Отговор на второто писмо от г-н Янакиев
До г-н Никола Янакиев
Директор на ОП ОКТ
Пловдив
Уважаеми господин Янакиев,
Благодаря за второто писмо, което ми изпратихте. Няма да обръщам съществено внимание на обстоятелството, че избягнахте да ми се извините за нелепия си опит да прехвърлите вината за закъснялото изпълнение на резолюцията на кмета Сл. Атанасов върху мен. В предишното си писмо Ви посочих в девет точки основните си възражения срещу неверни Ваши твърдения, но Вие предпочетохте да замълчите.
Сега за по-съществените неща.
Във второто Ви писмо до мен намирам за пореден път Ваше твърдение, че субсидията, която получават превозвачите, не е 1,70 лв/км. Тук се налага едно уточнение. В документите се говори за субсидии и компенсации. Макар и различаващи се в известна степен, за превозвачите те имат едно и също значение. Това са получавани от тях средства за извършваната от тях услуга. Във второто Ви писмо липсва отговор на написаното от мен до Вас:
„ Господин Ал. Константинов, зам.кмет по транспорта, твърди, че фирмите-превозвачи ПОЛУЧАВАТ по 1,70 лв/км.. Вие в отговора си до мен твърдите, че неправилно съм го разбрал и че това са средните разходи на фирмите на км. При разходите фирмите харчат, дават, а не получават. Хич не ми се вярва че заместник-кметът по транспорта г-н Константинов не може да направи разлика между харчене и получаване и че счита харчовете на фирмите за нещо, което те ПОЛУЧАВАТ.”
Посочих още, че няма как, ако е вярно казаното от Вас, превозвачите във Варна да разходват по 2,00, в София по 2,80 лв/км, а в Пловдив само по 1,70 лв. при положение, че ценовите условия, в които осъществяват дейността си, са практически идентични. Отбелязах, че има как субсидиите и компенсациите, разглеждани като цяло, да са различни, поради различните икономически възможности на съответните общини. Отговор засега не получих и това продължава да е източник на съмнение у мен във верността на Вашият коментар за посочените суми от зам. кмета Ал. Константинов.
Но нека все пак да допуснем, че Вие казвате истината, че субсидията и компенсациите не са 1,70 лв/км, а много по-малко, както и че г-н Константинов е сгрешил, като е посочил, че превозвачите ПОЛУЧАВАТ такава сума и че е трябвало да каже „изразходват”. Нека да допуснем, че и аз неправилно съм разбрал думата „получават”, казана за превозвачите и че е трябвало да я разбера като „изразходват”.
Да допуснем също така, че са факт загубите на превозвачите, за които говори зам.кметът Ал. Константинов през 2009 г. и тези, които посочвате Вие за 2010 г. Моята теза е ясна – получаваните от превозвачите според г-н Константинов 1,70 лв/км са повече от техните разходи, поради което те се стремят към все по-вече изминати километри и все повече курсове по отделните линии. Вие твърдите, че тезата ми не отговаря на действителния размер на субсидията .
По този повод в третото си писмо до г-н Атанасов, с което несъмнено разполагате, аз написах: „Помогнете ми, г-н Атанасов да проумея, защо, след като превозвачите са на загуба, отново е увеличен предвиденият за изминаване брой километри без да има протести от тяхна страна? Те искат да си увеличат загубите или що?” Странно, но за съжаление не виждам отговор от Ваша страна на този въпрос!
Нека не спорим дали субсидията е толкова или по-малко. Същественият проблем проблем според мен е, че при действащия механизъм на финансовите взаимоотношения между общината и превозвачите последните са заинтересовани от осъществяване на повече курсове и изминаване на повече километри независимо от броя на пътниците. Това трябва да се промени щом като води до все по-малко пътници в автобусите и до все по-висока цена на билетите и картите в последните години. Дума нямаше да кажа срещу това ако капацитетът на автобусите се използваше поне 50 %.
Аз се срещнах с Вас по своя инициатива един път и не успях да измъкна от Вас отговор на този въпрос. След това се срещнах с Вас втори път при разпоредената от г-н Атанасов среща между мен, Вас и трима от превозвачите. Там отново не получих отговор на този въпрос. Отговорете ми най-после, посочете каква е причината, поради която превозваческите фирми търпят посочените от Вас и от г-н Константинов загуби и въпреки това не протестират срещу самоцелните курсове на превозни средства с по десетина-петнадесет пътника? Защо го правят това, от любов към пловдивчани, от благотворителни подбуди, от мазохизъм или от какво? Не ги ли заплашва опасност от фалиране при тези милиони загуба, които посочвате? И ако нещата са толкова прости, както ги представяте, защо трябваше да чакам десет месеца за отговорите Ви и да се налага да пиша трето писмо до г-н кмета?
