Archive for март, 2011

Блиц, 26.03.2011 г. М. Константинов – интервю.

събота, март 26th, 2011

СПОРТ

  • ШОУ
  • ЗА ДАМИТЕ
  • ЗДРАВЕ
  • НАД 55
  • ВСЯКА НЕДЕЛЯ
  • Проф. Михаил Константинов: Групировките и партиите яростно атакуват кабинета „Борисов”, защото им секна далаверата коментари/15
    25 март 2011, 02:40
    София, България
    Разпечатай
    Ако сега Бойко Борисов се яви на президентски избори, ще ги спечели, казва проф. Константинов.
    Ако сега Бойко Борисов се яви на президентски избори, ще ги спечели, казва проф. Константинов.

    Алексей Петров няма право по закон да участва в предстоящите избори

    На хоризонта отново се задават избори. При това – може би съдбоносни. По този повод пред “ШОУ” е зам.-председателят на Централната избирателна комисия проф. Михаил Константинов.
    ……………………

    - Проф. Константинов, нека видим от какво статукво отправяме взор към бъдещите избори. Някои сигурно няма да са съгласни, но за мен най-значимото парламентарно събитие беше заличаването на ПГ на РЗС. След това парламентът не беше същият. Как стана така? Кой имаше интерес? Кой си „напазарува” Марио Тагарински? И защо?
    - Аз не съм врачка. Аз съм математик. Работя с факти и знам, че имаше група от “цветарки”. Значи, няма да употребявам конкретни имена, но факт е, че не всеки напуска и си сменя групата. Сигурно на всеки е предлагано, но не всеки го прави. Аз виждам, че имаше една група от “цветарки”, които винаги са прескачали от цвят на цвят, и разпадането на групата беше единствено възможно бъдеще. Кой е виновен? – Ами единствено лидерът. Той носи отговорност за групата си и щом се е хванал на хорото, няма защо да пищи, ако го ощипят. Пак ви казвам, че групата на “цветарките” друго бъдеще не можеше да има. В този парламент хубавото е, че за пръв път “цветарките” не могат да правят нови парламентарни групи.

    - Да, но съхранилите се все още парламентарни групи и без това дразнят Бойко Борисов, а пък Волен Сидеров, освен че все повече дразни премиера, също има проблеми със сплотяването на собствената си група?
    - Независимо какво се случва дотук, аз мисля, че премиерът си е направил добра сметка. Правителството на малцинството не е лошо нещо, изпитано е вече, и не бързайте да му приписвате скоротечна смърт.

    Мислите ли, че някои от тия, които са в парламента, искат предсрочни избори?

    - Да, но така или иначе редовните нови избори неусетно наближават. И кой знае защо си мисля, че в държавата има една група хора, които нямат нищо против едни предсрочни избори. Защото за пръв път традицията в договарянето на някои мини- и макропараметри между нови и стари при сдаването на властта беше игнорирана?
    - Виж, тук съм съгласен. Да, да – това обяснява яростта на атаките срещу сегашното правителство. Невижданата ярост на атаките от страна на всякакви опозиции – отляво, отдясно, от средата и…

    - …Всякакви кръгове извън парламента. Кои са те?
    – Става въпрос за всякакви кръгове, които усещат опасност за икономическата си власт. Политиката е концентриран израз на икономиката, както са казали класиците. Войната пък е концентриран израз на политиката с други средства. В този смисъл това управление не показа явни признаци на задкулисно договаряне. Имаше само отделни случаи на сговаряне. На различни места не се ликвидираха заменките. Вярно, че засега им забраниха, но ще видим…

    - Ами какво друго може да се направи, като те не могат да се ликвидират със задна дата?
    – Може, всичко може. Когато се докаже, че в условиията на явно престъпление е имало заменки кон за кокошка, може.

    - Ами че “правоимащите” на заменки ще донесат от девет кладенци вода и ще докажат, че всичко е законно.
    - Ако те донесат от девет кладенци вода, ти ще им кажеш върни си водата обратно, защото няма как да не са нарушили някой закон. Но като изключим това, явно

    има сериозно засягане на интересите на някои групировки, които в момента са като настъпени хлебарки.

    - Кои?
    – Аз не мога да ви изброя формалния и неформалния състав на групировките, защото ще ме настъпят техните адвокати. Става въпрос за всякакви кръгове.

    – Основно в енергетиката, предполагам?

    – В енергетиката също. Всъщност там най-много се краде. Кои бяха доскоро най-големите области за крадене? Ами строителството на пътища и енергетиката. Но в пътищата вече не се краде.

    - Защо?
    – Ами, защото, за голямо нещастие на крадящите, там вече всичко се проверява. Преди, като се прави 20 см пътна настилка, се правеха по 8 см, 12 см са откраднати. Е, да, ама сега настилката е колкото трябва и не може да се краде.

    Другата голяма черна дупка е българската енергетика. Там за съжаление на мафиотите и дебеловратите вече също се краде по-малко.

    - Благодарение на какво?
    – Благодарение на това, че част от схемите вече са пресечени. Да вземем едно съвсем просто устройство за мерене на ток, монтирано в централите, и вече не може да се краде както преди. Ами да вземем само фиктивните ремонти на АЕЦ “Козлодуй”. Защото там първите 4 реактора сме ги затворили за следващите 20 000 години. И уж се правят ремонти. Никакъв ремонт не се прави! Отворили са го, влезли са вътре и са го затворили.

    Нищо не са направили, но си прибират 20 000 000 долара за ремонт.

    Разчитат, че 20 000 години никой няма да влезе в този, в следващия реактор. Значи, първо се измислят някакви ремонти, които трябва да се “направят”, и някой прибира наготово огромни милиони. То и сега се краде, но вероятно тези кражби са доста намалели, затова сега там пищят страшно.

    - Значи картинката към момента общо-взето е мъглява, но поне контурите се очертават. Какво ще се случи на предстоящите избори?
    - На кои?

    - Започваме с местния вот – той какво ще покаже?
    – Ще покаже какво е състоянието на българското общество към момента.

    - Значи отново ще наблюдаваме разни местни мутанти със свои местни интереси под формата на местни сдружения, създадени специално за изборите, с всичките им номера за купуване на гласове, в брой или не и т.н. Къде е тук местният демократичен вот?
    - Забравихте да споменете местните бизнес партии, доколкото ще бъдат допуснати. Всичко това ще означава, че държавата е прогонена в лицето на традиционните си класически партии, ще означава, че хората вече не им вярват.

    - Това означава ли,, че братя Галеви – примерно, ще вземат властта и ги очаква безоблачно местно управление втори мандат в Дупница, въпреки че държавата е на друго мнение?
    - Що да не я вземат? Ако гласуваме за тях, значи не искаме държавата в лицето на нейните класически механизми. Когато едно общество загнива, както българското общество в момента, хората си избират братя Галеви като защитна реакция. Какво ще стане после е друг въпрос. Този хаос, който цари в страната, трябва да бъде разсечен и той ще бъде. Примерно като дойде фюрер. Въпросът е кога?

    Освен това вие и не само вие забравяте нещо съвсем просто. Президентските и местните избори през октомври есента ще бъдат в един ден. Защото е безумие в един месец всяка седмица да ходим до урните да гласуваме на избори, които са в два тура. Това ще рефлектира и върху едните, и върху другите резултати с неясни и за мен измерения.

