Трето и второ писмо до кмета Славчо Атанасов.
До г-н Славчо Атанасов
кмет на гр. Пловдив
Уважаеми г-н Атанасов,
на 16 март 2010 г. по мое искане ме приехте и разговаряхте с мен по проблеми на масовия градски транспорт в Пловдив. Накарахте да сложат входящ номер на писмото ми, което бях изпратил до областния управител, до председателя на общинския съвет и до вас. Номерът е 1ОП 2752 /16.03.2010 г. Върху първата страница на това писмо написахте резолюция, с която задължихте директора на ОП ОКТ г-н Янакиев да подготви писмен отговор на писмото ми и да организира среща между трима собственици на фирми-превозвачи и мен. Резолюцията завършва с изречението: „За изпълнението ще следя лично”.
Срещата в кабинета на директора на ОП ОКТ се състоя на 30 март 2010 г. Там поканените господа дойдоха с копия от моето писмо до вас в ръцете си, но не се стигна до съгласие между мен и тях по разглежданите проблеми. Казано ми бе, че ще получа писмен отговор. След като изминаха повече от два месеца и не получих никакъв отговор,в края на м. май изпратих по интернет второ писмо до вас, като вашата секретарка ми каза по телефона, че то е получено. Приложено изпращам ви го отново.
Въпреки това второ писмо до вас и въпреки няколкократните ми обаждания по телефона до директора на ОП Организация и контрол на транспорта г-н Янакиев към днешна дата, 24.01.2011 г. писмен отговор на първото си писмо в съответствие с поставената от вас резолюция не съм получил. Казано шеговито, да набуча ли и аз на копие страницата от писмото ми с вашата резолюция?
Държа освен това да ви уведомя, че Пловдивска обществена телевизия направи през лятото на 2010 г. предаване по проблемите на оптимизацията на масовия градски транспорт в което заедно с мен участва и общинския съветник от ГЕРБ Ал. Държиков (с него сме на практически еднакви позиции по темата), но директорът на ОП ОКТ отказа да вземе участие.
Не мога да отправям упреци към собствениците на фирмите-превозвачи за това, че гледат само собствените си интереси. Но съм дълбоко разочарован от поведението на директора на ОП ОКТ, от решенията на Общинския съвет по повдиганите от мен въпроси, както и от вашата пасивност по тях, защото е налице засягането на съществени интереси на гражданите на Пловдив.
В първото си писмо до вас аз акцентирах най-напред върху това, че по улиците на Пловдив се движат повече превозни средства отколкото е необходимо за обслужването на съществуващия пътникопоток. Причината за това според мен е в порочния начин на субсидиране на фирмите-превозвачи, които според вашия заместник Ал. Константинов получават по един лев и седемдесет стотинки субсидия за всеки изминат километър. От направените от мен изчисления се вижда, че размерът на тази субсидия покрива практически всички разходи на превозвачите и дори остава малка част като печалба даже и ако превозните средства пътуват от начална до крайна спирка и обратно без нито един пътник. Никой не се нае писмено да оспори тази моя констатация.
Според моите изчисления разходите на километър възлизат на 1,45 лв. Но нека предположим, че съм допуснал занижение, (въпреки че съм ги завишавал по някои показатели) и да приемем, че са с 10 % по-високи. Тоест да приемем, че те са по 1,60 на км. От 1,70 лв. субсидия пак остава 0,10 лв. печалба за фирмите след покриване на всичките им разходи.
По време на срещата с превозвачите те упорито, но без аргументи, отказваха да намалят бройката на колите по линиите чрез удължаване на интервала помежду им. В крайна сметка г-н Дошков спомена, че е възможно все пак да се разсъждава за 10 % намаление на бройката на изпълняваните курсове.
Припомням ви, че при положение че се изпълнят на 100 % предвидените по разписание курсове, това съгласно изчисленията ми преди година на базата на публикуваното в интернет разписание прави общо 19 745 162 /деветнадесет милиона, седемстотин четиридесет и пет хиляди и сто шестдесет и два/ км.
