Archive for януари, 2013

Меглена Кунева – Пръмова – таргетът на БКП и ДС или непобедимото мазмантийство.

четвъртък, януари 31st, 2013
Автор: toross Категория: Политика   Прочетен: 2086 Коментари: 8 Гласове: 28 Последна промяна: 09.08 20:34

Меглена Кунева – Пръмова – таргетът на БКП и ДС или непобедимото мазмантийство.

Седмо Велико народно събрание, част от ПГ на СДС през 1990 г., третият ред, от ляво на дясно: Георги Бунов, Христо Марков /с бялата риза/, Румен Воденичаров /с очилата, наведен/, Методи Недялков, Георги Липовански. В това обкръжение Воденичаров ще сподели за другарката Кунева-Пръмова и службата и` при едни специални другари.

Цялата кариера на Кунева-Пръмова е бурен кючек под диригентството на БКП и ДС.

  „Знам, че съм европейски политик, и знам как да използвам това.” /Другарката при откриване на кампанията си за Президент на РБ./          Дотук разказахме за удивителната прилика на Меглена Кунева-Пръмова с Гена Абисинката или Уруспията, за активното и`  участие в Габонската афера, ощетила държавата с милиони долари под вещата диригентска палка на ДС, а днес ще разкажа за срещата си с другарката в далечната 1990 г., просто един личен спомен, за да  припомня  номенклатурната кариера на дамата. Благородната европейска дама.       В официалната и` биография четем  впечатлителни откъслеци – завършила право без да е практикувала в общопознатия обхват – съдия, прокурор, адвокат или юрисконсулт; работила нещо като журналист – не се откриват нейни материали; занимавала се с екологични теми преди 1989 г./?!?/ в националното радио, ама член на „Екогласност” или Русенския комитет не е била; специализации в чужбина без яснота кой ги е финансирал във времето, когато излизането от България минаваше през задължителната благословия на ДС и БКП.         Като депутат в Седмото Велико народно събрание попадам в анкетна комисия, която е създадена „ад-хок”, заради „вълненията” в Кърджали и областта. Този път се бяха „развълнували” националистите около Минчо Минчев, Димитър Арнаудов, Задгорски и Георги Първанов, т.е. ОКЗНИ /Обществен комитет за защита на националните интереси/ във връзка с намерението на мюсюлманското население да изучава майчиния си език /съвсем в реда на нещата/.  Страстите в пленарна зала по темата винаги са нажежени до бяло, комунистите играеха „конструктивни националисти”, а сините минавахме за защитници на ДПС /нали си спомняте налудното обръщение на Велко Вълканов към Желю: „Желю, ти си турчин с фес!” в президентския дебат?/. Та някой реши след гръмовните заклинания и обвинения в  комисията да се изберат „по-умерени по темата депутати от двете страни”, каквото и да означаваше това. За председател бе избран д-р Атанас Узунов от БЗНС /земеделците се опитваха да са междинно звено между БСП и СДС/, от ДПС представител бе Ремзи Осман/май само той, Доган, Пирински и Костов са депутати от 1990 г. та досега/, червените посочиха двама: Ирина Бокова /да, същата сегашна шефка на ЮНЕСКО/ и  Кръстю Трендафилов /стана министър на земеделието при Жан за няколко месеца/, а от СДС представители бяха Димитрина Петрова /членуваше в „Екогласност”, съпруга на хелзинския шеф Красимир Кънев/ и Христо Марков /скромният автор на текста, който четете/.  Та пъстрата компания трябваше да посетим района на Кърджали, да проведем проучване на място за настроенията, желанията, напрежението и причините за него и да предложим текст в пленарната зала, който да стане решение на ВНС.        Преди да се запътим топтан към размирния етнически край от Гиньо Ганев/заместник-председател на ВНС/ ни бе предложено да се срещнем с представители на Комитета по правата на човека, който вършел „много дейности, свързани с човешките права, договореностите от Хелзинки” , абе, въобще били хора от бранша на професионалните правозащитници. От СДС и ДПС възразихме, че са дърти номенклатури, ръководени от ДС и ЦК на БКП, а шеф е бившия началник на международния отдел към Политбюро К. Теллалов. Гиньо възрази, че Теллалов се оттеглил и Комитета вече бил „демократичен  с млади, способни и неопетнени служители”. Мир да е, съгласихме се за такава среща, щом щяхме да получим експертна помощ от професионални защитници. Да де, но изумлението бе пълно, когато в уречения ден пристигна колегата от ПГ на БСП и мастит юрист Велко Вълканов, придружен от млада безлична дама с очилца тип „другарко, вдигам ръка”, приличаща на отличничка от подуенската руска гимназия, с ретро прическа тип „дружинна ръководителка на пионери”, с обувчици „късно сабо” и самочувствие „Станка Шопова”. Другарят Вълканов на шашнатите ни погледи обясни, че не е член на БСП,  в Комитета работил още от 1988 г., вършел много правозащитни добри дела, особено сред малцинствените общности /?!?