Казусът такса за битови отпадъци

 
П Р О Т О К О Л

София, 15.04.2013 година

Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДЕНКОВ
СОНЯ ЯНКУЛОВА
при участието на секретаря Маринела Цветанова
и с участието на прокурора Искренна Величкова
сложи на разглеждане дело № 1910 по описа за 2013 година ,
докладвано от съдията СОНЯ ЯНКУЛОВА

На поименно повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК в 15.00 часа:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Ивана Димитрова Хоусен, редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник Димитър Митев с пълномощно от преди.
ОТВЕТНИКЪТ: Директора на Дирекция “Местни данъци и такси” при Община Пловдив, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
ЗА ВАП се явява прокурор Искренна Величкова.

Пълномощник Митев: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА касационната жалба на Ивана Димитрова Хоусен, срещу решение №2844/27.12.2012 година, постановено по административно дело №1391/2012 година по описа на Административен съд Пловдив, без приложени писмени доказателства.
ДОКЛАДВА писмено становище от Красимира Ипократова – главен юрисконсулт при община Пловдив с дата 08.04.2013 година по съществото на спора.

Пълномощник Димитър Митев: Поддържам изцяло касационната жалба. Няма да соча доказателства. Правя допълнително искане да ни бъдат присъдени направените разноски за вещо лице изготвило съдебно-икономическата експертиза. Моля вие да се произнесете по делото след отмяна на първоинстанционното решение по същество.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение, счете делото за изяснено от фактическа страна и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

Пълномощник Димитър Митев: Моля да уважите касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Дъщеря ми и аз не сме максималисти ние предложихме на общината, което не го уважи нито общината, нито съда да направим така, че таксата да се плаща както при домакинствата, а не за жилищен имот, тъй като няма отпадъци, вещото лице категорично потвърди, но това не беше разгледано въобще. В този смисъл искам да кажа, че ние не сме злонамерени, ние търсехме компромиса.

Прокурорът: Касационната жалба на Ивана Хоусен е в срок. По неконкретизираните оплаквания следва да се остави без уважение. Липсва спор по дължимостта на такса битови отпадъци за деклариран едва 2011 година нежилищен недвижим имот, а се релевира противоречие на чл.7, ал.1 вр. чл.67, ал.1 и несправедливост на определените задължения вр. чл.8, т.1 ЗМДТ. Служебната проверка по чл.168, вр. чл.146 АПК в производството по чл.104, ал.7 ДОПК не констатира отклонения от критериите за законосъобразност, налагащи отмяна на акта за установяване на задължения. Анализът на уредбата за събиране на такса битови отпадъци в ЗМДТ и наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги при така установените факти е обхванал трите компоненти на такса битови отпадъци събиране и извозване на битови отпадъци, за чистота на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци в депа и съоръжения. Обосновано е прието, че разграничената по периоди и видове такса битови отпадъци с оглед съотнасяне към чл.66 и чл.67 ЗМДТ кореспондира на смисъла на чл.62 ЗМДТ.

Пълномощник Димитър Митев /реплика/: Аз съм посочил конкретно, че съдът не е уважил конкретни тези – според закона количеството смет е определящо, вещото лице твърди, че няма смет, а съдът не обръща внимание на това нещо.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законния срок.

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.05 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР:

 

 

 

 

 

 Жалба до Общински съвет Пловдив за ТБО.

х     х     х

х     х     х

х     х     х

х     х     х

В отговор на горепосочената молба уточняваща получих следното съобщение:

Тъй като вече бях заплатил такса 10 лв  още при подаването на жалбата, бях изненадан, че отново се иска същата сума, плюс сумата от 20 лв. за Държавен вестник. Събщението получих в АС и там разбрах, че има и определение на АС по дело 551, което не ми беше иззпратено. Видях, че е образувано още едно дело – № 886, помолих да ми преснимат определението и писмото до председателя на АС – Пловдив.

Ето какво е решено при първото разглеждане на дело 551 в закрито заседание:

В съответствие с Определението за разделяне на делото на части   е изпратено следното писмо до заместник-председателя на АС – Пловдив:

х    х     х

Въпреки, че общината е получила моята жалба до съда и въпреки че през 2010 г. иззплатих повече от 500 лв. от задължанието, а тази година до момента изплатих още 220 лв., вчера получих отново “любовно” писмо от Общинската дирекция МД и ТБО и РЕВИЗИОНЕН КОНТРОЛ.  Миналата година също получих такова писмо и след това започнах да плавщам. Очевидно общината не е доволна от темпа на изплащане и не желае да се съобразява с финансовото състояние на платеца.