    – Алексей Петров ще участва ли на президетските избори?

    – Доколкото разбирам, по сега действащия изборен кодекс, доцент д-р Алексей Петров няма да може да участва в изборите, въпреки че и тук невежи анализатори умуват какво ще стане, когато неговата бюлетина се появи в тъмната стаичка. Той е следствен и не може да участва в избори. Ясно и просто. Интересното е, че той самият никога не е споменал, че ще се кандидатира за президент лично. Той е умен човек и говори само за своя екип. За кандидат-президент го спрягат невежи анализатори и коментатори. Изборите са на 30 октомври и единствено възможното той да се кандидатира е към 30 септември делото срещу него да бъде прекратено, но това е в сферата на фантастиката. И добре, че това е ясно и точно записано в изборния кодекс, защото преди разни мутри се опитаха да излязат от затвора, защото щели да участват в изборите.

    - Бойко Борисов може да се яви като кандидат-президент. Но ще иска ли?
    – Тук въпросът е доста комплициран. Това ще бъде прецедент, но законът го позволява и той може да го направи. Аз мисля, че тази възможност е реална. Не съм свикнал да градя хипотези и не знам доколко голяма или малка е тя.

    - Ако това стане, какво ще се случи с ГЕРБ?
    – Ще бъде силно отслабена, естествено. В България всички значими партии са лидерски – изключвам БСП – и никоя от тях не може да си позволи да загуби своя лидер. Какво ще стане с ГЕРБ при този варинт не мога да гадая. Мога със сигурност да прогнозрам само, че

    ако сега Бойко Борисов се яви на президентски избори, той ще ги спечели.

    - Тогава остава вариантът Цветан Цветанов? Какви са неговите шансове?
    – Доста по-малки в сравнение да речем с 6 месеца назад. Този вариант не може да бъде изключен, но шансовете са много малки. Той изгуби обществено доверие. Дали основателно или не, това е друг въпрос, но един политик загуби ли обществено доверие, той трябва да действа съобразно новия си статус.

    - Има и трети вариант. Бойко Борисов да протегне ръка и да вземе “назаем” от НДСВ Меглена Кунева…
    - Кунева направи нещо, което аз ненавиждам- излъга. Обяви, че няма да стане еврокомисар, след което оглави листата на НДСВ за евроизборите. Когато я избраха, първата й работа беше да си плюе на обещанието, че ще представлява избирателите си в европарламента, да се “натисне” на Борисов за еврокомисар и накрая да абдикира и да се скрие като пръв съветник на еврокомисаря по транспорта. Не обичам, когато хората лъжат. Дори в политиката. Честността може да не е най-красивото нещо в живота, но е необходима за защита на обществото. Дори в политиката.

    - Остава Кристалина Георгиева, макар че и при нея не всичко е ясно…
    – Кристалина Георгиева спокойно може да участва на следващите президентски избори, но не и на тези. Тук също всичко е ясно и просто. То е конституционно установено – трябва последните 5 години да си живял в България. Тълкуването на Конституционния съд за царя важи и за нея. Жалко, но това е. Лично за мен като десен избирател и дясно мислещ човек оптималното би било кандидат-президент от ГЕРБ и кандидат-вице от “Синята коалиция”, защото са от ЕНП. Но това вече е невъзможно. Достатъчно тежки думи се казаха, ругаха се, псуваха се. Жалко.

    Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ

    Дани Каназирева – “Съюз за Пловдив”

    сряда, март 23rd, 2011

    В стремежа си да намеря подкрепа за идеите ми относно оптимизирането на масовия градски транспорт направих опит да ангажирам Дани Каназирева в качеството и на лидерка на новосъздадената нейна партия “Съюз за Пловдив”. Помолих я за среща през м. януари 2011 г. и тя ми каза да дойда в клуба на партията на 24.01.2011 г.    В уречения час тя се появи, каза ми че проблемите на транспорта живо я интересуват и взе материалите, които и бях донесъл. Става въпрос за първото ми писмо до Славчо Атанасов, Илко Илиев и Иван Тотев (с резолюция от кмета Славчо Атанасов) -http://www.mitev.eu/?p=1144, както и за второто и третото ми писмо до Славчо Атанасов – http://www.mitev.eu/?p=1974. Дадох и също моя визитна картичка като и обясних къде да намери в блога ми материалите за транспорта в Пловдив.

    Госпожа Каназирева взе въпросните материали и каза, че като ги прочете ще ми се обади за разговор по темата. Предстоеше и някакво мероприятие в клуба и не беше удобно да настоявам в момента да говоря за нещата, които предлагам. Сбогувах се и зачаках. След около десетина дена, след намеса на кмета Славчо Атанасов по повод на третото ми писмо до него, получих най-после писмо от директора на Общинското предприятие “Организация и контрол на транспорта”, на което веднага изпратих отговор. Писмото от ОП ОКТ и моя отговор публикувах веднага в блога и се обадих на г-жа Каназирева по телефона за да и кажа това.  Виж   http://www.mitev.eu/?p=2038 , както и http://www.mitev.eu/?p=2042

    След още няколко дни получих второ писмо от директора на ОП ОКТ и съответно изпратих отговор. Двете писма изпратих по интернет на адреса на “Съюз за Пловдив” http://www.mitev.eu/?p=2047 и http://www.mitev.eu/?p=2050 .(След разменените две писма и два отговора г-н Янакиев повече от месец не реагира на второто ми писмо до него, но за сметка на това превозвачите отново поискаха повишение на цените на билетите и картите)

    На 11.03.2011 г. (петък) се обадих отново  по телефона на г-жа Каназирева и я попитах кога може да се срещнем за да обсъдим предложенията ми. Тя ми каза, че не вижда какво може да направи от нейна страна по повод исканията на превозвачите и че политическия съвет в общината ще реши каквото намери за добре. Каза също, че е заета през следващата седмица, затова препоръча да и се обадя в началото на по-следващата седмица.

    Изчаках до днес, 23.03.11 г. Видях днес нейно интервю при Валентина Йеремиева. Реших да се обадя отново по телефона и да поискам приемане.  Разговорът бе много кратък  – г-жа Каназирева ми каза, че прави всичко, което е по нейните сили, че има много желаещи за среща по различни проблеми и че не може да се срещне с всички. Като чух това аз казах, че повече няма да я безпокоя и  разговора между нас приключи. С това на този етап се налага да отпиша “Съюз за Пловдив” като партия, на  която може да разчитам за подкрепа на идеите, които предлагам. Защо се случи така не се наемам да гадая.

    Лукс по време на криза

    вторник, март 15th, 2011

    Начало на опитите си за противодействие на нерационалните решения на община  Пловдив за масовия транспорт сложих със статията „Лукс  по време на криза“ . Ето нейното съдържание и съдба.

    /По-долу съм поместил свой материал с който се опитах да подскажа рационално решение на проблема с цените на билетите, преференциите за ученици, студенти, пенсионери и инвалиди и издръжката на транспортните услуги в Пловдив. За съжаление за пореден път се оказах в положение на човек, който се мъчи с глава да разбие стена. И за пореден път се сблъсках с фактическа цензура в медиите, този път в пловдивските вестници Новия глас и Марица./

    ЛУКС ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА.

