Касовите апарати – демагогия и натиск
/Тази статия бе отказана за публикуване във вестник „Сега“ след като там бяха публикувани преди това две статии под заглавие „Костов и Муравей неграмотни“ и „Как Муравей уреди 200 млн. безлихвен кредит“. Мотивът за отказа бе „да не пресолим супата“ по израза на представител на редакцията. За моя приятна изненада статията излезе в опозиционния по това време вестник „Дума“. Статиите тогава публикувах под псевдоним Димитър БИТАШКИ./
КАСОВИТЕ АПАРАТИ – ДЕМАГОГИЯ И НАТИСК.
Принудата за закупуването им противоречи на пазарните принципи.
ДИМИТЪР БИТАШКИ
„Знаете ли какво е това да не даваш касова бележка, или да не искаш касова бележка? Ами с това директно се намаляват парите за заплати на лекари, на учители, парите за пенсиите, намаляват се средствата за образование, за здравеопазване, за социални заведения, за сирачетата“. Автор на цитираното – министърът на финансите Муравей Радев.
Кой не издава касови бележки? Търговците. Кой не изисква касови бележки? Купувачите. Просто и ясно. Виновен за тежкото икономическо положение е народът, състоящ се от продавачи и купувачи. Правителството няма вина – то посочва пътя как да има повече хляб за сирачетата, повече пари за заплати и т.н..
Цитираното твърдение на финансовия министнър бележи определено един от върховете на демагогията през последните 10 години. Казано по повод на протестите на уличните търговци, то цели да настрои общественото мнение срещу тях.
Два са каналите на сивата икономика, казва борецът срещу нея и ги посочва: „Куфарната търговия, наречена така само условно, защото често става дума за големи количества. Вторият е контрабандният внос“.
Вносът с куфари на стоки е вид контрабанден внос, когато същият се категоризира според транспортното средство, г-н Радев. А дефиницията на сивата икономика като съставена от посочените уж два канала направо блести със своята прецизност. Борбата със сивата икономика, сведена до контрабанден внос, предизвиква някои въпроси. На първо място, след като управляващите разчитат 350 000 улични търговци чрез касовите си апарати да победят това наистина отрицателно явление, не са ли излишни митничарите и митниците? Не признава ли по този начин правителството тяхната неефективност?
От това следва вторият въпрос. След като не може да осигури надежден контрол над стотината митници в страната, как правителството ще осигури ефективен контрол над стотиците хиляди данъчни субекти, които плащат патентен данък, така че те да маркират продажбите на стоки и услуги, след като бъдат принудени да си закупят касови апарати? Създава се впечатление, че целта е да се купят касовите апарати, а борбата с контрабандния внос, която наистина е необходима, служи за морално оправдание пред обществото. Та нали и до излизането на наредба № 4 данъчните служители можеха да проверяват и бяха длъжни да проверяват дали търговците издават касови бележки или фактури от регистрирани и заверени кочани? Такива проверки са рядкост, ако въобще са правени.
Въвеждането на инструментариума на патентния данък, както и неговото значително по-разширено прилагане през настоящата година бе предизвикано наред с другото и от невъзможността със сегашния си брой данъчните служители да се справят с огромните по обем задачи, стоящи пред тях. С наредба № 4 им се възлагат още по-обемни и трудоемки задачи, което ще наложи съответно увеличение на броя на служителите и като цяло издръжката на данъчната система. Създава се и възможност вместо да пълнят бюджета с глоби, данъчните служители да пълнят собствения си джоб – механизъм, добре разработен от някои служители на КАТ.
Повсеместният контрол за регистриране на продажбите с касови апарати е нереален, практиката досега го потвърждава. Още по-нереално е да се накарат милионите граждани под заплахата от 5 лв. глоба да изискват касова бележка от продавачите. Сбъркана е стратегията, защото се базира на заплахи, а не на заинтересованост. Ако Муравей Радев чуе какво се говори по негов адрес от купувачи и продавачи, ще има да му горят ушите и едва ли ще очаква масирано съдействие от обществото, което не подкрепя действията му.
Третият въпрос е какво би се променило, ако всички данъчни субекти с патентен данък си купят касови апарати и започнат добросъвестно да маркират всяка продадена стока или услуга. В бюджета няма да постъпят допълнителни приходи от данъци. За да стане това, трябва продавачите на стоки и услуги да надхвърлят оборот от 75 000 лева годишно и да бъдат облагани според реализираната печалба. За огромното мнозинство, особено при сегашното крайно свито потребителско търсене, това е невъзможно и те ще плащат фиксирания патентен данък. А ако все пак 5-6 процента от плащащите патентен данък субекти бъдат изкарани „на светло“, което едва ли ще стане, и бъдат принудени да плащат данък върху печалбата си? Каква ще бъде ефективността, ако заради двадесетина милиона лева повече приходи в бюджета от прекратеното укриване на данъци бъдат похарчени десетократно повече пари за закупуване, обслужване, ремонт и контрол на касовите апарати? Нека не се забравя, че касовите апарати нито са най-ефикасното, нито единственото средство за изкарване на оборота „на светло“.
Трудно е да се допусне, че авторите на наредба № 4 не знаят посочените по-горе неща. Това би означавало, че данъчната политика се формира от некомпетентни хора.
По-вероятно и по-разпространено е обяснението, че с посочената наредба се защитават частни интереси. Така например в нея е предвидено лицензиране на вносителите /доставчиците/ на касови апарати, а не на самите апарати. Това ще доведе до осъществяването на голям за мащабите на България оборот от няколко фирми /Днес, в 2008 г. като се връщам към този проблем, си мисля, че обществото така и не знае кои са вносителите или производителите на касовите апарати и е напълно възможно това да е била само една доколкото знам силистренска фирма – Д.М./ Нарушават се принципите на пазарната икономика, защото клиентът не отива доброволно при доставчика, а под страх от глоба, конфискация на стоката или отнемане на правото на търговия, т.е. принудително.
Натискът за закупуване на касови апарати е постоянен и с разнообразни форми. Той не спира и в момента, въпреки че предстои Върховният административен съд да реши спора на търговците с Министерството на финансите. С разпореждането от 1 февруари да започнат масови проверки за наличието на касови апарати министърът на финансите се поставя над съдебната власт. Ако е убеден в нейната послушност и я уважаваше /послушните често ги използват, но рядко ги уважават/, би трябвало поне от куртоазия да изчака нейното решение, за да не намалява нейният и без това малък авторитет.
На частния интерес на доставчиците на касови апарати служи и предложението на депутатите Христо Иванов и Христо Петров за приспадане на разходите за покупка и поддръжка на касовите апарати от стойността на патентния данък. Това би означавало намаляване на приходите в бюджета със сума, надвишаваща месечната пенсия на всичките над два милиона пенсионери. И това ако не е защита на частен интерес, здраве му кажи!
Сред клакьорите на Министерството на финансите се включи и КНСБ с предложението за касови апарати на изплащане.
Много демагогия, много пряк и косвен натиск, много волунтаризъм, съперничещ на волунтаризма на Т. Живков. Ами ако всичко това даде резултат и на всеки битак настъпи масово чукане на мизерните продажби на касов апарат? Успехът ще е зашеметяващ. Тичайки след Европа, ще я прескочим и ще застанем пред нея. Защото богатите европейци не са дорасли за идеята за касови апарати по битаците. Ех има и риск, че като застанем пред тях, европейците ще ни видят и голите задници, но печалбите на доставчиците на касови апарати заслужават да се поеме и този риск. Жаалко е само, че подопечното на правителството население не е многобройно като китайското. Колко касови апарати биха се продали!