Archive for юли, 2006

БНР- Предаване “Хора, пътища, автомобили”

събота, юли 22nd, 2006

/На това писмо не получих никакъв отговор от екипа на предаването. Не ми е известно и Съюзът на българските автомобилисти да е реагирал по някакъв начин срещу принудителната смяна на номерата на автомобилите В ЦИТИРАНАТА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЕКИПА НА ПРЕДАВАНЕТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ СПОМЕНАВА ЗА ПРЕДСТОЯЩА СЛЕДВАЩА СМЯНА НА ТАБЕЛИТЕ./.

До екипа на “Хора, пътища, автомобили”.

Уважаеми госпожи и господа,

Слушам предаването Ви от години. В последните няколко месеца за съжаление предизвикахте моето възмущение по повод на позицията Ви във връзка със смяната на табелите на колите.

Възмутен съм от това, че Вие практически не допускате в предаването да се изкажат критични становища за същността на тази уникална за Европа подигравка със законите и със стотици хиляди български граждани.

Ако не ме лъже паметта, на 11 март, ден след като парламента реши да “препоръча” на правителството да удължи срока за подмяната на табелите, във Вашето предаване една от говорителките си позволи да каже следното /цитирам по памет/: “Веднага след като стана ясно, че срока за подмяната на табелите се удължава, опашките изчезнаха. Те разбира се отново ще се появят като наближи пак крайния срок” Тонът ироничен.

Той като случайно в същия ден бях минал край пункта на КАТ в Пловдив и бях видял, че отново има километрична опашка, набрах телефона на предаването Ви и попитах защо лъжете. Позволих си да кажа, че предаването Ви е импотентно по въпроса. В отговор не последва извинение за лъжата и иронията, прозвучали по БНР, но ми беше предложено от дамата, с която говорех, /дано не и навредя с това свое писмо/ да ме пуснете на живо да кажа мнението си. Дадох номера на мобилния си телефон, а на въпроса кога може да ми позвъните, отговорих че може да ми звъните по всяко време.

През цялата седмица чаках, но не бях потърсен от Вашия екип. На 18 отново се обадих на обянените от Вас телефони на предаването и с изненада научих, че никой не ми е предлагал такова нещо и че нямате такава практика. Говорих отново с жена. Какво пък, може и да съм сънувал, въпреки че по това време на денонощието не спя

Много по-голямо е възмущението ми обаче от това, което водещият от мъжки пол /не знам дали бе Димитър Илиев или друг/ , на 8 юли от името на екипа Ви каза, че онези които протестират по опашките пред КАТ не са прави, защото са имали достатъчно време от 2000-та година да си сменят номерата. Мястото им е там, на опашките. /Тон осъдителен, не търпящ възражение/. Жалко е само за тези, които са успели да скътат по някой лев и да си купят нова кола, защото и те са принудени да чакат на опашките, които ще продължат до края на октомври – ноември, месец преди да започне замяната с новите номера със звездите на ЕС. /Цитирам отново по памет/.

Горното становище може да бъде разглеждано от много гледни точки. Мисля си за екипа Ви, че или не разбирате нищо за икономическата, правна и социална същност на процеса на смяната на табелите, или просто сте слуги на частни интереси, които имат достъп до държавното радио. Изпращам Ви /в случай че е вярно първото ми предположение/ три публикувани мои статии и отворено писмо до премиера Сергей Станишев /което никой не желае да публикува или да вземе отношение по него/ с надеждата, че може и да ги прочетете и да започнете малко повече да уважавате гражданите на България, които между другото като данъкплатци осигуряват и Вашите заплати.

Пловдив, 22.07.2006 г. Димитър Н. Митев

0888/704984

Писмо до Г. Маркова – в-к “24 часа”

четвъртък, юли 20th, 2006

Писмо до Генка Маркова

Уважаема госпожо Маркова,
Уважаема госпожо Гешакова,
На пети юли тази година Ви изпратих по и-мейла материал под заглавие “Смяната на номерата – корупция и безсрамие” От разговорите си около тази дата с Вас двете разбрах, че вестник “24 часа” не изпитва желание да публикува написаното, тъй като вече “ставало много да се пише по тази тема” Бях помолен “да не Ви притискам до стената”. Получих и нещо като полуобещание, че може би ще бъде публикувана поне частта за Омбудсмана.

