период от нея, съгласно чл. 8 ал. 5 от ЗМДТ, като освобождаването от заплащането й в тази хипотезата става по ред, регламентиран в наредбата на общинския съвет по чл. 9 от ЗМДТ.
В конкретния случай се твърди ползване на имота и не се спори за предоставяна от общината услугата сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на този имот, поради което лицата по чл. 64, вр. с чл. 11 от ЗМДТ дължат такса за тези услуги. Твърденията, че от имота не се генерират отпадъци са неотносими за дължимостта на таксата.
Доколкото количеството на отделените битови отпадъци по смисъла на закона – чл. 67 ал. 1 ЗМДТ, е основният критерий, въз основа на който следва да бъде определен размерът на таксата за битови отпадъци – в наредбата по чл. 9 ЗМДТ на Общински съвет Пловдив е предвидена възможност от подаване на декларация за определяне на таксата за битови отпадъци според количеството на битовите отпадъци (задължените лица, предприятията – извършваната търговска дейност – ТЗ…), съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им, в която да посочат вида и броя на съдовете за съхраняване на битовите отпадъци, които ще се ползват през годината (чл. 19, ал. 2 от Наредбата). За процесните отчетни години жалбоподателят не е подал такава декларация за имота (това обстоятелство не е спорно), поради което размерът на таксата е определен въз основа на отчетната стойност на имота – данъчната оценка. Подаването на декларация има действие за напред.
Видно от приложените по делото решения на Общински съвет Пловдив са били одобрени план-сметките за необходимите разходи за услугите по събирането, извозването, обезвреждането в депа или други съоръжения и за поддържане чистота на териториите за обществено ползване и е определен размера на ТБО за жилищни и нежилищни имоти на граждани и предприятия, във и извън строителните граници на гр. Пловдив.
В случая е установено задължение за ТБО – за сметосъбиране и сметоизвозване; за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
Такса за чистота на териториите за обществено ползване се заплаща поради принадлежност на имота към територията на дадената община и поддържането на териториите за обществено ползване в същата от общината. Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е дължима по аргумент от чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, в случай на реално предоставяне на услугата. За преценка дали собствениците дължат такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване следва да бъде установено дали тази услуга се предоставя от общината, като относимо е дали услугата се предоставя в населеното място въобще, а не дали се предоставя спрямо конкретния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за предоставена от общината услуга, в случая по чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, за почистване на уличните платна, площадките, алеите, парковете и другите територии на населените места, предназначени за обществено ползване. Самостоятелната дължимост произтича от разпоредбата на чл. 67, ал. 4, във вр. с чл. 62 от ЗМДТ, съгласно която разпоредба таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
За услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения таксата по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ се дължи когато общината има депо. Съответно текстът предвижда освобождаване от такса ако депо не е изградено и не се поддържа от общината. В случая се установи, че община Пловдив е осигурила ползване на депо – приложените договори, разрешителни за ползване на регионалното депо в с. Цалапица, депото в с. Шишманци, комплексни разрешителни за двете депа, издадени от МОСВ на Община Пловдив. Тези данни обосновават извършване на услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. В наредбата не е предвидено освобождаване от този вид услуга, като тя също е дължима само ако е предоставена.
Не се твърди и не са представяни доказателства, че конкретната услуга не е реално извършена от Община Пловдив. Фактите от значение за реалност на услугата сочат без съмнение именно реалното й предоставяне от страна на общината.
Поради липса на конкретни възражения, не са прилагани данни в конкретика за изпълнение на договорите. Услугата по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ обхваща събиране на битовите отпадъци с транспортирането им до депото – депо е налице, същото е действащо и няма спор за събиране и транспортиране на отпадъците в депото.
На основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на услугите по чл.62 ЗМДТ, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината. От приложените по делото Заповеди на Кмета на община Пловдив за всеки от процесните периоди е видно, че на територията на общината е организирано извършване на услугите – поддържане чистота на териториите за обществено ползване; обезвреждане на битови отпадъци и събиране и извозване на битовите отпадъци.
