Archive for август, 2014

Жалба и Сигнал до омбудсмана Константин Пенчев

понеделник, август 11th, 2014

                               

 

                                                                                              До господин Константин Пенчев

                                                                                              Омбудсман на Република България

                                                                                              Гр. София

 

 

                                                                Ж   А   Л   Б   А

    от  Димитър Николов Митев, живущ в гр. Пловдив хххх, ул. ххххххххххххххх 

               Уважаеми г-н Пенчев,

               От няколко месеца  съм подложен на натиск от служителка на ВиК – Пловдив с цел да напиша заявка за проверка на водомерите в апартамента ми. Беше ми съобщена цената на услугата – 35 лв. за всеки водомер. Същевременно ми бе подсказано, че е по-добре да заявя нови водомери, които забележете са с цена 34 лева. Като икономист не мога да си обясня как проверката на стар водомер ще струва 35 лв., а нов водомер ще струва по-малко, т.е. 34 лв. Според мен става въпрос за натиск да бъдат осигурени клиенти за доставчиците на нови водомери в разрез с принципите на пазарната икономика.

               Служителката ми предостави листовка (приложение 1), в която, с позоваване на чл. 34а. от  НАРЕДБА № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, се уведомяват потребителите, че те са длъжни да правят метрологична проверка на водомерите си на всеки 10 години.

               Посочва се, че инкасаторите на „В и К” Пловдив имат задължението да напомнят за неизправността на водомерите. Парадокса е в това, че водомерите, непреминали проверка автоматично се считат за неизправни, въпреки че преди монтирането им те са били проверени.  Неизправността се изразява в това, че не е извършена следваща проверка!?!?

               Служителите на „ВиК” могат лесно да установят неизправност на водомера в случай че при равни други условия започне да отчита по-голям или по-малък разход на вода. Тогава е нормално да се поиска проверка. Но да се иска проверка задължително само защото е изминал определен период от време, без да има признаци за неизправност, според мен е нередно и очевидно е във вреда на потребителите и е насочено към осигуряване на печалба на лицензирани лаборатории и на доставчици на нови водомери.

                В чл. 34, ал. 2, т. 3 на цитираната Наредба е записано, че проверки се извършват

 1. периодично;

 2. след ремонт;

 3. при нарушаване на пломбата;

 4. по искане на оператора или потребителя.

         Самоцелното периодично извършване на проверки без да са налице признаци за неизправност ощетява потребителите и облагодетелства извършващите проверките. Естествено е да се иска проверка след ремонт и при нарушаване на пломбата. Все пак органът, издал Наредбата, е предвидил възможността проверка да се извършва по искане на оператора или потребителя.

       В чл. 34, ал. 3 се казва: „ При възникване на спор относно метрологичните характеристики (точността) на водомерите всяка от страните може да заяви извършване на експертиза по реда на ЗИ.

       Същевременно в чл. 34, ал. 4 е записано: „ При изправен водомер разходите за експертизата се поемат от заявителя”.

       Точно тук възниква проблемът. Според мен водомерите ми са изправни. Ако операторът счита, че те не са изправни, редно е да заяви експертиза по реда на ЗИ.  Операторът обаче отказва да заяви, а оказва чрез инкасатора натиск аз да заявя експертизата, съответно при изправен водомер аз да заплатя за услугата.

       Водомерите ми са проверени при монтирането и са пломбирани. Към момента според мен те са изправни. Поради това аз настоявам в съответствие с цитирания чл. 34, ал. 3, поради наличието на спор операторът като страна да заяви проверката. Вместо това ми се посочва, че ако не заявя проверка на водомерите, ще ми бъде начислявана консумация по служебна тарифа – 6 куб. м. на член от домакинство за топлофицирано жилище (моето е такова) и на всичко отгоре се твърди, че „служебната тарифа се завишава всеки три месеца”. Дадени ми бяха и адресите на лицензирани фирми за проверка на водомери. (приложение 2) Според мен това е форма на изнудване. Начислената по такъв начин консумация няма да отразява действителното потребление.  Нейна единствена цел е да принуди потребителя да заяви проверка на водомерите си за да избегне плащането на по-голямо количество вода от действително изразходваното. А като имам предвид и посочената по-ниска цена за нов водомер от цената за проверка на съществуващ водомер, очевидно става дума за стремеж да бъде принуден клиентът, за да си спести главоболия и санкции, да предпочете закупуването на нови водомери въпреки че старите водомери може да са изправни.

