ІV серия – Стари табели – МВР (Карлово) – Адм. съд Пловдив
ИСК ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
от Димитър Николов Митев, ЕГН ………………………..
Пловдив ……….., ул. ………………………..
СРЕЩУ РПУ – Карлово
На основание чл. 1 от ЗОДОВ
Уважаеми административни съдии,
На 20.09.2007 г. от служители на РПУ гр. Карлово ми бе съставен незаконосъобразно АУАН за управление на МПС със стари регистрационни табели. Възразих срещу този акт, но възражението ми не бе взето пред вид от Районното полицейско управление в град Карлово и ми бе издадено наказателно постановление за глоба от 100лв.и писмо, уведомяващо ме че от 1. юни 2006 г. е спрян от движение притежавания от мен микробус Рено Трафик заради несменените стари табели. В отговор на моя жалба Районният съд в град Карлово отмени наказателното постановление срещу мен като незаконосъобразно, В резултат на незаконосъобразните действия на служителите от РПУ – град Карлово аз бях лишен от възможността да ползвам единственото превозно средство, с което разполагам, в продължение на седем месеца през най-активния за търговската ми дейност период на годината. Причинен ми беше психически и морален тормоз, както и конкретни икономически щети, като за икономическите щети желая да ми бъде дадена възможност да доведа в съда трима свидетели.
Ето защо:
Моля, този съд, на основание чл. 1 ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, да постанови решение с което да осъди Районното полицейско управление в град Габрово да ми изплати 3500 лева обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди.
Доказателства за претърпените от мен неимуществени и имуществени вреди ще представя допълнително по време на насрочено от Вас съдебно заседание.
Прилагам:
- Възражение до РПУ гр. Карлово от Димитър Николов Митев по повод на съставен АУАН.
- Наказателно постановление от РПУ гр. Карлово за наложена глоба на Димитър Николов Митев.
- Писмо от РПУ – гр. Карлово с уведомление че микробусът ми е спрян от движение заради несменени регистрационни табели.
- Решение на Районен съд гр. Карлово за отмяна на наказателно постановление от РПУ гр. Карлово срещу Димитър Николов Митев.
Представям копия от този иск за съда, ответника и прокурора.
26.02.2009 г. С уважение: ………………………………………..
Пловдив Димитър Николов Митев
До Административен съд
Пловдив,
Административно отделение VІІ състав
У Т О Ч Н Е Н И Е
от Димитър Николов Митев, ЕГН………………., ищец по административно дело № 397/2009 г. във връзка със Съобщение за оставено без движение Административно дело № 397/2009 г.
Уважаеми господа съдии,
преди всичко искам да се извиня за досадната грешка, която съм допуснал в петитума, където в противоречие с обстоятелствената част съм посочил като ответник РПУ Габрово. Тъй като сам открих тази грешка преди да получа Вашето съобщение че делото е оставено без движение, вече подадох писмо с уточнение по този въпрос – претенцията ми е срещу РПУ Карлово и следователно в петитума РПУ Габрово следва да бъде заменено с РПУ Карлово.
Уточнявам, че юридическото лице към което е насочена предявената от мен претенция е Министерството на вътрешните работи на Република България, от чието име и с чието пълномощие РПУ Карлово е издало Наказателното постановление за глоба от 100 лева № 1302/08/03.07.2008 г. Същевременно пак от името на МВР на РБългария РПУ Карлово ме уведомява с писмо изх. № 4335/11.06.2008 че личният ми автомобил е спрян от движение считано от 01.06.2006 г.
Държавна такса от 10 лв заплатих и заедно с подаването на настоящото уточнение в деловодството на почитаемия съд ще представя и съответният документ за въпросната сума. Първоначално не платих държавната такса защото се подведох по текста на чл. 10 от ЗОДОВ, съгласно който такава такса предварително не се дължи.
Уважаеми господа съдии,
претенциите ми за присъждане на обезщетение за причинените ми неимуществени вреди се свеждат до следното:
- След като вече имах един съставен АУАН от РПУ Габрово от 20.9.2007 г, имах издадено НП и заповед за прилагане на ПАМ от РПУ Габрово, които бяха отменени съответно от РС Габрово и от директора на ОДП Габрово като незаконосъобразни, съставянето на нов акт от полицаи от РПУ Карлово ме доведе до силен стрес. За това спомогна както демонстративното нежелание на полицаите да се запознаят със съответните документи от съда и ОДП Габрово /обстоятелство, което вписах в съставения ми АУАН преди да го подпиша/, които носех със себе си, така и язвителната забележка на един от полицаите, че този път глобата няма да бъде отменена.