Няма спор по делото, че имотът на жалбоподателката се намира на територията на общината и трите вида услуги са реално предоставяне. Видът на отпадъка и необходимия за целта съд за събиране на отпадъка не стоят в предмета на спора.
Такса битови отпадъци е разграничена по отделни периоди и видове задължения с оглед съотнасяне на размера към разпоредбите на чл. 67 във вр. с чл. 66 от ЗМДТ. Отделната дължимост за всеки вид услуга изисква отделното й определяне като стойностно изражение /ТБО е публично задължение поради което не е допустимо разширително тълкуване и прилагане на чл. 62 от ЗМДТ/, което е сторено в случая. От страна на жалбоподателя не се оспорват размерите на определените задължения за ТБО по компоненти и периоди, не се ангажира изготвянето на съдебно – счетоводна експертиза с такава задача, предвид на което и настоящият съдебен състав намира обжалваният АУЗД за правилен и законосъобразен.
В жалбата се излагат твърдения за наличие на пряка дискриминация от община Пловдив по отношение собственика на нежилищния недвижим имот, поради определяне такса битови отпадъци в размер по-висок от този, отнасящ се до жилищните имоти. След извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че подобни възражения са направени и при обжалването на АУЗД, предмет на производството по адм. дело № 1391 от 2012г. След допълнителна служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че по повод претенция по чл. 71 от Закона за защита от дискриминация е образувано адм. дело № 1080 от 2014г. по описа на Административен съд – Пловдив, потвърдено от ВАС. Постановено е определение № 9914 от 16.10.2014г., с което е оставена без разглеждане предявената от И.Д.Х., представлявана от баща си Д.М. искова молба за следните искови претенции: да бъде осъден Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за осъществяваната пряка, продължителна и преднамерена дискриминация срещу И.Д.Х. и да бъде отменено решение № 8/10.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси” при Община Пловдив, постановено по жалба на Х. от 09.01.2012г. като пряко дискриминационно; да бъде задължена Дирекция “МДТ” при Община Пловдив да определи отново дължимата ТБО за процесния имот за периода от 2006г. до 2012г. включително, да отстрани елементите на пряка, продължителна и преднамерена дискриминация чрез прилагане на промилите, които са използвани през същия период за определяне на таксата; да определи ТБО за 2013г. в съответствие със заключението на СИЕ за липсата на генериран отпадък в обекта и със записаното в ЗМДТ положение, че ТБО се определя според количеството генериран отпадък; да приеме и уважи декларацията за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и съответно да отмени определената ТБО за 2014г. Доколкото по настоящото дело се излагат само твърдения в жалбата за осъществяване на пряка дискриминация по отношение собственика на нежилищния имот на жалбоподателя следва да се укаже, че евентуалната му претенция следва да бъде заявена за разглеждане в друго административно производство.
При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита съобразно отхвърлената част на жалбата. Изчислено съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към 26.10.2016г.) същото възлиза на 371,67лв. (триста седемдесет и един лев и шестдесет и седем стотинки).
Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 161, ал. 1 от ДОПК Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.Х., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, чрез пълномощника Д.Н.М., против Акт за установяване установяване на задължение по декларация № 939 от 30.12.2016г., издаден от С.П.на длъжност главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, оправомощен със Заповед № ОА-833 от 27.04.2009г. на Кмета на община Пловдив, потвърден с Решение № 7 от 22.03.2017г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, относно допълнително определени задължения за такса за битови отпадъци за 2011г. в размер на 273,82лв., за 2012г. в размер на 270,95лв., за 2013г. в размер на 259,77лв., за 2014г. в размер на 258,38лв., за 2015г. в размер на 256,99лв. и за 2016г. в размер на 243,57лв., ведно с прилежащите лихви за периода от 01.07.2011г. до 30.12.2016г. в общ размер на 460,40лв.
ОСЪЖДА И.Д.Х., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** да заплати в полза на Община Пловдив сумата в размер на 371,67лв. (триста седемдесет и един лев и шестдесет и седем стотинки), представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/

Leave a Reply