Конвенция за защита правата на човека
Положения от Конвенцията за защита правата на човека, които според мен са нарушени с действията на МВР и българския административен съд.
Член 5
Право на свобода и сигурност- нарушено ми е правото на правна сигурност с опитите да бъда принуден да изпълня наредба на МВР, противоречаща на ЗДвП и Закона за стандартизацията /2005 г./
Член 6
Право на справедлив съдебен процес
1.Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Не мога да бъда убеден в безпристрастността и справедливостта на ВАС след неговия отказ да отмени Наредба І – 45 на МВР въпреки очевидното и противоречие с чл. 141 на ЗДвП и чл. 5 на Закона за стандартизацията.
Член 13
Право на ефективни правни средства за защита
Всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.
Беше ми отказано приложението на чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с жалбата ми.
Член 14
Забрана на дискриминацията
Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.
Член 17
Забрана на злоупотребата с права
Никоя от разпоредбите на тази Конвенция не може да се тълкува като предоставяща правото на някоя държава, група или лице да осъществява дейност или действия, имащи за цел разрушаването на което и да е от правата п свободите, предвидени в тази Конвенция, или ограничаването им в по-голяма степен от предвидената в Конвенцията.
МВР с наредба І – 45 ми отнема правото да се ползвам от чл. 141 от ЗДвП и чл. 5 на Закона за стандартизацията.
Член 34
Индивидуални жалби
Съдът може да бъде сезиран с жалба от всяко лице, неправителствена организация или група лица, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на някоя от Високодоговарящите страни, на правата, провъзгласени в Конвенцията или в протоколите към нея. Високодоговарящите страни са длъжни да не създават по никакъв начин пречки за ефективното упражняване на това право.
Член 35
Условия за допустимост
1. Съдът може да бъде сезиран само след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита, в съответствие с общопризнатите норми на международното право, в срок от шест месеца след датата на окончателното решение на националната инстанция.
2. Съдът не разглежда индивидуална жалба, подадена на основание член 34, която е:
а) анонимна, или
b) представлява по същество дело, вече разгледано от Съда или в хода на друга процедура на международно разглеждане или решаване на спорове и не съдържа нова информация, отнасяща се към това дело.
3. Съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена съгласно член 34, която той сметне за несъвместима с разпоредбите на Конвенцията или на протоколите към нея, за явно необоснована и.ти представляваща злоупотреба с правото на жалба.
4. Съдът отхвърля всяка жалба, която той сметне за недопустима по силата на този член. Той може да направи това на всеки етап от процедурата.
Член 38
Разглеждане на делото и процедура за приятелско споразумение
1. В случай че Съдът обяви дадена жалба за допустима, той:
а) продължава разглеждането на делото съвместно с представителите на страните и, ако е необходимо, предприема разследване, за чието ефективно осъществяване заинтересуваните държави са длъжни да създават всички необходими условия;
b) се поставя на разположение на заинтересуваните страни с цел да се постигне приятелско решаване на спора, на основата на зачитане правата на човека, както те са определени в Конвенцията и в протоколите към нея.
2. Осъществяваната в съответствие с алинея 1b) процедура е поверителна.
Член 39
Постигане на приятелско споразумение
В случай на постигане на приятелско споразумение Съдът заличава делото от своя списък чрез решение, ограничаващо се до кратко изложение на фактите и на постигнатото споразумение.
Член 40
Открито заседание и достъп до документите
1. Заседанията са открити, освен ако Съдът в изключителни случаи не реши друго.
2. Депозираните в регистратурата документи са достъпни за обществеността, освен ако председателят на Съда не реши друго.
Член 41
Справедливо обезщетение
Ако Съдът установи, че е имало нарушение на Конвенцията или на протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение. Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.
Член 42
Решения на камарите
Решенията на камарите стават окончателни в съответствие с разпоредбите на член 44, алинея 2.
Член 43
Препращане на дело в Голямата камара
1. В срок от три месеца след датата на решението на дадена камара всяка страна по делото може, в изключителни случаи, да поиска отнасяне на делото в Голямата камара.
2. Състав от петима съдии от Голямата камара приема молбата, ако делото засяга съществен въпрос по тълкуването или прилагането на Конвенцията или на протоколите към нея, или пък съществен проблем от общ характер.
