Archive for януари, 2011

Трето отворено писмо до Яне Янев

понеделник, януари 31st, 2011

 
                                                                                            До г-н Яне Янев
                                                                                            председател на ПП „РЗС”
                                                             НЕ ВИ ВЯРВАМ, ГОСПОДИН ЯНЕВ.
              Господин Янев,
              вчера,  30.01.2011 г. слушах разговора  ви с Цветанка Ризова по Нова телевизия. Същевременно днес, 31.01.2011 г. се навършва точно една година от момента, в който,  пред очите на всички присъстващи в залата  на Дома на техниката в Пловдив,  ви предадох писмата, които ви бях изпратил по интернет и вие, без да съм ви молил за това, гледайки ме в очите, казахте, че ще ме потърсите по телефона. По тези два повода ми се иска да знаете следното.
              Аз не очаквах да ми се обадите и се оказах прав. А защо не очаквах да ми се обадите?
               1. Защото  вие, както и никой  от ръководството на РЗС не реагира на писмото, което ви изпратих на 03.03.2009 г.  Единствената реакция се изрази в следното писмо:
„До: Dimitar Mitev <dimitr_mitev@abv.bg>
Относно: Re: Писмо до г-н Яне Янев
Дата: Сряда, 2009, Март 4 17:28:56 EET
Здравейте г-н Митев!
С този e-mail Ви уведомяваме,че писмото Ви е
получено и ще бъде разгледано от г-н Янев.
Поздрави!”
               Дали сте разгледали писмото ми не знам,. Тъй като в предизборната ви кампания не видях включено нещо, което да е свързано с отправеното от мен предложение, две седмици преди парламентарните избори ви изпратих второ писмо по интернет. Не последва никакъв отговор, нито имаше използване на предложената от мен тема в предизборната ви кампания.
              2. Не очаквах да ми се обадите по телефона, защото отговорите на въпросите, които отправих към вас в Дома на техниката в Пловдив на 31 януари 2010 г. бяха под всякаква критика.  Вие се измъхнате от отговор по същество с твърдения от рода на това, че РЗС е за закриване на КАТ.  Общото впечатление, което остана в мен, е че, като се изключи тирадата ви за Герговград, все едно слушах говоренето на Антон Кутев и С.  Станишев  . „Тайните на прехода“ (това беше темата на вашата среща с гражданите на Пловдив) практически не бяха посочени. Почти цялото говорене бе твърде едностранчиво  насочено само  срещу ГЕРБ и Бойко Борисов.
              3. Допускам, че  първото и второто ми писмо (http://www.mitev.eu/?p=695)  може да не са стигнали до вас през 2009 г. Допуснах и че не сте бил информиран за разговора ми с  юриста от РЗС г-н Бозаджиев, на когото също оставих въпросните материали.. Затова се зарадвах на случайно появилата се възможност да  ви ги дам собственоръчно на 31.01.2010 г. Вие лично ги взехте от мен заедно с отказаната за публикуване  моя статия „Предизборни загадки” (http://www.mitev.eu/?p=748)  По такъв начин отпадна евентуалното обяснение за липса на ваша реакция с обстоятелството, че материалите не са стигнали до вас. Те стигнаха и вероятно не ви е било съвсем приятно като сте ги чел. Тяхното съдържание по мое мнение изпари желанието ви да ми се обадите по телефона, както, повтарям, без да съм ви  молил, сам, по своя инициатива обещахте.
              Според мен политическа партия РЗС и вие лично би следвало да реагирате по въпросите, повдигнати в материалите, които ви дадох, по собствена инициатива, без да чакате някой като мен да ви подсеща. А обстоятелството, че и след подсещане не пожелахте да реагирате е показателно само по себе си.
              РЗС и вие не коментирахте факта, че с Наредба І – 45 на МВР бе сложен краен срок за валидност на регистрацията на автомобилите в България, които съгласно чл. 141 от Закона за движение по пътищата са с безсрочна регистрация. РЗС мълчи по това въпиющо нарушение на законността, извършено от правителствата на Костов, Сакскобурготски и Станишев. Засегнати бяха практически всички автомобилисти в България – т.е. милиони български граждани, но за вас изглежда проблемът е маловажен и вие изобще не критикувахте погазването на закона с Наредба на МВР.
              РЗС и вие не коментирахте в публичното пространство безсрамната лъжа на БСП и Ко, че пререгистрацията на автомобилите е била изисквана от ЕС. Не забелязвахте дори такива нагли повтаряния на тази лъжа, като например публикуваното във в-к 24 часа (26 .02.2008 г.) твърдение на зам.министъра на вътрешните работи от миналото правителство Камен Пенков, според когото „„България е изпълнила коректно директивата на Европейския съюз за подмяна на номерата на колите и настоящите напълно съответстват на стандартите на съюза”. (http://www.mitev.eu/?p=27) Лъжата е двойна, защото няма такава директива и защото регистрационните табели, които бяха натрапени принудително на гражданите, не съответстват на Регламент 2411 на ЕС от 03.11.1998 г. Такива неща изглежда според вас съответстват на изискването за „ред, законност, справедливост”, защото не забелязах и една критична дума от ваша страна срещу тях.
