Archive for май, 2010

VІ серия – ВАС по жалба с/у МВР (Карлово)

неделя, май 16th, 2010

                                                                             ЧРЕЗ

                                                                                ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

                                                                                ДО

                                                                                ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

                                                                                С О Ф И Я

                                 К А С А Ц И О Н Н А   Ж А Л Б А             

                                          от Димитър Николов Митев,

                                          живущ в гр. Пловдив, ул………………………………….

                                          ПРОТИВ

                                          решението от 28.07.2009 г.по адм. д. № 397 от 2009 г.

                                          на Административен съд – Пловдив, ІІІ. Отд. VІІ състав.

                   ГОСПОДА ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

               с горепосоченото решение по адм. д. № 397 от 28.07.2009г. на Пловдивски административен съд е отхвърлен предявения от мен иск за обезщетение за вреди, причинени ми от незаконосъобразното наказателно постановление № 1302 от 03.07.2008 г. на РПУ Карлово и от повторното спиране от движение на автомобила ми, съобщено ми с писмо от РПУ –Карлово изх. №  4335/11.06.2008 г. За да отхвърли иска, административният съд е приел, че искът бил неправилно насочен срещу Министерството на вътрешните работи и по тази причина това министерство не би могло да отговаря за такъв иск. Ако това е така, то административния съд е длъжен СЛУЖЕБНО ДА СЛЕДИ ЗА ПРАВИЛНОТО КОНСТИТУИРАНЕ НА СТРАНИТЕ. Съгласно чл. 205 на АПК исковете за обезщетение се предявяват срещу юридическото лице,представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт са произлезли вредите. В случая отмененото наказателно постановление е издадено от началника на РПУ – Карлово, което влиза в състава на Областната дирекция на МВР – Пловдив, която дирекция съгласно чл.14, ал. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е юридическо лице, поради което като ответник в производството е следвало административният съд да конституира тази дирекция. Ако делото е протекло без участието на ответника по делото, то само на това основание делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от същия съд, който да разгледа делото след като правилно конституира страните по него.

                   В уточнението си към исковата ми молба посочих МВР София като ответник, ръководейки се от обстоятелството, че РПУ – Карлово е издало отмененото като незаконосъобразно НП срещу мен базирайки се на нормативен документ, който е издаден не от ОД на МВР – Пловдив, а от Министерството на вътрешните работи и по тази причина ми се струваше логично именно то да бъде ответник за незаконосъобразното НП.

                  Освен това отхвърлянето на иска ми за обезщетение Пловдивският административен съд е мотивирал с това, че отмененото като незаконосъобразно НП, издадено от РПУ  Карлово, няма отношение към имуществените вреди, претърпяни от мен, а такова отношение има отменената като незаконосъобразна ПАМ от директора на ОДП – Габрово. Съдът е записал в мотивите си още: „С исковата си молба М. е изложил детайлно фактическите основания /обстоятелствената част/ на всяка една от претенциите си за имуществена и неимуществена обезвреда от ответника, като в това производство сочи, че ИМЕННО ЦИТИРАНОТО ОТМЕНЕНО ПО СЪОТВЕТНИЯ РЕД НП Е ПОРОДИЛО ОПИСАНИЯ КОМПЛЕКС ОТ ВРЕДИ В СФЕРАТА МУ” Курсивът мой – Д. М./

                   Видно от документите по делото никъде не съм твърдил, че именно отмененото НП е породило описания комплекс от вреди в сферата ми. Като се изключат разходите по воденето на НАХД № 175/2008 по описа на РС – Карлово възлизащи на 40 /четиридесет/ лева, всички останали имуществени вреди съм аргументирал с повторното спиране на автомобила ми от движение. Същевременно неимуществените вреди са резултат както на отмененото незаконосъобразно НП, така и на повторното спиране на автомобила от движение. Твърдях и продължавам да твърдя, че двете – НП и спирането на автомобила ми от движение, по съвкупност доведоха до посочените от мен имуществени и неимуществени вреди.

                   Неправилното според мен решение  на съда, че ищецът не е установил настъпването на имуществените вреди в общо размер 1500 лева в патримониума си е причинено от обстоятелството, че според съда отношение към имуществените вреди има „отменената  като незаконосъобразна ПАМ спрямо ищеца” от представените по делото доказателства. Очевидно е прието, че след като ПАМ за спиране на автомобила ми от движение е отменена като незаконосъобразна от директора на ОДП – Габрово, аз съм могъл да ползвам автомобила си и следователно не съм могъл да претърпя вреди.

                   Горният извод се налага от факта, че никъде в мотивите си за отхърляне на иска ми за обезщетение СЪДЪТ НЕ Е ОБСЪЖДАЛ приложеното в документите по делото писмо от началника на РПУ Карлово изх. № 4335 от 11.06.2008 г., с което съм уведомен, че автомобилът ми е спрян от движение считано от 01.06.2006 г.

 В тази връзка е необходимо съдът да има предвид следното:

  1. Наличието на цитираното писмо от РПУ Карлово удостоверява, че заповедта за отмяна на ПАМ от директора на  ОДП  Габрово като незаконосъобразна и противоречаща на материалния закон де факто е анулирана. Следователно, съобразявайки се с информацията в писмото аз не можех да ползвам автомобила си.
  2. Въпреки че за нуждите на решаването на настоящия мой иск въпросът за вината на ответника не стои по принцип, все пак мисля, че съдът би могъл да има предвид, че писмото изх. № 4335 от 11.06.2008 г. по същество е документ с невярно съдържание. В него се твърди, че автомобилът ми е бил спрян от движение от 01.06.2006 г., а това не отговаря на истината. Това обстоятелство подробно  съм описал в уточнението към исковата си молба, но съдът не го е обсъдил. Това е изключително важно, защото лъжата, че автомобилът ми е бил спрян от движение от 01.06.2006 г. записана в официално писмо на МВР съществено подрони доверието ми в тази институция и породи усещането ми за правна и социална несигурност.
  3. Съдът не е взел предвид обстоятелството, че издаването на НП от РПУ Карлово и повторното спиране от движение показва, че служителите на МВР не зачитат решението на РС Габрово. То отменя санкцията срещу мен  като незаконосъобразна, но РПУ Карлово налага санкция пак със същия мотив. Как при това положение мога да имам доверие на тази институция?
  4. В мотивите на съда е отбелязано: „досежно предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл. 1. Ал. 1 ЗОДОВ, които по силата на ал.2 на същия член се разглеждат по реда, установен в АПК, е необходимо да е налице: ако вредите са от незаконосъобразен акт- отмяната му по съответния за това ред, докато при незаконосъобразно действие или бездействие – същите се установяват от Съда, пред който е предявен иска за обезщетение.”

Въпреки горната констатация, съдът не е обсъдил вредите от горното писмо и повторното спиране на автомобила ми от движение.

                 В случая очевидно става въпрос за незаконосъобразно действие на МВР – спиране на МПС от движение в противоречие с изискванията на чл. 36 ЗАНН /към 1.6.2006 г. не ми е съставян АУАН, няма издадена съответна заповед за ПАМ/ ,на ЗДвП /в него са изрично упоменати случаите, в които МПС се спират от движение, като казусът по който съм санкциониран не е посочен сред тях/, Наредба І-45 на МВР /в която е казано Чл. 40. (1) Превозните средства се спират от движение временно: 1. При условията и по реда на чл. 171, т.2 ЗДП: 2. по искане на собственика. На временно спрените от движение превозни средства се изземва част втора на свидетелството за регистрация и се поставя знак „ СПРЯН ОТ ДВИЖЕНИЕ”- нито едно от изискванията на тази наредба не е спазено/ и Закона за националната стандартизация /чл. 5 постановява, че стандартите в Република България се прилагат доброволно, а от мен се иска принудително да променя заварено положение /. Разбираемо е, че при наличието на накива противоречия между действията на МВР и нормативната уредба по въпроса, всеки човек, включително и аз, се чувства стресиран, правно и социално несигурен и е нормално да загуби доверие в съответната институция.

                   Като се изключи цитираното писмо от РПУ Карлово нямам  издаден съответен изискуем в такъв случай документ за спирането на автомобила ми , но съдът не се е произнесъл по това, а неправилно е свързал всичките ми претенции за обезщетение  единствено с отмененото като незаконосъобразно НП, издадено от РПУ – Карлово. С други думи съдът не е изпълнил изискването на чл.1.ал. 2  от ЗОДОВ, когато вредите не са от отменен незаконосъобразен акт, съдът, пред който е предявен иска за обезщетение, да се произнесе по-същество за вредоносния за мен и семейството ми резултат от  описаните действия на МВР.

                   5.Съдът не е обърнал внимание и на обстоятелството, че  МВР с действието си по спирането на автомобила ми от движение е нарушило допълнителния протокол към конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи  , която е ратифицирана от Република България и в чиито член 1. Защита на собствеността е записано, че „Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.” След шестмесечното спиране от движение, отменено през м. април 2008 г. от директора на ОДП Габрово като незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон, МВР ме лиши повторно противоправно да ползвам автомобила си още шест месеца – до м. януари 2009 г., когато ми бяха върнати иззетите от служители на  РПУ Карлово документи на автомобила.

                  6. Съдът не е обсъдил затрудненото положение в което изпаднах като едноличен търговец с назначен работник по програма за трудоустроени лица след като не можех да ползвам услугите му поради невъзможност да пътувам до седмичните пазари в Чирпан, Карлово и Димитровград със спрения от движение автомобил, който е единственото ми превозно средство. Само от изплатената през този шестмесечен период минимална заплата и осигуровки /повече от 300 лева месечно, аз загубих над 1800 лева.  В заключителното ми изказване пред съда, което предадох към материалите по делото в писмена форма аз посочих изрично, че щетите ми от незаконосъобразните действия на МВР, представлявано от РПУ Карлово, са по-големи от заявените претенции. Посочих и мотива за тази си постъпка, а именно, че ако МВР бъде осъдено да ми заплати обезщетение, това обезщетение ще бъде изплатено за сметка на българските данъкоплатци, а не от действителните виновници за предприетите срещу мен действия.                      

                   7. В мотивите си към обжалваното решение съдът твърди, че „от разпитаните по делото свидетели М./съпруга/ и М./брат/ на ищеца не се установяват твърденията на последния за това, а именно че именно това НП е  подронило чувството му за доверие в органите на властта и по – специално на МВР като правозащитен орган, формирало е усещане у него за правна и социална несигурност, причинило е безсъние, породило нуждата от прием на съответни лекарства, болки и страдания, породени от заболяването му от “коксартроза” на дясна тазобедрена става и “гонартроза” на дясна колянна става, тахикардични сърдечни пристъпи с неврогенен характер, като в тази насока единствения медицински документ, представен по делото е от 2009г., т.е. след издаване решението на КРС по приложеното дело, съобщено на М. на 22.12.2008г./ в сила от 06.01.2009г./, когато той е бил оправдан в извършването на вмененото му с НП административно нарушение.

           а/ Това твърдение на съда не е вярно , видно от  показанията на свидетелката Митева, която  заявява : „Мъжът ми бе в нервно напрежение, което се отрази на здравето му. По-малкото беше треперене на ръцете, страдаше от безсъние, взимаше успокоителни, имаше проблеми със сърцето, имаше тахикардични пристъпи. Преди много години той имаше такова нещо, но утихна, сега се подновиха. Когато стана проблема и преди това имаше пристъп в областта на сърцето и му бяха установили изменения, които стават вследствие на прекаран инфаркт./Тук съпругата ми има предвид представеният по делото срещу МВР, представлявано от РПУ Габрово, което тече паралелно с настоящото дело документ за резултат от преглед със скенер на главата ми, състоял се малко преди гледане на делото в Габрово/Той много се притесни, тъй като е много емоционален, реагира спонтанно и аз се опасявах да не получи инфаркт.”

             б/ Погрешността на направения  от съда извод личи и от показанията на свидетеля Митев, „Знам това, че беше брат ми беше силно стресиран, че е подложен на репресивно преследваме, заради решение на Габровския съд……..Той имаше изградено много добро мнение към полицията. Беше май месец миналата година го спряха по пътя за Карлово доколкото знам. След това спиране, въпреки че той по закон има право да обжалва, беше обвинен че кара спрян бус от движение. Той два месеца преди това беше пуснат в движение от Карловското МВР. Той за това реши, че е обект на репресия. Беше много разстроен от поведението на проверяващите, които са му направили намек, че този път няма да получи справедливост. От там нататък той имаше чувството, че е обект на преднамерено поведени, той като един месец му се базави преписката, делото се забави шест месеца. Това му действаше много травматизиращо. Отделно вече се прибави притеснението от това, че при спрян бус, той не можа да си реализира дейността в пълен размер, губи клиенти, познати, позици губи, доримястото на пазара изгуби. В Габровския балкан имаме 50 декара градини и ниви – земеделска земя,и тази година имаше голяма реколта на ябълки иорехи. Циганите са ги обрали, тъй като брат той без транспорт не можа да отиде. Всичкото това го травматизира, видях за първи път да му треперят ръцете, нервната мусистема беше разбита. Започна да ходи на кардиолог. Клиентите с които контактуваме бяха настроени песимистично, Останаха неплатени сметки за отопление, за ток, неплатени заплати на мен, това го притесняваше изключително много.”

           в/ що се отнася до това, че „единствения медицински документ, представен по делото е от 2009 г.” съдът неправилно го игнорира, тъй като той илюстрира състояние, в което съм изпаднал след влизането на решението в съда, но във връзка с продължителната няколкочасова разправия в КАТ Пловдив докато ми бяха върнати документите на автомобила. Бях предупреден, че  повече няма да има спирания  от движение автомобила ми заради които съдът  отменя глобите, а ще ми налагат само глоби, които не подлежат на обжалване пред съда.  В крайна сметка след няколко часа престой и разправии в КАТ получих документите на автомобила си, но за разлика от ОДП Габрово ОДП – Пловдив не ми  издаде никакъв документ, отменящ спирането на автомобила от движение, посочено в писмото от РПУ Карлово. Напрежението от този сблъсък в КАТ беше причината за получения сърдечен пристъп, документ за който съм представил и който съдът неправилно игнорира като несвързан с действията на МВР спрямо мен.                   

                   8. Съдът неправилно е игнорирал моето твърдение и показанията на свидетелите за дискомфорта, който съм изпитвал аз и семейството ми в резултат на повторното спиране на автомобила ми от движение.

                    9. Видно от мотивите за решението Съдът при неговото постановяване  не е обсъдил и съответно не е взел предвид посочените от мен загуби по линия на така наречените неоценими щети.

                    Господа върховни съдии,

                    повече от очевидно е, че искът ми е доказан по основание. Освен това предявеният иск е доказан и по размер с всички допустими доказателства. С приложеното дело  и свидетелските показания се удостоверява размера на имуществените ми вреди.

                    Въпреки че   с моите  пояснения  и документи и свидетелските показания понесените от мен  болки и страдания са доказани, все пак, за да няма каквото и да било съмнение, моля допълнително да приемете медицински документи за заболяванията ми от коксартроза на тазобедрената става и гонартроза на дясната колянна става /десният ми крак е чупен в коляното при автомобилна катастрофа през 1996 г./ , които пропуснах да представя при първоинстанционното гледане на делото. В допълнение към поясненията ми и документите за имуществените вреди и затруднения, които съм претърпял, моля да приемете и писмо от EVN България, което касае периода от време, разглеждан в настоящото дело и илюстрира положението, в което изпаднах след повторното спиране на автомобила ми от движение и съответното свързано с това ограничаване на дейността ми като едноличен търговец и понесените имуществени вреди.

                  По изложените съображения моля да отмените решението на Пловдивския административен съд по дело 397 от 28.07.2009 г. като неправилно, незаконосъобразно, необосновано  и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.                   

                   С уважение: Димитър Николов Митев………………………..

                                                                                                  ХХХ

                                     ЗАКЛЮЧИТЕЛНО СТАНОВИЩЕ НА

ДИМИТЪР Н. МИТЕВ, ИЩЕЦ  ПО АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛО № 15095/2009г.

        /по описа на Върховен административен съд – гр. София./

              Уважаеми върховни съдии,

                С решение  по адм. дело № 397 от 28.07.2009 г. на Пловдивски административен съд е отхвърлен предявения от мен иск за обезщетение за вреди, причинени ми с НП № 1302 от 03.07.2008 г. издадено от Началника на РПУ Карлово  – отменено от РС Карлово като незаконосъобразно,  с Писмо №  4335 от 11.06.2008 г. от Началника на РПУ Карлово,  че автомобилът ми е спрян от движение от 01.06.2006 г.  и с изземането на талона на  автомобила ми..               

                  В мотивите за постановеното решение са игнорирани или неправилно тълкувани моите показания, показанията на свидетелката Митева и на свидетеля Митев или не са взети предвид, или съдът е възприел за истина обратното на онова, което те са казали. Представените данъчни документи са игнорирани, медицинските документи са  или игнорирани, или неправилно тълкувани.Налице са многобройни, предизвикващи недоумение, очевидни  разминавания между същността на представените доказателства и тълкуванието на съда.

                За илюстрация на горепосоченото ще си позволя следните примери:

               а) Пътувах с автомобила си и носех  Решението на РС Габрово за отмяна на глоба за стари табели като незаконосъобразна, както и заповед на директора на ОДП Габрово за отмяна на наложената от РПУ Габрово ЗППАМ като незаконосъобразна. Спряха  ме полицаи от РПУ Карлово, демонстративно не пожелаха  да погледнат съдебното решение и заповедта, а ехидно заявиха, че този път санкцията няма да бъде отменена. Началникът на РПУ Карлово също не се съобрази с представените в жалбата ми до него документи и издаде НП за глоба като преди това с писмо № 4335/11.06.2008 г. ме уведоми, че МПС-то ми е спряно от движение от 01.06.2006 г.. Обърнете внимание, през 2006 г. нямам АУАН, не съм  уведомен за спирането и т.н. – т.е. нарушен е  чл. 36 от ЗАНН. При съставянето на АУАН на 31.05 2008 г. полицаите от РПУ Карлово иззеха и талона на автомобила ми.  Със съставен АУАН, изпратено писмо за спрян автомобил и иззет талон на  аз НЯМАХ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОЛЗВАМ  АВТОМОБИЛА  си чак до началото на януари 2009 г., т.е. повече от седем месеца. Въз основа на всичко това у мен възникна подозрението, че съм подложен на репресия заради блога ми в интернет www.mitev.eu, където публикувах критични материали за уникалната в световен мащаб кампания за повторно регистриране на регистрирани МПС. Нормално и човешко е в такава ситуация  да се чувствам унижен, застрашен социално и правно и да загубя доверие в МВР като правоохранителен орган. Всичко  подробно съм описал в т. 3 на Уточнението към жалбата си до ПАС. Първоинстанционният административен съд не е обсъдил тези факти, не ги е взел предвид за  постановеното  решение.