/, но поради заетостта му във ВНС прехвърлил основната тежест върху крехките рамене на „основния двигател”…   другарката Меглена Кунева, която щяла да ни запознае с „основните положения по работата на комисията”. Демек да ни обясни какво да правим в района на Кърджали. Възразихме, но др. Вълканов бе настоятелен и трябваше да изслушаме водената другарка. Тя пък настоятелно ни „разясни”, че има опит в „тези дела”, че познава изтънко малцинствените проблеми, защото като католичка се чувствала част от „онеправданите”, че освен в комитета на Теллалов е и старши юридически съветник  в правителството на другаря Андрей Луканов и то точно по въпросите за правата на човека, екологията и т.н. Извади младото дарование на партията и правителството куп листя и ни зачете за договореностите от Хелзинки и как Комитета, който представлявала извършил толкова добри дела, ах, толкова правозащитни и демократични дела, че аха да се наредим в челото на свободните народи… Тук някъде не издържахме и прекъснахме „нашето момиче” за ужас на другарката Бокова и правозащитника Вълканов – възмутен от „арогантността на опозицията”. Презентацията на другарката представляваше общи приказки и нещо като отчет на този комитет, което никой така и не разбра, нито пък целта на „опознавателната” среща. Разделихме се с колегата Вълканов, а след него със ситни стъпчици напусна и момичето с очилцата и сабото, с нацупени джуки и леко обидено.          Това бе първата ми среща с др. Кунева-Пръмова. После научихме повечко за нея. Комисията все пак си свършихме работата. Обикаляхме кърджалийския край, срещахме се с местните активисти и организатори, предложихме някакъв помирителен текст, който се прие от пленарната зала /май от него започна изучаването на майчин език/ и самодоволно се разделихме с чувството на изпълнен дълг.        После няколко пъти срещах дамата в кулоарите или на Народното събрание, или на Министерски съвет. Със същата ангажирана физиономия зад очилцата, забързана, обикновено прегърнала куп папки. Беше времето на Луканов, после на Димитър Попов – все така се разхождаше другарката на другаря Вълканов. И още един щрих. Симптоматичен. В началото на заседанията на ВНС се случи да съм съсед по място с „правозащитника” Румен Воденичаров /тогава минаващ за радикален седесар, формално оглавяващ Независимото дружество, направил преврат на легендарния Илия Минев/ и се допитах до него за този „комитет” на Теллалов. Буквално думите му бяха: „Креатура на ЦК на БКП, де факто се ръководят от Държавна сигурност.” От него и научих за първи път, че „консултантката”, която доведе Вълканов е снаха на секретаря на ЦК на БКП другаря Иван Пръмов. С неговата характерна лукавичка усмивка добави: „Едно от новите дарования на Партията, която скоро ще стане първа демократка.” Излезе прав, колкото и да не ми се ще да го призная. 

Поразрових се в „историята” на Комитета, където се трудеше дамата с очилцата и сабото.

В края на 80-те години на 20 век Горбачов е обявил „перестройката”, което навсякъде  в Източна Европа се приема като трескава подготовка за трансформацията на големите комунистически пари, за осигуряване удобен плацдарм на висшата червена номенклатура и сподвижниците и`. В България се активират първите неформали около еколози и правозащитници. На 16 януари 1988 г. политически затворник № 1 на континента Илия Минев създава Независимото дружество за правата на човека и според разсекретените архиви на ДС още в началото членовете му надхвърлят 500 души, през май се провеждат първите гладни стачки срещу насилствената асимилация на етническите турци. Преди това, през април 1988 г. Минев и сподвижниците му изпращат до Държавния съвет, Народното събрание, Министерство на правосъдието и медиите учредителния протокол с молба за регистриране на правозащитното дружество, придружени с искане за освобождаване на политическите затворници.