- Аз от началото на 2006 г. се противопоставих на провежданата пререгистрация на автомобилите у нас и смяната на номерата им с няколко статии, публикувани в централния печат, с няколко отворени писма до премиера на РБ С. Станишев, до министъра на финансите Пл. Орешарски, до омбудсмана Г. Ганев, до Комисията за защита от дискриминация, по моя инициатива бяха отправени две питания в Народното събрание до министър Орешарски и министър Меглена Кунева и т.н. Всички материали по въпроса, заедно с много непубликувани статии и отговорите от Министерски съвет, Министерство на финансите и т.н. публикувах в свой интернет блог www.mitev.eu Нежеланието на полицаите от РПУ Карлово да се запознаят с решението на РС Габрово и със заповедта на директора на ОДП – Габрово за мен означаваше, че в момента срещу мен се предприема съзнателна репресия за нещата, които съм публикувал. След съставянето на АУАН от полицаите на РПУ Карлово целият треперех като струна от възмущение и от абсурдността на ситуацията в която бях поставен. Взех няколко хапчета валериан и валидол и със съпругата ми продължих пътя си. Възмутен съм от действията на полицаите, които вместо да спазват закона и да се грижат за безопасността на движението ме стресираха до степен опасна за предизвикване на ПТП.
- Подадох възражение срещу съставения ми от полицаите АУАН до началника на РПУ Карлово. В отговор получих приложеното към иска ми писмо изх. № 4335 от 11.06. 2008 г. с което бях уведомен, че автомобилът ми е спрян от движение от 01.06.2006 г. Трудно ми е да опиша шока, който изживях от тази новина, която ми показа, че аз наистина съм станал обект на преднамерена репресия от страна на МВР. До този извод стигнах на базата на следните факти и разсъждения:
а/ първоначално след като получих съобщението за решението на РС Габрово поисках да ми бъде върнат контролния талон на автомобила от КАТ Пловдив като. Получих отказ с мотив, че трябва да представя заверен препис от решението на РС. При направената проверка се оказа, че към този момент автомобилът ми не фигурираше в информационния масив като спрян от движение. Не беше иззет и талона на автомобила, което е задължително условие при спирането на МПС от движение.
б/ след представянето на преписа от съдебното решение на РС контролният талон ми беше върнат и автомобилът ми отново не фигурираше в списъка на спрените от движение МПС-та.
в/ ако автомобилът ми е бил спрян от движение от 1.6.2006 г. няма логика РПУ Габрово да ми издава НП за управление на МПС със стари табели и да ми налага глоба от 20 лв, когато за управление на спряно МПС от движение глобата е много по-висока. Няма логика и в това, че ми бе издадена заповед за прилагане на ПАМ – спиране на автомобила от движение ако той вече е бил спрян. Логичното беше да ми бъде наложено съответното по-висока глоба, от което заключавам, че към месец октомври 2007 г. автомобилът ми не е бил спрян от движение.
г/ след издаването на 28 март 2008 г. на заповедта от ОДП Габрово с която се отменя като незаконосъобразна ЗППАМ с която бе спрян от движение автомобилът ми, не виждам как може да се води автомобилът ми че е спрян от движение от 1.6.2006 г. Това за мен беше още едно доказателство, че съзнателно съм подложен от МВР в лицето на РПУ Карлово на репресия заради позицията ми по уникалната в световен мащаб пререгистрация на автомобилите в България.
д/ налага се да подчертая, че когато получих от КАТ Пловдив издаденото от РПУ Карлово наказателно постановление срещу мен, автомобилът ми вече фигурираше в информационния масив на КАТ наистина като спрян от движение. Това означава, че спирането от движение на автомобила ми заради старите регистрационни табели е извършено след като РС Габрово обяви за незаконосъобразно Наказателното постановление, издадено със същия мотив и след като директорът на ОДП Габрово отмени заповедта за ППАМ – спиране от движение на автомобила ми като незаконосъобразна. По мое мнение това е извършено след като публикувах в www.mitev.eu /категория Старите табели законни/ решението на РС Габрово и заповедта за отмяна на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка спиране от движение на автомобила ми.
е/ всичко това подрони съществено доверието ми в МВР като правозащитен орган, което подронено доверие понасям тежко и до този момент. Не знам защо РПУ Карлово лъже, че автомобила ми е спрян от движение от 1.1.2006 Спирането от движение на автомобила ми, както вече посочих е станало след решението на РС Габрово и след съответната отмяна на санкцията от директора на ОДП Габрово. С тази мярка МВР проявява грубо незачитане към решението на български съд. Дълбоко съм разстроен и от обстоятелството, че след като е предприето това действие – спирането от движение на автомобила ми през 2008 г. МВР приема за нормално, че това е станало без да ми бъде съставен съответен АУАН, без да бъда уведомен за да обжалвам евентуално и най-малкото ако е имало подобно нещо да бъда предупреден, за да не изпадам несъзнателно в положение на нарушител и да управлявам спряно от МПС движение. Това очевидно не е вълнувало началника на РПУ Карлово когато е подписвал Наказателното постановление срещу мен. Още не съм преживял шока от обстоятелство, че такива неща могат да се случват в Република България след приемането ни за член на ЕС и случаят показва обосноваността на критиките на органите на ЕС срещу България в областта на вътрешния ред.