Съпоставяйки миналогодишните си изчисления, направени на базата на публикуваното през миналата година разписание на страницата на ОП ОКТ с публикуваното понастоящем разписание, аз констатирах отново увеличение (при положение че се изпълнят 100 % от предвидените курсове) с над 360 000 километра.
Това увеличение е налице, въпреки че същевременно в новото разписание са орязани някои вечерни курсове. Аз Ви посочих за пример линия 116, по която в празнични дни през 2010 г. от Митницата да тръгваха автобуси в 21:15, 21:45 и 22,15. Ползвал съм я многократно в тези часове и знам това със сигурност. В разписанието, което към момента е поместено в Интернет, тези курсове не съществуват. Посочих Ви, че след 21 ч. обслужването на пловдивчани по много линии почти не съществува.
Какво ми отговорихте Вие? Цитирам:
„Относно разписанията на линиите на МОПТ – няма анулирани курсове. Разписанието на автобусна линия № 116 е в сила от 10.05.2007 г. и не е променено. Последните часове за тръгване от спирка „Митница” са:
в делнични дни : ІІра кола – 21.58; ІVра кола – 22.10; Vта кола – 20.48; VІІмакола – 21.10; IХтакола – 21.30;
в празнични дни : ІІракола – 20.45 и 21.58; ІІІта кола – 21.13;”
„Твърдението Ви, „Относно разписанията на линиите на МОПТ – няма анулирани курсове. Разписанието на автобусна линия № 116 е в сила от 10.05.2007 г. и не е променено” меко казано не отговаря на истината. Вече посочих, че спрямо публикуваното разписание за миналата година сегашното разписание предвижда изминаване на 360 000 км. в повече. При същевременно орязани курсове по някои линии след 21:00 часа. Кого искате да заблудите с тези неверни твърдения?
А що се отнася конкретно до линия № 116, погледнете още един път разписанието, което е публикувано в страницата на ОП ОКТ и ще се убедите, че в празнични дни последната кола, която тръгва по линия 116 от митницата е тази в 20,45. Другите посочени от Вас – 21,58 и 21 ,13 съгласно разписанието стигат до митницата, но се прибират в гараж и не са посочени като тръгващи от митницата по маршрута си. За курсовете в делнични дни вярно са посочени часовете на тръгване от митницата само за седма и девета кола. Няма да гадая защо сте посочили невярна информация .
Вие ми пишете:
„Не е вярно и твърдението Ви, че: „От тази гледна точка обслужването на пловдивчани от масовия градски транспорт в частнос след 21.00 ч. с малки изключения практически липсва”. Да разбирам ли, че от една страна искате намаление на линиите, а от друга да увеличите вечерните разписания? Още повече, че по допълнителните маршрутни линии на МОПТ колите се движат до 24.00 ч. Да възможно е да се помисли за лятно часово разписание до 22.00 ч.– 22.30 ч. за почти всички автобуси и зимно 21.00 ч. – 21.30 ч., но това е кардинална промяна на разписанията.”
Първо ми припомнете ако обичате, къде аз съм пледирал за намаление на линиите! Ако не сте разбрали до този момент, че аз искам само увеличаване на интервала между колите по линиите с 2, 3 до 5,6 минути, а не намаляване (закриване на линии), не знам как да Ви го кажа по-ясно. Посочвате че маршрутните линии се движат до 24 часа, но забравяте, че картите за пътуване в тях не важат, както и това, че техните маршрути не винаги съвпадат с маршрутите на автобусните и тролейбусните линии. А оспорването на твърдението ми, че след 21 часа с малки изключения практически липсва обслужване на гражданите, за мен показва, че Вие изглежда не ползвате линиите на градския транспорт по това време, а освен това не съпоставяте разписанието за миналата и тази година.
Аз Ви писах че с тази политика на скъпи билети пътниците бяха пропъдени от масовия градски транспорт – било поради ценова недостъпност, било поради това, че е по-изгодно да се ползва личен транспорт. Ако погледнете данните за превозените пътници в последните седем-осем години лесно ще забележите, че след всяко покачване на цената на билетите броят на пътниците намалява, но пък същевременно се увеличава броя на осъществяваните курсове по линиите. Защо не Ви вълнува този аспект на нещата?
Не видях никъде в двете Ви писма до мен конкретен отговор на направените от мен разчети за възможната цена на билетите при различния брой пътуващи с тях. Не видях аргумент каква обективна пречка стои пред промяна на разписанието, така че превозните средства да пътуват с повече пътници в тях, като субсидиите и компенсациите бъдат насочени не към изминаване на повече километри, а към привличане на повече пътници чрез намаляване на цената на билетите и въвеждане на карти по 20 лв. месечно, които да важат за всички линии без закупуване на билети.
