Сигнал до Константин Пенчев и ….

До г-н Константин Пенчев, председател на ВАС на РБ                         Вх. № 13931/03.09.2010 г.
До г-жа Маргарита Попова, министър на правосъдието на РБ       Вх. № 94-Д-208/03.09.2010 г. 
До членовете на Висшия съдебен съвет на РБ                                          Вх. № 94-00-895/03.09.2010 г.
До г-жа Цецка Цачева, председател на НС на РБ                                     Вх. № ПГ-0194-Д-91/03.09.2010 г.
До г-н Бойко Борисов, министър председател на РБ                            Вх. № 1126/03.09.2010 т.
До г-н Цветан Цветанов – вицепремиер и министър на вътр. работи на РБ

С И Г Н А Л
от Димитър Николов Митев, жигел на гр. Пловдив, ул………………, тел.0888/704984
Уважаеми госпожи и господа,
пиша Ви в качеството си на български гражданин, който е имал възможността да се сблъска с незачитането на закона от страна на съдии. След като не получих правосъдие в системата на Административния съд за мен остава единствено решение да се обърна към Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Същевременно ми се струва, че морално съм задължен да Ви информирам за съдийските решения, които предполагам ще доведат до поредното осъждане на Република България от ЕСПЧ.
Предисторията накратко.
През 2006 г. , разчитайки на чл. 141 от ЗДвП, съгласно който автомобилът ми е с безсрочна регистрация, аз отказах да изпълня подзаконов акт Наредба І – 45 на МВР от 2000 г., видоизменена от МВР по времето на тройната коалиция, с която се слага краен срок на валидност на регистрационните табели и талона на автомобила ми. Разчитах също на чл. 5 от Закона за стандартизацията /2005 г./, съгласно който стандартите в Република България се прилагат доброволно.
На 20.09.2007 г. полицаи от РПУ Габрово ми съставиха АУАН заради старите табели.. Възражението ми срещу акта не бе уважено от началника на РПУ Габрово. Последва НП 3984/2007 за глоба и Заповед за ПАМ 3984/2007– спиране на автомобила от движение.
Районния съд в гр. Габрово обяви с Решение № №23 от 08.02.2008 издаденото НП за незаконосъобразно. Въпреки съдебното решение началникът на РПУ Габрово отново , позовавайки се на Наредба І – 45, с писмо № 2163 от 18.03.2008 г. след уточнение, че спирането от движение е по чл. 171 буква „а” от ЗДвП (счетено е, че старите табели са техническа неизправност!!!) отказа да отмени ПАМ. Тя бе отменена от Директора на ОДП Габрово със заповед № 369/28.03.2008 г. като незаконосъобразна и противоречаща на материалния закон. Контролният талон ми беше върнат, автомобилът ми не фигурираше като спрян в масива на КАТ, т.е. заповедта на РПУ Габрово за ПАМ – спиране от движение на автомобила ми въобще не е била регистрирана в информационния масив на КАТ. Това е важно да се има предвид във връзка със следващия епизод от „сагата” управление на МПС със стари табели.
„Въоръжен” със съдебното решение и заповедта на ОДП Габрово аз отново подкарах автомобила си след половингодишно принудително прекъсване. До 31 май 2008 г., когато ме спряха полицаи от РПУ Карлово, които ми съставиха нов АУАН „за това, че на 31.05.2008 г. около 15,50 часа ….управлява лек автомобил „Рено Трафик” с рег. № РВ 6667 К /стар образец/, което е спряно от движение, без разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи, с което е нарушил чл. 177 /1/ т. 4 от ЗДвП” като при това категорично и арогантно отказаха да се запознаят със съдебното решение и заповедта на директора на ОДП. Иззеха талона на автомобила и контролния талон. РПУ Карлово не уважи възражението ми срещу акта, информира ме с писмо, че автомобилът ми е бил спрян от движение от 01.06.2006 г. а след това издаде и НП за управление на спрян от движение автомобил!?!
Бях безкрайно учуден и стресиран , защото в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е записано:
Чл. 36.(1) Административнонаказателно производство се образува със съставяне
на акт за установяване на извършеното административно нарушение.
(2) Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува…
Нямам съставен АУАН през 2006 г.,няма образувана административно-наказателна преписка, нямам издадена заповед за прилагане на ПАМ – спиране от движение на автомобила ми, не е изземан талона на автомобила ми, не са свалени табелите му и няма залепен стикер – спрян от движение – все нормативни изисквания за такива случаи. Всичко това прави въпросното писмо „документ в който е потвърдена неистина (лъжа) от длъжностно лице”.
Обяснявам си случилото се по следния начин. През м. април 2008 г. аз публикувах в блога си www.mitev.eu решението на РС Габрово и Заповедта на директора на ОДП Габрово за отмяната на санкциите срещу мен като незаконосъобразни. Някъде в този период – април – май 2008 г. някой в МВР е взел мерки и без да ме уведоми за фактическото анулиране на издадената от директора на ОДП Габрово заповед е наредил в масива на КАТ автомобилът ми да бъде вписан като спрян от движение при това две години по-рано – от 01.06.2006 г.. Това е било известно на редовите полицаи актосъставители на 31 май 2008 г.. С това мога да си обясня вписаното от тях в акта „нарушение” и категоричното и арогантно отказване да се запознаят с документите  от РС и ОДП Габрово, които носех за всеки случай със себе си. Нещо повече, полицаите присмехулно и уверено ми заявиха, че този път санкциите няма да бъдат отменени.
Началникът на РПУ Карлово отказа да се съобрази със съдебното решение от габровския РС и Заповедта на директора на ОДП Габрово, не уважи възражението ми срещу съставения АУАН и издаде цитираното НП. Не ми се вярва да си е позволил подобен груб произвол на своя глава – без одобрение или препоръка от висшестоящ орган в МВР.
РПУ Карлово не придвижи жалбата ми до РС Карлово в законния срок. След цял месец чакане се наложи в няколко телефонни разговора да подсещам началника му и така жалбата ми стигна до РС с повече от месец закъснение, което означаваше съответно по-дълго принудително неползване на автомобила ми, , а само по себе си представлява административно нарушение по смисъла на АПК и безспорен произвол.