                 б) в мотивите на съда е записано: „ Що се отнася до твърденията за неимуществени вреди, то от разпитаните по делото свидетели М. /съпруга/ и М. /брат/ на ищеца не се установяват твърденията на последния за това, а именно че  именно това НП е подронило чувството му за доверие в органите на властта и по-специално на МВР като правозащитен орган, формирало е усещане у него за правна и социална несигурност, причинило е безсъние…” и т.н. Видно от протокола за СЗ цитираните свидетели твърдят точно обратното.

                   в) Още по-учудващо е, че съдът изобщо не е коментирал моите показания по въпроса за причинената ми правна и соцална несигурност, безсъние и т.н., поради което ще  припомня някои от тях съвсем накратко:

                – правно и социално несигурен съм когато с Наредба І-45 МВР като правозащитен орган погазва ЗДвП (чл. 141)  и определя краен срок на безсрочна по закон регистрация на автомобила ми.

               -   Чувство за несигурност и недоверие към МВР като правозащитен орган изпитвам, защото с Наредба І-45 то игнорира законовото положение за доброволното прилагане на стандартите в РБ (чл. 5 на ЗНС, 2005 г.)  и се опита да ми наложи задължително новия стандарт на табелите, ретроактивно, не за първа регистрация, а за заварено положение.

                – освен горепосочените правни абсурди правната ми и социална несигурност и срам се засилваха и от факта, че изпълнението на Наредба І – 45 бе представяно като изискване на ЕС. Тази очевидна лъжа ме разстройваше, караше да се питам в каква държава живея и   бях поставен пред избор да отстъпя или не пред дискриминационната по същността си  мярка.

                – Сроковете за изпълнение на уникалната в световен мащаб Наредба І – 45 на МВР не бяха съобразени с възможностите на КАТ, което доведе до многодневни опашки, до милиони изгубени работни дни и от там до непроизведен брутен вътрешен продукт за повече от сто милиона лева, до създаване на идеална корупционна обстановка. Естествено че се срамувам и съм огорчен от това действие на МВР и съответно нямам доверие към него.

                – Недоверието ми към МВР се дължи и на факта , че безсмислената повторна регистрация бе налагана на двойно и тройно по-висока цена от цената за  регистрация на автомобилите в страните от ЕС. За сравнение цената за първа регистрация на автомобил в Германия е 10 евро и 50 цента. А МВР ме принуждаваше да заплатя около 60 лв. за повторна регистрация. Много пъти съм се будил по нощите и съм се питал какви хора ни управляват, та се отнасят по този начин към българските граждани.

                Всички горепосочени обстоятелства чувствах особено остро, тъй като съпругата ми е гражданка на друга страна от ЕС и аз се срамувах пред нея, че   в България властта в лицето на  МВР се отнася към гражданите си по този начин.

                Уважаеми върховни съдии,

                поддържам касационната си жалба.                                                                 

                  Повече от очевидно е, че искът ми е доказан по основание. Освен това предявеният иск е доказан и по размер с всички допустими доказателства. С приложеното дело  и свидетелските показания се удостоверява размера на причинените ми вреди. Държа да подчертая, че не съм предявил претенции за всички вреди, (особено за неимуществените), тъй като  обезщетенията се изплащат не от виновниците, а от бюджета, т.е. от данъкоплатците.                                 

                   По изложените съображения моля да отмените решението на Пловдивския административен съд по дело 397 от 28.07.2009 г. като неправилно, незаконосъобразно, необосновано  и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Паралелно с това моля да решите жалбата ми по същество и да присъдите в съответствие със ЗОДОВ исканото от мен обезщетение за имуществените и неимуществени вреди, причинени на мен и семейството ми с цитираното  НП № 1302 от 03.07.2008 г. (издадено от РПУ Карлово и отменено от РС Карлово като незаконосъобразно), с изземването на регистрационния талон на автомобила ми от полицаи на РПУ Карлово и с Писмо № 4335 от 11.06.2008 г  от РПУ Карлово

                  С уважение: Димитър Николов Митев, ЕГH………………..

29.04.2010 г.

                                                                                                ХХХ

Съдебното заседание се състоя на 29.04.2010 г.

П Р О Т О К О Л

София, 29.04.2010 година

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА ГЕТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ ПУНЕВА
ЙОВКА ДРАЖЕВА
при участието на секретаря Десислава Александрова 
и с участието на прокурора Лидия Ангелова
сложи на разглеждане дело № 15095 по описа за 2009 година Document Link Icon,
докладвано от съдията ВАНЯ ПУНЕВА

На именно повикване на второ четене страните се представиха така:

Касационният жалбоподател Димитър Николов Митев, редовно призован, се явява лично.
Ответната страна министерство на вътрешните работи, редовно призован, се представлява от юрк. Иванов.
За Върховна административна прокуратура се явява прокурор Лидия Ангелова.

Кас. жалбоподател Митев: Да се даде ход на делото.
юрк. Иванов: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:

Кас. жалбоподател Митев: Поддържам касационната жалба. моля да приемете представените с нея писмени доказателства. Няма да представям доказателства. 
юрк. Иванов: Оспорвам касационната жалбата. Представям молба, с доказателства, под опис. Те са във връзка с друго водено от жалбоподателя дело. Други доказателства няма да представям.
Кас. жалбоподател Митев: Запознат съм с днес представените доказателства и не възразявам да се приемат. Няма да представям доказателства. 

 ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че следва да се приемат представените до настоящия момент писмени доказателства от страните. Делото е изяснено от фактическа страна, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И :

 ПРИЕМА представените до настоящия момент писмени доказателства от страните. 
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
Кас. жалбоподател Митев: Моля да отмените обжалваното решение, като неправилно. Съдът е игнорирал както моите, така и показанията на разпитаните свидетели. Допуснати са процесуални нарушения, нарушен е й материалния закон. Представям становище.
юрк. Иванов: Моля да оставите в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, по съображенията изложени в писмени бележки, които представям. 
Прокурорът: Касационната жалба е допустима и неоснователна и поради липса на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, решението следва да бъде оставено в сила.
Решението на съда е обосновано. Подорбно са обсъдени приложените писмени и устни доказателства и съдът правилно е приел, че в случая не са налице условията предвидени в чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическия състав на отговорността на държавата, визиран в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва няколко елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице по повод изпълнение на административна дейност и причинна връзка между действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. В случая правилно съдът е квалифицирал претендираните имуществени вреди, като пропуснати ползи, които жалбоподателят следва да предяви по друг ред в исково производство. По отношение на претърпени от жалбоподателя неимуществени вреди, изразяващи се в безсъние, болки, страдания, сърдечни пристъпи с неврогенен характер, искът е останал недоказан. Показанията на разпитаните свидетели и медицинския документ не са достатъчни доказателства, които да обосноват извод за отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да докажат причинната връзка, като законно установена предпоставка за наличие на горната хипотеза по чл. 1 от ЗОДОВ.
С оглед на това решението на съда, с което е отхвърлена претенцията за имуществени и неимуществени вреди, е законосъобразна. 
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение след съвещание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.33 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР:

 

 

                                                                                    

№ 6674

София, 20.05.2010

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ПЕНКА ГЕТОВА

ЧЛЕНОВЕ:

 ВАНЯ ПУНЕВА

ЙОВКА ДРАЖЕВА

при секретар  Десислава Александрова 

и с участието

на прокурора  Лидия Ангелова

изслуша докладваното

от съдията ВАНЯ ПУНЕВА

по адм. дело № 15095/2009. Document Link Icon

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационната жалба на Димитър Николов Митев гр. Пловдив, против решение № 1076 по адм.д.№ 397/2009 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В касационната жалба конкретно не се сочат отменителните основания ,но от обстотятелствената част е видно,че се иска отмяна на решението, като неправилно постановено в нарушение на матираилания закон и процесуалните правила и необоснованост. Неправилно е прието,че претърпените вреди не са в причинна връзка с отменения административен акт.

Ответната страна – МВР, чрез процесуалния си представител счита касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общо в размер на 3500 лева,които са в причинна връзка с отменено със съдебно решение наказателно постановление №1302/ 03.07.2008г., издадено от Началника на РПУ-гр. Карлово. Прието е, че не е налице предварително отменен акт на администрация, което е предпоставка за иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Счетено е,че претенцията за сумата от 2000лв. за неимуществени вреди и 1500лв. имуществени вреди е неоснователна, защото не е налице причинно- следствената връзка между вредата и отменения акт.

Решението е правилно и следва да се остави в сила. Подробно са обсъдени приложените писмени и устни доказателства и съдът правилно е приел,че в случая не са налице условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По силата на тази законова разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана отговорността е пълна, защото е за всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4 от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност. Административната дейност в теорията и в практиката се приема като изпълнителна дейност, която наред със съдебната и законодателната дейности са основни прояви на държавна власт. Изпълнителната дейност има различни организационно-правни форми според предметното си съдържание като нормотворческа, оперативно-разпоредителна по издаване на индивидуални административни актове, правозащитна, която от своя страна се свързва с разрешаване на спорове по функциониране на администрацията или налагане на санкции за неизпълнение, нарушение на административни задължения. Тук попада административното наказване като санкционираща управленска дейност, израз на държавна наказателна репресия. Следователно издаването на наказателни постановления представлява форма на административна дейност .

Основния проблем по делото е дали наказателното постановление, което е отменено по реда на ЗАНН със съдебно решение, представлява незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и е основание за ангажиране на отговорността на държавата и общините. По своята правна същност наказателното постановление представлява държавновластнически правораздавателен акт,който се издава в опростено състезателно производство след сезиране за решаване на конкретен административнонаказателноправен спор, при самостоятелност и независимост на произнасящия се орган, неповратимост на решението му и отменимост единствено по съдебен ред. Дейността по издаването му е форма на административна дейност, но чл.1, ал. 2 от ЗОДОВ препраща към АПК за реда, по който се разглеждат исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Част от елементите на фактическия състав на отговорността на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са възпроизведени в чл. 203, ал.1 от АПК: да има вреди, те да са претърпени от физически или юридически лица и да са вследствие от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административни органи и длъжностни лица. Допустимостта на претенцията е обусловена от предварителната отмяна на административния акт по “съответния ред”- чл. 204, ал.1 от АПК. Но с чл. 204, ал. 2 от АПК законодателят допуска възможността за обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорването на административния акт, от който са настъпили вредите, като реализирането на тази възможност зависи само от волята на жалбоподателя, а не от наличието на други условия. Такова обективно съединяване ще е възможно, ако оспорването на административния акт е по “съответния” ред, предвиден в АПК. А по реда на АПК се оспорват индивидуални, общи или нормативни административни актове. Обжалването на издадено наказателно постановление не е по реда на АПК, а става в производство по специален закон- раздел V на ЗАНН, като редът на АПК се прилага само относно касационното обжалване на решенията на районния съд- чл. 63 от ЗАНН. Освен това жалбоподателят сезира по ЗАНН районния съд, а не административния съд, поради което и заради различния ред за защита срещу индивидуални, общи, нормативни административни актове и наказателни постановления, обективно съединяване по чл. 204, ал. 2 от АПК на иск и жалба не може да се извърши. Поради това тълкуването, което се налага е, че заради процесуалната разпоредба на чл. 204, ал. 2 от АПК и изискванията за допустимост, които законодателят е въвел, претенция по чл. 203, ал.1 от АПК може да се предяви само за вреди от административен акт, който е отменен по съответен ред, предвиден в АПК, но не и в друг закон. Така законодателната промяна и влизането в сила на АПК всъщност стесняват приложението на материалноправна норма на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като държавата и общините не носят отговорност за вреди, които са настъпили от незаконосъобразно наказателно постановление, издадено за административно наказване по ЗАНН. В конкретния случай отмененото наказателно постановленние послужило като основание за предявяване на иск по ЗОДОВ е издадено по реда на ЗАНН във връзка с чл.177,ал. 1 т 4 от ЗДВП. Ето защо съдът правилно е приел, че отмененото наказателно постановление не е незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал.1 от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд (адм.д.№11650/2009г.; адм.д.№961682008г.адм.д№8110/2008г.и адм.д.№570/2009г.). Фактическия състав на отговорността на държавата, визиран в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,както се посочи по -горе в мотивите включва няколко елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице по повод изпълнение на административна дейност и причинна връзка между действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. В случая правилно съдът е квалифицирал претендираните имуществени вреди, като пропуснати ползи, които жалбоподателят следва да предяви по друг ред в исково производство. По отношение на претърпени от жалбоподателя неимуществени вреди, изразяващи се в безсъние, болки, страдания, сърдечни пристъпи с неврогенен характер, искът е останал недоказан. Показанията на разпитаните свидетели и медицинския документ не са достатъчни доказателства, които да обосноват извод за отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОÐ
”ОВ, за да докажат причинната връзка, като законно установена предпоставка за наличие на горната хипотеза по чл. 1 от ЗОДОВ.С оглед на това решението на съда, с което е отхвърлена претенцията за имуществени и неимуществени вреди, е законосъобразна.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1076 от 28.07.2009г. постановено по адм.д.№397/2009 г. по описа на Административен съд – град Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 /п/ Пенка Гетова

секретар: 

ЧЛЕНОВЕ:

 /п/ Ваня Пунева

/п/ Йовка Дражева

В.П.

 Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
 Това е чл 1 от ЗОДОВ Никъде в закона не се говори за “административни” актове. Очевидно с решението си съдиите от ВАС модифицират  законовия текст без да имат право за това.

Както първоинстанционнят административен съд, така и съставът от ВАС е избягнал каквото и да било обсъждане на спирането на автомобила ми от движение и са се ограничили само до коментирането на отмененото НП. За тях очевидно това не е действие на МВР?!?

Още коментари за решението ще публикувам допълнително.

V серия – Върх. адм. съд – по жалба с/у МВР (Габрово)

неделя, май 16th, 2010

                                                              ЧРЕЗ  ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                                                                                

                                                                   ДО ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

                                                                   С О Ф И Я

                                 К А С А Ц И О Н Н А   Ж А Л Б А             

                                          от Димитър Николов Митев,

                                          живущ в гр. Пловдив, ул. ……………………..

                                          ПРОТИВ

                                          Решение № 1235 от 06.10.2009 г.по адм. д. № 396 от 2009 г.

                                          на Административен съд – Пловдив, ІІІ. Отд. VІІ състав.

                   УВАЖАЕМИ  ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

               С решение №  1235 по адм. д. № 396 от 06.10.2009 г. на Пловдивски административен съд е отхвърлен предявения от мен иск за обезщетение за вреди, причинени ми с НП № 3984 от 18.10.2007 г.и ЗППАМ 3984 от 18.10.2007 г. издадени от Началника на РПУ Габрово и отменени като незаконосъобразни.

                 В мотивите за постановеното решение са игнорирани моите показания, показанията на свидетелката Митева са неправилно тълкувани, показанията на свидетеля Митев въобще не са взети предвид и не са коментирани. Представените данъчни документи са игнорирани, медицинските документи са  или игнорирани, или неправилно тълкувани.Налице са многобройни, предизвикващи недоумение у мен, очевидни  разминавания между същността на представените доказателства и тълкуванието на съда, поради което за мен с основание възниква въпросът дали постановеното решение не е плод на упражнен натиск върху съда от лица и среди, които са  заинтересовани да не се стигне до осъждане на  МВР по дадения казус.                   

                  Съдът е записал в мотивите си : „С исковата си молба Митев е изложил детайлно фактическите основания /обстоятелствената част/ на всяка една от претенциите си за имуществена и неимуществена обезвреда от ответника, като в това производство сочи, че именно цитираните отменени по съответния ред НП и ПАМ са породили описания комплекс  от вреди в сферата му.”                  

                  На детайлно посочените от мен фактически основания  за претенциите ми, съдът е реагирал само с: „В случая настоящият състав намира, че по претенциите за имуществени вреди в общо размер общо 500 лв., от които 100  лева претърпяни загуби и 400 лева пропуснати ползи – ищецът им не установи настъпването им в патримониума си.  По делото на практика няма нито едно годно доказателство в посочената насока, като извод  за релевантни факти не може да бъде почерпен дори от показанията на св. Митева – съпруга на ищеца, дадени в с.з. на 03.06.2009 г., а още по-малко от представените разпечатки от фискална памет на лист 13 от делото, които не могат да бъдат съотнесени към сферата на Митев.”             

               В тази връзка: 1/  странно е, че съдът не е признал дори разходите от 100 лв., направени от мен за трите ми пътувания от Пловдив до град Габрово във връзка с обжалването на  незаконосъобразните актове на РПУ – Габрово и за получаването на заверен препис от съдебното решение. А аз дори не поисках сума, която да включва всичките щети, които съм понесъл във връзка с тези пътувания, като например загуба на работно време, нарушавне на нормалния ритъм на дейността на фирмата ми и т.н. Пътуването до град Габрово от Пловдив и обратно при съществуващите транспортни връзки във всяка от посоките трае от пет до седем-осем часа. Неудобствата, свързани с това, няма да коментирам.

                2/  странно е  непризнаването на годишните  отчети от фискалната памет на касовия ми апарат, които са официалени документи за оборота на фирмата ми. Ако те „не могат да бъдат съотнесени към сферата на дейност на Митев”, тогава какво може да бъде съотнесено към моята сфера на дейност? От представените годишни отчети на фирмата ми през двете години, личи ясно спад на оборота, който е свързано единствено със спирането на автомобила ми от движение и по такъв начин отнемане на възможността  да продавам на седмичните пазари.

               3/  странно е, че съдът  е игнорирал релевантните факти за сферата ми на дейност, посочени от свидетелката Митева, че се занимавам с търговска дейност и че съм я развивал  на пазарите в Чирпан, Карлово и т.н.с безспорната употреба на незаконно спрения ми от движение автомобил..

               4/ още по-странно е, че съдът въобще не е коментирал показанията на свидетеля Митев, който като назначен от мен работник пътуваше заедно с мен до посочените пазари  и който недвусмислено е посочил:

 „Брат ми се занимава с търговска дейност, ходи по пазарите. Беше през есента и според това, което правим като оборот, щетите не бяха чак толкова големи, губил е около 100 лв на седмица от пазар.”

