Archive for ноември, 2012

Танц на глухонеми китайки.

вторник, ноември 20th, 2012

http://www.youtube.com/embed/7vs-H7xLnrs?rel=0  – Танц на глухонеми китайки.

Адът затвори.

събота, ноември 10th, 2012

Адът затвори!
Следният текст по-долу е всъщност въпрос даден на изпита по химия във
Вашингтонския университет. Отговорът на един от студентите бил толкова
„професионален“ че професорът го споделил с колегите си чрез Интернет,
благодарение на което го четем и ние.
Допълнителен въпрос: Адът екзотермичен (отделя топлина) ли е или е
ендотермичен (поема топлина)?
Повечето студенти написали отговор съгласно вярванията си, използвайки
правилото на Бойл – газовете се охлаждат при разширявяне и се нагряват
при свиване.
Един от студентите обаче написал следното:
Първо, трябва да знаем как масата на Ада се изменя във времето.
Следователно трябва да знаем скоростта с която душите влизат в Ада и
респективно излизат оттам. Мисля че с достатъчна точност можем да
предположим че след като една душа попадне в Ада, тя не може да го
напусне. Следователно напускащи Ада души няма.
По въпроса колко души влизат в Ада, нека да разгледаме различните
религии съществуващи в днешния свят. Почти всички религии твърдят че
ако не си техен последовател, ще попаднеш в Ада. След като религиите
са повече от една и никой не принадлежи на повече от една религия,
можем да приемем че всички души ще попаднат в Ада.
При сегашните данни за раждаемост и смъртност, може да се очаква броят
на душите в Ада да нараства експоненциално. Да разгледаме скоростта на
изменение на обема на Ада, тъй като закона на Бойл твърди че за да се
запазят температурата и налягането в него, обемът му трябва да
нараства пропорционално на нарастването броя на душите там.
Оттук произтичат две възможности:
1. Ако Адът се разширява по-бавно отколкото душите постъпват в него,
тогава температурата и налягането ще нарастват докато вратите му не
издържат и целия Ад се изсипе на Земята (until all Hell breaks loose).
2. Ако Адът се разширява по бързо от нарастването броя на душите в
него, тогава температурата и налягането ще спадат докато той замръзне.
И така, какво ще се случи?
Ако приемем за верен постулатът формулиран от приятелката ми Тереза,
че „по скоро Адът ще замръзне отколкото аз да спя с теб“ и като вземем
в предвид факта че миналата нощ спах с нея, тогава 2 трябва да е
вярно, и тогава Адът е екзотермичен и вече е замръзнал. Крайният
резултат от тази теория е че щом Адът е замръзнал, то той не приема
повече души и следователно не функционира … оставяйки само Рая и по
такъв начин доказвайки съществувагето на Светия Дух, което обяснява
защо миналата нощ Тереза през цялото време викаше „О, боже!“.
a King in my own Mind
 

Лъжите на Станишев или защо БСП не може да управлява с него

събота, ноември 3rd, 2012

http://komunistibg.wordpress.com/2012/11/02/%d0%bb%d1%8a%d0%b6%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%88%d0%b5%d0%b2-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-%d0%b1%d1%81%d0%bf-%d0%bd%d0%b5-%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%b5/

