Archive for януари, 2017

Жалба срещу Акт за установяване на задължение

понеделник, януари 30th, 2017

До Директора на дирекция
„Местни данъци и такси”
Община Пловдив
Вх. № 17СГ15/23.01.2017

Ж А Л Б А
от Димитър Николов Митев, ЕГН хххххххххх, от гр. Пловдив 4002 ,ул. „хххххххххх“ х с пълномощие от Ивана Димитрова Хоусен ЕГН хххххххххх с адрес за кореспонденция България – гр. Пловдив, ул.хххххххххххх срещу „Акт за установяване на задължение по декларация № 939/30.12.2016 г.

Уважаема госпожо Директор,
не съм доволен и възразявам срещу горепосочения Акт за установяване на задължение (по-нататък само Акт).
Мотиви:
1. За 2011 година е начислена ТБО на стойност 273,82 лева. Моля същата да бъде анулирана поради изтекла давност ведно с начислената лихва.
2. По повод на подадена от мен жалба до Административен съд Пловдив
срещу начина на изчисляване на ТБО за нежилищния имот на И.Д.Х., находящ се на ул. “Константин Геров“ 30 в гр. Пловдив бе образувано АД № 1391/2012 г. и бе представена съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на експертизата бе, че в цитирания нежилищен имот не се генерират отпадъци. Това заключение не бе оспорено от ДМДТ. Съгласно закона за МДТ, би трябвало, когато количеството на отпадъците Е ОПРЕДЕЛЕНО и то е равно на 0 (нула), да не се начислява ТБО. С цитираният в началото АУЗ се иска от нас за 2012 г. да заплатим 270,95 (двеста и седемдесет лева и деветдесет и пет стотинки) ТБО. При липсата на отпадъци услугата „сметосъбиране, сметоизвозване и обработка и обезвреждане на битови отпадъци“ не е предоставена за нежилищния имот на ИДХ поради липса на предмет на услугата. При това положение не е редно да се иска заплащане за непредоставена услуга.
3. Разсъжденията по точка 2. от тази жалба се отнасят изцяло и за 2013 г., защото на ДМДТ е било известно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че в нежилищния имот на И.Д.Х. не се генерира никакъв отпадък, но бе начислена ТБО на сума 259,77 (двеста петдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки). Посочвам отново за непредоставена услуга, поради липса на предмет на услугата.
4. За формално оправдание на ДМДТ за начисляване на посочените суми за ТБО за 2012 и 2013 г. може да се използва обстоятелството, че АС Пловдив в лицето на съдия Здравка Диева (АД № 1391/2012) и ВАС в лицето на тричленен състав с председател Йовка Дражева и членове Иван Раденков и Соня Янкулова по дело 1910/2013 г. потвърдиха практиката на ДМДТ относно определяне размера на ТБО за посочения нежилищен имот за периоди преди 2011 г. Оставям потвърждаването на дължими суми за ТБО за минал период при доказана липса на генериран отпадък на съвестта на въпросните съдии. Те не се съобразиха с обстоятелството, че в хода на воденото дело в АС Пловдив ДМДТ е научила от съдебно-счетоводната експертиза, че в обекта не се генерират отпадъци и че следователно няма предмет за услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка. А ДМДТ, след като е знаела, че няма генериран отпадък в обекта, можеше да спази изискването на ЗМДТ и да не начислява ТБО, въпреки че няма индикация чрез подадена декларация за отказ от услугата, тъй като количеството на отпадъка е определено като равно на 0 (нула). В този случай съгласно ЗМДТ поради определеност на количеството на отпадъците не се налага да се прибягва към определяне на ТБО на базата на Наредба на Общинския съвет в промили от данъчната оценка на нежилищния имот.
Като имам предвид посоченото в точки 2,3 и 4 настоявам ДМДТ да отмени задълженията за ТБО за 2012 и 2013 години поради това, че услугата, за която са начислени, не е предоставена поради липса на предмет на услугата и това е било известно на Дирекцията МДТ.
5. Като страна по цитираното дело 1910/2013 г. по описа на ВАС, при съставянето на цитирания АУЗ, ДМДТ е пропуснала или съзнателно е игнорирала изключително важните становища на тричленния състав на ВАС , посочени в решение № 9945/5.7.1913.
Цитирам:
„Доводите на касатора в подкрепа на твърдяните отменителни основания – необоснованост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, дават основание да се приеме, че основния спор по делото е за правилността на извода на съда относно дължимостта на таксата при липса на генерирани битови отпадъци.“
По-нататък в посоченото решение на ВАС се посочва:
„Тогава, когато имота на лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ се намира на територия, на която общината фактически престира услугата и то не е декларирало неползване на услугата, задължението за таксата, както обосновано приел съда, е дължимо. Ако лицето е заявило ползване на услугата по количество – таксата ще бъде определена на основата на количеството, но ако не е – ще бъде определена пропорционално на данъчната основа на имота.
И още:
„Проблема в случая е в това какво сочи законодателя в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ и какво приел общинския съвет в наредбата по чл. 9.
Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
И второ. Законодателят обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота. Ползването на имота не е елемент на фактическия състав, който според законодателя поражда задължението за такса.
Налице е разлика между ползване на имота по смисъла на чл. 13 ЗМДТ и ползване на услугата по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ.
……………………………………………………………………………………………………………………………………