                Незаконосъобразното спиране на автомобила ми продължи малко повече от шест месеца, през което време аз пропуснах по около 20 посещения на всеки пазар. . 20 пазара в Карлово и 20 пазара в Чирпан – общо по 100 лв. пропусната печалба означава загуба на печалба от около 2000 лв. за този период.  Не включих тези загуби в претенциите си за обзвреда, защото ако МВР бъде осъдено, сумата ще бъде платена не от истинските виновници, а от бюджета.За мен    е изключително важно не толкова пълното възмездяване за претърпените от мен загуби, колкото осъждането на МВР за действията, предприети срещу мен, защото е недопустимо правозащитен  орган да действа незаконосъобразно.

              Невъзможността да пътувам до съответните пазари се отрази на финансовото състояние на семейството ми и започнаха да  се натрупват неплатени или платени със закъснение сметки от Топлофикация Пловдив, данък сгради, такса смет, патентен данък на фирмата и т.н. Може да представя разпечатки, от които се вижда, че наказателните лихви, които съм платил и продължавам да плащам съвсем не са безобидна сума.

                5/ съдът неправилно игнорира обстоятелството, че не съм прибрал от наследствения си имот реколта от екологически чиста продукция, която нямах начин да транспортирам до Пловдив.  Само по тази линия аз загубих повече от исканите общо от мен 500 лв като обезвреда за понесени икономически вреди.

                 По иска ми за неимуществени вреди съдът е счел, че: „ що се отнася до твърденията за неимуществени вреди, то от разпитания по делото свидетел Митева не се установяват твърденията на последния за това, а именно, че именно това НП и Заповед за налагане на ПАМ е подронило чувството му за доверие в органите на властта и по-специално на МВР като правозащитен орган., формирало е усещане у него за правна исоциална несигурност, породило нуждата от прием на съответни лекарства, болки и страдания, породено от заболяването му от „коксартроза” на дясна тазобедрена става и”гонартроза” на дясна колянна става, тахикардични сърдечни пристъпи с неврогенен характер, като в тази насока представените по делото медицински документи – тези на листове 14 и 33 – 35 от делото, доколкото установяват здравословни проблеми, то или касаят заболявания резултат от многогодишни изменения на организма, или не може да се установи пряката причинна връзка с отмяната на посоченитедва акта, илиса от преди издаването им/ така например документът на лист 34, който е от дата 22.11.2006 г. „

               Във връзка с това становище на съда се налага да отбележа следното:

                1/ Показанията на свидетелката Митева са записани крайно непълно. Тъй като на делата за отмяната на наказателните постановления в РС Габрово и РС Карлово имаше звукозапис на показанията, аз помислих, че и в ПАС се процедира по същия начин и не предприех необходимото за уточняване на показанията на свидетелката в съответния срок. Тя във всеки случай каза много повече от записаното в протокола от с.з. :” По повод съставения му акт на 20.09.2007 г. от полицията на РПУ гр. Габрово започна да страда от безсъние, имаше нервно напрежение и чувстваше болки в областта на сърцето. Потърси лекар и изследванията показаха, че е прекарал слаб инфаркт.”  И от непълния запис личи ясно показана връзка между предприетите срещу мен незаконосъобразни действия от РПУ Габрово и измененията в здравословното ми състояние, която връзка съдът  е игнорирал.

                2/При тълкуването на претенциите ми за неимуществени вреди, съдът отново  е пренебрегнал  показанията на свидетеля Митев   „ По повод съставения му акт от полицията на РПУ гр. Габрово много трудно го понесе и това го травмира. В този акт не се посочи никакъв член, който е бил нарушил. Когато ни се обадиха, че не искат да приемат жалбата, едва се сдържаше от отчаяние и командирова мен и ми каза да стоя там и да търся адвокат, докато не се документира това. Не се довери на пощата, не сме били наясно. Това го извади от равновесие, не се чувстваше добре и се провокира нервната му система. Имаше болки в сърдечната област. Ходи на изследвания, правиха му скенер. Скенера установи инфаркт, следи от поражения на мозъка. Това беше след инцидента през м. ноември 2007 г. В коя болница са направени изследванията аз не съм се интересувал…………………….Аз и съпругата му се опитвахме да го успокояваме. Има причинна връзка междусъставения акт и получения инфаркт”.

                3/ Не е вярно твърдението на съда че от представените медицински документи не може да се установи пряката причинна връзка с отмяната на посочените два акта. Посочил съм ясно, че с наближаване на датата за гледане на делото в РС Габрово напрежението в мен растеше и въздействието му  е отразено както в документа за прегледа ми в Бърза помощ , така и в проведения седмица по-късно преглед при невролог и със скенер, с който бе установено посоченото в съответните документи изменение в здравословното ми състояние. Това става през м. март 2008 г., а делото бе гледано в началото на м. април същата година. Непосредствена връзка съществува и е повече от ясна.

                 4/ Съдът правилно е забелязал , че част от медицинските документи, /за коксартрозата на тазобедрената ми става и гонартрозата на колянната ми става/ касаят заболявания, плод на многогодишни изменения на организма. Пропуснал е обаче да забележи, че аз не съм ги изтъкнал като предизвикани от незаконосъобразните действия срещу мен, а съм  посочил, че при наличието на тези заболявания спирането на единствения ми автомобил от движение е довело до болки и страдания защото се наложи много повече да ходя пеша.

                   5.Съдът не е обърнал внимание и на обстоятелството, че  МВР с действието си по спирането на автомобила ми от движение е нарушило допълнителния протокол към конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи  , която е ратифицирана от Република България и в чиито член 1. Защита на собствеността е записано, че „Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.” Без да съм нарушил някакъв закон аз бях лишен от възможност да ползвам автомобила си.

                   8. Съдът неправилно е игнорирал дискомфорта, който  изпитвах не само аз, но  и семейството ми поради спирането на автомобила ми от движение.

                  9. Съдът неправилно е подминал без внимание моите показания в подточка 4а на уточнението към исковата ми молба и ги е игнорирал, въпреки че  те са много показателни за състоянието, в което бях поставен от противоправните действия на служителите на МВР.

                 10. В уточнението си към исковата ми молба посочих МВР София като ответник, защото РПУ – Габрово издава  незаконосъобразни актове  срещу мен базирайки се на подзаконов нормативен документ, издаден от Министерството на вътрешните работи. Съдът посочва, че като ответник е трябвало да бъде посочена ОД на МВР Габрово и приема, че  „само на това основание претенцията на Митев срещу посочения от него ответник подлежи на отхвърляне”. Много странно е обстоятелството, че  това е прието за основателен мотив за отхвърляне на иска, въпреки че административният съд е длъжен СЛУЖЕБНО ДА СЛЕДИ ЗА ПРАВИЛНОТО КОНСТИТУИРАНЕ НА СТРАНИТЕ по делото. Ако делото е протекло без участието на ответника, който е трябвало да бъде конституиран , то само на това основание делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от същия съд, който да разгледа делото след като правилно конституира страните.

                    Уважаеми  върховни съдии,

                    повече от очевидно е, че искът ми е доказан по основание. Освен това предявеният иск е доказан и по размер с всички допустими доказателства. С приложеното дело  и свидетелските показания се удостоверява размера на имуществените ми вреди.       

                  По изложените съображения моля да отмените решението на Пловдивския административен съд по дело 396 от 06.10.2009 г. като неправилно, незаконосъобразно, необосновано  и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.                    

                   С уважение: Димитър Николов Митев……………………..

                                                                                            ХХХ

                          ЗАКЛЮЧИТЕЛНО СТАНОВИЩЕ НА

ДИМИТЪР НИКОЛОВ МИТЕВ ВЪВ ВРЪЗКА С АДМИН. ДЕЛО № 15094/2009г.

/по описа на Върховен административен съд – гр. София./

              Уважаеми върховни съдии,

С решение №  1235 по адм. д. № 396 от 06.10.2009 г. на Пловдивски административен съд е отхвърлен предявения от мен иск за обезщетение за вреди, причинени ми с НП № 3984 от 18.10.2007 г.и ЗППАМ 3984 от 18.10.2007 г. издадени от Началника на РПУ Габрово и отменени като незаконосъобразни.

                 В мотивите за постановеното решение са игнорирани моите показания, показанията на свидетелката Митева са неправилно тълкувани, показанията на свидетеля Митев въобще не са взети предвид и не са коментирани. Представените данъчни документи са игнорирани, медицинските документи са  или игнорирани, или неправилно тълкувани.Налице са многобройни, предизвикващи недоумение у мен, очевидни  разминавания между същността на представените доказателства и тълкуванието на съда.

                   Доказателства за горепосочените констатации са посочени в касационната ми жалба до Върховния административен съд срещу решението на първоинстанционния Административен съд в Пловдив. Поддържам касационната си жалба и посочените в нея аргументи и доказателства, както и всички посочени в останалите документи по делото факти и обстоятелства.

                   Повече от очевидно е, че искът ми е доказан по основание. Освен това предявеният иск е доказан и по размер с всички допустими доказателства. С приложеното дело  и свидетелските показания се удостоверява размера на причинените ми вреди. Държа да подчертая, че не съм предявил претенции за всички вреди, които ми бяха причинени (особено за неимуществените), тъй като за съжаление обезщетенията в случая се изплащат не от конкретните виновници, а за сметка на бюджета, т.е. на данъкоплатците.

                   Уважаеми върховни съдии,     

                   По изложените съображения моля да отмените решението на Пловдивския административен съд по дело 396 от 06.10.2009 г. като неправилно, незаконосъобразно, необосновано  и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

                   Паралелно с това моля да решите жалбата ми по същество и да присъдите в съответствие със ЗОДОВ исканото от мен обезщетение за имуществените и неимуществени вреди, причинени ми с цитираните  НП и ЗППАМ (спиране на автомобила ми от движение), издадени от РПУ Габрово и  отменени като незаконосъобразни от РС Габрово и ОД на МВР – Габрово.

                   С уважение: Димитър Николов Митев

Гр. София, 21.04.2010 г.                   

                                                                                                    ХХХ

Съдебното заседание се състоя на 21.04.2010 г. Предстои решение на Върховния административен съд, което ще бъде публикувано тук.

                                                                                                    ХХХ

П Р О Т О К О Л

София, 21.04.2010 година

Върховният административен съд на Република България – Трето отделениев съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
ТАНЯ КУЦАРОВА
при участието на секретаря Десислава Александрова 
и с участието на прокурора Николай Николов
сложи на разглеждане дело № 15094 по описа за 2009 година Document Link Icon,
докладвано от председателя ПЕНКА ИВАНОВА

На именно повикване на второ четене страните се представиха така:

Касационният жалбоподател Димитър Николов Митев, редовно призован, се явява лично. 
Ответникът министъра на вътрешните работи, редовно призован, се представлява от юрк. Иванов.
За Върховна административна прокуратура се явява прокурор Николай Николов.

Страните: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:
Кас. жалбоподател Митев: Поддържам касационната жалба. Няма да представям доказателства. 
юрк. Иванов: Оспорвам касационната жалба. Няма да представям доказателства.  ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
Кас. жалбоподател Митев: Моля да уважите жалбата ми и отмените процесното решение, като неправилно. Съдът не е взел предвид показанията на свидетелите, представените данъчни документи са игнорирани. Не става въпрос само за 20-те лева. Това дело е въпрос на чест и достойнство. Считам, че съдът в нарушение на закона отхвърли исковете ми. Аз претендирам за присъждане на обезщетение за причинените ми имуществени и неимуществени вреди. Моля да отмените обжалваното решение, по изложените в касационната ми жалба съображения, като се произнесете по същество и ми присъдите исканото от мен обезщетение. Представям писмено становище.
юрк. Иванов: Моля да оставите в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. 
Прокурорът: Касационната жалба е е подадена в законния срок и по същество е основателна. Съдът правилно е констатирал в мотивите към атакуваното решение, че след като е налице обособяване на ОД на МВР като отделно юридическо лице, което разполага със свое имущество и бюджет и към която дирекция структурно принадлежи и съответното РПУ, то една такава претенция като тази, предявена от жалбоподателя Митев с основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, следва да бъде насочена именно срещу Дирекцията. Съдът обаче, не е следвало да отхвърля претенцията на основание, че същата не е участник в настоящия процес, а е следвало служебно да конституира като страна по делото съответната Дирекция на МВР, към която се числи РПУ-Габрово.
Като не е сторил това, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяната на съдебния акт. Освен това съдът не е отговорил изчерпателно в мотивите си защо смята, че доказателствата представени по делото – писмени и гласни от страна на жалбоподателя, не са годни такива.
Предвид гореизложеното, моля да се уважи касационната жалба като се отмени атакуваното съдебно решение като незаконосъобразно.

Кас. жалбоподател Митев /реплика/: По делото съм представил отчета си от фискалния касов апарат, който също не е взет предвид от съда при постановяване на решението.*/

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение след съвещание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.20 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР:

*/Това е само част от репликата ми. Изпуснато е: ПАС в мотивите за решението си е записал, че представеният отчет няма отношение към сферата на Митев. Аз питам като едноличен търговец ,ако годишния отчет от фискалния  касов апарат няма отношение към дейността ми, кое тогава има отношение?

                   Решение на Върховен Административен съд по дело 15094/2009

№ 6468

София, 17.05.2010

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ПЕНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

 КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

ТАНЯ КУЦАРОВА

при секретар  Десислава Александрова 

и с участието

на прокурора  Николай Николов

изслуша докладваното

от председателя ПЕНКА ИВАНОВА

по адм. дело № 15094/2009. Document Link Icon

Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на Димитър Николов Митев от гр. Пловдив, подадена срещу решение № 1235/06.10.2009 г., постановено по адм.дело № 396/2009 г. по описа на Административен съд Пловдив.

В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ образувано по предявени искове от Димитър Н.Митев срещу министерството на вътрешните работи за обезщетение за вреди, причинени от отменен незаконосъобразен административен акт, е приел, че исковете са неоснователни.

Обжалваното решение не е основано на приетите от съда за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон ЗОДОВ и е процесуално недопустимо по следните съображения:

От доказателствата по делото е установено, че исковата молба за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 1500 лв. е подадена от жалбоподателя Димитър Митев на основание отменено наказателно постановление № 3894/18.10.2007 г. на началника на РПУ гр. Габрово с влязло в сила решение № 23/08.02.2008 г. по описа на Габровския районен съд.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е поддържал, че следва да бъде обезщетен за вредите /имуществени и неимуществени/, които му са причинени от незаконосъобразен акт – от отменено по съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление издадено от началника на РПУ гр. Габрово.

Преценявайки допустимостта и основателността на предявените искове, съдът е изложил мотиви, които противоречат на разпоредбите на чл. 204 и чл. 205 ЗОДОВ.

Искът по чл. 1 ЗОДОВ се предявява след отмяната на административния акт по съответния ред на основание чл. 204, ал. 1 АПК. Незаконосъобразността на акта /индивидуален, административен или нормативен/, от които се претендира, че произтичат вредите, е елемент от фактическия състав на отговорността на ответника и процесуална предпоставка за допустимостта на иска.

За конкретния случай съдът незаконосъобразно е приел, че наказателното постановление е административен акт и след отмяната му с влязло в сила решение е налице процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 АПК за допустимостта на иска.

В правната теория няма спор, че наказателните постановления не са административни актове по определението на чл. 21 АПК. Наказателните постановления са актове, с които по административен ред се налагат предвидени в закона наказания за по-ниски по степен на обществена опасност деяния, които не са престъпления. Дейността по налагане на административните наказания по наказателните постановление не е административна и затова те подлежат на обжалване за законосъобразност не по реда на АПК, а пред съответния районен съд.

Ответникът по иска е определен в чл. 205 АПК- юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ако административният орган, от чийто незаконосъобразен акт е причинено увреждането, не е юридическо лице, искът се предявява срещу юридическото лице, към чиято административна структура органът принадлежи /виж. чл. 30 и 31 ГПК -представителство на юридическите лица и на държавата/. Обстоятелството, че съдът за конкретния случай е конституирал като ответник по иска министерството на вътрешните работи, не следва да се преценява като съществено нарушение на процесуални правила, а още по-малко да се преценява като основание за неоснователността на иска, както е приел съдът.

По изложените съображения съдът е постановил решение по същество на спора по недопустим иск по чл. 203, ал. 1 АПК и решението като процесуално недопустимо следва да се обезсили и производство по делото да се прекрати.

Водим горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, ІІІ отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 1235/06.10.2009 г., постановено по адм.дело № 396/2009 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 /п/ Пенка Иванова

секретар: 

ЧЛЕНОВЕ:

 /п/ Кремена Хараланова

/п/ Таня Куцарова

П.И.

Коментар ще публикувам допълнително.

ІV серия – Стари табели – МВР (Карлово) – Адм. съд Пловдив

неделя, май 16th, 2010

 

     ИСК ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

от Димитър Николов Митев, ЕГН ………………………..

Пловдив ……….., ул. ………………………..

                                                                        СРЕЩУ    РПУ – Карлово

                                                                        На основание чл. 1 от ЗОДОВ

                        Уважаеми административни съдии,

                        На   20.09.2007 г. от служители на РПУ  гр. Карлово ми бе съставен незаконосъобразно АУАН за управление на  МПС със  стари регистрационни табели. Възразих срещу този акт, но възражението ми не бе взето пред вид от Районното полицейско управление в град Карлово и ми бе издадено наказателно постановление за глоба от 100лв.и писмо, уведомяващо ме че  от 1. юни  2006 г. е спрян от движение притежавания от мен микробус Рено Трафик заради несменените стари табели. В отговор на моя жалба Районният съд в град Карлово отмени наказателното постановление срещу мен като незаконосъобразно,  В  резултат на незаконосъобразните действия на  служителите  от РПУ – град Карлово аз бях лишен от възможността да ползвам единственото превозно средство, с което разполагам, в продължение на седем месеца през най-активния за търговската ми дейност период на годината. Причинен ми беше психически и морален тормоз, както и конкретни икономически щети, като за икономическите щети желая да ми бъде дадена възможност да доведа в съда трима свидетели.

                         Ето защо:

                         Моля, този съд, на основание чл. 1 ал. 1 от  Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, да постанови решение с което да осъди Районното полицейско управление в град Габрово да ми изплати 3500 лева обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди.

                         Доказателства за претърпените от мен неимуществени и имуществени вреди ще представя допълнително по време на насрочено от Вас съдебно заседание.

                        Прилагам:

  1. Възражение до РПУ гр. Карлово от Димитър Николов Митев по повод на съставен АУАН.
  2. Наказателно постановление от РПУ гр. Карлово за наложена глоба на Димитър Николов Митев.
  3. Писмо от РПУ – гр. Карлово с уведомление че микробусът ми е спрян от движение заради несменени регистрационни табели.
  4. Решение на Районен съд гр. Карлово за отмяна на наказателно постановление от РПУ гр. Карлово срещу Димитър Николов Митев.