Лъжите на Станишев или защо БСП не може да управлява с него

Posted by Вашият коментар
Filed Under  ,
Станишев и неговите нежни партньори от българския социалдемократически бардак са решили да покажат, че още мърдат. Затова възнамеряват отново да съберат две-три хиляди души и да положат сенките им в основата на Храм-паметника “Александър Невски”, за да “протестират” срещу “всичко”. Това “всичко” за Станишев и политически метросексуалната му червенобуза кохорта се изчерпва с партията ГЕРБ.
Станишев вижда, че пропагандата му не работи, но това не му пречи да се облизва за бъдещ парламентарен пай. Е, господинът не разсъждава по темата, че европейската социалдемокрация съвсем се е провалила, щом избра точно него за свой Председател. Но, както казват, “няма нищо по-хубаво от лошото време”.
Станишев сам вярва в собствената си лъжа и се е превърнал в заложник на митове, които сам си съчинява. Той искрено предполага, че освен него няма никой друг в лявото пространство; че никой друг не е способен на рационални действия; че обществото е само декор за неговото ехидно съществуване, че Народът е само безмозъчна тълпа, която той трябва да манипулира. И, както се полага на един “строител на капитализма” в България, той не предлага някакви социалистически реформи, а само варианти на пазарен макиаж, които да активизират следващата ляво-станишевска манипулация. Мамин Сергейчо възнамерява да качи на платените от Гергов автобуси едни мизерстващи хорица, да ги накара да стоят на студа и да мръзнат, да проклинат властта и да отстояват правото си да бъдат жертви на капиталистическия му нагон. Станишев, обаче, не осъзнава, че, с всяко подобно действие, той създава все повече врагове срещу себе си и срещу политическата линия, която защитава. Защото хората виждат, че разлика между капиталистите, облечени с леви фрази, и капиталистите, облечени в десни изречения, няма. И че техния Сергей е просто поредното лъжливо политическо изчадие, което ползва хората, като средство за собственото си политическо и икономическо благосъстояние.
Станишев разчита на лоялността на едни изтормозени хора, които нямат никакво намерение, в края на житейския си път, да променят партията си, пък дори и заради възможността, отхвърляйки бардака на Станишев, да останат верни на марксисткото си мислене за промяна на света около тях. Тези хора, май, вече нямат сили да се противопоставят на капиталистическата отрова, просмукала се във вените на Станишев и на ръководството на партията им. Дори самоназоваването “социалисти” вече не върши работа, защото капиталистическата алчност на председателя на ПЕС и на БСП струи от всеки документ на организацията му.
За да може да разчита на онеправданите българи, г-н Станишев не трябва да мъкне хората на организирани мероприятия, да ги храни, да ги пои с подаянията на мастити бизнесмени и да им обещава светло бъдеще през 22-ри век след Христа.
Проблемът на Станишев не е в липсата на активни структури и партийни членове – той ги има достатъчно. Проблемът му не е и в риториката. Той трябва да смени не начина на говорене, а политиката на организацията си. Трябва не да събира митинги, а да строи барикади. Трябва не да разсъждава и да говори за страданията на народа, а да отрече и да се изправи срещу механизмите и представителите на капиталистическата пазарна икономика.
Но Станишев не може да го направи.
Не може, защото неговата организация може да води само такава политика.
Неговата организация не може да се бори в защита на бедните хора, защото Станишев е представител на богатите хора. Неговата организация не може да строи барикади, защото Станишев е представител на онези, които рушат барикади. Не може да се бори срещу реалностите на капитализма, защото Станишев е символът на капитализма. Да – вярно – един гримиран, напудрен, снизходителен, лепкав, хуманен, паркетен капитализъм със социални акценти, но – оставащ си винаги капитализъм.
Станишев е ярък представител на собствената си класа – класата на богаташите, които изграждат своето настояще и бъдеще за сметка на мизерията на обикновените хора.
Неговото главно оръжие срещу тези хора е лъжата.
Бунт за оцеляване няма да има и Станишев няма да го поведе. Защото той и неговата групичка, прегърнала се с ГЕРБ, СДС, ДСБ, ДПС, РЗС и останалите парламентарни кръвопийци, превърнаха активните българи в маса, потисната от проблеми, измъчена в ежедневната си борба за оцеляване, лишена от своите политически представители и от своите професионални съюзи. Низините, благодарение на Станишев и цялата капиталистическа мръсотия, са все още пасивни, но тяхната ненавист, насочена срещу всички политици, се трупа с всеки изминал ден във формата на безмълвна, стаена злоба. “Вековната злоба на роба…”
Самоорганизацията е трудна работа. Навиците на апатия, пасивност и страх не се преодоляват лесно. Но такива като Станишев, Борисов и с-ие сами принуждават хората да излязат по улиците; принуждават ги да поискат властта, която по презумпция трябва да бъде в ръцете на хората; превръщат ги в политици, идващи страшно от низините.
Станишев, Борисов и с-ие, със своето капиталистическо високомерие и наглост, подготвят сами политическата си смърт.
Станишев иска да покаже на хората, че той единствен може да бъде алтернатива на Борисов. Че, ако не е той, надеждите на хората ще бъдат пресушени. Неговата организация повтаря тази мантра до втръсване. Станишев се е превърнал в някакво късогледо божество – всички трябва да го славословят и да го обграждат с мирис от ароматни тлеещи пръчици.
Но нито Станишев, нито неговите херолди ще имат смелостта да кажат, дори на своите собствени съпартийци, че, ако си отиде Борисов и ГЕРБ – нищо няма да се промени.
Напротив, тогава ще стане още по-видно, че проблемите не се коренят в Борисов, в Станишев, в Костов, а в капитализма. Не се коренят в “мошениците и крадците”, а в пазара и буржоазията; не са в корупцията, а в неолиберализма и ерзац-социализма.
Дискредитацията на Борисов и Станишев протича паралелно, защото и двамата са представители на една и съща класа – класата на българските съвременни капиталисти.
Станишев и Борисов по един и същи начин се опитват да парализират съпротивата, зрееща в недрата на Народа, искат да я канализират, за да продължат да управляват и в бъдеще.
Да, но какво предлагат двамата на този “свой” Народ”? Искат АЕЦ, но – частен. Искат газова диверсификация – частна. Искат пазарна икономика – частна. Искат богатства – частни. Искат демокрация – частна.
Е, в защита на системата “Станишев-Борисов” трябва да кажем, че те са само търтеите, които нападат меда. Гражданите също трябва да поемат вината си и да разберат, че въпреки задълбочаващата се политическа и икономическа криза, въпреки приватизирането на Държавата, въпреки повсеместната корупция, те сами предпочетоха да живеят в някакъв свой изключително частен живот, предоставяйки правото за водене на политика на разни ненормалници и “професионалисти”.
Общественото събуждане ще бъде съпроводено с растящо осъзнаване на противоречията между интересите на мнозинството българи и политическия елит, претендиращ да говори от името на хората. И колкото по-активно има намерение да действа лицето Станишев, толкова по-силно ще бъде разочарованието и раздразнението на хората – без значение какво им говори или какво не им говори това лице.
Защото проблемът е в самата ситуация – в самата идея да обединиш необединимото в името на една-единствена цел – личната облага и властта. Защото вече никой не вярва и в изборите, като инструмент за демокрация – те са “сами по себе си” невъзможни и ненужни за никого. Защото причините за недоволството се коренят в политиката на властта по принцип. Управлението на ГЕРБ не може да бъде причина за протести, а само повод.
Причината трябва да бъде открита другаде!
И всички комунисти знаем къде е тя!
Наивният лозунг “Долу ГЕРБ” няма никаква тежест, както няма и надежда, че властта и нейната привидна станишева “опозиция”, ако се огледат в огледалото, ще се ужасят и ще се откажат от себе си с Държавен вестник.
Не може цял живот да си играем на асансьор и да качваме и сваляме различните играчи от един отбор по етажите на властовия небостъргач.
На хората им писна от сегашната система със сегашните партии и политици.
Станишев с Борисов, Костов с Янев… – на всички им предстои да слязат от влака на историята.
Смисълът на промените не е в играта ляво-дясно, а в промяна на системата.
Не само на политическата, но и на социално-икономическата.

