Archive for the ‘Казусът „Такса смет“ 2 – пряка, преднамерена и продължителна във времето дискриминация’ Category

27.7.2018 г. Искане за актуализация на АУЗ и Отговор от ДМДТ – 27.08.2018 г.

четвъртък, ноември 1st, 2018

До госпожа Цвета Попова Директор на дирекция „Местни данъци и такси“ гр. Пловдив Копие до госпожа Савина Петкова Председател на Общински съвет гр. Пловдив
Ж А Л Б А от Димитър Николов Митев, постоянен адрес гр. Пловдив, ул. xxxxxxxxxxxxxx, тел.:xxxxxxxxxx, ЕГН xxxxxxxxxx , упълномощен от Ивана Димитрова Хоусен, ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес град Пловдив, ул. xxxxxxxxxxxxxxx във връзка със задължение, описано в издаден от ДМДТ към Община Пловдив Акт за установяване на задължение № 1041 от 18.12.2011 година.
Уважаема госпожо Попова, – не сме съгласни с постановения акт, считаме че е издаден в нарушение на Закона за местните данъци и такси (със съдебна експертиза, неоспорена от ДМДТ е установено, че в нежилищния имот на ИДХ, находящ се на ул. xxxxxxxxxxxxxxx не се генерират никакви отпадъци) защото при определено количество на отпадъците, равно на нула, ДМДТ определя ТБО в промили от данъчната оценка. Това според действащите правни норми следва да се прави при неопределено количество. С този акт от собственичката на имота се иска да заплати за непредоставена услуга. – не сме съгласни с постановения акт освен по горе посочената причина и поради това, че той е пряко дискриминационен и това не един път сме посочвали в материалите, изпращани до Вас, като сме прилагали за справка – Решение на Комисия за защита от дискриминация № 113/21.06. 2011 г. по преписка 267 /2009 г. За наше съжаление и за срам на съдебната ни система до този момент общо 12 съдии старателно избягнаха да се произнесат по същество налице ли е пряка и непосредствена дискриминация или не при определянето на ТБО от ДМДТ за нежилищния имот на ИДХ на ул.xxxxxxxxxxxxxxxx. В момента не се налага да даваме допълнителни аргументи, защото те се съдържат в касационната ни жалба до ВАС против Решение № 1711/19.10.2017г. на Административен съд Пловдив по адм.д. № 930/2017г., в което става въпрос за аналогичен казус. С тази касационна жалба ДМДТ разполага. До този момент се въздържахме да изплатим задължението за ТБО за нежилищния имот на ИДХ освен по гореизброените причини, също и защото се надявахме, че ВАС ще разгледа своевременно касационната ни жалба. За съжаление делото по подадената през ноември 2017 г. е насрочено за гледане във ВАС чак на 08.04.2019 г. Това означава, че съществува реална възможност и заплаха да се пристъпи към принудително събиране на задължението по оспорвания АУЗ № 1041 от 18.12.2011 година и да се предизвикат допълнителни загуби за собственичката на недвижимия имот ИДХ. Имайки предвид досегашното брутално погазване от страна на ДМДТ към Община Пловдив на ЗМДТ и на закона за защита от дискриминация, както и на становището на ВАС в което са посочени неправомерните действия на ДМДТ във връзка с възможността за подаване на декларации за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване, сметообработка, вече не си позволяваме лукса да очакваме от ДМДТ, че ще оттегли оспорвания от нас АУЗ № 1041 от 18.12.2011 година. В интерес на избягването на допълнителни щети от евентуално принудително събиране на задължението по този АУЗ, ще започнем погасяване на задължението и ще продължим по съдебен ред да се борим срещу нарушаването на ЗМДТ и Закона за защита от дискриминация от страна на ДМДТ към община Пловдив. Според нас за част от задължението по Акт за установяване на задължение № 1041 от 18.12.2011 година е настъпила абсолютна давност. Ето защо желаем ДМДТ да актуализира съдържанието на АУЗ № 1041 от 18.12.2011 и да ни изпрати актуализиран вариант на същия с преизчисление на дължимата главница и лихвите по нея. Това ни е необходимо във връзка със заплащане на задължението такова, каквото то следва да е към момента като се има предвид настъпилата абсолютна давност за някои от годините. След получаването на такъв актуализиран вариант на АУЗ № 1041 ще пристъпим към погасяване на задължението такова, каквото то трябва да е към този момент.
……………………………………………… Димитър Николов Митев
Пловдив 27.07.2018 година.
Приложение:
1. Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен.
ОТГОВОР ОТ ОБЩИНА ПЛОВДИВ:










Касационна жалба до ВАС и Решение на тричленен (дамски) състав на ВАС от 07.05.2019 г. включително протокол от СЗ на 08.04 2019г.

вторник, януари 30th, 2018

Чрез Административен съд гр. Пловдив До Върховен административен съд гр. София
К А С А Ц И О Н Н А Ж А Л Б А
от Ивана Димитрова Хоусен – ЕГНхххххххххх, адрес Пловдив, ул. ххххххххххх чрез Димитър Николов Митев ЕГН хххххххххх, адрес Пловдив 4002, ул. ххххххххххх– пълномощник, тел. 0888/704984, интернет адрес dimitr_mitev@abv.bg
против
Решение № 1711/19.10.2017г. на Административен съд Пловдив по адм.д. № 930/2017г.
основание: чл. 208 на АПК
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
Обжалвам горепосоченото Решение в законоустановения срок. Считам, че решението е взето в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила.
Нарушението на материалния закон се състои в несъобразяване на съда със смисъла на разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ и чл. 71 от ЗМДТ, посочващи кога не се дължи заплащане на такса смет.
Тъй като таксата за битови отпадъци не е данък, т.е. дължимостта ѝ е обвързана с предоставянето и ползването на услугата, то за задълженото лице е важно да докаже, че за съответния период на имота не са генерирани битови отпадъци и услугата не е ползвана. Доказването на фактическото негенериране на битови отпадъци и неползване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване би било доказване на отрицателен факт. А отрицателният факт е нещо, което не се е осъществило в релевантния минал времеви период. Тъй като не се е осъществил, не се е случил, отрицателният факт не е оставил материални следи, които да бъдат доказани. С оглед на това и чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК определя като предмет на доказване положителните факти. Поради тази логика на предмета на доказване законодателят, с разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ, е създал правна възможност за доказване на релевантния факт на неползване на имота. Подаването от лицето по чл. 64 ЗМДТ на предвидената в чл. 71, т. 1 ЗМДТ декларация създава презумпция за нейното неползване. Доказателствената тежест за доказването на този факт – на подаване на декларация, с оглед на чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е на задълженото лице. Наличието на подадени декларации за целия период доказва чрез презумпцията, неползване на услугата. Разпоредбите на НОАМТЦУТОП, в нарушение на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, установяват условие, което не е предвидено в закон. Сравнението на двете разпоредби – на чл. 71, т. 1 ЗМДТ и на чл. 69а, ал. 1 от Наредбата, установява недвусмислено, че условията, при които е приложима хипотезата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, са установени в закона, а разпоредбата на подзаконовия нормативен акт я допълва недопустимо с изисквания, каквито законът не е предвидил.
Употребеният от законодателя израз „се освобождават“ е непрецизен. В хипотезата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ не става въпрос за освобождаване, защото освобождаване значи дължимост на таксата, но освобождаване от нейното заплащане по една или друга причина. В хипотезата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ става въпрос за установяване на недължимост на таксата поради неползване на услугата. Но тази непрецизност на законовата норма се преодолява чрез логическото тълкуване и в случая е без правно значение.
Правилно в Решение № 7802 от 29.06.2015 г. по адм. д. № 15149/2014г. Върховният административен съд е заключил следното: „Законодателят изрично е посочил кога не се дължи такса – когато услугата не се престира или не се ползва, при спазване на законовите предпоставки – чл.71 ЗМДТ и чл.8, ал.5 ЗМДТ. Всякакви други условия са незаконосъобразни и недопустими от закона.”
За да постанови това решение:
1. Съдът е игнорирал приложено по делото заключение на Съдебно икономическа експертиза, че в недвижимия имот на ИВАНА ДИМИТРОВА ХОУСЕН не се генерират отпадъци. Игнорирал е и посочените в жалбата ми допълнителни доказателства, че от обекта не постъпват никакви отпадъци в контейнерите за сметосъбиране, разположени близо до него. Като аргумент за това игнориране съдът е записал: „Подложено е на проверка твърдението, че ползването на недвижимия имот не генерира никакви битови отпадъци, като е изпратено запитване до дирекция „Екология и управление на отпадъците“ при община Пловдив. Получен е отговор със съдържание, което се свежда до следното: ползването на даден обект предполага генериране на отпадъци, различни по код и наименование. (курсивът мой, Димитър Митев) В течение на годината собственикът на имота не може да заяви неползване на услугата, като в общината не е изграден механизъм, чрез който да бъде контролирано ползването или неползването на услугата по събиране и извозване, включително от трети лица. (Курсивът мой – ДМ) Контейнерите за смет са за общо ползване на общодостъпни места, няма механизъм за отчитане, претегляне, проследяване количеството на отпадъци, генерирани от всеки жител, съответно обект на територията на община Пловдив“.
Горецитираното становище дирекция „Екология и управление на отпадъците“ страда от съществени недостатъци, които съдът не е взел предвид (не знам по каква причина – некомпетентност, предубеденост или друго).
а) Никога в течение на няколкото години, в течение на които се води спорът, представител на споменатата дирекция, въпреки отправено искане от мен до общината, не е посещавал обекта за да се убеди на място дали дейността, извършвана в него, съдържа възможност за генериране на отпадъци. А ако има предвид отпадъците от физиологичната дейност на ползвателя, то трябва да му се напомни, че те отиват в тоалетната, съществуваща в имота, а не в контейнера за сметосъбиране, осигурен от общината. Не отива в контейнера и въздуха, който издишвам.
б) Съдът е могъл да забележи, че за констатацията на споменатата комисия „общината не е изграден механизъм, чрез който да бъде контролирано ползването или неползването на услугата по събиране и извозване, включително от трети лица“ не е виновна жалбоподателката, но страда тя, защото е принуждавана да плаща за непредоставена услуга. Посочих в жалбата си до съда, че услугата не може да бъде предоставена поради липса на обект – смет, битови отпадъци и отпадъци от търговската дейност, които да тръгнат от имота към контейнерите, които общината е разположила наблизо. Виновникът за констатираното от комисията положение е общината, но потърпевш е невинния – в случая жалбоподателката.
в)Същото съждение е в сила и за другата цитирана част от становището на комисията: „няма механизъм за отчитане, претегляне, проследяване количеството на отпадъци, генерирани от всеки жител, съответно обект на територията на община Пловдив“. За това състояние не е виновна жалбоподателката, а общинската администрация. Съдът обаче с това, че отхвърля нейната жалба, фактически осъжда невинния и поощрява многогодишното бездействие на общинския орган за управление.
г) Съдът не е намерил за необходимо да укаже на гореспоменатата комисия и на ответника, че когато не са изградени посочените механизми за проследяване на отпадъците, съществува реална възможност, във връзка с ежегодно подаваните декларации за отказ от услугите сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка, да се установи дали са налице отпадъци чрез посещение на място, в обекта. И да се потърси отговорност от подалия декларациите, ако те са с невярно съдържание. За това обаче е необходимо да е налице уважение към гражданина – данъкоплатец, който с данъците и таксите си участва в издръжката на общинския апарат и неговите комисии. И правосъдие, което да защити гражданина от бюрократичното бездушие и административен произвол.
От изложеното до тук се налага извод, че Дирекция местни данъци и такси на община Пловдив съзнателно и преднамерено отказва да се съобрази със законовото положение, че ТБО се определя в зависимост от количеството на отпадъците и въпреки че количеството в случая може да бъде определено и е определено със СИЕ, погазва залегналото в общинската наредба изискване ТБО да бъде справедлива и се опитва да налага определяне на таксата за обекта на базата на данъчната оценка.
2. Съдът е записал, че „ползването на констатации в заключение на вещо лице и отделни мотиви в съдебно решение от страна на жалбоподателката са най-малкото некоректни“(курсивът мой –ДМ). Съдът не дава разяснение в какво се състои некоректността на ползваните от жалбоподателката констатации от заключението на СИЕ и отделни мотиви от съдебното решение. В жалбата си до АС Пловдив против Решение № 7 на ДМДТ, с което се потвърждава АУЗ от 30.12.2016 година, както и в писма до директорката на дирекция Местни данъци и такси, до председателя на Общинския съвет, а също и в ежегодно подаваните от мен по пълномощие от дъщеря ми Декларации за отказ от услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка съм посочил следните „отделни мотиви“ от цитираното решение на ВАС:
„Тогава, когато имотът на лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ се намира на територия, на която общината фактически престира услугата и то не е декларирало неползване на услугата, задължението за таксата, както обосновано е приел съда, е дължимо. Ако лицето е заявило ползване на услугата по количество – таксата ще бъде определена на основата на количеството, но ако не е – ще бъде определена пропорционално на данъчната основа на имота.
И още:
„Проблема в случая е в това какво сочи законодателя в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ и какво приел общинския съвет в наредбата по чл. 9. Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не. И второ. Законодателят е обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 от ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота. Ползването на имота не е елемент на фактическия състав, който според законодателя поражда задължението за такса.
Налице е разлика между ползване на имота по смисъла на чл. 13 ЗМДТ и ползване на услугата по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Именно защото ползването на услугата е решаващият факт за дължимост на таксата за услугите сметосъбиране и сметоизвозване, законодателят е посочил, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ трябва да определи реда, по който лицата, които не ползват услугата се освобождават от заплащане на такса. С оглед на контекста на спора, следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ става въпрос за лица, които не ползват услугата и поради това не дължат такса за нея. Следователно макар законодателят да е употребил думата „освобождава“ в ал. 5 става въпрос за ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ установяват (декларират), че няма да ползват услугата и следователно няма да са задължени за нея лица. За никакво „освобождаване“ по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ не става въпрос, тъй като никой не може да бъде освободен от нещо, което не дължи. …. Законодателят е посочил, че право да освобождава задължени за такса битови отпадъци лица от заплащане на таксата има само общинският съвет. ………………………………………….
Въпросът е, че община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.“ (Навсякъде в цитираните мотиви на ВАС курсивът и подчертаните текстове са добавени от мен – ДМ).
Уважаеми върховни административни съдии, когато прочетох тези мотиви на Върховния административен съд аз разбрах в какво се състои грешката ми при предишните ми действия в търсене на справедливост при определянето на ТБО за недвижимия имот на ИВАНА ДИМИТРОВА ХОУСЕН и започнах ежегодно, считано от 2013 г., да подавам декларации за отказ от ползване на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка, следвайки указанията на ВАС и позовавайки се на заключението на СИЕ за липса на отпадък в обекта.
Живеех с надеждата, че най-после ще постигна справедливост. Надеждата ми обаче се оказа напразна илюзия. ДМДТ игнорираше подадените от мен декларации въпреки цитираните в тях мотиви на ВАС и ми изпращаше образец на декларация, който се отнася за случай, когато обектът не се ползва. Естествено не можех да подам декларация по изпращания от дирекцията образец, тъй като обектът се ползва и водоподаването, както и електрозахранването не бяха спрени. Непризнавайки декларациите ми, съответно и мотивите в решение 9945 на ВАС, дирекция МДТ ежегодно ми изпращаше съобщения за дължима такса за БО. Тези съобщения намериха обобщен израз в обжалвания АУЗ от м. 30 декември 2016 г.
Обжалвахме този АУЗ с жалба до ДМДТ, но жалбата ни бе отхвърлена с Решение № 7 на ДМДТ от 22.03.2017 г. Наложи се да обжалваме това решение пред АС Пловдив с надежда, че поне съдът ще се съобрази с мотивите на ВАС, които съм използвал като аргумент при подаване на декларациите. Тази надежда, както и надеждата, че заключението на вещото лице за липсата на отпадък в обекта, ще бъде кредитирано, също се оказа напразна илюзия, видно от постановеното решение № 1711/19.10.2017 на съдия Любомира Несторова.
В тази връзка например, в обжалваното решение на ПАС е записано цитираното по-горе твърдение за некоректност на позоваване на мотивите от решението на ВАС и се твърди:
Жалбоподателката не оспорва дължимост на таксата, включително не спори, че услугите са предоставени от общината. Във връзка с основния спор се отбелязва, че в приложимите разпоредби на ЗМДТ не е предвидена възможност за недължимост на таксата за битови отпадъци поради това, че имота не генерира отпадъци (като отпадъци се отделят или създават не от имотите, а от ползвателите на имотите). Таксата за битови отпадъци не се дължи, когато имотът не се ползва през годината или през определен период от нея, съгласно чл. 8 ал. 5 от ЗМДТ, като освобождаването от заплащането й в тази хипотезата става по ред, регламентиран в наредбата на общинския съвет по чл. 9 от ЗМДТ.
В конкретния случай се твърди ползване на имота и не се спори за предоставяна от общината услугата сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на този имот, поради което лицата по чл. 64, вр. с чл. 11 от ЗМДТ дължат такса за тези услуги. Твърденията, че от имота не се генерират отпадъци са неотносими за дължимостта на таксата.“
Да, твърди се ползване на имота, но твърдението на съда, че не СЕ СПОРИ по предоставянето от общината на услугата сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на този имот е откровена лъжа.> Спорът се състои в това, че наличието на контейнери за смет не означава, че общината е предоставила услугата сметосъбиране и сметоизвозване на този имот. Причината е банална – няма отпадък и следователно няма предмет на услугата. Разбира се това не трогва ДМДТ, а както се вижда и съдът не се интересува от този аспект на нещата и с потвърждаването на оспорваното Решение № 7 на ДМДТ постановява задължение за плащане за фактически непредоставена услуга. Налице е абсурдна позиция: „Твърденията, че от имота не се генерират отпадъци са неотносими за дължимостта на таксата.“ Съдът изобщо не се вълнува от обстоятелството, че тези твърдения отговарят на истината и следователно ползвателят на имота е принуждаван да плаща за непредоставена услуга. Защото наличието на контейнери за сметосъбиране в близост до въпросния имот не доказва по никакъв начин изнасянето на смет от имота към контейнера.
По-нататък в съдебното решение е записано: Доколкото количеството на отделените битови отпадъци по смисъла на закона – чл. 67 ал. 1 ЗМДТ, е основният критерий, въз основа на който следва да бъде определен размерът на таксата за битови отпадъци – в наредбата по чл. 9 ЗМДТ на Общински съвет Пловдив е предвидена възможност от подаване на декларация за определяне на таксата за битови отпадъци според количеството на битовите отпадъци (задължените лица, предприятията – извършваната търговска дейност – ТЗ…), съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им, в която да посочат вида и броя на съдовете за съхраняване на битовите отпадъци, които ще се ползват през годината (чл. 19, ал. 2 от Наредбата). За процесните отчетни години жалбоподателят не е подал такава декларация за имота (това обстоятелство не е спорно), поради което размерът на таксата е определен въз основа на отчетната стойност на имота – данъчната оценка. Подаването на декларация има действие за напред.“
Вярно е, че не е подавана декларация за имота с посочване вида и броя на съдовете за съхраняване на битовите отпадъци, които ще се ползват през годината. Причина за това е липсата на отпадък от една страна, а от друга страна общината предлага съдове във вид контейнери с вместимост 700 литра – тип „бобър“. При тези обстоятелства е абсурдно да се иска подаването на такава декларация, а следва да се приеме декларация за отказ от услугата, така, както е записано в мотивите на цитираното решение на ВАС В случая игнорирането на мотивите на ВАС от общината и съдия Л. Несторова напомня за поговорката „царят дава, пъдарят не дава“.
И още нещо за пълнота на изложението. В жалбите и декларациите за отказ от услугата навсякъде упоменаваме отказ от сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка. Общината обаче е поставила неправилно сметообработката на едно ниво заедно с поддържането на околната среда и иска за сметообработката да се плаща автоматично, щом тя се доставя за града, без значение дали даден обект генерира битови, търговски и т.н. отпадъци или не. С това се нарушава принципът, възприет в ЕС „замърсителят плаща“, доколкото се изисква и от тези, които не замърсяват, нямат смет, да плащат за сметообработка.
3. Съществен момент в жалбата на ИВАНА ДИМИТРОВА ХОУСЕН е желанието да бъде прекратена пряката, непосредствена и продължителна дискриминация при определянето на ТБО. По този въпрос в оспорваното решение на ПАС е записано:
„В жалбата се излагат твърдения за наличие на пряка дискриминация от община Пловдив по отношение собственика на нежилищния недвижим имот, поради определяне такса битови отпадъци в размер по-висок от този, отнасящ се до жилищните имоти. След извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че подобни възражения са направени и при обжалването на АУЗД, предмет на производството по адм. дело № 1391 от 2012г. След допълнителна служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че по повод претенция по чл. 71 от Закона за защита от дискриминация е образувано адм. дело № 1080 от 2014г. по описа на Административен съд – Пловдив, потвърдено от ВАС. Постановено е определение № 9914 от 16.10.2014г., с което е оставена без разглеждане предявената от Ивана Хоусен, (курсивът мой – ДМ)представлявана от баща си Д.М. искова молба за следните искови претенции: да бъде осъден Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за осъществяваната пряка, продължителна и преднамерена дискриминация срещу И.Д.Х. и да бъде отменено решение № 8/10.03.2012г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, постановено по жалба на Х. от 09.01.2012г. като пряко дискриминационно; да бъде задължена Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив да определи отново дължимата ТБО за процесния имот за периода от 2006г. до 2012г. включително, да отстрани елементите на пряка, продължителна и преднамерена дискриминация чрез прилагане на промилите, които са използвани през същия период за определяне на таксата;
Съдебният състав по настоящото дело не си е дал труда да навлезе подробно в обстоятелствата, при които е постановено определение № 9914 от 16.10.2014г., поради което се налага да бъде посочено следното:
Образувано е адм. дело 1391/2012 г. по описа на ПАС въз основа на жалба на ИВАНА ДИМИТРОВА ХОУСЕН срещу Решение № 8 от 1912 г. на ДМДТ – Пловдив. В жалбата се твърди незаконосъобразност и пряка дискриминационност на това решение.
Съдията по делото Здравка Диева отказва да гледа въпроса за пряката дискриминационност на решението и с определение от 05.07.2012 г. (неподлежащо на обжалване) иска със съответни мотиви от зам.председателя на ПАС да се образува ново дело с нов докладчик от специализиран състав.
Искането на съдия Диева е уважено, за казуса пряка дискриминация е образувано ново дело 2308/2012 г. със съдия-докладчик Татяна Петрова.
На 29.11.2012 г. в открито съдебно заседание съдия Т. Петрова счита делото за изяснено и дава ход по същество.
Три месеца по-късно, на 28.02.2013 съдия Петрова постановява ново Определение 647, с което отменя първоначалното си определение за даване на ход по същество и прекратява делото. Мотив – по същия казус и между същите страни има друго дело – 1391/2012 г. С други думи казусът пряка дискриминация е изваден от първоначалното дело, но въпреки това е останал там.!!!! ТОЗИ БИСЕР В БЪЛГАРСКОТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ БИ ТРЯБВАЛО ШИРОКО ДА БЪДЕ ОГЛАСЕН И ДА БЪДЕ ОКАЗАНА НУЖНАТА ЧЕСТ НА АВТОРКАТА МУ!!!!

