Писмо до БНТ за М. Кунева и следваща кореспонденция

Подател: Dimitar Mitev <dimitr_mitev@abv.bg>   добави в адреси 
До: vie@bnt.bg  
Относно: M. Kuneva  
Дата: Понеделник, 2008, Декември 8 16:24:25 EET  

   

Уважаеми госпожи и господа,
Днес, 08.12.2008 г. слушах Вашето предаване с гост еврокомисарката за защита на потребителите Меглена Кунева. Тя не можа да се сети за някой абсурден случай в практиката и като защитник на потребителите, та реших да Ви припомня един такъв.
Още като министър по европейските въпроси тя, заедно с министъра на финансите Пламен Орешарски предложи и правителството одобри ускорената повторна регистрация на регистрираните автомобили на българските граждани. Тя не се смути нито от огромните опашки, които унизиха стотици хиляди българи, нито от големите загуби на населението и икономиката, причинени от тази гавра с българските граждани, закона и морала. Достатъчно е да Ви посоча за пример че поради загубените по опашките над два милиона човекодни не бе произведен брутен вътрешен продукт за над 100 милиона лева. Загубите са многопосочни и това е само един пример.
На Ваше място аз бих попитал юристката Кунева как ще обясни уникалният български принос в правната теория и практика, състоящ се в това, че приетият нов стандарт за табелите на автомобилите се прилагаше с обратна валидност, за колите регистрирани преди неговото приемане.
Бих я попитал след като в Закона за движение по пътищата е упоменато, че автомобилите са с постоянна регистрация /изключвам случаите на временна регистрация и транзит/,защо с подзаконов акт – Наредба І-45 на МВР регистрацията бе счетена за невалидна и хората бяха подгонени като овце /между другото БНТ има своя принос в натиска/ да регистрират повторно колите си.
Бих попитал Меглена Кунева какво печели обществото от смяната на номерата и пререгистрацията на милиони автомобили? Каква защита получи българският собственик на автомобили когато му бе натрапено да регистрира повторно регистрирания си автомобил и да плати повторно на най-висока цена от целия ЕС /в другите страни повторната регистрация бе само по желание на собственика/?
Меглена Кунева би следвало да отговори на въпрос защо от 1.1.2007 г. България като член на ЕС не спазва Регламент 2411 от 03.11.1998 г. на ЕС който е задължителен за всички членуващи страни. Принудените с полицейски и медиен натиск български собственици на автомобили получиха при пререгистрацията табели, които не отговарят на този регламент, но и след приемането на страната в ЕС все още при първа регистрация на МПС КАТ продължава да раздава табели, неотговарящи на този Регламент /в нарушение на този Регламент са регистрирани вече над 700 000 автомобила/. Очевидно се чака подходящ момент българските автомобилисти да бъдат “защитени” с нова смяна на табелите, инак не мога да си обясня, че две години след приемането на България в ЕС продължава регистрирането с табели без символа на ЕС – 12-те звезди.
По моя инициатива депутатката Мария Капон отправи питане към Меглена Кунева още преди да стане еврокомисар за защита на потребителите. Можете да се запознаете с питането и отговорите на М. Кунева ако прочетете http://www.mitev.eu/2008/09/20/mkunevacontrol/, http://www.mitev.eu/2006/10/27/mcapoonekor/, вижте и http://www.mitev.eu/2008/02/06/sergej_stanishev/. По-пълна информация може да получите ако се запознаете с блога ми http://www.mitev.eu
В заключение искам да посоча, че докато се правят сладникави репортажи с “европеец” на годината М. Кунева, България е единствената страна в ЕС, в която се спират от движение автомобили и се налагат глоби за управление на МПС със стари табели. Знам го от собстен опит и съм го описал в същия блог в категории “Старите табели законни” и “Театър на абсурда”. МВР не желае да се съобразява с решение на съда за отмяна на глоба за стари табели и налага повторна глоба. В момента чакам резултат от второ дело по въпроса.
Знам че в Република България в момента едва ли ще се намери електронна или печатна медия, която да направи публикация по тези въпроси, но за всеки случай Ви изпращам това писмо, поне за Ваша информация. Така ще разберете защо понякога на зрителите им се повдига от някои физиономии, които се появяват и лансират от екрана и страниците на вестниците.
С уважение: Димитър Николов Митев, Пловдив, тел.  0888/704984 
08.12.2008 г. Приятно бях изненадан, когато на електронния си адрес получих следния отговор на писмото си:

Подател: vie@bnt.bg   добави в адреси 
До: Dimitar Mitev <dimitr_mitev@abv.bg>  
Относно: Re: M. Kuneva  
Дата: Понеделник, 2008, Декември 8 18:03:20 EET  