    Според публикация от 16.12.09 г. във вестник Марица кметът Славчо Атанасов е заявил: „Не на елхата, на сух клон да ме обесят, душата да ми вземат, пенсионерите няма как да се возят без билети в целия градски транспорт.” Във връзка с тенденцията към поредно покачване на цената на билетите и стремежа към орязване на преференциите и покачване на цените и в тази област е необходимо кметът вместо да демонстрира твърдост и да се инати, да отговори на редица въпроси, като например:

    – В края на 2007 г. цената на билетите бяха повишени до ниво 0,80 лв. а преференциалните билети станаха от 0,30 лв. 0,40 лв., като съответно беше повишена и цената на картите. Оправданието – цените на горивото стигнаха ниво около и над 2,50 лв за литър. След това цените паднаха чувствително и въпреки известната тенденция към покачване в последно време, днес те са около 1,90 лв. , т.е. с около 60 ст. или над 25 % по ниски от нивото, послужило като мотив за покачването на билетните цени преди около две години. Общинското ръководство дължи отговор на пловдивчани на въпроса какво друго се е променило в разходите на фирмите в насока повишение на същите, та днес се осъществява новото повишение. Заплатите на шофьорите и кондукторите не са сред такива фактори, защото са практически едни и същи през този период.

    – Много съществен е въпросът за наситеността на Пловдив с градски масов пътнически транспорт. Всеки лесно може да се убеди, че по цял ден, включително и във върховите моменти сутрин и вечер превозните средства пътуват с малък брой пътници, обикновено без правостоящи, често с доста свободни места за сядане. Позволих си да наблюдавам една от най-натоварените линии – № 12 на спирката на Централна гара. Забелязах, че пристигнаха коли в 7,32, 7,35, 7,37 и 7,43 мин. Всичките до една бяха с около 25 -30 пътници в тях, от които слязоха около 15 и се качиха нови 15 пътника. Капацитетът на автобусите е 36 седящи и 60 правостоящи. След това се считат за претоварени и не бива да се допускат повече пътници. Положението с другите линии беше още по-показателно – още по-малък брой пътници. На спирката срещу централна гара пристигна тролейбус 134, в който имаше 5 пътника, които слязоха. Никой нов пътник не се качи в посока Кичук Париж. Тролейбус №19 пристигна с десетина пътника и с толкова отпътува в посока Скобелева майка. В съчленения автобус № 29 имаше само седящи пътници, след гарата в посока Тракия се появиха 5-6 правостоящи. Повтарям отново, това е в час пик.

    Подобно е положението във практически всички автобусни и тролейбусни линии. Тролейбус № 3 се движи обикновено с едноцифрено число пътници. Причината за това ниско натоварване на автобусите и тролейбусите от една страна е в малкия интервал между отделните коли 5 – 10 мин. /по изключение 20 мин. като напр. автобус № 17/, а от друга страна е почти повсеместното дублиране в големи отсечки от трасетата на превозни средства от няколко линии, плюс маршрутни таксита.

    Който пътува редовно с превозните средства на градски транспорт с лекота може да установи, че броят на колите е по-голям от обективно необходимото. Това води до няколко отрицателни последици:

    – излишно претоварване на трафика,

    – състезателно поведение между водачите на превозни средства от различните фирми, които се изпреварват едни други в стремежа да качат малкото пътници за сметка на конкурента, което многократно създава опасност от тежки транспортни произшествия.

    – кондукторите са недоволни от малкия оборот, тъй като възнаграждението им зависи от броя продадени билети

    – разходите за транспортната услуга се увеличават несъръзмерно с пътникопоток

    Не споря нито за момент, че за пътниците е удобно, когато ако изпуснат например автобус от линия 44 от спирка Байкал в посока Пловдивски университет, не трябва да чакат 10 мин. за следващия, а след минута, две или три им пристига я автобус от линия № 20, я автобус от линия № 4, /който води до същата крайна цел/, я автобус 37 или № 99, които макар че не водят до същата цел припокриват следващите 7-8 спирки. Подобно е положението с автобуси 116,16, 12 и 18 по бул. Руски, автобуси 116, 7, 17 и тролейбуси 134, 3 и 19 от Централна гара към Коматевско шосе и след това по бул. Н. Вапцаров, три автобусни линии осигуряват на пътниците от Коматево минимално чакане №№ 1, 20, 27, да не говорим за дублирането на няколко линии през центъра по бул. Борис ІІІ обединител.

    Тук се налага пояснение. Няма съществен проблем в дублирането на различните линии. Обективно се налага в някаква степен това дублиране. Няма проблем и във възстановяването на стари линии и откриването на нови – така по-пълно ще се покрият нуждите на различните райони на града от пътнически транспорт. ОЧЕВИДНО ОБАЧЕ СЕ НАЛАГА ИНТЕРВАЛИТЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА КОЛИТЕ ПО ЕДНА И СЪЩА ЛИНИЯ ДА СЕ УВЕЛИЧАТ С 2, 3, ДО 5 ИЛИ 10 МИНУТИ, в зависимост от конкретното направление, времето /час пик или ненатоварен период/ и степента на дублиране. Няма никакъв проблем да възникне с транспортирането на пътниците, ако например по една линия пътуват вместо 12 коли 9 или 10 коли, а по друга линия вместо 8 коли да пътуват 6 и т.н. При нормални условия това ще доведе до по-ефективно използване на капацитета на превозните средства , до намаляване на трафика, до намаляване на замърсяващото действие на колите от градския транспорт, като същевременно няма да се стигне до дискомфорт за пътниците. От друга страна транспортните фирми ще могат да пренасочат част от автобусите по други направления или да извадят от употреба най-старите и съответно най-скъпи за поддържане коли.

    Най-същественият резултат от промяната в такова направление на разписанието за движението на превозните средства от градския транспорт ще бъде намаляване на разходите на фирмите и общината за транспортното обслужване на населението на Пловдив с около 20 – 30 %. Връщането на цените към предишното ниво, ще доведе до повече пътуващи с градския транспорт, отколкото при новите цени, при които отливът на пътници е неминуем, особено на ползващите преференции. Фирмите няма да загубят от такава мярка, а напротив, ще спечелят. Ако не бъде рационализирано разписанието постепенно все повече и повече автобуси от всички линии ще започнат да возят като таксита – по 4-5 пътника. В условията на криза сегашното разписание на градския транспорт е лукс, който гражданите на Пловдив са принудени от общината да плащат без да имат нужда от него.

    В тази връзка е необходимо още разписанието да се направи по такъв начин, че превозните средства по дублиращите се линии да не пристигат едновременно на спирките, както често се случва, а интервалът между тяхното пристигане да е равномерно разпределен, за да може пътниците, на които е все едно кое превозно средство ще ползват по дублираното направление, да не чакат дълго на спирката.