Проведох отново същите изчисления съгласно наличното в момента разписание. Оказва се, че при положение, че бъде спазено на 100 %, тази година превозните средства на масовия транспорт ще изминат общо 20 106 095 км., т.е. налице е увеличаване на пробега с повече от 360 000 км.!!!
Припомням ви, че в интервю за електронното издание на в-к Марица, публикувано на 23.12.2009 г., заместник-кметът Александър Константинов заявява:
„За рекет не може да става дума. На километър средно те получават 1,70 лева, което е най-малко в сравнение с другите градове В София са 2,80 лева на километър, във Варна – към 2 лева. Превозвачите ни са предоставили подробни разчети, които доказват, че разходите им са повече от приходите и са на загуба.”
Помогнете ми, г-н Атанасов да проумея, защо, след като превозвачите са на загуба, отново е увеличен предвиденият за изминаване брой километри без да има протести от тяхна страна? Те искат да си увеличат загубите или що?
И същевременно да попитам, защо след като има представени подробри разчети, ОП ОКТ не желае да ми ги предостави за да се убедя, че грешката е моя, та да престана да ви тормозя с предложенията си?
Според мен истината е друга. Порочна е системата на субсидиране на фирмите превозвачи. Те получават субсидия за брой изминати километри, а не за брой превозени пътници. И понеже очевидно субсидията наистина покрива разходите им изцяло и остава нещо като печалба, превозвачите се борят за все повече километри.
Ще ви приведа още един разчет, който в предишните ми писма не съм давал. Средната дължина на линиите на градския транспорт е 23,7 км. (общо в двете посоки). Да приемем за по-лесно смятане, че дължината е 25 км. Да приемем още, че разходите на фирмите на километър не са 1,45 лв/км, както ги бях изчислил, а са с 10 % по-високи, т.е. 1,60 лв/км. Това означава, че един курс от 25 км. (общо в двете посоки) струва на превозвачите 25 х 1,60 = 40 лв. Ако в едно превозно средство, което по документ има 36 седящи и 64 правостоящи места (общо 100) пътуват в двете посоки общо 100 пътника (50 в едната посока и 50 в обратната посока), то себестойността на един билет е равна на 0,40 лв. (словом четиридесет стотинки). Как ви се струва при това положение цената на билета да е 1 лв. при едновременно наличие на субсидия от 1,70 лв/км.?
Същевременно съм длъжен да посоча, че ако превозните средства превозват по 120 пътника общо в двете посоки, себестойността на един билет ще бъде 40 : 120 = 0,33 лв. А при 150 пътника съответно 40 : 150 = 0,27 лв. Тоест, като се има предвид, че пътниците, пътуващи от крайна до крайна спирка са малцинство, а на мнозинството от спирките има слизане и качване на пътници, 75 пътника в едната посока и 75 пътника в другата посока няма да доведат до претоварване на превозните средства, защото разрешеният брой пътници е общо 100. Както виждате, дори не при 100%, (в който случай себестойността на билетите ще бъде само 0,20 лв, но няма да бъде приятно да се пътува в препълнени превозни средства) а само при 75 % използване на капацитета на превозните средства (тук съзнателно не вземам предвид съчленените автобуси и тролейбуси, които са с повече места), себестойността на билета е около 27 стотинки. Крайната цена на билетите при такова положение на нещата спокойно може да бъде 40 стотинки, което ще осигури пълна възвращаемост на разходите на превозвачите, включително за ДДС и съответно минимум 20 % печалба. А субсидията от 1,70 лв/км е отделно на разположение на превозвачите.
Отговорно заявявам, че според мен с ценовата си политика и начина на субсидиране общинските ръководства на Пловдив пропъдиха пътниците от градския транспорт, вследствие на което те към настоящия момент дори в най-натоварените часове пътуват с по 20-30 пътника максимум. Изключенията са незначителни и потвърждават правилото.