> Господин Митев, благодарим Ви за писмото. За съжаление сте прав, но
както и да го погледнете, много по-български ще бъде да извикаш човека,
който не ние, българите, а в Европа са направили Европеец на годината и
еврокомисар на годината и да започнеш да го хулиш “Направиха Ви, но Вие
никак не го заслужавате, защото….” Може и да не съм права, но аз
искрено се зарадвах, че са отличили българин сред останалите европейци.
Причината може да се крие във факта, че не съм шофьор и нямам кола, знам
ли…А затова, че не можа да се сети за абсурден случай в практиката,
логично е – нея я знаят и се съмнявам, че някой щке си позволи лукса
точно на нея да й продаде нещо калпаво. А за физиономиите, от които на
българите им се повдига, да – такива има не една и две, но лично на мен
от физиономията на Метглена Кунева ми става приятно, защото там, където
е тя никой не я оценява по нищо друго освен по работата, която е
свършила. Знам, че няма да Ви зарадвам с това мое мнение, но нали затова
живеем в демокрация, за да може всеки да си изкаже свободно мнението.
Вашето е аргументирано и аз го уважавам, но позволете ми да не го
споделям, така както Вие не споделяте моето. Желая Ви да сте все така
критичен и изискващ! С поздрав: Ани Яковлева – отг.редактор на “Денят
започва”

Позволих си да отговоря със следното писмо:

 

 

   

 

Подател: Dimitar Mitev <dimitr_mitev@abv.bg>   добави в адреси 
До: vie@bnt.bg  
Относно: Отговор на писмо  
Дата: Сряда, 2008, Декември 10 15:01:45 EET  

Уважаема госпожо/госпожице Яковлева,
признавам, че бях изненадан, при това приятно, от това, че отговорихте на писмото ми. В моя блог има категория “Зона на мълчанието” където публикувам писмата, изпратени от мен и останали без отговор. Те са повече от 200. Там първоначално публикувах и писмото до Вас, защото не очаквах /изхождайки от масовата практика/ да получа отговор. Сега то е в категория “Кореспонденция”.
Вашият отговор ме зарадва, защото не прилича на отговорите, които получавах от Министерски съвет, Министерство на финансите, Омбудсмана, Комисията за защита от дискриминация, от депутатката Мария Капон и т.н. публикувани в блога ми http://www.mitev.eu Зарадва ме че влязохте в диалог дори по такава неприятна по своята същност тема.
Вие пишете “За съжаление сте прав, но
както и да го погледнете, много по-български ще бъде да извикаш човека,
който не ние, българите, а в Европа са направили Европеец на годината и
еврокомисар на годината и да започнеш да го хулиш “Направиха Ви, но Вие
никак не го заслужавате, защото….”
Позволявам си да не се съглася /Вие сама също заявявате,че може и да не сте права/че е много по български да започнеш да хулиш някого. Не считам че незаслуженото хулене, колкото и да се среща, е типично българско поведение. Второ, тук не става въпрос за хулене, а за казани истини, конкретни факти. Тъй като и Мария Капон отговори с подобен аргумент /защита на националната ни чест/ на предложението ми тя като евронаблюдател да информира европарламента и ЕК за деянията на М. Кунева, за да не Ви отегчавам с обстоен отговор тук Ви моля да прочетете първото и второто ми писмо до М. Капон.
Освен това доколкото знам не ЕС или Еврокомисията направи М. Кунева европеец на годината, а това стана с СМС-и. Съмнявам се дали номинираната за европеец на годината М. Кунева щеше да получи и половината от гласовете, ако във века на информационния бум гласувалите имаха възможност да научат всичко за нейните действия. /Оставяма настрана въпроса, че когато трябваше да бъдат избрани еврокомисари от България и Румъния Ж. Барозу настояваше за избор на повече жени в ЕК и това също изигра определена роля за нейното избиране за еврокомисар/
Аз не съм нито евроскептик, нито еврооптимист, аз съм просто еврореалист. Моите три деца са родени в България, съпругата ми е чехкиня, сега имам син, снаха /българка/ и внучка в Лондон, дъщеря и зет /холандец/ и две внучета в Прага, дъщеря и зет/българин/ внучка и внук в Пловдив. Аз съм свързан с ЕС много тясно и затова съм заинтересован да не се хули ЕС /както в момента това прави тройната коалиция в една или друга степен заради спрените пари по еврофондовете/, както и да не се идеализират неговите действия. В този смисъл например бях много разочарован, когато представителите на ЕС мълчаха относно широко тиражираната лъжа на управляващите от тройната коалиция, че дивашката смяна на номерата и повторна регистрация на регистрирани коли е по изискване на ЕС.В блога ми може да намерите и останалото без отговор мое писмо до еврокомисаря по съблюдаване на равенството и равните възможности Владимир Шпидла /бивш премиер на Чешката република/.
Относно написаното от Вас:
“Знам, че няма да Ви зарадвам с това мое мнение, но нали затова
живеем в демокрация, за да може всеки да си изкаже свободно мнението.
Вашето е аргументирано и аз го уважавам, но позволете ми да не го
споделям, така както Вие не споделяте моето. Желая Ви да сте все така
критичен и изискващ”
бих желал да повторя, че Вие ме зарадвахте със самия факт, че отговорихте на писмото ми, което, повторно признавам, не очаквах. Сега се чувствам виновен в известна степен че без да Ви познавам съм си позволил да не очаквам отговор. Някъде бях срещнал една сентенция че там където всички мислят еднакво там никой не мисли. От тази гледна точка същественото по мое мнение е да има жив диалог, да има сблъсък на мнения, да има търсене на истината независимо от това дали тя е приятна или не, дали ще ни хареса или не. Желая и на Вас да бъдете критична и изискваща. Същевременно съзнавам, че за мен е по-лесно, защото нямам началник над главата си, но пък за Вас е много по-важно, защото имате възможност от екрана да въздействате върху милиони хора.
Още един път благодаря за писмото Ви и Ви желая здраве и упоритост в търсенето на истината.
Поздрави, Димитър Митев
Пловдив, 10.12.2008 г.Получих отговор:

Дата: Сряда, 2008, Декември 10 19:06:53 EET  

> Уважаеми господин Митев, обичам да си пиша или говоря с интелигентни
хора, какъвто безспорно веднага установих, че сте.В интерес на истината
понякога ни пишат и истински заядливци, които просто искат някого да
наплюят, да нагрубят, да си излеят негативните чувства. Аз съм дала
обещание да отговарям на всеки, който е отделил време и се е обърнал
към нас по електронната поща. Защото за мен зрителят е важен. Всеки.
Дори и този, който не е достатъчно на ниво. Нали за зрителя работим? А
аз наистина вярвам, че работим за зрителя, а не за нас си или за
шефовете си.Друг е въпросът, че колкото зрители толкова и мнения. Един
много харесва нещо, за което друг ни пише и ни хули. Че не можеш да
угодиш на всеки, е ясно. Но когато зрител отдели време, за да пише,
това трябва да бъде подобаващо уважено. И аз съм се заела с това,
колкото и много време да ми отнема. А дежурните отговори, които в някои
институции си ги имат на бланка и само попълват имената на конкретния
човек, за да му я изпратят, аз не ги броя за отговори. Не може да имаш
типов отговор за появилите се дори и само две писма до теб, които носят
съвсем различни искания, питания, емоции…Или механично на всеки да
пишеш “Благодаря, че ни писахте. Пишете пак. С поздрав!…” И сега още
малко за Меглена Кунева. Именно защото изборът й е с есемеси, това още
повече трябва да Ви говори, че не е избрана от българи – да не се
впускам в народо-психологически обяснения защо, Вие се сещате. И
колокото на Вас да Ви е странно, защото си имате аргументите против, но
в Европейския съюз наистина много харесват Кунева и работата й, а мен
като българка това ме кара да се гордея. И много ми се иска да работя
за европейското самочувствие на българите,като им показвам българи,
ценени в ЕС или в конкретната държава, в която работят и живеят. Спирам
до тук, защото трябва да отговоря и на още няколко писма, а времето ми
все не стига. радвам се, че съм Ви изненадала приятно. От това и на мен
ми става хубаво. Пожелавам Ви по-чести приятни изненади. С поздрав: Ани
Яковлева /госпожа/

 

Изпратих следния отговор:

Уважаема госпожо Яковлева,
> благодаря за второто писмо, което ми написахте.След като
> обичате да си пишете и говорите с интелигентни хора и след
> като ме приемате за интелигентен човек /за което много
> благодаря/ аз си позволявам да продължа епистоларната връзка
> с Вас, като обещавам да не прекалявам и да се съобразявам, че
> работното Ви време е натоварено с много задачи.
> Случаят с Меглена Кунева за мен е повод да поставя въпроса за
> медийния и действителния образ на политиците. Според мен не
> само в България, но и в цял свят в една или друга степен
> медийният образ се различава от действителния. Колкото
> по-голяма е свободата на словото, колкото по-демократични са
> медиите, толкова по-близък е медийния образ на дадена личност
> до действителния.
> На младини аз преживях събитията на така наречената Пражка
> пролет в тогавашна Чехословакия. Пребивавах в тази страна от
> 1967 до 1972 г. като студент по политическа икономия, а след
> втората година на следването си едновременно с ученето
> работих една година като преводач на тогавашния кореспондент
> на БТА в Прага и после още година и половина като преводач в
> посолството на България в ЧССР. През мен мина огромно
> количество информация от първа ръка за ставащото в страната.
> Имах възможност да се движа по цялата пирамида на обществото
> – от студентските митинги и стачки до контакти в качеството
> ми на преводач с най-отговорните ръководители на тогавашна
> ЧССР както и с техните партньори по длъжност от българска
> страна.
> Пиша Ви всичко това за да подчертая, че в тази обстановка
> имах възможност да усетя огромната сила на медиите. По това
> време ми мина мисълта, че медиите са в състояние да накарат
> мнозинството чехи , които по принцип не обичат немците
> заради действията им по време на втората световна война като
> окупатори на Чехия, да започнат да боготворят Хитлер.
> Манипулативната сила на медиите е огромна и обикновеният
> гражданин трудно се предпазва от манипулациите.
> По-късно, в течение на 18 години като преподавател по
> политическа икономия във ВУЗ имах възможност да наблюдавам
> мисленето на студентската младеж. Освен това ходех из цялата
> страна да изнасям лекции по икономическа проблематика и имах
> възможност да контактувам с най-различни по състава си
> аудитории.
> От 1991 г. започнах да ходя по битаците като едноличен
> търговец за да издържам трите си деца, които едновременно
> станаха студенти поради близката си възраст. Това ми даде
> възможност да опозная в течение на още 18 години как
> изглежда животът на сергийните търговци, тоест на хората
> изхвърлени от нормалното русло на живота и принудени да
> оцеляват по битаците. Конкретни проблеми ме накараха да
> напиша и за щастие успях да публикувам три статии по адрес
> на правителството на Иван Костов и Муравей Радев във връзка
> с уникалната за Европа принудителна кампания за заставяне на
> сергийните търговци да се снабдят с касови апарати, въпреки
> че са на патентен данък и регистрирания от тях оборот не
> влияе върху сумата, която трябва да плащат в полза на
> бюджета. Тогава всичко се осъществи под булото на защита на
> потребителите и моя колега Иван Костов не пожела да разбере
> елементарната истина, че мръзнещият на сергията търговец е
> принуден да обслужи максимално добре клиентите си за
> да се надява те отново да дойдат следващият път за покупка при него, от
> неговата сергия. Така под строй, със закани от солени глоби и отнемане на
> право за търговска дейност на цената на цветен телевизор бяха продадени
> стотици хиляди портативни касови апарати и близката до властта фирма
> доставчик регистрира минимум 80 милиона долара печалба.
> На определени хора, дърпащи конците на властта, тази
> практика им хареса и правителството на Иван Костов прие
> наредба І-45 от 2000 г. за смяна на номерата и
> пререгистриране на законно регистрирани автомобили.
> Търпеливият български народ така и не получи информация
> какъв положителен ефект за обществото се очаква от това, че
> ще се направят разходи за смяната на номерата и талоните на
> милиони автомобили. Медиите или мълчаха по въпроса или
> подкрепяха кампанията. В началото на 2006 г. по предложение
> на М. Кунева и Пл. Орешарски правителството на тройната
> коалиция реши да ускори пререгистрацията и постави
> невероятния срок от три месеца /до 31.3.2006 г./ за
> приключване на кампанията. На 15 март 2006 г. премиерът
> Станишев въпреки опашките пред КАТ, на които се чакаше по
> 3-4 денонощия, заяви, че няма нужда да бъде удължаван
> срока./В отговор на въпрос за смяната на табелите зададен му
> по моя инициатива от журналиста от в-к Сега П. Цеков/ На
> следващия ден народното събрание
> препоръча на правителството да удължи срока до 31.5.2006. г. Колко
> реалистично е било това действие можете да прецените като Ви припомня,
> че от 1.10.2006 г. служебно бе прекратена регистрацията на повече от
> 1,259,000 автомобила със стари номера. Можете да видите в блога ми каква
> бе съдбата на статията ми “Кой пречи на министър Румен Петков в борбата
> срещу корупцията”.
> Освен това на 15.03.2006 г. в отговор на същия въпрос
> премиерът Станишев разкритикува държавата че не си вършила
> работата и не подменяла номерата на автомобилите. В
> нормална държава премиер, който счита, че работа на
> държавата е да заменя един регистрационен номер на
> автомобила с друг, с това си твърдение би престанал да бъде
> премиер. Българските медии обаче не реагираха. Благодарение
> на това и до ден днешен мнозинството от пострадалите от
> принудителната пререгистрация на автомобилите приемат за
> истина лъжите на правителството, че смяната е била
> изискване на ЕС, че няма друг начин да бъдат застраховани
> автомобилите, че по такъв начин се повишава безопасността
> на движението и т.н. А болшинството от медиите внушаваха
> още една лъжа, а именно, че правителството е искало “да
> понапълни бюджета” и не се замисляха за загубите, причинени
> от тази кампания на собствениците на автомобили и на
> икономиката като цяло.
> Писмото ми стана много дълго и е редно да привърша.
> Невъзможността да се критикува публично в медиите
> правителството за тази уникална в световен мащаб кампания
> за повторно регистриране на регистрирани автомобили ме
> накара да създам блога си http://www.mitev.eu
> Разбира се възможностите за въздействие чрез този блог са
> несравнимо по-малки от възможностите на пресата и
> електронните медии. Това ме кара като дон Кихот да се
> опитвам да провокирам внимание към действията на
> правителството и тяхното отражение върху развитието на
> страната и сред журналистите, но засега без успех. Това ме
> кара да мисля, че засега журналистите в медиите,все още не
> работят за зрителите и читателите, а в повечето случаи
> работят за собствениците на тези медии, които пък са
> свързани и обслужват така наречения “политически елит” на
> България. Според мен журналистите трябва да работят за
> разпространяване в медийното пространство на истината за
> събитията. Съзнавам, че в днешна България това в много
> случаи е опасно и води след себе си чукове, киселини и
> други “приятни” изживявания.
> Моля за извинение за дългото писмо. В заключение искам да
> Ви помоля, ако това не Ви затруднява, да прочетете Второто
> ми писмо до Станишев и “отговорите” от Министерски съвет и
> МВР. Аз мисля, че на настоящия етап в България няма да се
> намери медия, която да ги публикува дори без коментар. /Не
> очаквам това дори от представящите се за най-радикална
> опозиция на правителството в-к Атака и телевизия СКАТ/. С
> радост бих научил Вашето мнение по въпроса.
> Поздрави от Пловдив. Димитър Митев.
> 14.12.2008 г.
>
>