    В заключение са налага още една забележка. По цял свят, включително и в София, на спирките на градския транспорт има табели с обозначение, на линиите, които минават от там и РАЗПИСАНИЕТО, по което се движат. Непростимо и срамно е вторият град на България да няма това елементарно удобство за пътниците. Дали автобусите ще минават на всеки 5, 10 или15 минути не е все едно. Но след като пътникопотока е ограничен и не е достатъчен да има достатъчен брой пътници за всяко превозно средство, редно е интервалът да бъде удължен, а гражданите да могат на спирката да видят в колко часа и минути съответно минава превозното средство от дадена линия и да се съобразяват с това. Ако общината иска действително демократично да решава проблемите на градския транспорт, с помощта на гражданите, а не зад гърба им, би следвало да проведе анкета сред пътуващите. Убеден съм, че гражданите ще подкрепят увеличаването на интервала между отделните превозни средства при запазване на старата цена на билетите и старите преференции и при наличието на информация по спирките кога минават съответните превозни средства от различните линии.

    Сегашното решение на община Пловдив да повишава единствено цените и да не се стреми към рационализиране на разписанието е в противоречие с общосветовната тенденция да се осигурява максимално удобен и достъпен градски транспорт за да се ограничи ползването на личните автомобили. По високата цена на градския транспорт при равни други условия го прави по-недостъпен и не стимулира намаляване на ползването на личните автомобили с всички отрицателни последствия, произтичащи от това. Надявам се, че общината е в състояние да вземе това предвид и да действа както действат в така наречените бели държави. Сегашното решение с повишаването на цените не е в интерес на гражданите на Пловдив, а ръководителите на общината са полагали клетва в действията си да се ръководят именно от интересите на пловдивчани. Би трябвало в случая да се сетят за положената клетва и на практика да я спазят. Възможност за това има и тя трябва да се използва.

    Димитър Н. Митев, тел.   0888/704984 Пловдив,24.11.2009 г.

                                                              X                 X                 X

    Изпратих тази статия на редакцията на Новия глас – вестника на Георги Гергов. До днес, 6.12.2009 г. не е публикувана и очевидно няма шанс да види бял свят в този вестник.

    /Първоначално изпратих материала на интернет адреса на Пловдивски труд. Когато се обадих да проверя каква ще бъде съдбата му, разбрах, че тази притурка към в-к Труд е спряна и не излиза. Дадоха ми телефона на журналистка от Новия глас, след като изпратих материала се опитах да се свържа с нея, но тя ме насочи към зам. главен редактор. Разбрах от него, че е прочел материала, попита ме как искам да бъде публикуван – като авторски, от мое име или като материал на редакцията. Отговорих, че предпочитам да излезе като авторски, но ако не е възможно, ще бъда доволен и ако бъде направена редакционна публикация. След три четири дни в пощата си видях съобщение от интернет адреса на зам. кмета Константинов, че писмото ми до него е отворено. Не знам дали е случайност или има връзка между двете неща, но след това при още два разговора със зам.главния редактор, с който бях говорил първия път, получавах все по-уклончив отговор от типа: никой не знае дали един материал ще излезе или не. Случвало ни се е материал, набран за печат в последния момент да бъде свален и да се пуска друг. На настояването ми все пак да получа отговор за да знам и ако няма да излезе там, да предложа материала в друг вестник, ми беше отговорено че имам право да го предложа където намеря за добре./

    Изпратих същия текст на комисията за защита на потребителите в Пловдив, но от там ми отговориха, че не са компетентни по въпроса!?!?!

    Изпратих я също на зам. кмета Константинов  /получих съобщение по интернет, че писмото е отворено/,на кмета Славчо Атанасов /няма съобщение, че писмото е отворено/, на окръжния лидер  на ГЕРБ в Пловдив Иван Тотев, изпратих му я повторно и на интернет адреса му като областен управител, изпратих я в радио Пловдив и  Пловдивска обществена телевизия с предложение за предаване по темата. Отговориха ми само от радио Пловдив, че при евентуални разговори по тази тема ще използват предложението ми, но за отделно предаване по темата практически получих отказ.

    На 7.12. изпратих същия същия материал във вестник Марица. Първоначално предпочетох вестник Новия глас заради опасността материала, ако бъде изпратен в Марица, да попадне при Валентина Йеремиева, на която нямам доверие след като по-рано вече бе преработила, цензурирала и изопачила друг мой материал, който тя тогава публикува от свое име, а мен представи като „пловдивчанин се гневи“. След  отказа на Новия глас се видях принуден да го изпратя все пак в Марица. Тъй като не видях съобщение писмото да е отворено, на 8.12 отидох на място в редакцията, по-точно в двора на редакцията, тъй като портиерът не ме допусна в сградата. От разговор по телефона разбрах, че писмото ми още не е отворено. Жената от другата страна на линията каза, че ще го отвори и ме попита кой ми е телефона. След като го продиктувах попитах с кого говоря и разбрах, че отново случаят ме е срещнал с  Валентина Йеремиева, тъй като тя отговаряла в редакцията за темите, свързани с транспорта. Предполагам, че ако аз не я потърся, тя няма да ми се обади. И се съмнявам дали ще направи публикация на базата на предложения материал. Дано греша.

    Днес, 16.12.09 г. се обадих аз на Валентина Йеремиева. Както очаквах, каза ми, че не е видяла материала, който и изпратих. Попитах я на кой адрес да и го изпратя отново и тя ми отговори. След обяд го изпратих два пъти, след като първия път получих съобщение, че Мейлър Даемон не може да го достави. Към 18 ч. получих второ такова съобщение и за второто изпратено писмо, въпреки че и в двата случая веднага на компютъра ми се появяваше съобщение, че „писмото е изпратено успешно“. Подобно съобщение преди време получавах и от в-к 24 часа, въпреки че по телефонаполучих потвърждение, че писмата ми са получени. Подозирам, че това може би е начин да ми се подскаже, че по-нататъшните контакти са нежелателни.

    ххх

    Реших да подложа на  своеобразен тест политическите партии, имащи съветници в Общинския съвет и изпратих на БСП, ВМРО, Атака, ДПС  и ГЕРБ материала, придружен от следния текст:

    Уважаеми госпожи и господа,

    приложено изпращам Ви мое писмо до кмета на Пловдив г-н Славчо Атанасов. Изпращам Ви го за сведение и с надежда, че чрез Вашите съветници в общинския съвет Пловдив може да се опитате да промените сегашното антисоциално решение на ОбС Пловдив за повишаване на цените на билетите и орязване на определени преференции.Смея да твърдя, че предложението ми е изгодно както за транспортните фирми и общинския бюджет, така и за пътуващите с масовия транспорт пловдивчани. Надявам се, че ще се запознаете с материала и ще предприемете стъпки за отменяне на сегашното решение.

    С уважение: Димитър Н. Митев, тел. .0888/704984 ПП. Готов съм да предложа допълнителни аргументи при положение че проявите интерес за това.

    Не получих отговор от никоя партийна централа  с изключение на съобщение от БСП, че писмото ми е отворено.