              РЗС и вие мълчите  за загубите, претърпяни от икономиката на страната и населението вследствие на многодневните опашки пред пунктовете на КАТ, които  бяха осигурени на чакащите за пререгистрация или първа регистрация на автомобилите  от „компетентното управление” на Станишев и тройната коалиция.. Отделен въпрос, който също не коментирахте в предизборните си речи, е невероятната корупция, развила се при тези условия за „пререгистрация без чакане на опашка”.
              РЗС и вие мълчите за тройно по-високата цена за повторната или първа регистрация на автомобилите у нас в сравнение с Германия например. Очевидно не намирате нищо ненормално и до този момент много по-бедните българи да плащат за регистрация на автомобилите си тройно по-висока цена от много по-богатите германци.
              РЗС и вие не коментирахте уникалната глупост, изречена от премиера Станишев в телевизионно предаване на 15.03.2006 г. по Канал 1 на БНТ, когато той критикува държавата, че много дълго не си била вършила работата и не подменяла табелите на автомобилите. Никой от вас не се сети да попита Станишев, какъв е полезният ефект за държавата и народа от смяната на  номерата  и талоните на автомобилите, ако това е работа, която държавата трябва да върши. Тази смяна  струваше много пари на държавата и на собствениците  на автомобилите, а ефекта от тези разходи никой до този момен не го посочва.  Същият въпрос не желаете да отправите и към икономиста Иван Костов, чието правителство прие цитираната Наредба. Не желаете да попитате и Симеон Сакскобурготски, който претендира, че е носител на европейските ценности, защо България е единствената държава в света, предприела такава кампания и как се свързва тази уникална кампания  с европейските ценности.
              Няма да изброявам повече аспекти на проблема, по които вие мълчахте.     Не вярвам да не ви е било ясно, че при милиони засегнати граждани от посоченото беззаконие, ако вие бяхте се постарали убедително да го разкриете публично, щяхте да получите многократно повече гласове при изборите за народно събрание на България. А пък ако не ви е било ясно, то това означава, че РЗС и вие сте политически слепци. Според мен изглежда политическите ви юзди са били опънати толкова силно, че дори в случая пренебрегнахте интереса на собствената си партия чрез демаскиране на далаверата да спечелите много повече депутатски места. Като гледам сегашното поведение на все още останалите ви верни депутати нямам повод да съжалявам, че не спечелихте повече депутатски места в сегашното народно събрание.
              От цялстното ваше и на ръководството на РЗС поведение оставам с впечатлението, че вие изпълнявате роля, определена ви от най-реакционната част на върхушката на БСП. С това си обяснявам критиката ви единствено към Борисов и ГЕРБ и амнезията ви по делата на трите предшестващи правителства, при това не само за гаврата с пререгистрацията на автомобилите. Забравихте за грабителската приватизация по времето на Костов, Кобурга и Станишев. Забравихте за вихрещата се корупция по това време. Забравихте за злоупотребите с власт, заменките, спирането на европарите и т.н. и т.н., трудно ми е да изброя всичко, по което сте изпаднали в състояние на пълна амнезия.
              Всичката си енергия сте насочили срещу правителството на ГЕРБ. Далеч съм от мисълта, че то е безгрешно и няма за какво да бъде критикувано. Но критика от рода на казаното от вас в Дома на техниката в Пловдив, че „Бойко Борисов е три в едно – комунист, мутра и милиционер“ , показва, че критиката ви е с цел очерняне, сваляне от власт, а не с цел решаване на проблемите. Питам, като сте застъпвали това мнение, защо не излязохте преди изборите да информирате избирателите за тези недостатъци на Борисов, та да ги предпазите от грешка и да попречите на гласуването за него? Вместо това дори цели шест месеца се подвизавахте в парламента като партия,  която подкрепя ГЕРБ и правителството му.
              А пък това, че обявявате Бойко Борисов за комунист показва, че нямате елементарна представа какво означава понятието комунист. Очевидно смесвате понятието член на БКП, партиец с понятието комунист. В БКП „комунисти”, т.е. партийци, имаше твърде много. Комунистите без кавички  бяха рядкост. Знам това от личен опит, тъй като 25 години бях член на тази партия и със своите марксистки позиции много често се чувствах като чуждо тяло в нея.
              Комунистите са хора, които  не приемат и се борят срещу  капиталистическата частна собственост и експлоатацията на човек от човека. Какво комунистическо има от тази гледна точка в профила на провъзгласяващия се за десен политик Борисов? Да не би да е поискал национализация на капиталистическата собственост, да не би да е поискал премахване на експлоатацията на наемния труд и установяване на обществена собственост върху средствата за производство в България? Аз съм човек с марксистки убеждения и поради това Бойко Борисов е много далеч от политическия ми идеал. Но не мога да не констатирам, че  с този си начин на изразяване вие падате под средното равнище на кръчмарското говорене.
