Писмо до г-н Янакиев, директор на ОП ОКТ – Пловдив

Копие от това писмо изпратих също на кмета на Пловдив г-н Славчо Атанасов , както и на Пловдивска обществена телевизия.

                                                                                                До г-н Никола Янакиев

                                                                                                 Директор на ОП ОКТ

                                                                                                  Пловдив

              Уважаеми господин  Янакиев,

               Оценявам отговора Ви като нелеп опит да прехвърлите проблема от болната глава върху здравата с цел да се оправдаете пред господин кмета за закъснялото изпълнение на резолюцията му да подготвите задължително отговор на писмото ми до него.  Отговарям Ви по реда на твърденията, които са  застъпени във Вашето писмо до мен.  Относно неточностите, за които пишете, че се съдържат в моето писмо:

              1/ Не помня дали сте ми давал визитната си картичка или не. Предполагам, че да. Но преди да се срещна с Вас аз ползвах телефона на ОП ОКТ, който е публикуван в интернет. Продължих да го ползвам и след това. Същевременно добре помня, че аз Ви дадох моя визитна картичка с телефона и интернет адреса си. А първото ми писмо до господин  Атанасов, с което разполагате Вие и превозвачите  завършва по следния начин. С уважение: Димитър Митев тел.  0888/704984

Пловдив, 25.01.2010 г. Е-mail: dimitr_mitev@abv.bg  Т.е. ако сте бил загрижен от липсата на моя реакция, имал сте възможност да ме потърсите.

              2/Не съм казвал, че не съм взел предвид увеличените амортизации, свързани с условията за по-нови и екологични автобуси. Не може да съм казал това дори поради простата причина, че закупуваните нови автобуси са в гаранция, т.е. разходите за тях се поемат от доставчика им за срока на гаранцията. Не знам какви са условията, при които се купуват автобуси втора употреба, предполагам, че и там има някакъв гаранционен период, макар и по-кратък отколкото при новите автобуси. Приел съм, че амортизационните разходи са равни на сумата от заплатите на шофьорите и кондукторите. Приблизително, въпреки че ми се струва, че амортизационните разходи са по-малки от сумата на заплатите.

              3/Не съм обещавал да коригирам своите изчисления, нито да правя среща с всеки един  от превозвачите. Припомням Ви, че на срещата във Вашия кабинет двама от тях отсъстваха, а присъстваха трима. Как си представяте да обещая да си коригирам изчисленията и след това да се срещам с превозвачите, след като нямам данните, които искам от Вас в първото си писмо до г-н Атанасов? Нали за това аз исках в тон с резолюцията на господин кмета да  ми дадете отговор на  писмото, което той регистрира в общината с входящ номер? Приемам това Ваше твърдение, че съм обещавал среща с всеки един от превозвачите, много меко казано, като неистина.                                       

          4/ Вие бяхте човекът, който обещаваше нова среща. Аз не възразявам срещу нея, но единственото, за което настоявах, е да получа писмен отговор на писмото, по повод на което се състоя срещата в кабинета Ви.

          5/ Вярно е твърдението Ви, че нито по телефона, нито по имейла нямате от мен никакво съобщение и желание за организиране на нова среща. Това беше Ваше обещание, казахте го на раздяла, когато си тръгнах, а Вие останахте да се съвещавате с тримата превозвачи. Вие би трябвало да изпълните обещанието си, а не да ми приписвате несъществуващо обещание.

              6 /Крайно неприятно впечатление ми прави обстоятелството, че сте „забравил” за неколкократните ми обаждания на служебния Ви телефон в течение на  два-три месеца след срещата на 30 март с въпроса кога ще получа отговор на писмото, върху което стое резолюцията на г-н Атанасов и че Вие при всяко мое обаждане обещавахте, че ще го пратите.

               7/ Относно твърдението Ви, че по никакъв повод не сте отказвал среща с мен и г-н Държиков в Пловдивска обществена телевизия. Възможно е да е така. Но тогава трябва да се сърдите на ПОТ, защото те отлагаха предаването заради Вас и накрая го проведоха без Вас, като заявиха, че сте отказал участие. Твърдението за Вашия отказ да участвате в телевизионния дебат не е мое, а на водещия на предаването. Ако той ме е излъгал, значи аз само съм се предоверил на думите му и съм повторил лъжата.   Ще се радвам, ако приемете следваща покана за съвместен дебат в ПОТ.