Комунистическата власт реагира светкавично и като контрадействие, като реплика срещу  Илия Минев и дружеството му създава на 3 юни 1988 г. казионен Комитет по правата на човека с председател видния партиен функционер Константин Теллалов – бивш секретар на ЦК на БКП. Комитетът е под прякото наблюдение и ръководство на Григор Шопов и Държавна сигурност, отчита се само на Секретарията на ЦК и абсурдно за наименованието си има и чисто репресивни функции. Основни действащи лица в  него са верни и проверени „общественици”, сред които блестят с неотразима червена светлина Велко Вълканов, Александър Янков – висш деец на ДС от Първо главно, дипломат под прикритие, проф. Николай Тодоров – бъдещ председател на Великото народно събрание, Никола Инджов – фанатичен привърженик на режима на Фидел Кастро, Леда Милева, Огнян Герджиков, Севда Севан и … Меглена Кунева. Ето как самият Велко Вълканов я представя наскоро във в. „Дума”: „Спомням си, че Кунева тогава бе определена като “наше момиче” – знаеше се, че е снаха на изтъкнатия партиен ръководител Иван Пръмов – човек със сериозен принос към изграждането на нашето селско стопанство. Авторитетът на Пръмов се прехвърляше автоматически и върху неговата снаха. Тя се държеше скромно, сдържано и по този начин укрепваше предварително установеното към нея добро отношение. Такова отношение към нея имах и аз.” Мисля, че характеристиката, която прави др. Вълканов на другарката си Кунева е напълно реалистична и  точна. Просто – наше, вярно,  комунистическо девойче.  Само да припомня, че по това време другарят Иван Пръмов е народен представител/от 58 до 90 г./ и обвит със славата на осъществил колективизацията, т.е. отнел земята от собствениците и`. Да не забравяме и „подвига” му в Пловдив, когато заповядва на милиционерите да стрелят  в множеството стачници. На месо.

И още един щрих в битието на снахата, този път като еколог от онези времена. На 5 май 1988 г. Политбюро на БКП взима решение за превръщането на екологията в „национален приоритет” и създава екологична масова организация под егидата на Отечествения фронт /припомняме, че шеф на ОФ е Гиньо Ганев, който ще участва с Кунева след няколко години в Габонската афера/. В националното радио е сформиран екип от проверени другари, които да „работят по екологични теми” – естествено казионен опит да се представят застрашително нарасналите протести в Русе, около проекта „Рила-Места” от гледна точка на правата линия. Радиожурналистът натоварен с тази задача, познайте кой е, драги читатели? Разбира се, вярната снаха  Меглена Кунева-Пръмова.

През годините се смениха много Кабинети, Народни събрания, министри, президенти, държавните служители се сменяха като мръсни чорапи, но една фигура присъства неизменно в номенклатурния списък на Министерски съвет от 1989 до 2001 г., натрапчиво. Ще познаеш ли драги читателю коя е тя? Разбира се – незаменимата снаха, правозащитничка, еколожка, специалистка по въпросите на гората, международничка, съветничка по всякакви въпроси, ерго Миглена Щилянова Кунева, крипто Пръмова. Няма Луканов, Виденов, Костов /по негово време се издига до директор на международна  дирекция/ – тя все си е там, ерцаз политичката и незаменима специалистка. Злите езици разправят, че от дърговечното си въртене в кулоарите на властта дамата се е сдобила с множество потенциални остри компромати, които я правят незаменима ценност в международното работническо движение, други отдават това на видния масон и неин съпруг, виден мулташки деец и устойчив милионер Андрей Пръмов, трети го отдават на щедрия саван, опнат над нея от вездесъщата ДС /пак питам дали е известно на Кунева-Пръмова понятието кандидат-агент?!/. През 2001 г. тя от резерва на царската листа в Русе се превръща в безценен царски депутат, министър и впоследствие еврочиновник, ще се сдобие с огромен апартамент в центъра на Брюксел /недеклариран  пред родните данъчни власти/, с милиони, изсипани в личните и` сметки от Барозу и ПариБа /тя скоро най-нагло отказа да оповести каква е платата и` във финансовата институция/ и в същото време зад очилцата нагло отказва с биографията да защити слогана си „аз съм твоя избор”, предпочита дървения административен език, който е изучила старателно в Брюксел и преди това в Комитета по правата на човека. Какви ли загадъчни и зловещи тайни предстои да научим за персоната изтъркала стотици подметки из кулоарите на властта?!