              В цитирания разговор с Цветанка Ризова на 30 .01.2011 г. по Нова тв вие твърдите, че „опозиция, която да изважда всичко на бял свят сякаш не е нужна” и се правите на разочарован, претендирайки, че вие сте представителят на такава опозиция. На фона на изброените по-горе примери за ваше и на РЗС мълчание тази ваша претенция за мен е фалшива и демагогска.
              Самохвалствате, казвате „Аз съм свикнал да се боря истински”. На фона на горепосочените факти не забелязвам убедителни примери за това, че се борите истински. Струва ми се, че се борите, при това далеч не винаги с почтени средства, само срещу този, който ви е посочен от тези, които създадоха и финансираха богато РЗС.
              Твърдите за себе си „Аз съм човек на честта”. Оставям на страни, че това също мирише на самохвалство и ви питам, като сте човек на честта, защо не изпълнихте собственото си   обещание и не реагирахте за дадените ви от мен материали нито по телефона, нито писмено? Ако бяхте човек на честта наистина, нямаше да оставите без отговор писмо до вас, в което е поставен проблем, засягащ милиони български граждани.
              Прав сте, като казвате: „Много е важно нашият народ да осъзнае, че трябва да си търси демократичните права”. Но веднага се сещам, как мълчахте и мълчите все още за крещящи примери на погазване на демократичните права  на българските граждани, посочени ви по-горе. Стигам до тъжния извод, че с политици като вас българският народ трудно ще постигне успех в търсенето на демократичните си права.
              Днес често критикувате правителството за неговата „милиционерщина”, за това че погазвало правата на гражданите.  И същевременно упорито мълчите за най-голямата полицейщина  на целия преход, когато предишното правителство злоупотреби с  МВР като го използва като силово средство за принуждаване на българските собственици на автомобили да забравят за безсрочната по закон регистрация на автомобилите си и да изпълнят наредба на МВР, с която бе сложен краен срок за валидност на тази регистрация. Доказателство за това, че акцията за пререгистриране бе незаконосъобразна за мен е и обстоятелството, че след като отказах  да пререгистрирам  автомобила си, два пъти бях санкциониран от КАТ и два пъти две различни съдилища отмениха санкциите като незаконосъобразни. А полицаят, съставил ми втория акт, по време на съдебното заседание съобщи, че е съставил 100 (сто) такива акта. А колко актове са съставени от останалите полицаи за да се извиват опашките пред КАТ и да се плаща рекета, наложен от държавата? Това очевидно не е интересно за партията, бореща се за РЕД, ЗАКОННОСТ, СПРАВЕДЛИВОСТ, защото не е пример за милиционерщина.
              В заключение си позволявам  отново    да ви цитирам изказвания на ваши колеги депутати от миналото народно събрание при обсъждане на акцията за пререгистрацията на автомобилите и предложението на М. Христов тя да бъде прекратена.  Вашите колеги от опозицията използваха изрази като: „„Административен произвол”, „опит да бъде ловена риба в мътна вода”, „унизително и пренебрежително отношение”, „едни обикновени изнудвачи”, „тъпо решение”, „невероятен корупционен модел”, „поредната управленска дивотия”,”гавра с българските граждани”, „къде отиде социалният усет на левицата?”,”едно безумие,един тормоз, една гавра срещу стотици хиляди български граждани”, „правите /хората/ на маймуни”и т.н. и т.н. Можете да проверите това в стенограмата от парламентарните дебати, състояли се на 16.03.2006 г.
              За свое „оправдание” може да използвате (въпреки претенциите ви, че сте единствената истинска опозиция), че не само вашата партия, а всички политически партии при неколкократните избори, провеждани от тогава, не пожелаха да използват в кампаниите  си този казус. Това е безкрайно тъжно и показва истинския профил на българската така наречена политическа класа – без изключение към този момент. С поведението си по този казус вие показвате, че сте неразделна част от тази тъжна политическа картина. Поради това не ви вярвам нито когато се представяте за истинска опозиция, нито когато се представяте за жертва на натиск от сегашното правителство.  Заслугата да не ви вярвам е единствено ваша. А преди последните избори малко оставаше да гласувам за РЗС.  Не гласувах, защото не издържахте изпита, на който  за собствена по-правилна преценка ви подложих с писмата, които ви пратих. И сега не съжалявам.
Пловдив,                                                       Димитър Н. Митев            тел. 0888/704984
31.01.2011 г.                                                  е-mail: dimitr_mitev@abv.bg