Видях обаче опитът Ви да извъртите нещата така, както на Вас, струва ми се, Ви се иска. На горепосоченото предложение , Вие отговорихте по следния начин:
„Г-н Митев прав сте, през 2009 г. от правото си да пътуват с билет от 0.40 лв. са се възползвали около 80 000 бр. месечно. През 2010 г., след м.Март от това право са се възползвали 40 000 бр., и то при положение че цената на картата е 10 лв. и билет няма, а през 2009 г. всеки един от закупилите си карта за 10 лв. – годишно е плащал още 16 лв. месечно за пътуването или общо 17 лв. на месец. Обяснете ми защо от закупили карти през 2009 г. – 80 000 бр. са спаднали на половина, след като цената на картата е спаднала с близо 40 %.”
Горецитираното Ваше мнение е смес от верни и неверни данни, а зададеният накрая въпрос издава или непознаване на фактите, или съзнателно манипулиране. Първо, цената на картата през 2010 г. е 10 лв. но МЕСЕЧНО, а годишно е 120 лв. Вярно е, че пътуването за ученици, пенсионери до 70 г., майки с деца и студенти в през 2009 г. бе по-скъпо, защото освен стойността на картата при всяко ползване на превозно средство трябваше да се плаща билет от 0,40 лв. Но Вие или сте забравили, или съзнателно подминавате обстоятелството, че инвалидите от 1-ва група (доколкото не ме лъже паметта) ползваха безплатни карти и пътуваха без билети. За 2010 г. им се предложи да пътуват с карти за 120 лв. (за 2011 г. – 144 лв) и отново без билети. За тях транспортната услуга е със 120 (144) пъти увеличение. Не знам техния точен брой, но мнозина от тях отпаднаха като купувачи на карти през 2010 г. поради ценова недостъпност на услугата. Колко хуманно е да бъдат поставени в това положение е отделен въпрос.
Подобно бе положението и с пенсионерите над 70 годишна възраст и инвалидите от ІІ и ІІІ група. Техните карти за 2009 г. бяха в годишен план в зависимост от доходите два, три до пет, шест пъти по-евтини (в зависимост от размера на пенсията) от сегашното положение и те пътуваха без билети. От 2010 г. насам им се предложи пак да пътуват без билети, но срещу чувствително увеличение на годишната цена на картите. Това е причина за отказване на съществена част от тази категория пътници да купуват карти при новите условия. За това бяха и протестите им. Странно е че не отчитате влиянието на тези обстоятелства върху броя на закупените карти през 2010 г.
След като игнорирате действителните причини за по-малкия брой закупени преференциални карти през 2010 г. в сравнение с 2009 г., Вие правите заключение, което при други обстоятелства щеше да ме разсмее. Твърдите:
„Практиката опровергава Вашата теория, че ако ние дадем право на карти за безплатно пътуване от 20.00 лв. месечно, ще продаваме 100 000 бр. карти всеки месец.”
Коя практика опровергава моята теория, г-н Янакиев? Кога предложихте на гражданите от Пловдив срещу месечна карта от 20 лв. да пътуват безплатно по всички линии? Кога гражданите на Пловдив отказаха да купуват такива карти? Кога направихте поне анкета с такъв въпрос в нея? Когато такова предложение стане факт и гражданите откажат да се възползват от него, тогава може да твърдите, че практиката опровергава моята теория, а аз поемам ангажимент публично да Ви се извиня. На този етап считам, че такава стъпка ще означава радикално снижаване на цената на транспортната услуга и тя ще бъде масово подкрепена от пловдивчани под формата на закупуване на такива карти. И предполаганата от мен бройка от 100 000 закупени карти месечно може да се окаже доста занижена.
И двамата приемаме, че годишните разходи за масовия транспорт са около 32 млн. лева. Аз твърдя, че разходите чрез оптимизиране на разписанието може да бъдат намалени до ниво 22-25 милиона лева годишно. Но нека да приемем, че Вие сте прав и че 32 млн. лева са оптималните разходи за издръжка на транспорта. В такъв случай ако се продадат 100 000 карти карти по 20 лв. това ще означава годишно над 20 милиона лева приходи за фирмите (след приспадане на ДДС). Прибавете към 20-те милиона от карти без преференции около 5 милиона лева от карти с преференции, плюс общо около 10 млн. лв. от посочените от Вас компенсации и субсидии – ето Ви приходи за минимум 35 мл лв, като в тази сума не фигурират приходите от продажби на билети за хора, които няма да ползват нито единия, нито другия вид карти. Т.е. съществува възможност за решение, при което фирмите-превозвачи няма да търпят сочените от Вас загуби, а ще печелят (не че те сега не печелят). Същевременно гражданите на Пловдив ще имат удобен и ценово достъпен транспорт и доста от тях ще предпочетат да не ползват личните автомобили при пътуване из града. Питате ме за предложения – ето Ви предложение.
