Решение на ВАС за наредба на МВР І – 45

РЕШЕНИЕ

№ 6782
София, 20.06.2006

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – I колегия, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА КОЦЕВА
АННА ДИМИТРОВА
МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
РУМЯНА МОНОВА

 

при секретар Григоринка Любенова и с участието
на прокурора   изслуша докладваното
от председателя ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ  
по адм. дело № 2829/2006.

 

Производството е по реда на чл. 23 от Закона за Върховния административен съд.
Образувано е по жалба на “Сдружение за транспортна дейност и услуги авто 94”—гр.Варна против § 3 от ПЗР на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (Загл. изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2002 г.),издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г., в сила от 14.04.2000 г., изм., бр. 48 от 14.05.2002 г., изм. и доп., бр. 105 от 8.11.2002 г.; изм. с Решение № 7802 от 23.07.2003 г. на ВАС на РБ – бр. 68 от 1.08.2003 г., в сила от 1.08.2003 г.; изм., бр. 105 от 2.12.2003 г., в сила от 8.12.2003 г., бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 3.01.2006 г., изм. и доп., бр. 21 от 10.03.2006 г. С определение от 20.04.2006год. към делото са съединени и жалбите на Сдружение с нестопанска цел за обществено полезна дейност “Съюз на застрахованите в България”-гр.Бургас, на Юлиян Атанасов Чолаков от гр.Варна и Валери Ганчев Даскалов от гр.Русе.
В жалбата “Сдружение за транспортна дейност и услуги авто 94”—гр.Варна, представляванто от председателя Димчо Иванов Иванов се твърди, че обжалваният акт е издаден при липса на законна или делегирана компетентност /чл.12,т.1 от ЗВАС/, налице е съществено нарушение на административно-производствените правила, нормата не е мотивирана, налице е противоречие с материално-правни разпоредби /чл.12,т.4 от ЗВАС/, като с нормата ЗДвП е недопустимо дописан и се създават правоотношения и задължения за лица, каквито не са създадени със ЗДвП. Правят се още и оплаквания, че разпоредбата е в несъответствие с целта на закона /чл.12,т.5 от ЗВАС, а изискванията й са обективно неизпълними.
По изложените съображения моли Върховния административен съд да отмени всички редакции на посочения параграф, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В жалбата на сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност “Съюз на застрахованите в България”-гр.Бургас , представлявано от Георги Петров Бакалов, което атакува § 3,ал.1 и ал.2,т.5 от цитираната наредба се правят оплаквания, че въпросните разпоредби противоречат на разпоредбата на чл.2а от ЗНА, тъй като лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на новия нормативен акт не са били уведомени по установения от закона ред и на засегнатите не е била дадена възможност в установения от закона срок да представят предложения и възражения. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваните разпоредби.
В жалбата на Юлиян Атанасов Чолаков от гр.Варна се атакуват както разпоредбите на § 3,ал.1, и ал.3 от Преходните и заключителна разпоредби на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, така и самата наредба. В жалбата се твърди, че Наредба № І-45 е издадена в несъответствие с нормите на ЗДвП, тъй като в последния не е предвидено /забранено или указано/ редът да включва нееднократна или периодична пререгистрация на превозните средства, като определяйки с наредбата краен срок за пререгистрация и променяйки правната стойност и характера на вече издаден декларативен административен акт от постоянен на временен министърът на вътрешните работи е надвхвърлил правомощията си, дадени му с чл.140,ал.2 от ЗДвП. Навеждат се и доводи за несътветствие на обжалваните актове с целта на ЗДвП. В жалбата се навеждат и оплаквания за противоречие на чл.14,ал.2,т.2 и чл.21 от наредбата с раздел V на Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по ЗДТ, с чл.12,ал.2 от ЗАОФЮЛ, чл.4 и чл.11 от ЗАП и чл.12,т.1 от ЗВАС. Жалбоподателят твърди, че обжалваните разпоредби са в противоречие с чл.14 от ЗНА и чл.60 от Конституцията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваните актове, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В жалбата на Валери Ганчев Даскалов от гр.