Размисли по пътя към Европа

                                                                             ЧРЕЗ
                                                                                ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
                                                                                ДО
                                                                                ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
                                                                                С О Ф И Я
                                 К А С А Ц И О Н Н А   Ж А Л Б А             
                                          от Димитър Николов Митев,
                                          живущ в гр. Пловдив, ул………………………………….
                                          ПРОТИВ
                                          решението от 28.07.2009 г.по адм. д. № 397 от 2009 г.
                                          на Административен съд – Пловдив, ІІІ. Отд. VІІ състав.
                   ГОСПОДА ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
               с горепосоченото решение по адм. д. № 397 от 28.07.2009г. на Пловдивски административен съд е отхвърлен предявения от мен иск за обезщетение за вреди, причинени ми от незаконосъобразното наказателно постановление № 1302 от 03.07.2008 г. на РПУ Карлово и от повторното спиране от движение на автомобила ми, съобщено ми с писмо от РПУ –Карлово изх. №  4335/11.06.2008 г. За да отхвърли иска, административният съд е приел, че искът бил неправилно насочен срещу Министерството на вътрешните работи и по тази причина това министерство не би могло да отговаря за такъв иск. Ако това е така, то административния съд е длъжен СЛУЖЕБНО ДА СЛЕДИ ЗА ПРАВИЛНОТО КОНСТИТУИРАНЕ НА СТРАНИТЕ. Съгласно чл. 205 на АПК исковете за обезщетение се предявяват срещу юридическото лице,представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт са произлезли вредите. В случая отмененото наказателно постановление е издадено от началника на РПУ – Карлово, което влиза в състава на Областната дирекция на МВР – Пловдив, която дирекция съгласно чл.14, ал. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е юридическо лице, поради което като ответник в производството е следвало административният съд да конституира тази дирекция. Ако делото е протекло без участието на ответника по делото, то само на това основание делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от същия съд, който да разгледа делото след като правилно конституира страните по него.
                   В уточнението си към исковата ми молба посочих МВР София като ответник, ръководейки се от обстоятелството, че РПУ – Карлово е издало отмененото като незаконосъобразно НП срещу мен базирайки се на нормативен документ, който е издаден не от ОД на МВР – Пловдив, а от Министерството на вътрешните работи и по тази причина ми се струваше логично именно то да бъде ответник за незаконосъобразното НП.
                  Освен това отхвърлянето на иска ми за обезщетение Пловдивският административен съд е мотивирал с това, че отмененото като незаконосъобразно НП, издадено от РПУ  Карлово, няма отношение към имуществените вреди, претърпяни от мен, а такова отношение има отменената като незаконосъобразна ПАМ от директора на ОДП – Габрово. Съдът е записал в мотивите си още: „С исковата си молба М. е изложил детайлно фактическите основания /обстоятелствената част/ на всяка една от претенциите си за имуществена и неимуществена обезвреда от ответника, като в това производство сочи, че ИМЕННО ЦИТИРАНОТО ОТМЕНЕНО ПО СЪОТВЕТНИЯ РЕД НП Е ПОРОДИЛО ОПИСАНИЯ КОМПЛЕКС ОТ ВРЕДИ В СФЕРАТА МУ” Курсивът мой – Д. М./
                   Видно от документите по делото никъде не съм твърдил, че именно отмененото НП е породило описания комплекс от вреди в сферата ми. Като се изключат разходите по воденето на НАХД № 175/2008 по описа на РС – Карлово възлизащи на 40 /четиридесет/ лева, всички останали имуществени вреди съм аргументирал с повторното спиране на автомобила ми от движение. Същевременно неимуществените вреди са резултат както на отмененото незаконосъобразно НП, така и на повторното спиране на автомобила от движение. Твърдях и продължавам да твърдя, че двете – НП и спирането на автомобила ми от движение, по съвкупност доведоха до посочените от мен имуществени и неимуществени вреди.
                   Неправилното според мен решение  на съда, че ищецът не е установил настъпването на имуществените вреди в общо размер 1500 лева в патримониума си е причинено от обстоятелството, че според съда отношение към имуществените вреди има „отменената  като незаконосъобразна ПАМ спрямо ищеца” от представените по делото доказателства. Очевидно е прието, че след като ПАМ за спиране на автомобила ми от движение е отменена като незаконосъобразна от директора на ОДП – Габрово, аз съм могъл да ползвам автомобила си и следователно не съм могъл да претърпя вреди.