Два месеца преди съдия Петрова да прекрати делото за дискриминация с повторното си определение, съдия Здравка Диева с решение № 2844/27.12.2012 потвърждава атакуваното от нас Решение № 8 на ДМДТ – Пловдив и го оставя в сила въпреки че: а/по закон такса битови отпадъци (ТБО) се определя според количеството на същите; б) назначената от съда съдебно-икономическа експертиза констатира, че в недвижимия имот не се генерират отпадъци; в) ответникът не оспорва експертизата. Съдия Диева намира за справедливо при тези обстоятелства за недвижимият имот ТБО да се определя на базата на 5,5 промила от данъчната оценка, не приема да бъде определяна на базата на 1,2 промила, както е за жилищните имоти. А ако беше спазила закона, трябваше да освободи обекта от плащане на ТБО, след като в него не се генерират отпадъци.
Съществено в случая е обстоятелството, че в цитираното решение няма никакъв коментар и становище по въпроса за пряката дискриминация. Което е нормално, след като казусът е изваден от това дело и е препратен към специализиран състав. Крайният резултат от това е, че казусът пряка, непосредствена и продължителна във времето дискриминация не е разгледан нито в нарочно образуваното дело със съдия Т. Петрова, нито в делото със съдия Диева. Разбира се този резултат напълно устройва причинителите на дискриминацията.
Последва частна жалба до ВАС срещу въпросното решение на съдия Диева. Тричленен състав с председател Йовка Дражева и членове Таня Вачева и Иван Раденков също счете за справедливо, при липса на отпадък и непредоставена поради това услуга сметосъбиране, да се начислява ТБО (която трябва да е разходопокривна!!!) на базата на 5,5 промила и потвърди нейното решение с Решение № 9945 по дело 1910/2013 г.
• След като на двете инстанции не бе произнесено решение по същество за наличие или отсъствие на пряка дискриминация, подадох жалба до РС Пловдив в която подробно описах развитието на казуса в ПАС и ВАС. Последва Определение 12200 на ПРС по образуваното дело 15248/2013 г., с което ПРС не се произнесе по същество дали е налице дискриминация и случаят бе препратен „по компетентност” към ПАС.
Обжалвах пред ПОС Определението на ПРС, но с Определение 139/14.01.2014 бе потвърдено решението на първата инстанция.
Жалбата ми бе препратена към АС Пловдив и бе образувано ново дело 1080/2014 г. Този път само след една седмица съдията по делото Мариана Михайлова се произнесе с ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9914/ 16. 10. 2014 г. и прекрати делото без да се произнесе по същество.
12. ВАС с Определение 717/21.01.2015 г. и потвърди първоинстанционното определение. И така, след като жалбата ми срещу пряката дискриминация премина през 9(девет) административни и 2 (двама) граждански съдии така и не дочаках произнасяне по същество – е ли налице пряка дискриминация в атакуваното решение № 8 на ДМДТ – Пловдив или не.
13. Видно от гореизброените етапи в борбата ни срещу упражняваната пряка, непосредствена и продължителна дискриминация съдия Любомира Несторова е 12-ти поред съдия, която не пожела да се произнесе по същество дали при определянето на ТБО в акта за установяване на задължение от 30.12. 2016 г. е допусната дискриминация или не. След като няма произнасяне по същество въпросът обективно продължава да стои на дневен ред. ВЪПРОСЪТ Е ЩЕ СЕ НАМЕРИ ЛИ В СЪДИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, КОЙТО ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ С ЯСНО СТАНОВИЩЕ ПО СЪЩЕСТВО – ДОПУСНАТА ЛИ Е ПРЯКА, НЕПОСРЕДСТВЕНА И ПРОДЪЛЖИТЕЛНА ДИСКРИМИНАЦИЯ ЧРЕЗ АУЗ ОТ 30.12.2016 г. ИЛИ НЕ. .
Уважаеми върховни административни съдии, Както се вижда от гореизложените обстоятелства по дело 930/2017 г. по описа на ПАС, съдът не се е съобразил с обективната истина, не е отчел липсата на отпадъци в процесния нежилищен имот, поради което услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка, предоставяна за района, фактически не е предоставяна на собственичката на имота ИВАНА ДИМИТРОВА ХОУСЕН . Съдът не е отчел нежеланието на ДМДТ да направи проверка на място във връзка с подаваните от нас декларации за отказ от ползване на съответна услуга и да установи действителното положение след като не е оспорила заключенията на вещото лице, а е продължила дискриминационно да начислява ТБО в промили от данъчната оценка на имота, при това особено „справедливо“ с няколко пъти по-високи промили в сравнение с промилите за жилищните имоти. Може би този начин именно според съда ДМДТ и Общинския съвет в Пловдив са изпълнили приетата от тях НОАМТЦУТОП, в която изрично е записано, че ТБО трябва да е справедлива?
Само за пълнота добавям, че имотът бе закупен по данъчна оценка 22 000 лв, а година след това данъчната оценка бе завишена на 50 000 лв. Питам това каква връзка има с количеството на отпадъците, след като и в единия, и в другия случай ТБО се изчислява в промили от данъчната оценка?
Съдът в оспорваното решение не е отчел критичната оценка в мотивите на ВАС относно методиката за определяне на ТБО, не е отчел нежеланието на ДМДТ да се съобрази с нея и да направи съответни промени в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив (НОАМТЦУТОП) за да бъдат защитени правата на собствениците на недвижими имоти, които ползват тези имоти и същевременно не генерират отпадъци за сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка. Съдът се е отнесъл формално към жалбата на ИВАНА ДИМИТРОВА ХОУСЕН за упражняваната пряка, непосредствена и продължителна във времето дискриминация, намерила израз в Решение № 7 на ДМДТ с което е потвърден АУЗ от 30.12.2016 г. Посочил е, че жалбоподателят е информирал дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за съществуването на решение № 113 от 21.06.2011г. на Комисията за защита от дискриминация, с което практиката за изчисляване на ТБО с различни промили за жилищните и нежилищни имоти е определена като пряка и непосредствена дискриминация според типа собственост, но не е коментирал липсата на каквито и да било предприети стъпки от ДМДТ и Общински съвет в Пловдив за отстраняване на тази дискриминация чрез съответна промяна в НОАМТЦУТОП. С тази си позиция съдът фактически толерира дискриминационната практика на ДМДТ по посочения въпрос за различните промили с които се изчислява ТБО за жилищните и нежилищните имоти.
Уважаеми върховни административни съдии,
С оглед на гореизложеното,
М О Л Я
да отмените Решение № 1711/19.10.2017г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 930/2017 г., с което е потвърдено Решение № 7 от 22.03.2017г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, потвърждаващо Акт за установяване установяване на задължение по декларация № 939 от 30.12.2016г., издаден от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, оправомощен със Заповед № ОА-833 от 27.04.2009г. на Кмета на община Пловдив, като вместо това постановите ново, с което да отмените Решение № 7 от 22.03.2017г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, потвърждаващо Акт за установяване установяване на задължение по декларация № 939 от 30.12.2016г., издаден от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив като неправилно и незаконосъобразно.
Иска ми се да вярвам, че след като ВАС с мотивите в решение 9945 е казал „а“, т.е. е направил първата стъпка, ще каже и „б“ като отмени оспорваното съдебно решение и свързаните с него актове на ДМДТ – Пловдив. Доколкото съм информиран, зад управлението и администрирането отпадъците в Република България стоят могъщи интереси, които не са заинтересовани от промяната на сегашното състояние, при което гражданите са принуждавани да плащат ТБО и когато в обектите им не се генерират отпадъци. Надявам се, че ВАС ще има нужната воля, както и необходимата смелост, да реши казуса в съответствие с обективната истина и действащите закони.
С уважение:…………………………
Пловдив
07.12.2017 г.
Приложения:
1.Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен за Димитър Николов Митев.
2. Втори екземпляр на касационната жалба за ответника.
РЕШЕНИЕ
№ 6573
София, 07.05.2019
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЮЛИЯ РАЕВА
при секретар Маринела Цветанова
и с участието
на прокурора Владимир Йорданов
изслуша докладваното
от съдията ЮЛИЯ РАЕВА
по адм. дело № 1643/2018. Document Link Icon
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на И. Хоусен от [населено място] срещу Решение № 1711 от 19.10.2017 г. по адм. дело № 930 по описа за 2017 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 939 от 30.12.2016 г. на главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, потвърден с Решение № 7 от 22.03.2017 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив.
Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че в имота не се генерират отпадъци и тъй като таксата за битови отпадъци (ТБО) се определя в зависимост от количеството на отпадъците, то размерът на таксата е неправилно определен въз основа на данъчната оценка на имота. Счита, че съдът не е анализирал в пълнота събраните по делото доказателства, избирателно и едностранно се е позовал на някои от тях, което е довело до неправилни изводи за наличие основание за възникване на процесните задължения. Изложени са твърдения, че собственикът на имота е подал в законния срок декларации за освобождаване от ТБО за част от процесния период. Подадените от касатора декларации не били по образец, тъй като същите касаели само случаите, когато имотите не се ползват, докато в случая имотът се ползва, но при ползването му не се генерират отпадъци. Допълнително са изложени аргументи за пряка дискриминация при определяне размера на ТБО. По посочените съображения прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови решение, с което да отмени оспорения административен акт.
Ответникът – директорът на Дирекция “Местни данъци и такси“ при община Пловдив, чрез процесуалния си представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на оспорване пред административния съд е АУЗД № 939 от 30.12.2016 г. на главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив (определен като орган по приходите със Заповед № 09 ОА-833/27.04.2009 г. на кмета на общината), потвърден с Решение № 7 от 22.03.2017 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив.
Задълженията са установени, както следва:
По подадена декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) вх. № 0949582/07.04.1999 г. за 1/32 ид. ч. от 294.00 кв. м земя, 1/1 ид. ч. от търговски обект с РЗП – 26.01 кв. м и 1/1 ид. ч. от склад (търговски) с РЗП – 21.39 кв. м с партиден № 7210034570001, находящи се в гр. Пловдив, ул. „Константин Геров“ № 30, са установени задължения за ТБО за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2016 г. в общ размер на 2 023,88 лв., от които главница 1 563,48 лв. и лихви 460,40 лв.
Таксата е определена при основа, равна на данъчната оценка на имота.
Съдът е извършил проверка относно компетентността на издателя на акта, спазването на формата, процесуалния и материалния закон и е формирал извод за неговата законосъобразност. Относно основния спорен въпрос дали жалбоподателят е освободен от заплащане на ТБО, съдът е приел, че същият не е подал декларации по образец за процесните имоти за освобождаване от заплащане на ТБО, същевременно по делото са събрани доказателства, че имотите са ползвани и процесните услуги са извършвани от общината през съответните периоди.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Всяка от тези услуги има свой собствен предмет и цел. Тъй като услугите са различни по предмет и удовлетворяват различни потребности и няма законово изискване те да бъдат престирани едновременно (винаги в пакет), право на кмета на общината – чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, е да прецени кои услуги, кога и с каква честота ще бъдат предоставяни. Освен това, различни са и условията, при които не се дължи такса за тях.
Услугите обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са насочени към удовлетворяване на общите потребности, породени от съвместното съжителство в рамките на едно населено място. Поради това законодателят е приел, че общото ползване на териториите за обществено предназначение и на депа за обезвреждане в общините налага обща на всички ползватели отговорност за поддържане на необходимата чистота. Дължимостта на ТБО за тези два компонента се изключва само при условие, че тези услуги не са престирани. Видно от доказателствата по делото тези две услуги безспорно са били предоставяни и с оглед на това правилен и обоснован е изводът на съда за тяхната дължимост.
Друг е подходът на законодателя относно компонента сметосъбиране и сметоизвозване. Сметосъбирането и сметоизвозването удовлетворяват потребността от освобождаване от битови отпадъци на конкретния правен субект. Именно поради това законодателят е създал възможност правният субект да декларира предварително, че няма да ползва услугата – чл. 8, ал. 5 ЗМДТ или да определи предварително обема и честотата за ползване услугата. Тогава, когато имотът на лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ се намира на територия, на която общината фактически престира услугата и то не е декларирало неползване на услугата, задължението за таксата е дължимо. Ако лицето е заявило ползване на услугата по количество – таксата ще бъде определена на основата на количеството, но ако не е – ще бъде определена пропорционално на данъчната основа на имота. В случая декларации за процесните периоди 2011 г. и 2012 г. въобще не са подавани, а за 2013 г. декларацията е подадена след като отчетният период е започнал – едва на 23.08.2013 г. За останалите периоди – 2014 г., 2015 г. и 2016 г., съдържанието на подадените декларации не съответства на императивната законова разпоредба на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ в приложимата за 2014, 2015 и 2016 г. редакция. Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗМДТ не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. В случая касационният жалбоподател не е декларирал, че няма да ползва имота, а е декларирал, че няма да ползва услугата, тъй като от ползването на имота не се генерират отпадъци. Следователно не е изпълнена нито една от предвидените в чл. 71, т. 1 от ЗМДТ хипотези, поради което правилен и обоснован е изводът на съда за дължимостта на ТБО за компонента сметосъбиране и сметоизвозване за целия процесен период.
Цитираната съдебна практика – Решение № 7802/29.06.2015 г. по адм. д. № 15149/2014 г. на Върховния административен съд, касае оспорване на подзаконов нормативен акт, приет от Общински съвет – Добрич, който не е приложим на територията на община Пловдив, поради което не следва да се обсъжда в настоящото производство.
Оплакванията за дискриминационно третиране също са неотносими. Цитираните съдебни актове на Административен съд – Пловдив, с които е прекратено съдебното производство по предявени искове от същото данъчно задължено лице за установяване на дискриминационно третиране, не са предмет на обжалване и не подлежат на съдебна проверка по настоящото дело, поради което не следва да бъдат обсъждани оплакванията на касационния жалбоподател за тяхната неправилност.
По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от делото на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК съдът следва да осъди касационния жалбоподател за заплати в полза на община Пловдив – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 371,67 лв. (триста седемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки), определен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1711 от 19.10.2017 г. по адм. дело № 930 по описа за 2017 г. на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА И. Хоусен от [населено място] да заплати в полза на община Пловдив разноските по водене на делото в размер на 371,67 лв. (триста седемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки).
Решението е окончателно.
Печат
П Р О Т О К О Л
София, 08.04.2019 година
Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЮЛИЯ РАЕВА
при участието на секретаря Маринела Цветанова
и с участието на прокурора Владимир Йорданов
сложи на разглеждане дело № 1643 по описа за 2018 година Document Link Icon,
докладвано от съдията ЮЛИЯ РАЕВА
На поименно повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене в 11.54 часа страните се представиха така:
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: И. Хоусен, редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник Д. Митев.
ОТВЕТНИКЪТ: Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
ЗА ВАП се явява прокурор Владимир Йорданов.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Пълномощник Митев: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА касационната жалба на И. Хоусен срещу решение № 1711/19.10.2017 година, постановено по административно дело № 930/2017 година по описа на Административен съд – Пловдив, без приложени писмени доказателства.
ДОКЛАДВА постъпил на 18.01.2018 година в Административен съд – Пловдив писмен отговор по касационната жалба от ответника, без приложени писмени доказателства.
Пълномощник Митев: Поддържам касационната жалба. Представям молба с приложени доказателства които моля да приемете, а именно 2 броя декларации, които съм подавал до дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив и съобщенията които получаваме от Общината за продължаващо дължене на таксата, въпреки, че ВАС с предишно решение потвърди, че имам право да подавам декларации и Общината трябва да ги уважи.
Прокурорът: Предоставям на съда по доказателствата.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с молба в днешното съдебно заседание писмени доказателства, а именно два броя декларации – вх. № 17П 9714/26.09.2017 г. и вх. № 18П 12141/19.11.2018 година, с приложени съобщения, като допустими такива, по тяхната относимост съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение, счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Пълномощник Митев: Моля да уважите касационната жалба по съображенията, изложени в нея и да отмените решението на първоинстанционния съд като незаконосъобразно. Първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон при който такса смет се определя според количеството на сметта. Вещото лице установи, че няма отпадък там. Общината не оспори заключението пред съда, не поиска друго вещо лице или тройна експертиза и независимо от това постановиха да се плаща сумата. След което се състоя дело пред Върховен административен съд, което по същество загубих, но ме интересуваше изключително важния въпрос, че такса смет не е данък, че няма относимост между ползване на обекта, и ползването на услугата е продажба, и аз на тази база вече въоръжен със становище на ВАС подавам декларации ежегодно в законния срок. Общината не ги съобразява, иска ми съответно данъците, и аз съм застрашен, трябва да ги платя, защото ще дойде съдия изпълнител и ще трябва да плащам. Вие сте 13, 14 и 15 съдии които могат да променят практиката. Досега 12 съдии отказаха да се произнесат по казуса пряка дискриминационност на самото решение на дирекция „Местни данъци“ при община Пловдив. Комисията за защита от дискриминация по аналогично дело установи, че това е форма на пряка и непосредствена дискриминация според типа собственост, защото за една и съща услуга се определят различни промили. Такса смет е сметопокривна и тя зависи от количеството на сметта. По време на правителството на Станишев беше прието удвояване на данъчните такси и такса смет автоматично скочи, без каквато и да била връзка с количеството. Не е въпросът само в тази сума, която трябва да се заплати неправомерно, защото няма отпадък, неправилно ми вменяват задължение да заплащам местни данъци и такси. Пет и половина промили са абсолютно несправедливи при липса на отпадък. Не генерирам отпадък. Не е извършена за десет години никаква проверка от общината, за да ми кажат, че фалшив документ е издаден и имам отпадък и да ме накажат. Решението на Общинския съвет съм го оспорил. Има влязло в сила решение. Съдия Диева в Пловдив определи, че пряката дискриминация трябва да се гледа от специализиран състав насрочила бе дело, съдия Т. Попова даде ход по същество на делото и след три месеца отрече своето собствено определение, тъй като се съдържало в друго дело. Моля да се произнесете има ли или няма пряка дискриминация в случая, защото досега никой не се произнесе.
Прокурорът: Така подадената касационна жалба е допустима, в срок, но по същество се явява неоснователна по следните причини:
Оспореното решение е постановено и при правилно приложение на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и приложимата правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК във вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9 б ЗМДТ. Правилно съдът е преценил, че жалбоподателят не е представил достоверни доказателства за неползване на притежавания от него недвижим имот съгласно изискванията на чл. 71 от ЗМДТ, които да го освободят от дължимите ТБО. Според чл. 19, ал. 1, т. 2 от Наредба на община Пловдив, уреждаща администрирането на местните такси, собственикът е следвало да представи удостоверения за прекратяване ползване на услуги от доставчиците на ел.енергия и ВиК. Отделно е било установено, че за първите три години от проверявания период (2011-2013 год.) имотът е бил ползван от наемател. Представени са заповеди на кмета на общината, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, за определяне видовете услуги сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на територии за обществено ползване и границите на районите, в които те се предоставят. Тяхното действие се е простирало и върху процесния имот, попадащ в границите на населеното място, като общината ползва депа за неопасни отпадъци.
Пълномощник Митев (реплика): Въпросът е по същество – следва ли да не се плаща такса смет при ползване на обекта. Върховният административен съд е постановил, че такса смет не е данък, че тя се свързва не с ползане или неползване на обекта, а с ползване на услугата или не. Предмет на услугата няма, смет няма, а Общината игнорира решението на Върховния административен съд и продължава да си държи на своята Наредба. Наредбата е отменена от ВАС, като неправилна и незаконосъобразна. Постановено е решение № 7802/29.06.2015 година по административно дело № 15149/2014 година на ВАС. Това решение го цитирам във всяка декларация и Общината не го взима в предвид.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.59 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР:

ДЕКЛАРАЦИИ ЗА ОТКАЗ ОТ УСЛУГАТА СМЕТОСЪБИРАНЕ, СМЕТОИЗВОЗВАНЕ И СМЕТООБРАБОТКА, КОИТО Дирекция местни данъци и такси на община Пловдив упорито отказва да признае години наред