    Посочената практика на ВиК Пловдив не се отнася само до мен, а засяга много хиляди клиенти. Тоест казусът има голяма обществена значимост. Надявам се, че ще разпоредите проучване на изнесеното в жалбата и ще помогнете на мен и още хиляди потребители да се защитят от неправомерни действия на „ВиК” оператори.

Пловдив                                                  С уважение:……………………………….

27.05.2014 г  

 

ПП.

Питам се още защо трябва водомерът да бъде демонтиран, носен в лицензирана лаборатория и ако е изправен отново монтиран? Не е ли възможно на място да се използва съд за измерване, да се източи примерно 100 л. вода и да се види дали водомерът е отчел това количество или не? Оставам с чувството, че се действа на принципа защо да бъде просто, като може да бъде сложно.  Защото на някого е изгодно.

                                                                                                           х                            х                          х

                                 При подаване на жалбата в приемната на омбудсмана тя бе прочетена, проведохме около половин час разговор и ми бе казано, че срокът за отговор е 3 месаца и че в течение на месец-два ще бъда потърсен от служител на омбудсмана за разговор и изясняване на поставените в жалбата проблеми. Покана за среща не получих, а два месеца след подаването на жалбата получих следното писмо-отговор, подписано от омбудсмана  К. Пенчев:

                                 ”  

     ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ                                             ДО

         ОМБУДСМАН                                                            Г-Н ДИМИТЪР МИТЕВ

Изх. № 1932/24.07.14 г.                                            ул. Хххххххххххххххххх

                                                                                                  Гр. Пловдив хххх

 

                    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИТЕВ,

                  По повод на жалбата Ви, в която изразявате несъгласие с извършване нан периодична проверка на водомерите през 10 години, Ви информирам следното:                                   Омбудсманът се застъпва с предвидените в Закона за омбудсмана средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги.                               Периодичната проверка на индивидуалните водомери, като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради – етажна собственост, е нормативно регламентирана в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и Вие сам отбелязвате. Тази проверка е задължителна и не касае случаите за съмнение в изправността на уреда. Индивидуалните водомери се тестват през 10 години, за да се гарантира точността на измерване на потребяваната вода.

 

Печат: РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ                               КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ -                                              АДМИНИСТРАЦИЯ                        ОМБУДСМАН НА                                                                           ОМБУДСМАН                  РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ     /ПОДПИС/

 

 

 

                                                                                                                      До господин Константин Пенчев

                                                                                                                     Омбудсман на Република България

                                                                                                                                 гр.  София

 

                                                             С  И  Г  Н  А  Л                                                                                                

от  Димитър Николов Митев, ЕГН хххххххххх, живущ в гр. Пловдив хххх, ул. хххххххххххх

 

              Уважаеми господин омбудсман,                                                                                     

В края на м. май 2014 г. подадох жалба до Вас срещу практиката на изнудване,  използвана от ВиК Пловдив, при прилагането на Наредба  № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. (По-нататък само Наредба). При приемането на жалбата се състоя кратък разговор с Ваш служител, който, след като я прочете,  ми каза, че срокът за отговор е три месеца и че до месец – два ще бъда потърсен от Ваш представител за по-конкретен разговор и обсъждане на поставените в моята жалба проблеми. Очаквах такава среща, но вместо това два месеца след подаването на жалбата ми получих „отговор”, изх. № 1932/24.07.14 г., подписан от Вас. 