Дата: Понеделник, 2008, Декември 15 14:31:03 EET  

> Господин Митев, въпреки дължината на писмото Ви, го изчетох внимателно
/слава Богу, ме прекъснаха само два пъти, така че успях/ Богатият Ви
жизнен опит, минал през такива превратности, не Ви е пречупил, а Ви е
направил толкова издържлив и постоянен. Много рядко се срещат хора,
които да не се откажат от една кауза, когато виждат, че от никъде не
получават нито подкрепа, нито отговор даже. Проблемът при нас не е този,
че се страхуваме да назовем грешките /умишлени или от недомислие/ на
силните на деня. Проблемът идва от там, че сме изпуснали точния момент
да развием темата. Не мога да се върна назад и да гарантирам, че нищо не
сме правили за касовите апарати или за смяната на автомобилните номера,
но…аз категорично стоя на твърдата позиция, че ние трябва да повдигаме
всички потребителски теми /звучи ужасно/, но всяко нещо, което засяга по
един или друг начин голяма група от българи, трябва да е в центъра на
нашето внимание. Не го постигаме напълно, но не защото някой не ни
разрешава, а защото организацията ни е такава, че сме длъжни срещу
подвдигането на един проблем, да сложим задължително и двете страни, а
когато едната /виновната да я наречем/ не може /или не иска / да дойде,
ние не си позволяваме да правим темата, защото сме длъжни да спазваме
закона. Започнах да изпадам в ситуация на оправдаване и затова спирам.
Може би не успявам да го формулирам точно, но уверявам Ви, в никакъв
случай не става дума за цензура , което не означава, че не бива да бъдем
критикувани. И едно от нещата, към което насочвам вниманието си е, да
отворя блока към повече теми, засягащи българите и интересите им. За
съжаление политиците започнаха предизборната си кампания от рано и ще ни
стягат примката, защото имат голяма нужда да я провеждат пред екрана.
Спирам до тук, защото ме прекъснаха тъкмо 17 пъти, докато Ви пиша /за
важни неща,свързани с работата. Може би мисълта ми затова не може да се
подреди, защото много на често я прекъсват с неща, които изискват от мен
да мя насочвам към други теми и после да се връщам отново. Така че
извинете. С поздрав: Ани Яковлева
Дата: Неделя, 2008, Декември 21 16:11:55 EET  

