Archive for the ‘Казусът Такса смет.’ Category

Декларация за отказ от ползване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване

събота, август 24th, 2013

                                                                                                                   До ръководството на

                                                                                                                     дирекция „Местни данъци и такси”

                                                                                                                     община Пловдив.

 

 

                                                           Д   Е   К   Л   А   Р   А   Ц   И   Я

от  Димитър Николов Митев, ЕГН …………………., като упълномощен от Ивана Димитрова Хоусен,

                                ЕГН …………………, адрес гр. Пловдив 4002, ул…………………………

 

               Уважаеми госпожи и господа,

               -със съдебноикономическа експертиза, представена по административно дело 1391/2012 г. по описа на Пловдивски административен съд, бе доказано твърдяното от мен обстоятелство, че в притежавания от мен недвижим нежилищен имот, находящ се на ул. „Константин Геров” 30 в гр. Пловдив, не се генерират отпадъци;

               – същевременно в решение на Върховен административен съд № 9945 по адм. дело 1910/2013 г. е записано:       

„… община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
Следва изрично да се посочи, че когато става въпрос за комунална услуга, която общината предоставя по принцип на цялото население на общината, логичното и икономически обосновано изискване е тези от правните субекти, които не желаят да ползват услугата да заявят това обстоятелство преди началния момент на нейното престиране. Без тази индикация за волята на съответния субект да не бъде ползвател на услугата общината не би могла да знае (поне в значителна степен със сигурност, а това ще осигури и адекватност на икономическите разчети) кои от лицата на територията на общината ще ползват услугата и кои не.
Принципите на съвместното съжителство, които са нормативно обективирани в изискването за предварително уведомяване, гарантират както правата на субекта, който по една или друга причина не желае да ползва предоставяната от общината услуга, така и правата на общината, която колкото предварително е по-добре информирана, толкова по-ефективно ще организира предоставянето на услугата, което неминуемо ще рефлектира и върху таксата за нея.
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. ”

               Като имам предвид заключението на цитираната съдебноикономическа експертиза и цитираните мотиви за Решението на ВАС по дело 1910/2013 г.

 

                                           Д   Е   К   Л   А   Р   И   Р   А   М

           че в следващите години, считано  от 10.08.2013 не желая и съответно няма да ползвам услугите на община Пловдив по събиране и извозване на  отпадъци за нежилищния ми имот, намиращ се на ул. Константин Геров 30 в гр. Пловдив. Ако в бъдеще време начинът на ползването на нежилищния ми имот се промени по такъв начин, че в него започнат да се генерират отпадъци, ще уведомя компетентният общински орган за тази промяна.

 

Пловдив,                                  С уважение:…………………………………..

12.08.2013 г.                                                     /пълномощник/

 

ПП.

Ползвам се от случая да Ви предоставя приложено копие от  Жалба до Районен съд Пловдив вх. № 37696/06.08.2013 г.  срещу Решение № 8/10.03.2012 г. на Дирекция „МДТ” –  и  дискриминационната практика на същата дирекция  при определянето на ТБО за притежавания от мен нежилищен имот на ул. „Константин Геров” 30. Уведомявам Ви, че в зависимост от решението на съда по този казус ще платя или няма да платя дължимата според дирекцията МДТ до момента сума за ТБО.

Приложение:

  1. Жалба до Районен съд Пловдив вх. № 37696 от Ивана Димитрова Хоусен, представлявана от Димитър Николов Митев.

 

 

Решение № 9945 на ВАС по дело 1910 – 2013 г. за такса смет.