Дълбоко съм убеден, че не Вие сте взели решението да не бъде публикуван изпратеният от мен материал. Поради това въобще не горя от желание да Ви притискам до стената, тъй като няма да бъде коректно.И все пак, тъй като често минавам край КАТ – Пловдив и гледам как нещастниците се пекат на опашките и псуват, си позволявам да се обърна още един път към Вас с молба да публикувате материала. Моля Ви да предадете това мое писмо на началниците си в редакцията, от които зависи публикуването на материала.

Като човек, който редовно следи пресата и телевизията, не мога да се съглася , че много е писано по въпроса за смяната на табелите. Особено недостатъчно е писано за икономическата същонст на тази безпрецедентна от европейска гледна точка кампания. Написаното от мен не се съдържа в нито една публикация. Не рарзбирам защо трябва да не се публикува критика към МВР и неговият министър, след като примерите са действителни и засягат огромен брой хора. Не разбирам и защо трябва нищо да не се публикува нищо по адрес на омбудсмана, след като написаното от мен е голата истина.

С риск да Ви досадя още повече ще опиша накратко с какво се сблъсках, опитвайки се като гражданин и икономист да изразя своя позиция. В началото на февруари се обърнах към г-жа Валерия Велева с молба да публикува моя статия по въпроса в Труд. След като прочете материала, каза, че действитетлно е за нейната рубрика, но и се сторил много дълъг. Четири стандартни машинописни стнраници /120 реда/ се оказват много за обема на Труд. Съгласих се да го съкрати, все пак дано нещо излезе. Материалът престоя на бюрото и /това е неин израз/ повече от три седмици и не излезе. Дадох го в Атака. Там излезе бързо, на 6 март, но чувствително съкратен и видоизменен до положения, обратни на това, което аз бях написал. Отпаднали бяха и пасажите, в които исках да провокирам да се изкажат по въпроса М. Кунева и Пл. Орешарски като инициатори на акцията /според казаното от Румен Петков/. Некадърност в обработката на статията или съзнателно изменение – остава да гадая. След това се свързах с вестник Сега. Там излязоха два мои материала : “Безсмислен тормоз по пътя към Европа” /14 март/ и “Старите номера на колите – тормозът продължава” /31 мерт/ И в двете публикувани статии бяха съкратени пасажите за М. Кунева и Пл. Орешарски. След това по повод на парламентарния вот на недоверие на правителството изпратих до същата редакция нов материал : “Вотът на недоверие не затрудни управляващите. А можеше да ги затрудни” В него отново поставих проблема за табелите, но от различна гледна точка в сравнение с публикуваното до този момент. Беше ми отговорено, че в редакцията са се изпокарали кой да пише за вота и статията ми не излезе. /Странното е, че нито в Сега, нито в 24 часа, нито в Труд не се появи някакъв материал за вота на недоверие/.

По повод на новите моменти в кампанията за подмяната на табелите написах още една статия за вестник “Сега” под заглавие “Корупция и наглост”. И тя не бе публикувана, при това с аргумента, че много е писано по проблема, въпреки че последната статия не съдържаше никакви публикувани текстове. После от една публикация на Огнян Минчев разбрах, че собственика на “Сега” Ал- Райчев е съветник на МВР министъра Р. Петков. Стана ми ясно, че повече по въпроса за табелите публикация няма да мине във вестник “Сега”.

Тогава изпратих на Вас статията, която публикувахте, която не е повторение на изпращаното в “Сега”. Единствено ми стана неприятно от съкратеното изречение за Омбудсмана.

Разбира се на фона на излъчванията на Канал 1 /под ръководството на У. Пръмова/, където за половин година не съм забелязал какъвто и да било критичен материал по повод на смяната на табелите, на БТв, на споменатия вече Труд, Вие, ако мога така да се пошегувам, можете да минете за активни борци против смяната на табелите.