На този етап обаче Вие не сте съгласен с това предложение. След като неправомерно изопачавате и игнорирате много обстоятелства относно броя на закупуваните карти през 2009 и 2010 г. иронично пишете:
„А можете ли да ми отговорите на каква база правите Вашите „сметки”? Те навярно са на база на Вашата теория за евтин или безплатен транспорт. За съжаление такъв няма.”
Да, евтин транспорт няма и не може да има при положение, че се управлява и организира по досегашния начин. Не може при положение, че са необходими около 1500 до 2000 курса в делнични дни за да се обслужи достатъчно комфортно сегашния пътникопоток, да се правят над 2800 курса дневно, десетки превозни средства да пътуват с интервал помежду си от 5- 6 минути (с огромно дублиране на повечето от линиите през по-голямата част от маршрута им), с по 10 – 15 пътника в тях и да се очаква евтин транспорт. Само че Вас посочените обстоятелства изглежда не Ви смущават, като имам предвид как упорито отбягвате предложението за оптимизиране на броя на курсовете по линиите в съответствие с броя на пътниците.
Не знам дали сте информиран за това, но през февруари 2010 г. след мое интервю по радио Пловдив, в което застъпих позициите, които застъпвам и пред ръководството на общината, бе интервюиран и г-н Ангел Батаклиев, мажоритарния собственик на „Градски транспорт”, от когото чух становище, че може да бъде намален броя на курсовете по съответните линии, а също може да бъде намалена и цената на билетите. Очевидно той осъзнава, че моите предложения не засягат интересите на превозвачите и същевременно са благоприятни и за гражданите на Пловдив. Защо Вие не сте съгласен с такова предложение не се опитвам да гадая за да не сбъркам в преценката си.
До момента във Вашите писма не виждам становище за предложението ми чрез оптимизацията на масовия пътнически транспорт в Пловдив да се допринесе за решаване на екологическите проблеми на града като шум, запрашеност и т.н.
Вместо това виждам написано от Вас „Необходимо е също така да запазим и обществения интерес, тъй като всяка една промяна засяга една част от гражданите на Пловдив”.
Моите писма до ръководителите на общината и до Вас са плод именно на засягане на интересите на гражданите на Пловдив от политиката в областта на масовия транспорт и взетите решения. Излишно е да ми напомняте за необходимостта от запазване на обществения интерес. По-скоро е наложително да се вгледате в сегашното състояние и да видите, че при него е засегнат в една или друга насока интереса на практически всички пловдивчани.
За пример ще посоча хората, чиито заплати са под средната заплата за страната, хората, които са безработни и т.н. Това са десетки хиляди хора. Те са данъкоплатци. Плащат данък върху заплатите си. С всяка покупка в магазините плащат ДДС, а често и акциз. Със своите данъци те участват във формирането на бюджета, от който се отделят средства за субсидии и компенсации, които се дават на превозвачите. Това от една страна. От друга страна, цената на билетите за градския транспорт е висока и те поради ниските си доходи не могат да го ползват редовно. Намирате ли това за защита на техните интереси и за нормално?
Същевременно за много хора с високи доходи се оказва по-изгодно да ползват личните си автомобили (парадоксално от икономическа гледна точка, но е факт), тъй като в рамките на града им излиза по-евтино. Техните данъци също участват във формирането на субсидиите и компенсациите, но не ползват масовия транспорт поради неизгодната за тях цена на билетите. Намирате ли това за нормално и справедливо? Реакция от Ваша страна в писмата Ви до мен не виждам. Ползването на личните автомобили води до отрицателни екологически последици, до намаляване на средната скорост за придвижване и т.н. Това засяга интересите на всички пловдивчани. Защо не реагирате подобаващо на това? Според мен Ваше задължение е да виждате тези неща и да не докарвате ситуацията до там други да Ви подсещат. Мисля че това трябва да е основна задача на ОП ОКТ. Според мен Вие не изпълнявате тази задача и с това засягате интересите на гражданите на Пловдив.
Що се отнася до подновената покана към мен да се срещна с Вас в кабинета Ви аз съм готов да я приема само при условие, че разговорът ще бъде предаван по някоя от телевизиите и гражданите на Пловдив ще могат да правят преценка на позициите, които заемаме. Срещата може да се състои и в ТВ студио. А до тогава, формата на размяна на писма е по-приемлива, защото тя документира позициите и аргументите в спора помежду ни.
Има и още аспекти от Вашето второ писмо до мен, по които не съм съгласен с Ваши становища, но за да не става писмото прекалено дълго спирам до тук. Проблемите, поставени по-горе, според мен са достатъчни като материал за обсъждане.
С уважение : Димитър Митев
20.02.2011 г.