петък, юли 5th, 2013

РЕШЕНИЕ

№ 9945
София, 02/07/2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДЕНКОВ
СОНЯ ЯНКУЛОВА
при секретар Маринела Цветанова и с участието
на прокурора Искренна Величкова изслуша докладваното
от съдията СОНЯ ЯНКУЛОВА
по адм. дело № 1910/2013.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на Ивана Димитрова Хоусен, гр. Пловдив, ул. „Милин камък“ №6, срещу решение №2844 от 27.12.2012г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело №1391/2012г.
С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Хоусен срещу акт за установяване на задължения по декларация №1041 от 28.12.2011г. на орган по приходите в община Пловдив, с който за периода 01.01.2006г. – 31.12.2010г. са определени задължения за такса битови отпадъци в размер на 529, 01лв. и лихви – 390, 90 лв.
Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че не е подавал декларация за освобождаване от такса за битови отпадъци, тъй като общината не предвидила това да е възможно, когато не се генерират отпадъци при ползването на имот. Съдът не отчел, че не е подавана декларация (заявка) за вид и брой съдове, тъй като не е предвиден съд за несъществуващи отпадъци. Сочи, че таксата за битови отпадъци, определена на база промили от данъчната оценка за 2009г. била 300, 00 лв., а ако е заявен един съд – цената би била 700, 00 лв. Съдът не отчел този факт, а неправилно приел, че за да не бъде определяна такса за битови отпадъци по данъчна оценка трябвало да бъде подадена декларация и да се сключи договор за съответния брой съдове. Количеството отпадъци от имота било установено от вещото лице и било равно на нула, но съдът не коментирал този факт. Сочи, че заключението на вещото лице за липса на отпадъци не било оспорено от ответника. Счита, че в нарушение на закона, тъй като количеството на отпадъците е равно на нула, таксата е определена на данъчна основа. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от пълномощник по чл. 32, т. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК – Димитър Николов Митев.
Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ в община Пловдив, счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото и релевантната нормативна уредба. Сочи, че касаторът не е подавал декларация нито по чл. 19, ал. 1, нито по чл. 19в, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив (Наредбата), поради което размера на таксата бил определен на база данъчната оценка на имота. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Красимира Ипократова.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът обосновано приел, че разграничената по периоди и видове такса за битови отпадъци, с оглед на съотнасяне към чл. 66 и 67 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), кореспондира със смисъла на чл. 62 ЗМДТ.
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:
1. Ивана Димитрова Хоусен е собственик на недвижим имот, представляващ 1/32 ид.ч. от 294, 00 кв. м. земя и търговски обект магазин и склад, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Константин Гергов“ №30 – нотариален акт за продажба на недвижим имот №14528 от 27.05.2005г., акт №190, том 501 дело №11350/2005г.
2. С декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. №8934 от 15.07.2009г., Хоусеин уведомила общината за придобития имот. В декларацията имотът бил вписан по т. 4 начин на придобиване – покупка, нотариален акт от 2005г., а в таблица №3, графа „дата на придобиване“ – 2007г.
3. Със заповеди №ОА-2032 от 28.10.2005г., №ОА-2255 от 17.10.2006г., №ОА-3094 от 244.10.207г., №ОА-3154 от 23.10.2008г. и №09-ОА-2791 от 28.10.2009г., издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на община Пловдив определил границите на териториите, в които общината предоставя услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и честотата на предоставяне на услугите през 2006г., 2007г., 2008г., 2009г. и 2010г.
За район „Южен“ границите били определени по югоизточна зона, ул. „Кукленско шосе“, ул. „Бачо Киро“, ул. „Кукуш“, ул. „Калиакра“, ул. „Пряпорец“, ул. „Перуника“, ул. „Модър“, ул. „Александър Стамболийски“, ул. „Поручик В. Стефанов“, ул. „Коматевско шосе“, кв. Коматево, което означава и ул. „Константин Гергов“ №30, където се намира процесния имот.
4. Общински съвет Пловдив, със свои решения №8 по протокол №1 от 19.01.2006г.; №5 по протокол №1 от 18.01.2007г.; №513 по протокол №22 от 18.12.2007г.; №8 по протокол №1 от 22.01.2009г. и №463 по протокол №23 от 17.12.2009г. приел план-сметка на приходите и разходите за такса битови отпадъци и определил размера на таксата за 2006г., 2007г., 2008г., 2009г., 2010г. като определил отделни такси за нежилищни имоти на граждани в регулационните граници – застроени, ползвани за стопански цели, за подали и за не подали декларация по чл. 19 от Наредбата.
5. С писмо от 20.12.2012г. до директора на дирекция „Местни данъци и такси“ в община Пловдив кметът на район „Южен“ посочил, че ул. „Константин Гергов“ №30 попада в регулационните граници на район „Южен“, в които има организирано сметосъбиране и сметоизвозване и в близост до имота (около 30 м.) има разположени съдове за смет тип „Бобър“
6. С акт за установяване на задължения №1041 от 28.12.2011г. орган по приходите в община Пловдив, на база данъчната оценка на имота и липса на декларации за неползване на услугата, определил дължима за периода такса за битови отпадъци в размер на 529, 00 лв. и лихви за забава в размер на 390, 90лв.
7. Хоусен обжалвала акта пред директора на дирекция „Местни данъци и такси“ в общината, който с решение №8 от 01.03.2012г. го потвърдил.
8. В приетата от общинския съвет на основание чл. 9 ЗМДТ Наредба е посочено, че:
а) чл. 18 – размерът на таксата се определя или според количеството отпадъци, или когато то не може да се установи – пропорционално върху данъчната оценка като за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване винаги е пропорционално на данъчната оценка на имота;
б) чл. 19, ал. 1 и 2 – за да се изчислява таксата по количеството отпадъци е необходимо до 30 ноември на предходната година задълженото лице да подаде декларация до дирекция „Местни данъци и такса битови отпадъци“ в община Пловдив, в която да посочи вида и броя на използваните съдове съобразно определената от кмета в заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ честота;
в) чл. 19в, ал. 2 – за имотите, които няма да се ползват през цялата година задълженото лице трябва да подаде декларация в дирекция „Местни данъци и такса битови отпадъци“ в общината до края на предходната година. Към декларацията се прилага удостоверение от комуналните предприятия, че услугите им няма да се ползват.
9. В хода на съдебното производство съдът приел съдебно счетоводна експертиза, която дала заключение, че при осъществяване на търговската дейност в магазина не се генерират отпадъци и математически таксата е определена правилно.
10. По делото са представени договори за възлагане на дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата, зимно поддържане и снегопочистване на територията на община Пловдив за процесния период; договори за изграждане и поддържане на депо за обезвреждане на неопасни отпадъци и разрешение на „Водстрой – Пловдив“ АД за събиране, транспортиране и депониране на неопасни отпадъци за процесния период;
Въз основа на така установените факти съдът приел, че страните не спорят, че Хоусен е собственик на недвижим имот, находящ се на територия, която е включена в обхвата на заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ; че имотът се ползва; че за него не е подадена декларация за неползване на услугите за битови отпадъци по чл. 19в, ал. 2 от Наредбата; че не е подадена декларация по чл. 19, ал. 1 от Наредбата за определяне на количеството битови отпадъци; че община Пловдив реално престирала услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
Въз основа на така отделеното на спорното от безспорното съдът приел от правна страна, че оспорения акт за установяване на задължение е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при посочени фактически и правни основания и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че обстоятелството на ползване или неползване на имота не е относимо за освобождаването от заплащане на такса битови отпадъци. Приел, че в близост до имота има разположени съдове за събиране на битови отпадъци, които се обслужват ежедневно, поради което услугата сметосъбиране и сметоизвозване реално е предоставена. Приел, че услугата обезвреждане на битови отпадъци, с оглед на доказателствата за наличие на депо, е реално предоставена. Приел, че за дължимостта на такса за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от значение е предоставянето й от общината „в населеното място въобще“, а не „спрямо конкретния имот“, поради което и с оглед на доказаното предоставяне приел дължимостта й. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърлил жалба.
Изводът на съда е правилен.
По делото няма спор за факти. Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за правилно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. Доводите на касатора в подкрепа на твърядните отменителни основания – необоснованост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, дават основание да се приеме, че основния спор по делото е за правилността на извода на съда относно дължимостта на таксата при липса на генерирани битови отпадъци.