Русе против § 3,ал.1, и ал.3 от Преходните и заключителна разпоредби на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, се правят оплаквания, че обжалваните разпоредби противоречат на ЗДвП, тъй като последният не предвижда действия за отказ на регистрация. Навеждат се и доводи, че разпоредбите противоречат на чл.5 от Закона за националната стандартизация, който определя, че българските стандарти се прилагат доброволно, поради което задължителното подменяне на регистрационните табели на превозните средства е условие и изискване на министъра на МВР, с което той надхвърля правомощията си, дадени му по ЗДвП. Навеждат се и оплаквания, че с въвеждането на мярката «служебно прекратяване на регистрацията» на моторните превозни средства, министърът е нарушил ЗДвП, тъй като е регламентирал условие в противоречие на чл.140,ал.2 от ЗДвП и второ е въвел като принудителна мярка «служебно прекратяване на регистрацията», която мярка не е предвидена в закона. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваните разпоредби, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Министърът на вътрешните работи чрез своя процесуален представител изразява становище,че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Посочва се, че по силата на чл.140,ал.2 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е компетентен да издаде обжалвания нормативен акт, като правната регламентация на материята е в съответствие и с разпоредбата на чл.3,ал.1 от ЗНА. Твърди се още, че при издаване на обжалваните разпоредби не е допуснато нарушение на административно-производствените правила, нито пък е допуснато нарушение на чл.2а от ЗНА. По отношение на твърдяните в жалбите доводи за противоречие на разпоредбите с материално-правни разпоредби се излагат доводи, че ЗДвП оправомощава министъра да определя вида на регистрационните табели, а разпоредбите на § 3,ал.1 и 3 от ПЗР на Наредбата обезпечават прилагането на установените правила спрямо висящите правоотношения и юридически факти, които са започнали, но не са довършени, поради което не противоречат на норми от по-висш порядък, а ги доразвиват и регламентират условията за тяхното прилагане. По отношение на твърдяното нарушение с чл.5 от ЗНС е изложено становище, че то е неоснователно, тъй като когато с нормативен акт се прави препращане към български държавен стандарт, като част от норма той се превръща в задължително правило за поведение. Излагат се и доводи, че с обжалваните разпоредби не се създават принудителни административни мерки и че ЗДвП не съдържа регламентация на тези отношения, поради което не е налице противоречие с норми от по-висш ранг. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отхвърли жалбите като неоснователни.
По реда на чл.21,ал.2 от ЗВАС като заинтересувана страна в процеса е конституиран министърът на отбраната. Същият взема становище, че обжалваната наредба, в това число и отделните разпоредби, е законосъобразна, а наведените в обратния смисъл оплаквания в жалбите се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Съгласно чл.125,ал.2 от Конституцията на Република България, Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Тези актове имат нормативен характер, с тях се създават права и задължения за неограничен кръг правни субекти, за които съществува правен интерес да ги обжалват пред ВАС, ако считат, че те противоречат на закона като нормативен акт от по-висока степен и накърняват правата и законните им интереси. Съгласно чл.13,ал.1 от ЗВАС жалба или протест се подават без ограничение във времето.
В този смисъл следва да бъде прието, че жалбоподателите имат правен интерес да атакуват обжалваните разпоредби , тъй като считат, че при издаването им постановлението са нарушени законови разпоредби и по този начин са накърнени правата и законните им интереси. Поради това следва да бъде прието, че подадените жалби са процесуално допустими.