Пък нека някой ми доказва, че нейните the comarades са напуснали властта, че тя  не е от тях, че даже е „дясна”, че е „европейски политик”, че едва ли не е някаква българска Пепеляшка, дочакала царската каручка пред „Враня” и рипнала изведнъж върху нея… На това великият медвенски овчар Захари е намерил непостижим и досега епитет – мазмантийство !

Митарствата на Петър Курумбашев (от Светът днес)

четвъртък, януари 31st, 2013


 

Митарствата на Петър Курумбашев

c5a85a4419173777be718de811999966_1052x800

Говори се, че той имал 25 милиона лева. Но сега това ще го преглътна, защото мозъкът ми не може да обеме подобно инфо, знаейки, че Петър Курумбашев е част от парламентарната група на БСП.

Да започнем от това, че Петър Курумбашев е същият този, който проля горчиви сълзи, застанал редом до ислямисти в България, които крещяха “Аллах акбар” срещу Руското посолство в София. Да, той тогава проля сълзи. Тъгуваше. Много тъгуваше на фона на “Аллах акбар”, в превод “Аллах е велик”. Но това е международна политика. Сега тя не ни интересува, макар днес, 30.01.2013 г. Петър Курумбашев да беше гост на Атлантическия клуб. Опиянено слушаше Соломон Паси и почти труплешката скочи, когато Негово Величество Семеон Сакскобургготски пристигна в залата, в която държа лекция новата посланичка на САЩ в България. Ех, неведоми са пътищата на любителите на екстремните политически лупинги…

Но да се върнем към една интересна част от житието-битието на Петър Курумбашев. Ще оставим настрана за сега слуховете, че той е бил собственик в близкото миналон на порно-продукции. Да, това ще оставим да отлежава. И за момента ще смятаме, че това са слухове. Както и ще смятаме, че са слухове многото хиляди лева, които уж тези порно-продукции чрез лицето Петър Курумбашев наляло в една партийна централа, която не искаме да назоваваме. Открийте си я сами. Лесно е. Има я в чичко Гугъл. Състои се от три букви. Първата е Б.

Та, да се вървем към едно митарство, което е толкова енергоефективно откъм пари, че направо е постижимо за всеки обикновен човек в България. Разказвам ви това, за да не си мислите, че народните ни представители са нещо по-различно от нас, обикновените хора. Не, същите са. И тях майка ги е раждала, и те се пекат на слънце през лятото, и те се къпят в баня…Само дето отнякъде тези хорица намират мно-о-о-го пари, стъпват на стълбичката на успеха и… хоп, изведнъж се озовават не само в Инвестиционни фондове (както господин-другаря Курумбашев), които тургуват на фондовата борса, ами се прицелват и в политическата власт, т.е. превръщат се в “наши” народни представители.

36bПетър Курумбашев е симпатичен млад човек, бивш продуцент в предаването “Ку-ку”, който е стъпил на тази стълбичка. Е, така се е случило, че вече стъпва на няколко различни политически стълбички, но…какво да се прави – животът е странно нещо.

pic70_0Ако си в гората и пред теб се изправи вълк, ти какво ще направиш? Ами много просто, ще се престориш и ти на на вълк, за да заблудиш първия – ще започнеш да ръмжиш, дори ще си внушиш, че можеш да ядеш сурово месо, ще ти пораснат нокти и зъби…С една дума, успешно ще се трансформираш, за да избегнеш опасността.

61774-1Ако след 8 дни пред теб се изправи Червената шапчица и каже: “Ти си от лошите и аз вече няма да те обичкам!”, ти какво ще направиш, ако се окаже, че мно-о-о-го ти се иска Червената шапчица да те обичка? Много просто, от вълк изведнъж ще се трансформираш в Червен шапчо – един такъв миличък, невинничък, с млекце по устенцата и със розови бузки… Ами да, ще го направиш – това ти е простено. Нарича се инстинкт за самосъхранение, май френд. Ще ти поникнат дори пърхащи миглички над червените бузки…

634708788076018750stoyan2Нещо такова се случило и с господин-другаря Петър Курумбашев. От PR-съветник на президента Петър Стоянов изведнъж се превърнал в пърхаща мигличка на Българската социалистическа партия. Дори казват, че човекът, който уж предал Петър Стоянов, изнасяйки информацията около прословутата папка, в резултат на която Георги Първанов бе избран за Президент, бил същият този симпатяга, наречен Петър Курумбашев.