Преди всичко следва да се посочи, че под общото наименование такса за битови отпадъци законодателят е обединил четири различни по вид услуги, свързани с битовите отпадъци – сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Всяка от тези четири услуги има свой собствен предмет и цел и именно поради това законодателят изрично посочил в чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, че таксата се определя за всяка дейност като определил и необходимите за тази дейност разходи. Тъй като услугите са различни и няма законово изискване те да бъдат престирани едновременно (винаги в пакет) право на кмета на общината – чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, е да прецени кои услуги, кога и с каква честота ще бъдат предоставяни. Освен това, тъй като услугите са различни по предмет и удовлетворяват различни потребности различни са условията, при които се счита, че не се престират.
Така услугите обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са насочени към удовлетворяване на общите потребности, породени от съвместното съжителство в рамките на едно населено място. Не личните, частни потребности сами за себе си, а личните потребности като неразривна част на общите потребности на всички живеещи в населеното място се задоволяват чрез изграждането и поддържането на територии за обществено ползване и на депа за обезвреждане. Тази общност на интереса, която обуславя и общото ползване, изисква и общност на отговорността за поддържането на тези територии и депа, т.е. за поддържането на определен стандарт на чистота на общото съжителство. Поради това законодателят е приел, че общото ползване на териториите за обществено предназначение и на депа за обезвреждане в общините налага обща на всички ползватели отговорност за поддържане на необходимата чистота. Условията, които законът определя като правопораждащи за задължението за такса за тези услуги, е имотите на задължените лица да са разположени на териториите, на които общината престира услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и общината да ползва и поддържа депо или съоръжение за обезвреждане като факта на реално престиране трябва да бъде надлежно доказан. Не е достатъчно общинският съвет да е приел план-сметка и кмета на общината да е издал заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Необходимо е органът, с оглед на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК, да докаже и факта на реално престиране на услугата.
Видно от доказателствата по делото досежно тези две услуги безспорно са налице законовите предпоставки и с оглед на това правилен и обоснован е изводът на съда за тяхната дължимост.
Другите две услуги – сметосъбиране и сметоизвозване, удовлетворяват потребността от освобождаване от битови отпадъци на конкретния правен субект. Именно поради това законодателят е създал възможност правният субект да декларира предварително, че няма да ползва услугата – чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, или да определи предварително обема, в който и честотата, с която ще ползва услугата. Тогава, когато имота на лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ се намира на територия, на която общината фактически престира услугата и то не е декларирало неползване на услугата, задължението за таксата, както обосновано приел съда, е дължимо. Ако лицето е заявило ползване на услугата по количество – таксата ще бъде определена на основата на количеството, но ако не е – ще бъде определена пропорционално на данъчната основа на имота.
Проблема в случая е в това какво сочи законодателя в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ и какво приел общинския съвет в наредбата по чл. 9.
Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
И второ. Законодателят обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота. Ползването на имота не е елемент на фактическия състав, който според законодателя поражда задължението за такса.
Налице е разлика между ползване на имота по смисъла на чл. 13 ЗМДТ и ползване на услугата по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ.
Имено защото ползването на услугата е решаващия факт за дължимостта на таксата таксите за обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се дължат по силата на презумираното от закона общо ползване на тези две услуги от задължените по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ лица тогава, когато общината ги предоставя и тогава, когато имотът се намира на територията, на която ги предоставя.
Именно защото ползването на услугата е решаващият факт за дължимост на таксата за услугите сметосъбиране и сметоизвозване законодателят е посочил, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ трябва да определи реда, по който лицата, които не ползват услугата се освобождават от заплащане на такса. С оглед на контекста на спора следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ става въпрос за лица, които не ползват услугата и поради това не дължат такса за нея. Следователно макар законодателят да е употребил думата „освобождава“ в ал. 5 става въпрос за ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ установяват (декларират), че няма да ползват услугата и следователно няма да са задължени за нея лица. За никакво „освобождаване“ по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ не става въпрос, тъй като никой не може да бъде освободен от нещо, което не дължи. Освобождаването от заплащане на такса означава, че съответното лице е задължено за таксата, т.е. то е ползвател на услугата, но за него се създава субективното право да не изпълни задължението си за плащането й без от това да последват негативните последици, предвидени в закона. Законодателят е посочил, че право да освобождава задължени за такса битови отпадъци лица от заплащане на таксата има само общинският съвет. И това е логично, защото именно общинският съвет е органът на местното самоуправление, избран пряко от населението – чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 1 във вр.с чл. 17, ал. 1 ЗМСМА, който е компетентен да определя и осъществява политиката на общината по самостоятелното осъществяване на всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил на общините, в т.ч. общинските финанси и комуналните дейности.
Въпросът е, че община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
Следва изрично да се посочи, че когато става въпрос за комунална услуга, която общината предоставя по принцип на цялото население на общината, логичното и икономически обосновано изискване е тези от правните субекти, които не желаят да ползват услугата да заявят това обстоятелство преди началния момент на нейното престиране. Без тази индикация за волята на съответния субект да не бъде ползвател на услугата общината не би могла да знае (поне в значителна степен със сигурност, а това ще осигури и адекватност на икономическите разчети) кои от лицата на територията на общината ще ползват услугата и кои не.
Принципите на съвместното съжителство, които са нормативно обективирани в изискването за предварително уведомяване, гарантират както правата на субекта, който по една или друга причина не желае да ползва предоставяната от общината услуга, така и правата на общината, която колкото предварително е по-добре информирана, толкова по-ефективно ще организира предоставянето на услугата, което неминуемо ще рефлектира и върху таксата за нея.
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. В случая, по делото е безспорно, че касаторът не е уведомил общината, че няма да ползва услугата сметосъбиране и сметоизвозване, поради което изводът на съда за дължимост на таксата и за тези две услуги е правилен и обоснован.
Видно от изложеното макар неудовлетвореността на касатора от съдебното решение да е резултат на несъздаването от община Пловдив на ред, по който лицата по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ да уведомяват общината, че няма да ползват услугата, за което Законът за местните данъци и такси я задължава, то липсата на уведомяване на общината преди началото на отчетния период прави извода на съда за дължимост на таксата за битови отпадъци правилен и обоснован. Това прави правилно и обжалваното съдебно решение. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изхода от делото, направено от ответника по касационната жалба искане и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК съдът следва да осъди касатора да заплати на община Пловдив, юридическото лице, в чиято структура се намира органа, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 100, 00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2844 от 27.12.2012г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело №1391/2012г.
ОСЪЖДА Ивана Димитрова Хоусен, гр. Пловдив, ул. „Милин камък“ №6, да заплати на община Пловдив 100, 00 (сто) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Йовка Дражева
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Иван Раденков
/п/ Соня Янкулова