І. По жалбата “Сдружение за транспортна дейност и услуги авто 94”—гр.Варна
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Нормата на чл.140,ал.2 от ЗДвП разпорежда, че редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната. В изпълнение на това си правомощие министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (Загл. изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2002 г.). Атакуваните от жалбоподателя разпоредби имат следното съдържание :
– §3,ал.1 (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2006 г., бр. 34 от 2006 г.) Регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, са валидни до 31.V.2006 г.
– § 3,ал.3 (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2006 г., бр. 34 от 2006 г.) От 1.VI.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591.
т.1.Първото оплакване, което се прави в жалбата е относно това, че актът е издаден от министърът на вътрешните работи при липса на законова или делегирана компетентност, което съставлява нарушение по смисъла на чл.12,т.1 от ЗВАС. По така направеното оплакване съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 3 от ЗНА в материята, до която се отнася, законът трябва да уреди пълно всички основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, а за уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. Чл.1,ал.1 от ЗДвП определя, че този закон урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове. От анализът на тази разпоредба в светлината на чл.3 от ЗНА следва изводът, че не всички обществени отношения свързани с правилата за движение по пътищята се регламентират със закон. На трайна законова регламентация подлежат основните отношения, а останалите отношения се регламентират с подзаконов акт. Проявления в тази насока е разпоредбата на чл.140,ал.2 от ЗДвП, според която редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната. В изпълнение на това си правомощие министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (Загл. изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2002 г.).
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за нормативните актове нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията, от закон или от указ. Нормата на чл. 115 от Конституцията регламентира актовете, издавани от министрите, и според нея последните издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваният подзаконов нормативен акт, в това число и атакуваните разпоредби на § 3 от ПЗР, е издаден на основание и в изпълнение на закона, при наличието на законова делегация. В Закона за движение по пътищата е дадена само трайната уредба на обществените отношения, а по-динамичната уредба в тези отношения, в това число и регистрацията на превозните средства, е определено да бъде регламентирана по подзаконов ред. Затова не може да се възприеме тезата на жалбоподателя, че атакуваните разпоредби са издадени при липса на законова компетентност.
т.2. Второто основно оплакване, което се поддържа в жалбата е за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила в смисъл, че измененията и допълненията на § 3, извършени с публикациите в ДВ бр.48/02год. и бр.1/2006год. не са съгласувани с министъра на транспорта и министъра на отбраната, каквото изискване следва от нормата на чл.140,ал.2 от ЗДвП. Така направеното оплакване е неоснователно, тъй като от представените по административната преписка доказателства/намиращи се по присъединеното адм. дело № 3563/06год./ е видно, че при приемане на въпросните изменения министърът на вътрешните работи е изпълнил задължението си по чл.140,ал.2 от ЗДвП, като е изпратил проектите за изменения на министърите на транспорта и отбраната за съгласуване.
т.3. Третото оплакване, което се прави в жалбата на сдружението, е че обжалваният параграф не е мотивиран. Така направеното оплакване е неоснователно. Законът за нормативните актове поставя изискване за мотивиране на проектите за нормативен акт, но не и на самият нормативен акт. Отделно от това в случая въпросът за мотивите на административния орган да издаде въпросните разпоредби е въпрос на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол.
т.4. Едно от основните оплаквания, които се поддържат в жалбата, е за противоречие на обжалваните разпоредби с материално правните разпоредби на ЗДвП. По конкретно в тази насока се твърди, че материалният закон не предвижда задължение за съобразяване на табелите с някакви признаци и съответно не вменява никакви задължения на субектите в тая насока. Твърди се още, че с разпоредбата на §3,ал.3 от ПЗР, която предвижда служебно прекратяване на регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, се създава адна принудителна административна мярка, с изключително тежки последици, което е недопустимо предвид на това, че подобна административна мярка не е предвидена в ЗДвП.
Така направеното оплакване е неоснователно.
По изложените в т.І.1 от настоящето решение мотиви следва да бъде прието, че обществените отношения, свързани с регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определят с поззаконов нормативен акт. При този начин на правна регламентация на отношенията е логично ЗДвП да не съдържа разпоредби, които да поставят изисквания по отношение на регистрационните табели. Такива изисквания са създадени с процесната Наредба № І-45, издадена от министъра на вътрешните работи в изпълнение на законова делагация. В този смисъл не може да бъде възприета тезата на жалбоподателя, че с атакуваните алинея на §3 от ПЗР на наредбата се създават задължения за субектите, които не са регламентирани със закон. Отделно от това следва да бъде посочено, че процесните разпоредби единствено регламентират сроковете за изпълнение на задълженията, а самите задължения относно вида на регистрационните табели са създадени с други разпоредби /чл.10/ на наредбата.
Що се касае до оплакването за създаване на законово нерагламентира принудителна административна мярка, то същото е неоснователно, тъй като вече цитираната по-горе разпоредба на чл.1,ал.1 от ЗДвП дава възможност и с подзаконов нормативен акт да се създават принудителни административни мерки.
т.5. В жалбата се прави и оплакване, че обжалваните разпоредби са в несъответствие с целта на закона, което съставлява нарушение по чл.12,т.5 от ЗВАС.
Направеното оплакване е неоснователно. Законовата регламентация на целта на ЗДвП е дадена в чл.1,ал.2 от същия. Според нормата, целта на този закон е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. В изпълнение на целта на закона е и разпоредбата на чл.140,ал.1 от същия, според която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В този смисъл следва да бъде прието, че изискванията към табелите с регистрационен номер са пряко свързани с целта на ЗДвП, и наведените в обратния смисъл доводи се явяват неоснователни.
т.6. Последното оплакване, което се прави в жалбата на сдружението, е че изискванията на § 3 от ПЗР на наредбата са обективно неизпълними. Направеното оплакване е неоснователно. В тази насока не се сочи никаква конкретна правна норма, на която разпоредбите противоречат. Отделно от това следва да бъде посочено, че Наредбата е в сила от 14.04.200год., първоначално определените срокове в § 3,ал.2 от ПЗР изтичат до края на 2005год., а неизпълнението на сроковете от адресатите на разпоредбите е причина за възникналите затруднения по смяна на регистрационните табели.
По изложените съображения жалбата на “Сдружение за транспортна дейност и услуги авто 94”—гр.Варна против § 3 от ПЗР на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (Загл. изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2002 г.),издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г., в сила от 14.04.2000 г., изм., бр. 48 от 14.05.2002 г., изм. и доп., бр. 105 от 8.11.2002 г.; изм. с Решение № 7802 от 23.07.2003 г. на ВАС на РБ – бр. 68 от 1.08.2003 г., в сила от 1.08.2003 г.; изм., бр. 105 от 2.12.2003 г., в сила от 8.12.2003 г., бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 3.01.2006 г., изм. и доп., бр. 21 от 10.03.2006 г. се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