Писмо от Страсбург – 1

събота, януари 29th, 2011


Трето и второ писмо до кмета Славчо Атанасов.

понеделник, януари 24th, 2011

                             

                                                                             До г-н Славчо Атанасов
                                                                             кмет на гр. Пловдив
              Уважаеми г-н Атанасов,
               на 16 март 2010 г. по мое искане ме приехте и разговаряхте с мен по проблеми на масовия градски транспорт в Пловдив. Накарахте да сложат входящ номер на писмото ми, което бях изпратил до областния управител, до председателя на общинския съвет и до вас. Номерът е 1ОП 2752 /16.03.2010 г. Върху първата страница на това писмо написахте резолюция, с която задължихте директора на ОП ОКТ г-н Янакиев да подготви писмен отговор на писмото ми и да организира среща между трима собственици на фирми-превозвачи и мен. Резолюцията завършва с изречението: „За изпълнението ще следя лично”.
              Срещата в кабинета на директора на ОП ОКТ се състоя на 30 март 2010 г. Там поканените господа дойдоха с копия от моето писмо до вас в ръцете си, но  не се стигна до съгласие между мен и тях по разглежданите проблеми. Казано ми бе, че ще получа писмен отговор. След като изминаха повече от два месеца и не получих никакъв отговор,в края на м. май изпратих по интернет  второ писмо до вас, като вашата секретарка ми каза по телефона, че то е получено. Приложено изпращам ви го отново.
              Въпреки това второ писмо до вас и въпреки няколкократните ми обаждания по телефона до директора на ОП Организация и контрол на транспорта  г-н Янакиев към днешна дата, 24.01.2011 г. писмен отговор на първото си писмо в съответствие с поставената от вас резолюция не съм получил. Казано шеговито, да набуча ли и аз  на копие страницата от писмото ми с вашата резолюция?
              Държа освен това да ви уведомя, че Пловдивска обществена телевизия направи през лятото на 2010  г. предаване по проблемите на оптимизацията на масовия градски транспорт в което заедно с мен участва и  общинския съветник от ГЕРБ Ал. Държиков (с него сме на практически еднакви позиции по темата), но директорът на ОП ОКТ отказа да вземе участие.
               Не мога да отправям упреци към собствениците на фирмите-превозвачи  за това, че гледат само собствените си интереси. Но съм дълбоко разочарован от поведението на директора на ОП ОКТ, от решенията на Общинския съвет по повдиганите от мен въпроси, както и  от вашата пасивност по тях, защото е налице засягането на съществени интереси на гражданите на Пловдив.
                В първото си писмо до вас аз акцентирах най-напред върху това, че по улиците на Пловдив се движат повече превозни средства отколкото е необходимо за обслужването на съществуващия пътникопоток. Причината за това според мен е в порочния начин на субсидиране на фирмите-превозвачи, които според вашия заместник Ал. Константинов получават по един лев и седемдесет стотинки субсидия за всеки изминат километър. От направените от мен изчисления се вижда, че размерът на тази субсидия покрива практически всички разходи на превозвачите и дори остава малка част като печалба даже и ако превозните средства пътуват от начална до крайна спирка и обратно без нито един пътник. Никой не се нае писмено да оспори тази моя констатация.
              Според моите изчисления разходите на километър  възлизат на 1,45 лв. Но нека предположим, че съм допуснал занижение, (въпреки че съм ги завишавал по някои показатели) и да приемем, че са  с 10 % по-високи. Тоест да приемем, че те са по 1,60 на км. От 1,70 лв. субсидия пак остава  0,10 лв. печалба за фирмите след покриване на всичките им разходи.
              По време на срещата с превозвачите те упорито, но без аргументи, отказваха да намалят бройката на колите по линиите чрез удължаване на интервала помежду им. В крайна сметка г-н Дошков спомена, че е възможно все пак да се разсъждава за 10 % намаление на бройката на изпълняваните курсове.
Припомням ви, че при положение че се изпълнят  на 100 % предвидените по разписание курсове, това съгласно изчисленията ми преди година на базата на публикуваното в интернет разписание прави общо 19 745 162 /деветнадесет милиона, седемстотин четиридесет и пет хиляди и сто шестдесет и два/ км.
              Проведох отново същите изчисления съгласно наличното в момента разписание. Оказва се, че при положение, че бъде спазено на 100 %, тази година превозните средства на масовия транспорт ще изминат общо 20 106 095 км., т.е. налице е увеличаване на пробега с повече от 360 000 км.!!!