Много подтискащо в психически план за мен бе обстоятелството, че МВР в лицето на РПУ Карлово ме подложи на санкции с цел да бъда накаран в съответствие с Наредба І-45 на МВР да пререгистрирам автомобила си и да сменя номерата му, въпреки че тази наредба противоречи на:
– чл. 141 от ЗДвП, съгласно който автомобилът ми е с постоянна регистрация, а не с временна, /с наредбата се отменя законово положение/
– чл. 171 от ЗДвП, в който са изброени случаите, в които се налага санкция спиране на МПС от движение и в който няма посочено спиране от движение заради управление на МПС със стари табели, /с наредбата се допълва закон!/
– чл. 5 от Закона за националната стандартизация, съгласно който прилагането на стандартите в Република България е доброволно. Твърде често нощем разсъждавах защо за храните, с които се трови българския народ спазването на стандартите е доброволно, а за регистрационните табели е задължително съгласно въпросната наредба, която е подзаконов акт.
– и с тази наредба за първи път доколкото ми е известно се въвежда действие на държавен стандарт за изминал период, което доколкото знам е прецедент в световната стандартизационна практика.
Тези обстоятелства силно подронваха у мен чувството за доверие в органите на властта и по-специално в МВР като правозащитен орган, което пък от своя страна формираше у мен усещане за правна и социална несигурност и ставаше много пъти повод да прекарвам много часове без сън нощно време. Много пъти съм мислил върху това, че полицаят, присъствал на делото в РС Карлово, на въпрос на съдията колко такива акта за стари табели е съставил, посочи числото 100. А в цяла България колко ли бяха за да бъдат заставени автомобилистите да платят този рекет, в който МВР и по-специално КАТ бяха инструменти за неговото налагане? Това предизвиква у мен чувство на срам че съм българин, след като нашата страна единствена в света осъществи такава принудителна пререгистрация и смяна на номерата на автомобилите. Като бивш преподавател по политическа икономия изпитвам силно чувство на тъга, че в милата ни родина с цената на огромен медиен, политически и полицейски натиск държавата злоупотреби с власт за да набави облага на свързани с нея фирми и евентуално партии. Чувствам се много зле от обстоятелството, че хората бяха унижавани да чакат по няколко денонощия на опашките пред КАТ за да платят повторно за регистриране на регистрирани автомобили, но същевременно начинът на ползване на отчуждените по този начин от населението около 200 милиона лева бе засекретен.
Горепосочените действия на РПУ Карлово предизвикаха за продължително време дискомфорт в семейството ми, тъй като съпругата ми също се тревожеше за състоянието на здравето ми предвид създаденото положение, като същевременно беше недоволна и от невоъзможността да ползваме единствения семеен автомобил.
- След като получих наказателното постановление издадено от началника на РПУ Карлово, аз отправих жалба до РС Карлово чрез РПУ Карлово. РПУ Карлово не спази задължителния срок за предаване на жалбата ми в съда и чак след моя интервенция по телефона след около един месец жалбата ми бе придвижена. Това удължи с още един месец периода на стрес, в който живеех и не знам колко още щеше да продължи това забавяне без моята намеса.
- Освен преднамереният психически и морален тормоз от страна на РПУ Карлово като орган на МВР аз търпях и болки и страдания поради заболяването от коксартроза на дясната ми тазобедрена става и гонартроза на дясната колянна става, като болките ми налагаха често да почивам при ходенето пеша след като не можех да ползвам автомобила си. Наред с това незаконосъобразното НП, както и уведомлението, че автомобила ми е спрян от движение като репресивни действия се отразяваха като цяло на здравословното ми състояние и по-специално доведоха до нарушения в съня и до необходимост с лекарства да се предпазвам от тахикардични сърдечни пристъпи с неврогенен характер. Последният такъв пристъп /въпреки че бях приел съответните лекарства/ получих по повод напрежението около връщането /в началото на м. януари 2009 г./ на талона на автомобила и контролния талон /това връщане на тези документи продължи няколко часа, като първоначално ми бе предложено да получа някакво временно удостоверение, с което да карам автомобила и което да бъде продължавано ежемесечно, с интимната мисъл все пак да сменя номера на автомобила си/,
за което прилагам документа, в който е отразена намесата на Бърза помощ за преодоляване на пристъпа и възстановяване на нормалното ми състояние.
6. Спирането на автомобила ми от движение не ми позволи след 31 май /денят, когато ми бе съставен АУАН от служители на РПУ Карлово/ да посещавам и ползвам имота и родната си къща в община Трявна до края на 2008 г. В момента например не ми е известно дали не е прекъснато елзахранването на къщата след като бях лишен от възможността да пътувам и съответно да платя сметката и да покажа, че имота се ползва а не е изоставен. С това спиране на автомобила ми семейството ми бе лишено от възможността да прекара почивката си в прохладния тревненски балкан, както и да прибера това, което са родили овошките в имота ми. Трудно ми беше да обяснявам на малките си внучета за чичковците от полицията, които ги лишиха от възможността да прекарат част от лятото там, където те с удоволствие ходеха преди това.