х    х    х

Това са банковите документи за внесените 10 лв по сметката на АС – Пловдив и “Държавен вестник”

Предадох платежните документи в регистратурата на Пловдивски административен съд, което бе у достоверено с печат върху съобщението, което бях получил преди това.

х     х     х

На 09.05.2011 г. получих още две съобщения за новообразувани дела на базата на първоначалната ми жалба. Едното за образуваното дело 885/2011

а другото за образувано дело 822/2011 г.:

След като бях внесъл вече 10 лв. по сметката на Адм. съд Пловдив при първоначалната жалба, както и 10 лв по същата сметка и 20 лв. по сметката на Държавен вестник за обособеното дело за 2006 г. (за административно дело 886/2011), сега се иска по следващите две новообразувани дела (съответно за 2010 г. дело 885/2011    и за 2007 г – дело 882/2011)още два пъти по 10 лв. за Адм. съд Пловдив и два пъти по 20 лв. за Държавен вестник.

Днес, 10.05.2011 г. направих справка в деловодството на АС и разбрах, че за всяка година е образувано отделно дело. Съответно трябва да очаквам още три съобщения с искане за съответните такси по сметката на АС и ДВ. Освен получените до този момент съобщения за дела 886/2011, 882/2011 и 885/2011 г.  В книгата за делата видях, че другите дела, за които трябва да очаквам съобщения са с номера 883/2011, 884/2011 и 887/2011 г.

В папките към всяко дело е прикрепено определение 856 /04.04.2011 г. и писмо до зам.-председателя на Административния съд.

След консултация с приятел юрист след като вече бях платил таксите по делото за 2006 г. оставих без движение делата за 2007 и 2010 г. Мотивът за това е, че има опасност да загубя всичките шест дела и съответно да ми бъде разпоредено да заплатя и съдебните разноски на юристите на общината, което естествено не мога да си позволя. А ако спечеля делото за 2006 г., тогава ще искам по аналогия отмяна на решението и за останалите години.

Същевременно, тъй като се страхувам да не бъде отхвърлена жалбата по формални причини (например просрочие или давност), реших да не оставям без движение и делото за 2011 г. когато пристигне съответното съобщение.

х     х     х

За моя голяма изненада по образуваното за 2009 г. дело направо получих следните съобщение и определение

“Частна жалба до ВАС по повод на определение 1531 за 2011г.

До Върховен административен съд

Гр. София

Чрез Административен съд

Гр. Пловдив.

Ч  А  С  Т  Н  А      Ж  А  Л  Б  А

от   Димитър Ннколов Митев, ЕГН, …………гр. Пловдив 4002, ул. ………… като пълномощник на Ивана Димитрова Хоусен, ЕГН …………  с постоянен адрес в България – гр. Пловдив 4002,  ул…………..

Срещу

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №   1531 от 20.06.2011 г. на Пловдивски административен съд по административно дело 886/2011 г. по описа на същия съд.

Уважаеми върховни съдии,

Жалбата на Ивана Димитрова Хоусен не е разгледана по същество и съдът е търсил формални поводи за да я отхвърли.

Най-парадоксален и неприемлив е аргументът, че дължимите суми за такса битови отпадъци за 2011 г.са определени на базата на декларация от жалбоподателката по чл. 14 ЗМДТ от 2009 г. като е извършено тяхното изчисление при използване на съответния програмен продукт.

Програмният продукт тук няма нищо общо! Все едно съдът да се позове на химикалката на бюрото на кмета… Компютърната програма е помощно средство, и няма нищо общо с правните аргументи. Жалбоподателкта е възразила срещу заложената в тази компютърна програма методика таксата да се определя не според количество смет, както е по ЗМДТ, а според данъчната оценка на обекта. Съдът не се е  ангажирал със становище за законосъобразността на тази методика.

Освен незаконосъобразното определяне на ТБО на базата на данъчна оценнка, а не на предвиденото в ЗМДТ според количеството на тези отпадъци, в програмния продукт е налице и явна пряка дискриминация, тъй като  промилите за нежилищните имоти, какъвто е този на жалбоподателката, се облагат с 5,5 промила, докато за жилищните имоти промилите в Пловдив са 1,2. Това обстоятелство бе констатирано като пример за пряка дискриминация и с решение № 113 от  21.06.2011 г. на Комисията за защита от дискриминация.