               Припомням ви, че в интервю за електронното издание на в-к Марица, публикувано на 23.12.2009 г., заместник-кметът Александър Константинов заявява:
„За рекет не може да става дума. На километър средно те получават 1,70 лева, което е най-малко в сравнение с другите градове В София са 2,80 лева на километър, във Варна – към 2 лева. Превозвачите ни са предоставили подробни разчети, които доказват, че разходите им са повече от приходите и са на загуба.”
              Помогнете ми, г-н Атанасов да проумея, защо, след като превозвачите са на загуба, отново е увеличен предвиденият за изминаване брой километри без да има протести от тяхна страна? Те искат да си увеличат загубите или що?
              И същевременно да попитам, защо след като има представени подробри разчети, ОП ОКТ не желае да ми ги предостави за да се убедя, че грешката е моя, та да престана да ви тормозя с предложенията си?
              Според мен истината е друга. Порочна е системата на субсидиране на фирмите превозвачи. Те получават субсидия за брой изминати километри, а не за брой превозени пътници. И понеже очевидно субсидията наистина покрива разходите им изцяло и остава нещо като печалба, превозвачите се борят за все повече километри.
               Ще ви приведа още един разчет, който в предишните ми писма не съм давал. Средната дължина на линиите на градския транспорт е 23,7 км. (общо в двете посоки). Да приемем за по-лесно смятане, че дължината е 25 км. Да приемем още, че разходите на фирмите на километър не са 1,45 лв/км, както ги бях изчислил, а са с 10 % по-високи, т.е. 1,60 лв/км. Това означава, че един курс от 25 км. (общо в двете посоки) струва на превозвачите 25 х 1,60 = 40 лв. Ако в едно превозно средство, което по документ има 36 седящи и 64 правостоящи места (общо 100) пътуват в двете посоки общо 100 пътника (50 в едната посока и 50 в обратната посока), то себестойността на един билет е равна на 0,40 лв. (словом четиридесет стотинки).  Как ви се струва при това положение цената на билета да е 1 лв. при едновременно наличие на субсидия от 1,70 лв/км.? 
              Същевременно съм длъжен да посоча, че ако превозните средства превозват по 120  пътника общо в двете посоки, себестойността на един билет ще бъде 40 : 120 = 0,33 лв. А при 150 пътника съответно 40 : 150 =  0,27 лв. Тоест, като се има предвид, че пътниците, пътуващи от крайна до крайна спирка са малцинство, а на мнозинството от спирките има слизане и качване на пътници, 75 пътника в едната посока и 75 пътника в другата посока няма да доведат до претоварване на превозните средства, защото разрешеният брой пътници е общо 100. Както виждате, дори не при 100%, (в който случай себестойността на билетите ще бъде само 0,20 лв, но няма да бъде приятно да се пътува в препълнени превозни средства) а само при 75 %  използване на капацитета на превозните средства (тук съзнателно не вземам предвид съчленените автобуси и тролейбуси, които са с повече места), себестойността на билета е около 27 стотинки. Крайната цена на билетите при такова положение на нещата спокойно може да бъде 40 стотинки, което ще осигури пълна възвращаемост на разходите на превозвачите, включително за ДДС и съответно минимум 20 % печалба. А субсидията от 1,70 лв/км е отделно на разположение на превозвачите.
              Отговорно заявявам, че според мен с ценовата си политика и начина на субсидиране общинските ръководства на Пловдив пропъдиха пътниците от градския транспорт, вследствие на което те към настоящия момент дори в най-натоварените часове пътуват с по 20-30 пътника максимум. Изключенията са незначителни и потвърждават правилото.
              Нещо повече. Забелязвам, че вече по редица маршрути на градски автобусни линии се преминава към използване не на автобуси, а на микробуси, като  те също само по изключение са пълни с пътници. Микробуси в по-голям или по-малък брой се движат по линии №№ 20, 16, 44, 10, 18, 93, 99 и т.н. (Ползването на микробуси вместо нормални автобуси е още по-масово в съботните и неделните дни). Това положение на нещата ясно потвърждава моята позиция, че броят на движещите се превозните средства по отделните линии е по-голям от необходимия за обслужване на пътникопотока, който е наличен при сегашните цени на билетите и картите за пътуване. С ползването на микробуси фирмите превозвачи чувствително намаляват своите разходи, тъй като не плащат заплати и осигуровки за кондуктори,  а разходите на гориво не са по 35л/100 км, както съм приел, че е при автобусите, а се  движат в диапазона от 10 до 15 л/100 км. По-ниска е и цената на тези микробуси в сравнение с автобусите, по-ниски са и амортизационните разходи.
              Пропъждането на пътниците се дължи на две основни причини.