Предамереният тормоз от страна на РПУ Карлово в качеството му на орган на МВР за мене означаваше още и опит да бъда подложен на дискриминация, тъй като за мене не важеше европейската практика да не се сменят номерата на автомобилите, които са заварено положение. Освен това, дискриминацията беше осъществявана и по линия на това, че до средата на 2008 г. в България се раздаваха номера за автомобилите, които не отговарят на Регламент 2411 от 03.11.1998 г. на ЕС, защото на тях липсва символът на ЕС – нещо, което бе задължително и за нашата страна след като бе приета за член на съюза. Дискриминационна беше и двойно по-високата цена за регистрация у нас в сравнение с цената в другите страни от ЕС. Това положение продължава и до днес.
7. Около 15 години аз издържах себе си и семейството си чрез търговска дейност, която като едноличен търговец развивах на седмичните пазари в Димитровград, Карлово и Чирпан. Първоначално дойде спирането на микробуса от РПУ Габрово /то обхвана зимния период 2007/2008 г. и поради това претърпях относително по-малки загуби от невъзможността да посещавам въпросните пазари. Иск за тези загуби съм предявил към РПУ – Габрово, чиито НП и Заповед за ППАМ бяха отменени като незаконосъобразни. Съставянето на АУАН от служители на РПУ Карлово и последвалото уведомяване че автомобилът ми е спрян от движение ми попречи да използвам най-благоприятният период за търговската си дейност, което също предизвика у мен голямо психическо напрежение и съществен недостиг на парични средства, поради което например натрупах около 1000 лв неплатени задължения към Топлофикация Пловдив, които все още не съм успял да изплатя изцяло, като същевременно върху тази сума се начислява наказателна лихва, т.е по този начин също съм ощетен. Същевременно освен писмото от РПУ Карлово, с което бях уведомен че автомобилът ми е спрян от движение от 1.1.2006 г. аз не разполагах и до момента не разполагам с конкретен документ, който да отразява налагането на такава принудителна мярка и който да обжалвам по административен или съдебен ред.,
Уважаеми господа съдии,
на базата на посоченото по-горе в точки 1 до 7 вкл., както и обстоятелството, че репресивните мерки срещу бяха приети преднамерено, при пълно незачитане на решението на РС Габрово и цитираната заповед от ОДП Габрово, като имам предвид и обстоятелството, че Наказателното постановление бе отменено от РС Карлово като незаконосъобразно и на тази основа в началото на януари 2009 година автомобилът ми отново е в движение след като ми бе върнат неговия регистрационен талон и контролния талон от КАТ Пловдив, моля да постановите РПУ Карлово като орган на МВР на РБългария да ми изплати обезщетение за неимуществени вреди на сума 2000 /две хиляди/ лева.
Същевременно моля да ми бъдат изплатени от същия ответник и 1500 /хиляда и петстотин/ лева за икономически вреди и пропуснати ползи поради обстоятелството, че не можах да ползвам превозното си средство за търговската си дейност. Мога да доведа свидетели, които да потвърдят каква е била тази дейност. Моля да се има предвид, че годишнят отчет от касовия апарат с който регистрирам продажбите си показва за 2006 г че съм реализирал оборот 6356,70 лв,.за 2007 г. – 5875,45 лв /тоест с около 500 лв. по-малко въпреки повишението на цените/, а за 2008 г. възлиза на 3698,40 лв. от които е видно, че през 2008 г. съм реализирал с около 2200 лв по-малък стокооборот , а спрямо последната 2006 година, когато не съм бил подлаган на санкции от МВР за старите табели на автомобила ми оборотът ми е спаднал с около 2700 лв. При равни други условия съм реализирал минимум 1000 лв. по-малка печалба поради спирането на автомобила ми от движение и невъзможността да продавам на пазарите, посочени по-горе, където имах разработени сергии и хората ме търсеха и към момента продължават да ме търсят за покупки. В действителност спадането на оборота е по-голямо, тъй като в случая не е отчетено влиянието на инфлацията за 2007 и 2008 г. В рамките на тази сума от 1500 лв. като мой иск за обезщетение предявен към МВР, представлявано от РПУ Карлово включвам и разходите си за участие в делото в РС Карлово, както и държавната такса и таксата за банковия превод за воденето на настоящото дело, а също и загубите от неприбрана продукция от наследствения ми имот в община Трявна, област Габровска, които не мога да удостоверя документално.
С уважение: Димитър Николов Митев
До Административен съд гр. Пловдив
Административно отделение VІІ състав
Административно дело № 397/2009 г.
М О Л Б А У Т О Ч Н Я В А Щ А
от Димитър Николов Митев, ЕГН………………, ищец по административно дело № 397/2009 г. срещу МВР, представлявано от РПУ гр. Карлово.
Уважаеми административни съдии,
моля във връзка с получено от мен съобщение от 18.3.2009 г. за оставено без движение дело 397/2009 г. да бъдат приети следните допълнителни уточнения:
а/ относно разноските по водено дело пред РС – Карлово моля да бъдат взети предвид разходите ми за две пътувания до Карлово – за самото дело и след това за получаване на заверен препис от съдебното решение – за всяко от тях по 10 лв пътни и 10 лв. дневни, тоесто общо 2 х 20 = 40 лева.