                   Горният извод се налага от факта, че никъде в мотивите си за отхърляне на иска ми за обезщетение СЪДЪТ НЕ Е ОБСЪЖДАЛ приложеното в документите по делото писмо от началника на РПУ Карлово изх. № 4335 от 11.06.2008 г., с което съм уведомен, че автомобилът ми е спрян от движение считано от 01.06.2006 г.
 В тази връзка е необходимо съдът да има предвид следното:

1. Наличието на цитираното писмо от РПУ Карлово удостоверява, че заповедта за отмяна на ПАМ от директора на  ОДП  Габрово като незаконосъобразна и противоречаща на материалния закон де факто е анулирана. Следователно, съобразявайки се с информацията в писмото аз не можех да ползвам автомобила си.
2. Въпреки че за нуждите на решаването на настоящия мой иск въпросът за вината на ответника не стои по принцип, все пак мисля, че съдът би могъл да има предвид, че писмото изх. № 4335 от 11.06.2008 г. по същество е документ с невярно съдържание. В него се твърди, че автомобилът ми е бил спрян от движение от 01.06.2006 г., а това не отговаря на истината. Това обстоятелство подробно  съм описал в уточнението към исковата си молба, но съдът не го е обсъдил. Това е изключително важно, защото лъжата, че автомобилът ми е бил спрян от движение от 01.06.2006 г. записана в официално писмо на МВР съществено подрони доверието ми в тази институция и породи усещането ми за правна и социална несигурност.
3. Съдът не е взел предвид обстоятелството, че издаването на НП от РПУ Карлово и повторното спиране от движение показва, че служителите на МВР не зачитат решението на РС Габрово. То отменя санкцията срещу мен  като незаконосъобразна, но РПУ Карлово налага санкция пак със същия мотив. Как при това положение мога да имам доверие на тази институция?
4. В мотивите на съда е отбелязано: „досежно предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл. 1. Ал. 1 ЗОДОВ, които по силата на ал.2 на същия член се разглеждат по реда, установен в АПК, е необходимо да е налице: ако вредите са от незаконосъобразен акт- отмяната му по съответния за това ред, докато при незаконосъобразно действие или бездействие – същите се установяват от Съда, пред който е предявен иска за обезщетение.”

Въпреки горната констатация, съдът не е обсъдил вредите от горното писмо и повторното спиране на автомобила ми от движение.
                 В случая очевидно става въпрос за незаконосъобразно действие на МВР – спиране на МПС от движение в противоречие с изискванията на чл. 36 ЗАНН /към 1.6.2006 г. не ми е съставян АУАН, няма издадена съответна заповед за ПАМ/ ,на ЗДвП /в него са изрично упоменати случаите, в които МПС се спират от движение, като казусът по който съм санкциониран не е посочен сред тях/, Наредба І-45 на МВР /в която е казано Чл. 40. (1) Превозните средства се спират от движение временно: 1. При условията и по реда на чл. 171, т.2 ЗДП: 2. по искане на собственика. На временно спрените от движение превозни средства се изземва част втора на свидетелството за регистрация и се поставя знак „ СПРЯН ОТ ДВИЖЕНИЕ”- нито едно от изискванията на тази наредба не е спазено/ и Закона за националната стандартизация /чл. 5 постановява, че стандартите в Република България се прилагат доброволно, а от мен се иска принудително да променя заварено положение /. Разбираемо е, че при наличието на накива противоречия между действията на МВР и нормативната уредба по въпроса, всеки човек, включително и аз, се чувства стресиран, правно и социално несигурен и е нормално да загуби доверие в съответната институция.
                   Като се изключи цитираното писмо от РПУ Карлово нямам  издаден съответен изискуем в такъв случай документ за спирането на автомобила ми , но съдът не се е произнесъл по това, а неправилно е свързал всичките ми претенции за обезщетение  единствено с отмененото като незаконосъобразно НП, издадено от РПУ – Карлово. С други думи съдът не е изпълнил изискването на чл.1.ал. 2  от ЗОДОВ, когато вредите не са от отменен незаконосъобразен акт, съдът, пред който е предявен иска за обезщетение, да се произнесе по-същество за вредоносния за мен и семейството ми резултат от  описаните действия на МВР.
