Archive for януари, 2009

Статия за изборите изпратена във в-к Сега

петък, януари 23rd, 2009

Статията бе посрещната с мълчание от редакцията и към днешна дата, 14. март, месец и половина след като я изпратих, няма реален шанс да бъде публикувана.

КАК ДА СЕ ПОВИШИ УЧАСТИЕТО НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ В ИЗБОРИТЕ

 

          След около половин година в България предстоят избори – за народно събрание и за евродепутати. Вече се наблюдава постоянно нарастваща предизборна активност на политическите партии и на някои неправителствени организации.  Търси се решение  /колко искрено е това търсене е друг въпрос/ на доста проблеми, най-важните от които са как да се повиши броят на гласувалите, съответно да се намали броя на негласувалите и как да не се допусне опорочаване на изборите чрез купуване на гласове от заинтересовани лица и партии.

          Партиите със стабилен и достатъчен на брой твърд електорат обективно не са особено заинтересовани от увеличаване на броя на гласувалите, защото това ще намали относителната тежест на съответния твърд електорат. Купувачите на гласове също не са заинтересовани от масово участие в изборите, защото при равни други условия ще трябва да купят повече гласове за избирането на желания от тях кандидат.

          За обществото като цяло и за  политическите партии които не разполагат с твърд електорат  е от жизнено значение да се постигне по-масово участие на избирателите в изборния процес. На практика никой не си позволява да агитира за ниска избирателна активност, освен когато се пледира за бойкот. Исканията за бойкот на изборите,  независимо от субективните мотиви на тези, които ги лансират, обслужват твърдите електорати и купувачите на гласове.

          Най-често в обществото като средство за увеличаване на броя на гласувалите се предлага изборите със закон да бъдат обявени за задължителни. На пръв поглед просто решение, но то има съществени недостатъци, които са отделна тема и тук няма да бъдат обсъждани. Достатъчно е само да се посочи, че такова искане е признак за дълбоко неуважение към  избирателите . Всеобщото избирателно право по този начин се превръща от право в задължение и е нарушаване на свободната воля на гражданите дали да участват в изборния процес или не.

          До този момент не съм срещал предложение да се осигури масово участие на избирателите в изборния процес чрез заплащане от бюджета на определена сума пари /примерно между 5 и 10 лв/ на всеки, който вземе участие в гласуването. Позволявам си да посоча без претенции за изчерпателност  няколко довода в полза на такова решение:

1.                 Заплащането за подадения глас в условията на голяма бедност в страната непременно ще доведе до масово участие на избирателите в изборите без  да се превръща правото в задължение и без да се налагат санкции за неучастие в гласуването. По такъв начин ще се намали относителната тежест на твърдите електорати.

2.                 Купуването на гласове ще бъде силно затруднено или ще стане невъзможно защото ще трябва да се купува много по-голям брой гласове за да се постигне избирането на даден кандидат.

3.                 Изборният процес е момент от управлението на страната. Към момента избраните да управляват получават за управленската си дейност парично възнаграждение /и никой не счита това за ненормално и нередно/ както и други облаги от материален и нематериален характер.  Членовете на избирателните комисии и всички участващи в организирането и провеждането на изборите също получават възнаграждение за  това и никой не счита  това за неправилно. Актът на гласуване е също участие в процеса на управление на страната, тъй като чрез него се формират управляващите органи.  Докато за първите две категории не се поставя въпросът тяхното участие да е въпрос на дълг и чест, то за масата, за избирателите, се счита че това трябва да бъде въпрос на дълг, което е несправедливо и дискриминационно отношение.

4.                 Идеята за платено участие в изборите не е в противоречие с интересите на гласоподавателите.  Това е така, защото с пари от бюджета, които са на данъкоплатците, ще се плаща на данъкоплатците за участието им в изборите. Убеден съм, че евентуално социологическо проучване ще покаже подкрепа за тази идея, тоест народът, от когото произтича и на когото принадлежи властта по конституция, ще одобри тази идея.

5.                 Като се има предвид броя на избирателните секции в страната, които са почти 12 000 и средния брой избиратели в една секция, който е около 500 души, няма да представлява техническа трудност извършването на заплащането за всеки гласувал избирател.