б/ относно загубите от неприбрана продукция от наследствен имот в община Трявна моля да се имат предвид следните загуби:
– поради невъзможност да ползвам автомобила си за пътуване през м. септември и октомври не успях да прибера реколтата от орехи. Всяка година нормално прибирам по около 100 кг. орехи с високо качество и екологически чисти, което при пазарна цена 3 лв. за кг. небелени орехи означава загуба за 300 лв;
– пак през същия период – септември и октомври ми бе отнета възможността да прибера реколтата от екологично чисти ябълки – около 200 кг, което при цена 0,50 лв. за килограм означава загуба от 100 лева;
– през м. август пропуснах възможността поради спирането на автомобила ми от движение да събера около 500 кг. джанки за плодова ракия, което при 0,20 лв цена за килограм означава загуба от 100 лв;
Освен горепосочените загуби ми беше отнета възможността през летния период на 2008 г. да осъществя ежегодното запасяване с екологично чисти продукти от района като:диворастящи гъби, липов цвят за чай, цвят от бъз за чай, билки като мащерка, жълт и червен кантарион, сладко и компоти от горски ягоди, малини и особено от къпини, с каквито храсти е обрасла голяма част от наследствените ми земи в община Трявна. Продукти с такова качество практически не се намират в търговската мрежа в Пловдив. Загубите по линия на тези неоценими щети не съм включил в иска си от 1500 лв за обезщетение за претърпяни имуществени щети и пропуснати ползи.
Пловдив
16.03.2009 г.
Приложения:
- Годишни отчети от фискален касов апарат на ЕТ „Рекс – Димитър Митев” за 2006,2007 и 2008 г.
- Протокол за посещение на екип на Бърза помощ от м. януари 2009 г.
XXX
Уважаеми господин съдия,
Моля да приемете като допълнително доказателство по делото договорът, сключен между Бюрото по труда – Пловдив и мен в качеството ми на управител на ЕТ „Рекс – Димитър Митев” за назначаването на трудоустроен работник във фирмата ми. Договорът е със срок на действие от 21.05.2007 г. Съгласно този договор, през първата година Бюрото по труда ми възстановява разходите за работна заплата /минимална работна заплата/ и осигуровки на назначеното трудоустроено лице. През втората година, от 21 май 2008 г. заплатата и осигуровките на назначения работник са за моя сметка. Лицето аз назначих преди всичко за да ми помага при ходенето по пазарите в Димитровград, Чирпан и Карлово, където има нужда от втори човек за да помага в обслужването на клиентите и да пази от кражби на стока.Със спирането на микробуса ми от движение във връзка със съставения ми акт и НП от РПУ Карлово, аз не можех да ползвам пълноценно работната сила на назначения работник. Същевременно не можех да го освободя от работа, защото в такъв случай трябваше да възстановявам на Бюрото по труда в Пловдив парите, които те ми бяха изплатили за заплати и осигуровки на този работник през първата година. Единственият начин да го освободя от работа беше да закрия фирмата поради ликвидация, което не желаех да се случи. В резултат на това, че не ходех по пазарите, където си бях създал редовна клиентела, а същевременно плащах заплата и осигуровки на назначения трудоустроен работник, аз в крайна сметка за първи път в петнадесетгодишната история на фирмата си приключих 2008 г. със загуба вместо с печалба. Това нямаше да се случи, ако не бях подложен на незаконосъобразни санкции от страна на РПУ Карлово за управляваното от мен МПС със стари регистрационни табели.
Прилагам копие от гореспоменатия договор между Фирмата ми ЕТ „Рекс – Димитър Митев” и Бюро по труда – Пловдив.
Прилагам патентни декларациии и документи за платени такси от пазарите в Димитровград, Чирпан и Карлово като доказателство, че съм развивал търговска дейност там.
Уважаеми господин съдия,
Моля също така да приемете като доказателство писмото ми до ОД на МВР – Пловдив – управление КАТ, с което моля да ми бъде предоставен документ, от който да е видно че автомобилът ми е спрян от движение от 1.06.2006 г., а също и писмото от КАТ – Пловдив в отговор на отправената от мен молба. От тези документи се вижда, че аз бях поставен в уникалното положение да бъде спрян от движение автомобилът ми, без за това да е издаден съответен документ, с който да мога да се запозная.
С уважение Димитър Николов Митев.
Пловдив, С уважение:………………………………………..
02.04.2009 г. /Димитър Николов Митев/
ХХХ
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІІ отд., VІІ състав
на 01.06.2009 година
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
Секретар: С.С.
в присъствието на прокурора Й.Ц., като разгледа докладваното от СЪДИЯ Я.К. а.х. дело номер 397 по описа за 2009 година и като обсъди :
Производство пред първа инстанция.