    Публикация за транспорта във в-к Марица

    вторник, март 15th, 2011

    Шофьори и кондуктори на протест пред общината в петък

    Пловдив Валентина Йеремиева, 15 Март 2011; 13:07

    Градският транспорт няма да спира, обявиха превозвачите. Както “Марица” писа днес, шестте фирми, които обслужват линиите, минават на втория вариант – протестен митинг пред сградата на общината. Те изпращат уведомление на градската управа, че в рамките на 72 часа , тоест в петък,ще доведат на пл. “Ст. Стамболов” шофьори и кондуктори. Ако и тогава общината не удовлетвори исканията, ще продължим с митингите, а едновременно ще търсим съдействие от всички политически сили, обясни управителят на “Хеброс бус” ООД инж. Веселин Дошков.

     В декларацията, подкрепена от собствениците на “Автотранс – 2000″ , “Грация”, “Пълдин бус”, Меритранс” и “Градски транспорт”, се казва, че са се опитали с цивилизован подход да изложат аргументите си, но не срещнаха разбирателство от страна на градската управа. Бяхме употребени за изключително грозна пиар акцията с цел предизборна кампания – добрият кмет и лошите превозвачи, анализираха събитията Веселин Дошков, Димитър Чолаков,  д-р Валери Лозанов и Иванка Батаклиева. Те обясниха, че не искат да бъдат противопоставяни на гражданите, затова няма да спират рейсовете. Единственото ни желание е да получим адекватни компенсации – допълнително още минимум 1,5 милиона лева, казаха превозвачите. Няма да се поддадем на заплахите на кмета, че ще ни скъса договорите – не общината, а ние можем да им прекратим договора, предупреди инж. Дошков. Превозвачите казаха, че община Варна плаща на фирмите от градския транспорт 7,8 млн. лева годишно при цена на ученическа карта от 20 лева на месец за една линия. В Бургас дотацията е 7 млн. лева  при месечна преференциална карта само за една линия от 7,50 лева. Пловдивската община е заделила в бюджета 6,2 млн. лева за целия градски транспорт при 12 лева месечна карта за ученици, студенти и пенсионери за всички рейсове и тролейбуси. Такива привилегии за сметка на обслужващите фирми няма нито в един град, подчерта Димитър Чолаков.

    news4000- публикация за искане на превозвачите

    понеделник, март 14th, 2011

    “Атанасов не пада по гръб пред превозвачите

    Атанасов не пада по гръб пред превозвачите

    14.03.2011 г. 13:38 ч.

    Анастасия Близнакова – News4000.bg

    Кметът на Пловдив Славчо Атанасов се закани да прекрати едностранно договора с петте превозвачески фирми, ако те три дни не изпълняват задълженията си. 

    Ако превозвачите откажат от утре да обслужват гражданите и Пловдив остане без градски транспорт, аз и моите заместници ще ходим пеша на работа, както всички граждани, заяви градоначалникът.

    Неизпълними според Атанасов са исканията на превозвачите за повишаване на цената на билета от лев на лев и 20 ст., на преференциалните карти от 12 на 14 лева и за отпускане на 750 хиляди лева компенсация от общинския бюджет.

    Славчо Атанасов се надява областният управител да се съгласи обслужването на транспорта да бъде възложено на алтернативна фирма в рамките на 6 месеца до провеждането на конкурс. Сключеният договор позволява тази опция.

    Заместник-кметът Александър Константинов изразява недоумение, че превозвачите са отхвърлили предложението на Общината да намалят по тяхно усмотрение между 5 и 8% някои неефективни линии в непикови часове. По този начин транспортните фирми биха реализирали икономии около 1 милион 117 хиляди лева, смята Константинов.

    От 2008 г. досега обемът на транспортната услуга е нарастнал със 17%.Общината е предоставила средства на превозвачите, обясни зам.-кметът.

    Искането на транспортните фирми предстои да бъде обсъдено на предстоящия политически съвет на управляващата коалиция.”

    Към това бих добавил единствено коментар, че  общинското ръководство отдавна е паднало по гръб пред превозвачите.  Сега кметът Славчо Атанасов не само не трябва да отстъпва пред поредното нагло искане на превозвачите, но и да промени сегашното положение, при което превозните средства пътуват по цял ден из града с едноцифрен,  брой пътници. С ценовата си политика общината пропъди пътниците от градския транспорт -за едни е твърде скъпо, за други е по-изгодно да ползват личните си автомобили. Никой до този момент не желае да отговори на въпроса защо след като са на загуба превозвачите категорично отхвърлят идеята интервалът между отделните коли по линиите в различните часове на деня да бъде удължен с 3-5 до 10 минути като същевременно цената на билетите бъде намалена чувствително за да се върнат пътниците, които след няколкократните повишения на цените престанаха да ползват масовия транспорт.Публикувам горната публикация от нюз 4000 www.mitev.eu  (категория Критични материали за транспорта в Пловдив)  като поредно доказателство за това им абсурдно от икономическа гледна точка поведение.

    ПП.

    Ползвам този повод за да отбележа, че след като отговорих на второто писмо на директора на ОП ОКТ г-н Янакиев, той като че ли загуби желание за по-нататъшна кореспонденция и обсъждане на проблемите. Вж. публикуваното в същата категория.

    Кольо Парамов за Луканов и прехода.

    неделя, март 6th, 2011
    Блиц новини:
    Кольо Парамов: Приложихме възможно най-вулгарната матрица на прехода  коментари/32
    5 март 2011, 15:20
    София, България
    Разпечатай

    Уникална цигания, бандитизъм и кражби – това е България през 2011 година. Ние сме европейската територия с най-ниско потребление, най-висока корупция, тотална зависимост на честния бизнес от партокрацията, никаква средна класа, нескопосана и лакома олигархия, сочи икономистът Кольо Парамов в интервю пред Живко Желев (живко желев on-line). Според него това е възможно най-вулгарната икономическа матрица, която работи и днес. Ж.Ж.: Г-н Парамов, получава се така, че търся мнението Ви в моменти, когато хората не знаят къде се намираме. Затова ще повторя въпроса си от едно предишно интервю: Какво става в България, всъщност?

    К. Парамов: През 1983 г. Професорите от Масачусетския университет Ръдигър Дорнбуш и Стенли Фишър издадоха книгата „Икономика“. Към идеите на този забележителен труд по-късно се включва и Ричард Шмалензи. За мен най-сложната и същевременно ярка част от книгата е глава 19-та, озаглавена „Неопределеността в икономическия живот“.
    Мъглявия образ на икономическия живот в България, особено след убийството на Андрей Луканов, постоянно ме карат да се връщам към тези въпроси.
    През последните 15 години нашата икономика е в странно състояние. Няма конкретни приоритети, няма цели, няма програма. В нея властва партийна анархия и борба за преразпределение на територии.
    Преди време Георги Чернев, шефът на Софийската търговска палата каза: „Икономиката на България днес е виртуално понятие, тъй като няма системен подход, няма цели и хоризонти“.
    Аз ще го кажа така: Подобен самотек в стопанския живот не е имало никога в историята на българската държава. Когато по нашите територии е имало държавност – и стопанството е било във възход. Не случайно през 1916 г. Уйнстън Чърчил казва за нас: „Конекрадците от Долния Дунав са нискокултурни, но много амбициозни. Когато са организирани в силна държава, те преследват целите си докрай.“ Тази надменна реплика не би трябвало да ни обижда, а да ни накара да се замислим. Тъй като по времето на Станишев България постигна ефектен пропаганден трик в международен план, но се загроби вътрешно. Станахме член на НАТО, ЕС и източна граница на Европа, превръщайки се в най-бедната провинция на Долния Дунав.
    Каквито и грехове да приписваме на „модела Луканов“ трябва да признаем, че този човек имаше ясно разписан план за преминаване от тоталитарна икономика към пазарно стопанство.