6.                 Разходите за заплащане на участието в гласуването няма да бъдат непоносими за бюджета на страната – при 6 000 000 гласували ще са необходими максимум 60 милиона лева.  Заслужава си тази сума да бъде върната в ръцете на данъкоплатците, от които е взета, за да участват в изборите не на базата на дълга или ентусиазма, а на базата на материалната заинтересованост, с помощта на ентусиазма. Това ще бъде в по пълно съответствие с принципите на пазарната икономика. И ще е израз на уважение към избирателите, които няма да бъдат карани като добитък /не че някои политици не гледат на избирателите си по такъв начин/ с остена на задължителното гласуване да дават  гласа си.

          Предполагам, че ако тази статия бъде публикувана, тя ще бъде посрещната с остри критики от страна на заинтересовани партии и лица. Добре ще е и те да бъдат чути.  Възможно е също и да бъде отмината с мълчание, за да не концентрира обществения интерес върху идеята по такъв начин да се постигне масово участие в изборите и действителен израз на волята на всички български граждани.

          И накрая – доколкото в момента тече дискусия дали изборите за европарламент и за народно събрание да бъдат на една и съща дата или не, ако се приеме предложението за заплащане за всеки подаден глас, следва да се приеме и съответното изменение в конституцията, за да не се налага двукратно заплащане за участие в гласуването при провеждане на изборите в различни дни.

 Пловдив,                                    Димитър Н. Митев    

22.01.2009 г.                               тел. 0888/704984

                    

Постинг за статия на Е. Хърсев.

понеделник, януари 19th, 2009
Mitev
[Gold]
from Bulgaria

Posts: 2183
Статията “Похвала на посредника” в по-голямата си част е нещо като повторното откриване на велосипеда или на топлата вода. Преди повече от един век Маркс е разкрил същността на търговския капитал, обективната необходимост от неговото съществуване и съответно обективната обусловеност в условията на свободната конкуренция на участието му в разпределянето на създаваната в икономиката печалба по принципа “за равен капитал – равна печалба”.
Статията би трябвало не да доказва необходимостта от посредника, който кой знае защо не е наречен с истинското му име – търговец, а да се насочи към отклоненията от пазарните принципи и постигането на монополна печалба по същество с извъникономически /властови или силови/ средства и механизми. Добре щеше да е с илюстративна цел да бъдат посочени данни за структурата на цената на определени продукти – колко процента от крайната цена са формирани от разходи на производителя и негова печалба, колко процента са формиране от довършителни процеси на производството в сферата на търговията и колко процента са печалба на търговците – поотделно на едро и на дребно.

Posted: 19.1.2009 г. 12:51:26   Email the author of this post   Edit this message   Delete this message

Mitev
[Gold]
from Bulgaria

Posts: 2467
Митев,
в писмото ти за подмяната на регистрационните табели, няма текст, от който да се направи изводът дали изпитваш презрение към демокрацията и правата на човека.
Смяната на номерата е един конкретен въпрос технически акт, който сам по себе си говори за корупция и далавера в полза на застрахователите, но не и за твоето отношение към демокрацията и човешките права.

Брайтмане,
ти разчиташ на това, че мнозинството от участниците във форума няма да прочетат Click here и няма да съпоставят отговора ти с текста от линка.
Смяната на номерата е един конкретен въпрос технически акт, който няма нищо общо със застрахователите. За тях си има съответен член в ЗДвП, който постановява да се спират от движение колите без застраховка до сключването на такава. Когато аз атакувам Станишев и го обвинявам, че е нарушил клетвата си като е принудил стотици хиляди хора да стоят на унизителни опашки за да ПЛАТЯТ ПОВТОРНО за регистрация на регистрирани коли, това ти считаш да доказателство, че изпитвам презрение към демокрацията и правата на човека. Когато ти подкрепяш Станишев, който счита, че работа на държавата е да подменя номерата на автомобилите, ти си за демокрацията и за защита на човешките права /най-голямото право на хората е да висят по опашките и да плащат повторно за нещо, което трябва да обогати “наши” фирми.Демократично според теб е държавата от определен момент да престане да признава за законна регистрационната табела, издадена от самата нея. Ставаш единица мярка за наглост и демагогия.