Казусът такса за битови отпадъци

сряда, април 27th, 2011

 
П Р О Т О К О Л

София, 15.04.2013 година

Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДЕНКОВ
СОНЯ ЯНКУЛОВА
при участието на секретаря Маринела Цветанова
и с участието на прокурора Искренна Величкова
сложи на разглеждане дело № 1910 по описа за 2013 година ,
докладвано от съдията СОНЯ ЯНКУЛОВА

На поименно повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК в 15.00 часа:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Ивана Димитрова Хоусен, редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник Димитър Митев с пълномощно от преди.
ОТВЕТНИКЪТ: Директора на Дирекция “Местни данъци и такси” при Община Пловдив, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
ЗА ВАП се явява прокурор Искренна Величкова.

Пълномощник Митев: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА касационната жалба на Ивана Димитрова Хоусен, срещу решение №2844/27.12.2012 година, постановено по административно дело №1391/2012 година по описа на Административен съд Пловдив, без приложени писмени доказателства.
ДОКЛАДВА писмено становище от Красимира Ипократова – главен юрисконсулт при община Пловдив с дата 08.04.2013 година по съществото на спора.

Пълномощник Димитър Митев: Поддържам изцяло касационната жалба. Няма да соча доказателства. Правя допълнително искане да ни бъдат присъдени направените разноски за вещо лице изготвило съдебно-икономическата експертиза. Моля вие да се произнесете по делото след отмяна на първоинстанционното решение по същество.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение, счете делото за изяснено от фактическа страна и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

Пълномощник Димитър Митев: Моля да уважите касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Дъщеря ми и аз не сме максималисти ние предложихме на общината, което не го уважи нито общината, нито съда да направим така, че таксата да се плаща както при домакинствата, а не за жилищен имот, тъй като няма отпадъци, вещото лице категорично потвърди, но това не беше разгледано въобще. В този смисъл искам да кажа, че ние не сме злонамерени, ние търсехме компромиса.

Прокурорът: Касационната жалба на Ивана Хоусен е в срок. По неконкретизираните оплаквания следва да се остави без уважение. Липсва спор по дължимостта на такса битови отпадъци за деклариран едва 2011 година нежилищен недвижим имот, а се релевира противоречие на чл.7, ал.1 вр. чл.67, ал.1 и несправедливост на определените задължения вр. чл.8, т.1 ЗМДТ. Служебната проверка по чл.168, вр. чл.146 АПК в производството по чл.104, ал.7 ДОПК не констатира отклонения от критериите за законосъобразност, налагащи отмяна на акта за установяване на задължения. Анализът на уредбата за събиране на такса битови отпадъци в ЗМДТ и наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги при така установените факти е обхванал трите компоненти на такса битови отпадъци събиране и извозване на битови отпадъци, за чистота на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци в депа и съоръжения. Обосновано е прието, че разграничената по периоди и видове такса битови отпадъци с оглед съотнасяне към чл.66 и чл.67 ЗМДТ кореспондира на смисъла на чл.62 ЗМДТ.

Пълномощник Димитър Митев /реплика/: Аз съм посочил конкретно, че съдът не е уважил конкретни тези – според закона количеството смет е определящо, вещото лице твърди, че няма смет, а съдът не обръща внимание на това нещо.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законния срок.

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.05 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР:

 

 

 

 

 

 Жалба до Общински съвет Пловдив за ТБО.