неделя, декември 3rd, 2017

Декларация за отказ от ползване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване.В отговор на подаваните от мен декларации ДМДТ ми изпращаше образец, който се отнася за случаи, при които нежилищния имот не се използва и изискваше съответни удостоверения за спряно подаване на вода от ВиК и спряно електрозахранване.
събота, август 24th, 2013
До ръководството на
дирекция „Местни данъци и такси”
община Пловдив.
Д Е К Л А Р А Ц И Я
от Димитър Николов Митев, ЕГН …………………., като упълномощен от Ивана Димитрова Хоусен,
ЕГН …………………, адрес гр. Пловдив 4002, ул…………………………
Уважаеми госпожи и господа,
-със съдебно икономическа експертиза, представена по административно дело 1391/2012 г. по описа на Пловдивски административен съд, бе доказано твърдяното от мен обстоятелство, че в притежавания от мен недвижим нежилищен имот, находящ се на ул. „Константин Геров” 30 в гр. Пловдив, не се генерират отпадъци;
– същевременно в решение на Върховен административен съд № 9945 по адм. дело 1910/2013 г. е записано:
„… община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
Следва изрично да се посочи, че когато става въпрос за комунална услуга, която общината предоставя по принцип на цялото население на общината, логичното и икономически обосновано изискване е тези от правните субекти, които не желаят да ползват услугата да заявят това обстоятелство преди началния момент на нейното престиране. Без тази индикация за волята на съответния субект да не бъде ползвател на услугата общината не би могла да знае (поне в значителна степен със сигурност, а това ще осигури и адекватност на икономическите разчети) кои от лицата на територията на общината ще ползват услугата и кои не.
Принципите на съвместното съжителство, които са нормативно обективирани в изискването за предварително уведомяване, гарантират както правата на субекта, който по една или друга причина не желае да ползва предоставяната от общината услуга, така и правата на общината, която колкото предварително е по-добре информирана, толкова по-ефективно ще организира предоставянето на услугата, което неминуемо ще рефлектира и върху таксата за нея.
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. ”
Като имам предвид заключението нa цитираната съдебно-икономическа експертиза и цитираните мотиви за Решението на ВАС по дело 1910/2013 г.
Д Е К Л А Р И Р А М
че в следващите години, считано от 10.08.2013 не желая и съответно няма да ползвам услугите на община Пловдив по събиране и извозване на отпадъци за нежилищния ми имот, намиращ се на ул. Константин Геров 30 в гр. Пловдив. Ако в бъдеще време начинът на ползването на нежилищния ми имот се промени по такъв начин, че в него започнат да се генерират отпадъци, ще уведомя компетентният общински орган за тази промяна.
Пловдив, С уважение:…………………………………..
12.08.2013 г. /пълномощник/
До ръководството на
дирекция „Местни данъци и такси”
община Пловдив.
Д Е К Л А Р А Ц И Я
от Димитър Николов Митев, ЕГН 4408084545, като упълномощен от Ивана Димитрова Хоусен,
ЕГН 72104570, адрес гр. Пловдив 4002, ул. Милин камък № 6
Уважаеми госпожи и господа,
-със съдебно-икономическа експертиза, представена по административно дело 1391/2012 г. по описа на Пловдивски административен съд, бе доказано твърдяното от мен обстоятелство, че в притежавания от мен недвижим нежилищен имот, находящ се на ул. „Константин Геров” 30 в гр. Пловдив, не се генерират отпадъци;
– същевременно в решение на Върховен административен съд № 9945 по адм. дело 1910/2013 г. е записано:
„… община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
Следва изрично да се посочи, че когато става въпрос за комунална услуга, която общината предоставя по принцип на цялото население на общината, логичното и икономически обосновано изискване е тези от правните субекти, които не желаят да ползват услугата да заявят това обстоятелство преди началния момент на нейното престиране. Без тази индикация за волята на съответния субект да не бъде ползвател на услугата общината не би могла да знае (поне в значителна степен със сигурност, а това ще осигури и адекватност на икономическите разчети) кои от лицата на територията на общината ще ползват услугата и кои не.
Принципите на съвместното съжителство, които са нормативно обективирани в изискването за предварително уведомяване, гарантират както правата на субекта, който по една или друга причина не желае да ползва предоставяната от общината услуга, така и правата на общината, която колкото предварително е по-добре информирана, толкова по-ефективно ще организира предоставянето на услугата, което неминуемо ще рефлектира и върху таксата за нея.
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. ”
Като имам предвид заключението на цитираната съдебно-икономическа експертиза и цитираните мотиви за Решението на ВАС по дело 1910/2013, както и това, че условията на ползване на имота остават същите и за 2015 г., отново, този път за 2015 г. (за да избегна формален аргумент, че не съм подал декларация за предстоящата година)
Д Е К Л А Р И Р А М
че в следващите години, считано от 10.08.2013 не желая и съответно няма да ползвам услугите на община Пловдив по събиране и извозване на отпадъци за нежилищния ми имот, намиращ се на ул. Константин Геров 30 в гр. Пловдив. Ако в бъдеще време начинът на ползването на нежилищния ми имот се промени по такъв начин, че в него започнат да се генерират отпадъци, ще уведомя компетентният общински орган за тази промяна.
Пловдив, С уважение:…………………………………..
31.10.2014 г. /пълномощник/
До ръководството на
дирекция „Местни данъци и такси”
община Пловдив.
15 П 110013/28.09.2015
Д Е К Л А Р А Ц И Я
от Димитър Николов Митев, ЕГН 4408084545, като упълномощен от Ивана Димитрова Хоусен,
ЕГН 72104570, адрес гр. Пловдив 4002, ул. Милин камък № 6
Уважаеми госпожи и господа,
-със съдебно-икономическа експертиза, представена по административно дело 1391/2012 г. по описа на Пловдивски административен съд, бе доказано твърдяното от мен обстоятелство, че в притежавания от мен недвижим нежилищен имот, находящ се на ул. „Константин Геров” 30 в гр. Пловдив, не се генерират отпадъци;
– същевременно в решение на Върховен административен съд № 9945 по адм. дело 1910/2013 г. е записано:
„… община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
Следва изрично да се посочи, че когато става въпрос за комунална услуга, която общината предоставя по принцип на цялото население на общината, логичното и икономически обосновано изискване е тези от правните субекти, които не желаят да ползват услугата да заявят това обстоятелство преди началния момент на нейното престиране. Без тази индикация за волята на съответния субект да не бъде ползвател на услугата общината не би могла да знае (поне в значителна степен със сигурност, а това ще осигури и адекватност на икономическите разчети) кои от лицата на територията на общината ще ползват услугата и кои не.
Принципите на съвместното съжителство, които са нормативно обективирани в изискването за предварително уведомяване, гарантират както правата на субекта, който по една или друга причина не желае да ползва предоставяната от общината услуга, така и правата на общината, която колкото предварително е по-добре информирана, толкова по-ефективно ще организира предоставянето на услугата, което неминуемо ще рефлектира и върху таксата за нея.
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. ”
Като имам предвид заключението на цитираната съдебно-икономическа експертиза и цитираните мотиви за Решението на ВАС по дело 1910/2013, както и това, че условията на ползване на имота остават същите и за 2016 г., отново, този път за 2016 г. (за да избегна формален аргумент, че не съм подал декларация за предстоящата година)
Д Е К Л А Р И Р А М
че в следващата 2016 година, не желая и съответно няма да ползвам услугите на община Пловдив по събиране, извозване, обработка и депониране на отпадъци за нежилищния ми имот, намиращ се на ул. Константин Геров 30 в гр. Пловдив. Ако в бъдеще време начинът на ползването на нежилищния ми имот се промени по такъв начин, че в него започнат да се генерират отпадъци, ще уведомя компетентният общински орган за тази промяна.
Пловдив, С уважение:…………………………………..
28.09.2015 г. /пълномощник/
Приложение:
1. Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен за Димитър Николов Митев.
До ръководството на
дирекция „Местни данъци и такси”
община Пловдив.
Вх. № 639 -20.09.2016 г.
Д Е К Л А Р А Ц И Я
от Димитър Николов Митев, ЕГН 4408084545, като упълномощен от Ивана Димитрова Хоусен,
ЕГН 72104570, адрес гр. Пловдив 4002, ул. Милин камък № 6
Уважаеми госпожи и господа,
-със съдебно-икономическа експертиза, представена по административно дело 1391/2012 г. по описа на Пловдивски административен съд, бе доказано твърдяното от мен обстоятелство, че в притежавания от Ивана Димитрова Хоусен недвижим нежилищен имот, находящ се на ул. „Константин Геров” 30 в гр. Пловдив, не се генерират отпадъци;
– същевременно в решение на Върховен административен съд № 9945 по адм. дело 1910/2013 г. е записано:
„… община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
Следва изрично да се посочи, че когато става въпрос за комунална услуга, която общината предоставя по принцип на цялото население на общината, логичното и икономически обосновано изискване е тези от правните субекти, които не желаят да ползват услугата да заявят това обстоятелство преди началния момент на нейното престиране. Без тази индикация за волята на съответния субект да не бъде ползвател на услугата общината не би могла да знае (поне в значителна степен със сигурност, а това ще осигури и адекватност на икономическите разчети) кои от лицата на територията на общината ще ползват услугата и кои не.
Принципите на съвместното съжителство, които са нормативно обективирани в изискването за предварително уведомяване, гарантират както правата на субекта, който по една или друга причина не желае да ползва предоставяната от общината услуга, така и правата на общината, която колкото предварително е по-добре информирана, толкова по-ефективно ще организира предоставянето на услугата, което неминуемо ще рефлектира и върху таксата за нея.
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. ”
Като имам предвид заключението на цитираната съдебно-икономическа експертиза и цитираните мотиви за Решението на ВАС по дело 1910/2013, както и това, че условията на ползване на имота остават същите и за 2017 г., отново, този път за 2017 г. (за да избегна формален аргумент, че не съм подал декларация за предстоящата година), в съответствие с препоръката на съда своевременно информирам общината и
Д Е К Л А Р И Р А М
че в следващата 2017 година, не желая и съответно няма да ползвам услугите на община Пловдив по събиране, извозване, обработка и депониране на отпадъци за нежилищния ми имот, намиращ се на ул. Константин Геров 30 в гр. Пловдив. Ако в бъдеще време начинът на ползването на нежилищния ми имот се промени по такъв начин, че в него започнат да се генерират отпадъци, ще уведомя компетентният общински орган за тази промяна.
ПП.
Моля да не ми изпращате (както постъпихте през 2014, 2015 и 2016 г) образец на декларация за това, че обектът не се използва и че там е спряно подаването на електрически ток и вода. Обектът се използва и поради това не може да бъде подадена такава декларация съответно с потвърждения от ВиК и ЕВН.
Пловдив, С уважение:…………………………………..
20.09.2016 г. /пълномощник/
Приложение:
1. Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен за Димитър Николов Митев.
До ръководството на
дирекция „Местни данъци и такси”
община Пловдив.
Д Е К Л А Р А Ц И Я
от Димитър Николов Митев, ЕГН 4408084545, като упълномощен от Ивана Димитрова Хоусен,
ЕГН 72104570, адрес гр. Пловдив 4002, ул. Милин камък № 6
Уважаеми госпожи и господа,
-със съдебно-икономическа експертиза, представена по административно дело 1391/2012 г. по описа на Пловдивски административен съд, бе доказано твърдяното от мен обстоятелство, че в притежавания от Ивана Димитрова Хоусен недвижим нежилищен имот, находящ се на ул. „Константин Геров” 30 в гр. Пловдив, не се генерират отпадъци;
– същевременно в решение на Върховен административен съд № 9945 по адм. дело 1910/2013 г. е записано:
„… община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
Следва изрично да се посочи, че когато става въпрос за комунална услуга, която общината предоставя по принцип на цялото население на общината, логичното и икономически обосновано изискване е тези от правните субекти, които не желаят да ползват услугата да заявят това обстоятелство преди началния момент на нейното престиране. Без тази индикация за волята на съответния субект да не бъде ползвател на услугата общината не би могла да знае (поне в значителна степен със сигурност, а това ще осигури и адекватност на икономическите разчети) кои от лицата на територията на общината ще ползват услугата и кои не.
Принципите на съвместното съжителство, които са нормативно обективирани в изискването за предварително уведомяване, гарантират както правата на субекта, който по една или друга
причина не желае да ползва предоставяната от общината услуга, така и правата на общината, която колкото предварително е по-добре информирана, толкова по-ефективно ще организира предоставянето на услугата, което неминуемо ще рефлектира и върху таксата за нея.
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. ”
Като имам предвид заключението на цитираната съдебно-икономическа експертиза и цитираните мотиви за Решението на ВАС по дело 1910/2013, както и това, че условията на ползване на имота остават същите и за 2018 г., отново, този път за 2018 г. (за да избегна формален аргумент, че не съм подал декларация за предстоящата година), в съответствие с препоръката на съда своевременно информирам общината и
Д Е К Л А Р И Р А М
че в следващата 2018 година, не желая и съответно няма да ползвам услугите на община Пловдив по събиране, извозване, обработка и депониране на отпадъци за нежилищния ми имот, намиращ се на ул. Константин Геров 30 в гр. Пловдив. Ако в бъдеще време начинът на ползването на нежилищния ми имот се промени по такъв начин, че в него започнат да се генерират отпадъци, ще уведомя компетентният общински орган за тази промяна.
ПП.
Моля да не ми изпращате (както постъпихте през 2014, 2015 и 2016 г) образец на декларация за това, че обектът не се използва и че там е спряно подаването на електрически ток и вода. Обектът се използва и поради това не може да бъде подадена такава декларация съответно с потвърждения от ВиК и ЕВН.
Пловдив, С уважение:…………………………………..
25.09.2017 г. /пълномощник/
Приложение:
1. Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен за Димитър Николов Митев.

Решение № 1711/19.10.2017 г. на Пловдивски административен съд

петък, ноември 24th, 2017

Моля този, който евентуално пожелае да прочете това решение, първо да прочете поместената по-долу жалба до Пловдивския административен съд и Уточняващата молба за да му стане ясно „справедливостта“ и „законосъобразността“ на постановеното решение. Не очаквах първоинстационен административен съдия в Пловдивския административен съд да игнорира становище на Върховния административен съд, но и това се случи. А с игнорирането на Решение № 113 на Комисията за защита от дискриминация вече свикнах, защото се случва не за първи път. Не знам дали ще дочакам български съдия да се произнесе дали в описания случай става въпрос за наличие на пряка дискриминация или не. До този момент вече 12 съдии избягнаха да вземат позиция по въпроса.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1711
19 .10.2017 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски административен съд, петнадесети състав, в съдебно заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
При секретаря Марияна Георгиева
Като разгледа докладваното АД № 930 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 9б, във вр. с чл. 4, ал. 1-5 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, във вр. с чл. 156 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на И.Д.Х., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, чрез пълномощника Д.Н.М., против Акт за установяване установяване на задължение по декларация № 939 от 30.12.2016г., издаден от С.П.на длъжност главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, оправомощен със Заповед № ОА-833 от 27.04.2009г. на Кмета на община Пловдив, потвърден с Решение № 7 от 22.03.2017г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, относно допълнително определени задължения за такса за битови отпадъци за 2011г. в размер на 273,82лв., за 2012г. в размер на 270,95лв., за 2013г. в размер на 259,77лв., за 2014г. в размер на 258,38лв., за 2015г. в размер на 256,99лв. и за 2016г. в размер на 243,57лв., ведно с прилежащите лихви за периода от 01.07.2011г. до 30.12.2016г. в общ размер на 460,40лв.
Жалбоподателят твърди, че административният акт, в оспорената част, е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на закона. Излага се, че таксата битови отпадъци следва да се заплаща само и единствено, когато се потребява от собственика или ползвателя на недвижимия имот. Ползването на недвижимия имот не е елемент от фактическия състав, който поражда задължението за такса ТБО, като в конкретния случай, основанието за недължимост на таксата е негенериране на каквито и да било битови отпадъци при ползването на имота. Според жалбоподателя, считано от 12.08.2013г. той подава декларации, в които заявява нежелание за ползване на услугата по сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка за следващата година, но декларациите не се вземат под внимание, тъй като към тях няма приложени документи по чл. 19в, ал. 1, т. 2 от наредба на Община Пловдив, а именно удостоверения за спиране на елекроподаването и водоподаването в недвижимия имот. Водещ критерий следва да бъде не ползването на имота, което неправилно се изисква да се удостоверява със спряно електро- и водоподаване, а желанието на ползвателя да не се ползва от услугите по сметосъбиране и сметоизвозване по други причини. Обжалваните АУЗД и потвърждаващото го решение на административни органи в Община Пловдив са в пряко противоречие с решение № 9945 от 02.07.2013г. на ВАС, Седмо отделение, постановено по адм. дело № 1910 от 2013г., съгласно мотивната част на което общината е следвало, но не е създала ред, по който лицата по чл. 64 от ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопораждащо за недължимостта на таксата значение.
Обжалваните административни актове са незаконосъобразни и на основание, че собственичката на недвижимия имот е подложена на пряка и непосредствена дискриминация. Дискриминацията се състои в това, че за една и съща услуга – сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка за нейния нежилищен имот са приложени многократно по-високи промили от данъчната стойност на имота в сравнение с промилите, въз основа на които се определя ТБО за жилищните имоти. Жалбоподателят е информирал дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за съществуването на решение № 113 от 21.06.2011г. на Комисията за защита от дискриминация, с което практиката за изчисляване на ТБО с различни промили за жилищните и нежилищни имоти е определена като пряка и непосредствена дискриминация според типа собственост.
Иска се отмяна на обжалвания акт за установяване на задължение по декларация и потвърждаващото го решение на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, намира същата за неоснователна, съответно обжалваният АУЗД за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б, във вр с чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ установяването, обезпечаването, събирането на МДТ и обжалването на свързаните с това актове се извършва по реда на ДОПК. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК.
В конкретния случай се касае за определяне на задължение за такса за битовите отпадъци по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено в самия акт за установяване на задължение по декларация.
Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите. Спазено е изискването за задължително обжалване на акта по административен ред.
Решение № 7 от 22.03.2017г. на директора на дирекция „МДТ“ при община Пловдив е връчено на жалбоподателя на 28.03.2017г., установено от известие за доставяне на л. 50, а жалбата е подадена направо в Административен съд – Пловдив с вх. № 6198 от 04.04.2017г., в законоустановения срок и от лице, притежаващо правен интерес от оспорването.
Съдът от фактическа страна установи следното:
Административното производство относно ТБО за периода 2011г. -2016г. е инициирано след извършена проверка за установяване на задължения за такса за битови отпадъци въз основа на подадена декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ.
Издаден е Акт за установяване установяване на задължения по декларация № 939 от 30.12.2016г., с който са установени задължения за ТБО за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. за притежавания от жалбоподателя недвижим имот, състоящ се от 1/32 ид.ч. от 294кв.м земя, 1/1 ид.ч. от търговски обект с РЗП 26,01кв.м и 1/1 ид.ч. от склад (търговски) с РЗП 21,39кв.м. В обжалвания административен акт са посочени данъчните оценки на недвижимия имот по години: за 2011г. – 49 939,20лв., за 2012г. – 49 415,50лв., за 2013г. – 49 153,70лв., за 2014г. – 48 891,90лв., за 2015г. – 48 630лв. и за 2016г. – 46 096,60лв.; заповедите на Кмета на община Пловдив, с които са определени границите на район „Южен“, в които има организирано събиране, извозване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване; решенията на Общински съвет – Пловдив за определяне промилите за облагане с ТБО за периода от 2011г. до 2016г. включително.
Въз основа на представените доказателства е направен извод, че недвижимият имот, намиращ се в ***попада в границите на район „Южен“, в който има организирано събиране, извозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване и не е сред изчерпателно изброените недвижими имоти, за които не е организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Изчислени са задължения за ТБО поотделно за земята и търговския обект и склада, като са съобразени размерите в промили, съгласно съответното решение на Общински съвет – Пловдив. Така задължението за ТБО за 2011г. е в общ размер на 273,82лв., за 2012г. – 270,95лв., за 2013г. – 259,77лв., за 2014г. – 258,38лв., за 2015г. – 256,99лв. и за 2016г. – 243,57лв. Изчислен е общ размер на дължимите лихви за периода от 01.07.2011г. до 31.12.2016г. в размер на 460,40лв.
В решение № 7 от 22.03.2017г. горестоящият административен орган е намерил за правилни и законосъобразни изводите на компетентния орган, издал АУЗД № 939 от 30.12.2016г. Изрично е посочено, че освобождаването от такса за битови отпадъци следва само при условие, че са налице предпоставките по чл. 71 от ЗМДТ или в случаите, предвидени в наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, която се приема от Общинския съвет. В изпълнение на разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ, с решение № 80, взето с Протокол № 6 от 04.03.2003г. Общински съвет – Пловдив е приел Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив (НОАМТЦУТОП). Съгласно разпоредбата на чл. 19в, ал. 1 т. 2 от Наредбата не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване (която представлява един от компонентите, които формират таксата за битови отпадъци) за имотите, които няма да се ползват през цялата година и данъчно задълженото лице (граждани и фирми) е подало декларация в дирекция „Местни данъци и такси“ до края на предходната година. Декларацията се придружава от следните документи, представени в заверено копие от заявителя за Община Пловдив, дирекция „Екология и управление на отпадъците“, а именно: удостоверение от В и К, удостоверяващо, че за този имот е спряно подаването на вода; удостоверение от Електроразпределение, удостоверяващо, че за този имот е спряно електрозахранването; удостоверение от Топлофикация, удостоверяващо, че за този имот е спряно топлоподаването (за случаите, когато обектът е топлофициран). Съгласно разпоредбата на чл. 19в, ал. 4 от Наредбата не се извършва освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване по чл. 19в, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата, ако имотът или част от него се ползва от съсобственик или ползвател през посочения в декларацията период или част от него, както и ако през декларирания период или част от него в имота се извършват строителни и довършителни дейности.
В решението е посочено, че са събрани допълнително доказателства за ползването на имота за търговска дейност от ЕТ “Р.– Д.М.“ през 2011г. и 2012г., като са посочени и причините, поради които не са приети като декларации по чл. 19в, ал. 1 от Наредбата подаданите от пълномощника на И.Х. декларации, в които се заявява, че имотът няма да се ползва, считано от 2014г. занапред. Това означава, че се дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване за периода от 2014г. до 2016г., тъй като не са представени доказателства, че имотът няма да се ползва през годините и до него е прекъснато електроподаването и водоподаването.
По отношение таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, дължимостта се предопределя от два кумулативни елемента: принадлежността на имота към територията на съответното населено място и предоставяне на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място. На територията на Община Пловдив е изградено „Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с. Цалапица“, в което се извозват и депонират битовите отпадъци, генерирани на територията на Община Пловдив. Община Пловдив е собственик и на „Депо за неопасни отпадъци и инсталация за биологично разграждане по закрит способ“, намиращо се в с. Шишманци, общ. Раковски. Направен е извод, че жалбоподателят дължи този компонент от таксата битови отпадъци, тъй като общината предоставя тази услуга.
Подложено е на проверка твърдението, че ползването на недвижимия имот не генерира никакви битови отпадъци, като е изпратено запитване до дирекция „Екология и управление на отпадъците“ при община Пловдив. Получен е отговор със съдържание, което се свежда до следното: ползването на даден обект предполага генериране на отпадъци, различни по код и наименование. В течение на годината собственикът на имота не може да заяви неползване на услугата, като в общината не е изграден механизъм, чрез който да бъде контролирано ползването или неползването на услугата по събиране и извозване, включително от трети лица. Контейнерите за смет са за общо ползване на общодостъпни места, няма механизъм за отчитане, претегляне, проследяване количеството на отпадъци, генерирани от всеки жител, съответно обект на територията на община Пловдив.
При съдебното обжалване на акта за установяване на задължението по декларация са приети следните писмени доказателства от страните по делото:
-от жалбоподателя: незаверени копия на решение № 7 от 22.03.2017г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив; жалба вх. № 17 СГ 15 от 23.01.2017г. до директора на дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Пловдив; акт за установяване на задължение по декларация № 939 от 30.12.2016г.; пълномощно от 02.12.2013г. (л. 8 – 34); доказателства, описани в молба на л. 124 – 125 по делото (л. 126 – 154);
-от ответника: административната преписка по издаването и обжалването на акт за установяване на задължение по декларация № 939 от 30.12.2016г., съдържаща документи, описани в молба на л. 43 – 44 (л. 45 – 101) и допълнителни доказателства, описани в молба на л. 155 – 156 (л. 157 – 324).
Съдът констатира, че по делото не е представено заверено копие на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив (НОАМТЦУТОП), но същата представлява подзаконов нормативен акт и е общодостъпна на интернет страницата на Община Пловдив.
С оглед установеното от фактическа страна Съдът формира следните правни изводи:
Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, Съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съдът намира, че обжалваният АУЗ и решение № 7 от 22.03.2017г. на директора на дирекция „МДТ“ при Община Пловдив са издадени от компетентни органи. АУЗ е издаден от компетентен орган съобразно чл. 107, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 9б, вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 3 от ЗМДТ – служител в общинската администрация по местонахождение на недвижимите имоти (С.П.на длъжност главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив), имащ правата на орган по приходите и определен за такъв със Заповед № ОА-833 от 27.04.2009г. на Кмета на Община Пловдив, в кръга на неговата материална, териториална и времева компетентност, в необходимата писмена форма. Като правни основания за издаване на акта са посочени чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 – 5 от ЗМДТ.
По делото не са спорни обстоятелствата, че жалбоподателката не е подала декларация по чл. 19, ал. 1 от Наредбата, поради което компетентният административен орган е приложил разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата и задължението за такса битови отпадъци по всички компоненти е изчислено пропорционално върху данъчната оценка на имота, в размерите, посочени в решения на Общински съвет Пловдив. Единствените подадени декларации са такива в свободен текст (не по образеца по чл. 19в от Наредбата), в които, считано от 01.01.2014г. се заявява, че собственикът на имота не желае да ползва услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обработка и депониране на отпадъци. Искането за освобождаване от заплащане на ТБО се обосновава не с неползване на имота, а с констатации в заключение на вещо лице по адм. дело № 1391 от 2012г. по описа на Административен съд – Пловдив, че икономическата дейност, която се извършва в нежилищния недвижим имот е от такова естество, че не генерира битови отпадъци. Според жалбоподателя компетентните органи в дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив не се съобразяват с мотивите в решение на ВАС, Седмо отделение, постановено по адм. дело № 1910 от 2013г., съгласно които общината не е създала ред, по който лицата по чл. 64 от ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване има правопораждащо значение за недължимостта на таксата.
Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на горестоящия административен орган относно непредставяне от жалбоподателя на изискуеми документи, удостоверяващи неползването на недвижимия имот през цялата календарна година, за която се заявява искането за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци. Тук следва да бъде посочено, че таксата битови отпадъци се състои от няколко компонента, като посредством декларацията по чл. 19в, ал. 1, т. 2 от Наредбата лицето – декларатор се освобождава от събирането на такса само за два от компонентите – сметосъбиране и сметоизвозване. От данните в събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че И.Х., чрез пълномощника си, е надлежно уведомена за документите, придружаващи декларацията по чл. 19в, ал. 1, т. 2 от Наредбата, но удостоверения за спряно електроподаване и водоподаване към недвижимия имот не са представени.
Позоваването на констатации в заключение на вещо лице и отделни мотиви в съдебно решение от страна на жалбоподателката са най-малкото некоректни. След извършена допълнителна служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че предмет на спора по адм. дело № 1391 от 2012г. по описа на Административен съд – Пловдив и адм. дело № 1910 от 2013г. по описа на Върховен административен съд е акт за установяване на задължение по декларация, с който на И.Х. са определени допълнително задължения за ТБО за нежилищен недвижим имот, намиращ се в ***, за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2010г., ведно с прилежащите лихви. В решението си първоинстанционният съд и касационната инстанция са отхвърлили като неоснователна жалбата на И.Х., след анализ на всички събрани по делото доказателства не изолирано, а в тяхната съвкупност. Заключението на вещото лице, прието в хода на съдебното производство по адм. дело № 1391 от 2012г., е обсъдено заедно със всички събрани по делото доказателства, като именно тази преценка е дала основание на решаващия съдебен състав да намери жалбата за неоснователна.
Тук е мястото да бъде направено и следното уточнение: считано от 01.01.2014г. разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, третираща въпросите за недължимост на такса битови отпадъци по отношение на всичките й компоненти, е със следното съдържание: Не се събира такса за:
-т. 1 сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота;
-т. 2 поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината;
-т. 3 обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.
Тълкуването на цитираната правна норма показва, че освобождаването от такса битови отпадъци за всички компоненти е налице само и единствено когато общината по местонахождението на имота не предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и няма съоръжения и депа за битови отпадъци и обезвреждането им. Съществува законова възможност за освобождаване от такса битови отпадъци за компонентите й сметосъбиране и сметоизвозване, в случаите когато се предоставя от общината, само и единствено за недвижими имоти, за които е заявено в нарочна декларация по образец, че няма да се ползват от собственика или ползвателя за цялата година.
В разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ се съдържа делегиране на правомощия на общинските съвети за приемане на подзаконов нормативен акт за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Не е спорно по делото, че Общински съвет – Пловдив е приел Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив (НОАМТЦУТОП), в която е посочено въз основа на какви документи следва да се приеме, че недвижимият имот, по отношение на който се иска освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, се извършва това освобождаване. Не е спорно по делото, че от страна на жалбоподателката не са подадени нито декларация по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, нито декларация по чл. 19в, ал. 1, т. 2 от Наредбата, поради което не може да се приеме, че по несъмнен начин са доказани всички обстоятелства, представляващи кумулативни предпоставки за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци, по отношение компонентите сметосъбиране и сметоизвозване.
Относно възраженията за липса на битови отпадъци следва да се отчита дефиницията по § 1, т. 7 ДР ЗМДТ: „битови отпадъци“ са тези, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, дворните места, в административните, социалните и други обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговските обекти, занаятчийските дейности, предприятията, обектите за отдих и забавление, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите.
Ответникът съобразно доказателствената тежест в съдебното производство представи: заповеди за определяне на районите, в които се извършват услуги по събиране, извозване и обезвреждане в депа на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места на територията на община Пловдив; цитираните решения на общинския съвет за приемане на план-сметките и разходите за дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, депониране и обезвреждане на битовите отпадъци и чистотата на териториите за обществено ползване и определяне промилите за облагане с ТБО за процесните периоди; комплексно разрешително № 355 – НО от 11.11.2008г. на министъра на околната среда и водите за експлоатация на инсталация и съоръжения за регионално депо за неопасни отпадъци за общините Пловдив, Марица, Калояново, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение, Кричим, Асеновград, Раковски, Садово, Брезово, Първомай, в землището на с. Цалапица, местност „Паша махала“ (л. 300, л. 304 – 324)
Макар да не е спорно по делото, следва да се отчете обстоятелството на местонахождението на имота в регулационните граници на гр.Пловдив, в която територия е организирано сметопочистване и сметоизвозване, конкретно в определените с посочените заповеди на кмета на Общината граници на район „Южен”.
Жалбоподателката не оспорва дължимост на таксата, включително не спори, че услугите са предоставени от общината. Във връзка с основния спор се отбелязва, че в приложимите разпоредби на ЗМДТ не е предвидена възможност за недължимост на таксата за битови отпадъци поради това, че имота не генерира отпадъци (като отпадъци се отделят или създават не от имотите, а от ползвателите на имотите). Таксата за битови отпадъци не се дължи, когато имотът не се ползва през годината или през определен период от нея, съгласно чл. 8 ал. 5 от ЗМДТ, като освобождаването от заплащането й в тази хипотезата става по ред, регламентиран в наредбата на общинския съвет по чл. 9 от ЗМДТ.
В конкретния случай се твърди ползване на имота и не се спори за предоставяна от общината услугата сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на този имот, поради което лицата по чл. 64, вр. с чл. 11 от ЗМДТ дължат такса за тези услуги. Твърденията, че от имота не се генерират отпадъци са неотносими за дължимостта на таксата.
Доколкото количеството на отделените битови отпадъци по смисъла на закона – чл. 67 ал. 1 ЗМДТ, е основният критерий, въз основа на който следва да бъде определен размерът на таксата за битови отпадъци – в наредбата по чл. 9 ЗМДТ на Общински съвет Пловдив е предвидена възможност от подаване на декларация за определяне на таксата за битови отпадъци според количеството на битовите отпадъци (задължените лица, предприятията – извършваната търговска дейност – ТЗ…), съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им, в която да посочат вида и броя на съдовете за съхраняване на битовите отпадъци, които ще се ползват през годината (чл. 19, ал. 2 от Наредбата). За процесните отчетни години жалбоподателят не е подал такава декларация за имота (това обстоятелство не е спорно), поради което размерът на таксата е определен въз основа на отчетната стойност на имота – данъчната оценка. Подаването на декларация има действие за напред.
Видно от приложените по делото решения на Общински съвет Пловдив са били одобрени план-сметките за необходимите разходи за услугите по събирането, извозването, обезвреждането в депа или други съоръжения и за поддържане чистота на териториите за обществено ползване и е определен размера на ТБО за жилищни и нежилищни имоти на граждани и предприятия, във и извън строителните граници на гр. Пловдив.
В случая е установено задължение за ТБО – за сметосъбиране и сметоизвозване; за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
Такса за чистота на териториите за обществено ползване се заплаща поради принадлежност на имота към територията на дадената община и поддържането на териториите за обществено ползване в същата от общината. Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е дължима по аргумент от чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, в случай на реално предоставяне на услугата. За преценка дали собствениците дължат такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване следва да бъде установено дали тази услуга се предоставя от общината, като относимо е дали услугата се предоставя в населеното място въобще, а не дали се предоставя спрямо конкретния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за предоставена от общината услуга, в случая по чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, за почистване на уличните платна, площадките, алеите, парковете и другите територии на населените места, предназначени за обществено ползване. Самостоятелната дължимост произтича от разпоредбата на чл. 67, ал. 4, във вр. с чл. 62 от ЗМДТ, съгласно която разпоредба таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
За услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения таксата по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ се дължи когато общината има депо. Съответно текстът предвижда освобождаване от такса ако депо не е изградено и не се поддържа от общината. В случая се установи, че община Пловдив е осигурила ползване на депо – приложените договори, разрешителни за ползване на регионалното депо в с. Цалапица, депото в с. Шишманци, комплексни разрешителни за двете депа, издадени от МОСВ на Община Пловдив. Тези данни обосновават извършване на услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. В наредбата не е предвидено освобождаване от този вид услуга, като тя също е дължима само ако е предоставена.
Не се твърди и не са представяни доказателства, че конкретната услуга не е реално извършена от Община Пловдив. Фактите от значение за реалност на услугата сочат без съмнение именно реалното й предоставяне от страна на общината.
Поради липса на конкретни възражения, не са прилагани данни в конкретика за изпълнение на договорите. Услугата по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ обхваща събиране на битовите отпадъци с транспортирането им до депото – депо е налице, същото е действащо и няма спор за събиране и транспортиране на отпадъците в депото.
На основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на услугите по чл.62 ЗМДТ, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината. От приложените по делото Заповеди на Кмета на община Пловдив за всеки от процесните периоди е видно, че на територията на общината е организирано извършване на услугите – поддържане чистота на териториите за обществено ползване; обезвреждане на битови отпадъци и събиране и извозване на битовите отпадъци.
Няма спор по делото, че имотът на жалбоподателката се намира на територията на общината и трите вида услуги са реално предоставяне. Видът на отпадъка и необходимия за целта съд за събиране на отпадъка не стоят в предмета на спора.
Такса битови отпадъци е разграничена по отделни периоди и видове задължения с оглед съотнасяне на размера към разпоредбите на чл. 67 във вр. с чл. 66 от ЗМДТ. Отделната дължимост за всеки вид услуга изисква отделното й определяне като стойностно изражение /ТБО е публично задължение поради което не е допустимо разширително тълкуване и прилагане на чл. 62 от ЗМДТ/, което е сторено в случая. От страна на жалбоподателя не се оспорват размерите на определените задължения за ТБО по компоненти и периоди, не се ангажира изготвянето на съдебно – счетоводна експертиза с такава задача, предвид на което и настоящият съдебен състав намира обжалваният АУЗД за правилен и законосъобразен.
В жалбата се излагат твърдения за наличие на пряка дискриминация от община Пловдив по отношение собственика на нежилищния недвижим имот, поради определяне такса битови отпадъци в размер по-висок от този, отнасящ се до жилищните имоти. След извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че подобни възражения са направени и при обжалването на АУЗД, предмет на производството по адм. дело № 1391 от 2012г. След допълнителна служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че по повод претенция по чл. 71 от Закона за защита от дискриминация е образувано адм. дело № 1080 от 2014г. по описа на Административен съд – Пловдив, потвърдено от ВАС. Постановено е определение № 9914 от 16.10.2014г., с което е оставена без разглеждане предявената от И.Д.Х., представлявана от баща си Д.М. искова молба за следните искови претенции: да бъде осъден Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за осъществяваната пряка, продължителна и преднамерена дискриминация срещу И.Д.Х. и да бъде отменено решение № 8/10.03.2012г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, постановено по жалба на Х. от 09.01.2012г. като пряко дискриминационно; да бъде задължена Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив да определи отново дължимата ТБО за процесния имот за периода от 2006г. до 2012г. включително, да отстрани елементите на пряка, продължителна и преднамерена дискриминация чрез прилагане на промилите, които са използвани през същия период за определяне на таксата; да определи ТБО за 2013г. в съответствие със заключението на СИЕ за липсата на генериран отпадък в обекта и със записаното в ЗМДТ положение, че ТБО се определя според количеството генериран отпадък; да приеме и уважи декларацията за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и съответно да отмени определената ТБО за 2014г. Доколкото по настоящото дело се излагат само твърдения в жалбата за осъществяване на пряка дискриминация по отношение собственика на нежилищния имот на жалбоподателя следва да се укаже, че евентуалната му претенция следва да бъде заявена за разглеждане в друго административно производство.
При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита съобразно отхвърлената част на жалбата. Изчислено съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към 26.10.2016г.) същото възлиза на 371,67лв. (триста седемдесет и един лев и шестдесет и седем стотинки).
Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 161, ал. 1 от ДОПК Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.Х., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, чрез пълномощника Д.Н.М., против Акт за установяване установяване на задължение по декларация № 939 от 30.12.2016г., издаден от С.П.на длъжност главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, оправомощен със Заповед № ОА-833 от 27.04.2009г. на Кмета на община Пловдив, потвърден с Решение № 7 от 22.03.2017г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, относно допълнително определени задължения за такса за битови отпадъци за 2011г. в размер на 273,82лв., за 2012г. в размер на 270,95лв., за 2013г. в размер на 259,77лв., за 2014г. в размер на 258,38лв., за 2015г. в размер на 256,99лв. и за 2016г. в размер на 243,57лв., ведно с прилежащите лихви за периода от 01.07.2011г. до 30.12.2016г. в общ размер на 460,40лв.
ОСЪЖДА И.Д.Х., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** да заплати в полза на Община Пловдив сумата в размер на 371,67лв. (триста седемдесет и един лев и шестдесет и седем стотинки), представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/