Но ще оставим и това, сега не ни се говори нито за Богомил Бонев, нито за Петър Стоянов, нито за скандалната папка с досиета, която преди години се размяташе от телевизионния екран като съдрана и окензана тоалетна хартия. Да е жив и здрав Президентът, когото наричат Гоце – тогава му се отвори парашута и оттогава историкът от онова селце в Южна България се издигна в държавната йерархия… 19061 Ех, много се разговорих.

Сега да се върнем към една мъничка Водно-електрическа централа, която всеки от нас, обикновените хора, може да си построи почти с подръчни средства. Обече не си спомням, дали ви казах, че господин-другаря Петър Курумбашев има една мъничка, както той се изразява Водно-електрическа централа.

Ето, сега ви казвам.

Да, всеки от нас, обикновените хора, може да си построи по една мъничка водно-електрическа централа – с подръчни средства. Ето каква е схемата. Извадете лист и химикал и започнете записки, защото няма да повтарям. Първо се напъвате и по някакъв начин намирате връзка с някой кмет на община. Или с негова дясна ръка. Каните го около 20-30 пъти на ресторант. В едни пликчета му пъхвате по малко парички, които сте спестили от закуската на децата. Е, няма да обеднеете с някой и друг подарен лев, стига сте мрънкали и ревали. Все имате някой и друг спестен лев за черни дни. Тихо, записвайте. Той, кметът, ще ги вземе тези пликчета не защото е корумпиран, не. Ще ги вземе само, за да не ви обиди. Те, нашите кметове, са честни хора, за нас мислят, денонощно бдят над живота и здравето ни. Та, като му давате 20-30 пъти пликчета, кметът (ама той трябва да е кмет на община, през която минава река)… Ех, как мога да забравям за такива важни неща, а не забравям за пърхащите миглички на Червената шапчица, просто не мога да разбера?! Та, кметът трябва да е кмет на обищина, през която минава река. Иначе не ви върши работа! Никаква. По този въпрос, де. Вземате с кмета една географска карта, избирате правилното място по реката, уговаряте се да ви продаде евтино няколко декара около реката, ако трябва да измести или изхвърли старите собственици от дадените декари и… готово. Работата е свършена. Наполовина. По-точно само в началото.

33830-1Точно така се случило и с господин-другаря Петър Курумбашев. Изтикал или по-точно казано, добрал се до земята на една фабрика за бутилиране на минерална вода в Михалково, която била построена още през 1942 г. и вдигнал Водно-електрическа централа. Направо щял да се гръмне онзи Димитър Дългъчев, който отговарял за фабриката за бутилиране. От съд на съд, от съд на съд. Е, понякога Темида е безсилна, когато истината е на страната на “ку-ку”- ВЕЦ. Няма значение, че фабриката била вдигната цели 65 години преди земята под нея да попадне, по неведоми пътища (това вероятно са пътища, постелени с пликчета), в ръцете на наш Петьо-о-о. Така ТПК “Михалково” останало без земя, нищо че фабриката била окончателно завършена през 1970 г. Голяма работа, че толкова отдавна тук имало фабрика. Като са толкова курназ, да виснат във въздуха, нали така. Той, наш Петьо, не е направил нищо лошо, само купил земята под фабриката. Случайно. А фирмата на Петър Курумбашев се казвала КИД ЕООД. Фабриката с водата спорела съдебно с него за незаконно строителство, за собственост, за разешение за строеж. А Курумбашев им искал чрез съд наем от 40 000 лв, защото съоръженията на фабриката, която била построена през 1942 г. били на негова земя. Районната инспекция по водите също се видяла в чудо, защото за година двете фирми подали общо 10 жалби една срещу друга. Дългъчев твърди, че Курумбашев е взел земята под фабриката по вина на общинските съветници в Девин, които не били видели, че теренът под фабриката за води е държавен, а не общински. Те подписали съгласие за замяна, като харизали на КИД ЕООД терена над михалковската вода в замяна на земи, които Курумбашев притежавал в близкото село Брезе. Той купил там земя за  690 лв. на дка. Със замяната на смешно ниска цена Курумбашев получил възможност да построи водно-електрическа централа.

korumba6evcopyОх, изморих се, значи. Като се натъкна на такива случаи, в които общински съветници или общински кметове случайно недоглеждат собствените си територии, направо се изморявам. Защото тези хора все не са видели, все не са догледали, все не са чули… Има такива хора, които нищо в този живот не са чули и не са видели, нали?

