Размисли по пътя към Европа

Подател: Za Meglena Kuneva <zapresident@meglenakuneva.bg>   добави в адреси  До: „“ <dimitr_mitev@abv.bg>   Относно: Отговор   Дата: Четвъртък, 2011, Август 11 18:51:11 EEST   Файлове: (1) Прикрепен файл   Здравейте, г-н Митев!Приложено Ви изпращам отговор на г-жа Кунева на Вашето писмо. Приятен ден! Мария Асиова Офис на Меглена Кунева

 
               УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИТЕВ,
Вашето писмо безспорно изразява активна гражданска позиция.
По отношение целесъобразността на разпоредбите на Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях и моята роля при тяхното приемане, бих искала да отбележа, че в качеството си на министър по европейските въпроси и главен преговарящ съм работила за изготвяне на преговорни позиции в защита интересите на българските граждани и осигуряване на максимум възможности за тях, които биха произтекли от членството в ЕС. Също така работех и за постигане на ниво на подготовка за членство (тоест за прилагане на европейското законодателство), което да докаже пред Европейската комисия и държавите-членки готовността ни за членство от 1 януари 2007 г. Не забравяйте контекста на това, което можеше да се случи – членството на страната да бъде отложено или, още по-лошо, някои държави-членки на ЕС да не ратифицират договора за присъединяване, с което членството ни в съюза въобще да не се състои.
Безспорно липсата на изискваното ниво застраховки “Гражданска отговорност” беше проблем, охарактеризиран от Европейската комисия като област на сериозно безпокойство или така наречените на жаргон “червени картони”. Решението на проблема е в компетентността на отговорните държавни институции, в случая – на Министерство на вътрешните работи. И тук следва да отбележа, че предлаганото от Вас решение единствено чрез механизма на чл. 171 от ЗДП също не би било ефективно и не би могло да доведе до рязко покачване броя на застраховките “Гражданска отговорност”. Причината за това е огромният брой автомобили в страната. Едновременните проверки на всички тях са не само реално неизпълними, но биха означавали непрестанно спиране на водачи по пътя без съблюдаване на правилата за работа на контролните органи и без възможност за координация кои МПС-та вече са преминали подобна проверка. А това би довело до по-големи неудобства и забавяния за гражданите, а от там и до по-големи икономически загуби. Този вид контрол е от изключително важно превантивно значение, но не би могъл сам да допринесе за рязко покачване на броя на застраховките до необходимото за членство в ЕС ниво.
Наред с чисто националните (вътрешните) съображения, от евроинтеграционна гледна точка, важен е и стремежът да се осигури възможност за свободно придвижване на българските граждани в рамките на Европейския съюз, без да се налага дискриминация по отношение на техните автомобили (нещо, което би било в противоречие с учредителните договори на ЕС). Пререгистрацията касае не само самите регистрационни табели, но издаването и на нови регистрационни талони, които да позволяват по-голяма защита на данните и възможност да се обработват от компетентните органи на всички държави-членки. В този смисъл, с Наредбата се транспонират и прилагат и изискванията на Директива 1999/37/EO на Съвета от 29 април 1999 г. относно документите за регистрация на превозни средства. Тази документация има още един аспект, който не позволява в България да се движат превозни средства с регистрация, неотговаряща на изискванията – информацията по тази Директива (респективно по Наредбата) е част от Шенгенската информационна система, определена с Регламент на ЕП и Съвета. Като част от подготовката за членство в Шенген, всички регистрации трябва да се приведат в съответствие с тези изисквания, защото с влизането в Шенген, ще отпаднат границите с държавите-членки и няма да има физически начин да се спират МПС да преминават в други държави, независимо от вида на регистрацията им. Поради това не може да има превозни средства със стара регистрация, които да се движат само в страната.
Моята роля в този процес е била да насърчавам отговорните институции да намерят решение на проблема, но естествено не и да реша сама проблема – нещо, което законът не само не ми е вменил, но и за което не създава възможност (все пак наредбата се издава от министъра на вътрешните работи).
Що се касае до прилагането на Наредбата, като гражданин напълно разбирам Вашето недоволство от условията за прилагане на нормативната разпоредба и дълбоко съжалявам за неудобството, което пререгистрацията причини на българските граждани. Още повече че винаги могат да се повдигат множество въпроси относно начина на фактическо провеждане на тази пререгистрация, създадената организация и дали бе използван напълно капацитетът на МВР, дали не можеше да се въведат по-гъвкави механизми и прочие. Но продължавам да вярвам, че нормативните изисквания следва да се спазват, а несъгласието с тях следва да се решава по законоустановения ред.
По отношение на изразените от Вас бележки по законосъобразността на Наредба № I-45 следва обаче да отбележа, че моето гражданско мнение не е меродавно, доколкото Върховният административен съд е институцията, пред която може да се оспорват подзаконовите нормативни актове и която може единствена да реши подобно оспорване по легитимен начин.
Българското административно законодателство (реформирано и кодифицирано в рамките на европейската интеграция, като резултат на дългогодишен труд, насочен именно към създаване на по-гъвкави и ефективни механизми в административното производство) Ви предоставя възможност като гражданин да защитите интересите си като оспорите директно самата наредба като нормативен административен акт, като това Ваше право не е ограничено във времето, съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК. Все пак, без да съм запозната с всички аспекти и документи по конкретния казус, представен пред съда, юридическата коректност изисква да бъде посочено, че обявената от съда незаконосъоразност на издадените Ви наказателни постановления говори за порок на наказателното постановление като индивидуален административен акт и не засяга законността на подзаконовия нормативен административен акт, който докато е в сила, следва да бъде спазван.
В този смисъл аз мога само да изразя гражданската и политическата си позиция, че нормативните разпоредби следва да се спазват, а ако изразяваме несъгласие с тях следва да се използват законовите механизми за тяхната отмяна.
В позицията си на отделни граждани не бихме стигнали до легитимно решение, дори да водим спор по отношение на смисъла на разпоредбата на чл. 141 от Закона за движение по пътищата и дали едно тълкуване на точния й, а не на буквалния й смисъл във връзка с опозицията “ безсрочно – временно ”, ясно показва, че законът под безсрочна регистрация няма предвид вечна регистрация, а регистрация без фиксиран краен срок. В тази връзка предвидената от закона безсрочност не отнема правото на компетентните институции да извършват промени в изискванията за регистрация по съответния установен ред и да определят срокове за привеждане в съответствие с новите изисквания.
Що се касае до личните ми качества, ще кажа, че не се страхувам от грешки, нито от това да призная, че съм допуснала грешки – не греши само този, който не работи. Но не смятам, че това може да е основание да се отрича постигнатото от българската страна през този период. А то не беше малко и аз искрено вярвам, че това е мнението и на българските граждани. В подготовката за членство положихме много усилия, за да превърнем България в пълноправен член на ЕС. Застъпвах позициите на съпричастност към европейските ценности, и като еврокомисар, в чиито задължения влиза съблюдаването интереса на всички граждани на ЕС. Заставам зад тази позиция и сега, и занапред, без значение какъв пост заемам.
 
 

This entry was posted on събота, август 27th, 2011 at 10:28 am and is filed under Кореспонденция с М. Кунева. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.