Молба уточняваща до ПАС за отказ от вещо лице

вторник, септември 19th, 2017

До административен съд гр. Пловдив – ХV- ти състав съдия Любомира Несторова председател на състава
МОЛБА УТОЧНЯВАЩА
от Димитър Николов Митев с пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен
Уважаема госпожо съдия, днес, 21.06.2017 г. се запознах с протокола от публично съдебно заседание по а.д. 930/2017 г. , състояло се на 15.06.2017 г. Във връзка със записаното в него: „Съдът намира, че за изясняване на правния спор е необходимо назначавана не СИЕ, ето защо О П Р Е Д Е Л И : НАЗНАЧАВА СИЕ, като вещото лице следва да се запознае с административната преписка, посети на място административния орган, процесния имот при необходимост и отговори на следните въпроси и задачи“: (следва изброяване на въпросите и задачите). По повод на изброените задачи заявявам, че всички въпроси и задачи, с които трябва да се занимае, да даде отговор и да реши вещото лице, НЕ СА ПРЕДМЕТ НА СПОР ПО ЦИТИРАНОТО ДЕЛО. Жалбоподателката и аз като неин пълномощник не твърдим: 1)че данъчната оценка не е определена вярно спрямо нормативните документи в това направление; 2) че не е спазена методиката на административния орган за определяне промила за облагане с такса за битови отпадъци (ТБО) по съответните решения на ОбС Пловдив за всички процесни периоди; 3) че имаме възражения спрямо математическата точност при определяне на задълженията на жалбоподателя за ТБО и съответните лихви за просрочие към дата 30.12.2016 г.; 4) че виждаме необходимост от съобразяване на евентуално внесени вноски за погасяване на дължимата такса, тъй като това вече е направено в становище на вещо лице, назначено във връзка с адм. д. № 1391/2012г. и ние не възразяваме спрямо констатираното в това становище; 5) че имаме възражения относно вярното определяне на размера на таксите за всяка услуга по отделно по реда на чл. 66 от ЗМДТ, съответно – сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци, за чистотата на териториите за обществено ползване. Нашите възражения срещу АУЗ 939/30.12.2016 г. и Решение № 7/22.03.2017 г. на ДМДТ, с което се потвърждава този АУЗ се отнасят за следното: 1) Със СИЕ от вещо лице по адм. д. № 1391/2012г е установено безспорно, че в нежилищния имот на жалбоподателката не се генерират отпадъци. ДМДТ не е оспорила това заключение, но независимо от това, въпреки изричната разпоредба на ЗМДТ Чл. 67 (1) (Предишен текст на чл. 67 – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 109 от 2001 г.,ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци (т.е. в случая при липса на отпадъци трябва да не бъде начислявана ТБО) е предпочела да приложи в цитираните АУЗ и Решение следващата алинея на ЗМДТ: (2) (Предишно изр. второ на ал. 1, т. 2 – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Освен чл. 67 на ЗМДТ е нарушен и Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; изм., бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи:
1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;
3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.
Това е така, защото при липса на генериран отпадък в нежилищния имот на жалбоподателката услугата обективно не може да бъде предоставена и следователно няма разходи по нейното предоставяне. А от друга страна е във висша степен несправедливо при липса на предоставена услуга да се начислява такса за нейното предоставяне.
2) С цитираните АУЗ и Решение № 7 на ДМДТ жалбоподателката е подложена на пряка, непосредствена и продължителна дискриминация. Това е така, защото за една и съща услуга – сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка за нейния нежилищен имот са приложени многократно по-високи промили от данъчната стойност на имота в сравнение с промилите, въз основа на които се определя ТБО за жилищните имоти. До този момент няколко пъти съм възразявал пред ДМДТ срещу тази практика, позовавал съм се и съм информирал за съществуването на Решение № 113 от 21.06.2011г. на Комисията за защита от дискриминация, с което практиката за изчисляване на ТБО с различни промили за жилищните и нежилищните имоти е определена като пряка и непосредствена дискриминация според типа собственост. Резултат от моите настоявания няма – с оспорваните АУЗ и Решение на ДМДТ не само несправедливо се начислява ТБО за липса на отпадък, но и дискриминационно се определят по-високи промили от данъчната оценка в сравнение с данъчните промили за жилищните имоти при ЕДНА И СЪЩА УСЛУГА, като същевременно упорито се игнорират възраженията ни срещу тази дискриминационна практика. В отговорите, които получаваме от ДМДТ няма нито една дума по този въпрос. 3) Третото възражение срещу цитираните АУЗ и Решение № 7 е заради това, че с тях системно се игнорира Решение № 9945/05.07.2013 г. на ВАС по административно дело № 1910/2013г. с което ДМДТ разполага в качеството си на ответник. В него наред с другото е записано:
„Доводите на касатора в подкрепа на твърдяните отменителни основания – необоснованост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, дават основание да се приеме, че основния спор по делото е за правилността на извода на съда относно дължимостта на таксата при липса на генерирани битови отпадъци.
……………………………………………………………………………………………………………………………………….
Проблема в случая е в това какво сочи законодателя в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ и какво приел общинския съвет в наредбата по чл. 9.
Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
И второ. Законодателят обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота. Ползването на имота не е елемент на фактическия състав, който според законодателя поражда задължението за такса.
Налице е разлика между ползване на имота по смисъла на чл. 13 ЗМДТ и ползване на услугата по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ.
Именно защото ползването на услугата е решаващият факт за дължимост на таксата за услугите сметосъбиране и сметоизвозване законодателят е посочил, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ трябва да определи реда, по който лицата, които не ползват услугата се освобождават от заплащане на такса.
Въпросът е, че [община], с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. ….. Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси.“
Съобразявайки се с горе цитираните пасажи от решението на ВАС, както и със заключението на съда:
„С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение.“ считано от 2013 г. ежегодно своевременно подавах декларации за отказ от ползването на услугата, но ответникът ДМДТ, видно от приложените АУЗ и Решение № 7, упорито игнорираше цитираните становища на ВАС и настояваше да подам декларациите с придружаващи документи от ВиК и ЕВН като доказателство, че обектът не се ползва. Тъй като обектът се ползва, естествено не можеше да подам такива декларации. По този начин ДМДТ не дава възможност да се ползва законното право, изрично посочено от ВАС в цитираното решение за отказ от ползване на нежеланата услуга когато обектът се ползва.
Уважаема госпожо съдия, Предвид обстоятелството, че въпросите и задачите, възложени за отговор от вещото лице, нямат връзка с предмета и мотивите на нашата жалба до съда от една страна, а и не са оспорвани от нас от друга страна, моля да отмените назначената СИЕ като ненужна и създаваща неоправдано финансово затруднение за мен.
22.06.2017 г. Подпис:……………………………………..