 

                        Представям копия от този иск за съда, ответника и прокурора.

      26.02.2009 г.                                  С уважение: ………………………………………..

      Пловдив                                                               Димитър Николов Митев

                                                                         До Административен съд

                                                                         Пловдив,

                                                                          Административно отделение VІІ състав

                                                    У Т О Ч Н Е Н И Е

от Димитър Николов Митев, ЕГН……………….,  ищец по административно дело № 397/2009 г. във връзка със Съобщение за оставено без движение Административно дело № 397/2009 г.

              Уважаеми господа съдии,

               преди всичко искам да се извиня за  досадната грешка, която съм допуснал в петитума, където в противоречие с обстоятелствената част съм посочил като ответник РПУ Габрово. Тъй като сам открих тази грешка преди да получа Вашето съобщение че делото е оставено без движение, вече подадох  писмо с уточнение по този въпрос – претенцията ми е срещу РПУ Карлово и следователно в петитума РПУ Габрово следва да бъде заменено с РПУ Карлово.

              Уточнявам, че юридическото лице към което е насочена предявената от мен претенция е Министерството на вътрешните работи на Република България, от чието име и с чието пълномощие РПУ Карлово е издало Наказателното постановление за глоба от 100 лева № 1302/08/03.07.2008 г. Същевременно пак от името на МВР на РБългария  РПУ Карлово ме уведомява с писмо изх. № 4335/11.06.2008 че личният ми автомобил е спрян от движение считано от 01.06.2006 г.

              Държавна такса от 10 лв заплатих и заедно с подаването на настоящото уточнение  в деловодството на почитаемия съд ще представя и съответният  документ за въпросната сума. Първоначално не платих държавната такса защото се подведох по текста на чл. 10 от ЗОДОВ, съгласно който такава такса предварително не се дължи.

             Уважаеми господа съдии,

              претенциите ми за присъждане на обезщетение за причинените ми неимуществени вреди се свеждат до следното:

  1. След като вече имах един съставен АУАН от РПУ Габрово от 20.9.2007 г, имах издадено НП и заповед за прилагане на ПАМ от РПУ Габрово, които бяха отменени съответно от РС Габрово и от директора на ОДП  Габрово като незаконосъобразни, съставянето на нов акт от полицаи от РПУ Карлово ме доведе до силен стрес. За това спомогна както демонстративното нежелание на полицаите да се запознаят със съответните документи от съда и ОДП Габрово /обстоятелство, което вписах в съставения ми АУАН преди да го подпиша/, които носех със себе си, така и язвителната забележка на един от полицаите, че този път глобата няма да бъде отменена.
  2. Аз от началото на 2006 г. се противопоставих на провежданата пререгистрация на автомобилите у нас и смяната на номерата им с няколко статии, публикувани в централния печат, с няколко отворени писма до премиера на РБ С. Станишев, до министъра на финансите Пл. Орешарски, до омбудсмана Г. Ганев, до Комисията за защита от дискриминация, по моя инициатива бяха отправени две питания в Народното събрание до министър Орешарски и министър Меглена Кунева и т.н. Всички материали по въпроса, заедно с много непубликувани статии и отговорите от Министерски съвет, Министерство на финансите и т.н. публикувах в свой интернет блог www.mitev.eu  Нежеланието на полицаите от РПУ Карлово да се запознаят с решението на РС Габрово и със заповедта на директора на ОДП – Габрово за мен означаваше, че в момента срещу мен се предприема съзнателна репресия за нещата, които съм публикувал. След съставянето на АУАН от полицаите на РПУ Карлово целият треперех като струна  от възмущение и от абсурдността на ситуацията в която бях поставен.  Взех няколко хапчета валериан и валидол и със съпругата ми продължих пътя си. Възмутен съм от действията на полицаите, които вместо да спазват закона и да се грижат за безопасността на движението ме стресираха до степен опасна за предизвикване на ПТП.
  3. Подадох възражение срещу съставения ми от полицаите АУАН до началника на РПУ Карлово. В отговор получих приложеното към иска ми писмо изх. № 4335 от 11.06. 2008 г. с което бях уведомен, че автомобилът ми е спрян от движение от 01.06.2006 г. Трудно ми е да опиша шока, който изживях от тази новина, която ми показа, че аз наистина съм станал обект на преднамерена репресия от страна на МВР. До този извод стигнах на базата на следните факти и разсъждения:

а/ първоначално след като получих съобщението за решението на РС Габрово поисках да ми бъде върнат контролния талон на автомобила от КАТ Пловдив като. Получих отказ с мотив, че трябва да представя заверен препис от решението на РС. При направената проверка се оказа, че към този момент автомобилът ми не фигурираше в информационния масив като спрян от  движение. Не беше иззет и талона на автомобила, което е задължително условие при спирането на МПС от движение.

б/ след представянето на преписа от съдебното решение на РС контролният талон ми беше върнат и автомобилът ми отново не фигурираше в списъка на спрените от движение МПС-та.

в/ ако автомобилът ми е бил спрян от движение от 1.6.2006 г. няма логика РПУ Габрово да ми издава НП  за управление на МПС със стари табели и да ми налага глоба от 20 лв, когато за управление на спряно МПС от движение глобата е много по-висока. Няма логика и в това, че ми бе издадена заповед за прилагане на ПАМ – спиране на автомобила от движение ако той вече е бил спрян. Логичното беше да ми бъде наложено съответното по-висока глоба, от  което заключавам, че към месец октомври 2007 г. автомобилът ми не е бил спрян от движение.

г/ след издаването на 28 март 2008 г. на заповедта от ОДП Габрово с която се отменя като незаконосъобразна ЗППАМ с която бе спрян от движение автомобилът ми, не виждам как може да се води автомобилът ми че е спрян от движение от 1.6.2006 г. Това за мен беше още едно доказателство, че съзнателно съм подложен от МВР в лицето на РПУ Карлово на репресия заради позицията ми по уникалната в световен мащаб пререгистрация на автомобилите в България.

д/ налага се да подчертая, че когато получих от КАТ Пловдив издаденото от РПУ Карлово наказателно постановление срещу мен, автомобилът ми вече фигурираше в информационния масив на КАТ наистина като спрян от движение. Това означава, че спирането от движение на автомобила ми заради старите регистрационни табели е извършено след  като РС Габрово обяви за незаконосъобразно Наказателното постановление, издадено със същия мотив и след като директорът на ОДП Габрово отмени заповедта за ППАМ – спиране от движение на автомобила ми като незаконосъобразна.  По мое мнение това е извършено след като публикувах в www.mitev.eu  /категория Старите табели законни/ решението на РС Габрово и заповедта за отмяна на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка спиране от движение на автомобила ми.     

е/ всичко това подрони съществено доверието ми в МВР като правозащитен орган, което подронено доверие понасям тежко и до този момент. Не знам защо РПУ Карлово лъже, че  автомобила ми е спрян от движение от 1.1.2006 Спирането от движение на автомобила ми, както вече посочих е станало след решението на РС Габрово и след съответната отмяна на санкцията от директора на ОДП Габрово. С тази мярка МВР проявява грубо незачитане към решението на български съд.  Дълбоко съм разстроен и от обстоятелството, че след като е предприето това действие – спирането от движение на автомобила ми  през 2008 г.  МВР   приема за нормално, че това е станало без да ми бъде съставен съответен АУАН, без да бъда уведомен за да обжалвам евентуално и най-малкото ако е имало подобно нещо да бъда предупреден, за да не изпадам несъзнателно в положение на нарушител и да управлявам спряно от МПС движение. Това очевидно не е вълнувало началника на РПУ Карлово когато е подписвал Наказателното постановление срещу мен.  Още не съм преживял шока от обстоятелство, че такива неща могат да се случват в Република България след приемането ни за член на ЕС и  случаят показва обосноваността на критиките на органите на ЕС срещу България в областта на вътрешния ред.

Много подтискащо в психически план за мен бе обстоятелството, че МВР в лицето на РПУ Карлово ме подложи на санкции с цел да бъда накаран в съответствие с Наредба І-45 на МВР да пререгистрирам автомобила си и да сменя номерата му, въпреки че тази наредба противоречи на:

– чл. 141 от ЗДвП, съгласно който автомобилът ми е с постоянна регистрация, а не с временна, /с наредбата се отменя законово положение/

– чл. 171 от ЗДвП, в който са изброени случаите, в които се налага санкция спиране на МПС от движение и в който няма посочено спиране от движение заради управление на МПС със стари табели, /с наредбата се допълва закон!/

– чл. 5 от Закона за националната стандартизация, съгласно който прилагането на стандартите в Република България е доброволно. Твърде често нощем разсъждавах защо за храните, с които се трови българския народ спазването на стандартите е доброволно, а за регистрационните табели е задължително съгласно въпросната наредба, която е подзаконов акт.

–  и с тази наредба за първи път доколкото ми е известно се въвежда действие на държавен стандарт за изминал период, което доколкото знам е прецедент в световната стандартизационна практика.

Тези обстоятелства силно подронваха у мен чувството за доверие в органите на властта и по-специално в МВР като правозащитен орган, което пък от своя страна формираше у мен усещане за правна и социална несигурност и ставаше много пъти повод да прекарвам много часове без сън нощно време. Много пъти съм мислил върху това, че полицаят, присъствал на делото в РС Карлово, на въпрос на съдията колко такива акта за стари табели е съставил, посочи числото 100. А в цяла България колко ли бяха за да бъдат заставени автомобилистите да платят този рекет, в който МВР и по-специално КАТ бяха инструменти за неговото налагане? Това предизвиква у мен чувство на срам че съм българин, след като нашата страна единствена в света осъществи такава принудителна пререгистрация и смяна на номерата на автомобилите. Като бивш преподавател по политическа икономия изпитвам силно чувство на тъга, че в милата ни родина с цената на огромен медиен, политически и полицейски натиск държавата злоупотреби с власт за да набави облага на свързани с нея фирми и евентуално партии. Чувствам се много зле от обстоятелството, че хората бяха унижавани да чакат по няколко денонощия на опашките пред КАТ за да платят повторно за регистриране на регистрирани автомобили, но същевременно начинът на ползване на отчуждените по този начин от населението около 200 милиона лева бе засекретен.

Горепосочените действия  на РПУ  Карлово предизвикаха за продължително време дискомфорт в семейството ми, тъй като съпругата ми също се тревожеше за състоянието на здравето ми предвид създаденото положение, като същевременно беше недоволна и от невоъзможността да ползваме единствения семеен автомобил.

  1. След като получих наказателното постановление издадено от началника на РПУ Карлово,  аз отправих жалба до РС Карлово чрез РПУ Карлово. РПУ Карлово не спази задължителния срок за предаване на жалбата ми в съда и чак след моя интервенция по телефона след около един месец жалбата ми бе придвижена. Това удължи с още един месец периода на стрес, в който живеех и не знам колко още щеше да продължи това забавяне без моята намеса.
  2. Освен преднамереният психически и морален тормоз от страна на РПУ Карлово като орган на МВР аз търпях и болки и страдания поради  заболяването от коксартроза на дясната ми тазобедрена става и гонартроза на дясната колянна става, като болките ми налагаха често да почивам при ходенето пеша след като не можех да ползвам автомобила си. Наред с това незаконосъобразното НП, както и уведомлението, че автомобила ми е спрян от движение като репресивни действия се отразяваха като цяло на здравословното ми състояние и по-специално доведоха до нарушения в съня и до необходимост с лекарства да се предпазвам от тахикардични сърдечни пристъпи с неврогенен характер. Последният такъв пристъп /въпреки че бях приел съответните лекарства/ получих по повод напрежението около връщането /в началото на м. януари 2009 г./ на талона на автомобила и контролния талон /това връщане на тези документи продължи няколко часа, като първоначално ми бе предложено да получа някакво временно удостоверение, с което да карам автомобила и което да бъде продължавано ежемесечно, с интимната мисъл все пак да сменя номера на автомобила си/,

за което прилагам документа, в който е отразена намесата на Бърза помощ за преодоляване на пристъпа и възстановяване на нормалното ми състояние.

6. Спирането на автомобила ми от движение не ми позволи след 31 май /денят, когато ми бе съставен АУАН от служители на РПУ Карлово/ да посещавам и ползвам имота и родната си къща в община Трявна до края на 2008 г. В момента например не ми е известно дали не е прекъснато елзахранването на къщата след като бях лишен от възможността да пътувам и съответно да платя сметката и да покажа, че имота се ползва а не е изоставен. С това спиране на автомобила ми семейството ми бе лишено от възможността да прекара почивката си в прохладния тревненски балкан, както и да прибера това, което са родили овошките в имота ми. Трудно ми беше да обяснявам на малките си внучета за чичковците от полицията, които ги лишиха от възможността да прекарат част от лятото там, където те с удоволствие ходеха преди това.

Предамереният тормоз от страна на РПУ Карлово в качеството му на орган на МВР за мене означаваше още и опит да бъда подложен на дискриминация, тъй като за мене не важеше европейската практика да не се сменят номерата на автомобилите, които  са заварено положение. Освен това, дискриминацията беше осъществявана и по линия на това, че до средата на 2008 г. в България се раздаваха номера за автомобилите, които не отговарят на Регламент 2411 от 03.11.1998 г. на ЕС, защото на  тях липсва символът на ЕС – нещо, което бе задължително и за нашата страна след като бе приета за член на съюза. Дискриминационна беше и двойно по-високата цена за регистрация у нас в сравнение с цената в другите страни от ЕС. Това положение продължава и до днес.

7. Около 15 години аз издържах себе си и семейството си чрез  търговска дейност, която като едноличен търговец развивах на седмичните пазари в Димитровград, Карлово и Чирпан. Първоначално дойде спирането на микробуса от РПУ Габрово /то обхвана зимния период 2007/2008 г. и поради това претърпях относително по-малки  загуби от невъзможността да посещавам въпросните пазари. Иск за тези загуби съм предявил към РПУ – Габрово, чиито НП и Заповед за ППАМ бяха отменени като незаконосъобразни. Съставянето на АУАН от служители на РПУ Карлово и последвалото уведомяване че автомобилът ми е спрян от движение ми попречи да използвам най-благоприятният период за търговската си дейност, което също предизвика у мен голямо психическо напрежение и съществен недостиг на парични средства, поради което например натрупах около 1000 лв неплатени задължения към Топлофикация Пловдив, които все още не съм успял да изплатя изцяло, като същевременно върху тази сума се начислява наказателна лихва, т.е по този начин също съм ощетен. Същевременно освен писмото от РПУ Карлово, с което бях уведомен че автомобилът ми е спрян от движение от 1.1.2006 г. аз не разполагах и до момента не разполагам с конкретен документ, който да отразява налагането на такава принудителна мярка и който да обжалвам по административен или съдебен ред.,

                       Уважаеми господа съдии,

на базата на посоченото по-горе в точки 1 до 7 вкл., както и обстоятелството, че репресивните мерки срещу бяха приети преднамерено, при пълно незачитане на решението на РС Габрово и цитираната заповед от ОДП Габрово,  като имам предвид и обстоятелството, че Наказателното постановление бе отменено от РС Карлово като незаконосъобразно и на тази основа в началото на януари 2009 година автомобилът ми отново е в движение след като ми бе върнат неговия регистрационен талон и контролния талон от КАТ Пловдив, моля да постановите РПУ Карлово като орган на МВР на РБългария да ми изплати обезщетение за неимуществени вреди на сума 2000 /две хиляди/ лева.

              Същевременно моля да ми бъдат изплатени от същия ответник и 1500 /хиляда и петстотин/ лева за икономически вреди и пропуснати ползи поради обстоятелството, че не можах да ползвам превозното си средство за търговската си дейност. Мога да доведа свидетели, които да потвърдят каква е била тази дейност. Моля да се има предвид, че годишнят отчет от касовия апарат с който регистрирам продажбите си показва  за 2006 г че съм реализирал оборот 6356,70 лв,.за 2007 г.  – 5875,45 лв /тоест с около 500 лв. по-малко въпреки повишението на цените/,  а за 2008 г. възлиза на 3698,40 лв. от които е видно, че през 2008 г. съм реализирал с около 2200 лв по-малък стокооборот , а спрямо последната 2006 година, когато не съм бил подлаган на санкции от МВР за старите табели на автомобила ми оборотът ми е спаднал с около 2700  лв.  При равни други условия съм реализирал минимум 1000 лв.  по-малка печалба поради спирането на автомобила ми от движение и невъзможността да продавам на пазарите, посочени по-горе, където имах разработени сергии и хората ме търсеха и към момента продължават да ме търсят за покупки. В действителност спадането на оборота е по-голямо, тъй като в случая не е отчетено влиянието на инфлацията за 2007 и 2008 г. В рамките на тази сума от 1500 лв. като мой иск за обезщетение предявен към МВР, представлявано от РПУ Карлово  включвам и разходите си за участие в делото в РС Карлово, както и държавната такса и таксата за банковия превод за воденето на настоящото дело, а също и загубите от неприбрана продукция от наследствения ми имот в община Трявна, област Габровска, които не мога да удостоверя документално.

              С уважение:                       Димитър Николов Митев

                                                                      До Административен съд гр. Пловдив

                                                                      Административно отделение VІІ състав

                                                                      Административно дело № 397/2009 г.

                                     М  О  Л  Б  А       У  Т  О  Ч  Н  Я  В  А  Щ  А

от    Димитър Николов Митев, ЕГН………………, ищец по административно дело № 397/2009 г. срещу МВР, представлявано от РПУ гр. Карлово.

                   Уважаеми административни съдии,

моля във връзка с получено от мен  съобщение от 18.3.2009 г. за оставено без движение дело 397/2009 г. да бъдат приети следните допълнителни уточнения:

а/ относно разноските по водено дело пред РС – Карлово моля да бъдат взети предвид разходите ми за две пътувания до Карлово – за самото дело и след това за получаване на заверен препис от съдебното решение – за всяко от тях  по 10 лв пътни и 10 лв. дневни, тоесто общо 2 х 20 = 40 лева.