            Изпращам настоящия сигнал по повод на съдържанието на посочения  „отговор”. Въпреки старанието ми при неговото прочитане, в „огромния” обем от 14 машинописни реда, не открих нито дума в отговор на моите конкретни оплаквания при прилагането на цитираната Наредба. Според мен служителят, който Вие е подготвил за подпис „отговора”, е изхождал от позицията, че аз и въобще гражданите сме подчинени на ВиК операторите, а не техни равнопоставени партньори. Инак не мога да си обясня мълчанието с което са подминати възраженията ми по повод прилагането, по-точно неприлагането на чл. 34, ал. 3 от  от наредбата, а именно : „При възникване на спор относно метрологичните характеристики (точността) на водомерите всяка от страните може да заяви извършване на експертиза по реда на ЗИ.” С фаворизирането на задължителността на проверките на всеки 10 години фактически се елиминира чл. 34 ал.3 от Наредбата и ми се отнема възможността да се защитя като страна в спора. А това има за мен и всички български граждани, притежаващи водомери неблагоприятни икономически последици при подобен спор, тъй като в чл. 34 ал. 4 е написано: „При изправен водомер разходите за експертизата се поемат от заявителя”.

             Припомням още веднаж този текст на жалбата ми:

„Водомерите ми са проверени при монтирането и са пломбирани. Към момента според направени от мен замервания те са изправни. Поради това аз настоявам в съответствие с цитирания чл. 34, ал. 3, поради наличието на спор операторът като страна да заяви проверката. Вместо това ми се посочва, че ако не заявя проверка на водомерите, ще ми бъде начислявана консумация по служебна тарифа – 6 куб. м. на член от домакинство за топлофицирано жилище (моето е такова) и на всичко отгоре в наредбата е посочено, че „служебната тарифа се завишава всеки три месеца”. Дадени ми бяха и адресите на лицензирани фирми за проверка на водомери. (приложение 2) Според мен това е форма на изнудване.”

               Тук неравнопоставеността на двете страни и злоупотребата на ВиК оператора с монополното му положение са повече от явни. Вашят служител в „отговора” си обаче по същество третира Наредбата като „свещена крава”, която не подлежи на обсъждане.

              Ако се стигне до начисляване на консумация по служебна тарифа аз ще бъда принуден  (и другите граждани в подобна ситуация) да плащам и за количество вода, която не съм потребил. Кой български закон или европейска директива дава право на съставителя на Наредба № 4 да постанови задължение на потребителя да плаща за непотребена услуга или стока от което ВиК операторът се възползва?

               В „отговора”, изготвен от Ваш служител и подписан от Вас, липсва коментар за ценовото съотношение между услугата „проверка на водомер” и предоставянето на нов водомер. Това съотношение явно се използва с цел принуждаване на клиента да купи  нови водомери, като инкасаторите внушават, че е по-добре да не се рискува с проверка на стария водомер, защото ако се окаже неизправен, ще се наложи плащане и за проверката, и за нов водомер. Съвсем отделен въпрос е, че по мнението на специалисти новите водомери, които се предлагат, са по-некачествени от старите.

              В края на „пространния и изчерпателен отговор” Вашият служител е написал и Вие сте подписал следния текст:

              „Тази проверка е задължителна и не касае случаите за съмнение в изправността на уреда.”

                Тази Наредба засяга правата и интересите на милиони потребители на ВиК услуги. Аз Ви питам, след като задължителната проверка не касае случаите за съмнение в изправността на уреда,  с каква цел се принуждават абонатите на всеки 10 г. да плащат за нея или да купуват нови водомери при изправни стари водомери? От  гледна точка на ползвателите на ВиК услугите, задължителната проверка  е ненужна, самоцелна и е превърната в  инструмент за  периодично източване на пари от населението.

                 В България според статистиката има над 3 милиона домакинства. И във всяко домакинство има поне по един водомер (в моя случай са три – два за студена и един за топла вода). Това означава, че ежегодно трябва да се проверяват в изпълнение на порочната Наредба минимум по 300 000 водомера или всеки работен ден трябва 1000 водомера да бъдат проверявани или подменяни. Сигурен, държавно гарантиран бизнес, с докарвани принудително, под строй клиенти.

                 В изпратения ми „отговор” липсва становище за възможността проверката на водомера да става на място, в домакинството на съответния абонат. Може би проверката е с гриф „строго секретно” и потребителят по никакъв начин не трябва да присъства на същата? Има ли технически непреодолима пречка проверката да се извършва на място и потребителят на услугата да може да се убеди на място в нейната обективност?

                Накрая в „отговора” следва още един бисер на бюрократичния подкод към проблема:  Изготвилият „отговора” на жалбата ми е написал: „Индивидуалните водомери се тестват през 10 години, за да се гарантира точността на измерване на потребяваната вода”.