Най-много възмущение у мен обаче предизвиква програма Хоризонт на БНР и особено нейното предаване “Хора, пътища, автомобили”, които не само че не изразиха каквото и да било критично становище за подмяната на табелите, но в цитираното предаване се сблъсках и със следните случаи:

В началото на март, беше петък, парламента реши да препоръча на правителството да удължи срока за подмяната на табелите На следващия ден говорителка в предаването “Хора, пътища, автомобили” съобщи, че веднага, след като се разбра, че срокът се удължава, опашките изчезнаха. “Те разбира се ще се появят отново като наближи новият кранен срок 31 май” иронично отбеляза същата дама. Тъй като два часа преди това бях минал край многокилометровата опашка пред пловдивският клон на КАТ, се обадих по обявеният от предаването телефон и попитах защо лъжат. Извинение не последва.Беше ми предложено обаче ако искам да си кажа мнението, да ме включат на живо и поискаха да им дам телефонния си номер, което с удоволствие направих. Освен това бях запитан кога ще е удобно да ми позвънят, на което им казах, че могат да звънят по всяко време. През цялата следваща седмица очаквах обаждане, но не дочаках такова. Следващата събота отново се свързах по телефона и припомних какво ми бе обещано. Отговорено ми бе, че такова нещо няма, че такава практика те нямат /дори не се смутиха от това, че всеки път пускат на живо слушатели/. Излиза, че съм сънувал като гладната кокошка просо.

Този случай бледнее в сравнение с изказаното в събота, 8 юли пак в същото предаване на БНР. Водещият предаването от името на целия екип изказа приблизително следните мисли /цитирам по памет/.. Тези, които се оплакват от големите опашки пред КАТ не са за съжаление, тъй като те са имали достатъчно .време от 2000-та година досега да си сменят номерата Тяхното място е там, на опашките. Жалко е само, че хора, които са успели да скътат някой лев и да си купят нова кола, са принудени да чакат на същите опашки за да регистрират колите си. Опашките ще продължат да се вият до края на октомври – ноември, месец преди да започне замяната на номерата със символа на европейския съюз – 12-те звезди!!!

От държавното радио се казва, че мястото на виновните е там, на опашките. Виновните са тези, от кояито произтича и на които принадлежи цялата власт в страната съгласно конституцията. Виновни са наистина, но не за смяната на табелите, а за това, че търпят такива управници.

Пропуснах да отбележа, че изпратих до повече от 30 редакции на вестници, телевизии и радиа, както и до Министерски съветн, Президентство, Народно събрание, Върховен административен съд и др. отворено писмо до премиера Сергей Станишев Дадох го на ръка и на Бойко Борисов. От никъде никакъв отзив, никакво публикуване, включително и в 24 часа.. Предполагам че може да го намерите в електронната поща на “24 часа” от 31 май или 1 юни.

Още преди да зная /може би това е само слух/, че бащата на сценариста от Шоуто на Слави Росен Петров е в основата на смяната на табелите, пратих материал с надеждата, че Слави Трифонов ще заеме гражданска позиция по въпроса. Писмото изпратих до Кулеков и до сценаристите тъй като Сл. Трифонов не е посочил и-мейл адрес. Подобни материали пратнх до предаването “Открито” на Валя Ахчиева, до М. Михнева, до “Господари на ефира”. От никъде нищо, никакво желание за предаване или публикация по смяната на табелите.

Остана ми да очаквам вече да бъда глобен за стар номер на колата си и да се подложа на експеримент с жалба до съда за отмяна на глобата. Чашата очевидно ще изпия до край, дано не е много горчива.

В крайна сметка българският гражданин е подложен на дискриминация в сравнение с гражданите от страните-членки на ЕС в няколко направления:

  1. за него смяната е задължителна, а в страните от ЕС е по желание и се реализира с подмяната на автомобилния парк. Нова кола – нов тип номер, а за старите – по желание.
  2. за българският гражданин смяната е най-малко два пъти по-скъпа, а той е най-малко два пъти по-беден от гражданите в най-бедната страна от ЕС.
  3. смяната за българския гражданин е съпроводена с унизителни опашки /или може би чехи, германци, гърци и т.н. трябва да се чувстват дискриминирани, защото не са им осигурени такива опашки?/

По всичко това ако се напише нещо, се оказва че е писано много и че не може да бъде публикувано. Но същевременно се публикуват стряскащи кратички съобщения от КАТ от типа на “Дават 7 дни за смяна на номера”/”24 часа – 4 юли 2006 г –по повод на което написах втория материал за вестника Ви/ ,: “Срокът няма да се удължава” /”Труд – 31.05-2006/, “КАТ спира 400 000 коли от 1 юни” /”Труд – 6 май/, “Амнистия до 21 юни получиха чакащи за нови табели от КАТ “/24 часа – 1 юни 2006 г./, “И през юли КАТ няма да глобява за стари номера” /”Труд”-1 юли 2006/ Аналогично е положението в електронните медии. Не съм си и помислял, че средствата за информация могат да наложат информационно затъмнение и да не публикуват тези съобщения от КАТ. Защо обаче трудно се публикуват критични материали в отговор на тези съобщения или се публикуват в окастрен вид?