Нещо повече. Забелязвам, че вече по редица маршрути на градски автобусни линии се преминава към използване не на автобуси, а на микробуси, като те също само по изключение са пълни с пътници. Микробуси в по-голям или по-малък брой се движат по линии №№ 20, 16, 44, 10, 18, 93, 99 и т.н. (Ползването на микробуси вместо нормални автобуси е още по-масово в съботните и неделните дни). Това положение на нещата ясно потвърждава моята позиция, че броят на движещите се превозните средства по отделните линии е по-голям от необходимия за обслужване на пътникопотока, който е наличен при сегашните цени на билетите и картите за пътуване. С ползването на микробуси фирмите превозвачи чувствително намаляват своите разходи, тъй като не плащат заплати и осигуровки за кондуктори, а разходите на гориво не са по 35л/100 км, както съм приел, че е при автобусите, а се движат в диапазона от 10 до 15 л/100 км. По-ниска е и цената на тези микробуси в сравнение с автобусите, по-ниски са и амортизационните разходи.
Пропъждането на пътниците се дължи на две основни причини.
- За хората с доходи до 500-600 лв., каквито са повечето пловдивчани, цената на билета от 1 лв. е твърде висока и те си позволяват да пътуват по изключение с градския транспорт. Те са елиминирани, тъй като за тях масовият транспорт е превърнат в лукс. Те вървят пеша или ползват велосипеди.
- За не по-малък брой пловдивчани тази цена на билетите прави в много случаи по-изгодно ползването на личния автомобил за придвижване в рамките на града. Често се наблюдава и обединяване на няколко души, които срещу 50 ст. доплащане на собственика на автомобила пътуват до работа заедно с него.
Така вместо да изпълнява социална функция масовият транспорт елиминира нискодоходните пътници, навъртайки самоцелно все повече и повече курсове и съответно километри.
Същевременно по-изгдоно ползване на личния автомобил води до много по-голяма интензивност на движението, много по-големи задръствания, много по-ниска средна скорост и много по-отрицателни екологически последствия за пловдивчани. От тази гледна точка според мен политиката на общинското ръководство при масовия градски транспорт граничи с престъпна безотговорност.
Моето предложение се свежда до това, да се намали радикално цената на билетите, за да се върнат пътниците в градския транспорт. Да могат да го ползват както хората с по-ниски доходи, които не ползват преференции, така и да стане неизгодно ползването на личните автомобили за пътуване в града. Абсолютният размер на сумата за субсидии да се запази, но да се разпредели върху 20-30 % по-малък брой курсове, което ще доведе до нейното покачване до над 2 лв/км. Т.е. превозвачите ще икономисат разходи поради намаления брой курсове, от друга страна при увеличаване на броя на пътниците, макар и на чувствително по-ниска цена, техните приходи не само няма да намалеят, но и ще се увеличат. Т.е. не предлагам никакво ощетяване на интересите на превозвачите.
Ако си позволя да фантазирам, че аз управлявам масовия градски транспорт, бих въвел за всички граждани, които не ползват преференции, възможност да си купуват карти за всички линии, които да струват по 20 лв. месечно и да дават право на пътуване без билет (както пътуват в момента преференциалните групи пътници).
Сметката е проста. Изминават се по разписание 20 милиона километра годишно. Ако те не бъдат редуцирани, това означава, че при разход 1,60 на км. за издръжката на транспорта са необходими 32 млн. лв. годишно. Да припомня, че субсидията, посочена от Ал. Константинов, осигурява 34 млн. лв. приход за превозвачите. При цена на картите 20 лв. ще се намерят минимум 100 000 пловдивчани (а всъщност може да бъдат и доста повече), които ще си купят карти и ще пътуват по всички линии срещу карта, без билет. Това означава два милиона лева месечно или 24 милиона лева годишно от продажба на непреференциални карти.