  1. За хората с доходи до 500-600 лв., каквито са повечето пловдивчани,  цената на билета от 1 лв.  е твърде висока и те си позволяват да пътуват по изключение с градския транспорт. Те са елиминирани, тъй като за тях масовият транспорт е превърнат в лукс. Те вървят пеша или ползват велосипеди.
  2. За не по-малък брой пловдивчани тази цена на билетите прави в много случаи по-изгодно ползването на личния автомобил за придвижване в рамките на града. Често се наблюдава и обединяване на няколко души, които срещу 50 ст. доплащане на собственика на автомобила пътуват до работа заедно с него.

              Така вместо да изпълнява социална функция масовият транспорт елиминира нискодоходните пътници, навъртайки самоцелно все повече и повече курсове и съответно километри.
              Същевременно по-изгдоно ползване на личния автомобил води до много по-голяма интензивност на движението, много по-големи задръствания, много по-ниска средна скорост и много по-отрицателни екологически последствия за пловдивчани. От тази гледна точка според мен политиката на общинското ръководство при масовия градски транспорт граничи с престъпна безотговорност.
              Моето предложение се свежда до това, да се намали радикално цената на билетите, за да се върнат пътниците в градския транспорт. Да могат да го ползват както хората с по-ниски доходи, които не ползват преференции, така и да стане неизгодно ползването на личните автомобили за пътуване в града. Абсолютният размер на сумата за субсидии да се запази, но да се разпредели върху 20-30 % по-малък брой курсове, което ще доведе до нейното покачване до над 2 лв/км. Т.е. превозвачите ще икономисат разходи поради намаления брой курсове, от друга страна при увеличаване на броя на пътниците, макар и на чувствително по-ниска цена, техните приходи не само няма да намалеят, но и ще се увеличат. Т.е. не предлагам никакво ощетяване на интересите на превозвачите.
              Ако си позволя да фантазирам, че аз управлявам масовия градски транспорт, бих въвел за всички граждани, които не ползват преференции, възможност да си купуват карти за всички линии, които да струват по 20 лв. месечно и да дават право на пътуване без билет (както пътуват в момента преференциалните групи пътници).
              Сметката е проста. Изминават се по разписание 20 милиона километра годишно. Ако те не бъдат редуцирани, това означава, че при разход 1,60 на км. за издръжката на транспорта са необходими 32 млн. лв. годишно. Да припомня, че субсидията, посочена от Ал. Константинов, осигурява 34 млн. лв. приход за превозвачите. При цена на картите 20 лв. ще се намерят минимум 100 000 пловдивчани (а всъщност може да бъдат и доста повече), които ще си купят карти и ще пътуват по всички линии срещу карта, без билет. Това означава два милиона лева месечно или 24 милиона лева годишно от продажба на непреференциални карти.
              Към тях като се прибавят около 80 000 карти за пенсионери, ученици, майки с деца, инвалиди и т.н. с карти по 10 лв (според мен не биваше да има увеличаване с 20 % на цената, която плащат пътниците с преференция – от 10 на 12 лв) , това означава 800 000 лв. месечно   или около 10 000 000 годишно. Т.е. издръжката на транспорта (без печалбата) е около 32 милиона, а приходите от субсидии и продажба на карти ще възлизат на 34 000 000 (субсидии) + 24 000 000 лв. карти без преференции (по 20 лв месечно) + 10 000 000 от преференциални карти дават общо около 68 000 000 лв. Така ще има пари и за печалба на превозвачите, и за модернизация на транспорта и инфраструктурата. (Да напомня, че през 2010 г. наред със субсидията от 1,70 лв/км.  общината реши да доплаща и по 10,50 лв на всяка карта за преференциални пътувания.)
              При това положение бих си позволил да намаля още разходите за издръжка на масовия транспорт като премахна кондукторното обслужване в превозните средства, както това е в София и само за хората без карти да въведа продажба на билети на цена 50 ст. при шофьорите на превозните средства. За тази цел бих увеличил в известна степен бройката на контрольорите.
              Мога да предложа още много разсъждения в тази насока, но считам, че и посоченото по-горе до тук е достатъчно, за да предизвика ваша намеса и да се стигне действително до търсене на оптимизиран вариант на масовия градски транспорт. Сегашното положение, при което в чертите на града в много случаи ползването на личен автомобилет транспорт е ценово по-изгодно от ползването на масовия транспорт е парадоксално от икономическа гледна точка. Крайно време е да се реформира системата на субсидиране на превозвачите по такъв начин, че субсидията да помага за по-голяма ценова достъпност на масовия транспорт, а не за изминаване на повече километри.
              Останах с впечатление от разговора ми с вас, че приемате с разбиране тази идея, но последвалото десетмесечно мълчание и неизпълнение на резолюцията ви, както и отказа на ОП ОКТ да участва в телевизионния дебат по темата, започва да ме навежда над мисълта, че има нещо гнило в отношението на общинското ръководство към проблемите на масовия градски транспорт. В тази връзка съм длъжен да ви припомня и  как вашият заместник кмет по транспорта Ал. Константинов избягна да отговори на зададените от мен въпроси при отчета ви в Дома на армията през м. декември 2009 г. Историята с липсата на отговор се повтори и в рубриката на в-к Марица „Кметът отговаря на вашите въпроси” – където зададох същите въпроси и където те пак останаха без отговор.  Надявам се, че  ще вземете мерки или да ми бъде отговорено писмено и да бъдат оборени с факти моите твърдения, или радикално да изрежете тази ценова практика и този начин на субсидиране, които пропъдиха пътниците от масовия транспорт и напълни улиците с автомобили, съответно въздуха, който дишаме с изгорели газове и прах значително над допустимото. Опитайте се да обясните на собствениците на фирмите – превозвачи, че  и за тях е неизгодно да дишат този въздух, тези газове и този прах.