Госпожо Яковлева,
благодаря че намерихте време да отговорите и на второто ми писмо. Изчаках нарочно да мине една седмица първо за да не Ви отнемам от времето много често и второ за да обмисля по-добре това, което искам да Ви напиша.
Вие ми пишете:”Проблемът при нас не е този,
че се страхуваме да назовем грешките /умишлени или от недомислие/ на
силните на деня. Проблемът идва от там, че сме изпуснали точния момент
да развием темата. Не мога да се върна назад и да гарантирам, че нищо не
сме правили за касовите апарати или за смяната на автомобилните номера,….”
Първо искам да Ви посоча /без ни най-малък упрек към Вас лично/, че когато се виеха многодневните опашки пред КАТ аз не регистрирах нито едно критично предаване на Канал 1 по този въпрос. Възможно е да съм пропуснал нещо. Но съм дълбоко убеден, че ако е имало критично становище, то е било срещу опашките, а не е третирало абсурдността на повторното регистриране на регистрирани коли.
Второ, мисля че във връзка с предстоящите избори за избирателите ще бъде много полезно да научат истината за тази акция, осъществена от три правителства – на Костов, Сакскобурготски и Станишев /последното с най-много извращения поради наложените съкратени срокове. Аз живея сред хора, контактувам с тях, следя и форуми в Интернет и знам, че мнозинството от българите не одобряват тази кампания за пререгистрация на автомобилите, но засега са в плен на няколко лъжливи схващания, лансирани от управляващите и медиите, а именно, че смяната на номерата е била по искане на ЕС, че с това се е целяло да се понапълни бюджета на страната, че не е имало други начини да се осигури необходимото ниво на застрахованост със застраховка Гражданска отговорност и т.н. В ТОЗИ ПРЕДИЗБОРЕН ПЕРИОД ЩЕ БЪДЕ ОСОБЕНО УМЕСТНО ИСТИНАТА ДА СТАНЕ ДОСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ. БНТ и като цяло медиите и пресата/ не реагира подобаващо на тази кампания през 2006 г., това е факт, но сега моментът е не по-малко подходящ.
По-нататък пишете, съвършено основателно, че “… всяко нещо, което засяга по
един или друг начин голяма група от българи, трябва да е в центъра на
нашето внимание.” След това продължавате: “Не го постигаме напълно, но не защото някой не ни
разрешава, а защото организацията ни е такава, че сме длъжни срещу
подвдигането на един проблем, да сложим задължително и двете страни, а
когато едната /виновната да я наречем/ не може /или не иска / да дойде,
ние не си позволяваме да правим темата, защото сме длъжни да спазваме
закона..”
Тук ми се иска да посоча следното. Не мога да твърдя, че съществува институционализиран контрол /цензура/ в медиите и по-специално в БНТ, защото не познавам конкретните условия в които работите. Предполагам обаче че ако не Вие, то болшинството от работещите в медиите журналисти се съобразяват и имат едно, че и повече от едно на ум, когато става въпрос за критики към правителството и парламента. /Мисля че изказванията на Пирински, Ю. Лютфи, Станишев и др. във връзка с критиките в медиите по повод на “ин виво”,”депутатските бонуси”, “пенсии” и т.н. са насочени именно към това – да засилят автоцензурата в медиите/
Сега се издига тезата да бъде спрян “езикът на омразата” в медиите, но никой от управляващите в момента не се замисля върху обстоятелството, че са налице действия на неуважение към избирателите от страна на управляващите, действия на унизяване и ограбване както чрез откровени мошеничества, така и чрез некомпетентни управленски действия. Тези действия предизвикват омраза и отвращение у редовите български граждани. Ако действията на управляващите бяха наистина в интерес на народа, то никакъв език на омразата в медиите не би могъл да накара тези граждани да мразят властта. С войната срещу “езика на омразата” се цели да се постигне елиминиране на публикации с неудобни за властта истини в медиите. Освен това съвсем не подценявам и кадровия подбор на медиите като средство за постигане на лоялност на същите към властта.
Обстоятелството, че трябва по закон да сложите и двете страни за да повдигнете даден проблем Ви прави заложници на недобросъвестната страна и това никак не е добре. Не съм запознат със законовите постановки /или евентуално подзаконови нормативни документи/, но ми се струва, че когато едната страна упорито отказва да застане заедно с този, който я критикува, медиите би следвало да имат право и възможност да поставят проблема без тази страна, а след това ако тя пожелае, да и дадат право на отговор.
Според мен проблемът с използването на уникалната пререгистрация на автомобилите в предизборната кампания през 2009 г. е сложен защото ще срещне разбиране сред гражданите, но едва ли ще срещне политическа подкрепа. Аз се опитах да ангажирам дейци от всички парламентарно представени партии + ГЕРБ да разкрият истината за тази кампания по време на изборите за президент през 2006 г., но без успех. Предприетите от мен стъпки съм посочил в блога си. След това се опитах по време на изборите за депутати в европарламента, но отново постигнах неуспех /ако не броя автографа, който получих без да съм молил за това от Б. Борисов/. Фактът, че начинът на използване на получените за тези 6-7 години от пререгистрацита
на автомобилите такси, платени от собствениците на автомобилите, бе засекретен, говори сам по себе си достатъчно. Предполагам че поне част от парите отидоха за финансиране на партиите, но не мога да го твърдя със сигурност.
Това означава, че една стъпка на БНТ към публикуване на второто ми писмо до Станишев и отговорите на това писмо от Министерски съвет ще бъде посрещната още по-яростно от така наречения “език на омразата”, въпреки че става въпрос за неопровержими факти. Все пак аз отново ще опитам, ако не за друго, поне за да документирам за историята , ще се опитам да придумам поне опозиционните партии да използват казуса с пререгистрацията в предизборната борба с цел, тези които се подиграха със закона и морала да получат ако не полагащата им се по закон санкция поне санкцията на избирателите на парламентарните избори.
В заключение искам да посоча, че ако не искаме страната в резултат на растящото напрежение да стигне до стихийни бунтове, при които страдат и много невинни хора, трябва, въпреки рисковете, които крие това, да се казва истината на народа, т.е. на конституционния суверен.И той с вота си да решава и да си носи последствията от своите решения.
Очаквам мнението Ви като на човек от “кухнята” и Ви пожелавам много здраве и успехи.
Пловдив, 21.12.2008 г. Димитър Митев
   