3. Ако съставът приеме молбата за разглеждане, Голямата камара се произнася по делото с решение.
Член 44
Окончателни решения
1. Решението на Голямата камара е окончателно.
2. Решението на дадена камара става окончателно:
а) когато страните заявят, че няма да поискат делото да бъде отнесено в Голямата камара, или
b) три месеца след датата на решението, ако не е поискано отнасяне на делото в Голямата камара; или
с) когато съставът на Голямата камара отхвърли молбата за отнасяне, подадена съгласно член 43.
3. Окончателното решение се публикува.
Член 45
Мотиви на решенията и определенията
1. Решенията и определенията, с които жалбите се обявяват за допустими или недопустими, се мотивират.
2. Ако в цялостния си вид или в отделни свои части решението не изразява единодушното становище на съдиите, всеки съдия има право да приложи към него особеното си мнение.
Член 46
Задължителна сила и изпълнение на решенията
1. Високодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателното решение на Съда по всяко дело, по което те са страна.
2. Окончателното решение на Съда се изпраща на Комитета на министрите, който следи за неговото изпълнение.
Конвенция за защита правата на
човека и основните свободи изменена
и допълнена от Протокол No. 11
придружена от Допълнителния
протокол и Протоколи No. 4, 6 и 7
Текстът на Конвенцията е видоизменен съгласно разпоредбите на
Протокол No. 3 (ETS No. 45), който влезе в сила на 21 септември 1970 г.,
на Протокол No. 5 (ETS No. 55), който влезе в сила на 20 декември 1971 г.,
и на Протокол No. 8 (ETS No. 118), който влезе в сила на 1 януари 1990 г.,
и включва също текста на Протокол No. 2 (ETS No. 44), който, съгласно
своя член 5 алинея 3, е интегрална част от Конвенцията от влизането си в
сила на 21 септември 1970 г. Βсички разпоредби, които са били
видоизменени или добавени от тези протоколи, се заместват от Протокол
No. 11 от датата на неговото влизане в сила на 1 ноември 1998 г. От тази
дата Протокол No. 9 (ETS No. 140), който влезе в сила на 1 октомври 1994
г., се отменя.
Секретариат на Европейския съд по правата на човека
ноември 1998
Член 1 . Задължение за зачитане правата на човека
Βисокодоговарящите страни осигуряват на всяко лице под тяхна
юрисдикция правата и свободите, определени в Част I на тази
Конвенция.
ЧАСТ I . ПРАВА И СВОБОДИ
Член 3 . Забрана на изтезанията
Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отношение или наказание.
Член 6 . Право на справедлив съдебен процес
1. Βсяко лице, при решаването на правен спор относно неговите
граждански права и задължения или основателността на каквото и
да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо
и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим
и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
3. Βсяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има
минимум следните права:
a) да бъде незабавно и в подробности информирано за характера
и причините за обвинението срещу него на разбираем за него
език;
b) да има достатъчно време и възможности за подготовка на
своята защита;
c) да се защитава лично или да ползува адвокат по свой избор; ако
не разполага със средства за заплащане на адвокат, да му бъде
предоставена безплатно служебна защита, когато го изискват
интересите на правосъдието;
Член 7 . Неналагане на наказание без закон
1. Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което
в момента на неговото извършване не е било квалифицирано като
престъпление по националното или международното право. Не
може да бъде налагано наказание по-тежко от това, което е било
предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е
било извършено.
Член 13 . Право на ефективни правни средства за защита
Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са
нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната
защита пред съответните национални власти, дори и нарушението
да е извършено от лица, действуващи при упражняване на
служебни функции.
Член 14 . Забрана на дискриминацията
Упражняването на правата и свободите, изложени в тази
Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация,
основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и
други убеждения, национален или социален произход,
принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение
или друг някакъв признак.
ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ КЪМ
КОНΒЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА ПРАΒАТА
НА ЧОΒЕКА И ОСНОΒНИТЕ СΒОБОДИ
Правителствата, подписали този Протокол като членове на Съвета на Европа, решени да предприемат действия за осигуряването на колективни гаранции за някои други права и свободи освен включените вече в Част I на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., (по–нататък наричана „Конвенцията„), се договориха за следното:
Член 1 . Защита на собствеността
Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползува от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.
Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползуването на притежанията в съответствие с общия интерес_ или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.