х     х     х

х     х     х

х     х     х

х     х     х

В отговор на горепосочената молба уточняваща получих следното съобщение:

Тъй като вече бях заплатил такса 10 лв  още при подаването на жалбата, бях изненадан, че отново се иска същата сума, плюс сумата от 20 лв. за Държавен вестник. Събщението получих в АС и там разбрах, че има и определение на АС по дело 551, което не ми беше иззпратено. Видях, че е образувано още едно дело – № 886, помолих да ми преснимат определението и писмото до председателя на АС – Пловдив.

Ето какво е решено при първото разглеждане на дело 551 в закрито заседание:

В съответствие с Определението за разделяне на делото на части   е изпратено следното писмо до заместник-председателя на АС – Пловдив:

х    х     х

Въпреки, че общината е получила моята жалба до съда и въпреки че през 2010 г. иззплатих повече от 500 лв. от задължанието, а тази година до момента изплатих още 220 лв., вчера получих отново “любовно” писмо от Общинската дирекция МД и ТБО и РЕВИЗИОНЕН КОНТРОЛ.  Миналата година също получих такова писмо и след това започнах да плавщам. Очевидно общината не е доволна от темпа на изплащане и не желае да се съобразява с финансовото състояние на платеца.

х    х    х

Това са банковите документи за внесените 10 лв по сметката на АС – Пловдив и “Държавен вестник”

Предадох платежните документи в регистратурата на Пловдивски административен съд, което бе у достоверено с печат върху съобщението, което бях получил преди това.

х     х     х

На 09.05.2011 г. получих още две съобщения за новообразувани дела на базата на първоначалната ми жалба. Едното за образуваното дело 885/2011

а другото за образувано дело 822/2011 г.:

След като бях внесъл вече 10 лв. по сметката на Адм. съд Пловдив при първоначалната жалба, както и 10 лв по същата сметка и 20 лв. по сметката на Държавен вестник за обособеното дело за 2006 г. (за административно дело 886/2011), сега се иска по следващите две новообразувани дела (съответно за 2010 г. дело 885/2011    и за 2007 г – дело 882/2011)още два пъти по 10 лв. за Адм. съд Пловдив и два пъти по 20 лв. за Държавен вестник.

Днес, 10.05.2011 г. направих справка в деловодството на АС и разбрах, че за всяка година е образувано отделно дело. Съответно трябва да очаквам още три съобщения с искане за съответните такси по сметката на АС и ДВ. Освен получените до този момент съобщения за дела 886/2011, 882/2011 и 885/2011 г.  В книгата за делата видях, че другите дела, за които трябва да очаквам съобщения са с номера 883/2011, 884/2011 и 887/2011 г.

В папките към всяко дело е прикрепено определение 856 /04.04.2011 г. и писмо до зам.-председателя на Административния съд.

След консултация с приятел юрист след като вече бях платил таксите по делото за 2006 г. оставих без движение делата за 2007 и 2010 г. Мотивът за това е, че има опасност да загубя всичките шест дела и съответно да ми бъде разпоредено да заплатя и съдебните разноски на юристите на общината, което естествено не мога да си позволя. А ако спечеля делото за 2006 г., тогава ще искам по аналогия отмяна на решението и за останалите години.

Същевременно, тъй като се страхувам да не бъде отхвърлена жалбата по формални причини (например просрочие или давност), реших да не оставям без движение и делото за 2011 г. когато пристигне съответното съобщение.

х     х     х

За моя голяма изненада по образуваното за 2009 г. дело направо получих следните съобщение и определение

“Частна жалба до ВАС по повод на определение 1531 за 2011г.

До Върховен административен съд

Гр. София

Чрез Административен съд

Гр. Пловдив.

Ч  А  С  Т  Н  А      Ж  А  Л  Б  А

от   Димитър Ннколов Митев, ЕГН, …………гр. Пловдив 4002, ул. ………… като пълномощник на Ивана Димитрова Хоусен, ЕГН …………  с постоянен адрес в България – гр. Пловдив 4002,  ул…………..

Срещу

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №   1531 от 20.06.2011 г. на Пловдивски административен съд по административно дело 886/2011 г. по описа на същия съд.

Уважаеми върховни съдии,

Жалбата на Ивана Димитрова Хоусен не е разгледана по същество и съдът е търсил формални поводи за да я отхвърли.

Най-парадоксален и неприемлив е аргументът, че дължимите суми за такса битови отпадъци за 2011 г.са определени на базата на декларация от жалбоподателката по чл. 14 ЗМДТ от 2009 г. като е извършено тяхното изчисление при използване на съответния програмен продукт.

Програмният продукт тук няма нищо общо! Все едно съдът да се позове на химикалката на бюрото на кмета… Компютърната програма е помощно средство, и няма нищо общо с правните аргументи. Жалбоподателкта е възразила срещу заложената в тази компютърна програма методика таксата да се определя не според количество смет, както е по ЗМДТ, а според данъчната оценка на обекта. Съдът не се е  ангажирал със становище за законосъобразността на тази методика.

Освен незаконосъобразното определяне на ТБО на базата на данъчна оценнка, а не на предвиденото в ЗМДТ според количеството на тези отпадъци, в програмния продукт е налице и явна пряка дискриминация, тъй като  промилите за нежилищните имоти, какъвто е този на жалбоподателката, се облагат с 5,5 промила, докато за жилищните имоти промилите в Пловдив са 1,2. Това обстоятелство бе констатирано като пример за пряка дискриминация и с решение № 113 от  21.06.2011 г. на Комисията за защита от дискриминация.