Районния съд в Карлово, отмени НП, издадено от началника на РПУ Карлово като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. Второто, седеммесечно принудително неползване на автомобила ми, приключи на 06.01. 2009 г. когато документите ми бяха върнати след продължителна разправия в КАТ Пловдив (началникът му първоначално каза, че ще ми бъде издадено удостоверение, с което да карам автомобила си един месец, докато си сменя табелите ), а един от неговите подчинени недвусмислено ми заяви, че вече няма да ми спират от движение автомобила, а само ще ме глобяват, защото съдът отменя глобите заради спирането от движение, а самите глоби били необжалваеми до определен размер. За разлика от Габрово тук не бе издаден документ за анулиране на мистериозното спиране на автомобила ми от движение, което уж било факт от 01.06.2006 г.

Уважаеми госпожи и господа,
разказах Ви случките за да придобиете представа за какви действия на МВР първоинстанционният Административен съд – Пловдив и два тричленни състава на ВАС отказаха да приложат „Чл. 1. (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.” на ЗОДОВ
В съответствие с този законов текст предявих съдебни искове срещу РПУ на МВР Габрово и РПУ на МВР – Карлово за обезщетение за част от причинените ми имуществени и неимуществени вреди – Пловдивски административен съд, адм. дела 396/2009 г и 397-2009 г.
Пловдивски административен съд в лицето на съдия Явор Колев (първоначално едното дело се гледаше от съдия Стоил Ботев, а другото от съдия Явор Колев, но в крайна сметка по двете дела се произнесе съдия Явор Колев) отхвърли исковете ми и не осъди ответника.
Когато подавах исковете си в Пловдивския административен съд аз не хранех особени илюзии за тяхната съдба, защото знаех за решение № 6782 от 20.06.2006 г. на петчленен състав на ВАС (председател Йордан Константинов, членове Бисерка Коцева, Анна Димитрова, Маринка Чернева и Румяна Монова), с което бе отхвърлена жалбата на няколко организации срещу наредба І-45 на МВР от 2000-та година.
В мотивите си те се позовават на Закон за движение по пътищата, чл. 140, ал. 2:
Редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи
, съгласувано с….”
но са „пропуснали” да забележат, че има и
Чл. 141. (1) За всяко регистрирано моторно превозно средство или ремарке се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи,
Като изключим някои специфични случаи за временна регистрация, огромната част от МПС в България бяха и са с безсрочна регистрация. Съдиите от ВАС игнорираха волята на законодателя – безсрочна регистрация и приеха за правомерно министърът на вътрешните работи с наредба І – 45 да може да променя закона и да слага краен срок за валидност на регистрацията на МПС.
В тази връзка се питам – следва ли независимостта на съдиите да включва и независимост от закона? Има ли начин да се потърси реално отговорност от съдиите, игнорирали доказуемо законовия текст и постановили решение в противоречие с него? Оставям настрана икономическата абсурдност на изземването от населението на около 200 милиона лева за инвестиране в повторно регистриране на вече регистрирани автомобили. Тук не коментирам и огромните загуби, причинени от многодневните опашки пред пунктовете на КАТ и т.н.
Същите съдии пренебрегнаха и чл. 5 на Закона за стандартизацията, постановяващ, че стандартите в РБ се прилагат доброволно и приеха за правомерно с подзаконов акт да се налага задължително ретроактивно спазване на стандарта за регистрационните табели и за вече регистрирани по стария стандарт.
По тази причина вече не се изненадах, че постановените от посочения първоинстанционен съдия решения изобилстват от примери, които не правят чест на българското правосъдие. Така например:
– Съдията постанови по двете дела, че искът ми трябва да бъде отхвърлен поради това, че неправилно съм посочил МВР вместо ОДП Габрово и ОДП Пловдив като ответник, независимо от това, че той е ДЛЪЖЕН служебно да следи за правилното конституиране на ответника. Какво да мисля за този съдия – че не си знае задълженията или че изпълнява поръчка?
– Съдията е постановил решенията си по двете дела без да обсъди моите аргументи, обосноващи претенциите ми. Това е отбелязано и от прокурора от ВАП Николай Николов (вж. протокол от съдебно заседание по дело 15094, ВАС, ІІІ-то отделение, 21.04.2010 г.) , който заявява: „…съдът не е отговорил изчерпателно в мотивите си защо смята, че доказателствата представени по делото – писмени и гласни от страна на жалбоподателя, не са годни такива.”Бих добавил, че не само няма изчерпателен отговор, но просто няма въобще отговор. Смятате ли, че постановяването на решения без обсъждане на представените от ищеца доказателства е редно и законосъобразно?
- По дело 397 съдията е записал, че свидетелите не потвърждават моите аргументи, а по дело 396 освен че е процедирал по същия начин с казаното от единия свидетел, той въобще не е коментирал казаното от другия свидетел. Видно от протоколите от съдебните заседания свидетелите потвърждават моите аргументи. Как оценявате такава практика – съдията да посочва като казано от свидетелите обратното на това, което те са казали? Аз го оценявам като съдебен произвол и безотговорност и на практика, смятам. изпълнява състава на членове от НК по създаване на документи, в които е потвърдена неистина.
– Представих за доказателство годишни финансови отчети от касовия апарат с фискална памет. В мотивите си съдия Колев е записал абсурдното становище, че тези отчети нямат отношение към сферата ми (на едноличен търговец).!?! и съответно си е спестил изводите, които се налагат от данните в тях. Интересно ще бъде съдията да каже защо тогава данъчните органи ги изискват от мен като задължителни за едноличен търговец?
– Съдия Колев въобще не е обсъдил в мотивите си действията на РПУ Карлово – съставяне на АУАН, изземване на талон на автомобила и контролен талон и издаване на НП за неизвършено от мен нарушение на несъществуваща санкция въпреки изискванията на ЗОДОВ да се обсъждат не само отменени като незаконосъобразни актове, но и действия и бездействия на държавните органи, . Нещо повече, той си е позволил да ми припише твърдение, че имуществените и неимуществени вреди са настъпили в резултат на отмененото НП № 1302 от 03.07.2008 г. издадено от РПУ Карлово, докато аз изрично съм посочил, че тези вреди са настъпили както от посоченото НП, така и от повторното, неоформено с документ, но фактическо, реално, спиране на автомобила ми от движение вследствие действията на РПУ Карлово. И така, свидетелите изрично потвърждават негативното отражение на действията, предприети от РПУ Карлово върху мен, аз подробно посочвам, че автомобилът ми не е бил спиран считано от 01.06.2006 г. както се твърди в АУАН, НП и заради което са иззети съответните документи, но съдия Колев заключава: „Що се отнася до твърденията за неимуществени вреди, то от разпитаните по делото свидетели М./съпруга/ и М./брат/ на ищеца не се установяват твърденията на последния за това, а именно че именно това НП е подронило чувството му за доверие в органите на властта и по – специално на МВР като правозащитен орган, формирало е усещане у него за правна и социална несигурност, причинило е безсъние…”. Освен да приема, че свидетелите и аз сме сънували посочената история. Или пък да приема, че след описаните действия на МВР доверието ми в него като правозащитен и правоналагащ орган и моята правна и социална сигурност е трябвало да се увеличат? А след това „мотивирано” решение на съдия Явор Колев съответно трябва да е нараснало неимоверно и доверието ми в съдебната система на България и съответно трябва да съм се почувствал правно и социално най-сигурният човек в света?