                На служителя, написал горецитираният бисер, следва да се обясни, че тестването на водомерите може единствено да установи дали към момента, в който то се прави, водомера е точен или не е.  Тестването не гарантира по никакъв начин, че в следващ момент (ден, месец или година) водомерът няма да се повреди. Колко време той ще бъде изправен зависи от качеството на изработката му и от условията, при които се ползва, а не от това дали периодично  се тества или не.

                             Цяло щастие е, че издателят на Наредбата е счел че веднаж на 10 години е достатъчно да се проверяват водомерите, за да се гарантира точността на измерването. Оценявам проявената скромност, защото  можеше да разпореди и проверки   на всеки пет години, а защо не  на две години или ежегодно. Колкото по-чести проверки, толкова по-голяма „точност”, но и толкова повече пари смъкнати от гърба на абонатите на ВиК, нали? Искрена благодарност за великодушието на органа, приел наредбата за това, че се е задоволил с 10 годишен период, а не е пожелал по-чести задължителни проверки.

 

                В Република България инкасаторите от ВиК операторите периодично (в Пловдив ежемесечно) отчитат показанията на водомерите. Тези показания се пазят за дълъг период от време и може да се съпоставят. Може ли инкасаторът и ползващите данните му да забележат, че има спиране на потреблението или чувствително намаляване на ползваната вода, когато това показва водомерът? Може ли след това да се види дали причината е във фактическо по-кратко или по-продължително неползване на вода поради отсъствие или се дължи на неизправност на водомера? Може ли във втория случай да се поиска проверка на водомера? Може, не само може, но това при всеки подобен случай се прави. Това обстоятелство  отново поставя въпроса каква е ползата за обществото и неговите граждани от постановените задължителни проверки на всеки 10 години след като така или иначе текущо се проверява състоянието на водомерите? Всъщност, кой ли се интересува от обществото и неговите граждани, когато е създадена нормативна възможност  да се облагодетелстват предоставящите ВиК услуги и лицензирани фирми, проверяващи точността на водомерите и тяхната подмяна. Още повече при положение, че  обществото не намира достатъчно  сили да се съпротивлява. А ако някой намери сили и се опита, „отговори” от типа на този, даден от обществения защитник в държавата, който е предмет на сигнала ми, му охлаждат ентусиазма в стил „Надежда всяка оставете”.           

                 В четири от 14-те реда на „отговора” съм информиран за следното: „Омбудсманът се застъпва с предвидените в Закона за омбудсмана средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги.”

                 Проверих и считам за необходимо да Ви дам сигнал как е решен проблемът например в богата Великобритания. Там водомерите в жилищата са собственост на ВиК операторите.  Те за собствена сметка, а не за сметка на абоната, проверяват неизправните водомери и ги подменят когато е необходимо. А в бедна България с Наредба  по същество на милионите ползуватели е вменен задължителен данък периодична проверка на водомери. И докато в богата Великобритания ползувателят на услугата не е задължен да заплати ползваното количество вода, ако приборът, с който то е измерено, е неизправен, в бедна България ползувателят е принуждаван  да заплаща периодично за ненужни проверки на изрядни водомери, а ако не е съгласен да подаде заявка за проверка, бива рекетиран с начисляване на по-голямо количество вода от действително ползваното.  А иначе и ние сме страна-член на ЕС.

                Уважаеми господин омбудсман,   

               Като имам предвид всичко гореизложено  

                                                           М   О   Л   Я

да разпоредите задълбочено проучване фактите, изнесени в Жалбата и Сигнала ми до Вас по повод прилагането на  цитираната Наредба № 4 и  практиката по същия казус например във Великобритания. Моля в съответствие с дадените Ви по закон права да предприемете необходимите стъпки пред компетентните органи за изменение на Наредбата и прекратяване на изнудването на абонатите от операторите на ВиК услугитеВ сегашния си вид тя  обслужва корпоративни интереси, а не интересите на потребителите.  Очаквам този път да получа не формален „отговор”, а отговор третиращ същността на проблемите, за които Ви сигнализирам.  

Пловдив

18.08.2014 г.                                                  С уважение:………………………………………………