ІІ.По жалбата на сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност “Съюз на застрахованите в България”-гр.Бургас
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
т.1.Първото оплакване, което се поддържа в жалбата е за допуснато нарушение на чл.2а от ЗНА. В тази насока се навеждат аргументи, че при изготвянето на промените на §3 не е било взето становището на засегнатите лица.
Така направеното оплакване е неоснователно. Съгласно чл.2а от ЗНА, лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане ; уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган. Атакуваните разпоредби на §3 не създават законови задължения, а само регламентират сроковете, в които следва да бъдат изпълнени законови задължения, създадени по силата на други правни норми, респективно въвеждат принудителни мерки при неизпълнението на тези задължения. Отделно от това следва да бъде посочено, че жалбоподателят не е представил никакви доказателства относно предмета си на дейност, за да се приеме, че той попада в кръга на лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт по смисъла на чл.2а от ЗНА.
т.2. Другото основно оплакване, което се поддържа в друга жалба вх.№ Ж-2254/17.05.2006год. е за противоречие на атакуваните норми с разпоредбата на чл.5 от Закона за националната стандартизация /ЗНС/.
Така направеното оплакване също е неоснователно.
Разпоредбата на чл.5,ал.1 от ЗНС действително предвижда, че българските стандарти се прилагат доброволно. Но същият закон не съдържа забрана по силата на норма на друг закон или друг нормативен акт да бъде извършено препращане към българския държавен стандарт. В този случай БДС се превръща в задължително правило на поведение по силата на препращащата правна норма.
По изложените съображения следва да бъде прието, че жалбата на сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност “Съюз на застрахованите в България”-гр.Бургас се явява неоснователна и ката такава следва да бъде отхвърлена.