Уважаеми госпожи и господа,
след посочените решения на Пловдивския АС подадох касационни жалби по двете дела (15094 и 15095 от 2009 г. по описа на ВАС), които също не бяха уважени от два различни тричленни съдебни състава.
Двете дела са по напълно идентични казуси, решавани са от един и същ съдия в ПАС и решенията са еднакви и с еднакви мотиви, Въпреки това по дело 15094 (относно 396 по описа на ПАС) съдийският състав с председател Пенка Иванова и членове Кремена Хараланова и Таня Куцарова, приема, че първоинстанционния съд „е постановил решение по същество на спора по недопустим иск по чл. 203, ал. 1 АПК и решението като процесуално недопустимо следва да се обезсили и производство по делото да се прекрати.”
По другото дело 15095 съставът от ІІІ –то отделение с председател Пенка Гетова и членове Ваня Пунева и Йовка Дражева на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, приема, че решението е правилно и го ОСТАВЯ В СИЛА.
Така два тричленни състава от ВАС отказаха всеки по свой начин да приложат по дадения казус чл. 1 на ЗОДОВ.
Съдия Явор Колев от ПАС с двете си еднакви решения по две еднотипни дела се оказа в странно положение. Едното му решение (1235/06.10.2009г.) е обезсилено като процесуално недопустимо, защото ”За конкретния случай съдът незаконосъобразно е приел, че наказателното постановление е административен акт и след отмяната му с влязло в сила решение е налице процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 АПК за допустимостта на иска”, а другото е прието за правилно и оставено в сила.
Мимоходом отбелязвам грубото несъответствие с истината на записаното в мотивите на състава с председател Пенка Гетова и членове Ваня Пунева и Йовка Дражева (дело 15095), че „…подробно са обсъдени приложените писмени и устни доказателства…”. По-горе посочих пример, при който съдиите постъпват като НЕЗАВИСИМИ ОТ ЗАКОНА, тук ще отбележа, че те си позволяват да постъпват като НЕЗАВИСИМИ И ОТ ФАКТИТЕ. Защото нито по едното, нито по другото дело (както посочих вече по-горе) съдия Явор Колев не е обсъдил приложените писмени и устни доказателства, да не говорим за „подробно” обсъждане. Освен ако за обсъждане не се приема изброяването на претендираните щети в увода и повторното им изброяване (при това неточно и непълно) в края, но с определението „недоказани”. Съдейки по тези коннкретни примери аз гледам с голямо недоверие на често използваната от представители на съдебната система  теза, че причината за липсата на осъдителни присъди или за ниските осъдителни присъди е в негодността на доказателствата, представяни пред съда. Очевидно в правораздаването е създадена практическа възможност и най-годните доказателства да бъда обявявани от съда за негодни, без при това да се носи каквато и да било отговорност за подобно отношение към представяните факти.
По дело 15094 в мотивите на състава с председател Пенка Иванова и членовете Кремена Хараланова и Таня Куцарова, се съдържа становище, че „Преценявайки допустимостта и основателността на предявените искове, съдът е изложил мотиви, които противоречат на разпоредбите на чл. 204 и чл. 205 ЗОДОВ.” Задача с повишена трудност е да се намерят членове 204 и 205 на ЗОДОВ, тъй като публикувания в ДВ текст на този закон съдържа само 11 члена и няколко преходни и заключителни разпоредби.
Предполагам, че съставът е имал предвид чл. 204 и чл. 205 на АПК, които имат отношение към разглеждания казус. Много по-съществено обаче е обстоятелството, че съдебния състав е постановил: „За конкретния случай съдът незаконосъобразно е приел, че наказателното постановление е административен акт и след отмяната му с влязло в сила решение е налице процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 АПК за допустимостта на иска.”
По-нататък в мотивите е записано: „В правната теория няма спор, че наказателните постановления не са административни актове по определението на чл. 21 АПК. Дали съдът трябва да се опира в решенията си на „правната теория” или на законите (в т.ч. и тълкувателните решения, разбира се!) и събраните по делото доказателства е въпрос, който няма да разисквам тук и сега.
Целият този спор е обезсмислен от чл. 1. на ЗОДОВ, в който се казва: „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.” Отмененото НП и отменената Заповед за ППАМ са актове на РПУ Габрово и за да бъде търсена обезвреда за щетите от тяхното издаване и прилагане съвсем не е нужно да се прелива от пусто в празно чрез вкарването на определението „административен”. Съдът е продължил в мотивите си: Наказателните постановления са актове, с които по административен ред се налагат предвидени в закона наказания ….”
Тук има два съществени момента – първо, съдът е признал, че все пак НП е акт на съответния орган, представител на юридическото лице. След като признава това и след като актът е отменен като незаконосъобразен, очевидно попада в обсега на действие на чл. 1 на ЗОДОВ.
Второ, още по съществено е посоченото от съда, че става въпрос за налагане на ПРЕДВИДЕНИ В ЗАКОНА наказания. А в ЗДвП (нито в какъвто и да било друг закон) никъде няма предвидено наказание за управление на МПС със стари табели. Нещо повече, там ясно е записано, че регистрацията на МПС е безсрочна, следователно не подлежи на пререгистрация и смяна на регистрационните му табели.  Въпреки че в иска си до ПАС и в касационната си жалба съм посочил липсата на законово основание за предприетите действия на МВР, съдът въобще не е обсъдил аргументите ми в тази насока. Явно  е търсен  начин как да бъде прехвърлена отговорността за отхвърлянето на  жалбата ми  върху законодателя.
И още един момент от тривиалните мотиви на тричленния състав по дело 15094. Там е записано: „Дейността по налагане на административните наказания по наказателните постановление не е административна (най-добре е това да го коментира сатирик!)  и затова те подлежат на обжалване за законосъобразност не по реда на АПК, а пред съответния районен съд.”
Това в случая е спазено. НП на РПУ Габрово е отменено като незаконосъобразно от Габровския РС.
Чл. 203 ал. 1 от АПК постановява единствено че „Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.” Пълна загадка е на какво основание съдът приема, че след като НП е обявено за незаконосъобразно от съответния районен съд, и след като в чл. 1 на ЗОДОВ е записано, че „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.” искът за обезщетение не може да се разглежда от административния съд? Та нали в чл. 1 ал. 2 на ЗОДОВ е изрично записано: „(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс.”. И никъде не е записано, че исковете за актове, отменени като незаконосъобразни от районен съд, не може да бъдат разглеждани от АС. Единственото условие за допустимост на жалбата е да е налице предварително отменен като незаконосъобразен съответен акт на съответен орган. Нещо повече, законодателят е предвидил да се разглеждат и искове, свързани с действия или бездействия на държавата и общините, за които няма предварително съдебно решение, което да ги обявява за незаконосъобразни. Повтарям, че въпреки това законово изискване нито първоинстанционния съдия, нито тричленния състав не са обсъдили документираните незаконосъобразни действия на РПУ – Карлово.