Жалба срещу Акт за установяване на задължение

понеделник, януари 30th, 2017

До Директора на дирекция
„Местни данъци и такси”
Община Пловдив
Вх. № 17СГ15/23.01.2017
Ж А Л Б А
от Димитър Николов Митев, ЕГН хххххххххх, от гр. Пловдив 4002 ,ул. „хххххххххх“ х с пълномощие от Ивана Димитрова Хоусен ЕГН хххххххххх с адрес за кореспонденция България – гр. Пловдив, ул.хххххххххххх срещу „Акт за установяване на задължение по декларация № 939/30.12.2016 г.
Уважаема госпожо Директор,
не съм доволен и възразявам срещу горепосочения Акт за установяване на задължение (по-нататък само Акт).
Мотиви:
1. За 2011 година е начислена ТБО на стойност 273,82 лева. Моля същата да бъде анулирана поради изтекла давност ведно с начислената лихва.
2. По повод на подадена от мен жалба до Административен съд Пловдив
срещу начина на изчисляване на ТБО за нежилищния имот на И.Д.Х., находящ се на ул. “Константин Геров“ 30 в гр. Пловдив бе образувано АД № 1391/2012 г. и бе представена съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на експертизата бе, че в цитирания нежилищен имот не се генерират отпадъци. Това заключение не бе оспорено от ДМДТ. Съгласно закона за МДТ, би трябвало, когато количеството на отпадъците Е ОПРЕДЕЛЕНО и то е равно на 0 (нула), да не се начислява ТБО. С цитираният в началото АУЗ се иска от нас за 2012 г. да заплатим 270,95 (двеста и седемдесет лева и деветдесет и пет стотинки) ТБО. При липсата на отпадъци услугата „сметосъбиране, сметоизвозване и обработка и обезвреждане на битови отпадъци“ не е предоставена за нежилищния имот на ИДХ поради липса на предмет на услугата. При това положение не е редно да се иска заплащане за непредоставена услуга.
3. Разсъжденията по точка 2. от тази жалба се отнасят изцяло и за 2013 г., защото на ДМДТ е било известно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че в нежилищния имот на И.Д.Х. не се генерира никакъв отпадък, но бе начислена ТБО на сума 259,77 (двеста петдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки). Посочвам отново за непредоставена услуга, поради липса на предмет на услугата.
4. За формално оправдание на ДМДТ за начисляване на посочените суми за ТБО за 2012 и 2013 г. може да се използва обстоятелството, че АС Пловдив в лицето на съдия Здравка Диева (АД № 1391/2012) и ВАС в лицето на тричленен състав с председател Йовка Дражева и членове Иван Раденков и Соня Янкулова по дело 1910/2013 г. потвърдиха практиката на ДМДТ относно определяне размера на ТБО за посочения нежилищен имот за периоди преди 2011 г. Оставям потвърждаването на дължими суми за ТБО за минал период при доказана липса на генериран отпадък на съвестта на въпросните съдии. Те не се съобразиха с обстоятелството, че в хода на воденото дело в АС Пловдив ДМДТ е научила от съдебно-счетоводната експертиза, че в обекта не се генерират отпадъци и че следователно няма предмет за услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка. А ДМДТ, след като е знаела, че няма генериран отпадък в обекта, можеше да спази изискването на ЗМДТ и да не начислява ТБО, въпреки че няма индикация чрез подадена декларация за отказ от услугата, тъй като количеството на отпадъка е определено като равно на 0 (нула). В този случай съгласно ЗМДТ поради определеност на количеството на отпадъците не се налага да се прибягва към определяне на ТБО на базата на Наредба на Общинския съвет в промили от данъчната оценка на нежилищния имот.
Като имам предвид посоченото в точки 2,3 и 4 настоявам ДМДТ да отмени задълженията за ТБО за 2012 и 2013 години поради това, че услугата, за която са начислени, не е предоставена поради липса на предмет на услугата и това е било известно на Дирекцията МДТ.
5. Като страна по цитираното дело 1910/2013 г. по описа на ВАС, при съставянето на цитирания АУЗ, ДМДТ е пропуснала или съзнателно е игнорирала изключително важните становища на тричленния състав на ВАС , посочени в решение № 9945/5.7.1913.
Цитирам:
„Доводите на касатора в подкрепа на твърдяните отменителни основания – необоснованост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, дават основание да се приеме, че основния спор по делото е за правилността на извода на съда относно дължимостта на таксата при липса на генерирани битови отпадъци.“
По-нататък в посоченото решение на ВАС се посочва:
„Тогава, когато имота на лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ се намира на територия, на която общината фактически престира услугата и то не е декларирало неползване на услугата, задължението за таксата, както обосновано приел съда, е дължимо. Ако лицето е заявило ползване на услугата по количество – таксата ще бъде определена на основата на количеството, но ако не е – ще бъде определена пропорционално на данъчната основа на имота.
И още:
„Проблема в случая е в това какво сочи законодателя в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ и какво приел общинския съвет в наредбата по чл. 9.
Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
И второ. Законодателят обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота. Ползването на имота не е елемент на фактическия състав, който според законодателя поражда задължението за такса.
Налице е разлика между ползване на имота по смисъла на чл. 13 ЗМДТ и ползване на услугата по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ.
……………………………………………………………………………………………………………………………………
Именно защото ползването на услугата е решаващият факт за дължимост на таксата за услугите сметосъбиране и сметоизвозване законодателят е посочил, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ трябва да определи реда, по който лицата, които не ползват услугата се освобождават от заплащане на такса. С оглед на контекста на спора следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ става въпрос за лица, които не ползват услугата и поради това не дължат такса за нея. Следователно макар законодателят да е употребил думата „освобождава“ в ал. 5 става въпрос за ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ установяват (декларират), че няма да ползват услугата и следователно няма да са задължени за нея лица. За никакво „освобождаване“ по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ не става въпрос, тъй като никой не може да бъде освободен от нещо, което не дължи. ……………………Законодателят е посочил, че право да освобождава задължени за такса битови отпадъци лица от заплащане на таксата има само общинският съвет. ………………………………………….
Въпросът е, че община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
…………………………………………………………………………………………………………….
Принципите на съвместното съжителство, които са нормативно обективирани в изискването за предварително уведомяване, гарантират както правата на субекта, който по една или друга причина не желае да ползва предоставяната от общината услуга, така и правата на общината, която колкото предварително е по-добре информирана, толкова по-ефективно ще организира предоставянето на услугата, което неминуемо ще рефлектира и върху таксата за нея.
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. В случая, по делото е безспорно, че касаторът не е уведомил общината, че няма да ползва услугата сметосъбиране и сметоизвозване, поради което изводът на съда за дължимост на таксата и за тези две услуги е правилен и обоснован.
Видно от изложеното макар неудовлетвореността на касатора от съдебното решение да е резултат на несъздаването от община Пловдив на ред, по който лицата по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ да уведомяват общината, че няма да ползват услугата, за което Законът за местните данъци и такси я задължава, то липсата на уведомяване на общината преди началото на отчетния период прави извода на съда за дължимост на таксата за битови отпадъци правилен и обоснован. Това прави правилно и обжалваното съдебно решение.“
6. Съобразявайки се с цитираните моменти в решението на тричленния състав на ВАС, считано от 12.08.2013 като пълномощник на собственичката на нежилищния имот И.Д.Х. аз започнах ежегодно да подавам декларации за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка съответно за 2014, 2015, 2016 и 2017 г.
В отговор на тези декларации, игнорирайки цитираните по-горе моменти от споменатото решение на ВАС, от ДМДТ ми бяха изпращани типови бланки за подаване на декларация с изискване за предоставяне на документи от ВиК и Енергоснабдяване , от които да е видно, че обектът не се ползва и че е спряно подаването на вода и електричество.
6. Ако за 2012 и 2013 г., въпреки липсата на генерирани отпадъци в нежилищния имот на И.Д.Х. , ДМДТ има формално оправдание в становището на ВАС, че няма подадени декларации за отказ от ползване на услугата по сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и иска да бъде заплатена ТБО, то на какво основание ръководството на ДМДТ игнорира подаваните декларации за отказ от услугата за 2014, 2015 и 2016 г. ?
7. Като имам предвид установената със съдебно-счетоводна експертиза липса на отпадък в нежилищния имот (повтарям, неоспорена от ДМДТ), както и недвусмисленото становище на ВАС относно правото ми да подам декларация за отказ от цитираните услуги, НАСТОЯВАМ ДМДТ да се съобрази с цитираното становище на ВАС и да отмени начислените задължения за ТБО ведно със начислените лихви за 2014, 2015 и 2016 г. за посочения нежилищен имот на И. Д. Хоусен.
8. Собственичката на недвижимия имот И.Д. Хоусен живее постоянно от 2001 година със семейството си в Чешката република. Тя плаща в тази държава-членка на ЕС ТБО, включително за обезвреждане на отпадъците и поддържане на териториите. По никакъв начин не е редно тя да бъде облагана двойно и принудително да плаща за същото и в Република България, след като живее само в първата държава-членка на ЕС и не ползва положителния резултат от обезвреждането на сметта и поддържането на териториите в България. По тази причина настоявам да бъдат отменени начислените суми за обезвреждане на отпадъци и почистване на териториите, в едно с начислените лихви за целия, посочен в оспорвания АУЗ, период от 2011 до 2016 г. включително.
Госпожо Директор,
искам да вярвам, че най-после ще се съобразите с това, че в имота на И.Д.Х., не се генерират отпадъци, ще уважите цитираните становища на ВАС по дело 9945/2013 г. и ще постановите оспорвания от мен Акт за установяване на задължение № 939 от 30.12.2016 г. да бъде преработен като бъдат отменени начислените ТБО ведно с лихвите, в съответствие с посочените факти в точки 1 до 9. Необходимо е да бъде отстранена и пряката и непосредствена дискриминация според типа собственост, проявила се в това, че за нежилищния имот са начислени няколкократно по-високи ТБО чрез прилагане на по-високи промили в сравнение с промилите за жилищните имоти. Справка – Решение на Комисия за защита от дискриминация № 113/21.06. 2011 г. по преписка 267 /2009 г. Искам да вярвам, че ще ми спестите удоволствието от разглеждането на жалбата ми по съдебен ред, за което предварително благодаря.
Пълномощник на И.Д. Хоусен: Димитър Николов Митев ………………………………
Пловдив, 23.01.2017 г.
Приложение: Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен за Димитър Н. Митев

Писмо от Общински съвет Пловдив

вторник, февруари 16th, 2016

scan015

Писмо от върховна касационна прокуратура

вторник, февруари 16th, 2016

scan016

Жалба до комисия за защита от дискриминация

вторник, февруари 16th, 2016

scan019

Писмо до заместник кмет на Пловдив г-н М. Кафтански

вторник, октомври 27th, 2015

До г-н  Минко Кафтански                                                                                                                                       заместник –кмет                                                                                                                                                        гр. Пловдив
Ж А Л Б А                                                               от Димитър Николов  Митев, адрес – гр. Пловдив 4002, ул……………………,                                                         тел. 0888/704984                                         интернет адрес:   dimitr_mitev@abv.bg
Уважаеми господин Кафтански!                                                                                                                         Изминаха два месеца от деня в който ме приехте и аз Ви представих копие от мой сигнал (с пълномощие от Ивана Димитрова Хоусен , постоянен адрес  гр. Пловдив, ул………………………до председателя на Общински съвет г-н Илко Николов  срещу действия на директорката на ДМДТ г-жа Цвета Попова , входящ номер  14 Х 502/25.12.2014 година.  Вие бяхте изненадан, че за шест месеца не съм получил никакъв отговор и обещахте да напишете съответна резолюция върху копието от сигнала, което Ви представих.
Неприятно ми е, че трябва отново да Ви занимавам със същия случай, но нямам избор, тъй като  за тези два месеца от приемането при Вас аз все още не съм получил никакъв отговор от ДМДТ във връзка с подадения от мен сигнал.
Въздържам се от коментар на упоритото игнориране и нежелание да се даде отговор на цитирания сигнал и Ви моля да предприемете необходимите мерки за изпращане на отговор от подчинената Ви дирекция МДТ.
Вярвам че ще се намесите адекватно и предварително Ви благодаря.
С уважение:…………………………………………..
Пловдив, 27.08.2015 година.

Писмо до Андрей Икономов, съдия във ВАС.

петък, май 22nd, 2015

До г-н  Адрей  Икономов                                                                                                                                                           съдия във Върховен административен съд                                                                                                                       София
 
Уважаеми господин Икономов,                                                                                                                             В последните три години животът ми поднесе възможност два пъти да се срещна с Вас в качеството Ви на върховен административен съдия. Първият път беше през 2012 г. когато Вие бяхте председател на тричленен състав, който разгледа моя жалба срещу МВР по ЗДОИ – дело № 13595/2011 по описа на ВАС. Аз загубих това дело, но от него ми остана светъл спомен за Вашето особено мнение, с което се разграничихте от колежките си и потвърдихте основателността на моята жалба. После петчленен състав на ВАС (дело 8419/2012 г. ) не прие Вашето особено мнение и у мен остана чувството, че във ВАС (съдейки по конкретния казус) от 8 съдии има един почтен, спазващ закона съдия.
Втората ми среща с Вас е виртуална, от януари 2015 г., когато прочетох Определение № 717/21.01.2015 г. по дело 15872/2014 г. подписано от Вас в качеството Ви на председател на тричленния състав, с което е потвърдено Определение № 9914/16.10.2014  на ПАС по адм. дело 1080/2014 г.
Допускам, че е възможно да сте подписали определението , изготвено и докладвано от съдия Илияна Славовска без да се запознаете с преписката по делото поради заетост, предоверяване или по друга причина. Поради това си позволявам да припомня основните моменти по казуса.

  1. Образувано е адм. дело 1391/2012 г. по описа на ПАС въз основа на жалба срещу Решение на ДМДТ – Пловдив. В жалбата се твърди незаконосъобразност и пряка дискриминационност на това решение.
  2. Съдията по делото Здравка Диева отказва да гледа въпроса за пряката дискриминационност на решението и с определение от 05.07.2012 г. (неподлежащо на обжалване) иска със съответни мотиви от зам.председателя на ПАС да се образува ново дело с нов докладчик от специализиран състав.
  3. Искането на съдия Диева е уважено, за казуса пряка дискриминация е образувано ново дело 2308/2012 г. със съдия-докладчик Татяна Петрова.
  4. На 29.11.2012 г. в открито съдебно заседание съдия Т. Петрова счита делото за изяснено и дава ход  по същество.
  5. Три месеца по-късно, на 28.02.2013 съдия Петрова постановява ново Определение 647, с което отменя първоначалното си определение за даване на ход по същество и прекратява делото. Мотив – по същия казус и между същите страни има друго дело – 1391/2012 г. С други думи казусът пряка дискриминация е изваден от първоначалното дело, но въпреки това е останал там.!!!!
  6. Два месеца преди съдия Петрова да прекрати делото за дискриминация с повторното си определение, съдия Здравка Диева с решение № 2844/27.12.2012  потвърждава атакуваното от нас Решение № 8 на ДМДТ – Пловдив и го оставя в сила въпреки че: а/по закон такса битови отпадъци (ТБО) се определя според количеството на същите;  б) назначената от съда съдебно-икономическа експертиза констатира, че в недвижимия имот не се генерират отпадъци; в) ответникът не оспорва експертизата. Съдия Диева намира за справедливо при тези обстоятелства за недвижимият имот  ТБО да се определя на базата на 5,5 промила от данъчната оценка, не приема да бъде определяна на базата на 1,2 промила, както е за жилищните имоти. А ако беше спазила закона, трябваше да освободи обекта от плащане на ТБО, след като в него не се генерират отпадъци.
  7. Съществено в случая е обстоятелството, че в цитираното решение няма никакъв коментар и становище по въпроса за пряката дискриминация. Което е нормално, след като казусът е изваден от това дело и е препратен към специализиран състав.
  8. Последва частна жалба до ВАС срещу въпросното решение на съдия Диева. Тричленен състав  с председател Йовка Дражева и членове Таня Вачева и Иван Раденков  също счете за справедливо, при липса на отпадък и непредоставена поради това услуга сметосъбиране, да се начислява ТБО (която трябва да е разходопокривна!!!) на базата на 5,5 промила и  потвърди нейното решение с Решение № 9945 по дело 1910/2013 г.
  9. След като на двете инстанции не бе произнесено решение по същество за наличие или отсъствие на пряка дискриминация, подадох жалба до РС Пловдив в която подробно описах развитието на казуса в ПАС и ВАС. Последва Определение 12200 на ПРС по образуваното дело 15248/2013 г., с което случаят бе препратен „по компетентност” към ПАС.
  10. Обжалвах пред ПОС Определението на ПРС, но с Определение 139/14.01.2014 бе потвърдено решението на първата инстанция.
  11. Жалбата ми бе препратена към АС Пловдив и бе образувано ново дело 1080/2014 г.  Този път само след една седмица съдията по делото Мариана Михайлова се произнесе с  ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9914/ 16. 10. 2014 г. и прекрати делото без да се произнесе по същество.
  12. 12.           Съставът, председателстван от Вас отхвърли  жалбата ми с  цитираното в началото Определение 717/21.01.2015 г. и потвърди първоинстанционното определение. И така, след като жалбата ми срещу пряката дискриминация премина през 9(девет) административни и 2 (двама) граждански съдии така и не дочаках произнасяне по същество – е ли налице пряка дискриминация в атакуванато решение № 8 на ДМДТ – Пловдив или не.
  13. 13.           За да придобиете още по-пълна представа за произвола на ДМДТ и отношението на ПАС и ВАС по случая се налага да посоча още следното. С цитираното вече по-горе Решение № 9945 по дело 1910/2013 г. по повод на жалбата ми срещу Решението на съдия Диева за незаконосъобразността на начина на определяне на ТБО, тричленният състав прави важни уточнения. По-конкретно посочва, че „… община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоражадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
    ——————————————————————————————————————————————————————————————————————————
    С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. ”

И още:  „Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
И второ. Законодателят обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота.” 

  1. На базата на тези становища на ВАС своевременно подадох декларация през 2013 г за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка през 2014 г., а съответно през 2014 г. за отказ от ползване на тази услуга през 2015 г. В двата случая декларацията ми не бе приета от ДМДТ с мотив, че трябва да представя документ от ВиК и Енергоснабдяване, че в обекта е спряно водоподаването и електрозахранването. В двата случая отново напомних, че нежилищният имот се използва и водата и токът не може да бъдат спряни. Това изобщо не впечатли ДМДТ и независимо от становището на ВАС, цитирам повторно: „…законодателят е е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата, не с ползването на имота” и за двете години ми е начислена ТБО.
  2. Посочих неприемането на двете цитирани декларации за отказ от услугата като пример за преднамерена и продължаваща във времето дискриминация, но съдията по дело 1080/2014 М. Михайлова не намери за необходимо да задължи, в съответствие с решението на ВАС, ДМДТ да приеме декларациите ми.
  3. Съдия Илияна Славовска е записала в подписаното и от Вас определение, че: „Правилно жалбата е оставена без разглеждане в частта, с която съдът е формулирал като искане да се приеме и уважи декларация за отказ от ползване на услугите сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и съответно да отмени определената ТБО за 2014 г. От твърденията се установява, че при първоначалното подаване на тази декларация органът е указал на декларатора да отстрани нередовности, това разпореждане е получено от ищеца през 2013 г., при което същият е подал нова декларация, но отново липсват данни за акта, с който е определен размера на дължимата такса, както и датата на връчване и доколкото се въвежда с молбата от 15.07.2014 г. правилно е оставено без разглеждане.”

За нея е без значение очевидно, че искането на органа да отстраня нередовности в декларацията е в противоречие с позицията на ВАС. Органът счита за нередности неща, които не са нередност според съда. Т.е. не е задължително да бъде спряно водоподаването и електрозахранването за да бъде приета декларацията. И второ, съдия Славовска не е отчела обстоятелството, че декларацията за отказ от ползване на услугата трябва да се подаде достатъчно предварително преди края на предшестващата година, а размерът на дължимата такса се определя половин година по-късно. Пък и в случая не е важно какъв е размерът на таксата, предмет на спора е правомерно ли е  приемането или неприемането на декларацията за отказ от услугата.
Въпреки че писмото ми стана много дълго, ще си позволя да цитирам още един пасаж от Определението, подготвено от докладчика Славовска: Счита определението за неправилно и моли съда да го отмени като върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане по същество.” А аз съм написал в жалбата си: Досегашните разглеждания на казуса  създават у мен обосновано впечатление за необективност, зависимост и пристрастност на Пловдивски административен съд, поради което моля ВИЕ  да се произнесете по същността на спора:
Последния пример оставям без коментар.
Уважаеми господин Икономов,
Иска ми се да вярвам, че сте подписали Определението, изготвено от съдия Славовска,  в качеството си на председател на състава, без да проучите подробно преписката, било поради заетост, било поради предоверяване спрямо написаното от съдия Славовска. Това не е добре, но е по-добре в сравнение със случая, че сте се запознали с материалите по делото и въпреки всичко сте подписал. Не ми се иска да живея с представата, че приемате за законосъобразно Определението на съдия Т. Петрова по дело 2308, с което тя твърди, че въпросът за дискриминацията се съдържа в още едно дело след като е изваден от него. За мен това определение е документ с невярно съдържание, съставен и използван за да се избегне произнасяне по същество дали ДМДТ – Пловдив е упражнила дискриминация или не при определянето на ТБО за въпросния недвижим нежилищен имот. Ще ми се да получа потвърждение че сте същият принципен, смел и почтен съдия, който написа Особеното мнение, което споменах в началото. Иска ми се да остана с представата, че поне един от деветте съдии, участвали в разглеждането на казуса за пряката дискриминация не е скаран със закона и справедливостта. Защото е трудно да се живее с мисълта, че Административният съд е създаден за да легитимира безобразията на бюрократи от всякакъв род.
Все още с уважение: ………………………………Димитър Николов Митев, тел. 0888/704984                                                                                     e-mail: dimitr_mitev@abv.bg
ПП. Пропуснах да припомня, че по аналогичен казус има решение на Комисията за защита от дискриминация № 113 от 21.06. 2011 г. по преписка 267 /2009 г.   Казусът е определен като форма на пряка дискриминация според типа собственост. Посочил съм го във всички свои жалби.
април 2015 г.
До 23 май 2015 г. отговор не съм получил. Предполагам че мълчанието ще продължи.

Жалба до Върховна касационна прокуратура относно предположение за съставяне и използване на документ с невярно съдържание

понеделник, февруари 2nd, 2015

ВАС -ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 717/21.01.2015 г.

петък, януари 30th, 2015

Печат
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 717
София, 21/01/2015
Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДОНКА ЧАКЪРОВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията ИЛИАНА СЛАВОВСКА
по адм. дело № 15872/2014. Document Link Icon
Производството е по реда на чл. 229 – 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба, подадена от Ивана Димитрова Хоусен от гр.Пловдив, чрез пълномощник срещу определение № 9914 от 16.10.2014 г. по административно дело № 1080/2014 г. от Административен съд Пловдив, с което е оставена без разглеждане предявената искова молба, с която се иска 1. да бъде осъден Директора на дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив(ДМДТ) за осъществена пряка дискриминация и 2. да бъде отменено решение № 8/10.03.2012 г. на Директора на ДМДТ като пряко дискриминационно; 3. да бъде задължена ДМДТ да определи отново дължимата такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2006-2012 г. включително, като отстрани елементите на дискриминация, а за 2013 г. да определи ТБО в съответствие със заключението на съдебно-икономическа експертиза, установила липса на генерирани отпадъци; 4. да приеме и уважи декларацията за отказ от ползване на услугите сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и съответно да отмени определената ТБО за 2014 г.
Счита определението за неправилно и моли съда да го отмени като върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане по същество.
Ответникът по частната жалба не взема становище по същата.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Правилно в случая е оставена без разглеждане исковата молба в частите й, с което се иска отмяна на Решение № 8/10.03.2012 г. на Директора на ДМДТ, да бъде задължена ДМДТ да определи отново дължимата такса битови отпадъци за имота й за периода 2006 – 2013 г. Това е така защото решението- административен акт, чиято отмяна се иска е потвърдено в слязло в сила съдебно решение, което има задължителна сила за страните и въпросът не може да бъде пререшаван. По същата причина правилно е оставена без разглеждане исковата молба в частта й, с която се иска съдът да задължи ДМДТ да определи отново дължимата такса битови отпадъци за периода 2006-2010 г., който период попада в предмета на Решение № 8/2012 г. на Директора на ДМДТ.
Правилно исковата молба в частта й, с която се иска Директора на ДМДТ да бъде осъден да определи отново дължимата ТБО за периода 2011-2013 г. също е оставена без разглеждане, доколкото в закона е предвиден специален ред за оспорване и срокове за това, като в случая липсват данни за конкретен акт, с който е определена тази такса, дата на връчването му на жалбоподателката.
Правилно жалбата е оставена без разглеждане в частта, с която съдът е формулирал като искане да се приеме и уважи декларация за отказ от ползване на услугите сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и съответно да отмени определената ТБО за 2014 г. От твърденията се установява, че при първоначалното подаване на тази декларация органът е указал на декларатора да отстрани нередовности, това разпореждане е получено от ищеца през 2013 г., при което същият е подал нова декларация, но отново липсват данни за акта, с който е определен размера на дължимата такса, както и датата на връчване и доколкото се въвежда с молбата от 15.07.2014 г. правилно е оставено без разглеждане.
В случая макар да се твърди извършена дискриминация от твърденията в жалбата на Хоусен се установява, че по същество искането й е за отмяна на актове на ДМДТ, с които е определен размера на дължимата от нея такса битови отпадъци за период от 2006 до 2014 г. вкл., за които обаче е предвиден специален ред за обжалване, а за част от периода е налице и влязло в сила решение.
По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236 , във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 9914 от 16.10.2014 г. административно дело № 1080/2014 г. от Административен съд Пловдив
Определението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Андрей Икономов
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Донка Чакърова
/п/ Илиана Славовска
И.С.

Сигнал до председателя на ОбС Пловдив срещу директорката на ДМДТ – Пловдив

събота, януари 10th, 2015

 
До г-н Илко Николов                                                                                                                                                                                                    Председател на Общински   съвет
гр. Пловдив
Вх.№: 14 Х 502/15.12.2014 г.
С  И  Г  Н  А  Л
от  Димитър Николов  Митев , адрес гр. Пловдив 4002, ул.xxxxxxxxxxxx,  с пълномощие от Ивана Димитрова Хоусен, адрес Пловдив 4002, ул.хххххххххххх относно действия на г-жа Цвета    Попова, директор на дирекция „Местни данъци и такси” към Община Пловдив.
 
Уважаеми господин Николов!                                                                                                                                                                                                     Във връзка с определянето на „такса битови отпадъци” (по-нататък само „ТБО”) за недвижим нежилищен имот, находящ се на ул. „Константин Геров” 30, дъщеря ми като собственик на посочения имот е подложена на груб административен произвол от страна на  директорката на дирекция  „МДТ”  госпожа Цвета Попова.

  1. През 2013 г. подадох декларация за отказ от услугата  сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка за предстоящата 2014 година за цитирания имот. В подкрепа на декларирания отказ представих заключение на Съдебно-икономическа експертиза,  проведена във връзка с административно дело 1391/2012 г. по описа на ПАС, съгласно която в недвижимия нежилищен имот не се генерират никакви отпадъци.