                   5.Съдът не е обърнал внимание и на обстоятелството, че  МВР с действието си по спирането на автомобила ми от движение е нарушило допълнителния протокол към конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи  , която е ратифицирана от Република България и в чиито член 1. Защита на собствеността е записано, че „Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.” След шестмесечното спиране от движение, отменено през м. април 2008 г. от директора на ОДП Габрово като незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон, МВР ме лиши повторно противоправно да ползвам автомобила си още шест месеца – до м. януари 2009 г., когато ми бяха върнати иззетите от служители на  РПУ Карлово документи на автомобила.
                  6. Съдът не е обсъдил затрудненото положение в което изпаднах като едноличен търговец с назначен работник по програма за трудоустроени лица след като не можех да ползвам услугите му поради невъзможност да пътувам до седмичните пазари в Чирпан, Карлово и Димитровград със спрения от движение автомобил, който е единственото ми превозно средство. Само от изплатената през този шестмесечен период минимална заплата и осигуровки /повече от 300 лева месечно, аз загубих над 1800 лева.  В заключителното ми изказване пред съда, което предадох към материалите по делото в писмена форма аз посочих изрично, че щетите ми от незаконосъобразните действия на МВР, представлявано от РПУ Карлово, са по-големи от заявените претенции. Посочих и мотива за тази си постъпка, а именно, че ако МВР бъде осъдено да ми заплати обезщетение, това обезщетение ще бъде изплатено за сметка на българските данъкоплатци, а не от действителните виновници за предприетите срещу мен действия.                      
                   7. В мотивите си към обжалваното решение съдът твърди, че „от разпитаните по делото свидетели М./съпруга/ и М./брат/ на ищеца не се установяват твърденията на последния за това, а именно че именно това НП е  подронило чувството му за доверие в органите на властта и по – специално на МВР като правозащитен орган, формирало е усещане у него за правна и социална несигурност, причинило е безсъние, породило нуждата от прием на съответни лекарства, болки и страдания, породени от заболяването му от “коксартроза” на дясна тазобедрена става и “гонартроза” на дясна колянна става, тахикардични сърдечни пристъпи с неврогенен характер, като в тази насока единствения медицински документ, представен по делото е от 2009г., т.е. след издаване решението на КРС по приложеното дело, съобщено на М. на 22.12.2008г./ в сила от 06.01.2009г./, когато той е бил оправдан в извършването на вмененото му с НП административно нарушение.
           а/ Това твърдение на съда не е вярно , видно от  показанията на свидетелката Митева, която  заявява : „Мъжът ми бе в нервно напрежение, което се отрази на здравето му. По-малкото беше треперене на ръцете, страдаше от безсъние, взимаше успокоителни, имаше проблеми със сърцето, имаше тахикардични пристъпи. Преди много години той имаше такова нещо, но утихна, сега се подновиха. Когато стана проблема и преди това имаше пристъп в областта на сърцето и му бяха установили изменения, които стават вследствие на прекаран инфаркт./Тук съпругата ми има предвид представеният по делото срещу МВР, представлявано от РПУ Габрово, което тече паралелно с настоящото дело документ за резултат от преглед със скенер на главата ми, състоял се малко преди гледане на делото в Габрово/Той много се притесни, тъй като е много емоционален, реагира спонтанно и аз се опасявах да не получи инфаркт.”