                8/ На срещата при Вас на 30.март 2010 г. проведохме около един час разговор, но никакви писмени данни не са ми били предоставяни. На срещата трябваше да се задоволя с твърдението, че субсидията не е 1,70 на км. а по-малко, Вие потвърдихте, че субсидията за тролейбусите е по-голяма от тази за автобусите, но никакви конкретни числа не бяха споменавани. Тях ги очаквах в отговор, който ми беше обещан от Вас, но за съжаление го получавам чак сега, след десет месеца от срещата ни и след очевидната намеса на г-н Атанасов.

                9/ Налага се да прочетете отново първото и третото ми писмо до г-н Атанасов, за да си припомните, че твърдението за получавани от превозвачите  1,70 лв/км не е мое, а на г-н Константинов, който посочва още, че във Варна превозвачите получават по 2,00 лв на км. а в София по 2,80. Там съм написал „Ако е вярно и тн.”, т.е. приел съм го условно. Към Вас в тази връзка  имам само един въпрос, а именно, след като твърдите, че 1,70 не е субсидия, а са средните разходи, които фирмите правят на км. как ще обясните, че при еднаква цена на горивата, почти еднакви заплати, еднакви осигурителни условия, еднакви данъци, лихви  и т.н. еднакви условия за функциониране на масовия транспорт във Варна разходите са по 2,00 лв/км, а в София по 2,80 лв/км.? Склонен съм на тази база да мисля, че 1,70 не са разходите на фирмите, а е субсидия, получавана от фирмите. Нормално е да има не местни разлики в разходите, а в субсидиите и компенсациите, които  общини с различаващи се икономики имат възможност да отпуснат на превозвачите.

       Господин Ал. Константинов, зам.кмет по транспорта, твърди, че фирмите-превозвачи ПОЛУЧАВАТ  по 1,70 лв/км.. Вие в отговора си до мен твърдите, че неправилно съм го разбрал и че това са средните разходи на фирмите на км. При разходите фирмите харчат, дават, а не получават. Хич не ми се вярва че заместник-кметът по транспорта г-н Константинов не може да направи разлика между харчене и получаване и че счита харчовете на фирмите за нещо, което те ПОЛУЧАВАТ.

              Освен това според посочените от Вас данни  загубите на фирмите  за 2010 г.  са общо 3 169 703 лв. Това прави 3 169 703 : 19  007 287 по 0,1667 лв загуба на километър. С други думи излиза, че ако г-н Константинов е объркал глаголите получавам и изразходвам и е имал предвид средните разходи на фирмите, нещата пак не пасват и той би трябвало да посочи, че фирмите получават (тълкувано от Вас като изразходват) не   1,70 лв/км , а само 1,5333 лв/км. (т.е. 1,70 – 0,1667 средна загуба на километър. Така че би трябвало г-н Константинов да е допуснал двойна грешка, което е малко вероятно.

                 Сега по същество.  Относно липсата на „логика в явните противоречия” в писмото ми като база за определяне себестойността на билетите. Колко срещи трябва да проведем, г-н Янакиев, за да разберете, че аз считам сегашното състояние в масовия транспорт за ненормално и предлагам ново решение? Говорите ми за теоретична себестойност при броя на сега превозваните пътници, че трябвало да е между 1,60 и 2 лв. Кога ще разберете, че сегашното положение, при което за отчетени 19 007 287 км реално изминати километри са превозени 18 522  812 пътника според продадените билети е абсурдно и ненормално? Аз   Ви благодаря за тези посочени данни, защото те показват, че на км. се превозват средно 18 522 812 : 19 007 287 = 0,97 броя пътници. При средна дължина на линиите на масовия градски транспорт общо там и обратно 23,7 км. това означава, че за един пълен курс  се превозват средно 23,09 пътника. В едната посока – 11 – 12 пътника, толкова и в обратната посока. При тези данни още ли ще бъдете против съкращаването на броя на превозните средства по линиите? Аз твърдя, че с тази политика на скъпи билети пътниците бяха пропъдени от масовия градски транспорт – било поради ценова недостъпност, било поради това, че е по-изгодно да се ползва личен транспорт. Това Вас изглежда не Ви смущава и затова по никакъв начин не намирам реакция в писмото, което след намеса на г-н Атанасов ми изпратихте.  Смятате ли, че масовия градски транспорт на Пловдив няма нужда от оптимизиране на разписанието спрямо броя на пътниците?