б/ относно загубите от неприбрана продукция от наследствен имот в община Трявна моля да се имат предвид следните загуби:

      – поради невъзможност да ползвам автомобила си за пътуване през м. септември и октомври не успях да прибера реколтата от орехи. Всяка година нормално прибирам по около 100 кг. орехи с високо качество и екологически чисти, което при пазарна цена 3 лв. за кг. небелени  орехи означава загуба за 300 лв;

      – пак през същия период – септември и октомври ми бе отнета възможността да прибера реколтата от екологично чисти ябълки – около 200 кг, което при цена 0,50 лв. за килограм означава загуба от 100 лева;           

       –  през м. август пропуснах възможността поради спирането на автомобила ми от движение да събера около 500 кг. джанки за плодова ракия, което при 0,20 лв цена за килограм означава загуба от 100 лв;

                   Освен горепосочените загуби ми беше отнета възможността през летния период на 2008 г. да осъществя ежегодното запасяване с екологично чисти продукти от района като:диворастящи гъби, липов цвят за чай, цвят от бъз за чай, билки като мащерка, жълт и червен кантарион, сладко и компоти от горски ягоди, малини и особено от къпини, с каквито храсти е обрасла голяма част от наследствените ми земи в община Трявна.   Продукти с такова качество практически не се намират в търговската мрежа в Пловдив. Загубите по линия на тези неоценими щети не съм включил в иска си от 1500 лв за обезщетение за претърпяни имуществени щети и  пропуснати ползи.

Пловдив

            16.03.2009 г.

Приложения:

  1. Годишни отчети от фискален касов апарат на ЕТ „Рекс – Димитър Митев” за 2006,2007 и 2008 г.
  2. Протокол за посещение на екип на Бърза помощ от м. януари 2009 г.

                                                                                                     XXX

           Уважаеми господин съдия,

              Моля да приемете като допълнително доказателство по делото договорът, сключен между Бюрото по труда – Пловдив и мен в качеството ми на управител на ЕТ „Рекс – Димитър Митев” за назначаването на трудоустроен работник във фирмата ми. Договорът е със срок на действие от 21.05.2007 г. Съгласно този договор, през първата година Бюрото по труда ми възстановява разходите за работна заплата /минимална работна заплата/ и осигуровки на назначеното трудоустроено лице. През втората година, от 21 май 2008 г. заплатата и осигуровките на назначения работник са за моя сметка. Лицето аз назначих преди всичко за да ми помага при ходенето по пазарите в Димитровград, Чирпан и Карлово, където има нужда от втори човек за да помага в обслужването на клиентите и да пази от кражби на стока.Със спирането на микробуса ми от движение във връзка със съставения ми акт и НП от РПУ  Карлово, аз не можех да ползвам пълноценно работната сила на назначения работник. Същевременно не можех да го освободя от работа, защото в такъв случай трябваше да възстановявам на Бюрото по труда в Пловдив парите, които те ми бяха изплатили за заплати и осигуровки на този работник през първата година.  Единственият начин да го освободя от работа беше да закрия фирмата поради ликвидация, което не желаех да се случи. В резултат на това, че не ходех по пазарите, където си бях създал редовна клиентела, а същевременно плащах заплата и осигуровки на назначения трудоустроен работник, аз в крайна сметка за първи път в петнадесетгодишната история на фирмата си приключих 2008 г. със загуба вместо с печалба. Това нямаше да се случи, ако не бях подложен на незаконосъобразни санкции от страна на РПУ Карлово за управляваното от мен МПС със стари регистрационни табели.

              Прилагам копие от гореспоменатия договор между Фирмата ми ЕТ „Рекс – Димитър Митев”  и Бюро по труда – Пловдив.

              Прилагам патентни декларациии и документи за платени такси от пазарите в Димитровград, Чирпан и Карлово като доказателство, че съм развивал търговска дейност там.

              Уважаеми господин съдия,

Моля също така да приемете като доказателство писмото ми до ОД  на МВР – Пловдив – управление КАТ,  с което моля да ми бъде предоставен документ, от който да е видно че автомобилът ми е спрян от движение от 1.06.2006 г., а също и писмото от КАТ – Пловдив в отговор на отправената от мен молба. От тези документи се вижда, че аз бях поставен в уникалното положение да бъде спрян от движение автомобилът ми, без за това да е издаден съответен документ, с който да мога да се запозная.

С уважение  Димитър Николов Митев.

Пловдив,                             С уважение:………………………………………..

02.04.2009 г.                                             /Димитър Николов Митев/         

                                                                                                   ХХХ

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІІ отд., VІІ състав

 

   на 01.06.2009 година

 

в открито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: С.С.

                                        

в присъствието на прокурора Й.Ц., като разгледа докладваното от СЪДИЯ Я.К. а.х. дело номер 397 по описа за 2009 година и като обсъди :

    Производство пред първа инстанция.

Ищецът Д.Н.М. *** е предявил срещу ответника Министерство на вътрешните работи/МВР/ с адрес на призоваване гр.София, ул.”Шести септември”№29 претенции за присъждане на сумата от 2 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в подронване на чувството му за доверие в органите на властта и по – специално на МВР като правозащитен орган, формиращо усещане за правна и социална несигурност, безсъние, породило нуждата от прием на съответни лекарства, чувство за срам, че е българин, продължително време на дискомфорт в семейството му, болки и страдания, породени от заболяването му от “коксартроза” на дясна тазобедрена става и “гонартроза” на дясна колянна става, тахикардични сърдечни пристъпи с неврогенен характер, а също така и сумата от общо 1 500 лева, представляващи претърпени загуби в размер на общо 540 лева, както следва: сумата от 40 лева за разноски по водене на НАХД №175/2008г. по описа на Районен Съд – Карлово, сумата от 300 лева за неприбрани 100 кг. орехи за 2008г., сумата от 100 лева за неприбрана реколта от 200 кг. екологично чисти ябълки през 2008г. и сумата от 100 лева за несъбрани 500 кг. джанки за плодова ракия през 2008г. – всичките от имот в гр.Трявна, а също така сумата от 960 лева, представляваща пропуснати ползи/печалби/ от неизползването на лекия автомобил “Рено трафик” с рег. №РВ 6667 К през 2008г.

Твърди се от М., че описаните по – горе по вид неимуществени и имуществени вреди са настъпили в сферата му в резултат на издаденото срещу него наказателно постановление/НП/ №1302 от 03.07.2008г. от Началник РПУ – Карлово, отменено като незаконосъобразно с Решение №148/15.12.08г. по н.а.х.дело №175/2008г. по описа на Районен Съд – Карлово.

Ответникът МВР – София не взема становище така заявените обективно съединени претенции на ищеца с основания в чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на исковата молба.

Пловдивският Административен Съд – Трето отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Не е спорно между страните, а и от приложеното  НАХД №175/2008г. по описа на Районен Съд – Карлово се установява, че с наказателно постановление №1302 от 03.07.2008г., издадено от Началник РПУ – Карлово, е наложено на ищеца М. административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.177 ал.1, т.3 ЗДвП, за това че управлявал моторно превозно средство, спряно от движение, без разрешение на службата за контрол на МВР.

Със съдебното решение по делото от 15.12.2008г. състав на Районен съд – Карлово отменил оспореното в това производство НП, като приел, че същото е незаконосъобразно, тъй като Заповедта, с която е била приложена принудителната административна мярка – спиране от движение на собственото на М. МПС – тази на Началник РПУ – Габрово, е била на свой ред отменена по реда на йерархическия административен контрол от Директор ОДП – Габрово с негова Заповед рег.№369/28.03.2008г.

С исковата си молба М. е изложил детайлно фактическите основания /обстоятелствената част/ на всяка една от претенциите си за имуществена и неимуществена обезвреда от ответника, като в това производство сочи, че именно цитираното отменено по съответния ред НП е породило описания комплекс от вреди в сферата му.

Преди всичко следва да се посочи, че не е спорно, че за да се реализира отговорността по чл.1 ал.1 ЗОДОВ следва да са налице предпоставките, посочени в цитираната новела, а именно: настъпили вреди/от имуществен или неимуществен характер/, признати за незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица, част от държавния или общински апарат, но действащи при или по повод осъществявана от тях административна дейност, а също така и наличие на причинно – следствена връзка между вредите в сферата на увреденото лице и незаконните актове, действия или бездействия на лицата, осъществили конкретната административна дейност.

Що се отнася до изискването за наличие на вина, като предпоставка за възникването на задължението за обезвреда, то тук такава не е необходимо да се установява, доколкото последната не е законоворегламентирана предпоставка по ЗОДОВ, т.е. изследване субективното отношение на лицето, осъществило незаконосъобразната административна дейност било като е издало дефектен административен акт, било като е осъществило незаконно действие или е бездействало неоправдано, не е необходимо. Или в последната насока е налице пълно сходство с хипотезата на чл.49 ЗЗД, при която говорим за т.н. “обективна” отговорност, при която виновно поведение не се търси, тъй като това не част от фактическия състав на съответния вид специална деликтна отговорност.

Следва да се има предвид, съобразно изложеното по – горе и кръга “правоимащи” субекти, можещи да търсят обезвреда по този ред, който с допълнението на чл.1 ал.1 ЗОДОВ ДВ бр.105/2005г. бе разширен и с категорията “юридическите лица”, а също така и разширението на кръга на отговарящите за вредите правни субекти, направено с изменението с ДВ бр.30/2006г., като наред с Държавата бяха посочени и общините/по отношение на последните и преди това изменение обаче съдебната практика прилагаше специалния режим на отговорност по чл.1 ЗОДОВ/.

Следва да се има предвид също така, че досежно предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, които по силата на ал.2 на същия член се разглеждат по реда, установен в АПК, е необходимо да е налице: ако вредите са от незаконосъобразен административен акт – отмяната му по съответния за това ред, докато при  незаконосъобразно действие или бездействие – същите се установява от Съда, пред който е предявен иска за обезщетение.

От тази гледна точка е безспорно, че ищецът е физическо лице. От друга страна ответник е Министерство на вътрешните работи, което съобразно чл.3 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/ е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл.7 от последния закон искът следва да се предяви срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл.205 АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице/каквато бе практиката и преди тази изрична законова норма съобразно ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС на РБ/.

От изложеното следва, че както ищецът, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното/по възникване на фактическия състав на отговорността/ следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор.

В случая цитираният акт е издаден на дата 03.07.2008г. от Началник РПУ – Карлово, което е било структурна част от  Областна дирекция “Полиция” – Пловдив/съгласно нормата на чл.14 ал.2 ЗМВР, действалата към този момент/, като в чл.12 ал.4 от Закона е посочено, че ОДП – Пловдив е юридическо лице.

С изменението на ЗМВР с ДВ бр.69/2008г. областните дирекции “Полиция” за преобразувани в Областни Дирекции/ОД/ на МВР, като съгласно § 109 от ПЗР на ЗИД ЗМВР ДВ бр.69/2008г. създадените с този закон ОД на МВР са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на областните дирекции „Полиция„.

При това положение на нещата основния момент с оглед преценката за основателността за обективно съединените претенции с оглед отговора за въпроса кое юридическо лице следва да понесе евентуалната отговорност е къде точно организационно или бюджетно е включен административният орган, от чийто незаконосъобразен акт, действия или бездействия, са произтекли тези вреди/в този смисъл мотивите на Определение №9375 от 10.07.2009г. по адм. дело №7482/2009г. на ВАС на РБ ІІІ отд./.

В случая Началник РПУ – Карлово, както и самото РПУ е част от юридическото лице ОД на МВР – Пловдив, поради което то може и следва да понесе, ако са налице е останалите предпоставки, отговорността по чл.1 ал.1 ЗОДОВ за евентуални причинени вреди на М. от негов незаконосъобразен акт.

Действително и настоящият ответник МВР е юридическо лице, поради което претенцията е и формално допустима за разглеждане, но същият не е надлежен ответник в материалното правоотношение – по осъществяване на специалната деликтна отговорност по чл.1 ал.1 ЗОДОВ.

В случая обособяването на ОД на МВР като отделни юридически лица има и за основна цел–да предостави възможност тези дирекции самостоятелно да се явяват като страни в гражданските правоотношение, респ. да отговарят по претенции на физически и юридически лица чрез своето обособено имущество и бюджет, където е предвиден и органа, издал акта по чл.1 ал.1 ЗОДОВ.

С оглед на това и само на това основание претенцията на М. срещу посочения от него ответник подлежи на отхвърляне, тъй като към самото Министерство, което макар и съгласно цитирания по – горе чл.3 ЗМВР също да е юридическо лице, посоченият Началник не се числи пряко.

Само за пълно на настоящото изложение следва да се спомене и въпроса с характера на акта с оглед приложение на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.

В случая ищецът М. твърди, че е налице хипотеза на незаконосъобразен акт – отмененото с решението на КРС наказателно постановление, поради което следва да се прецени дали всъщност НП е именно такъв акт по смисъла на ЗОДОВ и дали всъщност са налице предпоставките – акт, постановен при или при повод осъществена административна дейност от органи на изпълнително – разпоредителната власт в Държавата и дали този акт е отменен като незаконосъобразен.

В последната насока следва да се има предвид, че е безспорно, че наказателното постановление представлява правораздавателен акт, който се издава по реда, посочен основно в ЗАНН/но и в други отраслови закони/, като с него на определени правни субекти са налагат административни наказания или имуществени санкции за извършени от тях административни нарушения – деяния, нарушаващи установения ред на държавното управление, наказуеми с административно наказание, налагано по административен ред.

В трайната си практика по чл.1 от ЗОДОВ преди влизане в сила на АПК, с който исковете по този член станаха подсъдни на административните съдилища, ВКС на РБ последователно провеждаше разбирането, че посочената дейност е административна – така например решение №1973/30.01. 2002г. по гр.дело №1615/2001г. по описа на ВКС на РБ – непубликувано/в тази насока както нормотворческата, така и правораздавателната дейности на администрацията се разглеждат в съвременната доктрина на административното право и процес като част от присъща за изпълнителната власт дейност, като обосновано се застъпва тезата за “нормативният административен акт” – така докторска дисертация на Веселина Канатова – Бучкова/2007г./, респ. се говори и за “правораздавателният административен акт”.

Напрактика това е резултат и от факта, че дейността на цели звена от административния апарат/например секторите “ПП и КАТ” при областните дирекции на МВР/ е насочена към осъществяване на административно – наказателната отговорност/съставяне на актовете за установяването им и издаване на наказателни постановления по тях/, т.е. по същество тази дейност се е превърнала в съвсем типична за администрацията дейност.

В тази насока след влизане на АПК в сила досежно съдебното производство настъпиха известни колебания в практиката на административното правосъдие, въпреки липсата на нови моменти с оглед материално – правните предпоставки по ЗОДОВ.

Така например с Определение №136/23.11.2007г. по адм.дело №155/2007г., постановено от смесен петчленен състав на ВКС и ВАС на РБ се прие, че при търсена обезвреда в хипотеза на неоснователно наложено и отменено от Съда административно наказание, което следва да се квалифицира като иск с правно основание чл.2 т.3 от ЗОДОВ, компетентен да се произнесе е съответния Съд от системата на общите съдилища в страната.

 Отделно от това с определение №2646 от 10.03.2008 г. на ВАС по адм. д. № 2490/2008 г., III о. се доразви извода по – горе, като се заключи, че в крайна сметка наказателното постановление не е административен акт по смисъла на ЗОДОВ.

Впоследствие обаче с няколко последователни решения на смесени 5 – членни състави на ВКС и ВАС на РБ се отстъпи от последните становища,  като се прие, че в предметния обхват на чл.1 ал.1 ЗОДОВ влиза в пълна степен и търсенето на обезвреда от съответните субекти и в случаите на административни наказания, наложени с НП/извън разбира се тези, наложени от органите по чл.2 ЗОДОВ/, впоследствие отменени, като незаконосъобразни, поради което отговорността за тази отмяна е на съответния правосубектен административния орган, поради което и компетентни да се произнесат по една такава искова претенция са специализираните административни съдилища по реда на АПК/така определения №№39, 43 и 53 всичките от 2008г. по описа на ВАС на РБ и №123/04.04.2008г. по ч.гр.дело №98/2008г. на ВКС на РБ –всичките на 5 –чл. смесени състави/. Т.е. по този начин напрактика се “запази” и продължи практиката на ВКС на РБ по този вид дела.

Или следва де се обобщи, че е налице предпоставката, свързана с акта по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, който е постановен при осъществена административна дейност, като за целта наказателното постановление се приема/приравнява/ на административен акт по чл.1 ЗОДОВ/което понятие не се припокрива с определенията, дадени за административен – било той индивидуален, общ или нормативен акт по АПК/.

В случая настоящият състав намира, че по претенциите за имуществени вреди в общо размер 1 500 лева, от тях 960 лева пропуснати ползи и 540 лева претърпени загуби – ищецът не установи настъпването им в патримониума си.

В тази насока негодни са да обосноват установяването на сочените имуществени вреди – 40 лева за разноски по водене на НАХД №175/2008г. по описа на Районен Съд – Карлово, сумата от 300 лева за неприбрани 100 кг. орехи за 2008г., сумата от 100 лева за неприбрана реколта от 200 кг. екологично чисти ябълки през 2008г. и сумата от 100 лева за несъбрани 500 кг. джанки за плодова ракия през 2008г. – всичките от имот в гр.Трявна, а също така сумата от 960 лева, представляваща пропуснати ползи/печалби/ от неизползването на лекия автомобил “Рено трафик” с рег. №РВ 6667 К за част от 2008г./ като по отношение на пропуснатите ползи, то отмененото НП няма отношение, а такова има отменената като незаконосъобразна ПАМ спрямо ищеца/, представените по делото писмени доказателства.

Що се отнася до твърденията за неимуществени вреди, то от разпитаните по делото свидетели М./съпруга/ и М./брат/ на ищеца не се установяват твърденията на последния за това, а именно че именно това НП е  подронило чувството му за доверие в органите на властта и по – специално на МВР като правозащитен орган, формирало е усещане у него за правна и социална несигурност, причинило е безсъние, породило нуждата от прием на съответни лекарства, болки и страдания, породени от заболяването му от “коксартроза” на дясна тазобедрена става и “гонартроза” на дясна колянна става, тахикардични сърдечни пристъпи с неврогенен характер, като в тази насока единствения медицински документ, представен по делото е от 2009г., т.е. след издаване решението на КРС по приложеното дело, съобщено на М. на 22.12.2008г./ в сила от 06.01.2009г./, когато той е бил оправдан в извършването на вмененото му с НП административно нарушение.

Всичко това обосновава и извода на този Съда за неоснователност на заявените срещу този ответник обективно съединени искове на М., поради което същите следва да бъдат отхвърлени изцяло.

 Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІІ отд., VІІ състав :

Р      Е      Ш      И 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Н.М. *** срещу Министерство на вътрешните работи/МВР/ с адрес на призоваване гр.София, ул.”Шести септември”№29 претенции за присъждане на сумата от 2 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в подронване на чувството му за доверие в органите на властта и по – специално на МВР като правозащитен орган, формиращо усещане за правна и социална несигурност, безсъние, породило нуждата от прием на съответни лекарства, чувство за срам, че е българин, продължително време на дискомфорт в семейството му, болки и страдания, породени от заболяването му от “коксартроза” на дясна тазобедрена става и “гонартроза” на дясна колянна става, тахикардични сърдечни пристъпи с неврогенен характер, сумата от общо 1 500 лева, представляващи претърпени загуби в размер на общо 540 лева, както следва: сумата от 40 лева за разноски по водене на НАХД №175/2008г. по описа на Районен Съд – Карлово, сумата от 300 лева за неприбрани 100 кг. орехи за 2008г., сумата от 100 лева за неприбрана реколта от 200 кг. екологично чисти ябълки през 2008г. и сумата от 100 лева за несъбрани 500 кг. джанки за плодова ракия през 2008г. – всичките от имот в гр.Трявна, а също така сумата от 960 лева, представляваща пропуснати ползи/печалби/ от неизползването на лекия автомобил “Рено трафик” с рег. №РВ 6667 К за част от 2008г., като всичките са настъпила в резултат на наказателно постановление №1302 от 03.07.2008г., издадено от Началник РПУ – Карлово, отменено като незаконосъобразно с Решение №148/15.12.2008г. по н.а.х.дело №175/2008г. по описа на Районен Съд – Карлово, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :

ІІІ серия – Стари табели – МВР (Габрово) – Адм. съд Пловдив

неделя, май 16th, 2010

  

                                                                                    До г-н Председателя

                                                                                     на Адмистративен съд

                                                                                     гр. Пловдив

                                                   ИСК ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

от Димитър Николов Митев, живущ в град Пловдив 4002, ул. ……., ЕГН ……………………….

                                                               СРЕЩУ

                        Районно полицейско управление – град Габрово

                        Уважаеми господин Председател,

на   20.09.2007 г. в град Габрово ми бе съставен АУАН за управление на  МПС със  стари регистрационни табели. Възразих срещу този акт, но възражението ми не бе взето пред вид от Районното полицейско управление в град Габрово и ми бе издадена наказателно постановление за глоба от 20 лв. и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка спиране на притежавания от мен микробус Рено Трафик заради несменените стари табели. В отговор на моя жалба Районният съд в град Габрово отмени наказателното постановление срещу мен като незаконосъобразно и неправилно, а след това  и Окръжната дирекция на полицията в град Габрово отмени заповедта за спиране от движение на споменатия микробус като незаконосъобразна.

                       Уважаеми господин Председател,

                       в  резултат на действията на РПУ – град Габрово аз бях лишен от възможността да ползвам единственото превозно средство, с което разполагам, в продължение на половин година. Причинен ми беше психически и морален тормоз, както и конкретни икономически щети. Във връзка с това, в съответствие с чл. 1 от  Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на гражданите се обръщам към ръководения от Вас административен съд с искане да постанови Районното полицейско управление в град Габрово да ми изплати 1500 лева обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди. Доказателства за претърпените от мен неимуществени и имуществени вреди ще представя допълнително по време на насрочено от Вас съдебно заседание.

                        С уважение: ………………………………….

                                               Димитър Николов Митев

Приложения:

  1. Възражение до РПУ гр. Габрово от Димитър Николов Митев по повод на съставен АУАН.
  2. Наказателно постановление от РПУ гр. Габрово за наложена глоба на Димитър Николов Митев.
  3. Заповед за ППАМ издадена от РПУ гр. Габрово за спиране от движение на микробус Рено Трафик РВ6667К.
  4. Решение на Районен съд гр. Габрово за отмяна на наказателно постановление от РПУ гр. Габрово срещу Димитър Николов Митев.
  5. Заповед на директора на ОДП гр. Габрово за отмяна на заповедта за ППАМ – спиране на микробус Рено Трафик РВ6667К от движение.

В отговор на жалбата си получих следното съобщение от ПАС. (ще бъде публикувано по-късно)

                                                                                                   ХХХ

                                                                                   Административен съд

                                                                            Гр. Пловдив

                                                                            Административно отделение V състав      

                                                    У Т О Ч Н Е Н И Е

от Димитър Николов Митев, ищец по Административно дело № 396/2009 г. /искова молба-админ. Дело вх. № 2994/2009г до Административен съд Пловдив/

         Уважаеми господа съдии,

         1. Внесох държавна такса в размер на 10.00 лв. по сметката на Административен съд  в Пловдив и представих в деловодството на съда платежния документ. Първоначално не внесох такава такса, тъй като останах с впечатление, че съгласно чл.10,   ал. 2 на ЗОДОВ такава такса предварително не се дължи, за  което моля да бъда извинен.

         2.  Налага се още да уточня, че ответник по иска ми е Министерството на вътрешните работи на Република България, представлявано от РПУ Габрово доколкото юридическото лице е МВР, а РПУ Габрово не е самостоятелно юридическо лице.

         3. Претенциите ми  за възмездяване на имуществени вреди, причинени от  незаконосъобразното наказателно постановление  № 3984/18.10.2007, издадено от Началника на РПУ – Габрово и издадената пак от него незаконосъобразна  Заповед за прилагане на принудителни админстративни мерки № 3984/18.10.2007 – спиране  на моя л. а. Рено Трафик РВ 6667 К от движение и отменено  от РС Габрово като неправилно и незаконосъобразно се изразяват в следното:

         а/ във връзка с обжалването на горепосоченото наказателно постановление пред РС – Габрово се наложи три пъти да пътувам от Пловдив до Габрово /за  подаване на жалбата чрез РПУ Габрово до РС Габрово, за явяване на делото и за получаването на заверен препис от присъдата, доколкото без такъв КАТ Пловдив отказа да върне талона на автомобила, а същевременно РС Габрово отказа да ми изпрати заверен препис на решението по пощата, тъй като нямало такава практика. Разходите за пътни  и дневни за тези три пътувания възлязоха общо на 100 лева. Нямам претенции за разходи по подаването на възражението до РПУ Габрово срещу съставения акт, тъй като то бе подадено там от мой познат.

         б/ спирането от движение на единствения ми автомобил предизвика сериозни затруднения за търговската ми дейност що се отнася до снабдяването ми със стока и нейното пласиране. Дълги години осъществявах търговска дейност на седмичните пазари в Чирпан, Карлово и Димитровград. Спирането на микробуса ми от движение доведе при покачващи се цени до намаляване на оборота ми през 2007 г. в сравнение с 2006 от  Това се отрази  на доходите ми и предизвика дискомфорт в семейството ми. Не мога да документирам размера на загубите, но средно седмично престанах да получавам по около 100 лв от търговската си дейност на тези пазари.  Спирането от движение засегна зимния период, когато по-рядко ходех на тези пазари, така че загубите не бяха толкова големи, колкото ако спирането беше през летния период. Готов съм да представя свидетели за търговската си дейност на съответните пазари.

         в/ спирането на автомобила ми от движение попречи да прибера екологически чистата селскостопанска продукция от наследствения ми имот в община Трявна и се наложи да купувам същите продукти в Пловдив с което претърпях значителни щети , а продукцията остана неприбрана и се похаби.

          г/ спирането на автомобила ми от движение лиши  семейството ми от единствения ни автомобил и предизвика допълнителен дискомфорт и напрежение.

        Уважаеми господа съдии,

като имам предвид посоченото по-горе мисля че ще бъде справедливо да ми бъде присъдено обезщетение за причинени имуществени  в размер на минимум 500 /петстотин/ лева          

         4. Много по-големи са неимуществените вреди, които претърпях вследствие на наказателното постановление и особено спирането на автомобила ми в движение. Те се изразяват в следното:

         4а/ тормозът, на който бях подложен с горепосочените незаконосъобразни действия на РПУ Габрово, се отрази негативно върху здравословното ми състояние. На първо място се наруши сънят ми. Събуждах се в малките часове скоро след полунощ и до сутринта не можех да заспя, защото в главата ми се въртяха натрапчиво въпроси от рода на:

–   защо след като съгласно закона за движение по пътищата, член 141, (1) за всяко регистрирано моторно превозно средство се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или временна валидност и моето МПС е с безсрочна регистрация, МВР с подзаконов акт – Наредба І – 45 си позволява да анулира писаното в закона и да ме наказва за това, че не съм пререгистрирал  автомобила си, който, повтарям, е с безсрочна валидност на регистрация.

–  защо след като   в чл. 171 т. 2 на ЗДвП са изброени случаите, в които временно се спират моторните превозни средства от движение и законодателят не е счел за необходимо на такава санкция да подлежат собствениците на автомобили, които не са сменили регистрационнте табели на автомобила си, защо МВР с цитираната наредба като подзаконов акт си позволява противоправно да допълва закона с нова причина за временно спиране на МПС от движение?

–  защо  след като чл. 5 (1) на Закона за националната стандартизация постановява, че българските стандарти се прилагат доброволно, РПУ Габрово ме санкционира за управление на МПС с регистрационни табели, които не отговарят на новия стандарт? //Отделен е въпросът, че смяната на номерата на автомобилите у нас започна с наредба І – 45 на МВР от 2000-та година, когато България вече се бе ориентирала към кандидатстване в ЕС, където от 03.11.1998 г. вече бе в сила Регламент 2411. В изпълнение на наредбата в България бяха подменени милиони автомобилни регистрационни табели и дадени при първа регистрация, които не отговарят на изискванията на този Регламент /на тях липсва символът на ЕС/, въпреки че от 1.1.2007 г. той вече бе задължителен и за България като член на ЕС//.

–    защо новият стандарт не се прилага само за новорегистрираните автомобили, а с наредбата І – 45 му се дава и обратна сила – за регистрирани в миналото МПС?

–    защо властта мобилизира за пререгистрацията около 200 милиона лева от населението за целия период на кампанията и същевременно прави значителни разходи от бюджета за осъществяване на пререгистрацията, от която няма никакъв положителен ефект за собствениците на автомобилите и за бюджета и обществото?

–   защо МВР налага пререгистрацията  на минимум двойно по-високи цени от цените за регистрация в другите страни от ЕС?

–    защо правителството игнорира практиката в другите страни от ЕС, където новият стандарт за регистрационните табели е задължителен само при първа регистрация?

–   защо след като България бе приета за член на ЕС след 1.1.2007 г. МВР продължи да дава при регистрацията на МПС табели, които не отговарят на изискванията на задължителния за всички страни от съюза  Регламент 2411 от 03.11.1998 г. ?

–   защо имаме за министър председател човек, който заяви /на 15.03.06 г. по Канал 1 на БНТ/, че работа на държавата е да подменя номерата на автомобилите, т.е. да регистрира автомобилите и след това да не признава собствената си регистрация?

–  защо правителството и МВР в частност  не пожела да приложи член 171 в който е упоменато, че МПС без застраховка ГО се спира от движение до сключването на такава застраховка, а предпочете да повишава нивото на застрахованост посредством пререгистрация на МПС и смяна на номерата им?

         Уважаеми господа съдии,

         такива и още много други въпроси от подобен род нарушиха нормалният ми сън след като РПУ Габрово издаде посочените по-горе Наказателно постановление и Заповед за ППАМ. Колкото повече наближаваше денят за гледане на делото по жалбата ми в РС Габрово, толкова повече растеше напрежението в мен относно възможното решение на съда. Така през м. март 2008 г. започнах в течение на няколко дни да чувствам остра и непрекъсната болка в областта на сърцето. Знам, че когато болката не отшуми след 15-20 минути, вероятно става дума за инфаркт и потърсих медицинска помощ. При преглеждането ми със скенер бяха открити „Дискретни пунктиформени постинфарктни промени паравентрикуларно и субкортикално по типа промени на церебрална съдова недостатъчност , което според лекарите с които се консултирах означава, че най-вероятно съм прекарал инфаркт на крак. Прилагам копие от заключението на изследването, при необходимост ще представя и снимката от скенера.      

         4б. спирането на автомобила ми от движение предизвика неприятност за мен още и поради това, че имам коксартроза на тазобедрената става и гонартроза на колянната става. Налагаше се много повече да ходя пеша и да страдам от болки, които бяха значителни.

         4в. спирането  на автомобила ми от движение предизвика дискомфорт и напрежение и в семейството ми, тъй като засегнат бях не само аз, а и съпругата ми, тъй като автомобилът ми е само един и е семейна собственост.

         Уважаеми господа съдии,

         като имам предвид описаното в точки 4а, 4б и 4в, моля да осъдите Министерството на вътрешните работи на България, от чието име и по чиито пълномощия е действало РПУ Габрово   да ми изплати освен посочените по-горе 500 /петстотин/ лв. за имуществени вреди още и  1000/хиляда/ лева обезщетение за причиненият ми психически тормоз, увреждане на здравето и болки и страдания с незаконосъобразното Наказателно постановление и особено с незаконосъобразната заповед за прилагане на ПАМ.

              Възпитаван съм в дух на борба с беззаконието и престъпността, в този дух възпитавах и студентите си, докато бях преподавател. В случая просто нямах полезен ход за здравето си, защото ако бях пререгистрирал автомобила си, щях да загубя уважението към себе си като човек, който се е поддал на натиск и е изневерил на принципите си, на закона и морала.  Нещо повече, от началото на 2006 г. аз се опитах да противодействам на приложението на абсурдната и уникална в световен мащаб българска повторна регистрация на регистрирани автомобили. Материалите свързани с този мой опит, като например мои публикувани в централния печат и непубликувани статии, писма до С. Станишев, Пл. Орешарски, омбудсмана Г. Ганев, до комисията за защита от дискриминация,заедно с отговорите от съответните институции, стенограмите от две парламентарни питания до Пл. Орешарски и Меглена Кунева, които бяха проведени по моя инициатива, както и много други, публикувах в мой интернет блог www.mitev.eu . Пиша това за да подчертая, че съвсем съзнателно не смених регистрационните табели на автомобила си и не го пререгистрирах, тъй като бях убеден, че тези действия на правителството и по-конкретно на МВР са незаконосъобразни, което в края на краищата бе потвърдено от решението на РС Габрово за отмяна на наказателното постановление от РПУ Габрово като незаконосъобразно и последвалата отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ –спиране на автомобила ми от движение също като незаконосъобразна.

              Редно е да посоча, че след като РС Габрово определи санкцията за управление на автомобила със стари табели за незаконосъобразна, ми беше съставен отново АУАН от полицаи от РПУ Карлово също за управление на МПС със стари табели, като не пожелаха дори да погледнат документите, които носех със себе си за отмяна на незаконосъобразните санкции, наложени ми от РПУ Габрово и същевременно ехидно подхвърляха, че този път санкцията няма да бъде отменена. За моя радост се оказа, че в България все пак има правосъдие и РС – Карлово също както РС Габрово отмени повторно наложените ми санкции за управление на МПС със стари табели като незаконосъобразни.

              Сега остава незаконосъобразните действия на РПУ Габрово и на РПУ Карлово /срещу РПУ Карлово съм предявил отделен иск/ да бъдат санкционирани от почитаемия Административен съд за да бъде даден урок на МВР в качеството му на правозащитен и правоналагащ орган, че и неговите действия, когато са незаконосъобразни, подлежат на санкция от съда и че за такива действия не само трябва в съответствие със ЗОДОВ да се плаща обезщетение на пострадалите от незаконосъобразните действия, но и на практика, действително се плаща. Смятам че това ще допринесе за намаляване на случаите на произвол и злоупотреба с власт. Според мен това ще бъде от полза за формирането на гражданско общество в Република България и ще даде кураж и на други да се противопоставят на евентуални незаконни действия на властта.

         С уважение:                                    Димитър Николов Митев

Пловдив,

18. 03.09 г.

Приложения:

  1. Годишни отчети от фискалния касов апарат за извършените продажби през 2006 и  2007 г.
  2. Документ за резултат от преглед със скенер.

                                                                                                  XXX

Заключително становище в ПАС с/у МВР /ГБ/

публикувано от DMitev

                                  ЗАКЛЮЧИТЕЛНО СТАНОВИЩЕ

на Димитър Николов Митев, ищец по административно дело № 396/2009 г. на Пловдивски административен съд.

              Уважаеми господин съдия,

               Като гражданин и икономист по професия аз се противопоставих на абсурдното от икономическа и правна гледна точка решение на изпълнителната власт да накара българските граждани единствени в света на монополно високи цени да пререгистрират автомобилите си и да сменят регистрационните им табели. Трудно ми е да опиша безсънните нощи, в които размишлявах върху използването на МВР в противоречие със законоустановените норми в услуга на частни и корпоративни интереси. Днес съм щастлив, че Габровски  районен съд, а след него и Карловски районен съд отмениха като незаконосъобразни издадените срещу мен наказателни постановления за глоби и спиране на автомобила ми от движение заради това, че го управлявам със старите му регистрационни табели. Приемам тези решения на цитираните съдилища за доказателство, че съм бил прав в позицията си за тази уникална за съвременния свят срамна акция за повторно регистриране на регистрирани вече автомобили, както и за доказателство, че в Република България вече има независимо и действащо правосъдие.

               Знам, че ако осъдите МВР, от чието име действаше РПУ Габрово, да изплати исканото от мен обезщетение за причинените от тормоза върху мен и от спирането на единствения ми автомобил от движение, обезщетението ще бъде изплатено не от конкретните виновници за предприетите срещу мен незаконосъобразни действия, а от бюджета. Изхождайки от това, аз предявих иск за общо 1500 лева обезщетение за претърпените от мен имуществени и неимуществени вреди, който в никакъв случай не покрива действителните щети и пропуснати ползи, защото те са много по-големи, като тези по здравето ми са и невъзстановими. Постъпвам така, защото за  мен е от изключително значение преди всичко да бъде даден урок с осъдителна присъда на ответника в лицето на МВР, от чието име действаше РПУ Габрово, а именно, че погазването на законите в република България, дори и когато е от институция като МВР, не може да остане безнаказано. Това ще има и силно превантивно въздействие за да не се допускат в бъдеще незаконосъобразни действия, при които с подзаконови актове се изменят и допълват неправомерно закони и се подлагат на тормоз и унижение българските граждани.

                         Ето защо:

                         Моля, този съд, на основание чл. 1 ал. 1 от  Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, да постанови решение с което да осъди ,  Районното полицейско управление в град Габрово, действало от името на МВР при налагането на санкциите срещу мен, да ми изплати 1500 лева обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди и пропуснати ползи, както и съответни дължими лихви в случай на забавяне на изплащане на обезщетението.

                                                                                                   ХХХ

     

 

 

 

 

 

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е 

Номер               Година  2009, 06.10.            Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІІ отд., V състав

 

   на 16.09.2009 година

 

в открито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: М.Н.