 
Уважаеми госпожи и господа,
бих могъл да посоча още много дефекти на решенията на двата състава на ВАС. Считам обаче, че и посоченото до тук е достатъчно да възбуди интерес у Вас за да се заинтересувате от материалите по делото и да се запознаете сами с въпросните решения и мотивите към тях. Всички материали може да бъдат проучени не само ако бъдат изискани преписките по делата, но и от блога ми www.mitev.eu, където те са публикувани за обществено сведение.
В заключение искам да посоча някои факти, които не са между кориците на делата. За разлика от първоинстанционния съд, където в протоколите е отразено началото и края на гледането на съответното дело с точност до минути, в протоколите на ВАС е отразен само края на заседанието по даденото дело. Не знам дали е нормално на 29.04.2010 г., (тогава бе гледано дело 15095) съдиите да влязат в залата в 14:03 часа, моето дело да е девето по ред, да се изредят всички дела преди мен и моето дело да приключи в 14:33 часа. След изказаните становища на прокурор Лидия Ангелова и представителя на ответника Благой Иванов аз поисках да отправя реплики. Въпреки че бяха изминали едва 3-4 минути от началото на разглеждането на моето дело, председателката на състава прекъсна първите ми думи с категоричното и иронично звучащо: „Свършихме!” Опитах се с второ изречение да запитам ответника относно несъществуващото спиране на автомобила ми от 01.06.2006 г. на което се позовава РПУ Карлово, но не успях да изрека и две думи, когато отново бях прекъснат от председателката с категоричното „Свършихме!” За съжаление, за разлика от гражданските съдилища, в АС и ВАС не се прави звукозапис на заседанието. Така остават нерегистрирани съществени елементи, съдържащи информация за начина на работа на съдиите.
Съдийското „Свършихме” за мен означаваше край на илюзията ми, че в съда се води спор между ищец и ответник и че съдът като обективен арбитър преценява на чия страна е правото. Останах с впечатление, че  съдът вече е предрешил изхода на делото и затова не го интересуват никакви факти, които мога да поднеса по него.
И още един, последен факт. В съдебното заседание на 29.04.2010 г. процесуалният представител на Министъра на вътрешните работи главен юрисконсулт Благой Иванов представи писмени бележки по делото. Когато делото бе върнато след приключването му в Пловдивския АС, посетих деловодството и получих копие от протокола на съдебното заседание и въпросните писмени бележки от името на ответника.
За моя голяма изненада в протокола бе записано че съм казал:
„Запознат съм с днес представените доказателства и не възразявам да се приемат.”
Това не отговаря на истината
. Нито в самото заседание, нито преди него не съм виждал въпросните доказателства – писмени бележки на процесуалния представител на министъра на вътрешните работи. Нещо повече – на 21.04.2010 г. юристът на МВР заяви:” юрк. Иванов: Оспорвам касационната жалба. Няма да представям доказателства”. Т.е. „доказателствата” под формата на писмени бележки на процесуалния представител на вътрешния министър бяха представени на второто дело и не ми беше предоставена предвидената от процедурата възможност дори един поглед да хвърля върху тях. Кой и защо си е позволил да ми припише въпросните думи като казани от мен не знам. Знам само, че това укрепва недоверието ми в българската съдебна система.

Уважаеми госпожи и господа адресати на настоящия сигнал,
Според мен българският съд отказа да се съобрази с фактите и да приложи законовите разпоредби по политически причини. Съдиите не бяха обективни и не се съобразиха със законовите положения защото ясно съзнават, че целият така наречен политически елит на РБ в една или друга степен е виновен за това, че българските собственици на автомобили единствени в света бяха подложени от държавата на своеобразно изнудване за да регистрират за втори път вече регистрираните си МПС.С постановените решения ВАС отново (след решение 6782 от 20.06.2006 г) застана в защита на държавния произвол. Очевидно в случая в мотивите на съдиите надделяват не законите, а съзнанието, че осъдителна присъда срещу МВР по водените от мен дела ще бъде равносилна на политически скандал с непредвидими последици. При демонстрираната от административните съдии зависимост от изпълнителната власт, за мен не остава друга възможност да защитя правата си, освен да прибягна до процедурата в ЕСПЧ в Страсбург. Тъй като ми е неприятно да съдя България заради конкретни действия на конкретни виновници, направих последен опит да избягна това с изпращане на Сигнал до министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, в който съм посочил при какви условия с радост ще се откажа от процедурата в Страсбург. Прилагам този сигнал към настоящия сигнал до Вас за сведение и за евентуално съдействие за решаване на казуса в България.

С уважение: ………………………………………………
Димитър Николов Митев
Пловдив,
Приложение: Сигнал до министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов.

От Върховния административен съд все още отговор към 22.10.2010 г. няма. Към момента получих “отговори” от Министерството на правосъдието и от Висшия съдебен съвет. От тези отговори особено показателно е обстоятелството, че според Министерството на правосъдието със случая трябва да се зание комисията по професионална етика към Висшия съдебен съвет, а според Комисията по професионална етика те не са упълномощени да вземат отношение.

One Response to “Сигнал до Константин Пенчев и ….”

  1. Петър Петров Says:

    Здравей, Митев,

    Тъй като съм “наказан” и не мога да пиша във форума на в-к “СЕГА”, то тук ще ти дам един съвсем искрен съвет, който разбира се можеш да пренебрегнеш. Винаги, когато пишеш до български институции, копирай писмото и до ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В БЪЛГАРИЯ. От там няма да получиш отговор по същество.
    От Представителството на ЕК ще ти отговорят, че нямат правомощия да се намесват в работата на институциите, но пък за сметка на това Представителството на ЕК информира своевременно отделните служби на Европейската Комисия за случващото се в България. Това, последното е най-важно. По мое мнение, това е единственият начин да се накарат българските институции да заработят (макар и чрез мониторингови доклади) по европейски. Казвам го от опит.

    Поздрави,

    Петър Петров

Leave a Reply