Освен това  в декларацията се позовах на становище на Върховния административен съд, а имено: „Следва изрично да се посочи, че когато става въпрос за комунална услуга, която общината предоставя по принцип на цялото население на общината, логичното и икономически обосновано изискване е тези от правните субекти, които не желаят да ползват услугата да заявят това обстоятелство преди началния момент на нейното престиране. Без тази индикация за волята на съответния субект да не бъде ползвател на услугата общината не би могла да знае (поне в значителна степен със сигурност, а това ще осигури и адекватност на икономическите разчети) кои от лицата на територията на общината ще ползват услугата и кои не.
Принципите на съвместното съжителство, които са нормативно обективирани в изискването за предварително уведомяване, гарантират както правата на субекта, който по една или друга причина не желае да ползва предоставяната от общината услуга, така и правата на общината, която колкото предварително е по-добре информирана, толкова по-ефективно ще организира предоставянето на услугата, което неминуемо ще рефлектира и върху таксата за нея.
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение.
Декларацията ми не бе уважена и получих отговор от Дирекция „МДТ”, в който от мен се искаше да представя документи от ВиК и Енергоснабдяване, че в обекта е спряно подаването на вода и електрозахранване. Това естествено не можех да направя, тъй като обектът се ползва. Повторно подадох декларация за отказ от ползване на спомената услуга, като посочих още един пасаж от становището на ВАС, а именно:
„  Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
И второ.  Законодателят обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота. Ползването на имота не е елемент на фактическия състав, който според законодателя поражда задължението за такса.Налице е разлика между ползване на имота по смисъла на чл. 13 ЗМДТ и ползване на услугата по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ”.
Не знам в кой университет госпожа Цвета Попова е получила дипломата си за юрист, но повторната ми декларация не бе уважена, нещо повече, оставена бе без писмен отговор.. Очевидно за нея становището на ВАС няма правопораждащо значение и в началото на 2014 г. получих съобщение за дължима ТБО за споменатия нежилищен недвижим имот.
През тази година историята се повтаря засега 1:1. Отново подадох декларация за отказ от ползване на услугата по сметосъбиране за 2015 г., съответно отново получих отговор с приложена бланка за декларация, че в обекта е спряно водоснабдяването и елекроснабдяването.
2.    Както вече посочих, във връзка с воденото дело 1391/2012 г. в ПАС чрез съдебно -икономическа експертиза бе установено, че в обекта не се генерират отпадъци. Напомням, че заключението на експертизата не бе оспорено от дирекция „ МДТ” като ответник по делото.
В Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е записано:
„           Чл. 67. (1) (Предишен текст на чл. 67 – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 109 от 2001 г.,ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци.
(2) (Предишно изр. второ на ал. 1, т. 2 – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
    Независимо от заключението на съдебноикономическата експертиза  директорката на дирекция МДТ си позволява да приеме, че количеството на битовите отпадъци в обекта не може да бъде определено и за 2013 г. ТБО  нежилищния имот е определена на базата на 5.5 промила върху данъчната оценка. В тази връзка не мога да отмина „творческото” прилагане от госпожа Цвета Попова на изискването на чл. 8-ми от ЗМДТ:
„Чл. 8. „(Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; изм., бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи:
3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.”         
    Наистина е много „справедливо” вместо нулева  ТБО за нулев отпадък таксата да  се определя  непременно като 5,5 промила върху данъчната оценка на имота и в никакъв случай  като за жилищните имоти –  върху 1,2 промила (мое предложение в този смисъл за имота на дъщеря ми не получи отговор от дирекция МДТ).
3.                      В кореспонденцията си с ДМДТ аз не един път посочих, че през м. юни 2011 г. е прието Решение № 113 на Комисията за защита от дискриминация, с което практиката за изчисляване на ТБО чрез прилагане на различни промили за жилищните и нежилищните недвижими имоти е определена като пряка дискриминация според типа собственост. Предполагам, че госпожа Цвета Попова не е предприела никакви стъпки за да информира Общинския съвет за цитираното решение  и евентуално  да поиска  то да бъде разгледано от съветниците и да бъде изменена съответната Наредба на общината с цел избягване на продължаващата дискриминационната практика за собствениците на нежилищни имоти .
Уважаеми господин Председател на Общинския съвет,
като имам предвид гореизложените факти моля да потърсите отговорност от директорката на дирекция МДТ госпожа Цвета Попова и да прецените дали следва да продължава да заема длъжността Директор на Дирекция МДТ във връзка с посочените примери за неспазване на изискванията на закона за МДТ, както и на  цитираните  решения на Върховния административен съд  и  Комисията за защита от дискриминация.
ПП. В момента очаквам произнасяне на Върховния административен съд по моя частна жалба (Приложение 1). От нея ще придобиете по-пълна представа за „каузата”, която защитава ръководството на дирекция МДТ пред съда от името на Община Пловдив и за която, убеден съм, не Ви е информирало. Моля да имате предвид, че в досегашните дела не се намери съд, който да  отхвърли  твърдяното от нас наличие на   пряка дискриминация при определянето на ТБО за имота  на И. Д. Хоусен. Няма становище по нежеланието да бъдат приети подадените декларации, нито за определената ТБО за 2013 г. Посочвам това обстоятелство, защото предполагам, че госпожа директорката ще се опита да се позове на решения и определения на съда, въпреки че в тях има  само измислени формални поводи за прекратяване на делата. Все още вярвам, че ще се намери съд, който да се произнесе по същество и ще продължа да  търся нашите права по съдебен път, но ще се радвам ако Вие служебно прекратите злоупотребата с власт от страна на г-жа Попова и търсенето на справедливост по съдебен ред стане ненужно.
Пловдив, 15.12.2014 г.                                    С уважение:…………………………

Частна жалба до Върховен административен съд срещу определение за прекратяване на дело 1080/2014 г.

събота, ноември 22nd, 2014

                                                                         
                                                Чрез Административен съд                                                                                                                                                      гр. Пловдив                                                                                                                                                                                       до Върховен административен съд                                                                                                                                            гр. София
                                                                   Ч А С Т Н А    Ж А Л Б А
от  Димитър Николов Митев, ЕГН xxxxxxxxxx, гр. Пловдив xxxx, ул. xxxxxxxxxxx, като пълномощник на Ивана Димитрова Хоусен, ЕГН xxxxxxxxxx с постоянен адрес в България – гр. Пловдив xxxx, ул. xxxxxxxxxxx
   СРЕЩУ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9914 от 16 октомври 2014 г. на Пловдивския административен съд, ІІ отделение, ХVІІ –ти състав с председател Мариана Михайлова 
                                Уважаеми върховни съдии,
                                Не съм съгласен с цитираното определение на съдия Мариана Михайлова по дело 1080. За да станат по-ясни мотивите за това несъгласие се налага първо да направя кратък преглед на развитието по казуса за пряката, непосредствена и продължителна във времето дискриминация до момента:                                                                                                                                                          1)     Подадох жалба  Пловдивски административен съд срещу   Решение № 8/ 01.03.2012 г. на Директора на Дирекция „МДТ” –  община Пловдив като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО  и  ПРЯКО ДИСКРИМИНАЦИОННО. Съдията-докладчик по образуваното адм. дело 1391/2012 г. отказа да разглежда въпроса за пряката дискриминационност и с   писмо до зам. председателя  на ПАС поиска  образуване на ново адм. дело в частта за исканата от нас отмяна на акта като „пряко дискриминационен” и определяне на докладчик. Образувано бе ново адм. дело 2308/2012 г. което бе счетено за изяснено и му бе даден ход по същество на 29.11.2012 г. . Три месеца по-късно, на 28.02.2013 г. с ново определение (№ 647) председателката на състава Татяна Петрова постанови, че „поради наличието на образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание, жалбата ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено”.
                        Това определение бе като гръм от ясно небе. В детските приказки има мотив, при който принцът трябва да изпълни условие да бъде хем на кон, хем пеша, хем бос, хем обут и т.н. Хем пряката дискриминационност е извадена от дело 1391, хем според определението по дело 2308, продължава да  се съдържа в дело 1391!!!  Два месеца преди да бъде прието това приказно определение е постановено РЕШЕНИЕ № 2844/27.12.2012 г. по първоначалното дело 1391, в което няма нито една дума относно жалбата за пряка, преднамерена и продължителна дискриминация. Съвсем логично, след като бе образувано ново дело.
                        В резултат на тази съдебна виртуозност жалбата за пряка, продължителна и преднамерена  дискриминация не бе разгледана по същество нито в едното, нито в другото дело.
                        Подадох частна жалба до ВАС. Образувано бе дело 4432/2013,  по което тричленен състав:     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОВКА ДРАЖЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ ВАЧЕВА
ИВАН РАДЕНКОВ

счете, че в приказната ситуация, пряката дискриминация хем да е извадена от дело 1391, хем да се съдържа в него, няма нищо нередно и с Определение № 5323/16.04.2013 г. потвърди определението на съдия Татяна Петрова от ПАС по дело 2308.
 
                        Само за пълнота посочвам, че въпреки разпоредбата на ЗМДТ, че ТБО се определя в зависимост от количеството на сметта и въпреки установеното с неоспорена от ответника съдебно-икономическа експертиза, че в нежилищния имот на И.Д.Х. не се генерират отпадъци, жалбата за незаконосъобразност на определената ТБО за имота бе отхвърлена и бе оставено в сила Решение № 8 на ДМДТ – Пловдив за нейното определяне на база 5,5 промила от данъчната оценка вместо да бъде равна на 0. Решението на ПАС по дело 1391 бе оставено в сила от ВАС по адм. дело № 1910/2013 – с решение 9945  на тричленен състав:
 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОВКА ДРАЖЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИВАН РАДЕНКОВ
СОНЯ ЯНКУЛОВА

 
 
                        Тъй като в решенията и определенията по трите цитирани дела няма становище по същността на спора – дали е налице пряка дискриминация от страна на ДМДТ – Пловдив при определяне размера на ТБО за нежилищния имот, опитах да потърся защита чрез жалба по същия казус до РС Пловдив, в която описах всички перипетии по казуса в системата на Административния съд. РС Пловдив постанови, въпреки че нямах имуществени претенции спрямо ДМДТ Пловдив, че делото е подсъдно на АС Пловдив и го препрати за разглеждане от него. Частната ми жалба до ОС Пловдив бе със същия резултат – потвърдено бе становището на РС.
                        Делото в крайна сметка бе препратено в АС Пловдив. По образуваното ново дело 1080/2014 г. съдия Мариана Михайлова се произнесе само за една седмица след откритото заседание с  Определение за прекратяване на делото.
 Мотиви:
„В административен съд гр.Пловдив по повод претенцията на Х. за наличие на дискриминационно третиране при определяне на ТБО съгласно решение № 8/10.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, е образувано и адм.дело № 2308/2012г., по което, и като е прието, че делото е образувано между същите страни и на същото основание, по които има образувано вече друго дело пред Административен съд гр.Пловдив, жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено образуваното производство с Определение № 647/28.02.2013г. Въпросното определение е обжалвано пред Върховен административен съд, като с Определение № 5323 от 16.04.2013г. по адм.дело № 4432/2013г. на Върховен административен съд, Седмо отделение е оставено в сила Определение № 647/28.02.2013г. по адм.дело № 2308/2012г. на Пловдивския административен съд.
Изложеното до тук обосновава извода, че претенцията, заявена от И.Д.Х. по настоящото дело за отмяна на решение № 8/01.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“, като пряко дискриминационно и претенциите по цитираните по-горе административни дела, по които има влезли в сила съдебни актове са идентични.
При това положение, и поради наличието на разрешен спор с влязъл в сила съдебен акт между същите страни и на същото основание исковата претенция в тази й част ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено (курсивът мой – ДМ) съгласно чл.299 от ГПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144 от АПК”
От горецитираното разбрах, че след като пет съдебни състава от АС, РС, ОС и ВАС с формални мотиви (включително абсурдни такива, като изваждането на казуса от дело 1391 и приемането, че той продължава да се съдържа в това дело) отказаха да разгледат казуса по същество дали е налице дискриминация или не спрямо ИДХ, спорът е разрешен с влязъл в сила съдебен акт. СИГУРНО СЪМ НЕДОСТАТЪЧНО ГРАМОТЕН, ЗАЩОТО НЕ УСПЯХ ДА ОТКРИЯ РЕШЕНИЕ ЧЕ Е ИЛИ ЧЕ НЕ Е НАЛИЦЕ ДИСКРИМИНАЦИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЪЩЕРЯ МИ ИВАНА ДИМИТРОВА ХОУСЕН ОТ СТРАНА НА ДМДТ – ПЛОВДИВ.
 
                „Само за пълнота в случая следва още да се добави и това, че преценката на съда относно наличие на допуснато нарушение на Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ при обжалване на администпративните актове е част от преценката му за съответствието и съобразяването на издадения административен акт с материалния закон /по аргумент от чл. 146, т. 4 от АПК/ /В този смисъл Определение № 3508 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2696/2011 г., VII о./, като такава преценка вече е извършена от административния съд в рамките на адм.дело № 1391/2012г. по описа на Административен съд гр.Пловдив”.
                                Това е записала съдия Мариана Михайлова. Тя счита, че дори и след като е  от дело 1391 е изваден въпроса за пряката дискриминационност, без след това да спомене дори един път това понятие, съдия Здравка Диева все пак се е произнесла в рамките на същото това дело и поради това претенцията на ищцата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Уникално! Отказвам да правя коментар, защото той би бил твърде нелицеприятен.
                        Изложеното до тук очертава първия мотив, поради който не съм съгласен с цитираното Определение на съдия Мариана Михайлова. След като в нито едно от цитираните решения и определяния на АС и ВАС няма изразена позиция дали прилагането от ДМДТ – Пловдив на няколкократно по-високи промили от данъчната оценка при определянето на ТБО за недвижимия нежилищен имот на жалбоподателката в сравнение с промилите, прилагани при определяне на ТБО за жилищните имоти, не може да се приеме, че съдебният спор е решен по същество.
                        По-нататък в мотивите си съдия М. Михайлова е записала, че „изложените от ищцата твърдения и формулирания петитум сочат, че същата твърди неравенство в третирането от страна на ответната администрация при определяне на ТБО за собствения и недвижим имот и претендира репарация на причинените й от това имуществени вреди,…”.
                        Горният текст съдържа едно вярно и едно невярно твърдение. Вярното е, че се претендира неравенство в третирането., но не е вярно че се претендира репарация за причинени имуществени вреди. Претендира се  привеждане на съдържанието на оспорваното Решение № 8 на ДМДТ в съответствие с изискванията на Закона за защита срещу дискриминация и не се търси никаква репарация за никакви имуществени вреди.
                        На базата на това произволно и невярно тълкуване на претенцията на И.Д.Х. спрямо ответника съдия Михайлова стига до извод, че „така предявената искова претенция е процесуално недопустима, за да бъде разгледана по реда на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., вр. чл. 1 от Закона за отговорността на Държавата и общините за вреди, вр. чл. 203 и сл. АПК.”
             Съдия Михайлова правилно посочва, че „В Глава четвърта от Закон за защита от дискриминация е регламентиран подробно редът за осъществяване на такава защита – в производство пред Комисията (Раздел I) или пред Съда (Раздел II). Лицата, които считат, че са засегнати от дискриминационно третиране разполагат с възможността да изберат способа на защита. И двете производства са приложими за всички случаи на дискриминация, срещу всички субекти, като имат за цел евентуалното установяване на дискриминация и санкциониране на нарушителя. Единствената разлика между двата способа на защита се състои в невъзможността Комисията да обезщети претърпени вреди, каквато възможност е предоставена на Съда”.
             След това обаче е стигнала до неправилния извод, че  прилагането на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. задължително е предпоставено от наличието на приключило административно производство пред Комисията за защита от дискриминация (курсивът мой, Д.М.), в рамките на което, с влязъл в законна сила административен акт по чл. 65 от същия закон е бил установен случай на дискриминация”.
             Във връзка със случая посетих Комисията за защита от дискриминация и получих консултация, в смисъл че,
             а) както можеше да се очаква,  не е задължително предварително да има решение на Комисията по даден казус за да се произнесе и съдът по него.
             б) съдът не е длъжен да се съобрази с решението на Комисията, тъй като тя е държавен орган, а не съд.
             в) с оглед облекчаване и разтоварване на работата на съдилищата, честа практика е съдът да препраща към Комисията случаи за разрешаване.
             По смисъла на подточка в) съдебните състави  по дело 1391 в ПАС, по дело 2308 в ПАС, по дело 4432/2013, РС и ОС Пловдив, както и съдия Михайлова по оспорваното с тази частна жалба нейно определение по дело 1080/2014 са могли да препратят казуса към Комисята за защита от дискриминация.
             Нещо повече – пред всички съдебни състави, както и пред ответника Дирекция МДТ – Пловдив съм посочил съществуването на Решение № 113 от 2011 г., в което по аналогична жалба на засегнати от аналогични действия лица от София, Комисията се е произнесла със становище, че практиката за определяне на ТБО чрез различни промили върху данъчната оценка за жилищни и нежилищни имоти имоти е форма на пряка дискриминация според типа собственост.  
 
             Независимо от това съдия Михайлова е записала в мотивите си за прекратяване на делото: „По делото нито се твърди, нито се установяват данни за сезиране на Комисията за защита от дискриминация от страна на Х., с искане за установяване нарушение по смисъла на ЗЗДискр., във връзка с твърдението за наличие на дискриминация по отношение на ищцата”.
             Да, Комисията не е сезирана от нас по конкретния случай. Въпросът е трябваше ли да бъде сезирана след наличието на нейно решение по абсолютно идентичен случай за прилагане на различни промили при определяне на ТБО за жилищни и нежилищни имоти? И още – можеше ли всички съдебни състави, които са сезирани от нас (да не говорим, че те са служебно задължени да установят наличието на това решение) за наличието на такова решение, да се съобразят с него?
             Очевидно е могло, но у мен се формира впечатление, че съдът във всичките шест случаи до момента е търсил (не знам защо) формални причини да не се произнесе по същество дали е налице дискриминационна практика от ДМДТ срещу жалбоподателката  или не е.
             Гореизложеното очертава втория мотив, поради който възразявам срещу определението на ПАС по дело 10802014 г.
 
             Третият мотив, поради който възразявам е че с оспорваното определение   съдия Михайлова демонстрира отказ от произнасяне  по посочените в дело 1080/2014 нови примери за дискриминация, които не бяха налице в предишните дела. Става въпрос за:
 

  1.                         „Във връзка с дело № 1391/2012 по описа на ПАС, съдът определи вещо лице и разпореди извършването на съдебно-икономическа експертиза за количеството на генерираните отпадъци. Заключението на експертизата е, че в обекта не се генерират никакви отпадъци. С тази експертиза количеството на отпадъците е определено, заключението на експертизата не бе оспорено от Дирекция „МДТ”,  но независимо от това същата определя ТБО за 2013 г. отново в промили от данъчната оценка на имота. Т.е. Дирекция МДТ е нарушила  чл. 18 на приетата в съответствие с чл. 9 от ЗМДТ Наредба на Общинския съвет – Пловдив към определяне на таксата в промили да се пристъпва когато количеството не може да бъде определено. Това нарушение поставя ИДХ в по-неблагоприятно положение в сравнение с предвиденото по ЗМДТ и Наредбата на Общинския съвет Пловдив и налага извода, че пряката дискриминация е осъществявана от ответника съзнателно и преднамерено.”

Във връзка с това в петитума на жалбата ни по дело 1080 е записано  искане съдът да задължи ДМДТ Пловдив:
б) да определи ТБО за 2013 г. в съответствие със заключението на СИЕ за липсата на генериран отпадък в обекта и със записаното в ЗМДТ  положение, че ТБО се определя според количеството на генерирания отпадък. 
ОСПОРВАНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ СВИДЕТЕЛСТВА, ЧЕ СЪДИЯТА НЕ Е ИМАЛ  ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ПО ТОЗИ НОВ ПРИМЕР ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ И СЪОТВЕТНОТО ИСКАНЕ В ПЕТИТУМА НА ЖАЛБАТА!!! МОЖЕ БИ ПО ПРИМЕРА НА СЪДИЯ ТАТЯНА ПЕТРОВА ПО ДЕЛО 2308 СЪДИЯ МИХАЙЛОВА Е СЧЕЛА, ЧЕ И ТОЗИ ПРИМЕР ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ  СЕ СЪДЪРЖА В ДЕЛО 1391/2012 ВЪПРЕКИ ПО-КЪСНАТА СИ ПОЯВА ВЪВ ВРЕМЕТО?!?
                В заключение още един пример, който е като черешката на тортата:
                             В решение на Върховен административен съд № 9945 по адм. дело 1910/2013 г е записано:  „… община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоражадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. ”
                        Поучен от цитираното становище на ВАС и във връзка със заключението на съдебно-икономическата експертиза, че в обекта, собственост на жалбоподателката, не се генерират отпадъци, подадох декларация 13 П 8831/12.08.2013 до Дирекция МДТ,
           „че в следващите години, считано  от 10.08.2013 не желая и съответно няма да ползвам услугите на община Пловдив по събиране и извозване на  отпадъци за нежилищния ми имот, намиращ се на ул. Константин  Геров 30 в гр. Пловдив.            В отговор на подадената декларация получих писмо, изх. № 13 П 8831/21.08.2013 подписано от директорката на дирекция „МДТ” г-жа Цвета Попова, с което бях уведомен,  че за да бъде уважена декларацията ми следва  да представя документи, че са спряни токът и водата в имота.
         Във връзка с това писмо повторно посочих, че  обектът се ползва, поради което не мога да представя документи за спряни ток и вода  и повторно декларирах отказа си да ползвам услугата по сметосъбирането, като припомних отново становището на ВАС.  
 „Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
И второ. Законодателят обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота. 
Оказа се обаче, че за ръководителката на Дирекция „МДТ” г-жа Цвета Попова становището на ВАС по цитираното дело няма никакво значение и за 2014 г. отново получих съобщение за дължима ТБО, определена отново дискриминационно.
                        В петитума на жалбата по дело 1080/2014 по този повод е записано искане съдът да задължи Дирекция „МДТ”:
в) да приеме и уважи декларацията ми за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и съответно да отмени определената за недвижимия имот на И.Д. Хоусен  ТБО за 2014 г.
ОБЖАЛВАНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДИЯ М. МИХАЙЛОВА ПО ДЕЛО 1080/2014 Г.  СВИДЕТЕЛСТВА, ЧЕ ТЯ НЕ Е ИМАЛА ЖЕЛАНИЕ ДА  КРЕДИТИРА ДОРИ СТАНОВИЩЕТО НА ВАС ОТНОСНО ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ПОДАМ ДЕКЛАРАЦИЯ И НЕ Е ЗАДЪЛЖИЛА ДМДТ – ПЛОВДИВ ДА ПРИЕМЕ ДЕКЛАРАЦИЯТА МИ ЗА ОТКАЗ ОТ ПОЛЗВАНЕ НА УСЛУГАТА. ЗАЩО Е ИГНОРИРАЛА ЦИТИРАНОТО В ЖАЛБАТА МИ СТАНОВИЩЕ НА ВАС, АЗ НЕ ЗНАМ.
                        Уважаеми върховни съдии,
                                въз основа основа на гореизложените факти и обстоятелства, предвид липсата на произнасяне по същество дали е налице  пряка дискриминация срещу Ивана Димитрова Хоусен от страна на Дирекция „Местни данъци и такси”при определянето на ТБО за недвижимия й нежилищен имот на ул. Константин Геров” 30 в Пловдив, 
                                                                                М  О  Л  Я
да отмените ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9914 от 16 октомври 2014 г. на Пловдивския административен съд, ІІ отделение, ХVІІ –ти състав с председател Мариана Михайлова  по административно дело 1080 по описа за 2014 г. на същия съд. Досегашните разглеждания на казуса  създават у мен обосновано впечатление за необективност, зависимост и пристрастност на Пловдивски административен съд, поради което моля ВИЕ  да се произнесете по същността на спора:

  1. Дали е налице пряка дискриминация от страна на ДМДТ – Пловдив срещу Ивана Димитрова Хоусен при определяне на „такса битови отпадъци” за недвижимия  нежилищен имот на ул. „Константин ГЕРОВ” 30 – Пловдив на базата на няколкократно по-високи промили от данъчната оценка в сравнение с промилите, използвани за същата цел при жилищните имоти.
  2. Дали е налице  пряка дискриминация срещу жалбоподателката при определяне на ТБО за 2013 г. в промили от данъчната оценка, а не според количеството на отпадъците съгласно разпоредбата на ЗМДТ и на  чл. 18 на приетата в съответствие с чл. 9 от ЗМДТ Наредба на Общинския съвет – Пловдив към определяне на таксата в промили да се пристъпва когато количеството не може да бъде определено, при положение че количеството на отпадъците, генерирани в нежилищния имот е определено със заключение на съдебно-икономическа експертиза като равно на нула?
  3. Дали е налице пряка дискриминация от ДМДТ – Пловдив по отношение на жалбоподателката при определяне  на ТБО за нежилищния имот за 2014 г. отново в по-високи промили от данъчната оценка след двукратно подадена декларация  за отказ от ползване на услугата, подадена във връзка решение на Върховен административен съд № 9945 по адм. дело 1910/2013 и заключение на съдебно-икономическа експертиза?