    Ж.Ж.: Нима си мислите, че аз, както и повечето читатели тук, ще припознаем Андрей Луканов като някаква свещена икона на прехода?

    К. Парамов: Аз не съм партиен функционер, за да убеждавам когото и да било. Какви са били качествата и целите на неговия план е отделен въпрос. Но имаше някакъв план.Тези, които наследиха Луканов, нито го проумяха, нито го последваха. Жан Виденов беше твърде млад и неопитен в апаратните схватки. Иван Костов извади от този план само елементите, които му бяха удобни и приложи в икономическата практика най-вулгарния вариант на този план. Последвалият хаос след убийството ни доведе до днешните реалности – ние сме европейската територия с най-ниско потребление, най-висока корупция, тотална зависимост на честния бизнес от партокрацията, никаква средна класа, нескопосана и лакома олигархия. Отраслите, които биха могли да носят висока добавена стойност са ликвидирани, стандартът на живот в селата е допотопен. Уникална цигания, бандитизъм и кражби – това е България през 2011 година. Ще повторя – това е възможно най-вулгарната икономическа матрица, която работи и днес. Именно такова наследство донесе „прехода“ на новото правителство и аз казвам това, не за да пригласям на премиера Борисов, а защото такива са реалностите. Измъкването от този капан ще бъде изключително трудно, да не кажа невъзможно.

    Ж.Ж.: Подобни внушения се чуват от средите на президента Първанов и неговата формация „АБВ“.

    К. Парамов: На 14 февруари, президентът Първанов заяви в Сухиндол, че икономиката на България се задъхва и хората на село живеят само от „вересия“. В последните месеци аз написах три тежки, но откровени статии за личността и нравствените качества на президента. Като изваян двуличник, той няма моралното право да говори за „вересията“. Тъй като на 51-вия ден от неговото управление лондонските юпита допринесоха твърде много за тези „вересии“, лишавайки страната от 1.07 милиарда долара според мен, а според други от между 1.4 – 1.97 милиарда долара чрез предоговорянето на „онзи“ дълг.
    Не други, а приятелите на Първанов и неговорото 9-годишно мълчание въведоха в страната този тежък икономически модел на „развитие“. Ако разгледате внимателно икономическите показатели на България, ще забележите пълна липса на обвързаност, сякаш те не са извадени от една и съща, единна икономика. И тук не бедността е най-страшната, а практическата невъзможност да се проектира за в бъдеще друг стандарт на живот и друго потребление. Това е така, защото стопанството не се управлява от управленците, а от олигархията. Първанов и неговия премиер Станишев, които позволиха безконтролното развихряне на тези олигархични фамилии, просто трябва да бъдат отстранени от песпективите за развитието на България.

    Ж.Ж.: Възможно ли е да погледнем напред, без да се връщаме постоянно в близкото минало?

    К. Парамов: Възможо е, но е трудно. Вижте, на 15 февруари тази година Георги Стоев и Георги Ангелов от „Отворено общество“ и „Индъстри уоч“ съобщиха, че икономиката на България за 2010 година била проектирана в два сценария, но се случил по-лошия. Необходимо било фискалните ограничения на дефицита да се параметрират в конституцията. И уточниха, че „притокът на капитали отвън ще започне да се възстановява скоро“.
    Ако тези господа бяха погледнали данните на БНБ, щяха да говорят друго. Преките чуждестранни инвестиции /ПЧИ/ през 2010 година са 1.359 млрд евро /3.8% от БВП/. А през 2009 година ПЧИ са 3.281 млрд. евро /9.4% от БВП/. Което означава 58% спад през 2010-та, в сравнение с 2009-та. Това е сериозен спад, който се приписва на премиера Борисов.
    Но трябва ли да обяснявам точно на господата Ангелов и Стоев, че движенията в икономиката са тежки, инерционни процеси? Те ли не знаят, че сигналите за отлив на чужди инвестиции започнаха да се чувстват още в периода 2007-2008-2009 години?
    Когато през август 2009-та заявих, че бюджетът оставен от Станишев, виси на косъм и че дефицитът ще е 5%, същите тези господа ме обвиниха в некомпетентност. В крайна сметка стана ясно, че реалния дефицит е 4.9%. А това число няма как да се впише в конституционна норма от 3%, ако беше заложена такава.

    Ж.Ж.: Имам усещането, включително заради вашите прогнози, че си представяте икономиката като нещо предвидимо и подредено. Не е ли наивен такъв подход при съвременната динамика на процесите около нас и в света?

    К. Парамов: Може би аз имам някаква обремененост от факта, че съм работил и в условията на плановата икономика. Но този хаос, на който сме свидетели днес, просто не е логичен. Вече 20 години една шепа хора се опитват да окрадат всичко, което може да се присвои. Това произволно възприемане на демокрацията – като многопартийна система, закачена за олигархията, вече ни доведе до дъното.
    Държавната машина, вместо да се крие зад евроатлантическите клишета, трябва да стигне до елементарните изводи за действителното ни състояние и място в регионалната икономика – най-напред по сравнение с балканските ни съседи. Ами вижте една Турция, която има целево изградено Министерство на икономическата развитие, проучване и планиране. През 2010 година турците изчислиха до милиметър ефекта от внесената инфлация и при проект от 6.61%, достигнаха до ниво от 6.56%. Представете си този огромен пазар с население от 12 Българии, с 57% младо население и годишен ръст от 8.5-10%. Турската държава се развива с 20 години напред – и базово и технологично. Ние имаме 10 спиртоварни и 5 цигарени фабрики, а не можем вече 16 години да спрем контрабандата на бандероли. Само в периода 2000-2009 година загубите от ДДС са 9 милиарда лева, а ако прибавим към тях петролните и други фиктивни сделки по износа, загубите стават 20 милиарда.
    Затова казвам, че анализа на „неопределеността в икономическия живот“ на една страна е основния проблем и главната задача на експертите. Макар, че думата „неопределеност“ е твърде цивилизована за това, което става у нас.
    Миналата година в България брашното струваше 380-400 лв., а днес то вече е 800-850 лева. В същото време официалната статистика говори за 0.7-1.5% инфлация за последните три месеца. Това е безсрамна лъжа, тъй като само новата цена на брашното осигури между 12-15% инфлация на малката кошница. По цялата верига – зърно-брашно-фураж, месо, хляб и хлебни изделия, месни изделия – връзката е пряка. В тази игра среден път няма. Или реализираш проинфлационен модел, или ликвидираш отрасъла. В момента 61% от млякото у нас е внос от Унгария и Полша. Но този продукт вече не е български и струва други пари.
    Ако държавата беше проектирала ежегодно 5%-тово завишаване цената на зърното чрез механизмите на фонда за резерва и имаше модерни хранилища за 500-600 хил. тона, днес щяхме да имаме друга цена на зърното. Ако това беше станало преди 10-12 години, тази цена щеше да се вдигне за този период с 55-60%, но щеше да бъде съобразена с доходите и темпа на потребление. В същото време щяха да бъдат спестени близо 3 милиарда лева от кражби и спекулации със зърното.
    Но тези от които това зависеше, тогава казваха – вън държавата от регулациите, пазарът сам ще се оправи. Сега сме в обратната ситуация – пазарът като такъв /защото това е пазар на спекулации и криминални играчи/ започна сам да изкривява действителността, вместо да я регулира с „невидимата ръка“. Пропорциите на потреблението рязко тръгнаха надолу. Това събужда огромно недоволство у хората и аз няма да се учудя ако то се излее по площадите.
    Икономисти като Георги Ангелов, Каролев и други колеги, скоро ще трябва да преразгледат представите си за силата на пазара. Тъй като много от елементите на този пазар са случайни и водят до непрограмирани ефекти. За случаи като нашия Кейнс казва: „Когато капиталистическото развитие на една страна се превърнe в страничен продукт на едно казино, много е вероятно нещата да не вървят както трябва“.