Ищецът Д.Н.М. *** е предявил срещу ответника Министерство на вътрешните работи/МВР/ с адрес на призоваване гр.София, ул.”Шести септември”№29 претенции за присъждане на сумата от 2 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в подронване на чувството му за доверие в органите на властта и по – специално на МВР като правозащитен орган, формиращо усещане за правна и социална несигурност, безсъние, породило нуждата от прием на съответни лекарства, чувство за срам, че е българин, продължително време на дискомфорт в семейството му, болки и страдания, породени от заболяването му от “коксартроза” на дясна тазобедрена става и “гонартроза” на дясна колянна става, тахикардични сърдечни пристъпи с неврогенен характер, а също така и сумата от общо 1 500 лева, представляващи претърпени загуби в размер на общо 540 лева, както следва: сумата от 40 лева за разноски по водене на НАХД №175/2008г. по описа на Районен Съд – Карлово, сумата от 300 лева за неприбрани 100 кг. орехи за 2008г., сумата от 100 лева за неприбрана реколта от 200 кг. екологично чисти ябълки през 2008г. и сумата от 100 лева за несъбрани 500 кг. джанки за плодова ракия през 2008г. – всичките от имот в гр.Трявна, а също така сумата от 960 лева, представляваща пропуснати ползи/печалби/ от неизползването на лекия автомобил “Рено трафик” с рег. №РВ 6667 К през 2008г.
Твърди се от М., че описаните по – горе по вид неимуществени и имуществени вреди са настъпили в сферата му в резултат на издаденото срещу него наказателно постановление/НП/ №1302 от 03.07.2008г. от Началник РПУ – Карлово, отменено като незаконосъобразно с Решение №148/15.12.08г. по н.а.х.дело №175/2008г. по описа на Районен Съд – Карлово.
Ответникът МВР – София не взема становище така заявените обективно съединени претенции на ищеца с основания в чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на исковата молба.
Пловдивският Административен Съд – Трето отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Не е спорно между страните, а и от приложеното НАХД №175/2008г. по описа на Районен Съд – Карлово се установява, че с наказателно постановление №1302 от 03.07.2008г., издадено от Началник РПУ – Карлово, е наложено на ищеца М. административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.177 ал.1, т.3 ЗДвП, за това че управлявал моторно превозно средство, спряно от движение, без разрешение на службата за контрол на МВР.
Със съдебното решение по делото от 15.12.2008г. състав на Районен съд – Карлово отменил оспореното в това производство НП, като приел, че същото е незаконосъобразно, тъй като Заповедта, с която е била приложена принудителната административна мярка – спиране от движение на собственото на М. МПС – тази на Началник РПУ – Габрово, е била на свой ред отменена по реда на йерархическия административен контрол от Директор ОДП – Габрово с негова Заповед рег.№369/28.03.2008г.
С исковата си молба М. е изложил детайлно фактическите основания /обстоятелствената част/ на всяка една от претенциите си за имуществена и неимуществена обезвреда от ответника, като в това производство сочи, че именно цитираното отменено по съответния ред НП е породило описания комплекс от вреди в сферата му.
Преди всичко следва да се посочи, че не е спорно, че за да се реализира отговорността по чл.1 ал.1 ЗОДОВ следва да са налице предпоставките, посочени в цитираната новела, а именно: настъпили вреди/от имуществен или неимуществен характер/, признати за незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица, част от държавния или общински апарат, но действащи при или по повод осъществявана от тях административна дейност, а също така и наличие на причинно – следствена връзка между вредите в сферата на увреденото лице и незаконните актове, действия или бездействия на лицата, осъществили конкретната административна дейност.
Що се отнася до изискването за наличие на вина, като предпоставка за възникването на задължението за обезвреда, то тук такава не е необходимо да се установява, доколкото последната не е законоворегламентирана предпоставка по ЗОДОВ, т.е. изследване субективното отношение на лицето, осъществило незаконосъобразната административна дейност било като е издало дефектен административен акт, било като е осъществило незаконно действие или е бездействало неоправдано, не е необходимо. Или в последната насока е налице пълно сходство с хипотезата на чл.49 ЗЗД, при която говорим за т.н. “обективна” отговорност, при която виновно поведение не се търси, тъй като това не част от фактическия състав на съответния вид специална деликтна отговорност.
Следва да се има предвид, съобразно изложеното по – горе и кръга “правоимащи” субекти, можещи да търсят обезвреда по този ред, който с допълнението на чл.1 ал.1 ЗОДОВ ДВ бр.105/2005г. бе разширен и с категорията “юридическите лица”, а също така и разширението на кръга на отговарящите за вредите правни субекти, направено с изменението с ДВ бр.30/2006г., като наред с Държавата бяха посочени и общините/по отношение на последните и преди това изменение обаче съдебната практика прилагаше специалния режим на отговорност по чл.1 ЗОДОВ/.
Следва да се има предвид също така, че досежно предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, които по силата на ал.2 на същия член се разглеждат по реда, установен в АПК, е необходимо да е налице: ако вредите са от незаконосъобразен административен акт – отмяната му по съответния за това ред, докато при незаконосъобразно действие или бездействие – същите се установява от Съда, пред който е предявен иска за обезщетение.
От тази гледна точка е безспорно, че ищецът е физическо лице. От друга страна ответник е Министерство на вътрешните работи, което съобразно чл.3 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/ е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл.7 от последния закон искът следва да се предяви срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл.205 АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице/каквато бе практиката и преди тази изрична законова норма съобразно ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС на РБ/.
От изложеното следва, че както ищецът, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното/по възникване на фактическия състав на отговорността/ следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор.