Решение № 13730 на 5-чл. състав по дело 8419/2012 срещу МВР за отказ на достъп до обществена информация.

петък, ноември 2nd, 2012

Предишно Р/О: Предишно Р/О, 6713 / 11.5.2012 г.

РЕШЕНИЕ13730
София, 01.11.2012В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – II колегия, в съдебнозаседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
ИЛИАНА СЛАВОВСКА

 

при секретар Мария Попинска
и с участието
на прокурора Ангел Ангелов
изслуша докладваното
от съдията ИЛИАНА СЛАВОВСКА
по адм. дело 8419/2012. Document Link Icon

Производството е по реда на чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Димитър Николов Митев от гр.Пловдив, подадена от процесуалния му представител срещу решение № 6713 от 11.05.2012 г., по адм.дело № 13595/2011 г. от тричленен състав на Пето отделение на Върховния административен съд, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против отказа на Министъра на вътрешните работи да му предостави достъп до обществена информация. По подробно изложени доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново, с което административният акт да бъде отменен.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Върховният административен съд – Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218 ал.2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Митев, като е приел че исканата от него информация не представлява обществена информация по смисъла на легалното определение за такава, дадено в закона за достъп до обществена информация.
Този извод на съда е правилен и обоснован.
Формулираните от Митев искания за предоставяне на достъп до обществена информация са свързани с информация по движението и начина на произнасяне по негов сигнал до министър на вътрешните работи, включително конкретно извършените лично от министър действия по този сигнал, при което обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че в случая исканата информация не е свързана с получаване на данни за създавана и съхранявана от органа и неговата администрация такава, а се иска отговор на конкретни възникнали въпроси, касаещи жалбоподателя.
В случая наведеният довод в касационната жалба, че неправилно в решението е изследван правният интерес на жалбоподателя е неоснователен, тъй като такова изследване не е правено в обжалваното решение, като съдът в случая е извел изводите си единствено тълкувайки легалното определение за обществена информация, дадено в закона. Такава информация е тази, която е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти (чл.2 ал.1 ЗДОИ). Същевременно чл.9 ЗДОИ посочва видовете обществена информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации – официална и служебна. Официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, служебна е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
Правилно в конкретния случай, тричленният състав е приел, че исканата от Митев информация не представлява нито официална, нито служебна, доколкото се иска информация, относима към подаден сигнал от Митев, както и относно съдебен спор, в който участва МВР.
Същевременно в тази насока следва да бъде посочено, че в ЗДОИ е налице изрична разпоредба, изключваща приложението на този ред за снабдяване с информация, в случаите, когато исканата информация евъв връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица (чл.8 т.1 ЗДОИ).
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 6713 от 11.05.2012 г., постановено по адм. дело № 13595/2011 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение.
Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Анна Димитрова
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Марина Михайлова
/п/ Виолета Главинова
/п/ Еманоил Митев
/п/ Илиана Славовска
 
 
 

И.С