Нещо повече. Съдът е счел, че липсва акт, подлежащ на оспорване след като механично е приел за правилно да се изчислява ТБО на базата на „съответния програмен продукт”. Без внимание е оставено приложеното към жалбата съобщение от ТД НАП – Пловдив до жалбоподателката за дължима сума за ТБО за притежавания от нея имот. В такъв случай се получава парадоксалното положение, че след като  община Пловдив практикува изпращането на единствено такива съобщения за дължимата сума, а съдът не ги признава за нарочен акт на служител от съответна общинска администрация за установяване на задължението, то съответно жалбоподателката, както и всички граждани на Пловдив са лишени от възможността да подадат допустима жалба до съда.

Бих могъл да посоча още пороци на  горепосоченото определение на АС Пловдив, но смятам, че приведените аргументи на този етап са достатъчни за да бъде илюстрирана порочността и незаконосъобразността на атакуваното определение.

Във  връзка с горното

МОЛЯ

Върховният административен съд да отмени определение № 1531 от 20.06.2011 г. на Пловдивски административен съд по административно дело 886/2011 г  и да продължи съдопроизводствените действия, като се произнесе по съществото на спора.

Моля също така Върховният административен съд да задължи община Пловдив да преизчисли дължимата сума за ТБО (в едно със  съответните лихви) за годините, посочени в жалбата на Ивана Хоусен, като бъде спазено изискването за ЗМДТ тази такса да се определя на базата на количеството образувани в обекта отпадъци и да бъде справедлива, а не дискриминационна.

С уважение: ………………………………

Пловдив, 10.07.2011 г.

След получаването на горепосоченото съобщение с искане за 15 лв. такса изпратих в писмо с обратна разписка  Молба до ВАС и внесох в деловодството на администнративния съд Предложение до ПАС:

До ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

М О Л Б А

От Димитър Николов Митев, гр. Пловдив, ул. Милин камък  6

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

Обжалвах определение на Пловдивски административен съд (ПАдС) № 1531 от 20.06.2011 г.  по АД № 886 от 2011 година по описа на ПАдС. Задържат частната ми жалба неосноветелно и незаконосъобразно, под предлог, че трябвало да платя някаква несъществуваща в Тарифа №1 такса от 15 лв. Основанието ми да мисля, че ПАдС прилага незаконосъобразна процедура е не само факта, че в тарифата е предвидена държавна такса за първоинстанционна и касационна, но не и за частна жалба, но както и практиката на ВАС, отразена в директни произнасяния по въпроса, например в определения № 11223 от 01.10.2010 по АД № 11859/2010, № 9082 от 04.08.2008 по АД № 5449 /2008 на ВАС и много други.

Ето защо, моля, с цел икономия на процесуално време, да изискате папката по АД № 886 от 2011 година по описа на  ПАдС за да разгледате частната ми жалба, която прилагам и към тази молба.

Дата                              С уважение:………………………

17.08.3011 г.

Разписка за изпратеното писмо до ВАС  с касова бележка и Предложение на Пловдивски административен съд във връзка с исканата такса 15 лв.

Напомнително писмо до председателя на общинския съвет Илко Илиев. 

Обратната разписка от ВАС за полученото  писмо за частната жалба и исканата такса 15 лв.

 

 

На 29 декември най-после получих Акт за установяване на задължение който е обжалваем.

                                                                             Акт за установяване на задължение, стр. 1:

                                                                              Акт за установяване на задължение,  стр. 2:

                                                             

                                                                               Акт за установяване на задължение, стр. 3:

                                                                               

                                                                                Акт за установяване на задължение, стр. 4:

:

                                                                              Акт за установяване на задължение, стр. 5:

 

                                                                           Акт за установяване на задължение, стр. 6:

 

                                                                            Акт за установяване на задължение, стр. 7:

                                                                           Акт за установяване на задължение, стр. 8:

                                                                          Акт за установяване на задължение, стр. 9:

                                                                          Акт за установяване на задължение, стр. 10:

 

По повод на Акта за установяване на задължение написах следното възражение:

                                                                                                До Директора на дирекция

                                                                                               „Местни данъци и такси”

                                                                                                Община Пловдив

 

                                                        Ж  А  Л  Б  А

от  Димитър Николов Митев с пълномощие от Ивана Димитрова Хоусен срещу  „Акт за установяване на задължение по декларация № 1041/28.12.2011 г., издаден от Стефан Петров Петров, Главен инспектор в Отдел „Ревизии” на дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив.

 

                   Уважеми г-н Директор,

                    не съм доволен и възразявам срещу горепосочения Акт за установяване на задължение (по-тататък само Акта).

                    Мотиви:

1.С Акта е нарушено  изискването на ЗМДТ такса смет да се определя в съответствие с количеството смет. Магазинът е закупен през 2005 г. при данъчна оценка 22 000 лв.За пет години,  до 2010 г., данъчната оценка достига 49 677 лв, тоест увеличена е над два пъти. Същевременно генерираната в обекта смет е една и съща като количество.

                     2. С Акта е нарушено  изрично записаното в ЗМДТ изискване такса смет да е справедлива. Защото не е справедливо за  максимум 15 – 20 кг. отпадъци годишно да се определя такса от стотици левове ежегодно, т.е. над един лев за всеки работен ден.

                      3.  С  Акта   се налага пряка дискриминация при определянето на такса смет за обекта в сравнение с начина на определяне на същата за жилищни имоти. Не е взето предвид посоченото в Напомнителното ми писмо вх. №  11 Х – 413 /19.08.2011 г. Решение № 113 от 21.06.2011 г. на Комисията за защита от дискриминация, което  се отнася и за практиката на Община Пловдив при определяне размера на ТБО. По закон таксата трябва да покрива разходите за извършване на съответната дейност. Не съществува никаква разлика в разходите за събиране, обработка и депониране на БО при жилищните и нежилищните имоти, но ТБО за нежилищните имоти е определена  на базата на неколкократно по-високи промили. (разлика над 4,5 до  6,5 пъти за отделните години).