Редно ли е например да се пишат десетки публикации в пресата всекидневно за търсенето на синият кандидат-президент /примерът го избрах произволно, може да се посочат още много такива, които са омръзнали на читатели, зрители и слушатели/ и да се отказва публикуването на материал, касаещ стотици хиляди хора и акцентиращ върху безобразията на МВР и мълчанието на омбудсмана. В крайна сметка Вие /упрекът ми се отнася и към много други средства за масова информация/ сте търговско дружество и можете свободно да определяте какво ще публикувате или няма да публикувате. Тоест не вършите нищо незаконно. Не е случайно и това, че комисията за медийна етика предлага защита срещу вреди от неверни публикации, но нищо не споменава за вреди поради отказ да се публикуват материали.

Мълчи Съюзът на българските автомобилисти. Мълчат правозащитните организации. Социолозите изобщо не се занимават с проблема.
Но мълчи сърце. Ще да доограбят и тоз път народа. Лошото е, че няма да е за последно.

С уважение, Димитър Н. Митев
Пловдив, 20.07.2006 г

Смяната на номерата – корупция и безсрамие.

сряда, юли 5th, 2006
Отказана за публикуване във в-к “24 часа”. /Виж кореспонденцията със завеждащата отдел Мнения Генка Маркова – кагегория писма на сайта/ След повече от една година изпратена като приложение към отговора ми до омбудсмана Гиньо Ганев./

Сагата със смяната на табелите на МПС продължава и през юли – и очевидно още дълго ще продължава. Сега срокът е удължен до септември “заради невъзможността всички да бъдат обслужени” пише в-к “24 часа” / 04 юли 2006 г./ позовавайки се на обяснение от КАТ. В- к “Труд “ три дена по рано /1 юли/ споменава само за месец юли като възможност за смяна на старите табели. СТРУВА СИ ДА ПРИПОМНИМ СТАНОВИЩЕТО НА РУМЕН ПЕТКОВ, ИЗКАЗАНО ПО ВРЕМЕ НА ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ В НАЧАЛОТО НА МАРТ, ЧЕ НЕ СЕ НАЛАГА УДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА /тогава беше до 31 март/ И ЧЕ “ЩЕ СЕ ВПИШЕМ В НЕГО”. Интересно дали у въпросният министър може да се открие някакво чувство за срам, след като и скъпернически удълженият срок до 31 май се оказа недостатъчен?

Че управляващи и срам са несъвместими неща личи и от последното съобщение в цитирания брой на в-к “Труд”: сега вече … “За да подмени табелата на возилото си, собственикът трябва да се сдобие от съответното подразделение на КАТ с талон за временно придвижване на колата си, обясни Красимир Костов от “Пътна полиция”. Едва след това той може да закара автомобила си за пререгистрация.”

Вече половин година няма оплакване от КАТ , че поради липса на чакащи за смяна на номерата служителите им не могат да уплътнят работното си време. Напротив, работеше се в дълги периоди и в събота, и в неделя , и с удължено работно време. Въпреки всичко хората чакаха дни наред, подгонени от заплахите и манипулациите на властимащите – безкритично обслужвани от повечето медии. Всъщност, съмнявам се дали управляващите признават чакащите на опашка пред КАТ за хора , които имат граждански права. А може би в КАТ очакват стотиците хиляди собственици, които още не са минали през париизстисквачката на КАТ, да бъдат благодарни на МВР за положените “двойни грижи” и осигуреният “бонус” т.е. чакане на две опашки – едната за получаване на временно разрешително, другата – за подмяна на табелите. По-голяма подигравка на държавната бюрокрация спрямо гражданите не е лесно да се измисли. Или може би това е грижа за хората? Странно защо социалният президент и социалистът премиер не са го отчели все още като постижение на страната ни по пътя към Европа.