23.11.2014 нг.                                                                  С уважение:………………………………….
Пловдив.

ПАС – Определение 9914/16.10.2014 -прекратяване на дело за пряка дискриминация

понеделник, ноември 10th, 2014

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ 9914

 

гр. Пловдив,  16.10.  2014 год.

 

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 
 
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
 
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА а.х.дело № 1080 по описа за 2014 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с искова молба подадена пред районен съд гр.Пловдив от И.Д.Х., представлявана от баща си Д.Н.М., с която е предявен иск с посочена в същия правна квалификация чл. 71 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.). Иска се постановяване на съдебно решение, с което да бъде отменено решение № 8/10.03.2012 год. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, постановено по жалба на Х. от 09.01.2012 год. като пряко дискриминационно; да бъде задължена Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив да отстрани елементите на дискриминация при определяне на такса битови отпадъци за нежилищния имот на  И.Д.Х. за периода от 2006 год. до 2013 год. и да бъде осъден ответника да възстанови направените от ищцата съдебни разноски за съдебно-икономическа експертиза – 170 лв. и държавни такси – 40 лв.
С определение № 12200 от 26.06.2013г. на състав на Пловдивски районен съд е приел, че искът не му е подсъден и е прекратил производството, като е изпратил исковата молба по подсъдност на Административен съд Пловдив, с оглед разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗЗД в която попада настоящият случай.
Във връзка с изложеното е образувано и производството по настоящото дело.
От страна на ответника по делото – Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив е депозирано становище за процесуална недопустимост на предявеният иск, по смисъла на чл.299 от ГПК, тъй като спорът, предмет на настоящото дело е разрешен с влязъл в сила съдебен акт между същите страни и не може да бъде пререшаван. В тази насока ответникът се позовава на влезли в сила съдебни актове по  адм.дело № 1391/2012г. и адм.дело № 2308/2012г. по описа на Административен съд гр.Пловдив. Алтернативно се застъпва становище за неоснователност на иска, който като такъв следва да бъде оставен без уважение.
С оглед възражението на ответника (л.32 и сл. от делото) е указано на ищцата да уточни исковата си претенция, в смисъл, да уточни дали претенцията й по отношение на ответника е насочена единствено по отношение на решение № 8/10.03.2012г. Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив и начинът на определяне на такса за битови отпадъци за процесния нежилищен имот за 2006г. – 2010г. (в какъвто смисъл са влезлите в сила съдебни актове) и/или претенцията й е насочена срещу дискриминационно третиране по отношение на начина на определяне на таксата за битови отпадъци за процесния нежилищен имот за периода 2011г., 2012г. и 2013г. С оглед указанията на съда е постъпило уточнение от ищцата (л.64 и сл. от делото) в следния смисъл :  Иска се постановяване на съдебно решение, с което да бъде осъден Директора на Дирекция “Местни данъци и такси„ при Община Пловдив за осъществяваната пряка, продължителна и преднамерена дискриминация срещу И.Д.Х. и да бъде отменено решение № 8 /10.03.2012 год. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“, постановено по жалба на Х. от 09.01.2012 год. като пряко дискриминационно; да бъде задължена Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив да определи отново дължимата ТБО за процесния имот за периода от 2006г. до 2012г. включително, да отстрани елементите на пряка, продължителна и преднамерена дискриминация чрез прилагане на промилите, които са използвани през същия период за определяне на таксата; да определи ТБО за 2013г. в съответствие със заключението на СИЕ за липсата на генериран отпадък в обекта и със записаното в ЗМДТ положение, че ТБО се определя според количеството генериран отпадък; да приеме и уважи декларацията за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и съответно да отмени определената ТБО за 2014г.; да се осъди ответника да възстанови неправените съдебни разноски за съдебно-икономическа експертиза – 170 лв. и държавни такси – 40 лв.
Пловдивският административен съд, като обсъди процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че така предявената искова молба е процесуално недопустима. Съображенията в тази насока са следните:
 На първо място следва в случая да се констатира, че претенцията на И.Д.Х. в частта й относно искането за отмяна на решение № 8/10.03.2012г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив относно определената такса за битови отпадъци за периода 2006г. – 2010г. като пряко дискриминационно е процесуално недопустима на следното основание.
От данните по делото се установява, че между същите страни и на същото основание в Административен съд гр.Пловдив е образувано адм.дело № 1391/2012г., приключило с Решение № 2844/27.12.2012г., с което е отхвърлена жалбата на И.Д.Х., представлявана от баща си Д.Н.М. против Акт за установяване на задължение по декларация № 1041/28.12.2011г., потвърден с решение № 8/01.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за периода 01.01.2006г. – 31.12.2010г., размер на задължението съобразно частични вноски за погасяване на дължимата такса за битови отпадъци – 529, 01 лв., лихва в размер на 390, 90 лв. /общо 919,91 лв./. Въпросното решение е било предмет на контрол пред Върховен административен съд, по повод на което е образувано адм.дело № 1910/2013г. на Върховен административен съд, Седмо отделение, по което с решение № 9945/02.07.2013г. е оставено в сила решение № 2844/27.12.2012г. на Административен съд гр.Пловдив, постановено по адм.дело № 1391/2012г.
 В административен съд гр.Пловдив по повод претенцията на Х. за наличие на дискриминационно третиране при определяне на ТБО съгласно решение № 8/10.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, е образувано и адм.дело № 2308/2012г., по което, и като е прието, че делото е образувано между същите страни и на същото основание, по които има образувано вече друго дело пред Административен съд гр.Пловдив, жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено образуваното производство с Определение № 647/28.02.2013г. Въпросното определение е обжалвано пред Върховен административен съд, като с Определение № 5323 от 16.04.2013г. по адм.дело № 4432/2013г. на Върховен административен съд, Седмо отделение е оставено в сила Определение № 647/28.02.2013г. по адм.дело № 2308/2012г. на Пловдивския административен съд.
Изложеното до тук обосновава извода, че претенцията, заявена от И.Д.Х. по настоящото дело за отмяна на решение № 8/01.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“, като пряко дискриминационно и претенциите по цитираните по-горе административни дела, по които има влезли в сила съдебни актове са идентични.
  При това положение, и поради наличието на разрешен спор с влязъл в сила съдебен акт между същите страни и на същото основание исковата претенция в тази й част ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено съгласно чл.299 от ГПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144 от АПК.
 Съгласно чл. 299, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а съобразно ал. 2 на същия член повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
 В идентичен смисъл е и разпоредбата на чл. 159, т. 6 от АПК, съгласно която влязлото в сила съдебно решение по оспорването е абсолютна процесуална пречка за повторно оспорване между същите страни и със същия предмет. Макар и възникнало в този случай, правото на иск, респ на  оспорване  се погасява, когато по същото има влязло в сила решение или определение/разпореждане (чл. 299, ал. 1 ГПК вр. с чл. 159, ал. 1, т. 6 АПК). Влезлият в сила съдебен акт, независимо от неговото наименование – решение или акт, с който се слага край на съдебното производство, се ползва със сила на присъдено нещо по разрешения с него въпрос. Възникнал спор между същите страни, за същото искане и на същото основание, който е приключил с влязъл в сила съдебен акт, не може да бъде пререшаван, а съгласно алинея втора на същия текст повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Понятието „решение“, цитирано в чл. 299, ал. 1 от ГПК и чл.159, т. 6 от АПК е употребено в широк смисъл и безспорно включва в себе си определенията и актовете, с които производството по делото се прекратява / в този смисъл е Определение № 6961 от 3.07.2007 г. на ВАС по адм. д. № 5867/2007 г., I о.; Определение № 6366 от 6.07.2004 г. на ВАС по адм. д. № 5595/2004 г., IV о., и други/.
Само за пълнота в случая следва още да се добави и това, че преценката на съда относно наличие на допуснато нарушение на Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ при обжалване на администпративните актове е част от преценката му за съответствието и съобразяването на издадения административен акт с материалния закон /по аргумент от чл. 146, т. 4 от АПК/ /В този смисъл Определение № 3508 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2696/2011 г., VII о./, като такава преценка вече е извършена от административния съд в рамките на адм.дело № 1391/2012г. по описа на Административен съд гр.Пловдив.
 По изложените съображения,  претенцията на ищцата в тази й част като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати.
 На следващо място в случая следва  да се констатира, че претенцията на ищцата в останалата й част е процесуално недопустима поради следното.
Каза се вече, че с оглед възражението на ответника за недопустимост на исковата молба е указано на ищцата да уточни исковата си претенция. В случая уточнената претенция от ищцата  (л.64 и сл.) е в идентичен смисъл с първоначално заявена такава с исковата молба, като съдът намира, че в случая се касае за претенция, попадаща в хипотезата на чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминацията. В този смисъл следва да се посочи, че изложените от ищцата твърдения и формулирания петитум сочат, че същата твърди неравенство в третирането от страна на ответната администрация при определяне на ТБО за собствения и недвижим имот и претендира репарация на причинените й от това имуществени вреди, а не въвежда обстоятелства, съставляващи самостоятелно основание на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото не атакува като незаконосъобразни актове или действия на Директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.
В случая обаче така предявената искова претенция е процесуално недопустима, за да бъде разгледана по реда на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., вр. чл. 1 от Закона за отговорността на Държавата и общините за вреди, вр. чл. 203 и сл. АПК. Съображенията в тази насока са следните:
Задължителна процесуална предпоставка за допустимост на иск по реда на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. е наличието на приключило административно производство пред Комисията за защита от дискриминация. (В този смисъл е трайно установената практика на Върховния административен съд на Република България – Определение № 14115/23.11.2010 г. по адм. дело № 3874/2010 г. на ВАС; Решение № 2545/2009 г. по адм. дело № 14069/2008 г. на ВАС; Определение № 9302 от 27.06.2011 г. по адм. дело № 6743/2011 г. на ВАС, VІІ отделение; Определение № 6346/09.05.2011 г. по адм. дело № 5788/2011 г. на ВАС, VІІ отделение; Определение № 956/21.01.2013 г. по адм. дело № 822/2013 г. на ВАС, VІІ отделение, и др.)
В Глава четвърта от Закон за защита от дискриминация е регламентиран подробно редът за осъществяване на такава защита – в производство пред Комисията (Раздел I) или пред Съда (Раздел II). Лицата, които считат, че са засегнати от дискриминационно третиране разполагат с възможността да изберат способа на защита. И двете производства са приложими за всички случаи на дискриминация, срещу всички субекти, като имат за цел евентуалното установяване на дискриминация и санкциониране на нарушителя. Единствената разлика между двата способа на защита се състои в невъзможността Комисията да обезщети претърпени вреди, каквато възможност е предоставена на Съда.
Репарирането на вреди може да бъде реализирано по реда на чл. 74 ЗЗДискр. Имайки предвид цитираните норми следва да се приеме, че прилагането на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. задължително е предпоставено от наличието на приключило административно производство пред Комисията за защита от дискриминация, в рамките на което, с влязъл в законна сила административен акт по чл. 65 от същия закон е бил установен случай на дискриминация. Тогава, когато дискриминацията е извършена в резултат на издаден административен акт, или е причинена от действия/бездействия на органи на Държавата или на общините, искът за обезщетяване на вредите се предявява пред административен съд, по реда на чл. 1 ЗОДОВ. В тази хипотеза на преценяване от административните съдилища подлежи, причинени ли са вреди, които да са в пряка причинна връзка с доказания от Комисията случай на дискриминационно отношение, по смисъла на ЗЗДискр. Нормата на чл. 74, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗДискр. е специална по отношение тази на чл. 204, ал. 4 АПК. Касае се за актове, действия/бездействия, законосъобразността на които следва да бъде преценявана през призмата на ЗЗДискр., а именно Комисията за защита от дискриминация е независимият специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите, на която Законът е възложил осъществяването на контрол по прилагането и спазването му (чл. 40, ал. 1, ал. 2). По делото нито се твърди, нито се установяват данни за сезиране на Комисията за защита от дискриминация от страна на Х., с искане за установяване нарушение по смисъла на ЗЗДискр., във връзка с твърдението за наличие на дискриминация по отношение на ищцата. Процесуалната допустимост на исковата молба е задължителна процесуална предпоставка за разглеждане на делото. Проверката за такава допустимост Съдът извършва служебно при всяко положение на делото. Установяването на недопустимост е основание исковата молба да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство да бъде прекратено.
 Крайният извод, който се налага е, че исковата молба като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство да бъде прекратено.
  Изложеното налага определението, с което е даден ход по същество на правния спор да бъде отменен.
 Така мотивиран, Пловдивският административен съд,
 
 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 
 
ОТМЕНЯ определение от 09.10.2014 г. за даване ход на делото по съществото на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената от И.Д.Х., представлявана от баща си Д.Н.М. искова молба за следните искови претенции : да бъде осъден Директора на Дирекция “Местни данъци и такси„ при Община Пловдив за осъществяваната пряка, продължителна и преднамерена дискриминация срещу И.Д.Х. и да бъде отменено решение № 8/10.03.2012 год. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, постановено по жалба на Х. от 09.01.2012 год. като пряко дискриминационно; да бъде задължена Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив да определи отново дължимата ТБО за процесния имот за периода от 2006г. до 2012г. включително, да отстрани елементите на пряка, продължителна и преднамерена дискриминация чрез прилагане на промилите, които са използвани през същия период за определяне на таксата; да определи ТБО за 2013г. в съответствие със заключението на СИЕ за липсата на генериран отпадък в обекта и със записаното в ЗМДТ положение, че ТБО се определя според количеството генериран отпадък; да приеме и уважи декларацията за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и съответно да отмени определената ТБО за 2014г.; да се осъди ответника да възстанови неправените съдебни разноски за съдебно-икономическа експертиза – 170 лв. и държавни такси – 40 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1080/2014 г. по описа на Пловдивския административен съд.
 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщението до страните.
 
 
 
 
 
 
 
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
 

Молба уточняваща до АС Пловдив по дело 1080/2014 за дискриминация

четвъртък, юли 17th, 2014

                                                                                                             ДО
                                                                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
                                                                                     Гр. ПЛОВДИВ
                                                                                     ХІІ – ти СЪСТАВ
                                                                                     АДМ. ДЕЛО № 1080/2014г.
 
                           М   О   Л    Б    А        У   Т   О   Ч   Н   Я    В   А   Щ    А
 от Ивана Димитрова Хоусен ЕГН ххххххххххх, адрес Пловдив 4002, ул. ххххххххх чрез Димитър Николов Митев, ЕГН хххххххххх, адрес Пловдив 4002, ул. ххххххххххх упълномощен да я представлява.
 
               УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ,
               Във  връзка с Ваше определение, вписано в протокола от сз. от 10.07.2014 г. заявявам следното:
                                                                                 І.

  1. Запознах се с депозираната от ответника молба с искане за прекратяване на а.д. 1080/2014 г. по описа на АС – Пловдив. Не съм съгласен с искането за прекратяване на делото.Държа да подречтая, че документите, представени от ответника, съм представил и аз в жалбата си до РС Пловдив, която бе препратена за разглеждане от ПАС по компетентност. Тук накратко припомням следното:

                Първо: по а.д. 1391/2012 г.съдия Здравка Диева ОТКАЗВА да разглежда казусът дискриминация и иска специализиран състав на ПАС да се занимае с него. Нейният отказ е уважен от ръководството на ПАС.
                Второ: образувано е а.д. 2308/2012 със задача разглеждането на казуса за наличието на дискриминация. На първото с.з.на 29.11.2012 г. е даден ход на делото с мнение, че то е изяснено по същество и че съдът ще се произнесе в законния срок.  
                Трето: след точно три месеца, на 28.02.2013 г. съдията по дело 2308/2012 г. постановява определение 647  с което прекратява делото с мотив, че по въпроса за пряката дискриминационност има друго дело (1391/2012г. !!!!?????)
                Два месеца преди това съдия Здравка Диева вече бе излязла с Решение № 2844/2012 г. по първоначлоното дело 1391, в което няма нито една дума по частта за дискриминационността на оспорваното Решение № 8 на Дирекция  „МДТ” на Община Пловдив.
               Четвърто. В тази абсурдна ситуация потърсих изход чрез частна жалба до ВАС срещу Определение 647 на съдия Т. Петрова.  В крайна сметка тричленен състав на ВАС в противоречие с фактите по казуса  с
               ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 5323
                 София, 16.04.2013
потвърди определението на съдия Т. Петрова и нейния мотив. (Приложение 8)
 
                 УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ,
                  Тези документи доказват факта, че жалбата на тъжителката срещу  ДМДТ към Община Пловдив в частта за пряката дискриминация НЕ Е РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО от нито един съдебен състав. Поради това молбата на ответника за прекратяване на делото е несъстоятелна предвид изложените в нея мотиви.Вече разсъждавахме за жалба до ЕСПЧ – Страсбург, но получихме обяснение, че още не са изчерпани всички възможности на правосъдието в Република България. Бяхме посъветвани в тази връзка да подадем жалба до РС Пловдив. По-нататък всичко е ясно от приложената преписка с РС, която бе препратена по компетентност на АС – Пловдив.
                                                                              ІІ.
               В отговор на указанието да бъде уточнено дали претенцията срещу Директора на Дирекция „МДТ” е насочена единствено срещу Решение № 8 или срещу начина на опредяляне на ТБО за процесния жилищен имот за периода 2011, 2012 и 2013 г. моля да имате предвид, че начинът, по който Дирекция МДТ определя таксата за битови отпадъци за имота на ИДХ е един и същ за целия период от 2006 до 2014 г. включително. В този смисъл жалбата е срещу дискриминацията, упражнявана от ответника през целия период. Тъй като делото се проточи с години, през това време се появяваха нови доказателства не само за наличието на  дискриминация, но и доказателства за това, че тя е преднамерена и съзнателна.
                 Ето примери, които доказват това:

  1. Във връзка с дело № 1391/2012 по описа на ПАС, съдът определи вещо лице и разпореди извършването на съдебно-икономическа експертиза за количеството на генерираните отпадъци. Заключението на експертизата е, че в обекта не се генерират никакви отпадъци . Заключението на СИЕ не беше оспорено от ответника. С тази експертиза количеството на отпадъците е определено, заключението на експертизата не бе оспорено от Дирекция „МДТ”,  но независимо от това същата определя ТБО за 2013 г. отново в промили от данъчната оценка на имота. Т.е. Дирекция МДТ е нарушила  чл. 18 на приетата в съответствие с чл. 9 от ЗМДТ Наредба на Общинския съвет – Пловдив към определяне на таксата в промили да се пристъпва когато количеството не може да бъде определено. Това нарушение поставя ИДХ в по-неблагоприятно положение в сравнение с предвиденото по ЗМДТ и Наредбата на Общинския съвет Пловдив и налага извода, че пряката дискриминация е осъществявана от ответника съзнателно и преднамерено.

2.      В нежилищния имот на жалбоподателката не се генерират отпадъци. Въпреки това в „Напомнително  писмо” до председателя на ОбС Пловдив вх. № 11 Х 413 /19.08.2011 г. (Приложение 2 към жалбата до РС Пловдив) , като проява на добра воля и желание за постигане на компромис,  е заявено: „Жалбоподателката приема с разбиране, че на този етап община Пловдив е затруднена да премине веднага към определяне на ТБО съобразно количеството на сметта. Поради което от нейно име настоявам, когато Община Пловдив пристъпи към издаване на изискваните от ПАС актове за установяване на ТБО за 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011 г. да се съобрази с цитираното решение на КЗДискрим. и закона, на базата на който то е постановено и да изчисли ТБО за нежилищния имот, находящ се на ул. Константин Геров 30, в промилите, които се прилагат за жилищните имоти”. Това  заявление съзнателно и преднамерено е пренебрегнато и оставено без отговор от ответника , което отново налага извода, че дискриминацията спрямо ИДХ е съзнателна и преднамерена.
     3.        В решение на Върховен административен съд № 9945 по адм. дело 1910/2013 г.(Приложение № 5 от допълнително представените документи пред ПАС) е записано:  „… община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. ”
         На базата на цитираното становище на ВАС и на заключението на СЕИ, че в обекта, собственост на ИДХ не се генерират отпадъци, подадох декларация 13 П 8831/12.08.2013 до Дирекция МДТ (Приложение № 1 от допълнително представите пред ПАС документи с молба , приета на 30.04.2014 г.) , с което декларирах,
           „че в следващите години, считано  от 10.08.2013 не желая и съответно няма да ползвам услугите на община Пловдив по събиране и извозване на  отпадъци за нежилищния ми имот, намиращ се на ул. Константин Геров 30 в гр. Пловдив. Ако в бъдеще време начинът на ползването на нежилищния ми имот се промени по такъв начин, че в него започнат да се генерират отпадъци, ще уведомя компетентният общински орган за тази промяна.”.
        В отговор на подадената декларация получих писмо, изх. № 13 П 8831/21.08.2013 подписано от директорката на дирекция „МДТ” г-жа Цвета Попова, с което бях уведомен,  че за да бъде уважена декларацията ми следва  да представя документи, че са спряни токът и водата в имота в имота.(Приложение № 2 от допълнително представените пред ПАС документи)
         Във връзка с това писмо повторно посочих, че не обектът се ползва, поради което не мога да представя документи за спряни ток и вода  и повторно декларирах отказа си да ползвам услугата по сметосъбирането, като припомних отново становището на ВАС и заключението от СИЕ. (Приложение № 3 от допълнително представените пред ПАС документи) Оказа се обаче, че за ръководителката на Дирекция „МДТ” г-жа Цвета Попова становището на ВАС по цитираното дело
 „Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
И второ. Законодателят обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота.”  (Приложение № 5 от допълнително представените документи пред ПАС)
няма никакво значение и за 2014 г. отново получих съобщение за дължима ТБО, определена отново дискриминационно както преди  – като промили от данъчната оценка за нежилищни имоти, които са многократно по-високи от промилите за жилищните имоти. (Приложение № 4 от допълнително представените пред ПАС документи).
         Казано с други думи, към предишните доказателства за пряка, продължителна и преднамерена дискриминация, директорката на Дирекция „МДТ” г-жа Цвета Попова добави още едно с нежеланието си да  вземе предвид становището на ВАС, заключението на съдебно икономическата експертиза  и  подадената от мен декларация за отказ от ползване на услугата.
 