Така, продължавайте да записвате, защото важното предстои. Сега, обаче, за да си направим собствена ВЕЦ, трябва да намерим отнякъде още пари. Нали разбирате, че спестените си стотинки от закуските вече сме ги дали в пликчета на кмета или някой влиятелен общински съветник, който да забаламоса кмета с пликче. Ами добре, обаче за една ВЕЦ май ще ни трябват милиони, откъде толкова пари?

И тогава идва на помощ Европейският съюз. Ех, толкова е хубаво да има един такъв ЕС. Те затова ни гмурнаха в ЕС, защото той раздава пари на хората. ЕС е добър! ЕС е велик! Да живее ЕС! Почти така викаха вкупом всички политици, политолози и дори социолози, когато трябваше България да влиза в Европейския съюз. Е, влезнахме в ЕС. По-точно влезнаха ни. Не че ни питаха, ама… карай да върви. То, ако вземат да ни питат за всичко, къде ще му излезе края. “Айде, гледайте си работата, цървули с цървули, ще ви питаме!”, – така 100 % са си мърморили нашите родни депутати, срещайки питащите ни погледи около този ЕС.

korumbashev-vse-pak-mojete-da-namerite-edin-svesten-ot-240-deputata-10311Та, ЕС дава пари на Петър Курумбашев за построяването на ВЕЦ. Аз като кажа Водно-електрическа централа и направо ме побиват тръпки. Това ми звучи много каскадно, много електрическо и много водно. Дори ми звучи много парично, направо еврово, доларово, волтово, ватово, киловатово… Просто мощно финансово. Дори на сън не съм си представяла, че някога ще мога да имам ВЕЦ. Ами кой ми е виновен, че сънувам само Червени шапчици и шапчовци. Ето, вижте Петър Курумбашев – оказа се, че той цял живот е сънувал, че си построява една мъничка, както той се изразява, водно-електрическа централка.

250 000 евро получил той от ЕС, за стимулиране строителството на водно-електрически централи, ползващи естествени водоизточници, от специален фонд.

А, забравих да ви кажа, че онова предприятие с минералната вода има 100 човека работници.

Не знам къде са те сега. Не знам. Само мога да предполагам. Направих си проста сметка и май излиза, че това са 500 семейства в селото, които се хранели от тази фабрика. От какво се хранят тези хора сега, не знам. Животът на повечето хора в това прословуто село било преминало точно в това предприятие, което било окончателно завърено през 1970 г.

Е, довършено, довършено, но фактически не тогава, а СЕГА било довършено – от нашето момче, кукувче.

papa1Аз, обаче, все си мисля, че една ВЕЦ няма как да бъде направена само с 250 000 евро. Може да не разбирам от финанси, но тази плитка мисъл ме навява на мисълта, че с 250 000 евро мога да си купя само един хубав апартамент, но не и да си построя ВЕЦ. Тогава този ЕС нещо се е минал. По-точно нещо са го минали този Европейски съюз. Или наш Петьо е измъкнал пари от друго място. Не знам. Някой ден може и да разберем.

Забравих да ви кажа, че по едно време се говореше за нашто момче “Ал Ахбар”-че, че е нещо като лихвар – давал пари на хора срещу тлъста лихва. Той дори по едно време си призна, че го прави. Но това било само за приятели…Нищо не коментирам тук, оставям коментарите на вас.

Да се върнем съм Европейския съюз и ВЕЦ.

papa3Обаче как Европейския съюз да даде на всички нас, обикновените хора, по 250 000 евро, това вече не мога да ви кажа. Само знам, че за да получим тези милиони, които получи “Пайнер”, предаванията на Магърдич и още сума ти тв продуценти за разнообразни комерсиални и почти развращаващи тв продукции, които ни облъчват всеки ден по големите телевизии, ни трябват специални хора. Специални хора, които други хора наричат лобисти. Тези последните пък са хора на различни парламентарни партии. Въобще, май диър френд, в България всяка парламентарна партия без изключение си има такива лобисти, които се въртят около депутатите. Те, партиите, се правят, че се карат, но това е само пред камерите. Всъщност, всички са си разпределили европейските фондове на точно такива лобисти, които ги разхвърлят срещу проценти на правилните хора. Така за всяка парламентарно представена партия има парче от европейската баница.

А ние духаме супата! Това е положението, братчета и сестрички.

Извод: Или продължаваме да усъвършенстваме духането на супата, или стягаме куфара и заминаваме за Лондон (упс, те пък там не ни искат, че сме били неквалифицирани…)

Ами тогава, какво да правим?

Да хващаме гората?

Да се хващаме за пушките? То пък нямаме пушки…

Ами, не знам какво да правим, братчета.

И аз искам да се мяткам от партия в партия, ама като не мога да си променям боята, като не мога да съм хамелеон, какво ми остава – да духам супата ли?

То и от духане на тая супа вече ме заболя устата, ако трябва да сме брутални.

Тогава, остава едно.

photo_verybig_475944Да поздравим господин-другаря Петър Курумбашев и да му пожелаем по живо и по здраво да си остане в БСП. То сега не е задължително да си ляво идейно настроен, за да си в БСП. Достатъчно е да си плащаш, за да си в която и да е партия. Преди 3-4 години мизата за влизане в българския парламент беше 50 000 лева. Сега сигурно вече е 150 000 лева. Даваш ги – влизаш. Нямаш ги – не влизаш. Това е положението, Минке, както се казва – Пазарна икономика. Свободен политически пазар, иначе казано.

Ех, пак се изморих.

То не беше порно, то не бяха Инвестиционни фондове, които не искам да цитирам, защото всеки може да си ги намери чрез чичко Гугъл, то не бяха ВЕЦ-ове…, то не бяха сълзи на фона на “Аллах акбар”, то не бяха срещи на Атлантически клубове, то не бяха пари срещу лихва, то не бяха БеСеПета… Ето, такъв е животът – пъстър. Като хамелеон. И духащ. Като услужливи джучки.

Да, говори се, че Петър Курумбашев имал 25 милиона лева. Добре, но ме мога да разбера що дири тогава Петър Курумбашев в БСП – в партията, която уж е призвана да се бори за труда и срещу капитала.

Говори се и още нещо, че такива, като Петър Курумбашев, хора с милиони, има 57 на брой в БСП. Излиза, че БСП само на думи е социалистическа. Излиза, че БСП не е партия на труда, а партия на капитала.

Дядо Марксе, който отдавна си забравен от върхушката на БСП, не се обръщай в гроба, че от обръщане ще вземеш да излезеш от него и тогава…душа да им е яка на тези изедници!

Това е. Такива са нашите депутати – духащи джуки. На мен те не ми харесват. Искам всички вкупом да си ходят. Това Народно събрание не е направено за духащи джуки. Който иска духащи джуки, да отиде на магистралите. Защото вече имам чувството, че се намирам на магистрала, като стане въпрос за Народното ни събрание. Курумбашев, ти си ми приятел във Фейсбук, но днес те оплюх. Не ти искам прошка, защото само онзи отгоре дава прошки. Това писание го приеми като размахан под носа ти пръст. Днес това са само думи. Но утре… Никой не знае какво ще се случи утре, нали така. Та, утре, Курумбашев, ти, който не си социалист, а заемаш мястото на един достоен истински ляв човек в тази вече идейно празна партия, ще си спасяваш кожата, помни ми думата. Защото на този народ вече му писна на шортите и на тирантите!

Купи си билет за Танганайка, Курумбашев! Още утре. Сложи си го в задния джоб на дънките, щото не се знае откъде ще ти дойде …

И започни да си репетираш “Аллах Акбар!”

PS: Използваните снимки са от български медии, както и надписите към тях. 30002325

42.73388325.485830

Rate this:

14
3
i
Оцени

 

Quantcast

Like this:

One blogger likes this.
  • dimitardachev



Вашият коментар Отказ

Fill in your details below or click an icon to log in:

Gravatar

WordPress.com Logo
You are commenting using your WordPress.com account. ( Log Out / Промяна )

Twitter picture
You are commenting using your Twitter account. ( Log Out / Промяна )

Facebook photo
You are commenting using your Facebook account. ( Log Out / Промяна )

Connecting to %s