Хаос в КАТ, правителствено безочие и произвол на МВР, и постоянна малтретираща манипулация на населението – за това свидетелства информацията, подавана чрез медиите за процеса на смяна на табелите. По-горе припомних становището на министър Петков за “вписването” в срока до 31 март. На връх Великден за подслаждане на трапезата и повишаване на настроението в новините по Хоризонт бе излъчено съобщение, че по пътищата на страната все още се движат 200 000 коли със стари номера и бяха припомнени предвидените за началото на юни санкции. След това чрез “Труд” на 6-ти май бе съобщено, че колите с несменени номера са 400 000. Цитиран е зам. шефът на “Пътна полиция” Димитър Киров. От публикуваното в “24 часа” на 4 юли разбираме, че след първи юни в резултат на автоматичното спиране от движение на “всички автомобили, които не отговарят на изискванията” /разбирай без нови табели/ автомобилният парк е намалял от….”над 3 200 000 на 2 милиона”. С други думи от движение са спрени не 200, не 400 хиляди, а над 1 200 000 автомобила. Не е нужно голямо въображение за да си представим колко плодотворна почва за корупция е спирането от движение на такова количество автомобили. А доколкото знам министър Петков оглавява комисия за борба с корупцията!!!

Подкрепям призива на професор Драгомир Драганов, който бе отправен в началото на юни чрез Нова телевизия и в-к 24 часа и няма да отида до КАТ нито за временно разрешително, нито за смяна на тебелите.

В тази връзка се срещнах със служител на националния омбудсман, който отговаря за жалбите по повод смяната на табелите. Беше ми заявено, че наредбата е незаконна и че се готви писмо до министъра на вътрешните работи в този дух. Приета бе моя жалба, в която посочвам, че не желая да сменя номера на превозното си средство. След седмица ми бе съобщено, че жалбата ми е допустима от юридическа гледна точка и е изпратена в МВР. Ще бъде истинско чудо, ако от там въобще получа отговор.

Повече от половин година обаче не съм видял или чул някакво съобщение в медиите за позицията на националния омбудсман по въпроса за смяната на табелите.. Неволно се предизвиква усещането, че г-н Гиньо Ганев не отхвърля подаваните при него жалби, но избягва да се ангажира с публична позиция по действията на правителството. А при пълното игнориране от страна на правителството на критиките в средствата за масова информация като че ли само омбудсманът може да притисне управляващите да дадат най-после отговор на въпроси като:

  • Кое обективно обстоятелство налага единствено в България да бъдат сменяни номерата на колите, които няма да пътуват в страните от ЕС? Защо държавата едностранно нарушава фактическия договор със собственика на МПС, чрез който срещу заплащане е получил номер на колата си? Защо силово му се налага да плати втори път за една и съща услуга? Защо правителството не приема практиката по смяната на табелите в страните-членки на ЕС, където няма насилствени кампании, а процесът се осъществява доброволно и предимно чрез естествената подмяна на автомобилния парк? Защо до сега не се е разграничило публично от първоначално лансираната теза, че смяната на табелите е по искане на ЕС?
  • Защо в страните от ЕС смяната на номерата е много по-евтина за гражданите? Защо например на чешкият гражданин, АКО ПОЖЕЛАЕ ДА СМЕНИ ТАБЕЛАТА, това ще му струва по-малко от 30 лв., а у нас сумата е почти 60 лв.?
  • Защо, след като така или иначе се провежда смяна на табелите, не се въвеждат истинските табели, които да съответстват на европейските изисквания? Защо кабинета създава предпоставки за още една смяна на табелите?
  • Защо не се изпълни закономерното изискване на ЕС за застраховки на колите, чрез засилване на санкциите за липса на застраховка гражданска отговорност? Гражданите у нас не застраховат колите си предимно поради липса на пари. А правителството иска : като нямаш 90 лв за застраховка, ще намериш 90 + 60 лв за застраховка и смяна на табелите. Защо?
  • Защо КАТ прибира безвъзмездно старите табели? Каква е съдбата на стотиците тонове алуминий, конфискувани от населението при насилствената подмяна?Как е възложена поръчката за доставка на табелите? Защо правителството не реагира публично на обвиненията за корупция при смяната на табелите?

Тези и още много въпроси от правно, икономическо, социално и морално естество омбудсманът би могъл да зададе публично на правителството. Дано намери желание и сили. Защото проблемът касае стотици хиляди граждани на страната.

Димитър Н. Митев
Пловдив, 05.07.2006