    Ж.Ж.: Нали разбирате, че сега либералната икономическа мисъл ще подскочи и ще ви обвинят в „кенсианство“, което повечето либерали тълкуват като комунизъм?

    К. Парамов: Да ме обвиняват, няма да ми е за пръв път. За да ви докажа, че през последните 12 години, още от времето на Костов у нас се води елементарна парична и фискална политика, ще трябва да опрем до няколко въпроса.
    Първо: Как би повлияло увеличението на номиналната парична маса в условията на валутен борд? При положение, че не е правено в други страни, можеше ли да се приложи в България?
    Нали за да функционира пазара трябва да бъдат развити добре и двете му страни – предлагането, но и търсенето. И тъй като по-горе стана дума за Кейнс, той е посочил специален модел – т.н Кейнсианско съвкупно предлагане. Ако проумеем този механизъм на оценка, ще разберем защо свиването на паричната маса у нас ще доведе до огромно недоволство в близко бъдеще.
    Следовниците на Костов интуитивно усетиха тази опасност. В началото въведоха режим, които обогатяваше само хората около тях. Но после изведнъж се усетиха, че по този път могат да изгубят всичко. И това пръв го разбра финансита Муравей Радев, за което го поздравявам.
    Свиването на парите, при положение, че огромна част от компетентните специалисти са напуснали страната, още повече изкривява пазара на работната сила. Нашите водещи икономисти правилно се насочиха да говорят за конкурентноспособноста. Но това ще бъде трудно за постигане, ако нямаме по-добри доходи, за да ги обвържем с по-високо предлагане. Нали именно от съвкупното предлагане ще определим нивото на заетостта, а оттам съвкупното търсене?
    Тук опираме и до хроничната безработица, чиито реални параметри управляващите продължават да крият от широката публика. Но никакви „програми за временна заетост“ и други игри с цифрите не могат да прикрият простата истина, че нито едно от правителствата на прехода не се интересуваше от производството. Конюнктурата и движението на трудовия пазар у нас никога не е бил държавен проблем през тези 20 години. Наред с първоначалното натрупване на капитала, никой у нас не се е занимавал със сложните движения и перспективи на работната сила. Примирихме се с факта, че бяха унищожени работещи производства, че беше разграбена материалната база. Но след като я откраднаха, поне да я бяха развили на 20-30%. Те просто ликвидираха всичко, което раждаше стока за пазара и то когато пазар имаше.
    Сега в тези ниши се настаниха други, а ние тепърва ще правим маркетинг, ще купуваме машини, ще обучаваме работници, за да излезем на някакви нови, несигурни пазари.

    Ж.Ж.: В последните една-две седмици у нас се заговори за стагфлация – стагнация в производството и потреблението плюс инфлация. Преди време Вие говорихте нещо подобно…

    К. Парамов:Когато преди една година ги говорих тези неща, прогнозирайки какво ще стане след 10-12 месеца, отново ме заподозряха в некомпетентност, а някои колеги твърде ехидно се отнесоха към това, което съм казал. Проверете във вашия сайт какво уточних на 3 март 2010 година относно паричния агрегат М1 /широките пари/

    Ж.Ж.: Не е трудно да проверим, ето го текста:

    Трето – парите /М1 – широките пари/ и оборотните пари, неточно отразени от статистиката и БНБ, не дават възможност за детайлна сметка на евентуалните приходи в бюджета. Приходите в бюджета са правени по методиката на съкратените прогнози и през май ще разберете, че това е така. На правителството му трябват свежи пари – сега и веднага, но икономиката не работи, няма износ, няма внос, няма ДДС, няма отчисления.
    Четвърто – към тази огромна азбучна истина трябва да добавим и елементарните хитрости, които се правеха от БНБ в последната година на Станишев. Тези магии в един определен момент, като разчети, ще станат известни не заради дребни различия по сетълмена, или забавени разлики по резерва. Те фрапантно ще гарантират разлом в баланса на интересите между правителството и БНБ.
    В заключение – аз изобщо не считам, че съществуват някакви устойчиви политики по кризата, а че скоро ще дойде време да се отвоюва ден за ден някакъв устойчив финансов стабилитет. Много остро стои въпросът колко пари ще усвоим от Европа и как ще дадем заявката си за ERM 2.
    К. Парамов: Така, виждате, че днес състоянието е точно отражение на моята прогноза. Но не е важно кой каква прогноза е направил. Важното е, че в резултат на грешни параметри от 2008-2009 година, следващите три години 2010-2011-2012, ще са много тежки.
    Станишев извади голям късмет в хубавите години, но го пропиля. В това отношение, гърците, колкото и да стачкуват, трябва да благодарят на политиците си, които сериозно им вдигнаха стандарта. Що се отнася до стагфлацията у нас, разминаването с нея ще е почти невъзможно. В света няма голям икономически опит с такива кризи. В държавите с проинфлационен модел преодоляването на подобна криза е далеч по-лесно. При нас – с наличието на валутен борд тревогите ще бъдат сериозни, а недоволството на хоратата огромно. Ръста на цените и намалението на реалната икономическа активност – това е стагфлацията, за излизане от която се налагат сериозни и конкретни мерки. Единствената сламка, за която можем да се хванем днес са свежите европейски пари, които биха могли да бъдат сериозен стимул. Но средният ни изпълнителски ешелон е слаб и проектите вървят мудно. А те вървят мудно, защото олигархично-мафиотския модел се е настанил и там. Нека новата спецслужба БОРКОР да се вгледа малко по-задълбочено в статистиката – кой, колко пъти, как, чрез кого и на каква цена печели проектите. Трябва ни нов стил и бърз коридор за най-важните проекти. Нуждаем се от бързо изграждане на развойни и прогностични звена към отделните отрасли.
    На дневен ред е нов подход към управлението на държавните ресурси.
    Нов подход към управлението на вътрешния и външния дълг. Ако обезкръвим банките откъм свеж ресурс, който може да отиде за директно кредитиране, ще допуснем огромна грешка.
    Мен отдавна ме упрекват, че предлагам разширено споразумение с МВФ. Но ако бяхме взели пари от фонда при ниските лихви от 2009 година /както направиха Унгария и Румъния/, ситацията днес щеше да е по-друга.
    България пропусна момента – заради некадърност и умисъл – да си осигури нов тип икономически отношения със света.
    Голото ни членство в НАТО и ЕС не означава, че сме се променили към друг тип икономическа среда, която да гарантира свобода на пазара, но и големите цели на държавата, както и целите на отделните социални групи.