             б/ Погрешността на направения  от съда извод личи и от показанията на свидетеля Митев, „Знам това, че беше брат ми беше силно стресиран, че е подложен на репресивно преследваме, заради решение на Габровския съд……..Той имаше изградено много добро мнение към полицията. Беше май месец миналата година го спряха по пътя за Карлово доколкото знам. След това спиране, въпреки че той по закон има право да обжалва, беше обвинен че кара спрян бус от движение. Той два месеца преди това беше пуснат в движение от Карловското МВР. Той за това реши, че е обект на репресия. Беше много разстроен от поведението на проверяващите, които са му направили намек, че този път няма да получи справедливост. От там нататък той имаше чувството, че е обект на преднамерено поведени, той като един месец му се базави преписката, делото се забави шест месеца. Това му действаше много травматизиращо. Отделно вече се прибави притеснението от това, че при спрян бус, той не можа да си реализира дейността в пълен размер, губи клиенти, познати, позици губи, доримястото на пазара изгуби. В Габровския балкан имаме 50 декара градини и ниви – земеделска земя,и тази година имаше голяма реколта на ябълки иорехи. Циганите са ги обрали, тъй като брат той без транспорт не можа да отиде. Всичкото това го травматизира, видях за първи път да му треперят ръцете, нервната мусистема беше разбита. Започна да ходи на кардиолог. Клиентите с които контактуваме бяха настроени песимистично, Останаха неплатени сметки за отопление, за ток, неплатени заплати на мен, това го притесняваше изключително много.”
           в/ що се отнася до това, че „единствения медицински документ, представен по делото е от 2009 г.” съдът неправилно го игнорира, тъй като той илюстрира състояние, в което съм изпаднал след влизането на решението в съда, но във връзка с продължителната няколкочасова разправия в КАТ Пловдив докато ми бяха върнати документите на автомобила. Бях предупреден, че  повече няма да има спирания  от движение автомобила ми заради които съдът  отменя глобите, а ще ми налагат само глоби, които не подлежат на обжалване пред съда.  В крайна сметка след няколко часа престой и разправии в КАТ получих документите на автомобила си, но за разлика от ОДП Габрово ОДП – Пловдив не ми  издаде никакъв документ, отменящ спирането на автомобила от движение, посочено в писмото от РПУ Карлово. Напрежението от този сблъсък в КАТ беше причината за получения сърдечен пристъп, документ за който съм представил и който съдът неправилно игнорира като несвързан с действията на МВР спрямо мен.                   
                   8. Съдът неправилно е игнорирал моето твърдение и показанията на свидетелите за дискомфорта, който съм изпитвал аз и семейството ми в резултат на повторното спиране на автомобила ми от движение.
                    9. Видно от мотивите за решението Съдът при неговото постановяване  не е обсъдил и съответно не е взел предвид посочените от мен загуби по линия на така наречените неоценими щети.
                    Господа върховни съдии,
                    повече от очевидно е, че искът ми е доказан по основание. Освен това предявеният иск е доказан и по размер с всички допустими доказателства. С приложеното дело  и свидетелските показания се удостоверява размера на имуществените ми вреди.
                    Въпреки че   с моите  пояснения  и документи и свидетелските показания понесените от мен  болки и страдания са доказани, все пак, за да няма каквото и да било съмнение, моля допълнително да приемете медицински документи за заболяванията ми от коксартроза на тазобедрената става и гонартроза на дясната колянна става /десният ми крак е чупен в коляното при автомобилна катастрофа през 1996 г./ , които пропуснах да представя при първоинстанционното гледане на делото. В допълнение към поясненията ми и документите за имуществените вреди и затруднения, които съм претърпял, моля да приемете и писмо от EVN България, което касае периода от време, разглеждан в настоящото дело и илюстрира положението, в което изпаднах след повторното спиране на автомобила ми от движение и съответното свързано с това ограничаване на дейността ми като едноличен търговец и понесените имуществени вреди.
                  По изложените съображения моля да отмените решението на Пловдивския административен съд по дело 397 от 28.07.2009 г. като неправилно, незаконосъобразно, необосновано  и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.                   
                   С уважение: Димитър Николов Митев………………………..
                                                                                                  ХХХ
                                     ЗАКЛЮЧИТЕЛНО СТАНОВИЩЕ НА
ДИМИТЪР Н. МИТЕВ, ИЩЕЦ  ПО АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛО № 15095/2009г.
        /по описа на Върховен административен съд – гр. София./
              Уважаеми върховни съдии,
                С решение  по адм. дело № 397 от 28.07.2009 г. на Пловдивски административен съд е отхвърлен предявения от мен иск за обезщетение за вреди, причинени ми с НП № 1302 от 03.07.2008 г. издадено от Началника на РПУ Карлово  – отменено от РС Карлово като незаконосъобразно,  с Писмо №  4335 от 11.06.2008 г. от Началника на РПУ Карлово,  че автомобилът ми е спрян от движение от 01.06.2006 г.  и с изземането на талона на  автомобила ми..               