Дата: Неделя, 2008, Декември 28 20:28:18 EET  

> Честита Коледа, г-н Митев! Извинете ме, че отговарям чак сега, но…една
седмица лежах с високо кръвно и нямах достъп до компютър. Днес съм дошла
за подготовката на утрешния сутрешен блок. Писмото Ви си принтирах и ще
го чета на спокойствие, защото не ми е възможно тук да го направя –
телефони, колеги, въпроси, молби и т.н – интезивна работна обстановка, в
която повече от три изречения не можеш да прочетеш без прекъсване. А
утре, като дойда, ще Ви отговоря по същество. Всичко най-добро желая и
до скоро! С поздрав: Ани Яковлева
Дата: Вторник, 2008, Декември 30 16:02:13 EET  

Господин Митев,
Прочетох задълбочения Ви анализ на моя отговор. Мога да посоча само
няколко професионални момента, които са доста важни. Представете си, че
поканим едната страна, която говори против еди-кого си. На следващия ден
право на отговор идва този еди-кой си /така ни се случи на скоро във
връзка с трансформациите на онкологичното отделение по химиотерапия/.
Второто идване също е единично, каквото е било първото /за да има
равнопоставеност/. След него на третия ден първата страна може също да
поиска право на отговор, защото вчера са й отправени критики, на които тя
иска да отговори или пък са казани неща, които според нея не са верни и
така можем да “си играем” на той каза, онзи му отговори дни на ред. Затова
разумният вариант и далеч по-професионален, и далеч по-гледаем, е да се
“сблъскат” опонентите в ефир по едно и също време. Така и на зрителя му
става по-ясен проблемът и по едно и също време чува аргументите на двете
страни, което го прави по-обективен съдник. А че държавата се опитва от
нас да изсмуче каквото може, това си е така. Аз мога да Ви посоча и още
един доста несправедлив акт: смяната на международните паспорти, след 5
годишното им изтичане, за което съм убедена, че поне 80% от българите са
отнесли глоба /вписана, но неразгласена както трябва в нормативни
документи/. Когато изтече срокът на паспорта, ако не ти предстои пътуване,
дори и не забелязваш, че вече ти е изтекъл, а по приетия правилник трябва
да го върнеш в някакъв определен срок, дори и да не си издадеш нов, не го
ли направиш следва глоба от 20 до….не помня колко лева /по преценка на
органите/. И на мен ми се случи, вдигнах скандал – без резултат, докато
бях там дойдоха поне още 20 души и всеки един беше в същото положение.
Нали се сещате къде отиват всички тези глоби та дори на всеки да са от по
20 лева.Но както се казва в закона – незнанието на закона не те оневинява,
когато си го нарушил. Спирам до тук, че ме чака много работа, макар утре
да нямаме блок. Желая Ви все така да сте непримирим към нещата, които ни
се случват и е редно да им се противопоставяме, а не да махаме
примиренчески с ръка. Бъдете здрав! Ани Яковлева
Дата: Вторник, 2008, Декември 30 16:02:13 EET  

Господин Митев,
Прочетох задълбочения Ви анализ на моя отговор. Мога да посоча само
няколко професионални момента, които са доста важни. Представете си, че
поканим едната страна, която говори против еди-кого си. На следващия ден
право на отговор идва този еди-кой си /така ни се случи на скоро във
връзка с трансформациите на онкологичното отделение по химиотерапия/.
Второто идване също е единично, каквото е било първото /за да има
равнопоставеност/. След него на третия ден първата страна може също да
поиска право на отговор, защото вчера са й отправени критики, на които тя
иска да отговори или пък са казани неща, които според нея не са верни и
така можем да “си играем” на той каза, онзи му отговори дни на ред. Затова
разумният вариант и далеч по-професионален, и далеч по-гледаем, е да се
“сблъскат” опонентите в ефир по едно и също време. Така и на зрителя му
става по-ясен проблемът и по едно и също време чува аргументите на двете
страни, което го прави по-обективен съдник. А че държавата се опитва от
нас да изсмуче каквото може, това си е така. Аз мога да Ви посоча и още
един доста несправедлив акт: смяната на международните паспорти, след 5
годишното им изтичане, за което съм убедена, че поне 80% от българите са
отнесли глоба /вписана, но неразгласена както трябва в нормативни
документи/. Когато изтече срокът на паспорта, ако не ти предстои пътуване,
дори и не забелязваш, че вече ти е изтекъл, а по приетия правилник трябва
да го върнеш в някакъв определен срок, дори и да не си издадеш нов, не го
ли направиш следва глоба от 20 до….не помня колко лева /по преценка на
органите/. И на мен ми се случи, вдигнах скандал – без резултат, докато
бях там дойдоха поне още 20 души и всеки един беше в същото положение.
Нали се сещате къде отиват всички тези глоби та дори на всеки да са от по
20 лева.Но както се казва в закона – незнанието на закона не те оневинява,
когато си го нарушил. Спирам до тук, че ме чака много работа, макар ут
Подател: Dimitar Mitev <dimitr_mitev@abv.bg>   добави в адреси 
До: vie@bnt.bg  
Относно: Отговор на писмо.  
Дата: Понеделник, 2009, Януари 5 16:51:07 EET  