 
                     УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ,
          като имам предвид горепосочените доказателства, уточнения  и приложените по делото документи,
                                                           М   О   Л    Я
            в съотвествие с чл. 71 на Закона за защита от дискриминация да осъдите Дирекция „МДТ” за осъществената от нея пряка, продължителна и преднамерена дискриминация срещу И.Д.Х. и да отмените Решение № 8/010.03.2012 г. на  Дирекция „Местни данъци и такси” към община Пловдив,  постановено по жалба на Ивана Димитрова Хоусен с вх. № 12 СГ 15/09.01.2012 г. като пряко дискриминационно, както и  да задължите Дирекция МДТ на Община Пловдив:
а)да определи отново дължимата ТБО за процесния имот на ИДХ за целия период от 2006 до 2012 г. включително, да отстрани елементите на пряка, продължителна и преднамерена дискриминация  чрез прилагане на промилите, които са използвани през същия период за определяне на тази такса за жилищните имоти.
б) да определи ТБО за 2013 г. в съответствие със заключението на СИЕ за липсата на генериран отпадък в обекта и със записаното в ЗМДТ  положение, че ТБО се определя според количеството на генерирания отпадък.
в) да приеме и уважи декларацията ми за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и съответно да отмени определената за недвижимия имот на ИД Хоусен  ТБО за 2014 г.
            Моля също така да осъдите ответника да ми  възстанови направените съдебни разходи за съдебноикономическа експертиза 170 лв. и за държавни такси – 40 лв.
              
Пловдив, 15.07.2014 г.                    С уважение:……….……………………
 

Частна жалба до Върховен касационен съд срещу дискриминация за ТБО

петък, февруари 14th, 2014


                                                                                                                Чрез Окръжен съд

                                                                             гр.  Пловдив

                                                                             до Върховен касационен съд

 

                                             Ч А С Т Н А    Ж А Л Б А

от Димитър Николов Митев, ЕГН хххххххххх, гр. Пловдив 4002, ул.ххххххххххххххххх, като пълномощник на Ивана Димитрова Хоусен, ЕГН ххххххххххххххх с постоянен адрес в България – гр. Пловдив 4002,хххххххххххххххххх

                                                        С Р Е Щ У

ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № 139  от 14.01.2014 г. на Пловдивския  окръжен съд, VІІІ граждански състав по гражданско дело № 3648/2013 г.

 

                     Уважаеми върховни съдии,

                     не съм съгласен с цитираното определение на Пловдивския окръжен съд по гражданско дело 3648/2013 г.

                     Жалбата на Ивана Димитрова Хоусен до Пловдивски окръжен съд е с искане съдът да се произнесе по въпроса подложена ли е тя на пряка дискриминация от Община Пловдив при определянето на ТБО за нейния недвижим нежилищен имот, находящ се на ул. „Константин Геров” 30, Пловдив. В жалбата няма предявена претенция за ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРЕТЪРПЕНИ ВРЕДИ от действията на Дирекция „МДТ”. Искане има единствено за възстановяване на съдебни разноски.

                 Не желая жалбата да бъде препратена за разглеждане от АС Пловдив, както е постановено в потвърденото от ОС Пловдив Определение 12 200/2013 г. на Районен съд Пловдив. В жалбата ни РС Пловдив подробно е описано поведението на Административен съд Пловдив и Върховен административен съд – София.

                    Припомням накратко как се отнесоха административните съдии към казуса:

              „ Обжалвах цитираното  Решение № 8/010.03.2012 г. на Директора на дирекция „Местни данъци и такси” постановено по жалба на Ивана Димитрова Хоусен с вх. № 12 СГ 15/09.01.2012 г. пред Пловдивски административен съд като незаконосъобразно и пряко дискриминационно.  Образувано бе адм. дело 1391/2012 г. На първото открито съдебно заседание съдия Здравка Диева отказа да разглежда въпроса за пряката дискриминационност на Решението и със съответно определение го препрати към ръководството на ПАС. На тази основа бе образувано ново адм. дело 2308/2012 г. специално по въпроса за пряката дискриминация. На 29.11.2012 г. в открито съдебно заседание бе даден ход на делото и бе констатирано, че то е изяснено по същество и че съдът ще се произнесе в законния срок.  Три месеца след това на 28.0.2013 г. съдията по делото Т. Петрова приема Определение  647, с което с мотив, че по въпроса за пряката дискриминационност има друго дело (1391/2012г),

ОТМЕНЯ  определението от 29.11.2012 год. за даване на ход по същество на административноправния спор.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Д.Х. чрез Д.Н.М., и двамата с посочен в жалбата адрес ***, срещу Решение № 8 от 10.03.2012 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 2308  по описа за 2012 г.на Пловдивския административенсъд.

               Подадох частна жалба срещу цитираното определение, но въпреки че от дело 1391 бе отстранен въпросът за пряката дискриминационност на Решение № 8, като за целта бе образувано друго дело  тричленен състав на ВАС с      ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 5323
София, 16.04.2013

потвърди определението на съдия Т. Петрова и нейния мотив.

                        ПО ТОЗИ НАЧИН ВЪПРОСЪТ ЗА ПРЯКАТА ДИСКРИМИНАЦИОННОСТ НА ОСПОРВАНОТО РЕШЕНИЕ  НЕ БЕ РАЗГЛЕДАН ПО СЪЩЕСТВО.”

                   

                    Уважаеми върховни съдии,

                    след описаното поведение на съдиите от Пловдивския АС и ВАС е съвсем естествено да не изпитваме доверие към безпристрастността, обективността и спазването на закона от Административния съд. Налице е нежелание да бъде постановено решение допусната ли е пряка дискриминация в дадения случай или не. Цитираните решения на административните съдии са неправилни, нарушават съществено съдопроизводствените правила и са необосновани.

                     Уважаеми върховни съдии,

                     предвид и на основание гореизложеното                  

                                                                  М О Л Я

в съответствие с чл.чл. 71, 280 и 281 на ЗЗД да отмените оспорваното ОПРЕДЕЛЕНИЕ на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение 12200 на Пловдивския районен съд по гр. дело 15248/2013 г. по описа на РС – Пловдив, ІІ гр. състав и да се произнесете вместо административните съдии по въпроса дали е налице продължаваща във времето, преднамерена, пряка дискриминация при определянето на ТБО за нежилищния имот на Ивана Димитрова Хоусен, както и да осъдите ответника да ми възстанови направените съдебни разходи за съдебноикономическа експертиза 170 лв и държавни такси – 40 лв.

 

Пловдив                                      С уважение:………………………….

07.02.2014 г.

Частна жалба до Окръжен съд – Пловдив срещу дискриминация

петък, февруари 14th, 2014

Чрез Районен съд
гр. Пловдив
до Окръжен съд
гр.  Пловдив
 
Ч А С Т Н А    Ж А Л Б А
от  Димитър Николов Митев, ЕГН …………….., гр. Пловдив 4002, ул………………., като пълномощник на Ивана Димитрова Хоусен, ЕГН ……………….. с постоянен адрес в България – гр. Пловдив 4002, ул…………………….
С Р Е Щ У
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 12200 от 26.09.2013 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД по гражданско дело № 15248/2013 г. по описа за 2013 г. на същия съд.
 
Уважаеми окръжни съдии,
Не съм съгласен с цитираното определение на Пловдивския районен съд по   по гр. дело № 15248/2013.
Жалбата на Ивана Димитрова Хоусен до Пловдивски районен съд, във връзка с която е образувано цитираното гражданско дело № 15248/2013 г. е с искане съдът да се произнесе по въпроса подложена ли е тя на пряка дискриминация от Община Пловдив при определянето на ТБО за нейния недвижим имот, находящ се на ул. „Константин Геров” 30. В нейната жалба няма предявена претенция за ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРЕТЪРПЕНИ ВРЕДИ от действията на органа на общината „Дирекция Местни данъци и такси”. Предявеното от ищцата искане за възстановяване на съдебните разноски в размер на 170 плюс 40 лв. не е иск за обезщетение за претърпени вреди от действия на общината и съдът правилно го е посочил като искане за възстановяване на съдебни разноски.
В тази връзка считам, че в оспорваното определение неправилно е прието, че случаят не попада в хипотезата на общата норма на чл. 71 на Закона за защита от дискриминация, а попада в хипотезата на специалната норма на чл. 74, ал. 2, (засягащ трудово- правни взаимоотношения), че следователно   трябва да се гледа по ЗОДОВ и поради това е постановено да се изпрати по подсъдност на Административен съд Пловдив.
Уважаеми окръжни съдии,
 предвид  и на основание гореизложеното
                                                             М О Л Я
да отмените оспорваното ОПРЕДЕЛЕНИЕ  на Пловдивския районен съд  и да се произнесетe по същността на спора дали Ивана Димитрова Хоусен е подложена на пряка дискриминация от компетентния орган на Община Пловдив при определянето на ТБО за притежавания от нея недвижим нежилищен имот на ул. „Константин Геров” 30 в Пловдив и съответно да осъдите ответника да прекрати практикуваната години наред от него пряка дискриминация срещу ищцата.
 
С уважение:……………………………………
Пловдив,
14.10.2013 г.
Приложение:
Документ за платена държавна такса по сметката на Окръжен съд – Пловдив.
Определение № 139 на Пловдивски окръжен съд

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
, VІІІ граждански състав, в закрито
заседание на 14.о12.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
МИХАЕЛА ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно частно – гражданско
дело № 3648/2013 г., намира следното:
Производството по реда на чл. 274 – 279 от ГПК
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 47472/14.10.2013г. от Ив-
ана Димитрова Хоусен, ЕГН…………чрез пълномощник Димитър Митев про-
тив определение № 12200/26.09.2013 г., постановено по г.д.15248/2013 г. по
описа на РС – Пловдив, ІІ граждански състав, с което производството по делото
е прекратено и постановено същото да бъде изпратено на Административен
съд – Пловдив по компетентност.
Ответникът не е взел становище по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Частната жалба е допустима, подадена е в срок и е изпълнена про-
цедурата по чл. 275 и чл. 276 от ГПК за нейното администриране.
С определение № 12200/26.09.2013 г., постановено по г. д. №
15248/2013 г.по описа на РС – Пловдив, ІІ граждански състав, производството
по делото е прекратено и постановено същото да бъде изпратено на Админис-
тративен съд – Пловдив по компетентност.
За да постанови обжалваното определение, районният съд е преце-
нил, че, тъй като се касае за искове с правна квалификация чл. 71 от Закона за
защита от дискриминация, компетентен да разгледа спора е съответният адми-
нистративен съд.
Пред РС – Пловдив са предявени претенции против Община Пловдив
за отмяна на акт на този орган като пряко дискриминационен, както и за преус-
тановяване на дискриминацията при определяне на ТБО за определен недви-
жим имот. При така формулираните претенции се налага недвусмислен извод,
че се касае за позоваване на хипотезите на чл.- 71 от ЗЗД. След като се твърди
––––––––-
Пренос от определение от 14.01.14 г., постановено по в.ч.г.д. № 3648/2013 по описа на ОС – Пловдив, VІІІ г. състав
– 2 –
дискриминация, произтичаща от административен акт, компетентен да разгле-
да спора е съответният административен съд, съобразно правилата на чл. 73 и
чл. 74 от ЗЗД, като в случая това е Административен съд – Пловдив.
Следователно обжалваното определение е правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 12200/26.09.2013 г., постановено по
г.д. № 15248/2013 г. по описа на РС – Пловдив, ІІ граждански състав, с което
производството по делото е прекратено и постановено същото да бъде изпра-
тено на Административен съд – Пловдив по компетентност.
Препис от определението да бъде изпратен на частния жалбопода-
тел.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в
едноседмичен срок от връчването, при наличие на предпоставките по чл. 280
от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: нечетлив подпис
ЧЛЕНОВЕ: нечетлив подпис
нечетлив подпис.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА нечетлив подпис
Кръгъл печат на Окръжен съд – Пловдив.

Жалба до Районен съд и Определение 12200/26.09.2013 на ПРС по дело 15248/2013 за дискриминация

събота, октомври 12th, 2013

                                                                                                                   До Районен съд
                                                                                                                  Гр.  Пловдив.
 
                                                                          Ж   А   Л   Б   А
      от Ивана Димитрова Хоусен ЕГН хххххххххх, адрес Пловдив 4002, ул. хххххххххххххх
     чрез Димитър Николов Митев, ЕГН хххххххххх, адрес Пловдив 4002, ул. хххххххххххххх
     упълномощен да я представлява.
 
 
                                                                       П   Р   О   Т   И   В
Решение № 8/010.03.2012 г. (Приложение 1) на Община Пловдив –  Дирекция „Местни данъци и такси” постановено по жалба на Ивана Димитрова Хоусен с вх. № 12 СГ 15/09.01.2012 г. и против начина за определяне на ТБО за процесния  нежилищен имот на ул. „Константин Геров” 30 за 2011, 2012 и 2013 г.
 
               Уважаеми районни съдии,
               На базата на чл. 71 от Закона за защита от дискриминация    оспорвам горецитираното Решение на Дирекция  „МДТ” към община Пловдив, като подлагащо ме на пряка, преднамерена и продължителна във времето дискриминация.. Същото се отнася и за начина, по който е определена ТБО за процесния имот за некоментираните в това решение  2012 и 2013 г.
               1.Такса битови отпадъци за нежилищния имот, находящ се на ул. Константин Геров 30 в гр. Пловдив е изчислена на базата на много по-високи промили от данъчната оценка на имота в сравнение с промилите от данъчната оценка, използвани за определянето на същата такса за жилищните имоти. Промилите за нежилищния имот за разглеждания период от 2006 до 2012 г. са различни и варират от 9 до 5.5, докато за жилищните имоти  са само 1.2. Собственичката на този нежилищен имот е принудена да плаща многократно по-висока такса смет в сравнение със собствениците на жилищни имоти със същата данъчна оценка, въпреки че услугата е една и съща и разходите за нейното осъществяване в двата случая са едни и същи. Налице е пряка дискриминация според типа собственост. Това е установено и  с Решение № 113/21.06.2011 г. на Комисията за защита от дискриминация по аналогичен казус.
               2. В нежилищния имот на жалбоподателката не се генерират отпадъци. Въпреки това в „Напомнително  писмо” до председателя на ОбС Пловдив вх. № 11 Х 413 /19.08.2011 г. (Приложение 2) , като проява на добра воля и желание за постигане на компромис,  е заявено: „Жалбоподателката приема с разбиране, че на този етап община Пловдив е затруднена да премине веднага към определяне на ТБО съобразно количеството на сметта. Поради което от нейно име настоявам, когато Община Пловдив пристъпи към издаване на изискваните от ПАС актове за установяване на ТБО за 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011 г. да се съобрази с цитираното решение на КЗДискрим. и закона, на базата на който то е постановено и да изчисли ТБО за нежилищния имот, находящ се на ул. Константин Геров 30, в промилите, които се прилагат за жилищните имоти”. Това  заявление съзнателно и преднамерено е пренебрегнато от компетентния общински орган , което означава, че дискриминацията е преднамерена.
               3.Дискриминационната практика при определяне на ТБО за нежилищния имот на ул. „Константин Геров” 30 е продължителна във времето, защото се отнася за периода от 2006 до 2013 година. Независимо от възраженията на жалбоподателката вече осем години ТБО за този нежилищен имот се определя при многократно по-високи промили в сравнение с ТБО за жилищните имоти.
               4. Във връзка с водено дело в Административен съд Пловдив № 1391 съдът разпореди извършването на съдебно-икономическа експертиза за количеството на генерираните отпадъци. Заключението на експертизата е, че в обекта не се генерират никакви отпадъци. (Приложение 3). С тази експертиза количеството на отпадъците е определено, но независимо от това ТБО за 2013 г. е определена отново в промили от данъчната оценка на имота. Т.е. не е спазен чл. 18 на приетата в съответствие с чл. 9 от ЗМДТ Наредба на Общинския съвет – Пловдив към определяне на таксата в промили да се пристъпва когато количеството не може да бъде определено.
                Заключението на експертизата не е оспорено от община Пловдив. Следователно за 2013 г. е налице нова, допълнителна форма на дискриминация спрямо жалбоподателката – отказано и е определяне на ТБО съобразно с количеството на отпадъците, което е установено и въпреки ясната постановка в нормативния документ е приложен вариантът, при който количеството на отпадъците не може да бъде определено. 
               Уважаеми районни съдии,
               Обжалвах цитираното  Решение № 8/010.03.2012 г. на  Дирекция „Местни данъци и такси” – община Пловдив, постановено по жалба на Ивана Димитрова Хоусен с вх. № 12 СГ 15/09.01.2012 г. пред Пловдивски административен съд като незаконосъобразно и пряко дискриминационно.  Образувано бе адм. дело 1391/2012 г. На първото открито съдебно заседание съдия Здравка Диева отказа да разглежда въпроса за пряката дискриминационност на Решението и със съответно писмо (приложение 4)  го препрати към ръководството на Пловдивски административен съд за образуване на ново дело с друг докладчик. На тази основа бе образувано ново адм. дело 2308/2012 г. специално по въпроса за пряката дискриминация. На 29.11.2012 г. в открито съдебно заседание бе даден ход на делото и бе констатирано, че то е изяснено по същество и че съдът ще се произнесе в законния срок. (Приложение 5) Три месеца след това на 28.0.2013 г. съдията по делото Т. Петрова приема Определение  647, с което с мотив, че по въпроса за пряката дискриминационност има друго дело (1391/2012г),
„ОТМЕНЯ  определението от 29.11.2012 год. за даване на ход по същество на административноправния спор.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Д.Х. чрез Д.Н.М., и двамата с посочен в жалбата адрес ***, срещу Решение № 8 от 10.03.2012 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 2308  по описа за 2012 г.на Пловдивския административен съд. (Приложение 6)
                  Два месеца преди това съдия Здравка Диева вече бе излязла с Решение № 2844/2012 г. по първоначлоното дело 1391, в което няма нито една дума по частта за дискриминационността на оспорваното Решение № 8 на Дирекция  „МДТ” на Община Пловдив. (Приложение 7). Имайки предвид това обстоятелство, подадох частна жалба до ВАС срещу Определение 647 на съдия Т. Петрова.  В крайна сметка тричленен състав на ВАС в противоречие с фактите по казуса  с
               ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 5323
                 София, 16.04.2013
потвърди определението на съдия Т. Петрова и нейния мотив. (Приложение 8)
                        ПО ТОЗИ НАЧИН ВЪПРОСЪТ ЗА ПРЯКАТА ДИСКРИМИНАЦИОННОСТ НА ОСПОРВАНОТО РЕШЕНИЕ НА ОБЩИНСКАТА ДИРЕКЦИЯ „МДТ”  НЕ БЕ РАЗГЛЕДАН ПО СЪЩЕСТВО ОТ НИТО ЕДИН ОТ СЪДЕБНИТЕ СЪСТАВИ.
               Уважаеми районни  съдии,
               като имам предвид гореописаните факти и обстоятелства
                                                  М   О   Л   Я                  
            в съотвествие с чл. 71 на Закона за защита от дискриминация да отмените Решение № 8/010.03.2012 г. на  Дирекция „Местни данъци и такси” към община Пловдив,  постановено по жалба на Ивана Димитрова Хоусен с вх. № 12 СГ 15/09.01.2012 г. като пряко дискриминационно, да задължите Дирекция МДТ на Община Пловдив да отстрани елементите на дискриминация при определяне на ТБО за процесния нежилищен имот на Ивана Димитрова Хоусен за целия период от 2006 до 2013 г. включително и да осъдите ответника да ми  възстанови направените съдебни разходи за съдебноикономическа експертиза 170 лв. и за държавни такси – 40 лв.
Пловдив,                                   С уважение:…………………………………
06.2013 г.
 
ПП.
Освен посочените в текста приложения допълнително прилагам:
–          Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен за Димитър Николов Митев.
–          Документ за платена държавна такса .
 
 ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12200
гр. Пловдив, 26.09.2013 год.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1 5 2 4 8 / 2 0 1 3 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от И.Д.Х., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 71 от Закона за защита от дискриминацията. Иска се постановяване на съдебно решение, с което да бъде отменено решение № 8 / 10.03.2012 год. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси”, постановено по жалба на Х. от 09.01.2012 год. като пряко дискриминационно; да бъде задължена Дирекция „МДТ” при Община Пловдив да отстрани елементите на дискриминация при определяне на такса битови отпадъци за нежилищния имот на ищцата за периода от 2006 год. до 2013 год. и да бъде осъден ответника да възстанови направените от ищцата съдебни разноски за съдебно-икономическа експертиза – 170 лв. и държавни такси – 40 лв.
Съобразно нормата на чл. 71, ал. 1 исковете с основание ЗЗДискрим. се предявяват пред Районния съд.
Но това е общата норма, уреждаща правото на защита на лицето, чиито права по този и други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени от произволно трето лице, автор на дискриминационно отношение и поведение.
В същия раздел втори /Съдебно производство/ е предвидена и специална норма – тази на чл. 74, ал. 2. Нормата е специална, като спецификата произтича от субекта, автор на противоправното действие, в резултат на което лицето е претърпяло вреди и съответно ответникът, срещу който е насочен иска. Според посочената норма, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Следва да се счита, че след изменението на ЗОДОВ през април 2006 год. с ДВ бр. 30/2006 год. и изричното предвиждане и на отговорност на общините за вреди, причинени на граждани, в препращащата норма на чл. 74, ал. 2 ЗЗД мълчаливо са включени и актовете и действията на длъжностните лица на общините.
Настоящият случай попада в хипотезата на последно цитираната разпоредба.
Следователно исковете по ЗЗДискр., насочени срещу лицата по чл. 74, ал. 2 от закона се подчиняват не на общите правила за подсъдност по чл. 71 ЗЗД, а на правилата за подсъдност, уредени в ЗОДОВ.
Според чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод административна дейност, като тези искове, съобразно ал. 2 на същия член се разглеждат по реда, установен в АПК.
Компетентния съд по АПК е АДМИНИСТРАТИВНИЯ СЪД – чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК.
На районните съдилища са подсъдни единствено исковете по чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр., които не са последица от незаконосъобразно изпълнение на административна дейност.
В тази насока е трайната практика на смесените състави ва ВКС и ВАС по повдигнатите от съдилищата спорове за подсъдност, в това число и най-новата такава от 2013 год., като определение № 40 / 09.07.2013 год. по адм. дело № 33 / 2013 год.; определение № 45 от 16.07.2013 год. по адм. дело № 42 / 2013 год.; определение № 1 от 08.01.2013 год. по адм. дело № 88 / 2012 год. и пр.
Ето защо ПРС, втори граждански състав намира, че не е родово компетентен да разреши спора, с който е сезиран от И.Х.. Компетентен да стори това Административен съд – Пловдив.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
П Р Е К Р А Т Я В А производството по гр. д. № 1 5 2 4 8 / 2 0 1 3 год. пред Пловдивския районен съд.
И З П Р А Щ А делото по подсъдност на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ.
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до ищеца.
Същото подлежи на връчване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Миглена Площакова
Вярно с оригинала
РЦ