                      4. Не е взето предвид обстоятелството, че в  един жилищен имот със същата данъчна оценка обикновено живеят няколко души и битовите отпадъци са много повече, отколкото  в магазина, където продаваната стока не води до появата на отпадъци и   по осем часа дневно стои само 1 (един) човек. Т.е. дискриминацията е двоявка -. за по-малко отпадъци в сравнение с жилищните имоти за нежилищните имоти се прилага ставка с много повече промили. В напомнителното писмо посочих, че собственичката Ивана Димитрова Хоусен  въпреки по-малкото количество смет  от обекта е съгласна  на компромис и е готова да плаща такса БО с промили като за жилищен имот.  Това нейно предложение въобще не е коментирано в Акта.

                        В  жалба до ОбС Пловдив вх . № 09 Х -416/12.11.2009 г. отправих молба  да бъде извършена проверка на действителното положение, но такава и до ден днешен не е извършвана и нещата се решават бюрократично, без да се взема предвид действителното положение.  Това е обидно и пренебрежително отношение от страна на общинската администрация,  която предпочита да реши нещата по най-лесния за нея начин без да държи сметка за справедливостта на решението си.

                        5. В Акта, срещу който е настоящата Жалба  като мотив за определяне на ТБО в промили от данъчната оценка е посочено, че Ивана Димитрова Хоусен не е подала Декларация в два екземпляра на основание чл. 19, ал. 1 и 2  от НОАМТЦУТОП  и не е сключила договори за определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци. Общинският съвет обаче не е предвидил  стандартни съдове за малки количества смет, т.е. със съответна наредба е дадена   възможност само на големи обекти от типа на супермаркети, ресторанти и т.н. да се ползват от възможността да плащат такса смет съобразно количеството на същата.  За малките обекти с нежилищен характер, какъвто е магазинчето на жалбоподателката, заявяването на стандартен контейнер от сега съществуващите видове е безсмислено и абсурдно. С отпадъците от магазина такъв контейнер  не може да бъде напълнени дори за десет години.  На всичко отгоре се иска посочване честота на извозването на този контейнер. Това е откровена подигравка със собствениците на обекти с нежилищен характер, които генерират нищожно количество отпадъци. Тук нямам предвид служителя, изготвил Акта, а съветниците, които са приели  наредбата, от която се е ръководил съставителят на Акта..

                   От името и по пълномощие на Ивана Димитрова Хоусен настоявам да бъде анулиран посоченият по-горе Акт и такса смет да бъде определена на база на оценка на действителното количество смет, което се генерира в обекта, а натрупаната през годините лихва да бъде коригирана в съответствие с това.  Ако това е трудно на настоящия етап, приемам компромисен вариант такса смет да бъде определена пропорционално на данъчната оценка с промилите, които са валидни за жилищни имоти.

                     До решаването на проблема и отстраняване на дискриминационното отношение Ивана Димитрова Хоусен ще плаща такса смет в размер, валиден за жилишен имот със същата данъчна оценка. В случай че горните доводи не бъдат уважени ще последва жалба до съда за премахване на дискриминацията и възстановяване на справедливостта.

 

 

                      С уважение:                               …………………………………………..

Пловдив, 09.01.2012 г.

 

                                                                                  Х                    Х                  Х

                            Докато чаках в изпълнение на определенията на ПАС да получа от общината Акт за установяване на задължение, който да бъде обжалваем в съда, след няколко месеца липса на известие от ВАС за частната ми жалба направих справка в деловодството на ВАС. Там не можаха да открият следа от частната ми жалба и ме насочиха към ПАС. В деловодството на ПАС разбрах, че ВАС се е произнесъл по частната ми жалба и е върнал преписката по делото в Пловдив. Ето Определението на Върховния административен съд по частната ми жалба (№ 13531 от 21.10.2011 г.):

                                                                                Лице:

                                                                      Гръб:

И така  , оказа се, че исканата от Пловдивски административен съд сума от 15 лв за да бъде придвижена частната ми жалба до ВАС не е била наистина законна, в противен случай Върховният съд не би се произнесъл със съответното определение. Интересно ми е дали е била потърсена отговорност от съответното лице в ПАС което си позволи да ми иска непредвидена в нормативните документи такса.

                                                                                    Х               Х               Х

                         След около два месеца и половина от деня, в който подадох жалба  до Директора на дирекция “Местни данъци и такси”,. срещу издадения Акт за установяване на задължение, на 29 март 2012 г. получих Решение № 8 с който Актът е потвърден, а жалбата ми отхвърлена:

Придружително писмо към Решение № 8:

Решение № 8, стр. 1

Решение № 8, стр. 2:

Решение № 8, стр. 3:

Решение № 8, стр. 4:

 Решение № 8, стр. 5:

Решение № 8, стр. 6:

 Решение № 8, стр. 7:

Решение № 8, стр. 8:

Решение № 8, стр. 9:

Решение № 8, стр. 10:

 

 

                                                                                          Х               Х               Х

Жалба до Пловдивски административен съд срещу решение № 8:

 

                                                               Чрез Дирекция „Местни данъци и такси”

                                                                                на община Пловдив

                                                                                до Административен съд – Пловдив.

 

                                                           Ж   А   Л   Б   А

                                                от Ивана Димитрова Хоусен

                           чрез Димитър Николов Митев,  упълномощен да я представлява

 

 

                                                           П   Р   О   Т   И   В

Решение № 8/010.03.2012 г. на Директора на дирекция „Местни данъци и такси” постановено по жалба на Ивана Димитрова Хоусен с вх. № 12 СГ 15/09.01.2012 г.