                  В мотивите за постановеното решение са игнорирани или неправилно тълкувани моите показания, показанията на свидетелката Митева и на свидетеля Митев или не са взети предвид, или съдът е възприел за истина обратното на онова, което те са казали. Представените данъчни документи са игнорирани, медицинските документи са  или игнорирани, или неправилно тълкувани.Налице са многобройни, предизвикващи недоумение, очевидни  разминавания между същността на представените доказателства и тълкуванието на съда.
                За илюстрация на горепосоченото ще си позволя следните примери:
               а) Пътувах с автомобила си и носех  Решението на РС Габрово за отмяна на глоба за стари табели като незаконосъобразна, както и заповед на директора на ОДП Габрово за отмяна на наложената от РПУ Габрово ЗППАМ като незаконосъобразна. Спряха  ме полицаи от РПУ Карлово, демонстративно не пожелаха  да погледнат съдебното решение и заповедта, а ехидно заявиха, че този път санкцията няма да бъде отменена. Началникът на РПУ Карлово също не се съобрази с представените в жалбата ми до него документи и издаде НП за глоба като преди това с писмо № 4335/11.06.2008 г. ме уведоми, че МПС-то ми е спряно от движение от 01.06.2006 г.. Обърнете внимание, през 2006 г. нямам АУАН, не съм  уведомен за спирането и т.н. – т.е. нарушен е  чл. 36 от ЗАНН. При съставянето на АУАН на 31.05 2008 г. полицаите от РПУ Карлово иззеха и талона на автомобила ми.  Със съставен АУАН, изпратено писмо за спрян автомобил и иззет талон на  аз НЯМАХ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОЛЗВАМ  АВТОМОБИЛА  си чак до началото на януари 2009 г., т.е. повече от седем месеца. Въз основа на всичко това у мен възникна подозрението, че съм подложен на репресия заради блога ми в интернет www.mitev.eu, където публикувах критични материали за уникалната в световен мащаб кампания за повторно регистриране на регистрирани МПС. Нормално и човешко е в такава ситуация  да се чувствам унижен, застрашен социално и правно и да загубя доверие в МВР като правоохранителен орган. Всичко  подробно съм описал в т. 3 на Уточнението към жалбата си до ПАС. Първоинстанционният административен съд не е обсъдил тези факти, не ги е взел предвид за  постановеното  решение.
                 б) в мотивите на съда е записано: „ Що се отнася до твърденията за неимуществени вреди, то от разпитаните по делото свидетели М. /съпруга/ и М. /брат/ на ищеца не се установяват твърденията на последния за това, а именно че  именно това НП е подронило чувството му за доверие в органите на властта и по-специално на МВР като правозащитен орган, формирало е усещане у него за правна и социална несигурност, причинило е безсъние…” и т.н. Видно от протокола за СЗ цитираните свидетели твърдят точно обратното.
                   в) Още по-учудващо е, че съдът изобщо не е коментирал моите показания по въпроса за причинената ми правна и соцална несигурност, безсъние и т.н., поради което ще  припомня някои от тях съвсем накратко:
                – правно и социално несигурен съм когато с Наредба І-45 МВР като правозащитен орган погазва ЗДвП (чл. 141)  и определя краен срок на безсрочна по закон регистрация на автомобила ми.
               -   Чувство за несигурност и недоверие към МВР като правозащитен орган изпитвам, защото с Наредба І-45 то игнорира законовото положение за доброволното прилагане на стандартите в РБ (чл. 5 на ЗНС, 2005 г.)  и се опита да ми наложи задължително новия стандарт на табелите, ретроактивно, не за първа регистрация, а за заварено положение.
                – освен горепосочените правни абсурди правната ми и социална несигурност и срам се засилваха и от факта, че изпълнението на Наредба І – 45 бе представяно като изискване на ЕС. Тази очевидна лъжа ме разстройваше, караше да се питам в каква държава живея и   бях поставен пред избор да отстъпя или не пред дискриминационната по същността си  мярка.