Към тях като се прибавят около 80 000 карти за пенсионери, ученици, майки с деца, инвалиди и т.н. с карти по 10 лв (според мен не биваше да има увеличаване с 20 % на цената, която плащат пътниците с преференция – от 10 на 12 лв) , това означава 800 000 лв. месечно или около 10 000 000 годишно. Т.е. издръжката на транспорта (без печалбата) е около 32 милиона, а приходите от субсидии и продажба на карти ще възлизат на 34 000 000 (субсидии) + 24 000 000 лв. карти без преференции (по 20 лв месечно) + 10 000 000 от преференциални карти дават общо около 68 000 000 лв. Така ще има пари и за печалба на превозвачите, и за модернизация на транспорта и инфраструктурата. (Да напомня, че през 2010 г. наред със субсидията от 1,70 лв/км. общината реши да доплаща и по 10,50 лв на всяка карта за преференциални пътувания.)
При това положение бих си позволил да намаля още разходите за издръжка на масовия транспорт като премахна кондукторното обслужване в превозните средства, както това е в София и само за хората без карти да въведа продажба на билети на цена 50 ст. при шофьорите на превозните средства. За тази цел бих увеличил в известна степен бройката на контрольорите.
Мога да предложа още много разсъждения в тази насока, но считам, че и посоченото по-горе до тук е достатъчно, за да предизвика ваша намеса и да се стигне действително до търсене на оптимизиран вариант на масовия градски транспорт. Сегашното положение, при което в чертите на града в много случаи ползването на личен автомобилет транспорт е ценово по-изгодно от ползването на масовия транспорт е парадоксално от икономическа гледна точка. Крайно време е да се реформира системата на субсидиране на превозвачите по такъв начин, че субсидията да помага за по-голяма ценова достъпност на масовия транспорт, а не за изминаване на повече километри.
Останах с впечатление от разговора ми с вас, че приемате с разбиране тази идея, но последвалото десетмесечно мълчание и неизпълнение на резолюцията ви, както и отказа на ОП ОКТ да участва в телевизионния дебат по темата, започва да ме навежда над мисълта, че има нещо гнило в отношението на общинското ръководство към проблемите на масовия градски транспорт. В тази връзка съм длъжен да ви припомня и как вашият заместник кмет по транспорта Ал. Константинов избягна да отговори на зададените от мен въпроси при отчета ви в Дома на армията през м. декември 2009 г. Историята с липсата на отговор се повтори и в рубриката на в-к Марица „Кметът отговаря на вашите въпроси” – където зададох същите въпроси и където те пак останаха без отговор. Надявам се, че ще вземете мерки или да ми бъде отговорено писмено и да бъдат оборени с факти моите твърдения, или радикално да изрежете тази ценова практика и този начин на субсидиране, които пропъдиха пътниците от масовия транспорт и напълни улиците с автомобили, съответно въздуха, който дишаме с изгорели газове и прах значително над допустимото. Опитайте се да обясните на собствениците на фирмите – превозвачи, че и за тях е неизгодно да дишат този въздух, тези газове и този прах.
Пловдив,
24.01.2011 г. Димитър Н. Митев,
Тел. 0888/704984, e-mail : dimitr_mitev@abv.bg
Приложение:
Второ отворено писмо до г-н Славчо Атанасов
Уважаеми господин Атанасов,
Изминаха два месеца и 10 дни от деня, в който ме приехте и написахте съответна резолюция върху първото ми посмо до Вас. След 4 дни ще се навършат два месеца от проведената по Ваша инициатива среща в ОП ОКТ с директора му и представителите на три фирми-превозвачи. На тази среща не бе постигнато съгласие между мен и другата страна. От тогава очаквам да получа в тон с Вашата резолюция писмен отговор на моето писмо, два пъти напомнях на г-н Янакиев за това, всеки път получавах обещание, че това ще стане, но до ден днешен това все още не е станало.
Това предизвиква учудване у мен, особено като се има предвид, че
в интервю за електронното издание на в-к Марица, публикувано на 23.12.2009 г., в отговор на въпрос „Превозвачите не рекетират ли общината, а съответно и данъкоплатците? Близо 10 милиона лева компенсации и субсидии годишно не е малка сума” заместник-кметът Александър Константинов заявява:
– За рекет не може да става д. ума. На километър средно те получават 1,70 лева, което е най-малко в сравнение с другите градове В София са 2,80 лева на километър, във Варна – към 2 лева. Превозвачите ни са предоставили подробни разчети, които доказват, че разходите им са повече от приходите и са на загуба.”