              Пловдив,
               24.01.2011 г.                         Димитър Н. Митев,
                                                Тел. 0888/704984, e-mail : dimitr_mitev@abv.bg
Приложение:
                        Второ отворено писмо до г-н Славчо Атанасов
       Уважаеми господин Атанасов,
                   Изминаха два месеца и 10 дни от деня, в който ме приехте и написахте съответна резолюция върху първото ми посмо до Вас. След 4 дни ще се навършат два месеца от проведената по Ваша инициатива среща в ОП ОКТ с директора му и представителите на три фирми-превозвачи. На тази среща не бе постигнато съгласие между мен и другата страна. От тогава очаквам да получа в тон с Вашата резолюция писмен отговор на моето писмо, два пъти напомнях на г-н Янакиев за това, всеки път получавах обещание, че това ще стане, но до ден днешен това все още не е станало.
                   Това предизвиква учудване у мен, особено като се има предвид, че
в интервю за електронното издание на в-к Марица, публикувано на 23.12.2009 г., в отговор на въпрос „Превозвачите не рекетират ли общината, а съответно и данъкоплатците? Близо 10 милиона лева компенсации и субсидии годишно не е малка сума” заместник-кметът Александър Константинов заявява:
– За рекет не може да става д. ума. На километър средно те получават 1,70 лева, което е най-малко в сравнение с другите градове В София са 2,80 лева на километър, във Варна – към 2 лева. Превозвачите ни са предоставили подробни разчети, които доказват, че разходите им са повече от приходите и са на загуба.”
                   След като господин Константинов твърди, че има предоставени подробни разчети, какъв е проблемът да бъдат представени и да се види съдържанието им?
                    Продължавам да твърдя, че при сегашния абсолютен размер на субсидията, която по думите на г-н Константинов е 1,70 лв/км., ако се намали с около 30 % броя на курсовете при всички фирми, пропорционално на сегашния им брой, субсидията на всеки изминат километър ще нарасне чувствително, въпреки че тя и сега покрива всички разходи на фирмите изчислени за километър пробег. Това ще даде възможност да бъде намалена цената на билетите за градския транспорт на 50 стотинки. По такъв начин ще се постигнат няколко съществени неща:
Превозвачите ще спечелят от намаляване на разходите им по всички направления – гориво, заплати, амортизация, осигуровки,кредити, лихви по кредити и т.н.
При сегашните условия за хората с 300, 400 или 500 лв месечна заплата цената на билетите прави транспорта недостъпен лукс за тях. (Ако такъв гражданин пътува два пъти дневно 25 дни месечно без смяна на линията, при сегашната цена на билетите това ще му коства 50 лв, което е почти 17 % от заплата 300 лв, 12,5 % от заплата 400 лв и 10 % от заплата 500 лв, да не говорим за минимална заплата от 240 лв, където е почти 21 %. Естествено, такива граждани ще избягват ползването на градския транспорт при всеки възможен случай не за удоволствие, а поради ценовата  принуда). Намаляването на цената на билетите на 50 стотинки ще доведе до рязко и чувствително увеличаване на броя на пътуващите граждани.
  По такъв начин, чрез намаляване на разходите поради намаляване броя на курсовете и чрез увеличаване на броя на ползващите градския транспорт няма да бъдат засегнати интересите на фирмите-превозвачи, а същевременно ще бъде защитен интересът на десетки хиляди пловдивчани, които страдат от сегашното състояние на нещата.
Рязкото намаляване на цената на билетите ще направи по-неизгодно ползването на личните автомобили в града, което също ще допринесе за увеличаване на броя на пътуващите с градския транспорт. Същевременно ще се намали интензивността на движението, ще намалеят задръстванията, ще се увеличи средната скорост и което е особено важно, ще се постигне подобряване на екологическите условия в града.
При създалите се обстоятелства има възможност и вълкът да бъде сит, и агнето да бъде цяло, ако под вълк си представим условно превозвачите, а под агнето – гражданите на Пловдив, които сега все по-рядко, ако нямат преференции, се качват на превозните средства на масовия градски транспорт.
По този проблем имах среща и с представители на ГЕРБ в общинския съвет. Упълномощен съм да заявя, че тяхната група ще Ви подкрепи ако предприемете инициатива в тази насока.
Горепосочените мерки за оптимизиране на транспорта трябва да бъдат съпроводени от ускорено поместване на разписание на превозните средства по всички спирки в града, даже преди да е решен проблема с навесите по спирките.
                   Надявам се, че ще предприемете необходимото за да бъде изпълнена Вашата резолюция и да се стигне до сериозно обсъждане на възможностите за оптимизиране на масовия градски транспорт. Непростимо е, особено  в условията на икономическа криза, субсидията да се използва за многобройни курсове с 10-15 %  среднодневно използване на капацитета на превозните средства и същевременно с високата цена на билетите да се лишават десетки хиляди граждани на Пловдив от услугите на транспорта. В заключение ще посоча, че доколкото знам фирма Хеброс бус работи в Пазарджик с цена на билетите от 40 стотинки. Ненормално е в Пловдив в условията на криза да се търси решение в повишаването на цената на билетите, каквото бе направено от м. ноември 2009 г.
                   С уважение:  Димитър Митев,    тел. 0888/704984
                    Пловдив, 26.05.2010 г.
ПП.
                   Входящият номер на писмото ми, което наредихте да бъде заведено в деловодството, е 2752 /16.03.2010 г.