                     Питам Ви защо сте против вземането на реални мерки за оптимизиране на масовия градски транспорт за да бъде постигната тази теоретична себестойност на билетите?  Да не би да считате, че това ще бъде вредно за гражданите на Пловдив? Обещавате да ми изпратите анкетата, проведена по Ваша и на превозвачите инициатива. Очевидно сте забравил, че аз получих тази анкета от секретарката Ви и след като се запознах с въпрос 11 (ако не ме лъже паметта), с който питате гражданите дали са съгласни да бъде увеличен интервала между колите по линиите, Ви се обадих по телефона и Ви посочих, че това е ненормален подход. Защото сте забравили в анкетата да посочите на гражданите, че срещу намаляване на броя на колите по линиите има предложение да бъде намалена цената на билетите! Случайно ли е това? Какво очаквахте освен отговор НЕ от гражданите при положение, че им предлагате по-голям интервал между колите при тази високе цена на билетите? Или искахте да получите някакъв аргумент срещу моето предложение за намаляване на броя на курсовете по линиите?

                   В писмата си до г-н Атанасов и други ръководители на общината и областта аз поставям проблема за неправилния според мен  начин на субсидиране на превозвачите, като субсидиите се дават на изминат километър, а не на брой превозени пътници. Посочили сте , както споменах по-горе, че загубите на фирмите за 2010 г. възлизат на 3 169 703 лв. Цитирал съм г-н Константинов, който през 2009 г. също заяви, че фирмите са в загуба. Тоест загубата не е само за 2010 г.  Ако фирмите са реализирали такива загуби аз ви питам  защо те не протестират срещу наложеното от общината разписание на колите по линиите и не искат намаляване по този начин на разходите си? Напротив, превозвачите, по неофициални сведения, които имам, се борят за все повече курсове и все повече изминати километри, като при това водят доста ожесточена конкуренция за обслужването на повече линии. Трябва ли да приема, че те не се интересуват от получаване на печалба, а само безропотно трупат загуби? Колко време ще издържат преди да фалират при това положение?

                   Посочил съм в третото си писмо до г-н Атанасов, че спрямо миналата 2010 г. разписанието, което е публикувано за 2011 г. при положение, че бъде изпълнено на 100 %, предвижда да бъдат изминати над 300 000 км. в повече. При това случайно забелязах, че има и анулирани курсове. За илюстрация – ползвам при гостуване на приятели линия № 116. През миналата година съм ползвал курсове, при които колите тръгват в 21,15 ч. 21,45 ч. и 22,15 ч. от крайна спирка при митницата в почивните дни. През тази година престоях доста на спирката близо до южната промишлена зона, но не дочаках автобус в посочените часове. Проверих в интернет и видях, че в разписанието за тази година посочените курсове са премахнати не само за празничните, но и за делничните дни. Не разполагам с разписанието за миналата година за да направя съпоставка дали това се отнася само за линия 116 или има и други редуцирани курсове. Факт е, че в момента след 21,00 часа са много малко линиите, по които има коли. От тази гледна точка обслужването на пловдивчани от масовия градски транспорт в часовете след 21 часа с малки изключения практически липсва.

                   След като има премахнати курсове вечерно време, (не знам какво е положението за ранните сутрешни часове), това означава, че през деня има поредно намаление на интервалите между колите и увеличение на броя  на курсовете., въпреки че при нашата среща г-н Дошков се съгласи, че би могло да се разсъждава за 10 % намаляване на броя на колите. Както се вижда от разписанието, не само че няма намаление, но има и увеличение на общия брой предвидени километри. Как си обяснявате този „мазохизъм” на превозвачите, които трупат загуби и всяка година приемат с покорство да изминават техните превозни средства все повече километри?

                    На този етап аз си позволявам да посрещна с недоверие посочваните от Вас данни за субсидиите, компенсациите и разходите на фирмите превозвачи. Защото ако посочените от Вас данни са верни, то тогава излиза, че фирмите превозвачи имат абсурдно от икономическа гледна точка, от гледна точка на техните интереси, поведение. Ще се радвам, ако получа по-конкретна разбивка на разходите, по конкретни пера – гориво, амортизация, лихви, данъци, заплати, осигуровки и т.н. Не вярвам на посочените от Вас разходи от 1,68 лв/км, защото реалните разходи са по-ниски. Достатъчно е да посоча за пример, че съм смятал разходите на гориво по 35 литра на 100  км по цени на бензиностанциите. Добре знаете, че колите на метан, тролейбусите, както и въобще по-новите коли харчат по-малко гориво. Да не говорим за автобусните линии с микробуси и без кондуктори. Също така в медиите бе посочено, че броя на хората, които имат право да ползват преференциални карти и да пътуват без билет е около 80 000 души, а Вие посочвате само 38-40 000 души. Посочили сте приходи от билети  общо 18 522 812 лв. При положение, че 40 000 души са ползвали карти и са плащали по 10 лв. за тях, общата сума на приходите от карти възлиза на 12 Х 400 000  = 4 800 000 лв годишно.. Виждам, че те не фигурират като приходи в сметката Ви, а на всичко отгоре тази година те са увеличени с 20 %, т.е. с още 960 000 лева годишно.