 

              Уважаеми административни съдии,

              подадох жалба  с вх. № 12 СГ 15/09.01.2012 г.  до Директора на дирекция „Местни данъци и такси” Пловдив срещу Акт за установяване на задължение по декларация №  1041/28.12 г. В отговор получих Решение № 8/010.03.2012 г. на Директора на дирекция МДТ с което се отхвърля жалбата ми и се потвърждава цитирания Акт за установяване на задължения на Ивана Димитрова Хоусен.

               При внимателно запознаване с текста на горецитираното решение се вижда, че Директорът на дирекция „Местни данъци и такси” не е взел предвид и не е обсъдил  нито един от мотивите, изложени в жалбата  срещу оспорения Акт за установяване на задължения.  Общинският орган с оспорваното Решение упорито игнорира чл. 7(1) от ЗМДТ според който „местните такси се определят въз основа на необходимите материалнотехнически и административни разходи по предоставяне на услугата”.

                Игнорирана е и конкретизацията на чл. 7 (1) специално за такса битови отпадъци в чл. 67 (1) „Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци”.

                 В жалбата  е посочено, че данъчната оценка на притежавания от мен нежилищен имот – магазин за промишлени стоки като база за определяне на ТБО през 2005 г. е била 22 000 лв., а през 2009 г. е вече 50 000 лв. и това няма абсолютно никаква връзка с количеството на битовите отпадъци, но дирекция МДТ въобще не се смущава от това обстоятелство. Прието е абсурдното положение, че количеството на сметта не може да бъде установено  и поради това се налагало таксата да се определя на базата на данъчната оценка на обекта. А защо не например според средна продължителност на живота?

                  Това нарушение на закона за МДТ не е единственото в дадения случай. Защото компетентният по въпроса общински орган е игнорирал и чл. 8 на ЗМДТ, съгласно който „Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи:

                  1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;

                  2.създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество;

                  3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.”

                    И за малките деца е ясно, че разходите по предоставяне на услугата и създаването на условия за разширяване и повишаване на качеството на услугата по

 

 

събиране, преработка и обезвреждане на битовите отпадъци въобще не зависят от данъчната оценка на обекта, от който те се извозват.

                   Особено фрапиращо е нарушението на изискването за постигане на по-голяма справедливост при определянето на  ТБО на базата на данъчната оценка за жилищни и нежилищни имоти. В нежилищния обект, собственост на Ивана Хоусен, работи един човек по 40 часа седмично. В едно средностатистическо домакинство живеят повече от трима души най-малко три пъти повече часа седмично. При равни други условия генерираните отпадъци в домакинството са много повече от отпадъците, генерирани в конкретния нежилищния имот.. Т.е. ако се спазва изискването на закона ТБО да се определя според количеството на отпадъците, редно е в този нежилищен имот абсолютният размер на тази такса да е по-малък в сравнение с размера на таксата за жилищен имот със същата данъчна оценка.  Това не само че не е така на практика, но е приложена абсурдна разпоредба промилите за определяне на ТБО да са многократно по-големи за нежилищните от промилите за жилищните имоти. Към момента за жилищните имоти промилите са 1,2, а за нежилищните са 5,5. Ако това е спазване на изискването за по-голяма справедливост, здраве му кажи. Налице е пряка дискриминация, а не справедливост.

                   Уважаеми административни съдии,

                   в израз на добра воля, въпреки че отпадъците в  моя магазин са много по-малко от отпадъците, генерирани в едно средностатистическо домакинство,  заявих че  „    приемам компромисен вариант такса смет да бъде определена пропорционално на данъчната оценка с промилите, които са валидни за жилищни имоти.”

                    Това мое предложение въобще не е коментирано в оспорваното Решение с което се потвърждава Акта за установяване на задължение срещу който бе подадената жалба. В подкрепа на това предложение  посочих и Решение № 113 от 21.06.2011 г.   на Комисията за защита от дискриминация с което бе констатирана пряка дискриминация при определянето на промилите за ТБО за жилищните и нежилищните имоти.

                   В случая с определянето на ТБО за  нежилищния обект е налице пряка дискриминация. Очевидно тази пряка дискриминация е преднамерена след като териториалната дирекция МДТ е игнорирала предложението  за прилагането на промилите за жилищните имоти и за  конкретния нежилищен имот. Разходите за събирането, преработката и обезвреждането на отпадъците от този нежилищен имот не са различни от разходите за същите процедури с отпадъците от жилищните имоти, но промилите за нежилищните имоти са 4,5 пъти по-високи.

 

                     Уважаеми административни съдии,

                      като имам предвид гореизложените обстоятелства  

 

                                                                МОЛЯ

да отмените като незаконосъобразно и пряко дискриминационно  Решение  № 8 /01.03.2012 г. с което се потвърждава издадения Акт за установяване на задължение по декларация  № 1041/28.12.2011 г. за притежавания от Ивана Димитрова Хоусен нежилищен имот.

 

                       С уважение:………………………………..

                                            /пълномощник/

 

04.04.-2012 г.

Пловдив

 

                                                                                        Х               Х               Х

Съобщение за оставено без движение дело 1391/2012 г. заради неплатена държавна такса 10 лв и непредставено копие от пълномощно: 

 

Държавна такса  10 лв за АД 1391/2012 г.

 

Държавна такса  10 лв за АД 1391/2012 г.

Бележка от регистратурата на ПАС за представените документи за държавната такса и пълномощното.