                – Сроковете за изпълнение на уникалната в световен мащаб Наредба І – 45 на МВР не бяха съобразени с възможностите на КАТ, което доведе до многодневни опашки, до милиони изгубени работни дни и от там до непроизведен брутен вътрешен продукт за повече от сто милиона лева, до създаване на идеална корупционна обстановка. Естествено че се срамувам и съм огорчен от това действие на МВР и съответно нямам доверие към него.
                – Недоверието ми към МВР се дължи и на факта , че безсмислената повторна регистрация бе налагана на двойно и тройно по-висока цена от цената за  регистрация на автомобилите в страните от ЕС. За сравнение цената за първа регистрация на автомобил в Германия е 10 евро и 50 цента. А МВР ме принуждаваше да заплатя около 60 лв. за повторна регистрация. Много пъти съм се будил по нощите и съм се питал какви хора ни управляват, та се отнасят по този начин към българските граждани.
                Всички горепосочени обстоятелства чувствах особено остро, тъй като съпругата ми е гражданка на друга страна от ЕС и аз се срамувах пред нея, че   в България властта в лицето на  МВР се отнася към гражданите си по този начин.
                Уважаеми върховни съдии,
                поддържам касационната си жалба.                                                                 
                  Повече от очевидно е, че искът ми е доказан по основание. Освен това предявеният иск е доказан и по размер с всички допустими доказателства. С приложеното дело  и свидетелските показания се удостоверява размера на причинените ми вреди. Държа да подчертая, че не съм предявил претенции за всички вреди, (особено за неимуществените), тъй като  обезщетенията се изплащат не от виновниците, а от бюджета, т.е. от данъкоплатците.                                 
                   По изложените съображения моля да отмените решението на Пловдивския административен съд по дело 397 от 28.07.2009 г. като неправилно, незаконосъобразно, необосновано  и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Паралелно с това моля да решите жалбата ми по същество и да присъдите в съответствие със ЗОДОВ исканото от мен обезщетение за имуществените и неимуществени вреди, причинени на мен и семейството ми с цитираното  НП № 1302 от 03.07.2008 г. (издадено от РПУ Карлово и отменено от РС Карлово като незаконосъобразно), с изземването на регистрационния талон на автомобила ми от полицаи на РПУ Карлово и с Писмо № 4335 от 11.06.2008 г  от РПУ Карлово
                  С уважение: Димитър Николов Митев, ЕГH………………..
29.04.2010 г.
                                                                                                ХХХ
Съдебното заседание се състоя на 29.04.2010 г.

София, 29.04.2010 година
Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и десета година в състав:

при участието на секретаря Десислава Александрова  и с участието на прокурора Лидия Ангелова сложи на разглеждане дело № 15095 по описа за 2009 година , докладвано от съдията ВАНЯ ПУНЕВА

На именно повикване на второ четене страните се представиха така:
Касационният жалбоподател Димитър Николов Митев, редовно призован, се явява лично.
Ответната страна министерство на вътрешните работи, редовно призован, се представлява от юрк. Иванов.
За Върховна административна прокуратура се явява прокурор Лидия Ангелова.
Кас. жалбоподател Митев: Да се даде ход на делото.
юрк. Иванов: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което 
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:
Кас. жалбоподател Митев: Поддържам касационната жалба. моля да приемете представените с нея писмени доказателства. Няма да представям доказателства. 
юрк. Иванов: Оспорвам касационната жалбата. Представям молба, с доказателства, под опис. Те са във връзка с друго водено от жалбоподателя дело. Други доказателства няма да представям.
Кас. жалбоподател Митев: Запознат съм с днес представените доказателства и не възразявам да се приемат. Няма да представям доказателства. 
 ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че следва да се приемат представените до настоящия момент писмени доказателства от страните. Делото е изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
 ПРИЕМА представените до настоящия момент писмени доказателства от страните. 
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
Кас. жалбоподател Митев: Моля да отмените обжалваното решение, като неправилно. Съдът е игнорирал както моите, така и показанията на разпитаните свидетели. Допуснати са процесуални нарушения, нарушен е й материалния закон. Представям становище.