                                        

като разгледа докладваното от СЪДИЯ Я.К. а.х. дело номер 396 по описа за 2009 година и като обсъди :

     Производство пред първа инстанция.

Ищецът Д.Н.М. *** е предявил срещу ответника Министерство на вътрешните работи/МВР/ с адрес на призоваване гр.София, ул.”Шести септември”№29 претенции за присъждане на сумата от общо 1 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в подронване на чувството му за доверие в органите на властта и по – специално на МВР като правозащитен орган, формиращо усещане за правна и социална несигурност, породило нуждата от прием на съответни лекарства, продължително време на дискомфорт в семейството му, болки и страдания, породени от заболяването му от “коксартроза” на дясна тазобедрена става и “гонартроза” на дясна колянна става, тахикардични сърдечни пристъпи с неврогенен характер, а също така и сумата от общо 500 лева, представляващи претърпени загуби и пропуснати ползи както следва: сумата от 100 лева за разноски по водене на НАХД №1172/2007г. по описа на Районен Съд – Габрово и сумата от 400 лева за неприбрана екологично чиста селско-стопанска реколта през 2007г. от имота му в гр.Трявна и за затрудняване и намаляване на търговската му дейност на седмични пазари в Чирпан, Карлово и Димитровград през същата 2007г.

Твърди се от М., че описаните по – горе по вид неимуществени и имуществени вреди са настъпили в сферата му в резултат на издаденото срещу него наказателно постановление/НП/ №3984 от 18.10.2007г. от Началник РПУ – Габрово, отменено като незаконосъобразно с Решение №23/08.02.08г. по н.а.х.дело №1172/2007г. по описа на Районен Съд – Габрово и приложена със Заповед №3984 от 18.10.2007г. на същия Началник принудителна административна мярка – спиране от движение на собствено на М. МПС “Рено Трафик” с ДКН РВ 6667 К, отменена като незаконосъобразна със Заповед рег.№369/28.03.2008г. на Директор ОДП – Габрово.

Ответникът МВР – София не взема становище така заявените обективно съединени претенции на ищеца с основания в чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на исковата молба.

Пловдивският Административен Съд – Трето отделение, пети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Не е спорно между страните, а и от приложеното  НАХД №1172/2007г. по описа на Районен Съд – Габрово се установява, че с наказателно постановление №3984 от 18.10.2007г., издадено от Началник РПУ – Габрово, е наложено на ищеца М. административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.185, предл. първо ЗДвП.

Със съдебното решение по делото от 08.02.2008г. състав на Районен съд – Габрово отменил оспореното в това производство НП, като приел, че същото е незаконосъобразно, тъй като е следвало същия да бъде сакциониран по чл.175 ал.1, т.1 ЗДвП, а не по посочения в НП чл.185 ЗДвП.

Заповедта, с която е била приложена принудителната административна мярка – спиране от движение на собственото на М. МПС – тази на Началник РПУ – Габрово, е била на свой ред също отменена, но по реда на йерархическия административен контрол от Директор ОДП – Габрово с негова Заповед рег.№369/28.03.2008г.

С исковата си молба М. е изложил детайлно фактическите основания /обстоятелствената част/ на всяка една от претенциите си за имуществена и неимуществена обезвреда от ответника, като в това производство сочи, че именно цитираните отменени по съответния ред НП и принудителна административна мярка са породили описания комплекс от вреди в сферата му.

Преди всичко следва да се посочи, че не е спорно, че за да се реализира отговорността по чл.1 ал.1 ЗОДОВ следва да са налице предпоставките, посочени в цитираната новела, а именно: настъпили вреди/от имуществен или неимуществен характер/, признати за незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица, част от държавния или общински апарат, но действащи при или по повод осъществявана от тях административна дейност, а също така и наличие на причинно – следствена връзка между вредите в сферата на увреденото лице и незаконните актове, действия или бездействия на лицата, осъществили конкретната административна дейност.

Що се отнася до изискването за наличие на вина, като предпоставка за възникването на задължението за обезвреда, то тук такава не е необходимо да се установява, доколкото последната не е законоворегламентирана предпоставка по ЗОДОВ, т.е. изследване субективното отношение на лицето, осъществило незаконосъобразната административна дейност било като е издало дефектен административен акт, било като е осъществило незаконно действие или е бездействало неоправдано, не е необходимо. Или в последната насока е налице пълно сходство с хипотезата на чл.49 ЗЗД, при която говорим за т.н. “обективна” отговорност, при която виновно поведение не се търси, тъй като това не част от фактическия състав на съответния вид специална деликтна отговорност.

Следва да се има предвид, съобразно изложеното по – горе и кръга “правоимащи” субекти, можещи да търсят обезвреда по този ред, който с допълнението на чл.1 ал.1 ЗОДОВ ДВ бр.105/2005г. бе разширен и с категорията “юридическите лица”, а също така и разширението на кръга на отговарящите за вредите правни субекти, направено с изменението с ДВ бр.30/2006г., като наред с Държавата бяха посочени и общините/по отношение на последните и преди това изменение обаче съдебната практика прилагаше специалния режим на отговорност по чл.1 ЗОДОВ/.

Следва да се има предвид също така, че досежно предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, които по силата на ал.2 на същия член се разглеждат по реда, установен в АПК, е необходимо да е налице: ако вредите са от незаконосъобразен административен акт – отмяната му по съответния за това ред, докато при  незаконосъобразно действие или бездействие – същите се установява от Съда, пред който е предявен иска за обезщетение.

От тази гледна точка е безспорно, че ищецът е физическо лице. От друга страна ответник е Министерство на вътрешните работи, което съобразно чл.3 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/ е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл.7 от последния закон искът следва да се предяви срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл.205 АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице/каквато бе практиката и преди тази изрична законова норма съобразно ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС на РБ/.

От изложеното следва, че както ищецът, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното/по възникване на фактическия състав на отговорността/ следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор.

В случая цитираните актове – НП и Заповед за прилагане на ПАМ са издадени на дата 18.10.2007г. от Началник РПУ – Габрово, което учреждение е било структурна част от  Областна дирекция “Полиция” – Габрово/съгласно нормата на чл.14 ал.2 ЗМВР, действалата към този момент/, като в чл.12 ал.4 от Закона е посочено, че ОДП – Габрово е юридическо лице.

С изменението на ЗМВР с ДВ бр.69/2008г. областните дирекции “Полиция” за преобразувани в Областни Дирекции/ОД/ на МВР, като съгласно § 109 от ПЗР на ЗИД ЗМВР ДВ бр.69/2008г. създадените с този закон ОД на МВР са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на областните дирекции “Полиция”.

При това положение на нещата основния момент с оглед преценката за основателността за обективно съединените претенции с оглед отговора за въпроса кое юридическо лице следва да понесе евентуалната отговорност е къде точно организационно или бюджетно е включен административният орган, от чийто незаконосъобразен акт, действия или бездействия, са произтекли тези вреди/в този смисъл мотивите на Определение №9375 от 10.07.2009г. по адм. дело №7482/2009г. на ВАС на РБ ІІІ отд./.

В случая Началник РПУ – Габрово, както и самото РПУ е част от юридическото лице ОД на МВР – Габрово, поради което то може и следва да понесе, ако са налице е останалите предпоставки, отговорността по чл.1 ал.1 ЗОДОВ за евентуални причинени вреди на М. от негови незаконосъобразни актове.

Действително и настоящият ответник МВР е юридическо лице, поради което претенцията е и формално допустима за разглеждане, но същият не е надлежен ответник в материалното правоотношение – по осъществяване на специалната деликтна отговорност по чл.1 ал.1 ЗОДОВ.

В случая обособяването на ОД на МВР като отделни юридически лица има и за основна цел–да предостави възможност тези дирекции самостоятелно да се явяват като страни в гражданските правоотношения, респ. да отговарят по претенции на физически и юридически лица чрез своето обособено имущество и бюджет, където е предвиден и органът, издал акта по чл.1 ал.1 ЗОДОВ.

С оглед на това и само на това основание претенцията на М. срещу посочения от него ответник подлежи на отхвърляне, тъй като към самото Министерство, което макар и съгласно цитирания по – горе чл.3 ЗМВР също да е юридическо лице, посоченият Началник не се числи пряко.

Само за пълно на настоящото изложение следва да се спомене и въпроса с характера на акта с оглед приложение на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.

В случая ищецът М. твърди, че е налице хипотеза на незаконосъобразни актове, отменени – с решението на ГРС/наказателното постановление/ и на по – горестоящия административен орган/Директор ОДП – Габрово/, поради което следва да се прецени дали всъщност НП и Заповедта са именно такива актове по смисъла на ЗОДОВ и дали всъщност са налице предпоставките – акт, постановен при или при повод осъществена административна дейност от органи на изпълнително – разпоредителната власт в Държавата и дали този акт е отменен като незаконосъобразен.

В последната насока и само по отношение на първия посочен акт следва да се има предвид, че е безспорно, че наказателното постановление представлява правораздавателен акт, който се издава по реда, посочен основно в ЗАНН/но и в други отраслови закони/, като с него на определени правни субекти са налагат административни наказания или имуществени санкции за извършени от тях административни нарушения – деяния, нарушаващи установения ред на държавното управление, наказуеми с административно наказание, налагано по административен ред.

В трайната си практика по чл.1 от ЗОДОВ преди влизане в сила на АПК, с който исковете по този член станаха подсъдни на административните съдилища, ВКС на РБ последователно провеждаше разбирането, че посочената дейност е административна – така например решение №1973/30.01. 2002г. по гр.дело №1615/2001г. по описа на ВКС на РБ – непубликувано/в тази насока както нормотворческата, така и правораздавателната дейности на администрацията се разглеждат в съвременната доктрина на административното право и процес като част от присъща за изпълнителната власт дейност, като обосновано се застъпва тезата за “нормативният административен акт” – така докторска дисертация на В.К. – Б./2007г./, респ. се говори и за “правораздавателният административен акт”.

Напрактика това е резултат и от факта, че дейността на цели звена от административния апарат/например секторите “ПП и КАТ” при областните дирекции на МВР/ е насочена към осъществяване на административно – наказателната отговорност/съставяне на актовете за установяването им и издаване на наказателни постановления по тях/, т.е. по същество тази дейност се е превърнала в съвсем типична за администрацията дейност.

В тази насока след влизане на АПК в сила досежно съдебното производство настъпиха известни колебания в практиката на административното правосъдие, въпреки липсата на нови моменти с оглед материално – правните предпоставки по ЗОДОВ.

Така например с Определение №136/23.11.2007г. по адм.дело №155/2007г., постановено от смесен петчленен състав на ВКС и ВАС на РБ се прие, че при търсена обезвреда в хипотеза на неоснователно наложено и отменено от Съда административно наказание, което следва да се квалифицира като иск с правно основание чл.2 т.3 от ЗОДОВ, компетентен да се произнесе е съответния Съд от системата на общите съдилища в страната.

 Отделно от това с определение №2646 от 10.03.2008 г. на ВАС по адм. д. № 2490/2008 г., III о. се доразви извода по – горе, като се заключи, че в крайна сметка наказателното постановление не е административен акт по смисъла на ЗОДОВ.

Впоследствие обаче с няколко последователни решения на смесени 5 – членни състави на ВКС и ВАС на РБ се отстъпи от последните становища,   като се прие, че в предметния обхват на чл.1 ал.1 ЗОДОВ влиза в пълна степен и търсенето на обезвреда от съответните субекти и в случаите на административни наказания, наложени с НП/извън разбира се тези, наложени от органите по чл.2 ЗОДОВ/, впоследствие отменени, като незаконосъобразни, поради което отговорността за тази отмяна е на съответния правосубектен административния орган, поради което и компетентни да се произнесат по една такава искова претенция са специализираните административни съдилища по реда на АПК/така определения №№39, 43 и 53 всичките от 2008г. по описа на ВАС на РБ и №123/04.04.2008г. по ч.гр.дело №98/2008г. на ВКС на РБ –всичките на 5 –чл. смесени състави/. Т.е. по този начин напрактика се “запази” и продължи практиката на ВКС на РБ по този вид дела.

Или следва де се обобщи, че е налице предпоставката, свързана с акта по чл.1 ал.1 ЗОДОВ/по отношение на НП/, който е постановен при осъществена административна дейност, като за целта наказателното постановление се приема/приравнява/ на административен акт по чл.1 ЗОДОВ/което понятие не се припокрива с определенията, дадени за административен – било той индивидуален, общ или нормативен акт по АПК/.

В случая настоящият състав намира, че по претенциите за имуществени вреди в общо размер общо 500 лева, от които 100 лева претърпени загуби и 400 лева пропуснати ползи – ищецът не установи настъпването им в патримониума си. По делото напрактика няма нито едно годно доказателство в посочената насока, като извод за релевантните факти не може да бъде почерпен дори от показанията на св.Митева – съпруга на ищеца, дадени в с.з. на 03.06.2009г., а още по – малко от представените разпечатки от фискална памет на лист 13 от делото, които не могат да бъдат съотнесени към сферата на М..

Що се отнася до твърденията за неимуществени вреди, то от разпитания по делото свидетел Митева/ не се установяват твърденията на последния за това, а именно че именно това НП и Заповед за налагане на ПАМ е  подронило чувството му за доверие в органите на властта и по – специално на МВР като правозащитен орган, формирало е усещане у него за правна и социална несигурност, породило нуждата от прием на съответни лекарства, болки и страдания, породени от заболяването му от “коксартроза” на дясна тазобедрена става и “гонартроза” на дясна колянна става, тахикардични сърдечни пристъпи с неврогенен характер, като в тази насока представените по делото медицински документи – тези на листове 14 и 33 – 35 от делото доколкото установяват здравасловни проблеми, то или касаят заболявания резултат от многогодишни изменения на организма, или не може да се установи пряката причинна връзка с отмяната на посочените два акта, или са от преди издаването им/така например документът на лист 34, който е от дата 22.11.2006г./.

Всичко това обосновава и извода на този Съда за неоснователност на заявените срещу този ответник обективно съединени искове на М., поради което същите следва да бъдат отхвърлени изцяло.

 Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІІ отд., V състав :

Р      Е      Ш      И 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Н.М. *** срещу Министерство на вътрешните работи/МВР/ с адрес на призоваване гр.София, ул.”Шести септември”№29 претенции за присъждане на сумата от общо 1 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в подронване на чувството му за доверие в органите на властта и по – специално на МВР като правозащитен орган, формиращо усещане за правна и социална несигурност, породило нуждата от прием на съответни лекарства, продължително време на дискомфорт в семейството му, болки и страдания, породени от заболяването му от “коксартроза” на дясна тазобедрена става и “гонартроза” на дясна колянна става, тахикардични сърдечни пристъпи с неврогенен характер, а също така и сумата от общо 500 лева, представляващи претърпени загуби както следва: сумата от 100 лева за разноски по водене на НАХД №1172/2007г. по описа на Районен Съд – Габрово и сумата от 400 лева за неприбрана екологично чиста селско-стопанска реколта през 2007г. от имота му в гр.Трявна и за затрудняване и намаляване на търговската му дейност на седмични пазари в Чирпан, Карлово и Димитровград през същата 2007г., които вреди да са настъпили в сферата на М. в резултат на издаденото срещу него наказателно постановление/НП/ №3984 от 18.10.2007г. от Началник РПУ – Габрово, отменено като незаконосъобразно с Решение №23/08.02.08г. по н.а.х.дело №1172/2007г. по описа на Районен Съд – Габрово и приложена със Заповед №3984 от 18.10.2007г. на същия Началник принудителна административна мярка – спиране от движение на собствено на М. МПС “Рено Трафик” с ДКН РВ 6667 К, отменена като незаконосъобразна със Заповед рег.№369/28.03.2008г. от Директор ОДП – Габрово, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :

ІІ серия – Нов акт, глоба, МВР, съд.

четвъртък, май 13th, 2010

ІІ серия – МВР и съд за старите табели.

публикувано от DMitev

След като РС Габрово отмени НП на РПУ Габрово, а директорът на ОДП Габрово отмени със своя заповед Заповедта за спиране на автомобила ми от движение, издадена от началника на РПУ Габрово, въоръжен с тези документи аз започнах спокойно да пътувам без пререгистрация и смяна на старите табели.

Спокойствието ми продължи до 31 май 2008 г., когато на разклона за село Куртово в посока Калофер ме спряха полицаи от РПУ Карлово. Напразни бяха опитите ми да ги накарам да се запознаят със съдебното решение и заповедта на директора на ОДП Габрово. А единият от тях дори ехидно заяви, че този път съдът нямало да ми отмени глобата и спирането от движение. След около 20 минути напразни опити да обясня на полициаите, че действията им са незаконни, вече разполагах с нов АУАН, (но не разполагах с талона на автомобила и с контролния талон, които ми бяха иззети) пак за управление на автомобила със стари табели. В акта записах единствено това, че полицаите категорично са отказали да се запознаят с предложените от мен документи от съда и полицията. Подписах и си помислих, че са взети мерки срещу мен във връзка с блога ми. Целият треперех от възмущение и жена ми, която пътуваше с мен, се уплаши да не би да получа инфаркт и предложи първо да си почина, че тогава да продължим пътуването. Сложих един валидол под езика си и след малко, като прибрах останалата документация, продължихме пътуването.

                                                                                                     ХХХ

Акт за установяване на административно нарушение от РПУ Карлово

Втори акт за стари табели на буса

публикувано от DMitev

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
Серия А АКТ №——————————– 060886
за установяване на административно нарушение
Днес, 31.05.2008 г. подписаният Тодор Георгиев Стоянов, на длъжност мл. Автоконтрольор при РПУ – Карлово КАТ – ПП в присъствието на свидетелите 1. Иван Георгиев Треновски /очевидец, присъствувал при установяване на нарушението или при съставяне на акта, РПУ Карлово КАТ – ПП, ЕГН 7202244460
Съставих настоящия акт против Димитър Николов Митев, ЕГН …………….., род. в с. Маруцековци, област Габрово, живущ в гр. Пловдив, обл. Пловдив, ул. …………. на длъжност пенсионер св-во № 238738619 категория „В” води се на отчет в КАТ – Пловдив, за това, че на 31.05.2008 г. около 15,50 часа на РП – І – 6 при км. 265 + 608 метра до разклона за с. Куртово, обл. Пловдив управлява лек автомобил „Рено Трафик” с рег. № РВ 6667 К /стар образец/, което е спряно от движение, без разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи, с което е нарушил чл. 177 /1/ т. 4 от ЗДвП………………………………………………………………………………………………………..
Иззех като доказателства Контр. Талон № 3317074 , Св-во за р-я на МПС № 109377 Серия – Р.
Запознах се със съдържанието на акта и правя следните пояснения и възражения: Подписаните служители на КАТ отказаха да уважат съдебно решение на РС Габровоя и заповед на директора на ОДП – Габрово за отмяна на заповед № 3984 от 18.10.2007 г. за ППАМ.
АКТОСЪСТАВИТЕЛ: подписът не се чете НЕНарушител: подписът не се чете.
Свидетели: 1. Не се чете Дата на подписване на акта от нарушителя:
2. Не се чете 31.05.2008 г.
Забележка: Отказът на нарушителя да подпише акта се установява с подпис на един свидетел…………………………………………………………………………………………….Настоящият акт се състави в 4 еднообразни екземпляра.
Р А З П И С К А
Подписаният Димитър Николов Митев, получих препис на акта, уведомявам, че в 3-дневен срок мога да направя допълнителни обяснения и възражения. Задължавам се при промяна на адресите да посочвам новите. Подпис: не се чете. Дата на получаване препис от акта: 31.05.2008 г.
Забележка. Настоящият екземпляр замества к. талон за срок от 1 месец.