След като господин Константинов твърди, че има предоставени подробни разчети, какъв е проблемът да бъдат представени и да се види съдържанието им?
Продължавам да твърдя, че при сегашния абсолютен размер на субсидията, която по думите на г-н Константинов е 1,70 лв/км., ако се намали с около 30 % броя на курсовете при всички фирми, пропорционално на сегашния им брой, субсидията на всеки изминат километър ще нарасне чувствително, въпреки че тя и сега покрива всички разходи на фирмите изчислени за километър пробег. Това ще даде възможност да бъде намалена цената на билетите за градския транспорт на 50 стотинки. По такъв начин ще се постигнат няколко съществени неща:
Превозвачите ще спечелят от намаляване на разходите им по всички направления – гориво, заплати, амортизация, осигуровки,кредити, лихви по кредити и т.н.
При сегашните условия за хората с 300, 400 или 500 лв месечна заплата цената на билетите прави транспорта недостъпен лукс за тях. (Ако такъв гражданин пътува два пъти дневно 25 дни месечно без смяна на линията, при сегашната цена на билетите това ще му коства 50 лв, което е почти 17 % от заплата 300 лв, 12,5 % от заплата 400 лв и 10 % от заплата 500 лв, да не говорим за минимална заплата от 240 лв, където е почти 21 %. Естествено, такива граждани ще избягват ползването на градския транспорт при всеки възможен случай не за удоволствие, а поради ценовата принуда). Намаляването на цената на билетите на 50 стотинки ще доведе до рязко и чувствително увеличаване на броя на пътуващите граждани.
По такъв начин, чрез намаляване на разходите поради намаляване броя на курсовете и чрез увеличаване на броя на ползващите градския транспорт няма да бъдат засегнати интересите на фирмите-превозвачи, а същевременно ще бъде защитен интересът на десетки хиляди пловдивчани, които страдат от сегашното състояние на нещата.
Рязкото намаляване на цената на билетите ще направи по-неизгодно ползването на личните автомобили в града, което също ще допринесе за увеличаване на броя на пътуващите с градския транспорт. Същевременно ще се намали интензивността на движението, ще намалеят задръстванията, ще се увеличи средната скорост и което е особено важно, ще се постигне подобряване на екологическите условия в града.
При създалите се обстоятелства има възможност и вълкът да бъде сит, и агнето да бъде цяло, ако под вълк си представим условно превозвачите, а под агнето – гражданите на Пловдив, които сега все по-рядко, ако нямат преференции, се качват на превозните средства на масовия градски транспорт.
По този проблем имах среща и с представители на ГЕРБ в общинския съвет. Упълномощен съм да заявя, че тяхната група ще Ви подкрепи ако предприемете инициатива в тази насока.
Горепосочените мерки за оптимизиране на транспорта трябва да бъдат съпроводени от ускорено поместване на разписание на превозните средства по всички спирки в града, даже преди да е решен проблема с навесите по спирките.
Надявам се, че ще предприемете необходимото за да бъде изпълнена Вашата резолюция и да се стигне до сериозно обсъждане на възможностите за оптимизиране на масовия градски транспорт. Непростимо е, особено в условията на икономическа криза, субсидията да се използва за многобройни курсове с 10-15 % среднодневно използване на капацитета на превозните средства и същевременно с високата цена на билетите да се лишават десетки хиляди граждани на Пловдив от услугите на транспорта. В заключение ще посоча, че доколкото знам фирма Хеброс бус работи в Пазарджик с цена на билетите от 40 стотинки. Ненормално е в Пловдив в условията на криза да се търси решение в повишаването на цената на билетите, каквото бе направено от м. ноември 2009 г.
С уважение: Димитър Митев, тел. 0888/704984
Пловдив, 26.05.2010 г.
ПП.
Входящият номер на писмото ми, което наредихте да бъде заведено в деловодството, е 2752 /16.03.2010 г.