юрк. Иванов: Моля да оставите в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, по съображенията изложени в писмени бележки, които представям. 
Прокурорът: Касационната жалба е допустима и неоснователна и поради липса на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, решението следва да бъде оставено в сила.
Решението на съда е обосновано. Подорбно са обсъдени приложените писмени и устни доказателства и съдът правилно е приел, че в случая не са налице условията предвидени в чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическия състав на отговорността на държавата, визиран в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва няколко елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице по повод изпълнение на административна дейност и причинна връзка между действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. В случая правилно съдът е квалифицирал претендираните имуществени вреди, като пропуснати ползи, които жалбоподателят следва да предяви по друг ред в исково производство. По отношение на претърпени от жалбоподателя неимуществени вреди, изразяващи се в безсъние, болки, страдания, сърдечни пристъпи с неврогенен характер, искът е останал недоказан. Показанията на разпитаните свидетели и медицинския документ не са достатъчни доказателства, които да обосноват извод за отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да докажат причинната връзка, като законно установена предпоставка за наличие на горната хипотеза по чл. 1 от ЗОДОВ.
С оглед на това решението на съда, с което е отхвърлена претенцията за имуществени и неимуществени вреди, е законосъобразна. 
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение след съвещание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.33 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР:
 
 
                                                                                    

№ 6674
София, 20.05.2010
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 ПЕНКА ГЕТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
 ВАНЯ ПУНЕВА
ЙОВКА ДРАЖЕВА
при секретар  Десислава Александрова 
и с участието
на прокурора  Лидия Ангелова
изслуша докладваното
от съдията ВАНЯ ПУНЕВА
по адм. дело № 15095/2009. Document Link Icon
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационната жалба на Димитър Николов Митев гр. Пловдив, против решение № 1076 по адм.д.№ 397/2009 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В касационната жалба конкретно не се сочат отменителните основания ,но от обстотятелствената част е видно,че се иска отмяна на решението, като неправилно постановено в нарушение на матираилания закон и процесуалните правила и необоснованост. Неправилно е прието,че претърпените вреди не са в причинна връзка с отменения административен акт.
Ответната страна – МВР, чрез процесуалния си представител счита касационната жалба за неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общо в размер на 3500 лева,които са в причинна връзка с отменено със съдебно решение наказателно постановление №1302/ 03.07.2008г., издадено от Началника на РПУ-гр. Карлово. Прието е, че не е налице предварително отменен акт на администрация, което е предпоставка за иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Счетено е,че претенцията за сумата от 2000лв. за неимуществени вреди и 1500лв. имуществени вреди е неоснователна, защото не е налице причинно- следствената връзка между вредата и отменения акт.
Решението е правилно и следва да се остави в сила. Подробно са обсъдени приложените писмени и устни доказателства и съдът правилно е приел,че в случая не са налице условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По силата на тази законова разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана отговорността е пълна, защото е за всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4 от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност. Административната дейност в теорията и в практиката се приема като изпълнителна дейност, която наред със съдебната и законодателната дейности са основни прояви на държавна власт. Изпълнителната дейност има различни организационно-правни форми според предметното си съдържание като нормотворческа, оперативно-разпоредителна по издаване на индивидуални административни актове, правозащитна, която от своя страна се свързва с разрешаване на спорове по функциониране на администрацията или налагане на санкции за неизпълнение, нарушение на административни задължения. Тук попада административното наказване като санкционираща управленска дейност, израз на държавна наказателна репресия. Следователно издаването на наказателни постановления представлява форма на административна дейност .