Преписа изготвих аз, Димитър Николов Митев и гарантирам за неговата достоверност.
/При преписа на акта, тъй като поради лошата четливост не можеше да бъде сканиран, съм затруднен да разчета точно записания № на иззетия като доказателство контролен талон и не мога да гарантирам, че правилно съм го преписал. Длъжен съм да посоча още, че когато поискаха да се подпиша като нарушител, написах пред нарушител приставката НЕ, тъй като ми е обидно да бъда считан за нарушител, след като не съм нарушил по никакъв начин ЗДвП . Служителите на КАТ- ПП Карлово са описали нарушение в акта по чл. 177 /1/ , т. 5, а след това са записали че съм нарушил чл. 177 /1/ т. 4. която гласи:” 4. Който управлява пътно превозно средство, което е извънгабаритно, без да спазва установения за това ред.” Категорично отказаха да се запознаят и да уважат представените от мен съдебно решение за отмяна на глоба за старите табели /високомерно заявявайки „Този път няма да Ви я отменят”/ и заповед на директора на ОДП Габрово за отмяна на заповедта за спиране на буса от движение и същевременно не са в състояние да оформят както трябва един акт, посочвайки неправилна точка на чл. 177 ал. 1/

 

След като се завърнахме в Пловдив, написах следното възражение до РПУ Карлово.

Възражение до РПУ Карлово

публикувано от DMitev

До г-н началника
на РПУ гр. Карлово

В Ъ З Р А Ж Е Н И Е
от Димитър Николов Митев, живущ в гр. Пловдив, ул. …………….., ЕГН ………….. срещу акт № 060886 от 31.05.2008 г., съставен ми от мл. автоконтрольор Тодор Г. Стоянов.

Уважаеми господин началник,
Възразявам срещу съставения акт и настоявам да го отмените, тъй като микробусът Рено Трафик с регистрационен № РВ 6667 К към момента на съставяне на акта не е спрян от движение, видно от преписа на Заповед на директора на ОДП гр Габрово за отмяна на заповед за ППАМ на началника на РПУ гр. Габрово, с която микробусът ми бе спрян от движение и която прилагам към настоящото възражение. На базата на тази заповед КАТ – ПП Пловдив през м. април 2008 г. ми върна контролния талон и микробусът отново бе в движение. Странно впечатление ми направи нежеланието на подчинените Ви служители да се запознаят с Решение на Габровски районен съд за отмяна на наказателно постановление за глоба за управление на микробуса ми със стари регистрационни табели като неправилно и незаконосъобразно. Нямам информация бусът ми да е бил спиран от движение по друг повод. Никога не бих управлявал притежаваното от мен МПС, ако то бе спряно от движение, както и не управлявах микробуса си през периода, в който бе в сила отменената вече заповед на началника на РПУ Габрово за спиране от движение на този микробус, въпреки че това ми причини загуби от неимуществен и имуществен характер.
Поведението на подчинените Ви служители /които между другото са сбъркали и са посочили член на ЗДвП, който не съответства на описаното в акта нарушение, което според тях съм извършил/ ме кара да си мисля, че е възможно срещу мен да са предприети репресивни стъпки заради моя блог www.mitev.eu в Интернет, в който отдавна критикувам правителството на Сергей Станишев и така наречения политически елит за уникалната в световен мащаб гавра със закона и морала и груба злоупотреба с власт, каквато беше пререгистрацията на автомобилите в периода след 2000 г. и особено през 2006 г. и до момента. По друг начин ми е трудно да си обясня нежеланието им изобщо да се запознаят и да се съобразят с предоставените от мен документи, въпреки че решенията на съда трябва да са задължителни и за КАТ – ПП.
Държа да Ви уведомя, че бих желал да накажете въпросните служители за причинения ми тормоз и за неуважението, проявено от тях към българския съд. Освен това е коректно да Ви съобщя, че съставеният акт, настоящото възражение и Вашият отговор, независимо от неговия характер, ще бъдат публикувани в блога ми в Интернет, за да става достояние на широката общественост как определени среди в България използват КАТ – ПП като инструмент за осъществяване на държавен рекет и унижаване на българските граждани.
С уважение: Димитър Николов Митев,
Пловдив, 02.06.2008 г.

Приложение: 1. Копие от решение на Габровски районен съд за отмяна на наложената ми глоба за управление на притежавания от мен микробус със стари табели.
2. Копие от заповед на директора на ОДП – Габрово за отмяна на заповед на началника на РПУ Габрово за ППАМ с която бе спрян от движение микробуса ми.

В отговор на възражението  РПУ Карлово ми изпрати следното писмо:

Отговор от РПУ Карлово на възражение срещу акта

публикувано от DMitev

Отговор на РПУ Карлово

 След горецитираното писмо получих и следното Наказателно постановление:

Второ наказателно постановление

Наложи се да извървя отново пътя, който вече бях извървял след получаването на НП и ЗППАМ в Габрово. Само че в случая липсваше Заповед за прилагане на принудителни административни мерки за спиране на автомобила ми от движение, тъй като друга освен отменената никога не ми е издавана. Обжалвах глобата от 100 лв., наложена ми за управление на МПС спряно от движение без разрешение на съответния контролен орган.

Написах следната жалба, която чрез РПУ Карлово изпратих до РС Карлово.

Възражение за втората глоба до РС Карлово.

публикувано от DMitev                                                                                                         Чрез РПУ гр. Карлово

                                                                                                         До Районен съд Карлово

                                                            Ж  А  Л  Б  А  

От Димитър Николов Митев, ЕГН ……………, ЛК …………….. изд. на 09.06.2000 г. от МВР Пловдив, живущ в гр. Пловдив, ул. …………………, ПКод 4002

срещу

Наказателно постановление  № 1302/08, Карлово, 03.07.2008 г., издадено от Иван Донев Иванов на длъжност началник  на РПУ Карлово към ОДП Пловдив с което ми е наложена глоба по чл. 177 ал. 1, т. 4 предл. 1 от ЗДвП в размер на 100 лева. Наказателното постановление ми бе връчено на 28.08.2008 г.

Мотиви:

  1. Наказателното постановление е аргументирано с твърдението, че съм управлявал МПС  с рег. № РВ 6667 К със стари регистрационни табели, което е спряно от движение, без разрешение на службата за контрол на МВР. Освен това в Писмо от РПУ Карлово изх. № 4335 от 11.06.2008 г. е посочено, че въпросното мое МПС е било спряно от движение считано от 01.06.2006 г.

Във връзка с това заявявам, че до 20.09.2007 г., когато в гр. Габрово ми бе съставен акт за управление на МПС със стари регистрационни табели, тоест от 01.06.2006 г. до 20.09.2007 г. не ми е бил съставян никакъв акт, съответно не ми е било издавано никакво наказателно постановлнение, поради което не съм могъл да знам за спирането от движение на личното ми МПС. По тази причина естествено не съм могъл и да обжалвам подобна санкция.

Случаите, в които МПС се спират временно от движение са посочени в чл.171 т.2 от ЗДвП и са свързани предимно с технически неизправности. Сред тях няма „управляване на МПС със стари табели.” Освен това според наредба 1 –45.
Чл. 40. (1) Превозните средства се спират от движение временно:
1. при условията и по реда на чл. 171, т.2 ЗДП;
2. по искане на собственика.
(2) На временно спрените от движение превозни средства се изземва част втора на свидетелството за регистрация и се поставя знак „СПРЯН ОТ ДВИЖЕНИЕ“.

Никой от посочените по-горе нормативни документи не предвижда спиране от движение на автомобили заради стари табели, поради което очевидно не е редно автомобилът ми да бъде спиран от движение по  причина че е управляван със стари табели.

  1. След като на 20.09.2007 г. ми бе съставен цитирания акт в Габрово аз възразих, но РПУ Габрово не уважи възражението ми и ми издаде НП за глоба от 20 лева и ЗППАМ – спиране на МПС от движение. След получаването на въпросните документи подадох жалба до Районен съд Габрово чрез РПУ Габрово и през м. март Районен съд Габрово отмени наложената глоба като неправилна и незаконосъобразна, а след това и директорът на ОДП Габрово издаде заповед за отмяна на заповедта за ППАМ – спиране на МПС-то ми от движение.
  2. Разполагайки с решението на Районен съд Габрово и заповедта за отмяна на спирането от движение на автомобила, аз естествено започнах отново след около пет месеца принудително неизползване да го управлявам и ползвам. В такава ситуация ме спряха служителите на РПУ Карлово и съставиха на 31.05.2008 г. акт, който е послужил като основа за издаването на НП срещу което възразявам и настоявам да бъде отменено. ДЛЪЖЕН СЪМ ДА ОТБЕЛЕЖА, ЧЕ ВЪПРОСНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ ВЪОБЩЕ НЕ ПОЖЕЛАХА ДА ПОГЛЕДНАТ ПРЕДСТАВЕНИТЕ ОТ МЕН СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ НА ГАБРОВСКИ РС И ЗАПОВЕД НА ДИРЕКТОРА НА ОДП ГАБРОВО. Според мен това се дължи очевидно на предварителна инструкция по повод на моя интернет страница www.mitev.eu в която съм публикувал остри критични материали срещу уникалната в световен мащаб повторна регистрация на регистрирани автомобили. Налагането на повторна глоба приемам като репресия за изразяваните от мен позиции по адрес на действията на правителството на тройната коалиция.
  3. Не смених регистрационните табели на микробуса си поради това, че считам проведената кампания за класически пример на злоупотреба с власт с цел набавяне на облага за свързани с властта кръгове. Освен това, въпреки многократното ми запознаване със ЗДвП не открих в него предвидено спиране от движение поради управление със стари табели. Наредбата за смяната на табелите като подзаконов акт на изпълнителната власт не може да изменя и допълва закони а това всъщност изпълнителната власт с поведението си упорито прави. Не смених регистрационните си табели и поради това, че като гражданин на страна членка на ЕС бих се съгласил да бъда дискриминиран доколкото в останалите страни от съюза няма задължителна, а само доброволна смяна на номерата за колите със стара регистрация. В заключение, ако бях си сменил табелите, щях да получа както останалите граждани на страната, примирили се с тази гавра със закона и морала, регистрационни табели които не отговарят на Регламент 2411 от 03.11.1998 г. на ЕС, защото в тях липсва символът на ЕС – кръгът с 12 звезди.
  4. Като имам предвид горепосочените обстоятелства настоявам Районен съд Карлово да отмени атакуваното от мен Наказателно постановление и вярвам, че това ще бъде направено.

Приложение:

  1. Наказателно постановление № 1302/08 от 03.07.2008 г. /предмет на възражението/
  2. Акт № 060886 от 31.05.2008 г. от автоконтрольор към РПУ Карлово.

      3.Решение на РС Габрово за отмяна на НП и глоба за управление на МПС със стари табели.

      4.  Заповед на директора на ОДП Габрово за отмяна на заповед за ППАМ.

             С уважение: Димитър Николов Митев /п/

Гр. Пловдив, 01.09.2008 г.

Тъй като освен писмото от РПУ Карлово, публикувано по-горе, нямах друг документ за спирането на автомобила ми от движение, обърнах се със следното писмо до ОДП – Пловдив да ми бъде представен такъв документ.

Жалба за липса на документ- КАТ

публикувано от DMitevДО Г-Н началника на

сектор Пътна полиция

към окръжна дирекция на МВР

ПЛОВДИВ

Вх. № ВЕ/КАТ – 24660 от 23.09.2008 г.

Ж А Л Б А

от Димитър Николов Митев, ЕГН ……………………, лична карта №…………………, живущ в гр. Пловдив, улица ……………….

Уважаеми господин Началник,

на 20 септември 2007 г. пътни полицаи от гр. Габрово ми съставиха акт за управление на МПС със стари регистрационни табели. РПУ Габрово не уважи възражението ми и издаде Наказателно постановление за глоба от 20 лв. и заповед за прилагане на принудителна административна мярка спиране на притежаваното от мен МПС с рег. № РВ 6667 К. След обжалване в РС Габрово наказателното постановление бе отменено като неправилно и незаконосъобразно, а след това и ОДП Габрово отмени заповедта за спиране на автомобилът ми от движение. Това стана през м. март 2008 г.

За моя голяма изненада на 31 май 2008 г. полицаи от РПУ Карлово ми съставиха отново акт за управление на същото МПС със стари табели като въобще не пожелаха да погледнат съдебното решение и заповедта за отмяна на спирането от движение на автомобила ми. В момента обжалвам пред РС Карлово наложената глоба от 100 лв. и съм убеден, че тя ще бъде отменена. Наказателното постановление обаче този път е мотивирано с твърдението, че съм управлявал на посочената дата МПС което е спряно от движение от 1.06.2006 г.

В момента отново не мога да ползвам автомобила си поради тази причина и търпя щети. Възнамерявам да се обърна към административния съд за решаване на казуса. Подчертавам, че през 2006 г. не ми е бил съставян никакъв акт и не ми е било издавано никакво наказателно постановление. По тази причина се обръщам към Вас с искане

да ми бъде предоставен документът, с който е бил спрян микробусът ми от движение /ако въобще е спрян/ за да го обжалвам по съответния съдебен ред или евентуално ако имате съответните права да отмените спирането от движение на личния ми автомобил с посочения по-горе регистрацицонен номер.

Държа да отбележа, че през м. април 2008 г., когато ми бе върнат талонът на автомобила след историята с отмяната на ЗППАМ и наказателното постановление за глоба от 20 лв. от Габровския районен съд и ОДП Габрово, в информационния масив на КАТ автомобилът ми не фигурираше като спрян от движение.

Подозирам че във връзка с моята интернет страница www.mitev.eu , в която публикувам всички свои писма до отговорни фактори във властта, статии във вестници и други материали срещу престъпната и единствена в цивилизования свят насилствена повторна регистрация на регистрирани автомобили в България, се прави опит да бъда санкциониран без да съм извършил нарушение на ЗДвП и със задна дата, в нарушение на Закона за административните нарушения и наказания.

Вярвам, че ще направите това, което зависи от Вас, за да бъде прекратен тормозът, упражняван върху мен от служителите на КАТ Пътна полиция, защото не съм извършил никакво нарушение на ЗДвП. В дадената ситуация като гражданин на страна членка на Европейския съюз аз съм подложен на дискриминация доколкото в никоя друга страна собствениците на автомобили не са принуждавани да регистрират повторно веднаж регистрирани автомобили.

С уважение: Димитър Николов Митев

Документ за наложеното спиране на микробуса не ми бе предоставен. Вместо това ми бе изпратено посоченото по-долу писмо, с което бях насочен към търсенето му  при съставителя на наказателното постановление – РПУ – Карлово.

До края на м. септември жалбата ми до РС Карлово не бе препратена от РПУ Карлово в нарушение за нормативно установения срок. Наложи се да се обаждам по телефона и да предупреждавам, че ако не бъде изпратена жалбата ми ще се обърна директно към съда. От РПУ Карлово ми отговориха, че липсвал някакъв документ от КАТ – Пловдив. След разговор с юриста на КАТ  Пловдив същият бе изпратен и жалбата ми попадна през м. октомври в Районен съд Карлово. Делото бе насрочено за края на м. ноември.

Второ съдебно решение за отмяна на глоба

публикувано от DMitev

След това оставаше да чакам изтичането на срока за обжалване на Решението, който изтичаше в началото на м. януари. МВР не обжалва решението и то влезе в сила в началото на м.януари. Тогава отидох в КАТ – Пловдив за да си получа иззетия контролен талон и талона на автомобила. Юристът на КАТ ми каза, че не може да ми върне документите без разрешение на началника на КАТ и ме насочи към комисар Господинов. Той от своя страна ме заведе при началника, г-н Новаков. Господин Новаков ми каза, че може да ми издадат удостоверение за временно ползване на МПС, което ще бъде удължавано всеки месец ДОКАТО СМЕНЯ  РЕГИСТРАЦИОННИТЕ ТАБЕЛИ на автомобила си. Приех това като подигравка с усилията ми до този момент и отказах. Последва повишен тон от страна на  началника, който, след като му казах, че не съм му подчинен и не е редно да ми повишава тон,  защото като данъкоплатец и аз го издържам, заяви, че не ми е повишавал тон. След няколкочасово умуване и разправии в крайна сметка комисар Господинов взе заповедта на директора на ОДП Габрово за  отмяна на ЗППАМ и ме накара да напиша на ръка следното заявление:

Същевременно г-н Господинов  ми заяви, че в бъдеще само ще бъда глобяван с глоби, който не подлежат на обжалване по съдебен ред и няма да спират автомобила ми от движение, тъй като съдът отменял глобите заради заповедта за спиране от движение. С други думи обещано ми бе тормозът да продължава. Документите ми бяха върнати, но заповед, отменяща спирането на автомобила от движение, което уж е наложено от 01.06.2006 г. така и не последва. Вероятно са счели, че няма нужда от такава след издадената от директора на ОДП Габрово Заповед за отмяна на ЗППАМ. Излязох от сградата на КАТ с документите в ръце и силно разстроен от начина, по който бе процедирано докато ми бъдат върнати. Няколко дни не можех да избия от главата си мислите за това. Така се стигна до момента, в който, намирайки се в банка ДСК за превод на здравна осигуровка и осигурителна  вноска за назначения от мен работник по договор с Бюрото по труда, получих сърдечен тахикардичен пристъп и се наложи екип на Бърза помощ в един от коридорите на банката да стабилизира работата на сърцето ми.