                   Не виждам реакция в писмото Ви по предложението ми да се даде възможност на гражданите на Пловдив да пътуват безплатно по всички линии срещу карта от 20 лв. месечно. Когато подготвяхте анкетата за да оборите моите предложения за удължаване с 2-3 до 5 или 6 минути на интервалите между отделните коли на линии, бихте могли да се свържете с мен и да зададете такъв въпрос на пловдивчани. Защото  ако само 100 000 души ползват такива карти, то годишните приходи от това ще бъдат 20 х 100 000 х 12 = 24 000 000 лв. При положение, че се намали само с 20 % броят на курсовете по отделните линии, то разходите ще спаднат от около 32 милиона лева на 25 600 000 лева.

                   Излиза, че предложение, при което се осигуряват срещу разходи от 25 600 000 лв приходи от 24 000 000 (непреференциални карти с безплатно пътуване) + 5 760 000 (от карти за пенсионери, ученици и т.н. с пътуване без билет) + субсидии и компенсации около 10 500 000 лева, + приходи от евентуални допълнителни продажби на билети не Ви интересува и изобщо не го коментирате в писмото си. Не коментирате и въпроса за връзката между масовия градски транспорт и екологическата среда, в която живеем. Може би не сте чувал, че Пловдив е сред най-запрашените градове или пък смятате, че масовия градски пътнически транспорт няма отношение и не може да влияе върху този проблем?!? По мое мнение правилната ценова политика и оптимизирането на броя на курсовете на превозните средства по отделните линии може да бъде съществено средство за решаване на екологическите проблеми на града ни.

                   Нямам възражение срещу евентуална нова среща с Вас и собствениците на фирмите-превозвачи (добре е да бъдат там всички, а не само три от петте), но като имам предвид написаното от Вас за първата ни среща, предпочитам тя да стане при кмета на Пловдив г-н Славчо Атанасов и всичко да се протоколира или в телевизионно студио и да се излъчва пряко. За да не бягате от проблемите, които поставям, както сте направили това с настоящото си писмо. Пък ако докажете, че аз греша, а Вие сте прав, с удоволствие ще Ви се извиня пред кмета или от телевизионня ектран пред зрителите.

                   С уважение: Димитър Митев,    тел. : 0888/704984

                                                                          dimitr_mitev@abv.bg

ПП.

От обяснителната записка за изпълнението на бюджета на община Пловдив за 2010 г. научих, че министерството на  финансите:

С писмо № ФРС – 2/11.03.2010г. увеличава Други получени от общината целеви трансфери /субвенции/ от ЦБ (§ 31 28) с 1 440 411, от които компенсации за безплатни или по намалени цени пътувания за I-во тримесечие – 646 330 лв. и субсидии за вътрешноградски и междуселищни пътнически превози за първото тримесечие на 2010 година – 794 081 лева;

С писмо № ФРС – 3/10.05.2010г. увеличава Други получени от общината целеви трансфери /субвенции/ от ЦБ (§ 31 28) с 1 440 411 лева , компенсации за безплатни или по намалени цени пътувания за второто тримесечие на 2010 година – 646 330 лева и субсидии за вътрешноградски и междуселищни пътнически превози – 794 081 лева;

С писмо № ФРС – 4/06.07.2010г. увеличава Други получени от общината целеви трансфери /субвенции/ от ЦБ (§ 31 28) с 1 440 411 лева , компенсации за безплатни или по намалени цени пътувания за трето тримесечие на 2010 година – 646 330 лева и субсидии за вътрешноградски и междуселищни пътнически превози – 794 081 лева;

С писмо № ФРС – 6/10.12.2010г. увеличава Други получени от общината целеви трансфери /субвенции/ от ЦБ (§ 31 28) с 1 971 235, от които компенсации за безплатни или по намалени цени пътувания– 1 177 154 лв. и субсидии за вътрешноградски и междуселищни пътнически превози – 794 081 лева;

               Както е видно, с тези четири писма МФ е УВЕЛИЧИЛО компенсациите и субвенциите с общо 6 292 468 лева. Колко е била сумата, предвидена по тази линия  преди увеличението бих искал да науча. Предполагам, че разполагате с тези данни и че ще ми предложите в съотвествие със закона за достъп до обществена информация. Също така и колко от тези суми се ползва за междуселищните линии, за да разбера колко е точната сума за вътрешноградския транспорт.

Leave a Reply