ВАС -ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 717/21.01.2015 г.

Печат
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 717
София, 21/01/2015
Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДОНКА ЧАКЪРОВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията ИЛИАНА СЛАВОВСКА
по адм. дело № 15872/2014. Document Link Icon
Производството е по реда на чл. 229 – 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба, подадена от Ивана Димитрова Хоусен от гр.Пловдив, чрез пълномощник срещу определение № 9914 от 16.10.2014 г. по административно дело № 1080/2014 г. от Административен съд Пловдив, с което е оставена без разглеждане предявената искова молба, с която се иска 1. да бъде осъден Директора на дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив(ДМДТ) за осъществена пряка дискриминация и 2. да бъде отменено решение № 8/10.03.2012 г. на Директора на ДМДТ като пряко дискриминационно; 3. да бъде задължена ДМДТ да определи отново дължимата такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2006-2012 г. включително, като отстрани елементите на дискриминация, а за 2013 г. да определи ТБО в съответствие със заключението на съдебно-икономическа експертиза, установила липса на генерирани отпадъци; 4. да приеме и уважи декларацията за отказ от ползване на услугите сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и съответно да отмени определената ТБО за 2014 г.
Счита определението за неправилно и моли съда да го отмени като върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане по същество.
Ответникът по частната жалба не взема становище по същата.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Правилно в случая е оставена без разглеждане исковата молба в частите й, с което се иска отмяна на Решение № 8/10.03.2012 г. на Директора на ДМДТ, да бъде задължена ДМДТ да определи отново дължимата такса битови отпадъци за имота й за периода 2006 – 2013 г. Това е така защото решението- административен акт, чиято отмяна се иска е потвърдено в слязло в сила съдебно решение, което има задължителна сила за страните и въпросът не може да бъде пререшаван. По същата причина правилно е оставена без разглеждане исковата молба в частта й, с която се иска съдът да задължи ДМДТ да определи отново дължимата такса битови отпадъци за периода 2006-2010 г., който период попада в предмета на Решение № 8/2012 г. на Директора на ДМДТ.
Правилно исковата молба в частта й, с която се иска Директора на ДМДТ да бъде осъден да определи отново дължимата ТБО за периода 2011-2013 г. също е оставена без разглеждане, доколкото в закона е предвиден специален ред за оспорване и срокове за това, като в случая липсват данни за конкретен акт, с който е определена тази такса, дата на връчването му на жалбоподателката.
Правилно жалбата е оставена без разглеждане в частта, с която съдът е формулирал като искане да се приеме и уважи декларация за отказ от ползване на услугите сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и съответно да отмени определената ТБО за 2014 г. От твърденията се установява, че при първоначалното подаване на тази декларация органът е указал на декларатора да отстрани нередовности, това разпореждане е получено от ищеца през 2013 г., при което същият е подал нова декларация, но отново липсват данни за акта, с който е определен размера на дължимата такса, както и датата на връчване и доколкото се въвежда с молбата от 15.07.2014 г. правилно е оставено без разглеждане.
В случая макар да се твърди извършена дискриминация от твърденията в жалбата на Хоусен се установява, че по същество искането й е за отмяна на актове на ДМДТ, с които е определен размера на дължимата от нея такса битови отпадъци за период от 2006 до 2014 г. вкл., за които обаче е предвиден специален ред за обжалване, а за част от периода е налице и влязло в сила решение.
По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236 , във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 9914 от 16.10.2014 г. административно дело № 1080/2014 г. от Административен съд Пловдив
Определението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Андрей Икономов
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Донка Чакърова
/п/ Илиана Славовска
И.С.

Leave a Reply