В случая цитираният акт е издаден на дата 03.07.2008г. от Началник РПУ – Карлово, което е било структурна част от Областна дирекция “Полиция” – Пловдив/съгласно нормата на чл.14 ал.2 ЗМВР, действалата към този момент/, като в чл.12 ал.4 от Закона е посочено, че ОДП – Пловдив е юридическо лице.
С изменението на ЗМВР с ДВ бр.69/2008г. областните дирекции “Полиция” за преобразувани в Областни Дирекции/ОД/ на МВР, като съгласно § 109 от ПЗР на ЗИД ЗМВР ДВ бр.69/2008г. създадените с този закон ОД на МВР са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на областните дирекции „Полиция„.
При това положение на нещата основния момент с оглед преценката за основателността за обективно съединените претенции с оглед отговора за въпроса кое юридическо лице следва да понесе евентуалната отговорност е къде точно организационно или бюджетно е включен административният орган, от чийто незаконосъобразен акт, действия или бездействия, са произтекли тези вреди/в този смисъл мотивите на Определение №9375 от 10.07.2009г. по адм. дело №7482/2009г. на ВАС на РБ ІІІ отд./.
В случая Началник РПУ – Карлово, както и самото РПУ е част от юридическото лице ОД на МВР – Пловдив, поради което то може и следва да понесе, ако са налице е останалите предпоставки, отговорността по чл.1 ал.1 ЗОДОВ за евентуални причинени вреди на М. от негов незаконосъобразен акт.
Действително и настоящият ответник МВР е юридическо лице, поради което претенцията е и формално допустима за разглеждане, но същият не е надлежен ответник в материалното правоотношение – по осъществяване на специалната деликтна отговорност по чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
В случая обособяването на ОД на МВР като отделни юридически лица има и за основна цел–да предостави възможност тези дирекции самостоятелно да се явяват като страни в гражданските правоотношение, респ. да отговарят по претенции на физически и юридически лица чрез своето обособено имущество и бюджет, където е предвиден и органа, издал акта по чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
С оглед на това и само на това основание претенцията на М. срещу посочения от него ответник подлежи на отхвърляне, тъй като към самото Министерство, което макар и съгласно цитирания по – горе чл.3 ЗМВР също да е юридическо лице, посоченият Началник не се числи пряко.
Само за пълно на настоящото изложение следва да се спомене и въпроса с характера на акта с оглед приложение на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
В случая ищецът М. твърди, че е налице хипотеза на незаконосъобразен акт – отмененото с решението на КРС наказателно постановление, поради което следва да се прецени дали всъщност НП е именно такъв акт по смисъла на ЗОДОВ и дали всъщност са налице предпоставките – акт, постановен при или при повод осъществена административна дейност от органи на изпълнително – разпоредителната власт в Държавата и дали този акт е отменен като незаконосъобразен.
В последната насока следва да се има предвид, че е безспорно, че наказателното постановление представлява правораздавателен акт, който се издава по реда, посочен основно в ЗАНН/но и в други отраслови закони/, като с него на определени правни субекти са налагат административни наказания или имуществени санкции за извършени от тях административни нарушения – деяния, нарушаващи установения ред на държавното управление, наказуеми с административно наказание, налагано по административен ред.
В трайната си практика по чл.1 от ЗОДОВ преди влизане в сила на АПК, с който исковете по този член станаха подсъдни на административните съдилища, ВКС на РБ последователно провеждаше разбирането, че посочената дейност е административна – така например решение №1973/30.01. 2002г. по гр.дело №1615/2001г. по описа на ВКС на РБ – непубликувано/в тази насока както нормотворческата, така и правораздавателната дейности на администрацията се разглеждат в съвременната доктрина на административното право и процес като част от присъща за изпълнителната власт дейност, като обосновано се застъпва тезата за “нормативният административен акт” – така докторска дисертация на Веселина Канатова – Бучкова/2007г./, респ. се говори и за “правораздавателният административен акт”.
Напрактика това е резултат и от факта, че дейността на цели звена от административния апарат/например секторите “ПП и КАТ” при областните дирекции на МВР/ е насочена към осъществяване на административно – наказателната отговорност/съставяне на актовете за установяването им и издаване на наказателни постановления по тях/, т.е. по същество тази дейност се е превърнала в съвсем типична за администрацията дейност.
В тази насока след влизане на АПК в сила досежно съдебното производство настъпиха известни колебания в практиката на административното правосъдие, въпреки липсата на нови моменти с оглед материално – правните предпоставки по ЗОДОВ.
Така например с Определение №136/23.11.2007г. по адм.дело №155/2007г., постановено от смесен петчленен състав на ВКС и ВАС на РБ се прие, че при търсена обезвреда в хипотеза на неоснователно наложено и отменено от Съда административно наказание, което следва да се квалифицира като иск с правно основание чл.2 т.3 от ЗОДОВ, компетентен да се произнесе е съответния Съд от системата на общите съдилища в страната.
Отделно от това с определение №2646 от 10.03.2008 г. на ВАС по адм. д. № 2490/2008 г., III о. се доразви извода по – горе, като се заключи, че в крайна сметка наказателното постановление не е административен акт по смисъла на ЗОДОВ.