Именно защото ползването на услугата е решаващият факт за дължимост на таксата за услугите сметосъбиране и сметоизвозване законодателят е посочил, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ трябва да определи реда, по който лицата, които не ползват услугата се освобождават от заплащане на такса. С оглед на контекста на спора следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ става въпрос за лица, които не ползват услугата и поради това не дължат такса за нея. Следователно макар законодателят да е употребил думата „освобождава“ в ал. 5 става въпрос за ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ установяват (декларират), че няма да ползват услугата и следователно няма да са задължени за нея лица. За никакво „освобождаване“ по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ не става въпрос, тъй като никой не може да бъде освободен от нещо, което не дължи. ……………………Законодателят е посочил, че право да освобождава задължени за такса битови отпадъци лица от заплащане на таксата има само общинският съвет. ………………………………………….
Въпросът е, че община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
…………………………………………………………………………………………………………….
Принципите на съвместното съжителство, които са нормативно обективирани в изискването за предварително уведомяване, гарантират както правата на субекта, който по една или друга причина не желае да ползва предоставяната от общината услуга, така и правата на общината, която колкото предварително е по-добре информирана, толкова по-ефективно ще организира предоставянето на услугата, което неминуемо ще рефлектира и върху таксата за нея.
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. В случая, по делото е безспорно, че касаторът не е уведомил общината, че няма да ползва услугата сметосъбиране и сметоизвозване, поради което изводът на съда за дължимост на таксата и за тези две услуги е правилен и обоснован.
Видно от изложеното макар неудовлетвореността на касатора от съдебното решение да е резултат на несъздаването от община Пловдив на ред, по който лицата по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ да уведомяват общината, че няма да ползват услугата, за което Законът за местните данъци и такси я задължава, то липсата на уведомяване на общината преди началото на отчетния период прави извода на съда за дължимост на таксата за битови отпадъци правилен и обоснован. Това прави правилно и обжалваното съдебно решение.“
6. Съобразявайки се с цитираните моменти в решението на тричленния състав на ВАС, считано от 12.08.2013 като пълномощник на собственичката на нежилищния имот И.Д.Х. аз започнах ежегодно да подавам декларации за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка съответно за 2014, 2015, 2016 и 2017 г.
В отговор на тези декларации, игнорирайки цитираните по-горе моменти от споменатото решение на ВАС, от ДМДТ ми бяха изпращани типови бланки за подаване на декларация с изискване за предоставяне на документи от ВиК и Енергоснабдяване , от които да е видно, че обектът не се ползва и че е спряно подаването на вода и електричество.
6. Ако за 2012 и 2013 г., въпреки липсата на генерирани отпадъци в нежилищния имот на И.Д.Х. , ДМДТ има формално оправдание в становището на ВАС, че няма подадени декларации за отказ от ползване на услугата по сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и иска да бъде заплатена ТБО, то на какво основание ръководството на ДМДТ игнорира подаваните декларации за отказ от услугата за 2014, 2015 и 2016 г. ?
7. Като имам предвид установената със съдебно-счетоводна експертиза липса на отпадък в нежилищния имот (повтарям, неоспорена от ДМДТ), както и недвусмисленото становище на ВАС относно правото ми да подам декларация за отказ от цитираните услуги, НАСТОЯВАМ ДМДТ да се съобрази с цитираното становище на ВАС и да отмени начислените задължения за ТБО ведно със начислените лихви за 2014, 2015 и 2016 г. за посочения нежилищен имот на И. Д. Хоусен.
8. Собственичката на недвижимия имот И.Д. Хоусен живее постоянно от 2001 година със семейството си в Чешката република. Тя плаща в тази държава-членка на ЕС ТБО, включително за обезвреждане на отпадъците и поддържане на териториите. По никакъв начин не е редно тя да бъде облагана двойно и принудително да плаща за същото и в Република България, след като живее само в първата държава-членка на ЕС и не ползва положителния резултат от обезвреждането на сметта и поддържането на териториите в България. По тази причина настоявам да бъдат отменени начислените суми за обезвреждане на отпадъци и почистване на териториите, в едно с начислените лихви за целия, посочен в оспорвания АУЗ, период от 2011 до 2016 г. включително.

Госпожо Директор,
искам да вярвам, че най-после ще се съобразите с това, че в имота на И.Д.Х., не се генерират отпадъци, ще уважите цитираните становища на ВАС по дело 9945/2013 г. и ще постановите оспорвания от мен Акт за установяване на задължение № 939 от 30.12.2016 г. да бъде преработен като бъдат отменени начислените ТБО ведно с лихвите, в съответствие с посочените факти в точки 1 до 9. Необходимо е да бъде отстранена и пряката и непосредствена дискриминация според типа собственост, проявила се в това, че за нежилищния имот са начислени няколкократно по-високи ТБО чрез прилагане на по-високи промили в сравнение с промилите за жилищните имоти. Справка – Решение на Комисия за защита от дискриминация № 113/21.06. 2011 г. по преписка 267 /2009 г. Искам да вярвам, че ще ми спестите удоволствието от разглеждането на жалбата ми по съдебен ред, за което предварително благодаря.

Пълномощник на И.Д. Хоусен: Димитър Николов Митев ………………………………
Пловдив, 23.01.2017 г.
Приложение: Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен за Димитър Н. Митев