ІІІ.По жалбата на Юлиян Атанасов Чолаков от гр.Варна
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
т.1. Първото основно оплакване, което се прави в жалбата, е за несъответствие на Наредба № І-45 с нормите на ЗДвП. В тази насока се твърди, че ЗДвП не е предвижда редът за регистраране да включва неоднократна или периодична пререгистрация на превозни средства или служебно прекратяване на регистрацията, извършена надлежно по стария ред и включваща правото на превозните средства да участвуват в пътното движение, като по този начин министърът е надхвърлил правомощията си, дадени му с чл.140,ал.2 от ЗДвП. По изложение по-горе в І.т.1. мотиви на настоящето решение направеното оплакване се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
т.2. Другото основно оплакване, което се поддържа в жалбата е за несъответствие на обжалвания акт и разпоредби с целта на ЗДвП. По изложените в І.т.5 мотиви оплакването се явява неоснователно.
т.3. В жалбата на Юлиян Атанасов Чолаков се прави и оплакване за несъответствие на Наредба № І-45 със чл.14 от ЗНА.
Направеното оплакване е неоснователно.
Нормата на чл.14,ал.1 от ЗНА определя, че обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Алинея втора на същия член пък разпорежда, че обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден. Мотиви относно правната регламентация на обществените отношения в процесната материя са изложени по-горе. На тази плоскост следва да бъде допълнено, че от влизането в сила сила на Наредба № І-45 се въвеждат нови изисквания по отношение на табелите с регистрационен номер. С оглед на тези нови изисквания с наредбата е реггламентиран и въпросът за заварените регистрационните табели на превозните средства, които не отговарят на новите изисквания. В този смисъл нормативният акт регулира заварени обществени отношения, а не предава обратно действие на правни норми. Все в тази връзка не може да се възприеме и тезата, че с обжалваният акт с обратна сила се въвеждат санкции, което съставлява противоречие с нормата на чл.14,ал.3 от ЗНА. По легален път с нормите на §3 от ПЗР на наредбата е определен срокът, до който продължава действието на старите регистрационни номера и в който собствениците на превозни средства следва да извършат подмяна на същите, а с нормата на ал.3 е определена принудителната административната мярка при неизпълнението на това задължение.
т.4. В жалбата се прави и оплакване за несъответствие на атакуваните разпоредби с нормата на чл.60 от Конституцията. Навеждат се доводи, че негативните последици от крайния срок са най-вече за по-бедните собственици, които по обясними причини притежават голям процент от подлежащите на пререгистрация автомобили.
Оплакването е неоснователно.
Разпоредбата на чл.60,ал.1 от Конституцията определя, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. С обжалваните разпоредби се създават задължения за промяна/смяна/ на регистрационните табели предвид въвеждането на нови изисквания към тях. Следователно, изискването за промяна не е свързано по никакъв начин с доходите и имуществото на гражданите, а с факта, че регистрационните табели на притежаваните от тях превозни средства не отговаря на въведените изисквания.
т.5. В жалбата се прави оплакване за противоречие на разпоредбите на чл.14,ал.2,т.2 и чл.21,ал.1 от Наредбата с раздел V на Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по ЗДТ, както и с чл.12,ал.2 от ЗАОФЮЛ , чл.4 и чл.11,ал.3 от ЗАП и чл.12,т.1 от ЗВАС, като се излагат и съответните доводи в тази насока.
Направените оплаквания са неоснователни.
Разпоредбата на чл.14,ал.2,т.2 от наредбата определя, че превозното средство се представя задължително за идентификация освен в случаите на . подмяна на свидетелството за регистрация при запазване на собствеността. Нормата на чл.21,ал.1 от наредбата постановявя, че възстановяване на регистрацията може да се извърши при поискване от собственика с данните от отчета на превозното средство по реда на чл. 14 – 17. Цитираната Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по ЗДТ, не е по-висок по ранг нормативен акт, за бъде извършена преценка за съответствие. Освен това, тя регламентира размера на съответната държавна такса, а не и изисквания за регистрация на превозни средства. Цитираните разпоредби на ЗАОФЮЛ и ЗАП регламентират други обществени отношения, поради което разпоредбите на чл.14,ал.2,т.2 и чл.21,ал.1 от Наредба № І-45 не са в противоречие с тях.