Основния проблем по делото е дали наказателното постановление, което е отменено по реда на ЗАНН със съдебно решение, представлява незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и е основание за ангажиране на отговорността на държавата и общините. По своята правна същност наказателното постановление представлява държавновластнически правораздавателен акт,който се издава в опростено състезателно производство след сезиране за решаване на конкретен административнонаказателноправен спор, при самостоятелност и независимост на произнасящия се орган, неповратимост на решението му и отменимост единствено по съдебен ред. Дейността по издаването му е форма на административна дейност, но чл.1, ал. 2 от ЗОДОВ препраща към АПК за реда, по който се разглеждат исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Част от елементите на фактическия състав на отговорността на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са възпроизведени в чл. 203, ал.1 от АПК: да има вреди, те да са претърпени от физически или юридически лица и да са вследствие от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административни органи и длъжностни лица. Допустимостта на претенцията е обусловена от предварителната отмяна на административния акт по „съответния ред“- чл. 204, ал.1 от АПК. Но с чл. 204, ал. 2 от АПК законодателят допуска възможността за обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорването на административния акт, от който са настъпили вредите, като реализирането на тази възможност зависи само от волята на жалбоподателя, а не от наличието на други условия. Такова обективно съединяване ще е възможно, ако оспорването на административния акт е по „съответния“ ред, предвиден в АПК. А по реда на АПК се оспорват индивидуални, общи или нормативни административни актове. Обжалването на издадено наказателно постановление не е по реда на АПК, а става в производство по специален закон- раздел V на ЗАНН, като редът на АПК се прилага само относно касационното обжалване на решенията на районния съд- чл. 63 от ЗАНН. Освен това жалбоподателят сезира по ЗАНН районния съд, а не административния съд, поради което и заради различния ред за защита срещу индивидуални, общи, норма
тивни административни актове и наказателни постановления, обективно съединяване по чл. 204, ал. 2 от АПК на иск и жалба не може да се извърши. Поради това тълкуването, което се налага е, че заради процесуалната разпоредба на чл. 204, ал. 2 от АПК и изискванията за допустимост, които законодателят е въвел, претенция по чл. 203, ал.1 от АПК може да се предяви само за вреди от административен акт, който е отменен по съответен ред, предвиден в АПК, но не и в друг закон. Така законодателната промяна и влизането в сила на АПК всъщност стесняват приложението на материалноправна норма на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като държавата и общините не носят отговорност за вреди, които са настъпили от незаконосъобразно наказателно постановление, издадено за административно наказване по ЗАНН. В конкретния случай отмененото наказателно постановленние послужило като основание за предявяване на иск по ЗОДОВ е издадено по реда на ЗАНН във връзка с чл.177,ал. 1 т 4 от ЗДВП. Ето защо съдът правилно е приел, че отмененото наказателно постановление не е незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал.1 от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд (адм.д.№11650/2009г.; адм.д.№961682008г.адм.д№8110/2008г.и адм.д.№570/2009г.). Фактическия състав на отговорността на държавата, визиран в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,както се посочи по -горе в мотивите включва няколко елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице по повод изпълнение на административна дейност и причинна връзка между действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. В случая правилно съдът е квалифицирал претендираните имуществени вреди, като пропуснати ползи, които жалбоподателят следва да предяви по друг ред в исково производство. По отношение на претърпени от жалбоподателя неимуществени вреди, изразяващи се в безсъние, болки, страдания, сърдечни пристъпи с неврогенен характер, искът е останал недоказан. Показанията на разпитаните свидетели и медицинския документ не са достатъчни доказателства, които да обосноват извод за отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОÐ
”ОВ, за да докажат причинната връзка, като законно установена предпоставка за наличие на горната хипотеза по чл. 1 от ЗОДОВ.С оглед на това решението на съда, с което е отхвърлена претенцията за имуществени и неимуществени вреди, е законосъобразна.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1076 от 28.07.2009г. постановено по адм.д.№397/2009 г. по описа на Административен съд – град Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 /п/ Пенка Гетова
секретар: 
ЧЛЕНОВЕ:
 /п/ Ваня Пунева
/п/ Йовка Дражева
В.П.
 Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
 Това е чл 1 от ЗОДОВ Никъде в закона не се говори за „административни“ актове. Очевидно с решението си съдиите от ВАС модифицират  законовия текст без да имат право за това.
Както първоинстанционнят административен съд, така и съставът от ВАС е избягнал каквото и да било обсъждане на спирането на автомобила ми от движение и са се ограничили само до коментирането на отмененото НП. За тях очевидно това не е действие на МВР?!?
Още коментари за решението ще публикувам допълнително.

This entry was posted on неделя, май 16th, 2010 at 4:42 pm and is filed under Стари табели - ВАС - V и VІ серия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.