Нещо повече. Съдът е счел, че липсва акт, подлежащ на оспорване след като механично е приел за правилно да се изчислява ТБО на базата на „съответния програмен продукт”. Без внимание е оставено приложеното към жалбата съобщение от ТД НАП – Пловдив до жалбоподателката за дължима сума за ТБО за притежавания от нея имот. В такъв случай се получава парадоксалното положение, че след като  община Пловдив практикува изпращането на единствено такива съобщения за дължимата сума, а съдът не ги признава за нарочен акт на служител от съответна общинска администрация за установяване на задължението, то съответно жалбоподателката, както и всички граждани на Пловдив са лишени от възможността да подадат допустима жалба до съда.

Бих могъл да посоча още пороци на  горепосоченото определение на АС Пловдив, но смятам, че приведените аргументи на този етап са достатъчни за да бъде илюстрирана порочността и незаконосъобразността на атакуваното определение.

Във  връзка с горното

МОЛЯ

Върховният административен съд да отмени определение № 1531 от 20.06.2011 г. на Пловдивски административен съд по административно дело 886/2011 г  и да продължи съдопроизводствените действия, като се произнесе по съществото на спора.

Моля също така Върховният административен съд да задължи община Пловдив да преизчисли дължимата сума за ТБО (в едно със  съответните лихви) за годините, посочени в жалбата на Ивана Хоусен, като бъде спазено изискването за ЗМДТ тази такса да се определя на базата на количеството образувани в обекта отпадъци и да бъде справедлива, а не дискриминационна.

С уважение: ………………………………

Пловдив, 10.07.2011 г.

След получаването на горепосоченото съобщение с искане за 15 лв. такса изпратих в писмо с обратна разписка  Молба до ВАС и внесох в деловодството на администнративния съд Предложение до ПАС:

До ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

М О Л Б А

От Димитър Николов Митев, гр. Пловдив, ул. Милин камък  6

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

Обжалвах определение на Пловдивски административен съд (ПАдС) № 1531 от 20.06.2011 г.  по АД № 886 от 2011 година по описа на ПАдС. Задържат частната ми жалба неосноветелно и незаконосъобразно, под предлог, че трябвало да платя някаква несъществуваща в Тарифа №1 такса от 15 лв. Основанието ми да мисля, че ПАдС прилага незаконосъобразна процедура е не само факта, че в тарифата е предвидена държавна такса за първоинстанционна и касационна, но не и за частна жалба, но както и практиката на ВАС, отразена в директни произнасяния по въпроса, например в определения № 11223 от 01.10.2010 по АД № 11859/2010, № 9082 от 04.08.2008 по АД № 5449 /2008 на ВАС и много други.

Ето защо, моля, с цел икономия на процесуално време, да изискате папката по АД № 886 от 2011 година по описа на  ПАдС за да разгледате частната ми жалба, която прилагам и към тази молба.

Дата                              С уважение:………………………

17.08.3011 г.

Разписка за изпратеното писмо до ВАС  с касова бележка и Предложение на Пловдивски административен съд във връзка с исканата такса 15 лв.

Напомнително писмо до председателя на общинския съвет Илко Илиев. 

Обратната разписка от ВАС за полученото  писмо за частната жалба и исканата такса 15 лв.

 

 

На 29 декември най-после получих Акт за установяване на задължение който е обжалваем.

                                                                             Акт за установяване на задължение, стр. 1:

                                                                              Акт за установяване на задължение,  стр. 2:

                                                             

                                                                               Акт за установяване на задължение, стр. 3:

                                                                               

                                                                                Акт за установяване на задължение, стр. 4:

:

                                                                              Акт за установяване на задължение, стр. 5:

 

                                                                           Акт за установяване на задължение, стр. 6:

 

                                                                            Акт за установяване на задължение, стр. 7:

                                                                           Акт за установяване на задължение, стр. 8:

                                                                          Акт за установяване на задължение, стр. 9:

                                                                          Акт за установяване на задължение, стр. 10:

 

По повод на Акта за установяване на задължение написах следното възражение:

                                                                                                До Директора на дирекция

                                                                                               „Местни данъци и такси”

                                                                                                Община Пловдив

 

                                                        Ж  А  Л  Б  А

от  Димитър Николов Митев с пълномощие от Ивана Димитрова Хоусен срещу  „Акт за установяване на задължение по декларация № 1041/28.12.2011 г., издаден от Стефан Петров Петров, Главен инспектор в Отдел „Ревизии” на дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив.

 

                   Уважеми г-н Директор,

                    не съм доволен и възразявам срещу горепосочения Акт за установяване на задължение (по-тататък само Акта).

                    Мотиви:

1.С Акта е нарушено  изискването на ЗМДТ такса смет да се определя в съответствие с количеството смет. Магазинът е закупен през 2005 г. при данъчна оценка 22 000 лв.За пет години,  до 2010 г., данъчната оценка достига 49 677 лв, тоест увеличена е над два пъти. Същевременно генерираната в обекта смет е една и съща като количество.

                     2. С Акта е нарушено  изрично записаното в ЗМДТ изискване такса смет да е справедлива. Защото не е справедливо за  максимум 15 – 20 кг. отпадъци годишно да се определя такса от стотици левове ежегодно, т.е. над един лев за всеки работен ден.

                      3.  С  Акта   се налага пряка дискриминация при определянето на такса смет за обекта в сравнение с начина на определяне на същата за жилищни имоти. Не е взето предвид посоченото в Напомнителното ми писмо вх. №  11 Х – 413 /19.08.2011 г. Решение № 113 от 21.06.2011 г. на Комисията за защита от дискриминация, което  се отнася и за практиката на Община Пловдив при определяне размера на ТБО. По закон таксата трябва да покрива разходите за извършване на съответната дейност. Не съществува никаква разлика в разходите за събиране, обработка и депониране на БО при жилищните и нежилищните имоти, но ТБО за нежилищните имоти е определена  на базата на неколкократно по-високи промили. (разлика над 4,5 до  6,5 пъти за отделните години).

                      4. Не е взето предвид обстоятелството, че в  един жилищен имот със същата данъчна оценка обикновено живеят няколко души и битовите отпадъци са много повече, отколкото  в магазина, където продаваната стока не води до появата на отпадъци и   по осем часа дневно стои само 1 (един) човек. Т.е. дискриминацията е двоявка -. за по-малко отпадъци в сравнение с жилищните имоти за нежилищните имоти се прилага ставка с много повече промили. В напомнителното писмо посочих, че собственичката Ивана Димитрова Хоусен  въпреки по-малкото количество смет  от обекта е съгласна  на компромис и е готова да плаща такса БО с промили като за жилищен имот.  Това нейно предложение въобще не е коментирано в Акта.

                        В  жалба до ОбС Пловдив вх . № 09 Х -416/12.11.2009 г. отправих молба  да бъде извършена проверка на действителното положение, но такава и до ден днешен не е извършвана и нещата се решават бюрократично, без да се взема предвид действителното положение.  Това е обидно и пренебрежително отношение от страна на общинската администрация,  която предпочита да реши нещата по най-лесния за нея начин без да държи сметка за справедливостта на решението си.

                        5. В Акта, срещу който е настоящата Жалба  като мотив за определяне на ТБО в промили от данъчната оценка е посочено, че Ивана Димитрова Хоусен не е подала Декларация в два екземпляра на основание чл. 19, ал. 1 и 2  от НОАМТЦУТОП  и не е сключила договори за определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци. Общинският съвет обаче не е предвидил  стандартни съдове за малки количества смет, т.е. със съответна наредба е дадена   възможност само на големи обекти от типа на супермаркети, ресторанти и т.н. да се ползват от възможността да плащат такса смет съобразно количеството на същата.  За малките обекти с нежилищен характер, какъвто е магазинчето на жалбоподателката, заявяването на стандартен контейнер от сега съществуващите видове е безсмислено и абсурдно. С отпадъците от магазина такъв контейнер  не може да бъде напълнени дори за десет години.  На всичко отгоре се иска посочване честота на извозването на този контейнер. Това е откровена подигравка със собствениците на обекти с нежилищен характер, които генерират нищожно количество отпадъци. Тук нямам предвид служителя, изготвил Акта, а съветниците, които са приели  наредбата, от която се е ръководил съставителят на Акта..

                   От името и по пълномощие на Ивана Димитрова Хоусен настоявам да бъде анулиран посоченият по-горе Акт и такса смет да бъде определена на база на оценка на действителното количество смет, което се генерира в обекта, а натрупаната през годините лихва да бъде коригирана в съответствие с това.  Ако това е трудно на настоящия етап, приемам компромисен вариант такса смет да бъде определена пропорционално на данъчната оценка с промилите, които са валидни за жилищни имоти.

                     До решаването на проблема и отстраняване на дискриминационното отношение Ивана Димитрова Хоусен ще плаща такса смет в размер, валиден за жилишен имот със същата данъчна оценка. В случай че горните доводи не бъдат уважени ще последва жалба до съда за премахване на дискриминацията и възстановяване на справедливостта.

 

 

                      С уважение:                               …………………………………………..

Пловдив, 09.01.2012 г.

 

                                                                                  Х                    Х                  Х

                            Докато чаках в изпълнение на определенията на ПАС да получа от общината Акт за установяване на задължение, който да бъде обжалваем в съда, след няколко месеца липса на известие от ВАС за частната ми жалба направих справка в деловодството на ВАС. Там не можаха да открият следа от частната ми жалба и ме насочиха към ПАС. В деловодството на ПАС разбрах, че ВАС се е произнесъл по частната ми жалба и е върнал преписката по делото в Пловдив. Ето Определението на Върховния административен съд по частната ми жалба (№ 13531 от 21.10.2011 г.):

                                                                                Лице:

                                                                      Гръб:

И така  , оказа се, че исканата от Пловдивски административен съд сума от 15 лв за да бъде придвижена частната ми жалба до ВАС не е била наистина законна, в противен случай Върховният съд не би се произнесъл със съответното определение. Интересно ми е дали е била потърсена отговорност от съответното лице в ПАС което си позволи да ми иска непредвидена в нормативните документи такса.

                                                                                    Х               Х               Х

                         След около два месеца и половина от деня, в който подадох жалба  до Директора на дирекция “Местни данъци и такси”,. срещу издадения Акт за установяване на задължение, на 29 март 2012 г. получих Решение № 8 с който Актът е потвърден, а жалбата ми отхвърлена:

Придружително писмо към Решение № 8:

Решение № 8, стр. 1

Решение № 8, стр. 2:

Решение № 8, стр. 3:

Решение № 8, стр. 4:

 Решение № 8, стр. 5:

Решение № 8, стр. 6:

 Решение № 8, стр. 7:

Решение № 8, стр. 8:

Решение № 8, стр. 9:

Решение № 8, стр. 10:

 

 

                                                                                          Х               Х               Х

Жалба до Пловдивски административен съд срещу решение № 8:

 

                                                               Чрез Дирекция „Местни данъци и такси”

                                                                                на община Пловдив

                                                                                до Административен съд – Пловдив.

 

                                                           Ж   А   Л   Б   А

                                                от Ивана Димитрова Хоусен

                           чрез Димитър Николов Митев,  упълномощен да я представлява

 

 

                                                           П   Р   О   Т   И   В

Решение № 8/010.03.2012 г. на Директора на дирекция „Местни данъци и такси” постановено по жалба на Ивана Димитрова Хоусен с вх. № 12 СГ 15/09.01.2012 г.

 

              Уважаеми административни съдии,

              подадох жалба  с вх. № 12 СГ 15/09.01.2012 г.  до Директора на дирекция „Местни данъци и такси” Пловдив срещу Акт за установяване на задължение по декларация №  1041/28.12 г. В отговор получих Решение № 8/010.03.2012 г. на Директора на дирекция МДТ с което се отхвърля жалбата ми и се потвърждава цитирания Акт за установяване на задължения на Ивана Димитрова Хоусен.

               При внимателно запознаване с текста на горецитираното решение се вижда, че Директорът на дирекция „Местни данъци и такси” не е взел предвид и не е обсъдил  нито един от мотивите, изложени в жалбата  срещу оспорения Акт за установяване на задължения.  Общинският орган с оспорваното Решение упорито игнорира чл. 7(1) от ЗМДТ според който „местните такси се определят въз основа на необходимите материалнотехнически и административни разходи по предоставяне на услугата”.

                Игнорирана е и конкретизацията на чл. 7 (1) специално за такса битови отпадъци в чл. 67 (1) „Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци”.

                 В жалбата  е посочено, че данъчната оценка на притежавания от мен нежилищен имот – магазин за промишлени стоки като база за определяне на ТБО през 2005 г. е била 22 000 лв., а през 2009 г. е вече 50 000 лв. и това няма абсолютно никаква връзка с количеството на битовите отпадъци, но дирекция МДТ въобще не се смущава от това обстоятелство. Прието е абсурдното положение, че количеството на сметта не може да бъде установено  и поради това се налагало таксата да се определя на базата на данъчната оценка на обекта. А защо не например според средна продължителност на живота?

                  Това нарушение на закона за МДТ не е единственото в дадения случай. Защото компетентният по въпроса общински орган е игнорирал и чл. 8 на ЗМДТ, съгласно който „Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи:

                  1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;

                  2.създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество;

                  3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.”

                    И за малките деца е ясно, че разходите по предоставяне на услугата и създаването на условия за разширяване и повишаване на качеството на услугата по

 

 

събиране, преработка и обезвреждане на битовите отпадъци въобще не зависят от данъчната оценка на обекта, от който те се извозват.

                   Особено фрапиращо е нарушението на изискването за постигане на по-голяма справедливост при определянето на  ТБО на базата на данъчната оценка за жилищни и нежилищни имоти. В нежилищния обект, собственост на Ивана Хоусен, работи един човек по 40 часа седмично. В едно средностатистическо домакинство живеят повече от трима души най-малко три пъти повече часа седмично. При равни други условия генерираните отпадъци в домакинството са много повече от отпадъците, генерирани в конкретния нежилищния имот.. Т.е. ако се спазва изискването на закона ТБО да се определя според количеството на отпадъците, редно е в този нежилищен имот абсолютният размер на тази такса да е по-малък в сравнение с размера на таксата за жилищен имот със същата данъчна оценка.  Това не само че не е така на практика, но е приложена абсурдна разпоредба промилите за определяне на ТБО да са многократно по-големи за нежилищните от промилите за жилищните имоти. Към момента за жилищните имоти промилите са 1,2, а за нежилищните са 5,5. Ако това е спазване на изискването за по-голяма справедливост, здраве му кажи. Налице е пряка дискриминация, а не справедливост.

                   Уважаеми административни съдии,

                   в израз на добра воля, въпреки че отпадъците в  моя магазин са много по-малко от отпадъците, генерирани в едно средностатистическо домакинство,  заявих че  „    приемам компромисен вариант такса смет да бъде определена пропорционално на данъчната оценка с промилите, които са валидни за жилищни имоти.”

                    Това мое предложение въобще не е коментирано в оспорваното Решение с което се потвърждава Акта за установяване на задължение срещу който бе подадената жалба. В подкрепа на това предложение  посочих и Решение № 113 от 21.06.2011 г.   на Комисията за защита от дискриминация с което бе констатирана пряка дискриминация при определянето на промилите за ТБО за жилищните и нежилищните имоти.

                   В случая с определянето на ТБО за  нежилищния обект е налице пряка дискриминация. Очевидно тази пряка дискриминация е преднамерена след като териториалната дирекция МДТ е игнорирала предложението  за прилагането на промилите за жилищните имоти и за  конкретния нежилищен имот. Разходите за събирането, преработката и обезвреждането на отпадъците от този нежилищен имот не са различни от разходите за същите процедури с отпадъците от жилищните имоти, но промилите за нежилищните имоти са 4,5 пъти по-високи.

 

                     Уважаеми административни съдии,

                      като имам предвид гореизложените обстоятелства  

 

                                                                МОЛЯ

да отмените като незаконосъобразно и пряко дискриминационно  Решение  № 8 /01.03.2012 г. с което се потвърждава издадения Акт за установяване на задължение по декларация  № 1041/28.12.2011 г. за притежавания от Ивана Димитрова Хоусен нежилищен имот.

 

                       С уважение:………………………………..

                                            /пълномощник/

 

04.04.-2012 г.

Пловдив

 

                                                                                        Х               Х               Х

Съобщение за оставено без движение дело 1391/2012 г. заради неплатена държавна такса 10 лв и непредставено копие от пълномощно: 

 

Държавна такса  10 лв за АД 1391/2012 г.

 

Държавна такса  10 лв за АД 1391/2012 г.

Бележка от регистратурата на ПАС за представените документи за държавната такса и пълномощното.

 

 

 

One Response to “Казусът такса за битови отпадъци”

  1. КАМЕНОВА Says:

    Възхищавам се на упоритостта Ви г-н Митев да отстоявате правата си!

Leave a Reply