По жалбата на Валери Ганчев Даскалов от гр.Русе.
Разгледана по същество тя също е неоснователна.
т.1. Първото оплакване, което се поддържа в жалбата, че издавайки атакуваните разпоредби на § 3,ал.1 и 3 от ПЗР на наредбата министърът на вътрешните работи е излязъл извън делегираните му по закон правомощия. Конкретно в тази насока се излогат и доводи, свързани с мотивите на решение № 7802 от 23.07.2003год. на Върховния даминистративен съд по адм.д. 3048/2003год. , с което е отменен чл.1,ал.1 от наредбата относно думата «условията». Направеното оплакване е неоснователно, като в тази насока следва да се имат предвид мотивите по І.т.1 от решението. Що се касае до цитираното решение на ВАС, то следва да бъде посочено, че в мотивите на същото е направен изводът, че «ред» и «условия» са две различни понятия, с различно съдържание и в този смисъл регламентирането на “реда” за извършването на дадена дейност става с процесуалноправни норми, а регламентирането на “условията” – с материалноправни норми. Атакуваните разпоредби регламентират срокове за изпълнение на задължения, респективно принудителни административни мерки при неизпълнението им. В този смисъл същите се явяват процесуални, а не материално правни норми, и по логиката на цитираното решение министърът е в правото си да издава такива.
т.2. Друго оплакване, което се прави в жалбата, е за противоречие на атакуваните разпоредби с чл.5 от ЗНС. По изложените по ІІ.т.2 мотиви от решението оплакването е неоснователно.
т.3. В жалбата се твърди, че нормата на §3,ал.3 от наредбата е противоречива, несъстоятелна и противозаконна, като конкретно се сочи несъответствие с нормите на чл.144 и чл.145 от ЗДвП, както и други разпоредби на самата наредба. Направеното оплакване е неоснователно. Цитираните норми на чл.144 и чл.145 регламентират въпроса за промяна на собствеността на моторните превозни средства, която промяна води при всичи случаи и до промяна на регистрацията. На практика в жалбата се сочи конкретен казус, при който ако бъдат спазени всички законови изисквания при промяна на собствеността на МПС ще се извърши и поставяне на нови регистрационни табели, отговарящи на съответния БДС. В този ред на мисли не съществува противоречие между нормите на § 3,ал.1 и 3 от ПЗР на наредбата и чл.144 и 145 от ЗДвП.
т.4.Последоното оплакване, което се поддържа в жалбата, че ЗДвП не съдържа терминология и текс «служебно прекратяване на регистрацията» , поради което с въвеждането на подобна мярка като резултат от неизпълнено условие да бъдат подменени регистрационните табели министърът на вътрешните работи е нарушил чл.140,ал.2 от ЗДвП. По изложените в І.т.4 мотиви оплакването се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че жалбата на Валери Ганчев Даскалов се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на осн.чл.23 от ЗВАС, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБИТЕ на “Сдружение за транспортна дейност и услуги авто 94”—гр.Варна, представлявано от председателя Димчо Иванов Иванов, със съдебен адрес гр.Варна, ул.»пирин» № 30,вх.Б, ап.54, ; сдружение с нестопанска цел за обществено полезна дейност “Съюз на застрахованите в България”-гр.Бургас,ж.к.»Лазур»,бл.7, вх.А, представлявано от председателя Георги Петров Бакалов, ; на Юлиян Атанасов Чолаков от гр.Варна, бул.»Владислав Варненчик» № 133, бл.40,вх.А, ап.43, ЕГН 5409161102 и на Валери Ганчев Даскалов от гр.Русе, ул.»Черно море» № 2, вх.Б, против НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (Загл. изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2002 г.),издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г., в сила от 14.04.2000 г., изм., бр. 48 от 14.05.2002 г., изм. и доп., бр. 105 от 8.11.2002 г.; изм. с Решение № 7802 от 23.07.2003 г. на ВАС на РБ – бр. 68 от 1.08.2003 г., в сила от 1.08.2003 г.; изм., бр. 105 от 2.12.2003 г., в сила от 8.12.2003 г., бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 3.01.2006 г., изм. и доп., бр. 21 от 10.03.2006 г., в това число чл.14,ал.2,т.2, чл.21,ал.1 и § 3, ал.1 и 3 от ПЗР от същата наредба, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Йордан Константинов
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Бисерка Коцева
/п/ Анна Димитрова
/п/ Мариника Чернева
/п/ Румяна Монова

Leave a Reply