    Ж.Ж.: Ако не бъркам в края на 70-те години САЩ също изпадат в подобна стагфлация. Главно заради завишените цени на нефта. Но я преодоляват бързо чрез реорганизацията към производството на икономични автомобили. Както и с пренасочването на някои самолетоносачи в посока Персийския залив…

    К. Парамов: Е, да. Но ние сме малки и не можем да си позволим нито едно от тези неща. Това, което можем да направим е да се доверим на експертната общност. Аз харесвам нашата поговорка: „Сиромах човек – жив дявол!“. Струва ми се, че това е най-дълбокото послание, което идва до нас от народната мъдрост.
    В реалната политика трябва да навлезе широко експертната мисъл. Тези хора, които знаят как стават нещата. Именно технократите днес са наясно – по какви причини сме се запътили към тежка икономическа депресия. Включително във финасовата област.
    А Централната банка вече е време да проговори. Не да чакат Яне Янев да ги подканя. Те просто са длъжни.
    Нека обяснят как стои въпроса с необслужените кредити за над 7 милиарда лева.
    Какво е състоянието на паричния мултипликатор?
    Колко са парите с висока ефективност?
    Колко стабилни са банковите резерви и как се управляват?
    Далеч съм от мисълта да внушавам недоверие към банковата система. Но това доверие трябва да се обвърже с комплекс от мерки за ефективно кредитиране. В днешно време да вземеш кредит от банка е истинска болест.
    Във Великобритания четирите най-големи банки се събраха и решиха да отпуснат 270 милиарда целеви кредити, от които една трета /90 милиарда/ за малкия бизнес.
    Ясно е, че в условията на борд Централната банка не може да провежда необходимата монетарна политика.
    Но аз считам, че нашия борд, като фактор за една преходна стабилност, може би вече възпроизвежда негативи – труднопреодолими и със сложна перспектива.
    Не знам докъде ще стигнем, но изходната база като числа днес е доста тревожна.
    Считам за абсолютно необходимо икономическата мисъл у нас да подготви няколко сценария за нов проект в цялостното развитие на България.

    Глупави сини мъже – Калин Руменов

    четвъртък, март 3rd, 2011

    Долупосочения материал намерих във в-к Новинар на 03.03.2011 г.  Струва ми се че дава известна представа за морала и нравите в ръководството на СДС.  Очевидно не е зле по-често да преглеждам освен в-к Сега и други вестници. 

    Глупави сини мъже

    27.01.2011 | от Калин Руменов |

    Заглавието е леко подвеждащо – под него не се разказва толкова за глупави сини мъже, колкото за лигави посинени вулви. Това е малък задръстен текст за малка, но широко скроена СДС аудитория – 2-3, може дори 5 % от потенциалната. Който текст няма претенции да я смали още, но би било добре, ако се получи. Това е директна агитация и антипартийна пропаганда, понеже новите еволюционни форми на темерутщината и гьонсуратлъка не схващат по-леки намеци. Обещавам този малък текст да го изям с килограм чили и умишлено да си причиня язва, ако малките проценти успеят да ми дадат малък подобен пример – за толкова особено мъчителен начин, по който да загубиш електорални единици.

    Имало семейство, което от самото й начало подкрепяло „синята идея”. С времето нея все по-малко хора я разбирали, но то продължавало и даже внедрило идеята у децата си. Когато те пораснали, цялото семейство отишло да гласува и избрало син политик. Всичко било прекрасно и синьо, докато един ден синът на синия политик не убил по-голямата дъщеря на семейството. Не просто я убил, а го направил с нечовешко въображение и след смъртта се гаврил с трупа й. Синът бил осъден на всички инстанции и влязъл до живот в затвора. Но баща му – синият политик, не излязъл от политиката. Никой не му давал зор, а и той сам не го намирал за необходимо. Съпартийците му били изключително доволни от него, че чак го преизбрали за градски шеф. Останал и на поста зам.-председател на националната партия – големият шеф, а той след него.

    Дайте ми подобен пример, в който обаче синът не се казва Удай, а бащата – Саддам Хюсеин. Дайте ми по възможност нещо по-демократично, ако въобще имате такава възможност. Пак няма да проумея сините лайна, но поне да разполагам с някаква база за сравнение. Иначе това, което вършат в СДС, ще продължи да ми изглежда като изпрано самотно лайно на световен простир. Прекалено морално задръстен съм, за да разбера тази партия и широко скроените хора в нея. Които имат ебахти демократичното мислене, след като за последните две години от двете правителства през тях поискаха маса оставки. А нито веднъж не направиха на въпрос партийната кариера на собствения си човек Цанко Цветанов.

    Той е синият политик, негов е синът с доживотна присъда – Георги Цветанов, а семейството със „синята идея” вече е с член по-малко. В тази история има свръхубийствена ирония, но се съмнявам, че широко скроените демократични хора я улавят. Защото току-що видях по новините синия политик. Седеше на една маса с другите синьоподобни важни клечки, а по средата най-важната – Мартин Димитров, четеше партийна пропаганда. Че СДС били алтернатива на сегашната власт и не харесвали нейните ценности.

    Момчета, вие сериозно ли. Сериозно ли сте толкова глупави сини мъже, че чак сте заприличали на тъпи вулви, посинели от щипане – за да проверяват дали още съществуват. За каквото искате се представяйте, но бихте ли обяснили вашите ценности. И по-специално семейните – според тях кога някой си подава оставка и кога останалите немного демократично го наритват, ако не се сети сам. На този въпрос вече няколко месеца големият партиен шеф Мартин Димитров не иска да отговори, а пресаташетата му го крият като кървавото бельо на жертвата в семейната пералня на убиеца. Въпреки че за отговора вече няма и техническа възможност за отлагане. Преди малко правосъдието си свърши цялата работа и го няма вече извинението – нека изчакаме съдът да се произнесе. Вече има произнесена доживотна присъда от три инстанции и може да се чака единствено четвъртото пришествие. Много по-вероятно е обаче глупавите сини мъже да го изпреварят и да се затрият преждевременно.

    В затриването няма нужда някой да им помага, защото със собствена темерутщина и гьонсуратлък те ще се справят достатъчно добре и сами. И така е най-демократично, както подхожда на широко скроени хора с крайно демократични разбирания. Някакъв син убил момиче и се гаврил с трупа – на всеки баща политик може да се случи и всеки ли трябва да подава оставка заради това. Глупави сини мъже, вие сериозно ли го мислите.

    в-к “Новинар” 27.01.2011

    Направих справка в страницата на СДС в интернет. Калин Руменов е прав. Цанко Цветанов, бащата на осъдения, е зам. председател на СДС.

    Председател

    1. Мартин Димитров

    Заместник- председатели

    1. Найден Зеленогорски
    2. Румен Христов
    3. Цанко Цветанов   !
    4. Вельо Илиев
    5. Светозар Шуманов
    6. Вълчо Чолаков
    7. Любомир Ковачев