Съдия Цацаров за използването на СРС (агенция Фокус)

понеделник, януари 17th, 2011
Съдебна власт
Размер на шрифта :

  Снимка: Информационна агенция „Фокус“

Един от най-големите проблеми в Закона за СРС е, че информацията става класифицирана, според председателя на Окръжен съд-Пловдив

17 януари 2011 | 14:59 | Агенция „Фокус“
Начало / Съдебна власт
Пловдив. Един от най-големите проблеми в Закона за специалните разузнавателни средства се казва, че информацията, постигната чрез СРС, представлява класифицирана информация. Това заяви на пресконференция в Съдебната палата днес председателят на Окръжния съд Сотир Цацаров, предаде репортер на радио „Фокус“ – Пловдив. Според Цацаров резултатът е, че всяко дело, при което има използвано СРС, се води при закрити врата. Цацаров отбеляза, че може да е тайна апаратурата, способът, техниката на ДАНС, но не може да е тайна самият разговор между двете лица, в който те се уговарят да се срещнат и последва арест в момента на предаване на наркотик например. Председателят на Окръжния съд бе категоричен, че законът в това отношение трябва да претърпи промяна.
„Хората трябва да разберат, че СРС не е мръсна дума и че това е единственият начин да бъде доказано престъпление като разпространение на наркотиц, например, или фалшифициране на пари“, добави Цацаров. По думите му СРС е станало мръсна дума покрай скандалите, но това е политическа спекула. Той призова всички 28 области да направят обществено достояние като Пловдив разрешенията си, за да няма повече спекули.
Цацаров обясни, че когато СРС-то е поискано от прокурор, то му се представя и той решава дали може да го ползва. Ако да, то се превръща във ВДС – веществено доказателствено средство, ако не – се представя на председателя на Окръжния съд за унищожение. Ако средството е получено от полицията, то се унищожава от тях. Що се отнася до съхраняването на ВДС – един екземпляр влиза в материалите по делото, друг екземпляр в запечатан плик се предава на председателя на Окръжния съд. То се съхранява в регистратурата за класифицирана информация. „В пловдивската регистратура смея да гарантирам, че няма нито един плик, който да е разпечатан“, заяви Цацаров. Тези доказателства могат да бъдат пазени 10 години, ако преди това, в края на делото, съдът не постанови тяхното унищожаване.
По думите на председателя на Окръжния съд видно за всички е, че системата за контрол не е най-добрата. Въпросът, според него, е може ли една парламентарна комисия да осъществява този контрол.
Според Цацаров контрол може да се осъществи от орган, който е вън от МВР, но с участието на МВР, със задължителното участие на парламента, който има възможности за действен контрол. Контролът трябва да се разпространи по-нататък, когато се прави записът, когато е ясно, че тази част, която става за ВДС, е само в два екземпляра, а не в 4 или 5, а тази, която не става, да се знае, че е унищожена.
Свилена ГЕОРГИЕВА
© 2011 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция „Фокус“ е задължително!