Госпожо Яковлева,
преди всичко искам да Ви пожелая да бъдете жива и здрава /да не вдигате кръвно налягане без да сте получила разрешение за това :)/, през новата 2009 година, да се радвате на успехи в работата си и на любов и уважение от близките си.
Права сте за паспортите. Аз се отървах от такава глоба преди години, защото мой състудент от Прага тогава бе окръжен началник по паспортите. Изобщо във все по-голяма степен България се превръща в държава, където населението непрекъснато се стресира с мащабни по размера си глоби. Не съм привърженик на толерантност например спрямо тези, които си изхвърлят боклука от балконите, но помислете само с каква лека ръка се предвиждат глоби с четирицифрени числа за такова нарушение.
За смяната на номерата на автомобилите чух какви ли не глоби – 20 лв, 100 до 200 лв, а рекорда постави БНР – програма Хоризонт, което в началото на октомври съобщи че глобата за стари табели е 500 лева. И докато съм още на темата за смяната на табелите и пререгистрацията. Може би сте се запознали от блога ми с обстоятелството, че през 2007 г. ми беше наложена глоба 20 лв и принудителна административна мярка спиране на микробуса ми от движение, а през април 2008 съдът отмени глобата, след което бе отменено и спирането на колата от движение със заповед от МВР. След това на 31 май 2008 г. карловски катаджии отново ми съставиха акт като не пожелаха дори да погледнат съдебното решение и заповедта за отмяна на спирането от движението и ехидно ми заявиха, че този път глобата няма да бъде отменена. Може би станах обект на специално внимание от МВР и КАТ заради блога си. Радостното е, че с решение от 15 декември м.г. Карловския районен съд отмени и втората глоба /100 лв./ Днес изтича срокът за обжалване от МВР – Карлово /досега не са обжалвали/ и фактически имам новина, че съдът отменя за втори път глоба за управление на МПС с несменени регистрационни табели.
Разбрах всичко, което сте ми написала за практиката със спорещите от екрана страни. Да се надяваме, че преобладават случаите в които двете страни все пак сядат заедно и спорят по съответната тема.
В същото време се налага да Ви попитам как стои въпросът с пускането на редакционни коментари по актуални теми. Във вестниците имат така наречените колумнисти, а в БНТ ми се струва че няма такава практика и по този начин медията се лишава от възможност да изказва собствена позиция по определени теми и се превръща в нещо като четец на новини.
Няма да Ви занимавам повече с второто ми писмо до Станишев и фактите за погазването на положената от него клетва като министър председател. Съзнавам, че за разлика от мен Вие има какво да губите.
Сега си позволявам да насоча вниманието Ви към две актуални мили родни картинки. За първата БНТ вече съобщи, просто като факт, без коментар за вина и отговорност на държавния орган.
1.В цяла България няма годишни винетки, а на много места няма никакви. Но КАТ прави интензивни проверки и глобява, глобява…. Държавен орган не си е свършил работата, но не страда той, а страда собственикът на автомобила, който е принуден за да не плаща глоба, по-висока от цената на годишната винетка, да си купи седмична винетка. Като се продадат седмичните винетки, ще пуснат и годишни, но след като се вземе своеобразен рекет от стотици хиляди автомобилисти.
2. Втората картинка е от Пловдив. Цените на горивата паднаха, цените на автобусните билети – не. Но за да има хармония, цените на картите за пенсионерите се покачиха с 50 %. Проблемът касае около 100 000 души. И за десерт, докато миналата година старите карти важаха през целия януари, сега не важат, така че през декември се извиха продължителни опашки, на които
пенсионерите можеха да развиват културно-масова дейност и да поизмръзнат качествено. Тази сутрин в един от пунктовете, където се продават такива карти, още преди отварянето на гишето от шест часа сутринта чакаха няколко десетки души,а пенсионерите, нищо че фактически имат правото на намалени цени на билетите, са принудени да плащат билети без намаление.
Ще се радвам ако се намери възможност БНТ да “позахапе” творците на горепосочените картинки, които свидетелстват за голямото “уважение” на което се радват хората от страна на слугите на народа – управляващите.
Писмото ми пак стана дълго, за което се извинявам. Още един път Ви пожелавам всичко най-хубаво за новата 2009 г.
Димитър Митев.

 

Leave a Reply