Впоследствие обаче с няколко последователни решения на смесени 5 – членни състави на ВКС и ВАС на РБ се отстъпи от последните становища, като се прие, че в предметния обхват на чл.1 ал.1 ЗОДОВ влиза в пълна степен и търсенето на обезвреда от съответните субекти и в случаите на административни наказания, наложени с НП/извън разбира се тези, наложени от органите по чл.2 ЗОДОВ/, впоследствие отменени, като незаконосъобразни, поради което отговорността за тази отмяна е на съответния правосубектен административния орган, поради което и компетентни да се произнесат по една такава искова претенция са специализираните административни съдилища по реда на АПК/така определения №№39, 43 и 53 всичките от 2008г. по описа на ВАС на РБ и №123/04.04.2008г. по ч.гр.дело №98/2008г. на ВКС на РБ –всичките на 5 –чл. смесени състави/. Т.е. по този начин напрактика се “запази” и продължи практиката на ВКС на РБ по този вид дела.
Или следва де се обобщи, че е налице предпоставката, свързана с акта по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, който е постановен при осъществена административна дейност, като за целта наказателното постановление се приема/приравнява/ на административен акт по чл.1 ЗОДОВ/което понятие не се припокрива с определенията, дадени за административен – било той индивидуален, общ или нормативен акт по АПК/.
В случая настоящият състав намира, че по претенциите за имуществени вреди в общо размер 1 500 лева, от тях 960 лева пропуснати ползи и 540 лева претърпени загуби – ищецът не установи настъпването им в патримониума си.
В тази насока негодни са да обосноват установяването на сочените имуществени вреди – 40 лева за разноски по водене на НАХД №175/2008г. по описа на Районен Съд – Карлово, сумата от 300 лева за неприбрани 100 кг. орехи за 2008г., сумата от 100 лева за неприбрана реколта от 200 кг. екологично чисти ябълки през 2008г. и сумата от 100 лева за несъбрани 500 кг. джанки за плодова ракия през 2008г. – всичките от имот в гр.Трявна, а също така сумата от 960 лева, представляваща пропуснати ползи/печалби/ от неизползването на лекия автомобил “Рено трафик” с рег. №РВ 6667 К за част от 2008г./ като по отношение на пропуснатите ползи, то отмененото НП няма отношение, а такова има отменената като незаконосъобразна ПАМ спрямо ищеца/, представените по делото писмени доказателства.
Що се отнася до твърденията за неимуществени вреди, то от разпитаните по делото свидетели М./съпруга/ и М./брат/ на ищеца не се установяват твърденията на последния за това, а именно че именно това НП е подронило чувството му за доверие в органите на властта и по – специално на МВР като правозащитен орган, формирало е усещане у него за правна и социална несигурност, причинило е безсъние, породило нуждата от прием на съответни лекарства, болки и страдания, породени от заболяването му от “коксартроза” на дясна тазобедрена става и “гонартроза” на дясна колянна става, тахикардични сърдечни пристъпи с неврогенен характер, като в тази насока единствения медицински документ, представен по делото е от 2009г., т.е. след издаване решението на КРС по приложеното дело, съобщено на М. на 22.12.2008г./ в сила от 06.01.2009г./, когато той е бил оправдан в извършването на вмененото му с НП административно нарушение.
Всичко това обосновава и извода на този Съда за неоснователност на заявените срещу този ответник обективно съединени искове на М., поради което същите следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІІ отд., VІІ състав :
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Н.М. *** срещу Министерство на вътрешните работи/МВР/ с адрес на призоваване гр.София, ул.”Шести септември”№29 претенции за присъждане на сумата от 2 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в подронване на чувството му за доверие в органите на властта и по – специално на МВР като правозащитен орган, формиращо усещане за правна и социална несигурност, безсъние, породило нуждата от прием на съответни лекарства, чувство за срам, че е българин, продължително време на дискомфорт в семейството му, болки и страдания, породени от заболяването му от “коксартроза” на дясна тазобедрена става и “гонартроза” на дясна колянна става, тахикардични сърдечни пристъпи с неврогенен характер, сумата от общо 1 500 лева, представляващи претърпени загуби в размер на общо 540 лева, както следва: сумата от 40 лева за разноски по водене на НАХД №175/2008г. по описа на Районен Съд – Карлово, сумата от 300 лева за неприбрани 100 кг. орехи за 2008г., сумата от 100 лева за неприбрана реколта от 200 кг. екологично чисти ябълки през 2008г. и сумата от 100 лева за несъбрани 500 кг. джанки за плодова ракия през 2008г. – всичките от имот в гр.Трявна, а също така сумата от 960 лева, представляваща пропуснати ползи/печалби/ от неизползването на лекия автомобил “Рено трафик” с рег. №РВ 6667 К за част от 2008г., като всичките са настъпила в резултат на наказателно постановление №1302 от 03.07.2008г., издадено от Началник РПУ – Карлово, отменено като незаконосъобразно с Решение №148/15.12.2008г. по н.а.х.дело №175/2008г. по описа на Районен Съд – Карлово, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :