Archive for the ‘Казусът “Такса смет” 2 – пряка, преднамерена и продължителна във времето дискриминация’ Category

Касационна жалба срещу Решение 2136 на съдия Мария Златанова от ПАС

четвъртък, декември 10th, 2020

Чрез Административен съд гр. Пловдив До Върховен административен съд гр. София
вх. № 20288/ 09.ХІІ. 20 г.
К А С А Ц И О Н Н А Ж А Л Б А
от Ивана Димитрова Хоусен – ЕГН хххххххххх, адрес Пловдив, ул. ххххххххххххх чрез баща и Димитър Николов Митев ЕГН хххххххххх, адрес Пловдив 4002, ул. хххххххххххххх – пълномощник, тел. 0888/704984, интернет адрес dimitr_mitev@abv.bg
против
Решение № 2136/24.11.2020г. на Административен съд Пловдив по адм.д. № 1123/2020г.
основание: чл. 208 на АПК

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
Обжалвам горепосоченото Решение в законоустановения срок. Считам, че решението е взето в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила.

1) Съдията по дело 1123/2020 г. Мария Златанова, при постановяването на Решение 2136/24.11.2020 с което е отхвърлила жалбата ни, не е взела предвид, че с Акт за установяване на задължение 230/02.03.2020 година, издаден от Стефан Петров, инспектор към ДМДТ на Община Пловдив, потвърден с Решение 28/30.04.2020 на ДМДТ при община Пловдив, грубо е погазен Закона за местните данъци и такси.

Съгласно член 67 , ал. (1) от ЗМДТ „Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците“. А съгласно чл. 67, ал. (4) Количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци.“
Съдия Златанова изобщо не е взела предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза по АД № 1391/2012, че в недвижимия нежилищен имот на ИДХ, не се генерират отпадъци, подлежащи на сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка. Това заключение не бе оспорено от ответника ДМДТ.
Нещо повече, въпреки категоричните текстове на закона за значението на количеството на отпадъците при определяне на ТБО, в оспорваното Решение 2136, постановено от съдия Златанова, е записано:
„Наличието или липсата на битови отпадъци не е сред условията за освобождаване от заплащане на дължимите такси….“
„Твърденията, че от имота не се генерират отпадъци са неотносими за дължимостта на таксата …“
Абсурдността на цитираните аргументи на съдия Златанова няма да коментирам, защото е очевидна. Ако няма отпадък, услугата сметосъбиране не може да се ползва. Но въпреки че няма възможност да се ползва, такса според съдията и общинската дирекция МДТ се дължи, което е чиста проба рекет – искане на плащане на такса за неползвана услуга.

2. За да отхвърли жалбата срещу цитирания АУЗ и Решението, с което той е потвърден съдия Златанова е приела, че подаваните от мен декларации за отказ от услугата правилно са били игнорирани от ответника, тъй като не са в съответствие с предвидения в съответната наредба образец. Декларациите, за които по закон нося отговорност ако не отговарят на истината, бяха приети като доказателства по делото, но не бяха кредитирани защото не са по образец. Този образец се отнася за случаите, когато недвижимият нежилищен имот не се използва. И също както ответника съдия Златанова не е счела за необходимо да вземе предвид заключението на тричленния състав на ВАС в Решение 9945/2013 г., което се отнася за случаите, когато обектът се използва, а именно:

Решение на ВАС по дело 9945 (седмо отделение)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДЕНКОВ
СОНЯ ЯНКУЛОВА
——————————
„Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
И второ. Законодателят е обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота. Ползването на имота не е елемент на фактическия състав, който според законодателя поражда задължението за такса.“
„Именно защото ползването на услугата е решаващият факт за дължимост на таксата за услугите сметосъбиране и сметоизвозване законодателят е посочил, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ трябва да определи реда, по който лицата, които не ползват услугата се освобождават от заплащане на такса.“

Въпросът е, че [община], с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. ОБЩИНАТА ОБАЧЕ НЕ Е СЪЗДАЛА РЕД, ПО КОЙТО ЛИЦАТА ПО ЧЛ. 64 ЗМДТ, КОИТО ПО ДРУГИ ПРИЧИНИ СА РЕШИЛИ, ЧЕ НЯМА ДА ПОЛЗВАТ УСЛУГАТА СМЕТОСЪБИРАНЕ И СМЕТОИЗВОЗВАНЕ МОГАТ ДА Я УВЕДОМЯТ И ТОВА УВЕДОМЯВАНЕ ДА ИМА ПРАВОПОРАЖДАЩО ЗНАЧЕНИЕ. (курсивът мой – Д.М. ) …………… НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНОВОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА СЪЗДАДЕ РЕД, ПО КОЙТО ДА СЕ ИЗВЪРШВА ДЕКЛАРИРАНЕТО НА ПРЕДСТОЯЩОТО НЕПОЛЗВАНЕ НА УСЛУГАТА НЕ МОЖЕ ПО КАКЪВТО И ДА БИЛО НАЧИН ДА ПОВЛИЯЕ НА ПРАВОТО НА СУБЕКТА, КОЙТО НЕ Е ПОЛЗВАТЕЛ НА УСЛУГИТЕ ДА НЕ ЗАПЛАТИ ДЪЛЖИМИТЕ ЗА НЕЯ ТАКСИ. (Курсивът мой – Д.М.) Последното, както бе вече посочено, е ГАРАНТНИРАНО ОТ ЗАКОНА, стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.“
Признавам, че това заключение на тричленния състав на ВАС ми даде надежда, но тя се оказа илюзорна. Осем години след като се запознах с неговото съдържание, аз редовно го цитирам в подаваните документи и декларации за отказ от услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка до общинското ръководство и ръководството на ДМДТ. Резултатът беше отрицателен, то сякаш не съществуваше за съответните ръководства и те не направиха нищо за изменение в съответната Наредба в съответствие със становището на ВАС.

Не знам кой и кои обстоятелства накараха съдия Златанова също да игнорира цитираното заключение относно неизпълненото законово задължение на Община Пловдив да предвиди възможност за подаване на декларация за отказ от услугата сметосъбиране при положение че обектът се ползва, но ми се струва че това нейно поведение не е плод на некомпетентност, а е резултат на обстоятелства, които ограничават свободата и да действа по съвест. Това е тъжно, но още по-тъжно е ако не съм прав в предположението си и тя, която е заместник-председател на ПАС, свободно и без натиск е счела за правилно да се игнорира становището на ВАС.
В крайна сметка разпоредбата на член 8, точка 3, алинея 5 от ЗМДТ: „Общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.“ е сведена само до освобождаване на лица, неползващи услугата поради неползване на нежилищния имот и това продължава вече години наред. И това се случва във втория град на България, където управляват Граждани за Европейско Развитие на България. Обстоятелството, че никъде в Европейския съюз няма такава практика си е проблем на изостаналите в развитието си европейци.
Както се вижда от Решение 2136 и административният съд, представляван в случая от съдия Мария Златанова, счита това за нормално – липсата на отпадък и невъзможността по тази причина да се ползва услугата сметосъбиране си е проблем на съответното лице. Общината и съдът не се интересуват от това и искат да плаща, защото обектът му е на територията, в която общината предлага съответно контейнери за тази цел. Че това е форма на рекет мисли потърпевшият, но ДМДТ и съдът са на друго мнение.

3) През 2016 г. бе изменен ЗМДТ, в сила от 01.01.2017 г. и влезе в сила нова разпоредба в чл. 67. Много се надявах тази промяна да доведе до отмяната на оспорвания АУЗ/230/02.03.2020 и в т. 1, буква г) на жалбата ми срещу него посочих, че с него категорично се нарушава разпоредбата на чл. 67, алинея 2 от ЗМДТ, ДВ, бр. 97 от 2016 г. в сила от 1.01.2017 г. , а именно:

„Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.“

Дирекция МДТ и като цяло Общинския съвет, който приема съответната наредба за приложение на ЗМДТ, подмина без каквото и да било внимание тази нова категорична законова забрана да се приема данъчната оценка на недвижимите имоти като основа за определяне на ТБО. С Акта за установяване на задължение за периода 2017 -2019 г. предишната практика за изчисляване на ТБО в промили от данъчната оценка продължи.
Дирекция МДТ като орган на Община Пловдив игнорира тази категорична забрана.

Очаквах, че това обстоятелство няма да бъде подминато от съдия Мария Златанова, но, видно от цитираното Решение 2136, категоричната законова забрана не е била удостоена с нейното внимание. По този мотив, изложен в жалбата ми срещу оспорвания АУЗ, няма нито една дума в Решение 2136. И така надеждата ми че заради нарушената и просто игнорирана законова забрана ще бъде отменен оспорвания АУЗ се оказа поредната моя утопична илюзия.

4) При наличието на Решение № 113 на Комисията за защита от дискриминация от 21.06.2011 г., с което изчисляването на ТБО за нежилищните имоти с няколкократно по-високи промили от данъчната оценка за жилищните имоти бе определено като форма на пряка дискриминация според типа собственост, много разчитах Общинският съвет на Пловдив да коригира Наредбата с която се определя ТБО и дискриминацията по този начин да бъде прекратена. Вече десет години това Решение на Комисията за защита от дискриминация се игнорира от Общинския съвет в качеството му на орган на държавното управление.
Известно ми е, че съдът е независим по конституция и не е задължен да се съобрази с упоменатото решение. За такова несъобразяване обаче трябва да бъдат посочени съответни аргументи, а такива вече десет години няма.
За пълнота посочвам, че когато през 2012 г. обжалвах първия АУЗ като незаконосъобразен и пряко дискриминационен, съдията по дело 1391 от ПАС Здравка Диева избра да разглежда само първата част – за незаконосъобразността на акта, а с писмо до ръководството на ПАС поиска да бъде назначен специализиран състав, който да разгледа въпроса за пряката дискриминация. Със съответна разпоредба това нейно искане бе уважено и бе образувано дело 2308/2012 г. със съдия Татяна Петрова. В края на м. ноември тя даде ход на това дело и определи, че то е изяснено по същество. Три месеца след това, на 28.02.2013 г. с ново Определение, тя отмени първоначалното си определение и прекрати делото с мотив, че по същия казус, между същите участници, има друго дело, имайки предвид цитираното дело 1391.
Отказано ми бе правосъдие, защото нито съдия Здравка Диева с Решение 2844/2012, нито съдия Татяна Петрова с Определение 647/2013 г. се произнесоха дали ТБО е определена дискриминационно или не. За голяма моя изненада Определението на съдия Т. Петрова бе потвърдено с Определение 5323/16.04.213 г. на тричленен състав на ВАС – Йовка Дражева –председател , Таня Вачева и Иван Раденков – членове.
Тъй като нямаше произнасяне по същество, по съвет на мой състудент, вече бивш съдия във ВАС, опитах да получа правосъдие с жалби в РС, след това в ОС Пловдив. В двата случая, въпреки подробния ми разказ как ми е отказано правосъдие в ПАС и ВАС по въпроса да допусната дискриминация, жалбите ми бяха препратени отново към АС Пловдив. Там съдия Мариана Михайлова в производство по дело 1080/2014 г. с Определение 9914/16.10.2014 също отказа да се произнесе има или няма дискриминация при определянето на ТБО. След това тричленен състав на ВАС – Андрей Икономов председател, Донка Чакърова и Илиана Славовска с определение 717/21.01.2015 г. потвърдиха Определението на М. Михайлова – отново бягство от заемане на позиция – налице ли е пряка дискриминация или не.

Междувременно бе издаден следващ АУЗ за периода 2012-2016 г. Обжалвах го след потвърждаването му от директора на ДМДТ пред АС Пловдив. Отново обжалвах дискриминацията при определянето на ТБО, тъй като тя продължи и през този период.
Този път съдия Любомира Несторова с Решение № 1711/19.10.2017г. на Административен съд Пловдив по адм.д. № 930/2017г. и съдиите от Върховния административен съд Таня Вачева – председател и членове Мирослава Георгиева и Юлия Раева намериха начин да не се произнесат по същество допусната ли е пряка дискриминация от ДМДТ или не.

Така се стигна до оспорвания с настоящото производство Акт за установяване на задължение за периода 2017- 2020 г. и дело 1123/2020, и Решение 2136, в което съдия Мария Златанова е записала:
„В жалбата се излагат твърдения за наличие на пряка дискриминация от община Пловдив по отношение собственика на нежилищния недвижим имот, поради определяне такса битови отпадъци в размер по-висок от този, отнасящ се до жилищните имоти. Редът за установяване наличието или не на дискриминационно отношение е различен и няма как да е предмет на настоящото производство нито влия върху законосъобразността на оспорвания акт.

По този начин ЧЕТИРИНАДЕСЕТ съдии от Административния съд в Пловдив и ВАС, и ЧЕТИРИ съдии от РС и ОС Пловдив, които разглеждаха жалбите ми за пряка и непосредствена дискриминация от страна на ДМДТ при определянето на такса смет за нежилищния имот на дъщеря ми ИДХ намериха начин ДА НЕ СЕ ПРОИЗНЕСАТ ПО СЪЩЕСТВО по казуса дали е допусната дискриминация или не и фактически ми отказаха правосъдие.
Впечатляващо е горе цитираното твърдение на съдия Златанова, а именно че наличието или не на дискриминационно отношение……..нито влияе върху законосъобразността на оспорвания акт. Според нейното твърдение излиза, че дори ако има дискриминационно отношение, това не прави АУЗ незаконосъобразен?!?
Само съдия Здравка Диева поиска от ръководството на ПАС да определи специализиран състав за разглеждане на казуса относно наличието или отсъствие на дискриминация при определянето на ТБО за процесния нежилищен имот. Всички останали административно съдии отказаха да препратят казуса за дискриминацията за разглеждане от компетентен съд или състав. По този начин те „колегиално“ избягнаха да прехвърлят очевидно „горещия картоф дискриминация“ към колеги съдии за да не си опарят ръцете, тоест кариерата, ако по невнимание потвърдят наличието на очевадната пряка, непосредствена и продължителна във времето дискриминация на собствениците на нежилищни имоти в сравнение със собствениците на жилищни имоти при определянето на ТБО.

5) Изрично изискване на закона за МДТ и на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите на територията на община Пловдив (НОАМТЦУТОП), приета от Общинския съвет Пловдив за прилагането на ЗМДТ, е постигането на по-голяма справедливост при определянето на Такса битови отпадъци. Съдия Мария Златанова изобщо не е коментирала в оспорваното решение този аспект на проблема.
Нещо повече. Въпреки постоянните ми опити да получа отговор в какво се състои справедливостта при налагането на плащане за ТБО при липса на отпадък и съответно неползване на услугата сметосъбиране, при това за нежилищните имоти на няколкократно завишена цена съдия Златанова не дава отговор. Нещо повече. ЗА 10 ГОДИНИ НИТО ЕДИН СЪДИЯ ИЛИ ЧЛЕН НА ОБЩИНСКОТО РЪКОВОДСТВО НЕ ВЗЕ ОТНОШЕНИЕ ПО ТОЗИ ВЪПРОС.

6) В преписката по делото е приложена и моя уточняваща молба, с която измених петитума на жалбата си по следния начин:
МОЛЯ
да отмените Решение 28/30.04.2020 г. като противоречащо на Закона за МДТ, несправедливо и пряко дискриминационно. Моля да задължите ДМДТ да изчисли и определи такса битови отпадъци за недвижимия нежилищен имот на ИДХ на ул. Константин Геров 30 в частта „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината“ по начина, по който дирекция МДТ определя тази част от такса битови отпадъци за жилищните имоти.“

Съдия Златанова не удостои с вниманието си допълнението към петитума. В оспорваното с настоящата касационна жалба Решение 2136 на съдия М. Златанова няма нито дума за него. Няма да гадая защо.

7) Когато се запознах с материалите, предоставени от ответника по делото, аз открих че практически всички те са по въпроси, по които няма спор. Същевременно открих, че в представената от ответника преписка липсват материали и документи, които са от съществено значение за изясняване на спора. Подготвих следните въпроси, на които исках да чуя аз и съдията отговор от ответника.

„ВЪПРОСИ
към представителя на ДМДТ подготвени за задаване по време на открито съдебно заседание
по дело 1123/2020 г. на 22.10.2020г.

Прегледах преписката, представена от ДМДТ по дело 1123/2020. Не открих никакво доказателство от страна на ответника, че услугата сметосъбиране се ползва за нежилищния ни имот. Налице са единствено доказателства, че услугата се предлага. Тоест налице е възможност за ползване на услугата, но това не е достатъчно условие. Трябва да има и отпадък като обект на услугата. А такъв няма, тоест предлаганата от Община Пловдив възможност за ползване на услугата за недвижимия имотно на ИДХ обективно не е станала и не става действителност. А съгласно ЗМДТ решаващо за определяне на ТБО е количеството на отпадъка. По този повод се налага да задам следните въпроси към юрисконсулта, представляващ ДМДТ по делото:

1. Защо в обжалваното Решение 28/30.04.2020 г. на ДМДТ няма становище относно заключението на Съдебно-счетоводна експертиза, че в недвижимия имот не се генерират отпадъци? Защо в продължение на осем години ДМДТ не е направила даже опит да посети обекта, да се запознае с вида на осъществяваната дейност и да установи може ли там да се генерират отпадъци, предназначени за поставените контейнери за сметосъбиране?

2. Защо в цитираното Решение няма нито дума относно цитираната в жалбата ни че с него „категорично се нарушава разпоредбата на чл. 67, алинея 2 от ЗМДТ, ДВ, бр. 97 от 2016 г. в сила от 1.01.2017 г. , а именно:
„Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.“
ЗАЩО ДМДТ ВЪПРЕКИ ИЗРИЧНАТА ЗАКОНОВА ЗАБРАНА ПРОДЪЛЖАВА ДА ОПРЕДЕЛЯ ТБО В ПРОМИЛИ ОТ ДАНЪЧНАТА ОЦЕНКА ЗА ПРОЦЕСНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ ПРЕЗ РАЗГЛЕЖДАНИЯ ПЕРИОД? Защо в Решението не се цитира текста на закона, а само се упоменава, че жалбата е срещу нарушение на ЗМДТ?

3. Защо в Решение 28/30.04.2020 г. няма изразена позиция относно категоричното становище на ВАС по дело 1391 цитирано в жалбата ни: „Въпросът е, че [община], с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. ОБЩИНАТА ОБАЧЕ НЕ Е СЪЗДАЛА РЕД, ПО КОЙТО ЛИЦАТА ПО ЧЛ. 64 ЗМДТ, КОИТО ПО ДРУГИ ПРИЧИНИ СА РЕШИЛИ, ЧЕ НЯМА ДА ПОЛЗВАТ УСЛУГАТА СМЕТОСЪБИРАНЕ И СМЕТОИЗВОЗВАНЕ МОГАТ ДА Я УВЕДОМЯТ И ТОВА УВЕДОМЯВАНЕ ДА ИМА ПРАВОПОРАЖДАЩО ЗНАЧЕНИЕ. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНОВОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА СЪЗДАДЕ РЕД, ПО КОЙТО ДА СЕ ИЗВЪРШВА ДЕКЛАРИРАНЕТО НА ПРЕДСТОЯЩОТО НЕПОЛЗВАНЕ НА УСЛУГАТА НЕ МОЖЕ ПО КАКЪВТО И ДА БИЛО НАЧИН ДА ПОВЛИЯЕ НА ПРАВОТО НА СУБЕКТА, КОЙТО НЕ Е ПОЛЗВАТЕЛ НА УСЛУГИТЕ ДА НЕ ЗАПЛАТИ ДЪЛЖИМИТЕ ЗА НЕЯ ТАКСИ. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.“ (Курсивът мой – Д.М.) Това становище на ВАС цитирам вече осем години в подаваните от мен декларации за отказ от услугата сметосъбиране, но за ДМДТ то сякаш не съществува. Защо не е представено в преписката на ДМДТ по делото?

4. Във връзка с въпрос 3. питам смятат ли ДМДТ и Общинския съвет да се съобразят с цитираното становище? Кога ДМДТ ще се съобрази с цитираното становище и ще започне да признава подаваните от нас декларации за отказ от услугата сметосъбиране поради липса на отпадък за контейнерите, въпреки че обектът се ползва? Не се ли сещат, че по този начин ни подлагат на дискриминация, отнемайки ни изобщо правото на отказ от предлаганата услуга? И че след като се иска плащане за неползвана услуга без право на отказ от същата, това е по същество груб административен рекет?

5. В началото на Решението на ДМДТ, с което се потвърждава оспорвания от нас АУЗ, се посочва: „На следващо място жалбоподателят счита, че е нарушен и Закона за защита от дискриминацията. Мотивира се, че определянето на такса за битови отпадъци с по-високи промили от данъчната оценка за нежилищните имоти в сравнение с жилищните имоти съставлява форма на пряка, непосредствена дискриминация според типа собственост“. В жалбата си срещу АУЗ цитирам Решение № 113/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация. Защо в оспорваното Решение на ДМДТ това решение на Комисията за защита от дискриминация е представено само като мое мнение? И защо след това никъде в документа, който обжалвам, няма нито дума по тази тема? ЗАЩО РЕШЕНИЕТО НА КЗДискр. НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В ПРЕПИСКАТА ПО ДЕЛОТО ОТ СТРАНА НА ДМДТ?

6. В ЗМДТ и в съответната Наредба на Общински съвет Пловдив е записано изискването за „постигане на по-голяма справедливост при определянето на ТБО“. В какво се състои справедливостта на Решение 28/30.04.2020 г. след като с него за недвижимия имот на ИДХ при липса на отпадък не само се определя дължима сума за неползвана услуга, но и таксата е определена при няколкократно по-високи промили в сравнение с жилищните имоти?“

Когато започнах да задавам първия от горепосочените въпроси съдия Златанова ме прекъсна с предложение след като разполагам с въпросите в писмен вид да ги предоставя на нея за прикрепване към делото. Аз и дадох екземпляр от въпросите, но след това не ми бе дадена възможност да ги задам на представителката на ответника за да чуя какви отговори ще даде.

Прилагам ги към касационната си жалба за да се види, че в постановеното Решение 2136 съдия Мария Златанова не е коментирала защо посочените документи липсват в преписката, представена от ответника. Не е изразила мнение и дали те са съществени или не с оглед решаването на спора.

Уважаеми върховни административни съдии,

По време на съдебното заседание аз поисках да предоставя на съдия Златанова флашка със записани всички документи (жалби до председатели на Общинския съвет, до директора на дирекция МДТ, жалби до ПАС, ПРС, ПОС и ВАС) за нейна информация. Тя отказа за приеме флашката с аргумент, че по служебен път може да получи цялата информация.
След мое настояване все пак съдия Златанова ми позволи да цитирам пасаж от книга на Джеръми Джером:
“Ако някой ме спре на улицата и ми каже да му дам часовника си, аз, разбира се, ще откажа. Ако се закани да ми го отнеме насила, ще направя всичко възможно, без да се бия, за да го запазя. Ако обаче изрази намерение да ми го вземе чрез съда, ще го извадя от джоба си и ще му го дам. При това ще смятам, че съм се отървал евтино. ”
Дж. Джером – „Трима на Бумел“

В протокола от с.з. не е отразен отговора на съдия Златанова, че „това се отнася за американския съд“, както и моето становище, че съдейки по десетгодишния резултат от моята борба за постигане на справедливост и елиминиране на дискриминацията, цитираното от Дж. Джером в много по-голяма степен се отнася за Пловдивския административен съд и ВАС.

И наистина, ако аз бях се примирил с обстоятелството, че за липса на отпадък се налага да плащам ТБО, при това определена дискриминационно на базата на няколкократно по-високи промили в сравнение с жилищните имоти, аз ако не бях подавал жалби до ПАС, ПРС, ПОС и ВАС бих си спестил най-малко 1500 лева от 170 лв. възнаграждение за вещо лице (чието заключение за липса на отпадък не беше уважено от съдия Здравка Диева с откровени лъжи като аргумент за неприемането му) и юрисконсултски възнаграждения – 100 и 150 лева по първите дела, 371 и 371 лева по втората серия, до момента 300 лева по настоящия спор, присъдени за ответника от съдия Златанова. И това е само част от разходите, направени до тук. Повтарям, тези загуби бих избягнал, ако бях се съгласил да плащам ТБО за непредоставена услуга, но на няколкократно по-високи промили от данъчната оценка на нежилищния имот. Толкова за цитата от Дж. Джером.
Няма как да изразя стойностно безсънните нощи, прекарвани в решаване на кръстословици, които донякъде ми помагат да не водя безкрайни виртуални спорове с ръководители на Община Пловдив, на ДМДТ, със съдии от ПАС и ВАС за приеманите от тях решения, с които се стъпва на тезата, че щом недвижимия имот се намира на територия, за която община Пловдив предоставя (би било много по-правилно да се използва глагола предлага) услугата сметосъбиране, то такса битови отпадъци е дължима от собственика или ползвателя на недвижимия имот.
Няма как да отразя в парично изражение и въздействието върху здравословното ми състояние на стресовата ситуация, с която всяко досегашно решение на ДМДТ и на съдиите от ПАС и ВАС, изискващо по способ, напомнящ мутренските времена, плащане на такса за неползвана (но предлагана) услуга, но „справедливо“ определена по 3,5 до 6 пъти (за различните години от разглеждания период) завишени промили в сравнение с жилищните имоти.

В момента, като пиша тази жалба, като имам предвид досегашното поведение на ПАС и ВАС, аз имам микроскопична надежда, че ще бъде осъдена ДМДТ за наложения рекет под формата на събиране на ТБО за непредоставена услуга поради липса на отпадък за поставяне в контейнерите за сметосъбиране, за дискриминационните условия, при които се определя тази такса, за грубото погазване на ЗМДТ и т.н. До този момент никой не пожела да се съобрази с обстоятелството, че в недвижимия имот на дъщеря ми се генерира единствено отпадък от физиологичната дейност на работещия там човек и от почистването по мокър способ от внасяните отвън в обекта прах, пясък и кал, които отпадъци отиват в канализацията, понеже не са подходящи за изхвърляне в контейнерите за сметосъбиране, поставени от община. За ВиК услугата задълженията са плащани редовно.
А микроскопичната ми надежда се дължи на обстоятелството, че макар и малко вероятна, не е изключена вероятността този път във Върховния административен съд да се намери състав, който да вземе решение в духа на цитираното по-горе становище по дело 9945/2013 г.
Цитирам го повторно:
„Въпросът е, че [община], с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. ОБЩИНАТА ОБАЧЕ НЕ Е СЪЗДАЛА РЕД, ПО КОЙТО ЛИЦАТА ПО ЧЛ. 64 ЗМДТ, КОИТО ПО ДРУГИ ПРИЧИНИ СА РЕШИЛИ, ЧЕ НЯМА ДА ПОЛЗВАТ УСЛУГАТА СМЕТОСЪБИРАНЕ И СМЕТОИЗВОЗВАНЕ МОГАТ ДА Я УВЕДОМЯТ И ТОВА УВЕДОМЯВАНЕ ДА ИМА ПРАВОПОРАЖДАЩО ЗНАЧЕНИЕ. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНОВОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА СЪЗДАДЕ РЕД, ПО КОЙТО ДА СЕ ИЗВЪРШВА ДЕКЛАРИРАНЕТО НА ПРЕДСТОЯЩОТО НЕПОЛЗВАНЕ НА УСЛУГАТА НЕ МОЖЕ ПО КАКЪВТО И ДА БИЛО НАЧИН ДА ПОВЛИЯЕ НА ПРАВОТО НА СУБЕКТА, КОЙТО НЕ Е ПОЛЗВАТЕЛ НА УСЛУГИТЕ ДА НЕ ЗАПЛАТИ ДЪЛЖИМИТЕ ЗА НЕЯ ТАКСИ. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.“ (Курсивът мой – Д.М.)

Считам, че има нужда да се припомни изискването на Закона за съдебната власт Чл. 155. Всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: “Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!”.

Уважаеми върховни административни съдии,
Като имам предвид всичко изложено до тук

МОЛЯ
да отмените Решение 2136 по дело 1123/2020 на съдия Мария Златанова от ПАС с което се отхвърля жалбата ми срещу Решение 28/30.04.2020 г. с което се утвърждава АУЗ 230/02.03.2020 г като противоречащо на Закона за МДТ, несправедливо и противоречащо на Закона за защита от дискриминация. Моля да задължите ДМДТ да изчисли и определи такса битови отпадъци за недвижимия нежилищен имот на ИДХ на ул. Константин Геров 30 в частта „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината“ за разглеждания период 2017-2019 г. по начина, по който дирекция МДТ определя тази част от такса битови отпадъци за жилищните имоти.“

С уважение: …………………………………..
Димитър Николов Митев, пълномощник на Ивана Димитрова Хоусен.

Пловдив, 09.12.2020 г.

    Приложения:
    1. Пълномощно от дъщеря ми Ивана Димитрова Хоусен
    2. Копие от касационната жалба за ответника ДМДТ при община Пловдив.

    —————-

Пловдивски административен съд – дело 1123/2020 жалба и Решение съдия Мария Златанова

сряда, декември 9th, 2020

До Административен съд
гр. Пловдив

Ж А Л Б А
от Димитър Николов Митев, ЕГН хххххххххх, Пловдив 4002, ул. ххххххххххххх (телефон 0888/704984, имейл: dimitr_mrtev@abv.bg) като пълномощник на дъщеря ми Ивана Димитрова Хоусен, ЕГН хххххххххх
П Р О Т И В
Решение № 2В/30.04.2020 г. на Анелия Стефанова Куртева, изпълняваща функциите на Директор на дирекция „Местни данъци и такси”при Община Пловдив, съгласно Заповед № ОА -439 /02.03.2020 г. на Кмета на Община Пловдив, постановено по жалба на Ивана Димитрова Хоусен с вх. № 20 П 3322 от 09.03. 2020 г.

Уважаеми административни съдии,
подадох жалба с вх. № 20 П 3322 от 09.03. 2020 г. до Директора на дирекция „Местни данъци и такси” Пловдив срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 230/02.03.2020 г. В отговор получих Решение. на Анелия Стефанова Куртева, изпълняваща функциите на Директор на дирекция „Местни данъци и такси”при Община Пловдив, съгласно Заповед № ОА -439 /02.03.2020 г. на Кмета на Община Пловдив, с което се отхвърля жалбата ми и се потвърждава цитирания Акт за установяване на задължения на Ивана Димитрова Хоусен.
Не съм доволен и възразявам срещу цитираното Решение № 2В/30.04.2020 г. на Анелия Стефанова Куртева, изпълняваща функциите на Директор на дирекция „Местни данъци и такси”при Община Пловдив, съгласно Заповед № ОА -439 /02.03.2020 г. на Кмета на Община Пловдив.

Мотиви:
1.За да счете, че жалбата срещу АУЗ № 230/02.03.20020 е неоснователно и за да потвърди този акт с Решение № 28/30.04.2020 г. госпожа А. Куртева е приела, позовавайки се и на чл. 11 от ЗМДТ, че Ивана Димитрова Хоусен като собственик на недвижимия имот „е задължено лице за такса за битови отпадъци за този имот.

Чл. 11. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Госпожа Куртева си е позволила да приеме, че щом ИДХ е данъчно задължено лице, трябва да е и задължено лице за ТБО за имота, на който е собственик. По този начин тя приема, че таксата също е с характер на данък, което е недопустимо за компетентен юрист.

2. Освен това г-жа Куртева, позовавайки се на чл. 62 и чл. 63 от ЗМДТ, е счела че дължимостта на таксата за битови отпадъци произтича от местоположението на имота. Следователно, ако недвижимият имот попада в район, в който съгласно заповедта на кмета или решението на общинския съвет се извършват услуги по член 62 от ЗМДТ (сметосъбиране, сметоизвозване и т.н.) „е налице основание да събира такса за тези услуги“.

3. С Решение 28/30.04.2020 грубо е погазен Закона за местните данъци и такси.
Съгласно член 67 , ал. (1) от ЗМДТ „Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците“. А съгласно чл. 67, ал. (4) Количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци.

Това е така, защото в недвижимия имот на Ивана Д. Хоусен не се генерират отпадъци. Това е установено със съдебно-икономическа експертиза от вещо лице, назначено от съдия Здравка Диева по а.д. 1391/2021 г.

Съдебно-счетоводна експертиза
от Николай Рангелов Кънчев – съдебно-счетоводен експерт „В магазина на Ивана Димитрова Хоусен, находящ се в гр. Пловдив, ул. хххххххххххххххххххх се продават промишлени стоки – велогуми и велочасти, каучукови обувни изделия /ботуши, галоши, цървули и др./ пластмасови и платнени чехли и др. Магазина е с площ 26,01 км. м и склад под земята 21,39 км. м. Експертизата установи следното:
– гумите за велосипеди идват по размери, видове и на бройки и де факто се продават на клиента без да генерират отпадъци;
– велосипедни части – вилки, педали, стопове и други също не генерират отпадъци;
– каучукови обувни изделия /ботуши, галоши, цървули/ също не генерират отпадъци;
– пластмасови и платнени чехи и други подобни не генерират отпадъци.
Стоките, които идват по повече бройки в кашони, се продават на дребно, а самите хартиени отпадъци се предават на вторични суровини.
По въпрос 2.
В магазина на Ивана Димитрова Хоусен, находящ се в гр. Пловдив, ул. ххххххххххххххххххх не установи наличие на други битови дейности /например готвене, пране и т.н./ в магазина“.

ДМДТ към община Пловдив в качеството си ответник по това дело не оспори заключението на експертизата.

Въпреки това вече цяло десетилетие, при количество на отпадъците равно на нула, ДМДТ определя и събира ТБО на базата на данъчната оценка на имота. В жалбата ми срещу АУЗ е посочено:
„Почистването на имота на ИДХ става по мокър способ и замърсената при това вода се излива в тоалетната и отива в канализацията, за което се заплаща съответната такса за ВиК услугите.“
Следователно от имота към контейнерите за сметосъбиране, добросъвестно поставени от Общината близо до обекта, не постъпват никакви отпадъци.
Този момент от жалбата срещу цитирания АУЗ въобще не е коментиран в Решение 28, с което е потвърден оспорвания АУЗ. За подписалата Решение 28 е било необходимо и достатъчно условие за потвърждаване на определената такса това, че недвижимият имот се намира на съответната територия, за която е обезпечено сметосъбиране.

4. При липсата на отпадък, подходящ за сметосъбиране в контейнерите, ОБЕКТИВНО Е НЕВЪЗМОЖНО ЗА КОНКРЕТНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ ДА СЕ ПОЛЗВА ПРЕДЛАГАНАТА ОТ ОБЩИНАТА УСЛУГА. А определянето и събирането на ТБО при тези условия за неизползвани от мен услуги представлява по своята същност груб административен рекет, който продължава вече почти 10 години.

5. Авторката на Решение 28 е записала: “Законодателят изрично е уредил хипотезите, в които не се дължи такса за битови отпадъци, а именно – когато услугата не се престира или не се ползва, при спазване на законовите предпоставки – чл. 71 (в редакцията до 31.12.2121 г.) от ЗМДТ и чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ. Случаите, в които не се събира такса за битови отпадъци по отделни компоненти са определени в чл. 71 (в редакцията до 3112.2021 г.) от ЗМДТ и това са:
1. такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подаден декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота;
2. такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината;
3. такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива. “
И за неюристите е известен принципа, че всичко, което не е забранено със закон, е разрешено. Няма законова забрана за освобождаване на собственик от плащане на ТБО в случаите, когато няма отпадък, който да бъде поставен в контейнерите. Тоест в случая е необходима само добра воля от Общината и уважение към правата на човешката личност.
Очевиден е стремежът да се търси законова вратичка за оправдаване на спорния АУЗ. В този случай за съставителя на Решение 28 се е оказало удобно в законовият текст „когато услугата не се престира или не се ползва“ ползването да се сведе само до посочените три точки и да се приеме, че щом услугата се престира, това означава, че автоматично се ползва от всички собственици на недвижими имоти.

В тази връзка не се учудвам, че в цитираното Решение 28 има само бегло посочване, че съм цитирал Решение на ВАС по дело 9945 Нито дума повече. А в него е записано следното:

Решение на ВАС по дело 9945 (седмо отделение)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДЕНКОВ
СОНЯ ЯНКУЛОВА
——————————
„Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
И второ. Законодателят е обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота. Ползването на имота не е елемент на фактическия състав, който според законодателя поражда задължението за такса.“
„Именно защото ползването на услугата е решаващият факт за дължимост на таксата за услугите сметосъбиране и сметоизвозване законодателят е посочил, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ трябва да определи реда, по който лицата, които не ползват услугата се освобождават от заплащане на такса.“

Въпросът е, че [община], с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. ОБЩИНАТА ОБАЧЕ НЕ Е СЪЗДАЛА РЕД, ПО КОЙТО ЛИЦАТА ПО ЧЛ. 64 ЗМДТ, КОИТО ПО ДРУГИ ПРИЧИНИ СА РЕШИЛИ, ЧЕ НЯМА ДА ПОЛЗВАТ УСЛУГАТА СМЕТОСЪБИРАНЕ И СМЕТОИЗВОЗВАНЕ МОГАТ ДА Я УВЕДОМЯТ И ТОВА УВЕДОМЯВАНЕ ДА ИМА ПРАВОПОРАЖДАЩО ЗНАЧЕНИЕ. (курсивът мой – Д.М. ) …………… НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНОВОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА СЪЗДАДЕ РЕД, ПО КОЙТО ДА СЕ ИЗВЪРШВА ДЕКЛАРИРАНЕТО НА ПРЕДСТОЯЩОТО НЕПОЛЗВАНЕ НА УСЛУГАТА НЕ МОЖЕ ПО КАКЪВТО И ДА БИЛО НАЧИН ДА ПОВЛИЯЕ НА ПРАВОТО НА СУБЕКТА, КОЙТО НЕ Е ПОЛЗВАТЕЛ НА УСЛУГИТЕ ДА НЕ ЗАПЛАТИ ДЪЛЖИМИТЕ ЗА НЕЯ ТАКСИ. (Курсивът мой – Д.М.) Последното, както бе вече посочено, е ГАРАНТНИРАНО ОТ ЗАКОНА, стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.

6. Признавам, че бях много обнадежден, когато се запознах с цитираното решение. И старателно подавах ежегодно в съответния срок декларации, с които отказвах ползване на услугите по сметосъбирането, сметоизвозването и сметообработката, позовавайки се на заключението на заключението на вещото лице и на цитирания пасаж от Решение 9945/2013 г. на ВАС. Винаги посочвах, че при промяна на обстоятелствата и поява на отпадък в обекта, ще дам необходимата за ДМДТ информация. За съжаление ДМДТ на Община Пловдив обърна по-малко внимание на посочения текст от Решение 9945 на ВАС отколкото ако в кабинетите на чиновниците бе бръмнала муха. И системно не уважаваше подаваните от мен декларации, като начисляваше и събираше сметка за ТБО поради несъответствие на подаваните от мен декларации с предвидената за случаите бланка. А бланката се отнасяше за декларации при обект, който не се ползва. Тоест аз като ползвател и собственичката на имота бяхме подложени на дискриминация като ни бе отказано правото да подадем декларации за отказ от услугата, престирана от общината , защото недвижимият имот се ползвал.

7. От 2013 г. в кореспонденция с Дирекция МДТ и с подаваните декларации за отказ от услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка редовно цитирам посочения текст от Решение 9945/2013 г. Тъй като това се оказва недостатъчно за тази Дирекция, сега си позволявам да цитирам още примери от съдебната практика, които юристите от тази дирекция или не познават, или не желаят да се съобразят с тях:
а) Когато даден имот не генерира битови отпадъци, които да бъдат предмет на събиране и извозване, и след като липсват ред и процедура за неползване на услугата, то за тази услуга такса не се дължи. Решение № 3311 от 07.03.2012 г. по адм. д. № 5782 / 2011 на Върховния административен съд.
б) Когато услугата не се предоставя, такса не се дължи, защото, за да възникне задължение за плащане на услугата е необходимо тя да е реално предоставяна. Решение № 1398 от 09.02.2015 г. по адм. д. № 6654 / 2014 на Върховния административен съд.
в) Тъй като таксата за битови отпадъци не е данък, т.е. дължимостта й е обвързана с предоставянето и ползването на услугата, то за задълженото лице е важно да докаже, че за съответния период на имота не са генерирани битови отпадъци и услугата не е ползвана. Решение № 6751 от 09.06.2015 г. по адм. д. № 9050 / 2014 на Върховния административен съд.

8. В жалбата ми срещу АУЗ/230/02.03.2020 т. 1, буква г) съм посочил че:
г) С АУЗ, който оспорваме, категорично се нарушава разпоредбата на чл. 67, алинея 2 от ЗМДТ, ДВ, бр. 97 от 2016 г. в сила от 1.01.2017 г. , а именно:
„Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.“
В решение 28, с което изпълняващата функциите Директор на ДМДТ е одобрява оспорвания АУЗ има 2 в 1 нарушение на ЗМДТ защото:
а) при определено със съдебно счетоводна експертиза количество на отпадъка, равно на нула, ТБО е изчислена сякаш то не е определено с прилагането на основа данъчна оценка на имота;
б) прилага се основа данъчна оценка на недвижимия имот въпреки изричната законова забрана, че основа не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти.
Този аргумент в жалбата ми срещу АУЗ е подминат с дълбоко мълчание в мотивите, с които упълномощената служителка на Община Пловдив е одобрила оспорвания АУЗ. Надявам се че почитаемите административни съдии ще оценят по достоинство това „спазване“ на закона за МДТ.

9. Общинския съвет и ДМДТ са част от държавното управление. Комисията за защита от дискриминация към народното събрание е държавен орган. От момента на приемането на Решение 113/2011 г. на тази комисия, с което недвусмислено бе посочено, че определянето на различни промили за изчисляване на ТБО за жилищни и нежилищни имоти е форма на пряка дискриминация според типа собственост. Това беше за мен и собственичката втори лъч на надежда, че ще престане дискриминационното третиране при определянето на ТБО. Видно от състоянието на нещата към момента и това се оказа празна надежда. Видно от текста на Решение 28 в него няма дори една дума по този аспект на нещата. Допускам, че изпълняващата функциите на директор на ДМДТ Анелия Куртева не е чела цитираното решение на комисията за защита от дискриминация и поради това цитирам поне част от него: „УСТАНОВЯВА пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от Закона за защита от дискриминация, основана на характеристиките „потребител” на обществени услуги по чистотата и „причинител на отпадъци”, извършена спрямо предприятия, по смисъла на Закона за счетоводството и лица, които имат вещни права върху имоти, чието предназначение не е за жилищни нужди, но в които се осъществява присъща за човека жизнена дейност, различна от производствена дейност, включително спрямо физически лица, еднолични търговци и такива, упражняващи определена професия или дейност, като в нарушение на чл.37 от Закона за защита от дискриминация, услугите по чл.66, ал.1 от ЗМДТ, им се предоставят при по-неблагоприятни условия в сравнение с условията за гражданите – физически лица, определени в чл.26 и чл.27 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от община, град Х ( приета с Решение No х от х.х.2006г., посл. изм. и доп. с Решение No хх от Протокол No хх от хх.хх.2010г. ) на Столичен общински съвет, като диференциращи размерите на дължимата местна такса „битови отпадъци”, в която се включват разходите за сметосъбиране, сметоизвозване на битовите отпадъци, обезвреждането им в депа или други съоръжения и почистване на териториите за обществено ползване поради приети различни основи при определянето й за граждани /физически лица/ и предприятия /юридически лица/, съответно данъчна оценка на имотите на гражданите и отчетна стойност на нежилищните имоти на предприятията, върху които с Решение No хх от хх.хх.2009г. Столичен общински съвет определя промилите при пропорционално определяне на таксата съответно: за предприятията /юридически лица/ 12 % върху отчетната стойност на нежилищните имоти и 1,6 % върху данъчната оценка на имотите на гражданите /физически лица/, които са явно несъразмерни. Нормите на чл.26 и чл.27 от Наредбата на общински съвет град Х и Решение No хх/хх.хх.2009г. на Общински съвет град Х противоречат на принципа „замърсителят плаща”, регламентиран в чл.15 от Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006г. относно отпадъците и на чл.3, т.6 от Закона за управление на отпадъците, довело до явна несъразмерност в третирането на потребителите на услугите, регламентирани в чл.66, ал.1 от ЗМДТ.“
И тъй като допускам, че може да се счете, че това Решение № 113 се отнася само за Община София, си позволявам още един цитат:
„На основание чл.67, ал.4 от Закон за защита от дискриминация изпраща решението на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България с Изпълнителен директор Х Х Х на адрес: гр.Х, ул. „Х” No хх за сведение“.

11. В заключение следва да посоча, че Община Пловдив в лицето на ДМДТ не спазва даже собствената си наредба (НОАМТЦУТОП), в член 5 на която в съответствие със ЗМДТ е записано:
„Чл. 5. (1) (Изм. и доп. с Р.№ 504 Пр.№ 22 от 20.12.2012г.) Размерът на местните такси и цени на услуги се определя въз основа на необходимите материално- технически и административни разходи по предоставяне на услугата и при спазване на следните принципи:
————————-
3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси;“

Допускам, че в условията на бурното развитие на демокрацията в Република България, е възможно да не съм забелязал, че понятието справедливост е изпълнено с ново съдържание, при което е справедливо за услуга, която не можеш да ползваш поради обективна липса на обект за услугата (в случая смет), не само трябва да плащаш без да ползваш, но и да бъдеш ощастливен с няколкократно по-високи промили, въз основа на които се определя ТБО за неползваната услуга и освен това да нямаш право да се откажеш от услуга, която по обективна причина не може да бъде ползвана.

Уважаеми административни съдии,
Като имам предвид горепосочените обстоятелства и документи,
МОЛЯ
да отмените Решение 2В/30.04.2020 г. като противоречащо на Закона за МДТ, несправедливо и пряко дискриминационно.

Като имам предвид съдържанието на точка 7, буква в) от настоящата жалба,
МОЛЯ
да ми позволите да представя в съдебно заседание двама свидетели в режим на довеждане, които да посочат каква е истината по въпроса за негенерирането на отпадъци за сметосъбиране в недвижимия имот на собственичката Ивана Димитрова Хоусен на улица „хххххххххххххххххххх” в Пловдив.

С уважение:
Пловдив, 27.05.2020 г.

Приложения:
1. Акт за установяване на задължение по декларация № 230/02.03.2020 г.
2. Жалба до дирекция МДТ срещу АУЗ № 230/02.03.20020
3. Решение 28/30.04.2020 на ДМДТ.
4. Декларация от 20.09.2016 г. за отказ от услугата сметосъбиране, сметоизвозване, сметообработка и депониране за 2017 г.
5. Декларация от 25.09.2017 г. за отказ от услугата сметосъбиране, сметоизвозване, сметообработка и депониране за 2018 г.
6. Декларация от 19.11.2018 г. за отказ от услугата сметосъбиране, сметоизвозване, сметообработка и депониране за 2019 г.
7. Декларация от 25.09.2019 г. за отказ от услугата сметосъбиране, сметоизвозване, сметообработка и депониране за 2020 г.
8. Писмо до ДМДТ относно писмо с приложен образец за декларация, който не може да бъде използван от нас, защото се отнася само за недвижими имоти, които не се използват.
9. Пълномощно от дъщеря ми Ивана Димитрова Хоусен за Димитър Николов Митев.
10. Втори екземпляр от настоящата жалба за ответника ДМДТ.

До Административен съд град Пловдив
ХV състав, председател съдия Мария Златанова

М О Л Б А У Т О Ч Н Я В А Щ А
от Димитър Николов Митев, ЕГН хххххххххх, адрес гр. Пловдив 4002, ул. ххххххххххххх, телефон 0888/704984, интернет адрес: dimitr_mitev@abv.bg в качеството му на пълномощник на Ивана Димитрова Хоусен, ЕГН хххххххххх адрес Пловдив 4002, ул. хххххххххххххх

Уважаема госпожо Златанова,
Съгласно ЗМДТ такса битови отпадъци се определя по отделно за 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. Третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации 3. „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината“. По точка 1 и 2 услугите не може да бъдат предоставени поради липса на битови отпадъци в недвижимия имот на И.Д.Х. Макар и недостатъчно редовно и качествено, улицата на която се намира недвижимия имот на дъщеря ми И.Д.Хоусен все пак периодично се почиства. Тоест услугата в някаква, макар и недостатъчна степен се предоставя. По тази причина моля да приемете уточнение към петитума на жалбата ми срещу ДМДТ, а именно, към първоначалния текст да бъде добавено второ изречение, вследствие на което петитума да придобие следния вид:

МОЛЯ
да отмените Решение 28/30.04.2020 г. като противоречащо на Закона за МДТ, несправедливо и пряко дискриминационно. Моля да задължите ДМДТ да изчисли и определи такса битови отпадъци за недвижимия нежилищен имот на ИДХ на ул. ххххххххххххххххххх в частта „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината“ по начина, по който дирекция МДТ определя тази част от такса битови отпадъци за жилищните имоти.

С уважение: ………………………………..
Димитър Николов Митев

20.08.2020 г.
Пловдив

Приложение:
1. Втори екземпляр от уточняващата молба за ответника ДМДТ.
2. Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен за Димитър Николов Митев

4. Във връзка с въпрос 3. питам смятат ли ДМДТ и Общинския съвет да се съобразят с цитираното становище? Кога ДМДТ ще се съобрази с цитираното становище и ще започне да признава подаваните от нас декларации за отказ от услугата сметосъбиране поради липса на отпадък за контейнерите, въпреки че обектът се ползва? Не се ли сещат, че по този начин ни подлагат на дискриминация, отнемайки ни изобщо правото на отказ от предлаганата услуга? И че след като се иска плащане за неползвана услуга без право на отказ от същата, това е по същество груб административен рекет?

5. В началото на Решението на ДМДТ, с което се потвърждава оспорвания от нас АУЗ, се посочва: „На следващо място жалбоподателят счита, че е нарушен и Закона за защита от дискриминацията. Мотивира се, че определянето на такса за битови отпадъци с по-високи промили от данъчната оценка за нежилищните имоти в сравнение с жилищните имоти съставлява форма на пряка, непосредствена дискриминация според типа собственост“. В жалбата си срещу АУЗ цитирам Решение № 113/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация. Защо в оспорваното Решение на ДМДТ това решение на Комисията за защита от дискриминация е представено само като мое мнение? И защо след това никъде в документа, който обжалвам, няма нито дума по тази тема? ЗАЩО РЕШЕНИЕТО НА КЗДискр. НЕ Е ВКЛЮЧЕНО В ПРЕПИСКАТА ПО ДЕЛОТО ОТ СТРАНА НА ДМДТ?

6. В ЗМДТ и в съответната Наредба на Общински съвет Пловдив е записано изискването за „постигане на по-голяма справедливост при определянето на ТБО“. В какво се състои справедливостта на Решение 28/30.04.2020 г. след като с него за недвижимия имот на ИДХ при липса на отпадък не само се определя дължима сума за неползвана услуга, но и таксата е определена при няколкократно по-високи промили в сравнение с жилищните имоти?
Сумата ще плащам аз. Пенсията ми след индексацията през м. юли е 231,36 лева (без добавката от 50 лв.) ТС друнги думи исканата от мен сума е равна на 3,21 мои месечни пенсии. Това сериозно ме затруднява, поради което моля да ми бъде дадена възможност да изплатя тази сума на пет месечни вноски по 150 лв. считано от месец октомври 2020 г. до м. февруари 2021 г. включително.

ВХ. № 20П8934/25.09.2020 г.
До господин Рашко Стоянов
директор на дирекция “Местни данъци и такси”
при община Пловдив
М О Л Б А
от Дмитър Николов Митев, ЕГН хххххххххх, като упълномощен от Ивана Димитрова Хоусен,ЕГН хххххххххх, адрес гр. Пловдив, ул. ххххххххххххххх

Уважаеми господин Стоянов,
Получих писмо 20П-8554 от ДМДТ, подписано от Вас, с което съм уведомен, че в срок от 14 дни трябва да заплатя юрисконсултско задължение в полза на община Пловдив на сума 743,34 лева, присъдени от АС Пловдив по дело 930/20017 г. и от ВАС по дело 143/2018 г.
Ползвам се от случая да Ви честитя назначаването за директор на ДМДТ и да Ви пожелая успех в работата.
Същевременно искам да ви информирам за проблемите с които се сблъсквам вече над 10 години във връзкас действията на предишната директорка Цвета Попова при определянето на ТБО за недвижимия нежилищен имот на дъщеря ми Ивана Димитрова Хоусен, находящ се на ул. ххххххххххххххххххх, Пловдив, на който съм ползвател. Тези проблеми не засягат само мен, а много хора, които имат нежилищни имоти.
В обекта не се генерират отпадъци , предназначени за контейнерите за сметосъбиране. Това бе установено от вещо лице, назначено от съдия Здравка Диева от Пловдивски административен съд по дело 1391/2012 г. ДМДТ не оспори това заключение на вещото лице, но въпреки че съгласно ЗМДТ такса смет се определя според количеството на сметта, вместо да ме освободи от плащането на такса, продължи да ми начислява такава. Подкрепа за това поведение бе оказана от съдия Диева, която, без да е посещавала обекта, намери във фантазията си несъществуващи отпадъци и не призна заключението на вещото лице.
Събирането на такса за услуга, която не е ползвана поради липсата на отпадък, предназначен за сметосъбиране, по същество е административен рекет и това, че съдът се е изгаврил със закона и морала и е одобрил съотетното решение на ДМДТ за начислената такса не променя същността на деянието.
В дело 1391/2012 г. аз обжалвах решението на ДМДТ за определянето на ТБО като пряко дискриминационно и незаконосъобразно. Съдия Диева предложи и ръководството на ПАС одобри разделянето на дело 1391/2012 г. на две отделни дела. Тя се занима с проблема за незаконосъобразността и отхвърляйки заключението на вещото лице счете, че е правилно да се начислява ТБО защото има поставени контейнери в района на нежилищния имот.
Образувано бе второ дело 2308/2012 г. по въпроса за дискриминационността със съдия Татяна Петрова, която в края на м. ноември прие определение, че делото е изяснено по същество и че ще се произнесе по него в законоопределения срок. Три месеца след това, на 28 февруари тя прие ново определение, с което отмени първоначалното си определение и прекрати делото, без да се произнесе има ли дискриминация или не в решението на ДМДТ за определената ТБО. За съжаление ВАС със свое определение потвърди определението, прието от съдия Татяна Петрова.
Всички тези действия на съдиите бяха извършени въпреки наличието на Решение № 113 от 21.06.2011 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което определянето на ТБО на базата на много по-високи промили от данъчната оценка за нежилищните имоти е е форма на пряка дискриминация според типа собственост. Това решение е изпратено до общините в България, но община Пловдив не предприе никакви стъпки за промяна на начина, по който се определя ТБО за нежилищните имоти и дискриминацията, от която сме потърпевши,е продължи и продължава и в момента.
Нов момент настъпи, когато с валидност от 01.01.2017 Законът за местните данъци и такси бе изменен, Но ДМДТ отказва да се съобрази с това изменение. В момента в ПАС предстои гледането на дело 1123/2020 В жалбата ми срещу АУЗ 230/02.03.2020 съм посочил, че:
г) С АУЗ, който оспорваме, категорично се нарушава разпоредбата на чл. 67н, алинея 2 от ЗМДТ, ДВ, бр. 97 от 2016 в сила от 1.01.2017 г. а именно:
“Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определен от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена”.
Казано накратко, ЗМДТ изрично забранява данъчната оценка на недвижимите имоти да бъде основа за определяне на ТБО, но ДМДТ, представлявана от госпожа Цвета Попова като директор не обърна никакво внимание на новата разпоредба на закона и задължение за нежилищния имот на дъщеря ми в цитираният АУЗ бе определено на основата на промили от данъчната оценка на имота, при това на завишени дискриминационно промили в сравнение с жилищните имоти.
От 2013 г. ежегодно подавам декларации за отказ от услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка поради липса на отпадък като обект на услугата с посочване, че обектът се почиства по мокър способ и мръсната отив в канализацията (за което заплащам ВиК услуга), а не в коонтейнерите за смет, поставени добросъвестно от общината. община пловдив в лицето на ДМДТ и нейната досеашнан директорка Цвета Попова упорито игнорира подаваните от мен декларации, поради това, че не съответстват на образецан, който се подава в случай, че обектът не се ползва. А обектът се ползва.
В тази връзка ежегодно в подаваните декларации посочвам Решение 9945/2013 на Върховния административен съд по дело 1910/2013 г. в което е записано:
“…… община Пловдив, с наредбата си по чл.9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да им правопораждащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване. НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНОВОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ОБЩИНАТА ДА СЪЗДАДЕ РЕД, ПО КОЙТО ДА СЕ ИЗВЪРШВА ДЕКЛАРИРАНЕТО НА ПРЕДСТОЯЩОТО НЕПОЛЗВАНЕ НА УСЛУГАТА НЕ МОЖЕ ПО КАКЪВТО И ДА БИЛО НАЧИН ДА ПОВЛИЯЕ НА ПРАВОТО НА СУБЕКТА, КОЙТО НЕ Е ПОЛЗВАТЕЛ НА УСЛУГАТА ДА НЕ ЗАПЛАТИ ДЪЛЖИМИТЕ ЗА НЕЯ ТАКСИ. ПОСЛЕДНОТО, КАКТО БЕ ВЕЧЕ ПОСОЧЕНО, Е ГАРАНТИРАНО ОТ ЗАКОНА, СТИГА САМО НАДЛЕЖНО ДА Е УВЕДОМИЛ ОБЩИНАТА ПРЕДИ НАЧАЛОТО НА ОТЧЕТНИЯ ПЕРИОД. (курсивът мой – Д.М.)
Това становище на ВАС бе системно игнорирано от директорката на ДМДТ Цвета Попова и аз ежегодно получавах съобщения за дължима ТБО сякаш не съм подал декларация, с което по същество такса смет се превръщаше от такса в данък.
Уважаеми господин Стоянов,
Приложено изпращам Ви жалбата си до ПАС въз основа на която е образувано дело 1123/2020 г. Тя съдържа повече аргументи срещу досегашната практика на ДМДТ при определянето на ТБО за нежилищните имоти. Само за информация добавям, че такова деление на имотите на жилищни и нежилищни при определянето на ТБО съществува само в Република България.
Според мен Вие имате възможност да отмените обжалвания АУЗ без да чакате решение на съда и по този начин да направите излишно гледането на делото, защото аз ще се откажа от подадената жалба.
Искам да вярвам, че ще направите ненобходимото за да не се събира такса смет за неползвана услуга, таксата да не се определя дискриминационно и същевременно да бъдат предприети стъпки за изменение н съответната наредба на община Пловдив за да бъде създаден възможност за подаване на декларация за отказ от услугата не само в случай на неползване на обекта, а и когато се ползва, но липсва отпадък като обект на услугата сметосъбиранея, сметоизвозване и сметообработка.
Така Община Пловдив ще спази правилото, действащо в ЕС, че “замърсителят плаща”. И ще бъде спазено изискването на ЗМДТ, залегнало и в наредбата на Общщина Пловдив за по-голяма справедливост при определянето на ТБО.
Моля да бъда уведомен ако откажете предлаганото от мен разсрочено заплащане на юрисконсултските възнаграждения. Надявам се, че няма да постъпите като Вашата предшественичка, която от голямо уважение към мен и собственичката на имота и с цел изпълнение на изискваното от закона постигане на по-голяма справедливост изпрати задължението за ТБО за периода 2012 – 2016 г. не на съответния орган на НАП за събиране на приходите, а на частна съдебна изпълнителка. Всъщност, наистина е справедливо и тя да получи стотици лева печалба от страшно трудоемката и сложна операция по събиране на задължението.

С уважение:…………………………………
Пловдив, 25.09.2020 г.
Приложения:
1. Копие от жалба до ПАС срещу АУЗ/230/02.03.2020 и Решението на ДМДТ, с което е потвърден. 2.
2. Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен, собственичка на недвижимия имот.“

РЕШЕНИЕ
№ 2136/24.11.2020г. гр. Пловдив 24.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
(курсивите и подчертаните текстове са мои – Д.М.)
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1123 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава деветнадесета от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка чл. 4, ал.1 и с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на И.Д.Х., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, чрез пълномощника Д.Н.М., против Акт за установяване установяване на задължение по декларация № 230 от 02.03.2020г., издаден от С.П.на длъжност главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, оправомощен със Заповед № 17 ОА-2683 от 27.10.2017г. на Кмета на община Пловдив, потвърден с Решение № 28 от 30.04.2020г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, относно определени задължения за такса за битови отпадъци за 2017г. в размер на 242,24лв., за 2018г. в размер на 240,93лв. и за 2019г. в размер на 239,61лв., ведно с прилежащите лихви за периода от 01.07.2017г. до 02.30.2020г. в общ размер на 110,49лв.
Жалбоподателката оспорва административния акт като неправилен и незаконосъобразен. Твърди,че таксата битови отпадъци следва да се заплаща само и единствено, когато услугата сметосъбиране се потребява от собственика или ползвателя на недвижимия имот. Ползването на недвижимия имот не е елемент от фактическия състав, който поражда задължението за такса ТБО, като в конкретния случай, основанието за недължимост на таксата е негенериране на каквито и да било битови отпадъци при ползването на имота. Позовава се на липсата на определен от общината ред,по който лицата по чл. 64 от ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване да могат да я уведомят и това уведомяване да има правопораждащо за недължимостта на таксата значение. Твърди и наличието на дискриминация. Иска отмяна на обжалвания акт за установяване на задължение по декларация и потвърждаващото го решение на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.
Ответникът Директор на Дирекция „МДТ“ община Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, намира същата за неоснователна, съответно обжалваният АУЗД за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена на 28.05.2020г.,а решението,с което горестоящия административен орган е потвърдил оспорвания акт е връчено на 14.05.2020г./лист 89/, следователно е в изискуемия 14-дневен срок и е от адресат на оспорвания акт, поради което е и допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството е започнало след извършена проверка за установяване на задължения за такса за битови отпадъци въз основа на подадена декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ.
Издаден е оспорвания АУЗД, като са установени задължения за ТБО за периода 2017-2019г. за притежавания от жалбоподателката недвижим имот, състоящ се от 1/32 ид.ч. от 294кв.м земя, 1/1 ид.ч. от търговски обект с РЗП 26,01кв.м и 1/1 ид.ч. от склад (търговски) с РЗП 21,39кв.м.
В обжалвания административен акт са посочени данъчните оценки на недвижимия имот по години, заповедите на Кмета на община Пловдив, с които са определени границите на район „Южен“, в които има организирано събиране, извозване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване; решенията на Общински съвет – Пловдив за определяне промилите за облагане с ТБО за процесния период.
Въз основа на представените доказателства е направен извод, че недвижимият имот, намиращ се в гр. Пловдив, ул. „Константин Геров“ № 30 попада в границите на район „Южен“, в който има организирано събиране, извозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване и не е сред изчерпателно изброените недвижими имоти, за които не е организирано сметосъбиране и сметоизвозване.
Изчислени са задължения за ТБО поотделно за земята и търговския обект и склада, като са съобразени размерите в промили, съгласно съответното решение на Общински съвет – Пловдив.
С решението на горестоящият административен орган е мотивирано,че констатациите в АУЗД са правилни и законосъобразни. Посочено е, че освобождаването от такса за битови отпадъци следва само при условие, че са налице предпоставките по чл. 71 от ЗМДТ или в случаите, предвидени в наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, която се приема от Общинския съвет.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ, с решение № 80, взето с Протокол № 6 от 04.03.2003г. Общински съвет – Пловдив е приел Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив (НОАМТЦУТОП).
Съгласно разпоредбата на чл. 19в, ал. 1 т. 2 от Наредбата не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване (която представлява един от компонентите, които формират таксата за битови отпадъци) за имотите, които няма да се ползват през цялата година и данъчно задълженото лице (граждани и фирми) е подало декларация в дирекция „Местни данъци и такси“ до края на предходната година. Декларацията се придружава от следните документи, представени в заверено копие от заявителя за Община Пловдив, дирекция „Екология и управление на отпадъците“, а именно: удостоверение от В и К, удостоверяващо, че за този имот е спряно подаването на вода; удостоверение от Електроразпределение, удостоверяващо, че за този имот е спряно електрозахранването; удостоверение от Топлофикация, удостоверяващо, че за този имот е спряно топлоподаването (за случаите, когато обектът е топлофициран).
Съгласно разпоредбата на чл. 19в, ал. 4 от Наредбата не се извършва освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване по чл. 19в, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата, ако имотът или част от него се ползва от съсобственик или ползвател през посочения в декларацията период или част от него, както и ако през декларирания период или част от него в имота се извършват строителни и довършителни дейности.
По отношение таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, дължимостта се предопределя от два кумулативни елемента: принадлежността на имота към територията на съответното населено място и предоставяне на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място. На територията на Община Пловдив е изградено „Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с. Цалапица“, в което се извозват и депонират битовите отпадъци, генерирани на територията на Община Пловдив. Община Пловдив е собственик и на „Депо за неопасни отпадъци и инсталация за биологично разграждане по закрит способ“, намиращо се в с. Шишманци, общ. Раковски.
Направен е извод, че жалбоподателят дължи този компонент от таксата битови отпадъци, тъй като общината предоставя тази услуга.
Констатирано е,че за процесния период собственикът не е подавал декларации по образец, като вместо това на предоставената му възможност за подаване на такъв образец е заявявал ежегодно,че обектът се използва,но желае да се предвиди възможност за отказ от ползване на услугата, когато е налице използване на недвижимия имот.
В хода на съдебното производство са приети като доказателства събраните по административната преписка.
Констатира се при извършената служебна проверка,че АУЗД е издаден от компетентен орган, съобразно чл. 107, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 9б, вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 3 от ЗМДТ – служител в общинската администрация по местонахождение на недвижимия имот.
Като правни основания за издаване на акта са посочени чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 – 5 от ЗМДТ.
По делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателката не е подала декларация по чл. 19, ал. 1 от Наредбата по образец, а е заявявала чрез пълномощника си,че не желае да й се изпраща образец,тъй като обектът се ползва.
С оглед на това обстоятелство компетентният административен орган е приложил разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата и задължението за такса битови отпадъци по всички компоненти е изчислено пропорционално върху данъчната оценка на имота, в размерите, посочени в решения на Общински съвет Пловдив.
Не се спори и относно размера на определените задължения.
Правилни са изводите на администрацията за това,че таксата битови отпадъци се състои от няколко компонента, като посредством декларацията по чл. 19в, ал. 1, т. 2 от Наредбата лицето – декларатор се освобождава от събирането на такса само за два от компонентите – сметосъбиране и сметоизвозване. От данните в събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че И.Х., чрез пълномощника си, е надлежно уведомена за документите, придружаващи декларацията по чл. 19в, ал. 1, т. 2 от Наредбата, но удостоверения за спряно електроподаване и водоподаване към недвижимия имот не са представени.
Правилно е и приложението на разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, третираща въпросите за недължимост на такса битови отпадъци по отношение на всичките й компоненти. Според същата не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; В тази хипотеза нито едно от условията не е налице. Относно поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване освобождаване е предвидено,когато услугата не се предоставя от общината;а за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива. В случая нито едно от условията не е изпълнено с оглед освобождаването от задължения. Тълкуването на цитираната правна норма показва, че освобождаването от такса битови отпадъци за всички компоненти е налице само и единствено когато общината по местонахождението на имота не предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и няма съоръжения и депа за битови отпадъци и обезвреждането им. Съществува законова възможност за освобождаване от такса битови отпадъци за компонентите й сметосъбиране и сметоизвозване, в случаите когато се предоставя от общината, само и единствено за недвижими имоти, за които е заявено в нарочна декларация по образец, че няма да се ползват от собственика или ползвателя за цялата година. В случая е декларирано точно обратното,а именно че имотът се ползва. Не е спорно по делото, че от страна на жалбоподателката не са подадени нито декларация по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, нито декларация по чл. 19в, ал. 1, т. 2 от Наредбата, поради което не може да се приеме, че по несъмнен начин са доказани всички обстоятелства, представляващи кумулативни предпоставки за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци, по отношение компонентите сметосъбиране и сметоизвозване.
Относно възраженията за липса на битови отпадъци следва да се отчита дефиницията по § 1, т. 7 ДР ЗМДТ: „битови отпадъци” са тези, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, дворните места, в административните, социалните и други обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговските обекти, занаятчийските дейности, предприятията, обектите за отдих и забавление, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите. Наличието или липсата на битови отпадъци не е сред условията за освобождаване от заплащане на дължимите такси.
Ответникът, съобразно доказателствената тежест в съдебното производство представи: заповеди за определяне на районите, в които се извършват услуги по събиране, извозване и обезвреждане в депа на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места на територията на община Пловдив; цитираните решения на общинския съвет за приемане на план-сметките и разходите за дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, депониране и обезвреждане на битовите отпадъци и чистотата на териториите за обществено ползване и определяне промилите за облагане с ТБО за процесните периоди; комплексно разрешително № 355 – НО от 11.11.2008г. на министъра на околната среда и водите за експлоатация на инсталация и съоръжения за регионално депо за неопасни отпадъци за общините Пловдив, Марица, Калояново, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение, Кричим, Асеновград, Раковски, Садово, Брезово, Първомай, в землището на с. Цалапица, местност „Паша махала“.
Следва да се отчита и обстоятелството,че процесният имот се намира в регулационните граници на гр.Пловдив, в която територия несъмнено е организирано сметопочистване и сметоизвозване, конкретно в определените с посочените заповеди на кмета на Общината граници на район „Южен”.
Жалбоподателката не оспорва дължимост на таксата, включително не спори, че услугите са предоставени от общината. Във връзка с основния спор се отбелязва, че в приложимите разпоредби на ЗМДТ не е предвидена възможност за недължимост на таксата за битови отпадъци поради това, че имота не генерира отпадъци (като отпадъци се отделят или създават не от имотите, а от ползвателите на имотите). Таксата за битови отпадъци не се дължи, когато имотът не се ползва през годината или през определен период от нея, съгласно чл. 8 ал. 5 от ЗМДТ, като освобождаването от заплащането й в тази хипотезата става по ред, регламентиран в наредбата на общинския съвет по чл. 9 от ЗМДТ.
В конкретния случай се твърди ползване на имота и не се спори за предоставяна от общината услугата сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на този имот, поради което лицата п по чл. 64, вр. с чл. 11 от ЗМДТ дължат такса за тези услуги. Твърденията, че от имота не се генерират отпадъци са неотносими за дължимостта на таксата, а от друга страна не са подавани и декларации за определяне на таксата за битови отпадъци според количеството на битовите отпадъци (задължените лица, предприятията – извършваната търговска дейност – ТЗ…), съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им, в която да посочат вида и броя на съдовете за съхраняване на битовите отпадъци, които ще се ползват през годината (чл. 19, ал. 2 от Наредбата).
Установените задължения в случая включват такса за сметосъбиране и сметоизвозване; за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
Таксата за чистота на териториите за обществено ползване се заплаща поради принадлежност на имота към територията на дадената община и поддържането на териториите за обществено ползване в същата от общината. Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е дължима по аргумент от чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, в случай на реално предоставяне на услугата. За преценка дали собствениците дължат такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване следва да бъде установено дали тази услуга се предоставя от общината, като относимо е дали услугата се предоставя в населеното място въобще, а не дали се предоставя спрямо конкретния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за предоставена от общината услуга, в случая по чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, за почистване на уличните платна, площадките, алеите, парковете и другите територии на населените места, предназначени за обществено ползване. Самостоятелната дължимост произтича от разпоредбата на чл. 67, ал. 4, във вр. с чл. 62 от ЗМДТ, съгласно която разпоредба таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
За услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения таксата по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ се дължи когато общината има депо. Съответно текстът предвижда освобождаване от такса ако депо не е изградено и не се поддържа от общината. В случая се установи, че община Пловдив е осигурила ползване на депо – приложените договори, разрешителни за ползване на регионалното депо в с. Цалапица, депото в с. Шишманци, комплексни разрешителни за двете депа, издадени от МОСВ на Община Пловдив. Тези данни обосновават извършване на услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. В наредбата не е предвидено освобождаване от този вид услуга, като тя също е дължима само ако е предоставена.
Несъмнено е,че конкретните услуги са предоставяни от страна на общината. Услугата по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ обхваща събиране на битовите отпадъци с транспортирането им до депото – депо е налице, същото е действащо и няма спор за събиране и транспортиране на отпадъците в депото. На основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на услугите по чл.62 ЗМДТ, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината. От приложените по делото Заповеди на Кмета на община Пловдив за всеки от процесните периоди е видно, че на територията на общината е организирано извършване на услугите – поддържане чистота на териториите за обществено ползване; обезвреждане на битови отпадъци и събиране и извозване на битовите отпадъци.
С оглед на това и поради местонахождението на процесния имот на територията на общината, и трите вида услуги са реално предоставяни. Видът на отпадъка и необходимия за целта съд за събиране на отпадъка не стоят в предмета на спора.
В оспорвания АУЗД определените такси са разграничени по отделни периоди и видове задължения с оглед съотнасяне на размера към разпоредбите на чл. 67 във вр. с чл. 66 от ЗМДТ. Отделната дължимост за всеки вид услуга изисква отделното й определяне като стойностно изражение /ТБО е публично задължение поради което не е допустимо разширително тълкуване и прилагане на чл. 62 от ЗМДТ/, което е сторено в случая. От страна на жалбоподателката не се оспорват размерите на определените задължения за ТБО по компоненти и периоди.
В жалбата се излагат твърдения за наличие на пряка дискриминация от община Пловдив по отношение собственика на нежилищния недвижим имот, поради определяне такса битови отпадъци в размер по-висок от този, отнасящ се до жилищните имоти. Редът за установяване наличието или не на дискриминационно отношение е различен и няма как да е предмет на настоящото производство нито влия върху законосъобразността на оспорвания акт.
По изложените съображения жалбата ще следва да се отхвърли.
При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото възлиза на 300лв.
Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на И.Д.Х., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, чрез пълномощника Д.Н.М., против Акт за установяване установяване на задължение по декларация № 230 от 02.03.2020г., издаден от С.П.на длъжност главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, оправомощен със Заповед № 17 ОА-2683 от 27.10.2017г. на Кмета на община Пловдив, потвърден с Решение № 28 от 30.04.2020г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, относно определени задължения за такса за битови отпадъци за 2017г. в размер на 242,24лв., за 2018г. в размер на 240,93лв. и за 2019г. в размер на 239,61лв., ведно с прилежащите лихви за периода от 01.07.2017г. до 02.30.2020г. в общ размер на 110,49лв.
ОСЪЖДА И.Д.Х., ЕГН: **********,*** да заплати на Община Пловдив сумата от 300лв. (триста лева) юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

2 СИГНАЛА ДО ГЛАВНИЯ ИНСПЕКТОР НА ИНСПЕКТОРАТА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ И 2 ОТГОВОРА

четвъртък, януари 30th, 2020

До госпожа Теодора Ангелова Точкова
Главен инспектор в Инспектората
към Висшия съдебен съвет
гр. София

С И Г Н А Л № 2
от
Димитър Николов Митев, ЕГН ххххххххххх, адрес гр. Пловдив 4002, ул. хххххххххххххххх
телефон 0888/704984, електронен адрес dimitr_mitev@abv.bg
срещу Теодора Георгиева Нинова, инспектор в инспектората към Висшия съдебен съвет

Уважаема госпожо Точкова,
Получих СТАНОВИЩЕ, изх. № Ж-20-73/19.02.2020 г. изготвено от Теодора Нинова, инспектор в Инспектората към ВСС относно подаден от мен сигнал с вх. № 607/27.01.2020 г.
След запознаване с посоченото Становище се чувствам морално задължен да Ви изпратя настоящия сигнал за да получите документална информация относно начина на работа на инспектор Т. Г. Нинова.
1. В становището си инспектор Нинова посочва че се оплаквам от единадесет съдебни решения. Спряла се е само на едно – адм. дело № 551/2011 г. по описа на Адм.С – Пловдив.
Цитирам какво съм написал в Сигнала си:
„Първоначално подадох жалба до ПАС относно законосъобразността на определената ТБО за периода 2005 – 2011 г. Образувано бе адм. дело 551/2011 по описа на Пловдивски АС . По него се произнесе Х състав на ПАС, съдия Янко Ангелов с Определение № 856/04 април 2011 г. (не подлежащо на обжалване) за разделяне на делото на 6 (шест) отделни дела.
Мотив – за да не бъдат затруднени съдиите ако периодът се разглежда в едно дело. А ставаше въпрос за шест години, в които се повтаря едно и също действие – умножава се данъчната оценка на имота по промилите, предвидени в съответната Наредба на общината за нежилищните имоти. За всичките новообразувани след разделянето дела ми бяха изпратени съобщения за дължима държавна такса 10 лв и по 20 лв за обявяване в Държавен вестник – общо 180 лв!!! Отделно непоносими и неприемливи за мен юрисконсултски възнаграждения при възможна загуба на делата.“

Инспектор Т. Нинова отговаря в становището си:
„Жалбоподателят се оплаква от единадесет съдебни решения и определения, постановени от РС-Пловдив, ОС-Пловдив, Адм.С Пловдив и ВАС. Посочва, че първоначално е образувано адм.д. 551/2011 г.. по описа на АдмС- Пловдив, разделено на шест отделни дела, по които са постановени цитираните в жалбата съдебни актове, по които са постановени цитираните в жалбата съдебни актове. Излага съображения за непосилните такси и разноски, необходими за образуването разглеждането на делата. Моли се ИВСС да извърши проверка относно оплакванията в жалбата“.
Уважаема госпожо Точкова,
Чл. 54, ал. 1 от Закона за съдебната власт възлага на Инспектората към Висшия съдебен съвет следните правомощия:
————–
„2. проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове.“
В своя сигнал в курсив, надявайки се да бъде забелязано, посочих, че „ставаше въпрос за шест години, в които се повтаря едно и също действие – умножава се данъчната оценка на имота по промилите, предвидени в съответната Наредба на общината за нежилищните имоти“.
Очаквах отговор дали е редно елементарно дело, заведено по повод на шест еднотипни акта за установяване на задължение, издадени в продължение на шест години от ДМДТ Пловдив, да се разделя на шест отделни дела. Всяка година данъчната оценка на недвижимия имот се умножава по промилите, определени с наредба на ОбС Пловдив за нежилищните имоти и чрез това умножаване се определя каква такса битови отпадъци следва да се дължи за съответния имот.
Мотивът на съдията, постановил определението е да не се затруднят съдиите. Според мен този мотив за разделяне на това елементарно дело е обиден като оценка за квалификацията и умствените способности на съдиите на които се възлагат отделните новообразувани дела след разделянето на първоначалното дело 551.
Втората мисъл, която ми мина през главата бе, че към този момент Адм.С Пловдив не е имал достатъчен брой дела за гледане и заради постигане на по-голяма заетост на съдиите се прави това разделяне, както и за осигуряване на повече приходи за административния съд.
Третата мисъл, която ми мина през главата, бе че това е гавра с мен като пълномощник на тъжителката след като съдията е разбрал, че не съм юрист.
Уважаема госпожо Точкова,
предвид цитираната по-горе точка 2 от Чл. 54, ал. 1 на Закона за съдебната власт моля за Вашето становище дали правилно е разделено дело 551 на шест отделни дела.
В случая това е малък проблем в сравнение със следващия момент в сигнала ми, който инспектор Тонева изобщо не е коментирала в становището си.

2. За мен като ползвател на нежилищния имот и за собственичката му много по-съществено и важно беше да получим в отговор на сигнала си до ИВСС дали има неправилни действия и нарушения на организацията по образуването и движението на съдебните дела 1391/2012 и 2308/2012 г. по описа на Адм.С Пловдив.
За това в становището на инспектор Т. Нинова няма нито дума. Мога само да гадая дали е прочела написаното в Сигнала ми за тези дела или го е прочела, но както и всички съдии, посочени в Сигнала ми, по някаква неизвестна за мен причина нарочно е избягнала да заема становище по тях.
Припомням съвсем накратко:
Подадох жалба до Адм.С Пловдив против Решение № 8 на ДМДТ с което бе потвърден Акт за установяване на задължение, издаден от ДМДТ на община Пловдив с искане той да бъде отменен като пряко дискриминационен и незаконосъобразен. Образувано бе дело 1391 със съдия Здравка Диева. Тя отказа да гледа въпроса за пряката дискриминационност и с писмо се обърна към ръководството на Адм. съд Пловдив този въпрос да бъде отделен в отделно дело и да бъде възложен за разглеждане от специализиран състав. Искането беше уважено от ръководството и бе образувано по този казус друго дело – 2308/2012 г. със съдия докладчик Татяна Петрова. Двете дела продължиха паралелно.
Съдия Диева назначи съдебно-счетоводна експертиза, която установи, че в нежилищния имот на ИДХ не се генерира отпадък. Въпреки текста от ЗМДТ, че такса битови отпадъци се определя според количеството на отпадъка, с решение 2448/2012 г. съдия Диева не уважи експертизата, назначена от нея и утвърди Решението на ДМДТ – Пловдив. Тя прие за нормално при това положение не само да се плати такса за неизползвана услуга поради липса на отпадък, но и да се определя таксата за отпадъка по завишени промили определени с Наредба на Общинския съвет. Така тя подкрепи осъществявания от ДМДТ административен рекет и аз години наред плащам за услуга, която не ползвам поради баналната причина, че нямам отпадък, предназначен за поставените от общината контейнери за сметосъбиране.
По дело 2308 съдия Татяна Петрова в открито съдебно заседание от 29.11.2012 г. определи, че то е изяснено по същество и че ще се произнесе в законоустановения срок. Три месеца по-късно, на 28.02.2013. г. съдия Татяна Петрова прие Определение № с което отмени първоначалното си определение от 29.11.2012 г. и прекрати дело 2308 с мотив, че по същия казус, между същите участници, има друго дело (имайки предвид дело 1391/2012, което бе разделено с решение на ръководството на АдмС Пловдив. Така казусът пряка и непосредствена дискриминация изобщо не бе разгледан по същество. Припомням, че година и девет месеца преди нейното определение за прекратяване на делото бе прието Решение № 113 на Комисията за защита от дискриминация, с което използването на по-високи промили за определяне на ТБО за нежилищните имоти в сравнение с жилищните имоти е форма на пряка и непосредствена дискриминация според типа собственост.
За моя голяма изненада тричленен състав на ВАС потвърди определението, прието от съдия Татяна Петрова за прекратяване на делото с посочените мотив за наличие на друго дело между същите участници и по същия казус. Данните за това съм посочил в Сигнала си до Главния инспектор на който „отговаря“ инспектор Нинова.
Уважаема госпожо Точкова,
Очаквах в становище на Инспектората да има позиция по това развитие и приключване на дело 2308., което е банален пример за отказ на правосъдие. Защото през следващите години последваха нови Актове за установяване на задължение, нови дела в които административният рекет и пряката дискриминация от страна на ДМДТ – Пловдив не бяха разгледани по същество или прекратявани с позоваване на вече съществуващите решения на съдия Диева и съдия Т. Петрова.
Инспектор Т. Нинова с нейното становище ме накара да си спомня за поговорката „Гарван гарвану око не вади“.
В първия Сигнал до Главния инспектор на Инспектората към ВСС посочих още много факти, включително и за противоречиви становища и съдебна практика на различни състави на ВАС и ПАС.
В мотивите към решение 9945/2013 е записано:
„Доводите на касатора в подкрепа на твърядните отменителни основания – необоснованост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, дават основание да се приеме, че основния спор по делото е за правилността на извода на съда относно дължимостта на таксата при липса на генерирани битови отпадъци.
———————
Проблема в случая е в това какво сочи законодателя в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ и какво приел общинския съвет в наредбата по чл. 9.
Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
И второ. Законодателят обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота. Ползването на имота не е елемент на фактическия състав, който според законодателя поражда задължението за такса.
———————–
Именно защото ползването на услугата е решаващият факт за дължимост на таксата за услугите сметосъбиране и сметоизвозване законодателят е посочил, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ трябва да определи реда, по който лицата, които не ползват услугата се освобождават от заплащане на такса. С оглед на контекста на спора следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ става въпрос за лица, които не ползват услугата и поради това не дължат такса за нея. Следователно макар законодателят да е употребил думата „освобождава“ в ал. 5 става въпрос за ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ установяват (декларират), че няма да ползват услугата и следователно няма да са задължени за нея лица. За никакво „освобождаване“ по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ не става въпрос, тъй като никой не може да бъде освободен от нещо, което не дължи.
————————-
Въпросът е, че община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
—————-
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение“.

Уважаема госпожо Точкова,
Аз се съобразих с написаното в мотивите на Решение 9945 и считано от 2013 г. ежегодно подавах декларации за отказ от услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка.
Община Пловдив в лицето на дирекция местни данъци и такси не обърна никакво внимание на цитираните по-горе мотиви в Решение 9945/2013 на ВАС и ежегодно игнорираше подаваните от мен декларации и продължи да ми изпраща съобщения за дължима ТБО, като ми изпращаше и образец на декларация, която се отнася за обекти, които не се ползват.
Всички следващи дела, които водих, които са упоменати в първия ми Сигнал до Главния инспектор, аз загубих. Всички съдии приеха, че не съм подавал декларации за отказ от услугата, след като те не са по образеца, предвиден от Община Пловдив и съответно утвърждаваха Решенията на ДМДТ за установяване на задължение. А в цитираните по-горе мотиви е записано, че „Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси“.
Оказа се, че не само община Пловдив, но и останалите съдебни състави, произнесли се по жалбите ни, не уважиха цитираните мотиви от Решение 9945 на ВАС.
Инспектор Тонева в становището си изобщо не коментира това противоречие между цитираните мотиви в Решение 9945 и решенията по следващите дела, по които съответните състави също като ДМДТ приеха, че не съм подавал декларации, защото не отговаряли на определения образец.

Би следвало да спра до тук, защото на моите 75 години не е полезно за здравето ми да преживявам за поред път унижението от рекета и дискриминацията, с които се сблъсквам от страна на общинската ДМДТ – Пловдив. Бих бил щастлив ако по някакъв начин можеше да изтрия от паметта си Решенията и Определенията на посочените в Сигнала ми административни съдии с които те създаваха „легитимност“ на административния рекет и пряката дискриминация, упражнявани от Община Пловдив заради които изгубих нормалния си сън. Вече ми остана само микроскопична надежда, че ще дочакам справедливост от страна на българската правосъдна система. Липсата на такава справедливост вече за последните няколко години ми струваше повече от пет хиляди лева заплатени в принудителни производства за събиране на актове за УСЛУГА, КОЯТО НЕ МОГА ДА ПОЛЗВАМ, ПОРАДИ ЛИПСА НА ОТПАДЪК В НЕЖИЛИЩНИЯ ИМОТ, КОЙТО ПОЛЗВАМ. И за да бъде постигната по-голяма справедливост, изисквана от Закона за МДТ при определяне на ТБО, бяхме осъдени да плащаме юрисконсултско възнаграждение, което в началото бе 100 лв., после 150 лева за да стигне през 2017 и 2019 г. съответно 371 и още един път 371 лв. А рекета и пряката дискриминация продължават вече цяло десетилетие.
Въпреки че ЗМДТ бе изменен и в сила от 1.1. 2017 г. Дирекция Местни данъци и такси на Община Пловдив издаде Акт за установяване на задължение 230/02.03.2020 за периода 2017 -2020 г. с който категорично се нарушава разпоредбата на чл. 67, алинея 2 от ЗМДТ, ДВ, бр. 97 от 2016 г. в сила от 1.01.2017 г. , а именно:

„Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена.“

Прилагам в отделен файл цитирания Акт (той бе издаден след подаването на първия Сигнал до Главния инспектор на ИВСС), с който за пореден път се игнорира както установената със Съдебно-счетоводна експертиза липса на отпадък в недвижимия нежилищен имот на И.Д.Х., така и законовата забрана ТБО да се определя според данъчната оценка на имота.
Очевидно ДМДТ разчита че и в тази ситуация доблестни съдии от Административния съд ще осигурят необходимия гръб и административния рекет и дискриминацията ще се реализират отново.

Уважаема госпожо Точкова,
следвайки образеца за подаването на сигнали до ИВСС, следва да посоча и искане в заключение на този сигнал.
Моля да приемете, че искането ми е същото, като в първия Сигнал, по който ми бе изпратено Становището на инспектор Т. Нинова.

С уважение: Димитър Николов Митев
Пловдив,
27.03.2020 г.

23.04.2020 – СТАНОВИЩЕ НА ГЛ. ИНСП. Т. ТОЧКОВА

Цитат от книга на Дж. Джером „Трима на бумел“ , който ми бе изпратен от Пламен Пенев след като се запозна с текста на СИГНАЛ 2:

“Ако някой ме спре на улицата и ми каже да му дам часовника си, аз, разбира се, ще откажа. Ако се закани да ми го отнеме насила, ще направя всичко възможно, без да се бия, за да го запазя. Ако обаче изрази намерение да ми го вземе чрез съда, ще го извадя от джоба си и ще му го дам. При това ще смятам, че съм се отървал евтино. ”

входящ номер 607
27.01.2020 г.

ДО

ГЛАВНИЯ ИНСПЕКТОР НА

ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

С И Г Н А Л

от Димитър Николов Митев……………..ЕГН xxxxxxxxxx………………………….

/име, презиме и фамилия на подателя/

адрес:..гр.Пловдив 4002, ул. xxxxxxxxxxxx, ……………………………………………..

телефон за контакт:.0888704984. dimitr_mitev@abv.bg…………………………....

/електронен адрес, факс и пощенски адрес, ако има такива/

друг подходящ начин за кореспонденция

…………………………………………………………………………………………………………………….

/попълва се при желание на подателя/

……………………………………………………………………………………………………………..

срещу:1)Х състав на Пловдивски административен съд – съдия Янко Ангелов, адм. дело 551/2011 по описа на Пловдивски АС , Определение № 856/04 април 2011 г. 2) Пловдивски АС, VІ състав, съдия Здравка.Диева – адм. дело 1391/ 2012 г. – Решение 2844/27.12.2012 г.; 3) Пловдивски АС, ХVІІ състав, съдия Татяна Петрова – адм. д. 2308/2012 г., Определение 647/28.02.2013; 4) ВАС, седмо отделение, съдебен състав Йовка Дражева – председател, членове Таня Вачева, Иван Раденков – определение 5323/16.04.2013 по адм. дело 4423/2013 г ; 5) ВАС, седмо отделение, съдебен състав Йовка Дражева председател, Иван Раденков, Соня Янкулова – членове - Решение 9945/02.07.2013 по адм. дело. № 1910/2013 г.; 6) Районен съд – Пловдив, съдия Миглена Площакова,ІІ граждански състав, Определение № 12200/26.09. по гр. дело 15248/2013 г.; 7) Окръжен съд – Пловдив VІІІ граждански състав : председател: Станислав Георгиев, членове Румяна Андреева, Михаела Лазарова, Определение 139/14.01.2014 г по частно гражданско дело 3648/2013 г.; 8) Пловдивски АС, ІІ отделение, ХІІ състав – председател Мариана Михайлова – определение 9914/16.10.2014 г.по а.х. дело 1080/2014 г.; 9) ВАС – съдебен състав Андрей Икономов – председател, ДонкаЧакърова, Илиана Славовска – членове, по адм. дело 15872/2014 г. – определение № 717/21.01.2015 г.; 10) Пловдивски административен съд, петнадесети състав, съдия Любомира Несторова, Решение № 1711/19.10.2017 г. по адм. дело № 930/2017 г. ; 11) ВАС – седмо отделение, съдебен състав с председател ТАНЯ ВАЧЕВА и членове МИРОСЛВА ГЕОРГИЕВА и ЮЛИЯ РАЕВА – Решение № 6753/07.05.2019 г.- адм. дело 1643/2018 г. с което ОСТАВЯТ В СИЛА Решение № 1711 от 19.10. 2017 г. по адм. дело 930 по описа за 2017 г. на Административен съд Пловдив

/име, презиме, фамилия на лицето, срещу което се подава сигнала, и заеманата от него длъжност/

……………………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………………..

Конкретни данни за твърдяното нарушение – изрично се посочва № на дело/преписка, във връзка с които се подава сигналът, в т. ч. място и период на извършване на нарушението и, описание на деянието и други обстоятелства, при които е било извършено; позоваване на документи или други източници, които съдържат информация, подкрепяща изложеното в сигнала, в т. ч. посочване на данни на лица, които биха могли да потвърдят съобщените данни или да предоставят допълнителна информация.

Първоначално подадох жалба до ПАС относно законосъобразността на определената ТБО за периода 2005 – 2011 г. Образувано бе адм. дело 551/2011 по описа на Пловдивски АС . По него се произнесе Х състав на ПАС, съдия Янко Ангелов с Определение № 856/04 април 2011 г. (не подлежащо на обжалване) за разделяне на делото на 6 (шест) отделни дела.

Мотив – за да не бъдат затруднени съдиите ако периодът се разглежда в едно дело. А ставаше въпрос за шест години, в които се повтаря едно и също действие – умножава се данъчната оценка на имота по промилите, предвидени в съответната Наредба на общината за нежилищните имоти. За всичките новообразувани след разделянето дела ми бяха изпратени съобщения за дължима държавна такса 10 лв и по 20 лв за обявяване в Държавен вестник – общо 180 лв!!! Отделно непоносими и неприемливи за мен юрисконсултски възнаграждения при възможна загуба на делата.

p1p2p3

Избрах да продължа производството с дело 884/2011. По него се произнесе съдия Явор Колев който го прекрати с мотиви просрочие и представен нередовен документ (съобщение за дължима такса) и с писмо до ДМДТ поиска да бъде издаден обжалваем документ – Акт за установяване на задължение:

p4

Община Пловдив представлявана от Дирекция местни данъци и такси не бързаше да издаде искания от съда акт, поради което се наложи да подам Напомнително писмо:

Цитирам:

p5

p6p7

Съществени моменти в това писмо е информирането на общинското ръководство и ДМДТ за Решението на комисията за защита от дискриминация, и компромисното ни предложение ТБО за процесния нежилищен да бъде изчислена с използване на промилите, прилагани при изчисляването на таксата за жилищните имоти. ДМДТ не прие компромисното предложение и през целия следващ период продължи да дискриминира жалбоподателката чрез определяне на ТБО с много по-високите промили за нежилищни имоти.

х

х х

След издаването на искания от съда документ, който може да бъде обжалван, подадох жалба до АС Пловдив и бе образувано дело 1391/2012 г. В жалбата настоявах за отмяна на Решение № 8 на ДМДТ – Пловдив като незаконосъобразно и пряко дискриминационно. Съдия Здравка Диева назначи вещо лице, за което заплатих 170 лв, което беше повече от тогавашния размер на месечната ми пенсия. Вещото лице посети недвижимия имот и представи пред съда заключение, че в нежилищния имот не се генерират отпадъци.

p8

p9

p10

p11

Ответникът община Пловдив не оспори това заключение на вещото лице. По време на съдебното заседание съдия Диева прояви предубеденост и заяви, че не може да няма отпадъци и не призна заключението на вещото лице от проверката на обекта. Възниква въпрос след като не призна това заключение, както и моите пояснения, че обектът се почиства по мокър способ и събраният по такъв начин отпадък отива в канализационната система, а не в поставените от общината контейнери за смет, защо не назначи повторна, тройна експертиза.. В закона за местните данъци и такси е посочено, че когато количеството на отпадъците не може да бъде определено, тогава таксата за битовите отпадъци се определя по друг начин с наредба, определена от Общински съвет. Така, въпреки че количество на отпадъците бе определено, съдия Диева потвърди решение № 8/01.03.2011 г. на Дирекция местни данъци и такси с което таксата бе определена на базата на завишените за нежилищни имоти промили от данъчната оценка на обекта, което е нарушение на член 67, ал. 1 и 2 на ЗМДТ.

Тъй като в оспорваното решение на ДМДТ таксата бе определена на базата на няколкократно по-високи промили в сравнение с промилите за жилищните имоти, с неговото потвърждение съдия Здравка Диева наруши и изискването на член 8 от ЗМДТ за постигането на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните данъци и такси. Същото изискване е залегнало и в съответната общинска наредба за определяне и администриране на местните данъци и такси, но ДМДТ на общината не го спазва. Съдия Здравка Диева отказа да гледа включения в жалбата ни въпрос за пряката дискриминация, проявена от ДМДТ на Община Пловдив, изразяваща се в няколкократно по-високите промили за нежилищния имот в сравнение с промилите от данъчната оценка за жилищните имоти. Тя изпрати писмо до ръководството на АС Пловдив с искане въпроса да бъде разгледан от специализиран състав. В тази връзка припомням, че повече от година преди това бе прието Решение № 113/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което бе постановено, че определянето на ТБО на базата на по-високи промили от данъчната оценка на недвижимите нежилищни имоти в сравнение в сравнение с жилищните имоти е форма на пряка и непосредствена дискриминация според типа собственост.

p12

p13

Ръководството на Пловдивски административен съд одобри искането на съдия Диева и след нейното писмо бе образувано ново дело – 2308/2012 по описа на ПАС, със съдия Татяна Петрова, която, след едно отлагане на делото по технически причини, в открито съдебно заседание 29.11.2012 г счете , че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, че то е изяснено за и с Определение от същата дата обеща да се произнесе в законоустановения срок.

p14

p15

p16

* По време на заседанието поисках да бъде прието като доказателство по делото заключението на съдебноикономическата експертиза, съгласно което в процесния обект не се генерира отпадък нито от търговската дейност, нито от битови дейности. Съдията по делото категорично отказа. Предложението ми и отказа не са вписани в протокола.

х

х х

След това с Решение 2844/27.12.2012 г. съдия Здравка Диева потвърди оспорваното решение № 8 на ДМДТ за дължимата такса битови отпадъци без да се произнесе по същество по въпроса има ли дискриминация в него или не. Цитирам:

p17

p18

p19

х

х х

Точно три месеца след даването на ход на дело 2308, и два месеца след решението на съдия З. Диева съдия Т. Петрова с определение № 647/28.02.2013 г. постанови:

От данните по делото се установява, че между същите страни и на същото основание в Административен съд Пловдив е образувано адм.дело № 1391/2012 г. В тази връзка по делото е приложен заверен препис от протокол от с.з. проведено на 11.07.2012 г. и копие от жалбата, въз основа на която е образувано горното дело адм.дело № 1391/2012 г.

При това положение, поради наличието на образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание, жалбата ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Само за пълнота следва да се добави, че преценката на съда относно наличие на допуснато нарушение на Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/ е част от преценката му за съответствието и съобразяването на издадения административен акт с материалния закон /по аргумент от чл. 146, т. 4 от АПК/. При констатиране на нарушение на разпоредба на ЗЗД, съдът би следвало да отмени обжалвания акт, като незаконосъобразни – издадени в противоречие с материално-правни разпоредби. /В този смисъл Определение № 3508 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2696/2011 г., VII о./.

Това налага определението, с което е даден ход по същество на правния спор, да бъде отменено. 

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 7 от АПК, Пловдивският административен съд, ХVІІ състав, 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОТМЕНЯ  определението от 29.11.2012 год. за даване на ход по същество на административно-правния спор. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Д.Х. чрез Д.Н.М., и двамата с посочен в жалбата адрес ***, срещу Решение № 8 от 10.03.2012 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 2308  по описа за 2012 г.на Пловдивския административен съд.“

В крайна сметка произнасяне по същество по въпроса за дискриминацията не се появи нито в решението на съдия Диева по дело 1391, нито в определението на съдия Петрова за дело 2308, образувано от ръководството на ПАС специално по казуса дискриминация. Обжалвах с отделни частни жалби решение 2844/27.12.2012 на съдия Здравка Диева и определение 647/28.02.2013 г. на съдия Татяна Петрова.

ВАС, седмо отделение, съдебен състав Йовка Дражева – председател, членове Таня Вачева, Иван Раденков – с определение 5323/16.04.2013 по образуваното за частната ми жалба адм. дело 4423/2013 г счете че съдия Татяна Петрова е постъпила правилно и потвърди приетото от нея определение 647/28.02.2013. Цитирам:

С оспореното определение административният съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Ивана Хоусен, подадена чрез пълномощника й Димитър Митев, против Акт за установяване на задължение по декларация N 1041 от 28.12.2011 год., потвърден с решение N 8 от 01.03.2012 год. на директора на дирекция „Местни данъци и такси” към община Пловдив и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат решаващият състав е приел, че по отношение на оспорения административен акт е налице друго административно дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание, което предхожда образуваното, предвид на което е налице хипотезата на чл. 159, т. 7 от АПК за недопустимост на жалбата. Така постановеното определение е правилно.
По делото са приложени копия от жалба, въз основа на която е образувано адм. дело N 1391/2012 год. по описа на Административен съд Пловдив, както и заверен препис от протокол от проведено на 11.07.2012 год. съдебно заседание по същото дело, от които се установява, че действително пред Административен съд Пловдив, е образувано друго адм. дело N 1391/2012 год., предхождащо настоящото, между същите страни, срещу същия Акт за установяване на задължение по декларация N 1041 от 28.12.2011 год., потвърден с решение N 8 от 01.03.2012 год. на директора на дирекция „Местни данъци и такси” към община Пловдив. Няма данни междувременно производството по по-рано образуваното дело да е прекратено, напротив по същото е постановено решение N 2844 от 27.12.2012 год., както се установява от справка в деловодната система през уеб страницата на Административен съд Пловдив.
Наличието на друго дело, със същия предмет, основание и страни, което предхожда настоящето, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването съгласно чл. 159, т. 7 от АПК. Като е констатирал тази недопустимост, съдът е приложил правилно закона и определението му се явява законосъобразно.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че съдът му е отказал правосъдие, тъй като липсва произнасяне за наличието на допуснато нарушение на Закона за защита от дискриминация. Законосъобразен, в тази връзка, е изводът на административния съд, че преценката на съда за допуснато нарушение на антидискриминационното законодателство е част от преценката му за съответствието и съобразяването на издадения административен акт с материалния закон, каквато преценка е извършена в рамките на адм. дело N 1391/2012 год. по описа на Административен съд Пловдив
.“

КАЗАНО НАКРАТКО, СЪДИЯ ЗДРАВКА ДИЕВА ОТКАЗА ДА ГЛЕДА КАЗУСА ДИСКРИМИНАЦИЯ, РЪКОВОДСТВОТО НА ПАС ОБРАЗУВА НОВО ДЕЛО С № 2308, СЪДИЯ Т. ПЕТРОВА МУ ДАДЕ ХОД И ГО СЧЕТЕ ЗА ИЗЯСНЕНО, НО СЛЕД ТОЧНО ТРИ МЕСЕЦА С НОВО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТМЕНИ ПЪРВОНАЧАЛНОТО СИ ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ПРЕКРАТИ ДЕЛО 2308, А ЦИТИРАНИЯТ СЪСТАВ НА ВАС Йовка Дражева – председател, членове Таня Вачева, Иван Раденков НЕ НАМЕРИ НИЩО НЕРЕДНО В ТЕЗИ ДЕЙСТВИЯ И ПОТВЪРДИ СКАНДАЛНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 647. ОТ ТОЗИ МОМЕНТ НАТАТЪК ПРИ ВСИЧКИ СЛЕДВАЩИ ДЕЛА СЪДИИТЕ ПРИЕМАХА, ЧЕ СЛУЧАЯ Е ПРИКЛЮЧЕН Е НЕ ПОДЛЕЖИ НА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ!!

След това ВАС, седмо отделение, съдебен състав Йовка Дражева председател, Иван Раденков, Соня Янкулова – членове – с Решение 9945/02.07.2013 по образуваното за частната ми жалба адм. дело. № 1910/2013 г. потвърди и Решение 2844/27.12.2012 на съдия Здравка Диева, с което дискриминационното и нарушаващо член 8 и член 67, ал. 1 и 2 от ЗМДТ Решение № 8 на ДМДТ – Пловдив бе оставено в сила.

Кръгът се затвори и аз бях принуден без да има отпадък за сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка, следователно без поради това да съм ползвал цитираната услуга, предоставяна от община Пловдив, да платя сумата от 919,91 лв (529,01 главница и 390,90 лв лихви), определена с решение № 8 за да избегна допълнителни загуби от принудителното събиране. ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНА ДА ТЪРСЯ СПРАВЕДЛИВОСТ ПО СЪДЕБЕН РЕД ЗА РАЗГЛЕЖДАНИЯ ПЕРИОД 2006 – 2010 Г. ВЕЧЕ БЯХ ПЛАТИЛ БЕЗЛИХВЕНО 737,56 ЛЕВА.

Така завърши първият етап от борбата ми за законосъобразност и справедливост, в която оказа се напразно съм разчитал на Административния съд. Осем съдии намериха за правилно да одобрят Решение № 8 на ДМДТ на община Пловдив защото общината е създала съответните условия за ползване на цитираната услуга. Изобщо не ги трогна обстоятелството, че поради липса на отпадък в нежилищния имот не съм могъл и съответно не съм ползвал услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка. С това на практика узакониха рекета, на който бях подложен от ДМДТ на община Пловдив.

Напразна се оказа и надеждата ми, че след като повече от година преди това бе прието Решение № 113/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация, това ще послужи като опора на въпросните съдии при разглеждане на жалбата ни. Припомням, че според това решение определянето на ТБО на базата на по-високи промили от данъчната оценка на недвижимите нежилищни имоти в сравнение в сравнение с жилищните имоти е форма на пряка и непосредствена дискриминация според типа собственост. Добре ми е известно, че Комисията за защита от дискриминация е държавен орган и че съдът е независим от държавните органи, но за себе си нямам достоверно обяснение защото административните съдии избягнаха да се произнесат по същество има ли или няма проявена дискриминация в Решение № 8 на ДМДТ към община Пловдив.

х

х х

Мой познат съдия от Върховния административен съд ме посъветва, след като няма произнасяне по същество за наличието или отсъствието на дискриминационно третиране при определяне ТБО за недвижимия нежилищен имот, да се обърна с жалба до Пловдивския районен съд. В нея описах как ми е отказано правосъдие от съответните състави на ПАС и ВАС. Така започна вторият етап от съдебната сага.

Районен съд – Пловдив, съдия Миглена Площакова,ІІ граждански състав, с Определение № 12200/26.09. по образуваното във връзка с жалбата ми гр. дело 15248/2013 г отказа да се произнесе по същество по казуса за дискриминацията като прекрати делото в РС и го изпрати по компетентност отново в АС Пловдив.

Обжалвах определението на съдия М. Площакова и Окръжен съд – Пловдив VІІІ граждански състав : председател: Станислав Георгиев, членове Румяна Андреева, Михаела Лазарова, Определение 139/14.01.2014 г по частно гражданско дело 3648/2013 г. потвърди определението на съдия М. Площакова. За обжалване пред върховния касационен съд имаше изискване да ползвам адвокат, и тъй като нямах пари за адвокат не обжалвах пред ВКС. И така процедурата започна отново пред ПАС.

Пловдивски АС, ІІ отделение, ХІІ състав – председател Мариана Михайлова – с Определение 9914/16.10.2014 г.по образуваното а.х. дело 1080/2014 г.; се произнесе в кратък срок – прекрати препратеното от Окръжен съд Пловдив дело без да се произнесе налице ли е пряка дискриминация или не в оспорваното решение на ДМДТ. По конкретно в определението е записано:

Пловдивският административен съд, като обсъди процесуалните предпоставки за допустимост исковата молба, и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че така предявената искова молба е процесуално недопустима. Съображенията в тази насока са следните:

 На първо място следва в случая да се констатира, че претенцията на И.Д.Х. в частта й относно искането за отмяна на решение № 8/10.03.2012г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив относно определената такса за битови отпадъци за периода 2006г. – 2010г. като пряко дискриминационно е процесуално недопустима на следното основание.

От данните по делото се установява, че между същите страни и на същото основание в Административен съд гр.Пловдив е образувано адм.дело № 1391/2012г., приключило с Решение № 2844/27.12.2012г., с което е отхвърлена жалбата на И.Д.Х., представлявана от баща си Д.Н.М. против Акт за установяване на задължение по декларация № 1041/28.12.2011г., потвърден с решение № 8/01.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за периода 01.01.2006г. – 31.12.2010г., размер на задължението съобразно частични вноски за погасяване на дължимата такса за битови отпадъци – 529, 01 лв., лихва в размер на 390, 90 лв. /общо 919,91 лв./. Въпросното решение е било предмет на контрол пред Върховен административен съд, по повод на което е образувано адм.дело № 1910/2013г. на Върховен административен съд, Седмо отделение, по което с решение № 9945/02.07.2013г. е оставено в сила решение № 2844/27.12.2012г. на Административен съд гр.Пловдив, постановено по адм.дело № 1391/2012г.

 В административен съд гр. Пловдив по повод претенцията на Х. за наличие на дискриминационно третиране при определяне на ТБО съгласно решение № 8/10.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, е образувано и адм.дело № 2308/2012г., по което, и като е прието, че делото е образувано между същите страни и на същото основание, по които има образувано вече друго дело пред Административен съд гр.Пловдив, жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено образуваното производство с Определение № 647/28.02.2013г. Въпросното определение е обжалвано пред Върховен административен съд, като с Определение № 5323 от 16.04.2013г. по адм.дело № 4432/2013г. на Върховен административен съд, Седмо отделение е оставено в сила Определение № 647/28.02.2013г. по адм.дело № 2308/2012г. на Пловдивския административен съд.

Изложеното до тук обосновава извода, че претенцията, заявена от И.Д.Х. по настоящото дело за отмяна на решение № 8/01.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“, като пряко дискриминационно и претенциите по цитираните по-горе административни дела, по които има влезли в сила съдебни актове са идентични.

  При това положение, и поради наличието на разрешен спор с влязъл в сила съдебен акт между същите страни и на същото основание исковата претенция в тази й част ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено съгласно чл.299 от ГПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144 от АПК.

 Съгласно чл. 299, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а съобразно ал. 2 на същия член повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.“

Освен това е добавена и забележка, че е трябвало първо да обжалвам дискриминацията пред Комисията за защита от дискриминация.

В КРАЙНА СМЕТКА ПАРАДОКСАЛНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДИЯ ТАТЯНА ПЕТРОВА ПО ДЕЛО 2308/2013 г. И НЕГОВОТО ПОТВЪРЖДАВАНЕ ОТ ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ НА ВАС Йовка Дражева – председател, членове Таня Вачева, Иван Раденков – с определение 5323/16.04.2013 СЕ ОКАЗАХА УДОБЕН ФОРМАЛЕН ПОВОД ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЛОТО ОТ СЪДИЯ МАРИАНА МИХАЙЛОВА БЕЗ ПРОИЗНАСЯНЕ ПО СЪЩЕСТВО ДАЛИ Е ДОПУСНАТА ПРЯКА И НЕПОСРЕДСТВЕНА ДИСКРИМИНАЦИЯ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ТБО ЗА НЕДВИЖИМИЯ НЕЖИЛИЩЕН ИМОТ НА И.Д.Х.

Обжалвах с частна жалба до ВАС Определение 139/14.01.2014 на съдия Михайлова, но съдебен състав Андрей Икономов – председател, ДонкаЧакърова, Илиана Славовска – членове, по адм. дело 15872/2014 г. с определение № 717/21.01.2015 г. го потвърди. Имах много добро впечатление от принципността на съдия Андрей Икономов и затова бях изненадан че и той е подписал постановеното от съдия Мариана Михайлова определение. Написах му по този повод писмо. Писмен отговор не получих, а в разговор по телефона той ми каза, че не е чел делото а е подписал определението като се е доверил на съдията докладчик!!! Заяви ми, че вече нищо не може да се направи.

ТАКА С ПОРЕДЕН ОТКАЗ НА ПРАВОСЪДИЕ ЗАВЪРШИ ВТОРОТО ДЕЙСТВИЕ НА СЪДЕБНИЯ ФАРС. ЧЕТИРИ ГРАЖДАНСКИ И ЧЕТИРИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ НАМЕРИХА НАЧИН ДА НЕ СЕ ПРОИЗНЕСАТ ПО ВЪПРОСА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯТА, ДОПУСНАТА В РЕШЕНИЕ № 8 НА ДМДТ – ПЛОВДИВ.

х

х х

Налага се да се върна малко назад, за да посоча, че съдебният състав Йовка Дражева председател, Иван Раденков, Соня Янкулова – членове, който с Решение 9945/02.07.2013 по образуваното за частната ми жалба адм. дело. № 1910/2013 г. потвърди решение 2844/27.12.2012 на съдия Здравка Диева, ми вдъхна малко надежда с написаното в мотивите към Решение 9945:

Доводите на касатора в подкрепа на твърдяните отменителни основания – необоснованост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, дават основание да се приеме, че основния спор по делото е за правилността на извода на съда относно дължимостта на таксата при липса на генерирани битови отпадъци.
—————–
Проблема в случая е в това какво сочи законодателя в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ и какво приел общинския съвет в наредбата по чл. 9.
Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
И второ. Законодателят обвързал плащането на таксата с ползването на услугата.
Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота. Ползването на имота не е елемент на фактическия състав, който според законодателя поражда задължението за такса. Налице е разлика между ползване на имота по смисъла на чл. 13 ЗМДТ и ползване на услугата по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ.
Имено защото ползването на услугата е решаващия факт за дължимостта на таксата таксите за обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се дължат по силата на презумираното от закона общо ползване на тези две услуги от задължените по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ лица тогава, когато общината ги предоставя и тогава, когато имотът се намира на територията, на която ги предоставя.
Именно защото ползването на услугата е решаващият факт за дължимост на таксата за услугите сметосъбиране и сметоизвозване законодателят е посочил, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ трябва да определи реда, по който лицата, които не ползват услугата се освобождават от заплащане на такса. С оглед на контекста на спора следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ става въпрос за лица, които не ползват услугата и поради това не дължат такса за нея. Следователно макар законодателят да е употребил думата „освобождава“ в ал. 5 става въпрос за ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ установяват (декларират), че няма да ползват услугата и следователно няма да са задължени за нея лица. За никакво „освобождаване“ по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ не става въпрос, тъй като никой не може да бъде освободен от нещо, което не дължи. Освобождаването от заплащане на такса означава, че съответното лице е задължено за таксата, т.е. то е ползвател на услугата, но за него се създава субективното право да не изпълни задължението си за плащането й без от това да последват негативните последици, предвидени в закона. Законодателят е посочил, че право да освобождава задължени за такса битови отпадъци лица от заплащане на таксата има само общинският съвет.

—————————-
Въпросът е, че [община], с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
Следва изрично да се посочи, че когато става въпрос за комунална услуга, която общината предоставя по принцип на цялото население на общината, логичното и икономически обосновано изискване е тези от правните субекти, които не желаят да ползват услугата да заявят това обстоятелство преди началния момент на нейното престиране.

—————————
Принципите на съвместното съжителство, които са нормативно обективирани в изискването за предварително уведомяване, гарантират както правата на субекта, който по една или друга причина не желае да ползва предоставяната от общината услуга, така и правата на общината, която колкото предварително е по-добре информирана, толкова по-ефективно ще организира предоставянето на услугата, което неминуемо ще рефлектира и върху таксата за нея.
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение.“

Поучен от написаното в цитираните мотиви започнах от 2013 г. ежегодно да подавам декларации за отказ от услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и престанах да плащам ТБО. Ето за илюстрация една от тях:

До ръководството на

дирекция „Местни данъци и такси”

община Пловдив.

Вх. №: 15 П 110013/28.09.2015

Д Е К Л А Р А Ц И Я

от Димитър Николов Митев, ЕГН xxxxxxxxxx, като упълномощен от Ивана Димитрова Хоусен,

ЕГН xxxxxxxxxx, адрес гр. Пловдив 4002, ул. xxxxxxxxxxxxx

Уважаеми госпожи и господа,

-със съдебноикономическа експертиза, представена по административно дело 1391/2012 г. по описа на Пловдивски административен съд, бе доказано твърдяното от мен обстоятелство, че в притежавания от мен недвижим нежилищен имот, находящ се на ул. xxxxxxxxxxxxxxxxxxx в гр. Пловдив, не се генерират отпадъци;

- същевременно в решение на Върховен административен съд № 9945 по адм. дело 1910/2013 г. е записано:

… община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
Следва изрично да се посочи, че когато става въпрос за комунална услуга, която общината предоставя по принцип на цялото население на общината, логичното и икономически обосновано изискване е тези от правните субекти, които не желаят да ползват услугата да заявят това обстоятелство преди началния момент на нейното престиране. Без тази индикация за волята на съответния субект да не бъде ползвател на услугата общината не би могла да знае (поне в значителна степен със сигурност, а това ще осигури и адекватност на икономическите разчети) кои от лицата на територията на общината ще ползват услугата и кои не.
Принципите на съвместното съжителство, които са нормативно обективирани в изискването за предварително уведомяване, гарантират както правата на субекта, който по една или друга причина не желае да ползва предоставяната от общината услуга, така и правата на общината, която колкото предварително е по-добре информирана, толкова по-ефективно ще организира предоставянето на услугата, което неминуемо ще рефлектира и върху таксата за нея.
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. ”

Като имам предвид заключението на цитираната съдебноикономическа експертиза и цитираните мотиви в Решението на ВАС по дело 1910/2013, както и това, че условията на ползване на имота остават същите и за 2016 г., отново, този път за 2016 г. (за да избегна формален аргумент, че не съм подал декларация за предстоящата година)

Д Е К Л А Р И Р А М

че в следващата 2016 година, не желая и съответно няма да ползвам услугите на община Пловдив по събиране, извозване, обработка и депониране на отпадъци за нежилищния ми имот, намиращ се на ул. Константин Геров 30 в гр. Пловдив. Ако в бъдеще време начинът на ползването на нежилищния ми имот се промени по такъв начин, че в него започнат да се генерират отпадъци, ще уведомя компетентният общински орган за тази промяна.

Пловдив, С уважение:…………………………………..

28.09.2015 г. /пълномощник/

Приложение:

  1. Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен за Димитър Николов Митев.“

ДМДТ на община Пловдив обаче отказа да се съобрази с написаното в цитираните мотиви в Решение 9945 на ВАС и в отговор на моите декларации ми изпращаше образец на декларации, предвиден за имоти, който не се ползват. Освен пряката дискриминация, изразена в различните, няколкократно промили от данъчната оценка за нежилищните имоти, вече се появи и друга форма. Общината не признава подадените декларации, ако нежилищният имот се ползва. А съдът, потвърждавайки съответните актове за установяване на вземания и решения, приети от ДМДТ, фактически толерира тази форма на дискриминация. Даже и след записаното в мотивите на решение 9945: Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугата да заплати дължимите за нея такси. ВЪЗНИКВА ВЪПРОСЪТ ЗАЩО ДРУГИТЕ СЪДЕБНИ СЪСТАВИ НЕ СЕ СЪОБРАЗИХА С ЦИТИРАНОТО СТАНОВИЩЕ ОТ РЕШЕНИНЕ 9945?

Аз подавах декларации за отказ от услугата и съответно не плащах задълженията, за които ДМДТ ми изпращаше съобщения. И така се стигна до м. декември 2016 г., когато бе издаден Акт за установяване на задължение в който бяха включени като дължими сумите, начислявани от ДМДТ за целия петгодишен период. Обжалвах по административен път, но ДМДТ с решение № 7 от 22.03 2017 г. потвърди издадения преди това Акт за установяване на задължение, като задължението бе определено в завишени промили от данъчната оценка, като за нежилищен имот. А към този момент алинея (2) от ЗМДТ вече беше с нов текст: ЦИТИРАМ: (…..изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Въпреки категоричния текст на закона с Решение № 7 бе потвърден Акт за установяване на задължение с определена ТБО в промили (четири пъти по-високи от промилите за жилищните имоти) от данъчната оценка на нежилищния имот.

х

х х

НАЛОЖИ СЕ ДА ЗАПОЧНЕМ ТРЕТИ ЕТАП НА БОРБАТА НИ СРЕЩУ НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИТЕ И ДИСКРИМИНАЦИОННИ ДЕЙСТВИЯ НА ДМДТ – ОБЩИНА ПЛОВДИВ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ТБО ЗА НЕЖИЛИЩНИЯ ИМОТ НА И.Д.Х.

Обжалвах пред Пловдивски административен съд Решение № 7 като незаконосъобразно и пряко дискриминационно. Имах надежда, че предвид посоченото в цитираните мотиви от Решение № 9945 на тричленния състав на ВАС, предвид становището на вещото лице че в нежилищния имот не се генерира отпадък и предвид цитираното Решение № 113/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация, както и предвид цитирания по-горе текст на ал. 2 от член 67 на ЗМДТ Решение № 7 ще бъде отменено, но Пловдивски административен съд, петнадесети състав, съдия Любомира Несторова, с Решение № 1711/19.10.2017 г. по адм. дело № 930/2017 г. отхвърли жалбата ми и потвърди цитираното Решение на ДМДТ.

В мотивите на Решението дори е записано, че „Позоваването на констатации в заключение на вещо лице и отделни мотиви в съдебно решение от страна на жалбоподателката са най-малкото некоректни.А аз имах наивността да вярвам, че след написаното в мотивите на Решение 9945 и цитираната алинея 2 от ЗМДТ най-после ДМДТ на община Пловдив ще бъде заставена да промени образеца на декларациите, за да може да се подават такива и когато недвижимият нежилищен имот се ползва, но няма битови отпадъци, предназначени за сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка.

Заслужава да отбележа че съдия Несторова поиска да назначи вещо лице за изясняване на въпроси, по които няма спор и не се отнасят за същността на нашата жалба и по този начин да ме принуди да направя ненужни допълнителни разходи за хонорара на това вещо лице. Наложи се да подам възражение, което за щастие бе уважено. Отново (вече за трети път в досегашната история) трябваше да представя ново пълномощно от дъщеря ми, която е собственичката на имота , защото според съдия Несторова за обжалване пред ВАС такова щяло да бъде необходимо.

Позовавайки се на цитираните по-горе съдебни решения и определения по въпроса за пряката дискриминация, съдия Несторова не се произнесе по същество има ли дискриминация или не в оспорваното Решение № 7 на ДМДТ.

За пореден път подадох частна жалба , но ВАС – седмо отделение, съдебен състав с председател ТАНЯ ВАЧЕВА и членове МИРОСЛВА ГЕОРГИЕВА и ЮЛИЯ РАЕВА с Решение № 6753/07.05.2019 г.- адм. дело 1643/2018 г. две години и половина след влизането в сила на член 67, алинея 2 от ЗМДТ (Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена) ПОТВЪРДИ Решение № 1711 от 19.10. 2017 г. по адм. дело 930 по описа за 2017 г. на Административен съд Пловдив. Мотиви:

В случая касационният жалбоподател не е декларирал, че няма да ползва имота, а е декларирал, че няма да ползва услугата, тъй като от ползването на имота не се генерират отпадъци. Следователно не е изпълнена нито една от предвидените в чл. 71, т. 1 от ЗМДТ хипотези, поради което правилен и обоснован е изводът на съда за дължимостта на ТБО за компонента сметосъбиране и сметоизвозване за целия процесен период.

———————

Оплакванията за дискриминационно третиране също са неотносими. Цитираните съдебни актове на Административен съд – Пловдив, с които е прекратено съдебното производство по предявени искове от същото данъчно задължено лице за установяване на дискриминационно третиране, не са предмет на обжалване и не подлежат на съдебна проверка по настоящото дело, поради което не следва да бъдат обсъждани оплакванията на касационния жалбоподател за тяхната неправилност.
По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от делото на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК съдът следва да осъди касационния жалбоподател за заплати в полза на община Пловдив –
юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 371,67 лв. (триста седемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки), определен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1711 от 19.10.2017 г. по адм. дело № 930 по описа за 2017 г. на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА И. Хоусен от [населено място] да заплати в полза на община Пловдив разноските по водене на делото в размер на 371,67 лв. (триста седемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки).
Решението е окончателно.

Така ВАС представляван от съдебен състав с председател ТАНЯ ВАЧЕВА и членове МИРОСЛВА ГЕОРГИЕВА и ЮЛИЯ РАЕВА потвърди Решение № 7 на ДМДТ въпреки дискриминационно определеното задължение за ТБО на базата на промили от данъчната оценка, въпреки липсата на отпадък като предмет на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и въпреки влязлото в сила две и половина години преди това изменение на чл. 67 от ЗМДТ с което се забранява използването на промили от данъчната оценка за определяне на ТБО. По такъв начин цитираният състав на ВАС отказа да осъди рекета (т.е. принудата да бъде платено за недоставена услуга поради липса на смет като обект на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка) и фактически толерира пряката и непосредствена дискриминация, проявявани от Дирекция МДТ на община Пловдив при определянето на ТБО на базата на завишени промили от данъчната оценка на недвижимия нежилищен имот на Ивана Димитрова Хоусен, находящ се на ул. Константин Геров № 30 в Пловдив.

Всичко това въпреки влезлият в сила от 01.01.2017 г. нов текст на член 67, алинея 2 от ЗМДТ: „ (Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена). ЗАЩО СЪДИТЕ Л. НЕСТОРОВА, ТАНЯ ВАЧЕВА, МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА И ЮЛИЯ РУСЕВА НЕ СПАЗИХА ТАЗИ КАТЕГОРИЧНА ЗАБРАНА, ФИКСИРАНА В ЗАКОНА СЛЕД НЕЙНОТО ВЛИЗАНЕ В СИЛА!?!? КОЙ ЩЕ ЗАЩИТАВА ГРАЖДАНИТЕ ОТ ТАКЪВ ТИП СЪДИИ, КОИТО ГРУБО ПОКАЗВАТ ЗАКОНА?

.…………………………………………………………………………………………………………………..

ПП. Длъжен съм да отбележа, че след като съдия Несторова и съдебен състав с председател ТАНЯ ВАЧЕВА и членове МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА и ЮЛИЯ РАЕВА не уважиха закона за МДТ, становището на вещото лице за липса на отпадък в нежилищния имот и Решение 11382011 г. на Комисията за защита от дискриминация, след като по този начин не ни защитиха от рекета и пряката дискриминация, те не пропуснаха да уважат искането на ответника (негов представител не се яви на делото пред ВАС) и присъдиха съответно по 371 лв., общо 742 лв. юрисконсултско възнаграждение. За да се науча да не водя дела в български съд когато пенсията ми е 204 лв. месечно. И за да бъде още по-значителна нанесената ни щета от порочното незаконосъобразно решение. И за да не вярвам на становище като записаното в мотивите на Решение 9945 и цитирано по-горе: „Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.“

……………………………………………………………………………………………………………..

ЕПИЛОГ:……………………………………………………………………………………………………..

На 16 юли 2019 г. Пловдивската обществена телевизия ми даде възможност да разкажа подробно за почти десет годишната ми борба за справедливост по случая с начина на определяне на такса битови отпадъци за нежилищния имот на дъщеря ми И.Д.Х. Записът от предаването може да бъде видян Тук: https://www.youtube.com/watch?v=7F-KAiw__fI . Изпратих този запис на новоизбрания кмет на Пловдив за когото гласувах на последните избори и на новата областна управителка. От кмета не получих никакъв отговор. От областната управителка получих формален отговор в който любезно ми бяха дадени разяснения за Наредбата на общинския съвет:

и ми бяха припомнени влезлите в сила съдебни решения. По този повод изпратих второ писмо на г-жа Дани Каназирева:

Уважаема госпожо областен управител,

В подписаният от Вас отговор до мен:

  1. не видях Ваша позиция относно констатираното на 02.07.2013 г. от тричленен състав на ВАС – ЙОВКА ДРАЖЕВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДЕНКОВ, СОНЯ ЯНКУЛОВА в РЕШЕНИЕ № 9945. че

Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото непол зване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
Следва изрично да се посочи, че когато става въпрос за комунална услуга, която общината предоставя по принцип на цялото население на общината, логичното и икономически обосновано изискване е тези от правните субекти, които не желаят да ползват услугата да заявят това обстоятелство преди началния момент на нейното престиране.

…………………………

С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. ” (курсивът мой – ДМ)

Въпреки недвусмисленото становище на тричленния състав на ВАС за неизпълненото законово задължение на община Пловдив вече няколко години ДМДТ старателно отказва да се съобрази с подадените от мен декларации и ми праща съобщения за дължима ТБО на базата на много по-високи промили от данъчната оценка в сравнение с жилищните имоти.

2) не открих Ваше становище относно игнорирането в постановеното Решение № 7 от 22.03.2017г. от ДМДТ на представеното пред ПАС по дело 1391 и неоспорено от ДМДТ заключение на вещото лице, че в недвижимия нежилищен имот на И.Д.Х.не се генерира отпадък. ЗМДТ поставя на първо място изискването ТБО да бъде съобразена с количеството на отпадъка и само в случай, че е невъзможно то да бъде определено да се използва друг начин за определянето на таксата. В случая количеството е определено, но ДМДТ си позволява да игнорира истината и нарушава закона, определяйки ТБО за имота в промили от данъчната оценка. В ЗМДТ освен това е записано и изискване таксата да бъде по-справедлива, като това изискване е записано и в съответната НОАМТЦУ на общинския съвет. В случая става въпрос за нарушаване на три изисквания на закона за МДТ. Особено съм впечатлен от проявената „висша справедливост“ от страна на дирекция МДТ съгласно която за липса на отпадък е определена четири пъти по-висока такса в сравнение с таксата за жилищните имоти.

3) в предложения Ви за подпис отговор до мен също така не видях Ваше становище относно продължителната пряка и непосредствена дискриминация, прилагана с Решение № 7 от 22.03.2017г. от ДМДТ въз основа на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите. Общинският съвет на град Пловдив като орган на държавна администрация и ДМДТ многократно са информирани от мен за приетото от Комисията за защита от дискриминация (въпреки че би трябвало да знаят за него и без да ги информирам), Решение № 113 от 21.06.2011г. на Комисията за защита от дискриминация, с което практиката за изчисляване на ТБО с различни промили за жилищните и нежилищни имоти за една и съща услуга е определена като пряка и непосредствена дискриминация според типа собственост.14 административни и 4 граждански съдии „успяха“ да не се произнесат по същество за жалбите ни срещу дискриминацията. И ако съдът като орган на независимата съдебната власт не е длъжен да се съобрази с решението на КЗДискр. и формално може да си позволи да подминава този казус без да се произнесе по същество, то ОбС Пловдив би трябвало да реагира в качеството си на част от държавната администрация.

Уважаема госпожо Каназирева,

когато Ви изпратих записа от предаването по ПОТВ и касационната жалба, аз имах предвид следните положения от Закона за администрацията:

Чл. 29.(1) Областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта, който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика.

Чл. 31.(1) (Предишен текст на чл. 31 -ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Областният управител:

1. провежда държавната политика в областта, координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на областта и взаимодействието им с местната власт;

2. осигурява съответствие между националните и местните интереси, организира разработването и изпълнението на областни стратегии и програми за регионално развитие, осъществява взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация;

4. осигурява спазването на законността на територията на областта и осъществява административен контрол по изпълнението на административните актове;

5. упражнява контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация;“

и особено

Чл. 32.

(2) (Изм. -ДВ, бр. 69 от 2006 г.) Областният управител може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Той може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини в 14-дневен срок от получаването им или от сезирането му.

(3)(Изм. -ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Заповедите на областния управител по ал. 1 и 2 могат да се обжалват пред съответния административен съд.“

За мое голямо съжаление, както и за съжаление на хилядите собственици на недвижими имоти, които като мен са подложени при определянето на размера на ТБО на пряка и непосредствена дискриминация, а в случаи като описания тук при липса на отпадък и на откровен рекет, предложеният Ви за подпис отговор на моя сигнал завършва със следния текст:

p20

В цитирания отговор виждам позоваване на член 29, ал. 1 от закона за администрацията, но не виждам споменаване на валидните за случая членове 31 и 32 на същия закон. Тъжно е когато под такъв тип отговор на сигнал като подадения от мен стои подпис на Областния управител на втория град в България, а още по-тъжно ми е, когато този подпис е на доктор по конституционно право. Надявам се, че ще предприемете необходимите стъпки за изменение на НОАМТЦУ на ОбС – Пловдив в посоката, очертана от цитираното становище на ВАС и Комисията за защита от дискриминация. Цитираните законови положения от Закона за администрацията Ви дават такава възможност и право да отмените и Решение № 7/от 22.03.2017 г. на директора на дирекция МДТ като пряко дискриминационно след като нито един от съдебните състави не се е произнесъл по същество по въпроса, а е налице цитираното по-горе решение № 113 на Комисията за защита от дискриминация.

Ако прецените за необходимо да се срещнете с мен мога да Ви поднеса още факти и документи по казуса.

С уважение: Димитър Николов Митев

Пловдив, 17.12.2019 г.

Последва нов формален отговор, в който бе посочено, че вече ми е отговорено на поставените въпроси

Докато подготвях настоящия сигнал, на 17 януари получих съобщение за образувано дело при частен съдия изпълнител. Не при съответното поделение на НАП. Предполагайки, че това може да се случи, помолих съответния служител на ДМДТ да ме уведоми преди да бъде предприета такава стъпка за да заплатя доброволно съответната сума по Решение № 7 и да избегна допълнителни разходи. Получих съответно обещание в тази връзка. Обещанието не бе спазено и Дирекция местни данъци и такси, „в духа“ на законовото изискване за постигане на по-голяма справедливост при определянето и администрирането на ТБО, трябва, без да бъда предупреден, актът бе изпратено на частен съдебен изпълнител, което означава допълнителен разход от над 500 лева (почти две и половина мои пенсии) над претендираните от ДМДТ 2023 лв. ( 1563,48 лв. главница и 460,40 лв. лихва).

p21

p22

p23

p24

…………………………………………………………………………………………………………….

……………………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………………..

Искане:

Да бъде отменено Решение № 6753/07.05.2019 г.- по адм. дело 1643/2018 г. като незаконосъобразно, неправилно и пряко дискриминационно. Бих се радвал ако бъде потърсена отговорност за упоменатите съдии, които „В ИМЕТО НА НАРОДА“ не зачитат законите и практически подкрепят рекет и пряка дискриминация, осъществявани от общинските администрации в страната не само за конкретния нежилищен имот, а и върху хилядите собственици на имоти, които са подложени на пряка и непосредствена дискриминация.

……………………………………………………………………………………………………………..

19.02.2020 – ОТГОВОР от Инспектората към ВСС

……………………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………………..

Приложения:.упоменати са в текста, с който се посочват конкретните възражения срещу посочените съдебни състави и постановените от тях решения и определения.. ……………………………………………………………………………

/документи и източници, подкрепящи изложените твърдения/

1………………………………………………………………………………………………………………

……………………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………………..

…………………….. ПОДПИС:

/дата/

27.7.2018 г. Искане за актуализация на АУЗ и Отговор от ДМДТ – 27.08.2018 г.

четвъртък, ноември 1st, 2018

До госпожа Цвета Попова Директор на дирекция „Местни данъци и такси“ гр. Пловдив Копие до госпожа Савина Петкова Председател на Общински съвет гр. Пловдив

Ж А Л Б А от Димитър Николов Митев, постоянен адрес гр. Пловдив, ул. xxxxxxxxxxxxxx, тел.:xxxxxxxxxx, ЕГН xxxxxxxxxx , упълномощен от Ивана Димитрова Хоусен, ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес град Пловдив, ул. xxxxxxxxxxxxxxx във връзка със задължение, описано в издаден от ДМДТ към Община Пловдив Акт за установяване на задължение № 1041 от 18.12.2011 година.
Уважаема госпожо Попова, – не сме съгласни с постановения акт, считаме че е издаден в нарушение на Закона за местните данъци и такси (със съдебна експертиза, неоспорена от ДМДТ е установено, че в нежилищния имот на ИДХ, находящ се на ул. xxxxxxxxxxxxxxx не се генерират никакви отпадъци) защото при определено количество на отпадъците, равно на нула, ДМДТ определя ТБО в промили от данъчната оценка. Това според действащите правни норми следва да се прави при неопределено количество. С този акт от собственичката на имота се иска да заплати за непредоставена услуга. – не сме съгласни с постановения акт освен по горе посочената причина и поради това, че той е пряко дискриминационен и това не един път сме посочвали в материалите, изпращани до Вас, като сме прилагали за справка – Решение на Комисия за защита от дискриминация № 113/21.06. 2011 г. по преписка 267 /2009 г. За наше съжаление и за срам на съдебната ни система до този момент общо 12 съдии старателно избягнаха да се произнесат по същество налице ли е пряка и непосредствена дискриминация или не при определянето на ТБО от ДМДТ за нежилищния имот на ИДХ на ул.xxxxxxxxxxxxxxxx. В момента не се налага да даваме допълнителни аргументи, защото те се съдържат в касационната ни жалба до ВАС против Решение № 1711/19.10.2017г. на Административен съд Пловдив по адм.д. № 930/2017г., в което става въпрос за аналогичен казус. С тази касационна жалба ДМДТ разполага. До този момент се въздържахме да изплатим задължението за ТБО за нежилищния имот на ИДХ освен по гореизброените причини, също и защото се надявахме, че ВАС ще разгледа своевременно касационната ни жалба. За съжаление делото по подадената през ноември 2017 г. е насрочено за гледане във ВАС чак на 08.04.2019 г. Това означава, че съществува реална възможност и заплаха да се пристъпи към принудително събиране на задължението по оспорвания АУЗ № 1041 от 18.12.2011 година и да се предизвикат допълнителни загуби за собственичката на недвижимия имот ИДХ. Имайки предвид досегашното брутално погазване от страна на ДМДТ към Община Пловдив на ЗМДТ и на закона за защита от дискриминация, както и на становището на ВАС в което са посочени неправомерните действия на ДМДТ във връзка с възможността за подаване на декларации за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване, сметообработка, вече не си позволяваме лукса да очакваме от ДМДТ, че ще оттегли оспорвания от нас АУЗ № 1041 от 18.12.2011 година. В интерес на избягването на допълнителни щети от евентуално принудително събиране на задължението по този АУЗ, ще започнем погасяване на задължението и ще продължим по съдебен ред да се борим срещу нарушаването на ЗМДТ и Закона за защита от дискриминация от страна на ДМДТ към община Пловдив. Според нас за част от задължението по Акт за установяване на задължение № 1041 от 18.12.2011 година е настъпила абсолютна давност. Ето защо желаем ДМДТ да актуализира съдържанието на АУЗ № 1041 от 18.12.2011 и да ни изпрати актуализиран вариант на същия с преизчисление на дължимата главница и лихвите по нея. Това ни е необходимо във връзка със заплащане на задължението такова, каквото то следва да е към момента като се има предвид настъпилата абсолютна давност за някои от годините. След получаването на такъв актуализиран вариант на АУЗ № 1041 ще пристъпим към погасяване на задължението такова, каквото то трябва да е към този момент.
……………………………………………… Димитър Николов Митев
Пловдив 27.07.2018 година.
Приложение:
1. Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен.

ОТГОВОР ОТ ОБЩИНА ПЛОВДИВ:

Касационна жалба до ВАС и Решение на тричленен (дамски) състав на ВАС от 07.05.2019 г. включително протокол от СЗ на 08.04 2019г.

вторник, януари 30th, 2018

Чрез Административен съд гр. Пловдив До Върховен административен съд гр. София

К А С А Ц И О Н Н А Ж А Л Б А
от Ивана Димитрова Хоусен – ЕГНхххххххххх, адрес Пловдив, ул. ххххххххххх чрез Димитър Николов Митев ЕГН хххххххххх, адрес Пловдив 4002, ул. ххххххххххх– пълномощник, тел. 0888/704984, интернет адрес dimitr_mitev@abv.bg
против
Решение № 1711/19.10.2017г. на Административен съд Пловдив по адм.д. № 930/2017г.
основание: чл. 208 на АПК

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
Обжалвам горепосоченото Решение в законоустановения срок. Считам, че решението е взето в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила.
Нарушението на материалния закон се състои в несъобразяване на съда със смисъла на разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ и чл. 71 от ЗМДТ, посочващи кога не се дължи заплащане на такса смет.
Тъй като таксата за битови отпадъци не е данък, т.е. дължимостта ѝ е обвързана с предоставянето и ползването на услугата, то за задълженото лице е важно да докаже, че за съответния период на имота не са генерирани битови отпадъци и услугата не е ползвана. Доказването на фактическото негенериране на битови отпадъци и неползване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване би било доказване на отрицателен факт. А отрицателният факт е нещо, което не се е осъществило в релевантния минал времеви период. Тъй като не се е осъществил, не се е случил, отрицателният факт не е оставил материални следи, които да бъдат доказани. С оглед на това и чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК определя като предмет на доказване положителните факти. Поради тази логика на предмета на доказване законодателят, с разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ, е създал правна възможност за доказване на релевантния факт на неползване на имота. Подаването от лицето по чл. 64 ЗМДТ на предвидената в чл. 71, т. 1 ЗМДТ декларация създава презумпция за нейното неползване. Доказателствената тежест за доказването на този факт – на подаване на декларация, с оглед на чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е на задълженото лице. Наличието на подадени декларации за целия период доказва чрез презумпцията, неползване на услугата. Разпоредбите на НОАМТЦУТОП, в нарушение на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, установяват условие, което не е предвидено в закон. Сравнението на двете разпоредби – на чл. 71, т. 1 ЗМДТ и на чл. 69а, ал. 1 от Наредбата, установява недвусмислено, че условията, при които е приложима хипотезата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, са установени в закона, а разпоредбата на подзаконовия нормативен акт я допълва недопустимо с изисквания, каквито законът не е предвидил.
Употребеният от законодателя израз „се освобождават“ е непрецизен. В хипотезата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ не става въпрос за освобождаване, защото освобождаване значи дължимост на таксата, но освобождаване от нейното заплащане по една или друга причина. В хипотезата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ става въпрос за установяване на недължимост на таксата поради неползване на услугата. Но тази непрецизност на законовата норма се преодолява чрез логическото тълкуване и в случая е без правно значение.
Правилно в Решение № 7802 от 29.06.2015 г. по адм. д. № 15149/2014г. Върховният административен съд е заключил следното: „Законодателят изрично е посочил кога не се дължи такса – когато услугата не се престира или не се ползва, при спазване на законовите предпоставки – чл.71 ЗМДТ и чл.8, ал.5 ЗМДТ. Всякакви други условия са незаконосъобразни и недопустими от закона.”
За да постанови това решение:
1. Съдът е игнорирал приложено по делото заключение на Съдебно икономическа експертиза, че в недвижимия имот на ИВАНА ДИМИТРОВА ХОУСЕН не се генерират отпадъци. Игнорирал е и посочените в жалбата ми допълнителни доказателства, че от обекта не постъпват никакви отпадъци в контейнерите за сметосъбиране, разположени близо до него. Като аргумент за това игнориране съдът е записал: „Подложено е на проверка твърдението, че ползването на недвижимия имот не генерира никакви битови отпадъци, като е изпратено запитване до дирекция „Екология и управление на отпадъците“ при община Пловдив. Получен е отговор със съдържание, което се свежда до следното: ползването на даден обект предполага генериране на отпадъци, различни по код и наименование. (курсивът мой, Димитър Митев) В течение на годината собственикът на имота не може да заяви неползване на услугата, като в общината не е изграден механизъм, чрез който да бъде контролирано ползването или неползването на услугата по събиране и извозване, включително от трети лица. (Курсивът мой – ДМ) Контейнерите за смет са за общо ползване на общодостъпни места, няма механизъм за отчитане, претегляне, проследяване количеството на отпадъци, генерирани от всеки жител, съответно обект на територията на община Пловдив“.
Горецитираното становище дирекция „Екология и управление на отпадъците“ страда от съществени недостатъци, които съдът не е взел предвид (не знам по каква причина – некомпетентност, предубеденост или друго).
а) Никога в течение на няколкото години, в течение на които се води спорът, представител на споменатата дирекция, въпреки отправено искане от мен до общината, не е посещавал обекта за да се убеди на място дали дейността, извършвана в него, съдържа възможност за генериране на отпадъци. А ако има предвид отпадъците от физиологичната дейност на ползвателя, то трябва да му се напомни, че те отиват в тоалетната, съществуваща в имота, а не в контейнера за сметосъбиране, осигурен от общината. Не отива в контейнера и въздуха, който издишвам.
б) Съдът е могъл да забележи, че за констатацията на споменатата комисия „общината не е изграден механизъм, чрез който да бъде контролирано ползването или неползването на услугата по събиране и извозване, включително от трети лица“ не е виновна жалбоподателката, но страда тя, защото е принуждавана да плаща за непредоставена услуга. Посочих в жалбата си до съда, че услугата не може да бъде предоставена поради липса на обект – смет, битови отпадъци и отпадъци от търговската дейност, които да тръгнат от имота към контейнерите, които общината е разположила наблизо. Виновникът за констатираното от комисията положение е общината, но потърпевш е невинния – в случая жалбоподателката.
в)Същото съждение е в сила и за другата цитирана част от становището на комисията: „няма механизъм за отчитане, претегляне, проследяване количеството на отпадъци, генерирани от всеки жител, съответно обект на територията на община Пловдив“. За това състояние не е виновна жалбоподателката, а общинската администрация. Съдът обаче с това, че отхвърля нейната жалба, фактически осъжда невинния и поощрява многогодишното бездействие на общинския орган за управление.
г) Съдът не е намерил за необходимо да укаже на гореспоменатата комисия и на ответника, че когато не са изградени посочените механизми за проследяване на отпадъците, съществува реална възможност, във връзка с ежегодно подаваните декларации за отказ от услугите сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка, да се установи дали са налице отпадъци чрез посещение на място, в обекта. И да се потърси отговорност от подалия декларациите, ако те са с невярно съдържание. За това обаче е необходимо да е налице уважение към гражданина – данъкоплатец, който с данъците и таксите си участва в издръжката на общинския апарат и неговите комисии. И правосъдие, което да защити гражданина от бюрократичното бездушие и административен произвол.
От изложеното до тук се налага извод, че Дирекция местни данъци и такси на община Пловдив съзнателно и преднамерено отказва да се съобрази със законовото положение, че ТБО се определя в зависимост от количеството на отпадъците и въпреки че количеството в случая може да бъде определено и е определено със СИЕ, погазва залегналото в общинската наредба изискване ТБО да бъде справедлива и се опитва да налага определяне на таксата за обекта на базата на данъчната оценка.
2. Съдът е записал, че „ползването на констатации в заключение на вещо лице и отделни мотиви в съдебно решение от страна на жалбоподателката са най-малкото некоректни“(курсивът мой –ДМ). Съдът не дава разяснение в какво се състои некоректността на ползваните от жалбоподателката констатации от заключението на СИЕ и отделни мотиви от съдебното решение. В жалбата си до АС Пловдив против Решение № 7 на ДМДТ, с което се потвърждава АУЗ от 30.12.2016 година, както и в писма до директорката на дирекция Местни данъци и такси, до председателя на Общинския съвет, а също и в ежегодно подаваните от мен по пълномощие от дъщеря ми Декларации за отказ от услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка съм посочил следните „отделни мотиви“ от цитираното решение на ВАС:
„Тогава, когато имотът на лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ се намира на територия, на която общината фактически престира услугата и то не е декларирало неползване на услугата, задължението за таксата, както обосновано е приел съда, е дължимо. Ако лицето е заявило ползване на услугата по количество – таксата ще бъде определена на основата на количеството, но ако не е – ще бъде определена пропорционално на данъчната основа на имота.
И още:
„Проблема в случая е в това какво сочи законодателя в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ и какво приел общинския съвет в наредбата по чл. 9. Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не. И второ. Законодателят е обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 от ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота. Ползването на имота не е елемент на фактическия състав, който според законодателя поражда задължението за такса.
Налице е разлика между ползване на имота по смисъла на чл. 13 ЗМДТ и ползване на услугата по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Именно защото ползването на услугата е решаващият факт за дължимост на таксата за услугите сметосъбиране и сметоизвозване, законодателят е посочил, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ трябва да определи реда, по който лицата, които не ползват услугата се освобождават от заплащане на такса. С оглед на контекста на спора, следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ става въпрос за лица, които не ползват услугата и поради това не дължат такса за нея. Следователно макар законодателят да е употребил думата „освобождава“ в ал. 5 става въпрос за ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ установяват (декларират), че няма да ползват услугата и следователно няма да са задължени за нея лица. За никакво „освобождаване“ по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ не става въпрос, тъй като никой не може да бъде освободен от нещо, което не дължи. …. Законодателят е посочил, че право да освобождава задължени за такса битови отпадъци лица от заплащане на таксата има само общинският съвет. ………………………………………….
Въпросът е, че община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.“ (Навсякъде в цитираните мотиви на ВАС курсивът и подчертаните текстове са добавени от мен – ДМ).

Уважаеми върховни административни съдии, когато прочетох тези мотиви на Върховния административен съд аз разбрах в какво се състои грешката ми при предишните ми действия в търсене на справедливост при определянето на ТБО за недвижимия имот на ИВАНА ДИМИТРОВА ХОУСЕН и започнах ежегодно, считано от 2013 г., да подавам декларации за отказ от ползване на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка, следвайки указанията на ВАС и позовавайки се на заключението на СИЕ за липса на отпадък в обекта.
Живеех с надеждата, че най-после ще постигна справедливост. Надеждата ми обаче се оказа напразна илюзия. ДМДТ игнорираше подадените от мен декларации въпреки цитираните в тях мотиви на ВАС и ми изпращаше образец на декларация, който се отнася за случай, когато обектът не се ползва. Естествено не можех да подам декларация по изпращания от дирекцията образец, тъй като обектът се ползва и водоподаването, както и електрозахранването не бяха спрени. Непризнавайки декларациите ми, съответно и мотивите в решение 9945 на ВАС, дирекция МДТ ежегодно ми изпращаше съобщения за дължима такса за БО. Тези съобщения намериха обобщен израз в обжалвания АУЗ от м. 30 декември 2016 г.
Обжалвахме този АУЗ с жалба до ДМДТ, но жалбата ни бе отхвърлена с Решение № 7 на ДМДТ от 22.03.2017 г. Наложи се да обжалваме това решение пред АС Пловдив с надежда, че поне съдът ще се съобрази с мотивите на ВАС, които съм използвал като аргумент при подаване на декларациите. Тази надежда, както и надеждата, че заключението на вещото лице за липсата на отпадък в обекта, ще бъде кредитирано, също се оказа напразна илюзия, видно от постановеното решение № 1711/19.10.2017 на съдия Любомира Несторова.
В тази връзка например, в обжалваното решение на ПАС е записано цитираното по-горе твърдение за некоректност на позоваване на мотивите от решението на ВАС и се твърди:
Жалбоподателката не оспорва дължимост на таксата, включително не спори, че услугите са предоставени от общината. Във връзка с основния спор се отбелязва, че в приложимите разпоредби на ЗМДТ не е предвидена възможност за недължимост на таксата за битови отпадъци поради това, че имота не генерира отпадъци (като отпадъци се отделят или създават не от имотите, а от ползвателите на имотите). Таксата за битови отпадъци не се дължи, когато имотът не се ползва през годината или през определен период от нея, съгласно чл. 8 ал. 5 от ЗМДТ, като освобождаването от заплащането й в тази хипотезата става по ред, регламентиран в наредбата на общинския съвет по чл. 9 от ЗМДТ.
В конкретния случай се твърди ползване на имота и не се спори за предоставяна от общината услугата сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на този имот, поради което лицата по чл. 64, вр. с чл. 11 от ЗМДТ дължат такса за тези услуги. Твърденията, че от имота не се генерират отпадъци са неотносими за дължимостта на таксата.“
Да, твърди се ползване на имота, но твърдението на съда, че не СЕ СПОРИ по предоставянето от общината на услугата сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на този имот е откровена лъжа.> Спорът се състои в това, че наличието на контейнери за смет не означава, че общината е предоставила услугата сметосъбиране и сметоизвозване на този имот. Причината е банална – няма отпадък и следователно няма предмет на услугата. Разбира се това не трогва ДМДТ, а както се вижда и съдът не се интересува от този аспект на нещата и с потвърждаването на оспорваното Решение № 7 на ДМДТ постановява задължение за плащане за фактически непредоставена услуга. Налице е абсурдна позиция: „Твърденията, че от имота не се генерират отпадъци са неотносими за дължимостта на таксата.“ Съдът изобщо не се вълнува от обстоятелството, че тези твърдения отговарят на истината и следователно ползвателят на имота е принуждаван да плаща за непредоставена услуга. Защото наличието на контейнери за сметосъбиране в близост до въпросния имот не доказва по никакъв начин изнасянето на смет от имота към контейнера.
По-нататък в съдебното решение е записано: Доколкото количеството на отделените битови отпадъци по смисъла на закона – чл. 67 ал. 1 ЗМДТ, е основният критерий, въз основа на който следва да бъде определен размерът на таксата за битови отпадъци – в наредбата по чл. 9 ЗМДТ на Общински съвет Пловдив е предвидена възможност от подаване на декларация за определяне на таксата за битови отпадъци според количеството на битовите отпадъци (задължените лица, предприятията – извършваната търговска дейност – ТЗ…), съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им, в която да посочат вида и броя на съдовете за съхраняване на битовите отпадъци, които ще се ползват през годината (чл. 19, ал. 2 от Наредбата). За процесните отчетни години жалбоподателят не е подал такава декларация за имота (това обстоятелство не е спорно), поради което размерът на таксата е определен въз основа на отчетната стойност на имота – данъчната оценка. Подаването на декларация има действие за напред.“
Вярно е, че не е подавана декларация за имота с посочване вида и броя на съдовете за съхраняване на битовите отпадъци, които ще се ползват през годината. Причина за това е липсата на отпадък от една страна, а от друга страна общината предлага съдове във вид контейнери с вместимост 700 литра – тип „бобър“. При тези обстоятелства е абсурдно да се иска подаването на такава декларация, а следва да се приеме декларация за отказ от услугата, така, както е записано в мотивите на цитираното решение на ВАС В случая игнорирането на мотивите на ВАС от общината и съдия Л. Несторова напомня за поговорката „царят дава, пъдарят не дава“.
И още нещо за пълнота на изложението. В жалбите и декларациите за отказ от услугата навсякъде упоменаваме отказ от сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка. Общината обаче е поставила неправилно сметообработката на едно ниво заедно с поддържането на околната среда и иска за сметообработката да се плаща автоматично, щом тя се доставя за града, без значение дали даден обект генерира битови, търговски и т.н. отпадъци или не. С това се нарушава принципът, възприет в ЕС „замърсителят плаща“, доколкото се изисква и от тези, които не замърсяват, нямат смет, да плащат за сметообработка.

3. Съществен момент в жалбата на ИВАНА ДИМИТРОВА ХОУСЕН е желанието да бъде прекратена пряката, непосредствена и продължителна дискриминация при определянето на ТБО. По този въпрос в оспорваното решение на ПАС е записано:
„В жалбата се излагат твърдения за наличие на пряка дискриминация от община Пловдив по отношение собственика на нежилищния недвижим имот, поради определяне такса битови отпадъци в размер по-висок от този, отнасящ се до жилищните имоти. След извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че подобни възражения са направени и при обжалването на АУЗД, предмет на производството по адм. дело № 1391 от 2012г. След допълнителна служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че по повод претенция по чл. 71 от Закона за защита от дискриминация е образувано адм. дело № 1080 от 2014г. по описа на Административен съд – Пловдив, потвърдено от ВАС. Постановено е определение № 9914 от 16.10.2014г., с което е оставена без разглеждане предявената от Ивана Хоусен, (курсивът мой – ДМ)представлявана от баща си Д.М. искова молба за следните искови претенции: да бъде осъден Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за осъществяваната пряка, продължителна и преднамерена дискриминация срещу И.Д.Х. и да бъде отменено решение № 8/10.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси” при Община Пловдив, постановено по жалба на Х. от 09.01.2012г. като пряко дискриминационно; да бъде задължена Дирекция “МДТ” при Община Пловдив да определи отново дължимата ТБО за процесния имот за периода от 2006г. до 2012г. включително, да отстрани елементите на пряка, продължителна и преднамерена дискриминация чрез прилагане на промилите, които са използвани през същия период за определяне на таксата;
Съдебният състав по настоящото дело не си е дал труда да навлезе подробно в обстоятелствата, при които е постановено определение № 9914 от 16.10.2014г., поради което се налага да бъде посочено следното:
Образувано е адм. дело 1391/2012 г. по описа на ПАС въз основа на жалба на ИВАНА ДИМИТРОВА ХОУСЕН срещу Решение № 8 от 1912 г. на ДМДТ – Пловдив. В жалбата се твърди незаконосъобразност и пряка дискриминационност на това решение.
Съдията по делото Здравка Диева отказва да гледа въпроса за пряката дискриминационност на решението и с определение от 05.07.2012 г. (неподлежащо на обжалване) иска със съответни мотиви от зам.председателя на ПАС да се образува ново дело с нов докладчик от специализиран състав.
Искането на съдия Диева е уважено, за казуса пряка дискриминация е образувано ново дело 2308/2012 г. със съдия-докладчик Татяна Петрова.
На 29.11.2012 г. в открито съдебно заседание съдия Т. Петрова счита делото за изяснено и дава ход по същество.
Три месеца по-късно, на 28.02.2013 съдия Петрова постановява ново Определение 647, с което отменя първоначалното си определение за даване на ход по същество и прекратява делото. Мотив – по същия казус и между същите страни има друго дело – 1391/2012 г. С други думи казусът пряка дискриминация е изваден от първоначалното дело, но въпреки това е останал там.!!!! ТОЗИ БИСЕР В БЪЛГАРСКОТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ БИ ТРЯБВАЛО ШИРОКО ДА БЪДЕ ОГЛАСЕН И ДА БЪДЕ ОКАЗАНА НУЖНАТА ЧЕСТ НА АВТОРКАТА МУ!!!!

Два месеца преди съдия Петрова да прекрати делото за дискриминация с повторното си определение, съдия Здравка Диева с решение № 2844/27.12.2012 потвърждава атакуваното от нас Решение № 8 на ДМДТ – Пловдив и го оставя в сила въпреки че: а/по закон такса битови отпадъци (ТБО) се определя според количеството на същите; б) назначената от съда съдебно-икономическа експертиза констатира, че в недвижимия имот не се генерират отпадъци; в) ответникът не оспорва експертизата. Съдия Диева намира за справедливо при тези обстоятелства за недвижимият имот ТБО да се определя на базата на 5,5 промила от данъчната оценка, не приема да бъде определяна на базата на 1,2 промила, както е за жилищните имоти. А ако беше спазила закона, трябваше да освободи обекта от плащане на ТБО, след като в него не се генерират отпадъци.
Съществено в случая е обстоятелството, че в цитираното решение няма никакъв коментар и становище по въпроса за пряката дискриминация. Което е нормално, след като казусът е изваден от това дело и е препратен към специализиран състав. Крайният резултат от това е, че казусът пряка, непосредствена и продължителна във времето дискриминация не е разгледан нито в нарочно образуваното дело със съдия Т. Петрова, нито в делото със съдия Диева. Разбира се този резултат напълно устройва причинителите на дискриминацията.
Последва частна жалба до ВАС срещу въпросното решение на съдия Диева. Тричленен състав с председател Йовка Дражева и членове Таня Вачева и Иван Раденков също счете за справедливо, при липса на отпадък и непредоставена поради това услуга сметосъбиране, да се начислява ТБО (която трябва да е разходопокривна!!!) на базата на 5,5 промила и потвърди нейното решение с Решение № 9945 по дело 1910/2013 г.
• След като на двете инстанции не бе произнесено решение по същество за наличие или отсъствие на пряка дискриминация, подадох жалба до РС Пловдив в която подробно описах развитието на казуса в ПАС и ВАС. Последва Определение 12200 на ПРС по образуваното дело 15248/2013 г., с което ПРС не се произнесе по същество дали е налице дискриминация и случаят бе препратен „по компетентност” към ПАС.
Обжалвах пред ПОС Определението на ПРС, но с Определение 139/14.01.2014 бе потвърдено решението на първата инстанция.
Жалбата ми бе препратена към АС Пловдив и бе образувано ново дело 1080/2014 г. Този път само след една седмица съдията по делото Мариана Михайлова се произнесе с ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9914/ 16. 10. 2014 г. и прекрати делото без да се произнесе по същество.
12. ВАС с Определение 717/21.01.2015 г. и потвърди първоинстанционното определение. И така, след като жалбата ми срещу пряката дискриминация премина през 9(девет) административни и 2 (двама) граждански съдии така и не дочаках произнасяне по същество – е ли налице пряка дискриминация в атакуваното решение № 8 на ДМДТ – Пловдив или не.
13. Видно от гореизброените етапи в борбата ни срещу упражняваната пряка, непосредствена и продължителна дискриминация съдия Любомира Несторова е 12-ти поред съдия, която не пожела да се произнесе по същество дали при определянето на ТБО в акта за установяване на задължение от 30.12. 2016 г. е допусната дискриминация или не. След като няма произнасяне по същество въпросът обективно продължава да стои на дневен ред. ВЪПРОСЪТ Е ЩЕ СЕ НАМЕРИ ЛИ В СЪДИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, КОЙТО ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ С ЯСНО СТАНОВИЩЕ ПО СЪЩЕСТВО – ДОПУСНАТА ЛИ Е ПРЯКА, НЕПОСРЕДСТВЕНА И ПРОДЪЛЖИТЕЛНА ДИСКРИМИНАЦИЯ ЧРЕЗ АУЗ ОТ 30.12.2016 г. ИЛИ НЕ. .

Уважаеми върховни административни съдии, Както се вижда от гореизложените обстоятелства по дело 930/2017 г. по описа на ПАС, съдът не се е съобразил с обективната истина, не е отчел липсата на отпадъци в процесния нежилищен имот, поради което услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка, предоставяна за района, фактически не е предоставяна на собственичката на имота ИВАНА ДИМИТРОВА ХОУСЕН . Съдът не е отчел нежеланието на ДМДТ да направи проверка на място във връзка с подаваните от нас декларации за отказ от ползване на съответна услуга и да установи действителното положение след като не е оспорила заключенията на вещото лице, а е продължила дискриминационно да начислява ТБО в промили от данъчната оценка на имота, при това особено „справедливо“ с няколко пъти по-високи промили в сравнение с промилите за жилищните имоти. Може би този начин именно според съда ДМДТ и Общинския съвет в Пловдив са изпълнили приетата от тях НОАМТЦУТОП, в която изрично е записано, че ТБО трябва да е справедлива?
Само за пълнота добавям, че имотът бе закупен по данъчна оценка 22 000 лв, а година след това данъчната оценка бе завишена на 50 000 лв. Питам това каква връзка има с количеството на отпадъците, след като и в единия, и в другия случай ТБО се изчислява в промили от данъчната оценка?
Съдът в оспорваното решение не е отчел критичната оценка в мотивите на ВАС относно методиката за определяне на ТБО, не е отчел нежеланието на ДМДТ да се съобрази с нея и да направи съответни промени в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив (НОАМТЦУТОП) за да бъдат защитени правата на собствениците на недвижими имоти, които ползват тези имоти и същевременно не генерират отпадъци за сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка. Съдът се е отнесъл формално към жалбата на ИВАНА ДИМИТРОВА ХОУСЕН за упражняваната пряка, непосредствена и продължителна във времето дискриминация, намерила израз в Решение № 7 на ДМДТ с което е потвърден АУЗ от 30.12.2016 г. Посочил е, че жалбоподателят е информирал дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за съществуването на решение № 113 от 21.06.2011г. на Комисията за защита от дискриминация, с което практиката за изчисляване на ТБО с различни промили за жилищните и нежилищни имоти е определена като пряка и непосредствена дискриминация според типа собственост, но не е коментирал липсата на каквито и да било предприети стъпки от ДМДТ и Общински съвет в Пловдив за отстраняване на тази дискриминация чрез съответна промяна в НОАМТЦУТОП. С тази си позиция съдът фактически толерира дискриминационната практика на ДМДТ по посочения въпрос за различните промили с които се изчислява ТБО за жилищните и нежилищните имоти.

Уважаеми върховни административни съдии,
С оглед на гореизложеното,
М О Л Я
да отмените Решение № 1711/19.10.2017г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 930/2017 г., с което е потвърдено Решение № 7 от 22.03.2017г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, потвърждаващо Акт за установяване установяване на задължение по декларация № 939 от 30.12.2016г., издаден от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, оправомощен със Заповед № ОА-833 от 27.04.2009г. на Кмета на община Пловдив, като вместо това постановите ново, с което да отмените Решение № 7 от 22.03.2017г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, потвърждаващо Акт за установяване установяване на задължение по декларация № 939 от 30.12.2016г., издаден от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив като неправилно и незаконосъобразно.
Иска ми се да вярвам, че след като ВАС с мотивите в решение 9945 е казал „а“, т.е. е направил първата стъпка, ще каже и „б“ като отмени оспорваното съдебно решение и свързаните с него актове на ДМДТ – Пловдив. Доколкото съм информиран, зад управлението и администрирането отпадъците в Република България стоят могъщи интереси, които не са заинтересовани от промяната на сегашното състояние, при което гражданите са принуждавани да плащат ТБО и когато в обектите им не се генерират отпадъци. Надявам се, че ВАС ще има нужната воля, както и необходимата смелост, да реши казуса в съответствие с обективната истина и действащите закони.

С уважение:…………………………
Пловдив
07.12.2017 г.
Приложения:
1.Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен за Димитър Николов Митев.
2. Втори екземпляр на касационната жалба за ответника.

РЕШЕНИЕ

№ 6573
София, 07.05.2019

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЮЛИЯ РАЕВА
при секретар Маринела Цветанова
и с участието
на прокурора Владимир Йорданов
изслуша докладваното
от съдията ЮЛИЯ РАЕВА
по адм. дело № 1643/2018. Document Link Icon

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на И. Хоусен от [населено място] срещу Решение № 1711 от 19.10.2017 г. по адм. дело № 930 по описа за 2017 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 939 от 30.12.2016 г. на главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, потвърден с Решение № 7 от 22.03.2017 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив.
Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че в имота не се генерират отпадъци и тъй като таксата за битови отпадъци (ТБО) се определя в зависимост от количеството на отпадъците, то размерът на таксата е неправилно определен въз основа на данъчната оценка на имота. Счита, че съдът не е анализирал в пълнота събраните по делото доказателства, избирателно и едностранно се е позовал на някои от тях, което е довело до неправилни изводи за наличие основание за възникване на процесните задължения. Изложени са твърдения, че собственикът на имота е подал в законния срок декларации за освобождаване от ТБО за част от процесния период. Подадените от касатора декларации не били по образец, тъй като същите касаели само случаите, когато имотите не се ползват, докато в случая имотът се ползва, но при ползването му не се генерират отпадъци. Допълнително са изложени аргументи за пряка дискриминация при определяне размера на ТБО. По посочените съображения прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови решение, с което да отмени оспорения административен акт.
Ответникът – директорът на Дирекция “Местни данъци и такси“ при община Пловдив, чрез процесуалния си представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на оспорване пред административния съд е АУЗД № 939 от 30.12.2016 г. на главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив (определен като орган по приходите със Заповед № 09 ОА-833/27.04.2009 г. на кмета на общината), потвърден с Решение № 7 от 22.03.2017 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив.
Задълженията са установени, както следва:
По подадена декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) вх. № 0949582/07.04.1999 г. за 1/32 ид. ч. от 294.00 кв. м земя, 1/1 ид. ч. от търговски обект с РЗП – 26.01 кв. м и 1/1 ид. ч. от склад (търговски) с РЗП – 21.39 кв. м с партиден № 7210034570001, находящи се в гр. Пловдив, ул. „Константин Геров“ № 30, са установени задължения за ТБО за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2016 г. в общ размер на 2 023,88 лв., от които главница 1 563,48 лв. и лихви 460,40 лв.
Таксата е определена при основа, равна на данъчната оценка на имота.
Съдът е извършил проверка относно компетентността на издателя на акта, спазването на формата, процесуалния и материалния закон и е формирал извод за неговата законосъобразност. Относно основния спорен въпрос дали жалбоподателят е освободен от заплащане на ТБО, съдът е приел, че същият не е подал декларации по образец за процесните имоти за освобождаване от заплащане на ТБО, същевременно по делото са събрани доказателства, че имотите са ползвани и процесните услуги са извършвани от общината през съответните периоди.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Всяка от тези услуги има свой собствен предмет и цел. Тъй като услугите са различни по предмет и удовлетворяват различни потребности и няма законово изискване те да бъдат престирани едновременно (винаги в пакет), право на кмета на общината – чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, е да прецени кои услуги, кога и с каква честота ще бъдат предоставяни. Освен това, различни са и условията, при които не се дължи такса за тях.
Услугите обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са насочени към удовлетворяване на общите потребности, породени от съвместното съжителство в рамките на едно населено място. Поради това законодателят е приел, че общото ползване на териториите за обществено предназначение и на депа за обезвреждане в общините налага обща на всички ползватели отговорност за поддържане на необходимата чистота. Дължимостта на ТБО за тези два компонента се изключва само при условие, че тези услуги не са престирани. Видно от доказателствата по делото тези две услуги безспорно са били предоставяни и с оглед на това правилен и обоснован е изводът на съда за тяхната дължимост.
Друг е подходът на законодателя относно компонента сметосъбиране и сметоизвозване. Сметосъбирането и сметоизвозването удовлетворяват потребността от освобождаване от битови отпадъци на конкретния правен субект. Именно поради това законодателят е създал възможност правният субект да декларира предварително, че няма да ползва услугата – чл. 8, ал. 5 ЗМДТ или да определи предварително обема и честотата за ползване услугата. Тогава, когато имотът на лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ се намира на територия, на която общината фактически престира услугата и то не е декларирало неползване на услугата, задължението за таксата е дължимо. Ако лицето е заявило ползване на услугата по количество – таксата ще бъде определена на основата на количеството, но ако не е – ще бъде определена пропорционално на данъчната основа на имота. В случая декларации за процесните периоди 2011 г. и 2012 г. въобще не са подавани, а за 2013 г. декларацията е подадена след като отчетният период е започнал – едва на 23.08.2013 г. За останалите периоди – 2014 г., 2015 г. и 2016 г., съдържанието на подадените декларации не съответства на императивната законова разпоредба на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ в приложимата за 2014, 2015 и 2016 г. редакция. Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗМДТ не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. В случая касационният жалбоподател не е декларирал, че няма да ползва имота, а е декларирал, че няма да ползва услугата, тъй като от ползването на имота не се генерират отпадъци. Следователно не е изпълнена нито една от предвидените в чл. 71, т. 1 от ЗМДТ хипотези, поради което правилен и обоснован е изводът на съда за дължимостта на ТБО за компонента сметосъбиране и сметоизвозване за целия процесен период.
Цитираната съдебна практика – Решение № 7802/29.06.2015 г. по адм. д. № 15149/2014 г. на Върховния административен съд, касае оспорване на подзаконов нормативен акт, приет от Общински съвет – Добрич, който не е приложим на територията на община Пловдив, поради което не следва да се обсъжда в настоящото производство.
Оплакванията за дискриминационно третиране също са неотносими. Цитираните съдебни актове на Административен съд – Пловдив, с които е прекратено съдебното производство по предявени искове от същото данъчно задължено лице за установяване на дискриминационно третиране, не са предмет на обжалване и не подлежат на съдебна проверка по настоящото дело, поради което не следва да бъдат обсъждани оплакванията на касационния жалбоподател за тяхната неправилност.
По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от делото на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК съдът следва да осъди касационния жалбоподател за заплати в полза на община Пловдив – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 371,67 лв. (триста седемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки), определен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1711 от 19.10.2017 г. по адм. дело № 930 по описа за 2017 г. на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА И. Хоусен от [населено място] да заплати в полза на община Пловдив разноските по водене на делото в размер на 371,67 лв. (триста седемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки).
Решението е окончателно.

Печат

П Р О Т О К О Л

София, 08.04.2019 година

Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЮЛИЯ РАЕВА
при участието на секретаря Маринела Цветанова
и с участието на прокурора Владимир Йорданов
сложи на разглеждане дело № 1643 по описа за 2018 година Document Link Icon,
докладвано от съдията ЮЛИЯ РАЕВА

На поименно повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене в 11.54 часа страните се представиха така:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: И. Хоусен, редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник Д. Митев.

ОТВЕТНИКЪТ: Директор на Дирекция “Местни данъци и такси” при Община Пловдив, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

ЗА ВАП се явява прокурор Владимир Йорданов.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Пълномощник Митев: Да се даде ход на делото.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА касационната жалба на И. Хоусен срещу решение № 1711/19.10.2017 година, постановено по административно дело № 930/2017 година по описа на Административен съд – Пловдив, без приложени писмени доказателства.

ДОКЛАДВА постъпил на 18.01.2018 година в Административен съд – Пловдив писмен отговор по касационната жалба от ответника, без приложени писмени доказателства.

Пълномощник Митев: Поддържам касационната жалба. Представям молба с приложени доказателства които моля да приемете, а именно 2 броя декларации, които съм подавал до дирекция “Местни данъци и такси” при община Пловдив и съобщенията които получаваме от Общината за продължаващо дължене на таксата, въпреки, че ВАС с предишно решение потвърди, че имам право да подавам декларации и Общината трябва да ги уважи.

Прокурорът: Предоставям на съда по доказателствата.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените с молба в днешното съдебно заседание писмени доказателства, а именно два броя декларации – вх. № 17П 9714/26.09.2017 г. и вх. № 18П 12141/19.11.2018 година, с приложени съобщения, като допустими такива, по тяхната относимост съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение, счете делото за изяснено от фактическа страна и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

Пълномощник Митев: Моля да уважите касационната жалба по съображенията, изложени в нея и да отмените решението на първоинстанционния съд като незаконосъобразно. Първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон при който такса смет се определя според количеството на сметта. Вещото лице установи, че няма отпадък там. Общината не оспори заключението пред съда, не поиска друго вещо лице или тройна експертиза и независимо от това постановиха да се плаща сумата. След което се състоя дело пред Върховен административен съд, което по същество загубих, но ме интересуваше изключително важния въпрос, че такса смет не е данък, че няма относимост между ползване на обекта, и ползването на услугата е продажба, и аз на тази база вече въоръжен със становище на ВАС подавам декларации ежегодно в законния срок. Общината не ги съобразява, иска ми съответно данъците, и аз съм застрашен, трябва да ги платя, защото ще дойде съдия изпълнител и ще трябва да плащам. Вие сте 13, 14 и 15 съдии които могат да променят практиката. Досега 12 съдии отказаха да се произнесат по казуса пряка дискриминационност на самото решение на дирекция “Местни данъци” при община Пловдив. Комисията за защита от дискриминация по аналогично дело установи, че това е форма на пряка и непосредствена дискриминация според типа собственост, защото за една и съща услуга се определят различни промили. Такса смет е сметопокривна и тя зависи от количеството на сметта. По време на правителството на Станишев беше прието удвояване на данъчните такси и такса смет автоматично скочи, без каквато и да била връзка с количеството. Не е въпросът само в тази сума, която трябва да се заплати неправомерно, защото няма отпадък, неправилно ми вменяват задължение да заплащам местни данъци и такси. Пет и половина промили са абсолютно несправедливи при липса на отпадък. Не генерирам отпадък. Не е извършена за десет години никаква проверка от общината, за да ми кажат, че фалшив документ е издаден и имам отпадък и да ме накажат. Решението на Общинския съвет съм го оспорил. Има влязло в сила решение. Съдия Диева в Пловдив определи, че пряката дискриминация трябва да се гледа от специализиран състав насрочила бе дело, съдия Т. Попова даде ход по същество на делото и след три месеца отрече своето собствено определение, тъй като се съдържало в друго дело. Моля да се произнесете има ли или няма пряка дискриминация в случая, защото досега никой не се произнесе.

Прокурорът: Така подадената касационна жалба е допустима, в срок, но по същество се явява неоснователна по следните причини:
Оспореното решение е постановено и при правилно приложение на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и приложимата правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК във вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9 б ЗМДТ. Правилно съдът е преценил, че жалбоподателят не е представил достоверни доказателства за неползване на притежавания от него недвижим имот съгласно изискванията на чл. 71 от ЗМДТ, които да го освободят от дължимите ТБО. Според чл. 19, ал. 1, т. 2 от Наредба на община Пловдив, уреждаща администрирането на местните такси, собственикът е следвало да представи удостоверения за прекратяване ползване на услуги от доставчиците на ел.енергия и ВиК. Отделно е било установено, че за първите три години от проверявания период (2011-2013 год.) имотът е бил ползван от наемател. Представени са заповеди на кмета на общината, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, за определяне видовете услуги сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на територии за обществено ползване и границите на районите, в които те се предоставят. Тяхното действие се е простирало и върху процесния имот, попадащ в границите на населеното място, като общината ползва депа за неопасни отпадъци.

Пълномощник Митев (реплика): Въпросът е по същество – следва ли да не се плаща такса смет при ползване на обекта. Върховният административен съд е постановил, че такса смет не е данък, че тя се свързва не с ползане или неползване на обекта, а с ползване на услугата или не. Предмет на услугата няма, смет няма, а Общината игнорира решението на Върховния административен съд и продължава да си държи на своята Наредба. Наредбата е отменена от ВАС, като неправилна и незаконосъобразна. Постановено е решение № 7802/29.06.2015 година по административно дело № 15149/2014 година на ВАС. Това решение го цитирам във всяка декларация и Общината не го взима в предвид.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.59 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР:

ДЕКЛАРАЦИИ ЗА ОТКАЗ ОТ УСЛУГАТА СМЕТОСЪБИРАНЕ, СМЕТОИЗВОЗВАНЕ И СМЕТООБРАБОТКА, КОИТО Дирекция местни данъци и такси на община Пловдив упорито отказва да признае години наред

неделя, декември 3rd, 2017

Декларация за отказ от ползване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване.В отговор на подаваните от мен декларации ДМДТ ми изпращаше образец, който се отнася за случаи, при които нежилищния имот не се използва и изискваше съответни удостоверения за спряно подаване на вода от ВиК и спряно електрозахранване.

събота, август 24th, 2013
До ръководството на
дирекция „Местни данъци и такси”
община Пловдив.

Д Е К Л А Р А Ц И Я
от Димитър Николов Митев, ЕГН …………………., като упълномощен от Ивана Димитрова Хоусен,
ЕГН …………………, адрес гр. Пловдив 4002, ул…………………………

Уважаеми госпожи и господа,
-със съдебно икономическа експертиза, представена по административно дело 1391/2012 г. по описа на Пловдивски административен съд, бе доказано твърдяното от мен обстоятелство, че в притежавания от мен недвижим нежилищен имот, находящ се на ул. „Константин Геров” 30 в гр. Пловдив, не се генерират отпадъци;
– същевременно в решение на Върховен административен съд № 9945 по адм. дело 1910/2013 г. е записано:
„… община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
Следва изрично да се посочи, че когато става въпрос за комунална услуга, която общината предоставя по принцип на цялото население на общината, логичното и икономически обосновано изискване е тези от правните субекти, които не желаят да ползват услугата да заявят това обстоятелство преди началния момент на нейното престиране. Без тази индикация за волята на съответния субект да не бъде ползвател на услугата общината не би могла да знае (поне в значителна степен със сигурност, а това ще осигури и адекватност на икономическите разчети) кои от лицата на територията на общината ще ползват услугата и кои не.
Принципите на съвместното съжителство, които са нормативно обективирани в изискването за предварително уведомяване, гарантират както правата на субекта, който по една или друга причина не желае да ползва предоставяната от общината услуга, така и правата на общината, която колкото предварително е по-добре информирана, толкова по-ефективно ще организира предоставянето на услугата, което неминуемо ще рефлектира и върху таксата за нея.
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. ”
Като имам предвид заключението нa цитираната съдебно-икономическа експертиза и цитираните мотиви за Решението на ВАС по дело 1910/2013 г.

Д Е К Л А Р И Р А М
че в следващите години, считано от 10.08.2013 не желая и съответно няма да ползвам услугите на община Пловдив по събиране и извозване на отпадъци за нежилищния ми имот, намиращ се на ул. Константин Геров 30 в гр. Пловдив. Ако в бъдеще време начинът на ползването на нежилищния ми имот се промени по такъв начин, че в него започнат да се генерират отпадъци, ще уведомя компетентният общински орган за тази промяна.

Пловдив, С уважение:…………………………………..
12.08.2013 г. /пълномощник/

До ръководството на
дирекция „Местни данъци и такси”
община Пловдив.

Д Е К Л А Р А Ц И Я
от Димитър Николов Митев, ЕГН 4408084545, като упълномощен от Ивана Димитрова Хоусен,
ЕГН 72104570, адрес гр. Пловдив 4002, ул. Милин камък № 6

Уважаеми госпожи и господа,
-със съдебно-икономическа експертиза, представена по административно дело 1391/2012 г. по описа на Пловдивски административен съд, бе доказано твърдяното от мен обстоятелство, че в притежавания от мен недвижим нежилищен имот, находящ се на ул. „Константин Геров” 30 в гр. Пловдив, не се генерират отпадъци;
– същевременно в решение на Върховен административен съд № 9945 по адм. дело 1910/2013 г. е записано:
„… община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
Следва изрично да се посочи, че когато става въпрос за комунална услуга, която общината предоставя по принцип на цялото население на общината, логичното и икономически обосновано изискване е тези от правните субекти, които не желаят да ползват услугата да заявят това обстоятелство преди началния момент на нейното престиране. Без тази индикация за волята на съответния субект да не бъде ползвател на услугата общината не би могла да знае (поне в значителна степен със сигурност, а това ще осигури и адекватност на икономическите разчети) кои от лицата на територията на общината ще ползват услугата и кои не.
Принципите на съвместното съжителство, които са нормативно обективирани в изискването за предварително уведомяване, гарантират както правата на субекта, който по една или друга причина не желае да ползва предоставяната от общината услуга, така и правата на общината, която колкото предварително е по-добре информирана, толкова по-ефективно ще организира предоставянето на услугата, което неминуемо ще рефлектира и върху таксата за нея.
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. ”
Като имам предвид заключението на цитираната съдебно-икономическа експертиза и цитираните мотиви за Решението на ВАС по дело 1910/2013, както и това, че условията на ползване на имота остават същите и за 2015 г., отново, този път за 2015 г. (за да избегна формален аргумент, че не съм подал декларация за предстоящата година)

Д Е К Л А Р И Р А М
че в следващите години, считано от 10.08.2013 не желая и съответно няма да ползвам услугите на община Пловдив по събиране и извозване на отпадъци за нежилищния ми имот, намиращ се на ул. Константин Геров 30 в гр. Пловдив. Ако в бъдеще време начинът на ползването на нежилищния ми имот се промени по такъв начин, че в него започнат да се генерират отпадъци, ще уведомя компетентният общински орган за тази промяна.

Пловдив, С уважение:…………………………………..
31.10.2014 г. /пълномощник/

До ръководството на
дирекция „Местни данъци и такси”
община Пловдив.
15 П 110013/28.09.2015

Д Е К Л А Р А Ц И Я
от Димитър Николов Митев, ЕГН 4408084545, като упълномощен от Ивана Димитрова Хоусен,
ЕГН 72104570, адрес гр. Пловдив 4002, ул. Милин камък № 6

Уважаеми госпожи и господа,
-със съдебно-икономическа експертиза, представена по административно дело 1391/2012 г. по описа на Пловдивски административен съд, бе доказано твърдяното от мен обстоятелство, че в притежавания от мен недвижим нежилищен имот, находящ се на ул. „Константин Геров” 30 в гр. Пловдив, не се генерират отпадъци;
– същевременно в решение на Върховен административен съд № 9945 по адм. дело 1910/2013 г. е записано:
„… община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
Следва изрично да се посочи, че когато става въпрос за комунална услуга, която общината предоставя по принцип на цялото население на общината, логичното и икономически обосновано изискване е тези от правните субекти, които не желаят да ползват услугата да заявят това обстоятелство преди началния момент на нейното престиране. Без тази индикация за волята на съответния субект да не бъде ползвател на услугата общината не би могла да знае (поне в значителна степен със сигурност, а това ще осигури и адекватност на икономическите разчети) кои от лицата на територията на общината ще ползват услугата и кои не.
Принципите на съвместното съжителство, които са нормативно обективирани в изискването за предварително уведомяване, гарантират както правата на субекта, който по една или друга причина не желае да ползва предоставяната от общината услуга, така и правата на общината, която колкото предварително е по-добре информирана, толкова по-ефективно ще организира предоставянето на услугата, което неминуемо ще рефлектира и върху таксата за нея.
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. ”
Като имам предвид заключението на цитираната съдебно-икономическа експертиза и цитираните мотиви за Решението на ВАС по дело 1910/2013, както и това, че условията на ползване на имота остават същите и за 2016 г., отново, този път за 2016 г. (за да избегна формален аргумент, че не съм подал декларация за предстоящата година)

Д Е К Л А Р И Р А М
че в следващата 2016 година, не желая и съответно няма да ползвам услугите на община Пловдив по събиране, извозване, обработка и депониране на отпадъци за нежилищния ми имот, намиращ се на ул. Константин Геров 30 в гр. Пловдив. Ако в бъдеще време начинът на ползването на нежилищния ми имот се промени по такъв начин, че в него започнат да се генерират отпадъци, ще уведомя компетентният общински орган за тази промяна.

Пловдив, С уважение:…………………………………..
28.09.2015 г. /пълномощник/

Приложение:
1. Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен за Димитър Николов Митев.

До ръководството на
дирекция „Местни данъци и такси”
община Пловдив.
Вх. № 639 -20.09.2016 г.

Д Е К Л А Р А Ц И Я
от Димитър Николов Митев, ЕГН 4408084545, като упълномощен от Ивана Димитрова Хоусен,
ЕГН 72104570, адрес гр. Пловдив 4002, ул. Милин камък № 6

Уважаеми госпожи и господа,
-със съдебно-икономическа експертиза, представена по административно дело 1391/2012 г. по описа на Пловдивски административен съд, бе доказано твърдяното от мен обстоятелство, че в притежавания от Ивана Димитрова Хоусен недвижим нежилищен имот, находящ се на ул. „Константин Геров” 30 в гр. Пловдив, не се генерират отпадъци;
– същевременно в решение на Върховен административен съд № 9945 по адм. дело 1910/2013 г. е записано:
„… община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
Следва изрично да се посочи, че когато става въпрос за комунална услуга, която общината предоставя по принцип на цялото население на общината, логичното и икономически обосновано изискване е тези от правните субекти, които не желаят да ползват услугата да заявят това обстоятелство преди началния момент на нейното престиране. Без тази индикация за волята на съответния субект да не бъде ползвател на услугата общината не би могла да знае (поне в значителна степен със сигурност, а това ще осигури и адекватност на икономическите разчети) кои от лицата на територията на общината ще ползват услугата и кои не.
Принципите на съвместното съжителство, които са нормативно обективирани в изискването за предварително уведомяване, гарантират както правата на субекта, който по една или друга причина не желае да ползва предоставяната от общината услуга, така и правата на общината, която колкото предварително е по-добре информирана, толкова по-ефективно ще организира предоставянето на услугата, което неминуемо ще рефлектира и върху таксата за нея.
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. ”
Като имам предвид заключението на цитираната съдебно-икономическа експертиза и цитираните мотиви за Решението на ВАС по дело 1910/2013, както и това, че условията на ползване на имота остават същите и за 2017 г., отново, този път за 2017 г. (за да избегна формален аргумент, че не съм подал декларация за предстоящата година), в съответствие с препоръката на съда своевременно информирам общината и

Д Е К Л А Р И Р А М
че в следващата 2017 година, не желая и съответно няма да ползвам услугите на община Пловдив по събиране, извозване, обработка и депониране на отпадъци за нежилищния ми имот, намиращ се на ул. Константин Геров 30 в гр. Пловдив. Ако в бъдеще време начинът на ползването на нежилищния ми имот се промени по такъв начин, че в него започнат да се генерират отпадъци, ще уведомя компетентният общински орган за тази промяна.
ПП.
Моля да не ми изпращате (както постъпихте през 2014, 2015 и 2016 г) образец на декларация за това, че обектът не се използва и че там е спряно подаването на електрически ток и вода. Обектът се използва и поради това не може да бъде подадена такава декларация съответно с потвърждения от ВиК и ЕВН.

Пловдив, С уважение:…………………………………..
20.09.2016 г. /пълномощник/

Приложение:
1. Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен за Димитър Николов Митев.

До ръководството на
дирекция „Местни данъци и такси”
община Пловдив.

Д Е К Л А Р А Ц И Я
от Димитър Николов Митев, ЕГН 4408084545, като упълномощен от Ивана Димитрова Хоусен,
ЕГН 72104570, адрес гр. Пловдив 4002, ул. Милин камък № 6

Уважаеми госпожи и господа,
-със съдебно-икономическа експертиза, представена по административно дело 1391/2012 г. по описа на Пловдивски административен съд, бе доказано твърдяното от мен обстоятелство, че в притежавания от Ивана Димитрова Хоусен недвижим нежилищен имот, находящ се на ул. „Константин Геров” 30 в гр. Пловдив, не се генерират отпадъци;
– същевременно в решение на Върховен административен съд № 9945 по адм. дело 1910/2013 г. е записано:
„… община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
Следва изрично да се посочи, че когато става въпрос за комунална услуга, която общината предоставя по принцип на цялото население на общината, логичното и икономически обосновано изискване е тези от правните субекти, които не желаят да ползват услугата да заявят това обстоятелство преди началния момент на нейното престиране. Без тази индикация за волята на съответния субект да не бъде ползвател на услугата общината не би могла да знае (поне в значителна степен със сигурност, а това ще осигури и адекватност на икономическите разчети) кои от лицата на територията на общината ще ползват услугата и кои не.
Принципите на съвместното съжителство, които са нормативно обективирани в изискването за предварително уведомяване, гарантират както правата на субекта, който по една или друга

причина не желае да ползва предоставяната от общината услуга, така и правата на общината, която колкото предварително е по-добре информирана, толкова по-ефективно ще организира предоставянето на услугата, което неминуемо ще рефлектира и върху таксата за нея.
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. ”
Като имам предвид заключението на цитираната съдебно-икономическа експертиза и цитираните мотиви за Решението на ВАС по дело 1910/2013, както и това, че условията на ползване на имота остават същите и за 2018 г., отново, този път за 2018 г. (за да избегна формален аргумент, че не съм подал декларация за предстоящата година), в съответствие с препоръката на съда своевременно информирам общината и

Д Е К Л А Р И Р А М
че в следващата 2018 година, не желая и съответно няма да ползвам услугите на община Пловдив по събиране, извозване, обработка и депониране на отпадъци за нежилищния ми имот, намиращ се на ул. Константин Геров 30 в гр. Пловдив. Ако в бъдеще време начинът на ползването на нежилищния ми имот се промени по такъв начин, че в него започнат да се генерират отпадъци, ще уведомя компетентният общински орган за тази промяна.
ПП.
Моля да не ми изпращате (както постъпихте през 2014, 2015 и 2016 г) образец на декларация за това, че обектът не се използва и че там е спряно подаването на електрически ток и вода. Обектът се използва и поради това не може да бъде подадена такава декларация съответно с потвърждения от ВиК и ЕВН.

Пловдив, С уважение:…………………………………..
25.09.2017 г. /пълномощник/

Приложение:
1. Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен за Димитър Николов Митев.

Решение № 1711/19.10.2017 г. на Пловдивски административен съд

петък, ноември 24th, 2017

Моля този, който евентуално пожелае да прочете това решение, първо да прочете поместената по-долу жалба до Пловдивския административен съд и Уточняващата молба за да му стане ясно “справедливостта” и “законосъобразността” на постановеното решение. Не очаквах първоинстационен административен съдия в Пловдивския административен съд да игнорира становище на Върховния административен съд, но и това се случи. А с игнорирането на Решение № 113 на Комисията за защита от дискриминация вече свикнах, защото се случва не за първи път. Не знам дали ще дочакам български съдия да се произнесе дали в описания случай става въпрос за наличие на пряка дискриминация или не. До този момент вече 12 съдии избягнаха да вземат позиция по въпроса.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1711

19 .10.2017 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски административен съд, петнадесети състав, в съдебно заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

При секретаря Марияна Георгиева
Като разгледа докладваното АД № 930 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 9б, във вр. с чл. 4, ал. 1-5 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, във вр. с чл. 156 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на И.Д.Х., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, чрез пълномощника Д.Н.М., против Акт за установяване установяване на задължение по декларация № 939 от 30.12.2016г., издаден от С.П.на длъжност главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, оправомощен със Заповед № ОА-833 от 27.04.2009г. на Кмета на община Пловдив, потвърден с Решение № 7 от 22.03.2017г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, относно допълнително определени задължения за такса за битови отпадъци за 2011г. в размер на 273,82лв., за 2012г. в размер на 270,95лв., за 2013г. в размер на 259,77лв., за 2014г. в размер на 258,38лв., за 2015г. в размер на 256,99лв. и за 2016г. в размер на 243,57лв., ведно с прилежащите лихви за периода от 01.07.2011г. до 30.12.2016г. в общ размер на 460,40лв.
Жалбоподателят твърди, че административният акт, в оспорената част, е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на закона. Излага се, че таксата битови отпадъци следва да се заплаща само и единствено, когато се потребява от собственика или ползвателя на недвижимия имот. Ползването на недвижимия имот не е елемент от фактическия състав, който поражда задължението за такса ТБО, като в конкретния случай, основанието за недължимост на таксата е негенериране на каквито и да било битови отпадъци при ползването на имота. Според жалбоподателя, считано от 12.08.2013г. той подава декларации, в които заявява нежелание за ползване на услугата по сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка за следващата година, но декларациите не се вземат под внимание, тъй като към тях няма приложени документи по чл. 19в, ал. 1, т. 2 от наредба на Община Пловдив, а именно удостоверения за спиране на елекроподаването и водоподаването в недвижимия имот. Водещ критерий следва да бъде не ползването на имота, което неправилно се изисква да се удостоверява със спряно електро- и водоподаване, а желанието на ползвателя да не се ползва от услугите по сметосъбиране и сметоизвозване по други причини. Обжалваните АУЗД и потвърждаващото го решение на административни органи в Община Пловдив са в пряко противоречие с решение № 9945 от 02.07.2013г. на ВАС, Седмо отделение, постановено по адм. дело № 1910 от 2013г., съгласно мотивната част на което общината е следвало, но не е създала ред, по който лицата по чл. 64 от ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопораждащо за недължимостта на таксата значение.
Обжалваните административни актове са незаконосъобразни и на основание, че собственичката на недвижимия имот е подложена на пряка и непосредствена дискриминация. Дискриминацията се състои в това, че за една и съща услуга – сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка за нейния нежилищен имот са приложени многократно по-високи промили от данъчната стойност на имота в сравнение с промилите, въз основа на които се определя ТБО за жилищните имоти. Жалбоподателят е информирал дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за съществуването на решение № 113 от 21.06.2011г. на Комисията за защита от дискриминация, с което практиката за изчисляване на ТБО с различни промили за жилищните и нежилищни имоти е определена като пряка и непосредствена дискриминация според типа собственост.
Иска се отмяна на обжалвания акт за установяване на задължение по декларация и потвърждаващото го решение на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, намира същата за неоснователна, съответно обжалваният АУЗД за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б, във вр с чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ установяването, обезпечаването, събирането на МДТ и обжалването на свързаните с това актове се извършва по реда на ДОПК. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК.
В конкретния случай се касае за определяне на задължение за такса за битовите отпадъци по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено в самия акт за установяване на задължение по декларация.
Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите. Спазено е изискването за задължително обжалване на акта по административен ред.
Решение № 7 от 22.03.2017г. на директора на дирекция „МДТ“ при община Пловдив е връчено на жалбоподателя на 28.03.2017г., установено от известие за доставяне на л. 50, а жалбата е подадена направо в Административен съд – Пловдив с вх. № 6198 от 04.04.2017г., в законоустановения срок и от лице, притежаващо правен интерес от оспорването.
Съдът от фактическа страна установи следното:
Административното производство относно ТБО за периода 2011г. -2016г. е инициирано след извършена проверка за установяване на задължения за такса за битови отпадъци въз основа на подадена декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ.
Издаден е Акт за установяване установяване на задължения по декларация № 939 от 30.12.2016г., с който са установени задължения за ТБО за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. за притежавания от жалбоподателя недвижим имот, състоящ се от 1/32 ид.ч. от 294кв.м земя, 1/1 ид.ч. от търговски обект с РЗП 26,01кв.м и 1/1 ид.ч. от склад (търговски) с РЗП 21,39кв.м. В обжалвания административен акт са посочени данъчните оценки на недвижимия имот по години: за 2011г. – 49 939,20лв., за 2012г. – 49 415,50лв., за 2013г. – 49 153,70лв., за 2014г. – 48 891,90лв., за 2015г. – 48 630лв. и за 2016г. – 46 096,60лв.; заповедите на Кмета на община Пловдив, с които са определени границите на район „Южен“, в които има организирано събиране, извозване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване; решенията на Общински съвет – Пловдив за определяне промилите за облагане с ТБО за периода от 2011г. до 2016г. включително.
Въз основа на представените доказателства е направен извод, че недвижимият имот, намиращ се в ***попада в границите на район „Южен“, в който има организирано събиране, извозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване и не е сред изчерпателно изброените недвижими имоти, за които не е организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Изчислени са задължения за ТБО поотделно за земята и търговския обект и склада, като са съобразени размерите в промили, съгласно съответното решение на Общински съвет – Пловдив. Така задължението за ТБО за 2011г. е в общ размер на 273,82лв., за 2012г. – 270,95лв., за 2013г. – 259,77лв., за 2014г. – 258,38лв., за 2015г. – 256,99лв. и за 2016г. – 243,57лв. Изчислен е общ размер на дължимите лихви за периода от 01.07.2011г. до 31.12.2016г. в размер на 460,40лв.
В решение № 7 от 22.03.2017г. горестоящият административен орган е намерил за правилни и законосъобразни изводите на компетентния орган, издал АУЗД № 939 от 30.12.2016г. Изрично е посочено, че освобождаването от такса за битови отпадъци следва само при условие, че са налице предпоставките по чл. 71 от ЗМДТ или в случаите, предвидени в наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, която се приема от Общинския съвет. В изпълнение на разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ, с решение № 80, взето с Протокол № 6 от 04.03.2003г. Общински съвет – Пловдив е приел Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив (НОАМТЦУТОП). Съгласно разпоредбата на чл. 19в, ал. 1 т. 2 от Наредбата не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване (която представлява един от компонентите, които формират таксата за битови отпадъци) за имотите, които няма да се ползват през цялата година и данъчно задълженото лице (граждани и фирми) е подало декларация в дирекция „Местни данъци и такси“ до края на предходната година. Декларацията се придружава от следните документи, представени в заверено копие от заявителя за Община Пловдив, дирекция „Екология и управление на отпадъците“, а именно: удостоверение от В и К, удостоверяващо, че за този имот е спряно подаването на вода; удостоверение от Електроразпределение, удостоверяващо, че за този имот е спряно електрозахранването; удостоверение от Топлофикация, удостоверяващо, че за този имот е спряно топлоподаването (за случаите, когато обектът е топлофициран). Съгласно разпоредбата на чл. 19в, ал. 4 от Наредбата не се извършва освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване по чл. 19в, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата, ако имотът или част от него се ползва от съсобственик или ползвател през посочения в декларацията период или част от него, както и ако през декларирания период или част от него в имота се извършват строителни и довършителни дейности.
В решението е посочено, че са събрани допълнително доказателства за ползването на имота за търговска дейност от ЕТ “Р.– Д.М.“ през 2011г. и 2012г., като са посочени и причините, поради които не са приети като декларации по чл. 19в, ал. 1 от Наредбата подаданите от пълномощника на И.Х. декларации, в които се заявява, че имотът няма да се ползва, считано от 2014г. занапред. Това означава, че се дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване за периода от 2014г. до 2016г., тъй като не са представени доказателства, че имотът няма да се ползва през годините и до него е прекъснато електроподаването и водоподаването.
По отношение таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, дължимостта се предопределя от два кумулативни елемента: принадлежността на имота към територията на съответното населено място и предоставяне на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място. На територията на Община Пловдив е изградено „Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с. Цалапица“, в което се извозват и депонират битовите отпадъци, генерирани на територията на Община Пловдив. Община Пловдив е собственик и на „Депо за неопасни отпадъци и инсталация за биологично разграждане по закрит способ“, намиращо се в с. Шишманци, общ. Раковски. Направен е извод, че жалбоподателят дължи този компонент от таксата битови отпадъци, тъй като общината предоставя тази услуга.
Подложено е на проверка твърдението, че ползването на недвижимия имот не генерира никакви битови отпадъци, като е изпратено запитване до дирекция „Екология и управление на отпадъците“ при община Пловдив. Получен е отговор със съдържание, което се свежда до следното: ползването на даден обект предполага генериране на отпадъци, различни по код и наименование. В течение на годината собственикът на имота не може да заяви неползване на услугата, като в общината не е изграден механизъм, чрез който да бъде контролирано ползването или неползването на услугата по събиране и извозване, включително от трети лица. Контейнерите за смет са за общо ползване на общодостъпни места, няма механизъм за отчитане, претегляне, проследяване количеството на отпадъци, генерирани от всеки жител, съответно обект на територията на община Пловдив.
При съдебното обжалване на акта за установяване на задължението по декларация са приети следните писмени доказателства от страните по делото:
-от жалбоподателя: незаверени копия на решение № 7 от 22.03.2017г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив; жалба вх. № 17 СГ 15 от 23.01.2017г. до директора на дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Пловдив; акт за установяване на задължение по декларация № 939 от 30.12.2016г.; пълномощно от 02.12.2013г. (л. 8 – 34); доказателства, описани в молба на л. 124 – 125 по делото (л. 126 – 154);
-от ответника: административната преписка по издаването и обжалването на акт за установяване на задължение по декларация № 939 от 30.12.2016г., съдържаща документи, описани в молба на л. 43 – 44 (л. 45 – 101) и допълнителни доказателства, описани в молба на л. 155 – 156 (л. 157 – 324).
Съдът констатира, че по делото не е представено заверено копие на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив (НОАМТЦУТОП), но същата представлява подзаконов нормативен акт и е общодостъпна на интернет страницата на Община Пловдив.
С оглед установеното от фактическа страна Съдът формира следните правни изводи:
Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, Съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съдът намира, че обжалваният АУЗ и решение № 7 от 22.03.2017г. на директора на дирекция „МДТ“ при Община Пловдив са издадени от компетентни органи. АУЗ е издаден от компетентен орган съобразно чл. 107, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 9б, вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 3 от ЗМДТ – служител в общинската администрация по местонахождение на недвижимите имоти (С.П.на длъжност главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив), имащ правата на орган по приходите и определен за такъв със Заповед № ОА-833 от 27.04.2009г. на Кмета на Община Пловдив, в кръга на неговата материална, териториална и времева компетентност, в необходимата писмена форма. Като правни основания за издаване на акта са посочени чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 – 5 от ЗМДТ.
По делото не са спорни обстоятелствата, че жалбоподателката не е подала декларация по чл. 19, ал. 1 от Наредбата, поради което компетентният административен орган е приложил разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата и задължението за такса битови отпадъци по всички компоненти е изчислено пропорционално върху данъчната оценка на имота, в размерите, посочени в решения на Общински съвет Пловдив. Единствените подадени декларации са такива в свободен текст (не по образеца по чл. 19в от Наредбата), в които, считано от 01.01.2014г. се заявява, че собственикът на имота не желае да ползва услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обработка и депониране на отпадъци. Искането за освобождаване от заплащане на ТБО се обосновава не с неползване на имота, а с констатации в заключение на вещо лице по адм. дело № 1391 от 2012г. по описа на Административен съд – Пловдив, че икономическата дейност, която се извършва в нежилищния недвижим имот е от такова естество, че не генерира битови отпадъци. Според жалбоподателя компетентните органи в дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив не се съобразяват с мотивите в решение на ВАС, Седмо отделение, постановено по адм. дело № 1910 от 2013г., съгласно които общината не е създала ред, по който лицата по чл. 64 от ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване има правопораждащо значение за недължимостта на таксата.
Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на горестоящия административен орган относно непредставяне от жалбоподателя на изискуеми документи, удостоверяващи неползването на недвижимия имот през цялата календарна година, за която се заявява искането за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци. Тук следва да бъде посочено, че таксата битови отпадъци се състои от няколко компонента, като посредством декларацията по чл. 19в, ал. 1, т. 2 от Наредбата лицето – декларатор се освобождава от събирането на такса само за два от компонентите – сметосъбиране и сметоизвозване. От данните в събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че И.Х., чрез пълномощника си, е надлежно уведомена за документите, придружаващи декларацията по чл. 19в, ал. 1, т. 2 от Наредбата, но удостоверения за спряно електроподаване и водоподаване към недвижимия имот не са представени.
Позоваването на констатации в заключение на вещо лице и отделни мотиви в съдебно решение от страна на жалбоподателката са най-малкото некоректни. След извършена допълнителна служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че предмет на спора по адм. дело № 1391 от 2012г. по описа на Административен съд – Пловдив и адм. дело № 1910 от 2013г. по описа на Върховен административен съд е акт за установяване на задължение по декларация, с който на И.Х. са определени допълнително задължения за ТБО за нежилищен недвижим имот, намиращ се в ***, за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2010г., ведно с прилежащите лихви. В решението си първоинстанционният съд и касационната инстанция са отхвърлили като неоснователна жалбата на И.Х., след анализ на всички събрани по делото доказателства не изолирано, а в тяхната съвкупност. Заключението на вещото лице, прието в хода на съдебното производство по адм. дело № 1391 от 2012г., е обсъдено заедно със всички събрани по делото доказателства, като именно тази преценка е дала основание на решаващия съдебен състав да намери жалбата за неоснователна.
Тук е мястото да бъде направено и следното уточнение: считано от 01.01.2014г. разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, третираща въпросите за недължимост на такса битови отпадъци по отношение на всичките й компоненти, е със следното съдържание: Не се събира такса за:
-т. 1 сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота;
-т. 2 поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината;
-т. 3 обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.
Тълкуването на цитираната правна норма показва, че освобождаването от такса битови отпадъци за всички компоненти е налице само и единствено когато общината по местонахождението на имота не предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и няма съоръжения и депа за битови отпадъци и обезвреждането им. Съществува законова възможност за освобождаване от такса битови отпадъци за компонентите й сметосъбиране и сметоизвозване, в случаите когато се предоставя от общината, само и единствено за недвижими имоти, за които е заявено в нарочна декларация по образец, че няма да се ползват от собственика или ползвателя за цялата година.
В разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ се съдържа делегиране на правомощия на общинските съвети за приемане на подзаконов нормативен акт за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Не е спорно по делото, че Общински съвет – Пловдив е приел Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив (НОАМТЦУТОП), в която е посочено въз основа на какви документи следва да се приеме, че недвижимият имот, по отношение на който се иска освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, се извършва това освобождаване. Не е спорно по делото, че от страна на жалбоподателката не са подадени нито декларация по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, нито декларация по чл. 19в, ал. 1, т. 2 от Наредбата, поради което не може да се приеме, че по несъмнен начин са доказани всички обстоятелства, представляващи кумулативни предпоставки за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци, по отношение компонентите сметосъбиране и сметоизвозване.
Относно възраженията за липса на битови отпадъци следва да се отчита дефиницията по § 1, т. 7 ДР ЗМДТ: „битови отпадъци” са тези, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, дворните места, в административните, социалните и други обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговските обекти, занаятчийските дейности, предприятията, обектите за отдих и забавление, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите.
Ответникът съобразно доказателствената тежест в съдебното производство представи: заповеди за определяне на районите, в които се извършват услуги по събиране, извозване и обезвреждане в депа на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места на територията на община Пловдив; цитираните решения на общинския съвет за приемане на план-сметките и разходите за дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, депониране и обезвреждане на битовите отпадъци и чистотата на териториите за обществено ползване и определяне промилите за облагане с ТБО за процесните периоди; комплексно разрешително № 355 – НО от 11.11.2008г. на министъра на околната среда и водите за експлоатация на инсталация и съоръжения за регионално депо за неопасни отпадъци за общините Пловдив, Марица, Калояново, Стамболийски, Родопи, Перущица, Съединение, Кричим, Асеновград, Раковски, Садово, Брезово, Първомай, в землището на с. Цалапица, местност „Паша махала“ (л. 300, л. 304 – 324)
Макар да не е спорно по делото, следва да се отчете обстоятелството на местонахождението на имота в регулационните граници на гр.Пловдив, в която територия е организирано сметопочистване и сметоизвозване, конкретно в определените с посочените заповеди на кмета на Общината граници на район „Южен”.
Жалбоподателката не оспорва дължимост на таксата, включително не спори, че услугите са предоставени от общината. Във връзка с основния спор се отбелязва, че в приложимите разпоредби на ЗМДТ не е предвидена възможност за недължимост на таксата за битови отпадъци поради това, че имота не генерира отпадъци (като отпадъци се отделят или създават не от имотите, а от ползвателите на имотите). Таксата за битови отпадъци не се дължи, когато имотът не се ползва през годината или през определен период от нея, съгласно чл. 8 ал. 5 от ЗМДТ, като освобождаването от заплащането й в тази хипотезата става по ред, регламентиран в наредбата на общинския съвет по чл. 9 от ЗМДТ.
В конкретния случай се твърди ползване на имота и не се спори за предоставяна от общината услугата сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на този имот, поради което лицата по чл. 64, вр. с чл. 11 от ЗМДТ дължат такса за тези услуги. Твърденията, че от имота не се генерират отпадъци са неотносими за дължимостта на таксата.
Доколкото количеството на отделените битови отпадъци по смисъла на закона – чл. 67 ал. 1 ЗМДТ, е основният критерий, въз основа на който следва да бъде определен размерът на таксата за битови отпадъци – в наредбата по чл. 9 ЗМДТ на Общински съвет Пловдив е предвидена възможност от подаване на декларация за определяне на таксата за битови отпадъци според количеството на битовите отпадъци (задължените лица, предприятията – извършваната търговска дейност – ТЗ…), съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им, в която да посочат вида и броя на съдовете за съхраняване на битовите отпадъци, които ще се ползват през годината (чл. 19, ал. 2 от Наредбата). За процесните отчетни години жалбоподателят не е подал такава декларация за имота (това обстоятелство не е спорно), поради което размерът на таксата е определен въз основа на отчетната стойност на имота – данъчната оценка. Подаването на декларация има действие за напред.
Видно от приложените по делото решения на Общински съвет Пловдив са били одобрени план-сметките за необходимите разходи за услугите по събирането, извозването, обезвреждането в депа или други съоръжения и за поддържане чистота на териториите за обществено ползване и е определен размера на ТБО за жилищни и нежилищни имоти на граждани и предприятия, във и извън строителните граници на гр. Пловдив.
В случая е установено задължение за ТБО – за сметосъбиране и сметоизвозване; за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
Такса за чистота на териториите за обществено ползване се заплаща поради принадлежност на имота към територията на дадената община и поддържането на териториите за обществено ползване в същата от общината. Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е дължима по аргумент от чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, в случай на реално предоставяне на услугата. За преценка дали собствениците дължат такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване следва да бъде установено дали тази услуга се предоставя от общината, като относимо е дали услугата се предоставя в населеното място въобще, а не дали се предоставя спрямо конкретния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за предоставена от общината услуга, в случая по чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, за почистване на уличните платна, площадките, алеите, парковете и другите територии на населените места, предназначени за обществено ползване. Самостоятелната дължимост произтича от разпоредбата на чл. 67, ал. 4, във вр. с чл. 62 от ЗМДТ, съгласно която разпоредба таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
За услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения таксата по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ се дължи когато общината има депо. Съответно текстът предвижда освобождаване от такса ако депо не е изградено и не се поддържа от общината. В случая се установи, че община Пловдив е осигурила ползване на депо – приложените договори, разрешителни за ползване на регионалното депо в с. Цалапица, депото в с. Шишманци, комплексни разрешителни за двете депа, издадени от МОСВ на Община Пловдив. Тези данни обосновават извършване на услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. В наредбата не е предвидено освобождаване от този вид услуга, като тя също е дължима само ако е предоставена.
Не се твърди и не са представяни доказателства, че конкретната услуга не е реално извършена от Община Пловдив. Фактите от значение за реалност на услугата сочат без съмнение именно реалното й предоставяне от страна на общината.
Поради липса на конкретни възражения, не са прилагани данни в конкретика за изпълнение на договорите. Услугата по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ обхваща събиране на битовите отпадъци с транспортирането им до депото – депо е налице, същото е действащо и няма спор за събиране и транспортиране на отпадъците в депото.
На основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на услугите по чл.62 ЗМДТ, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината. От приложените по делото Заповеди на Кмета на община Пловдив за всеки от процесните периоди е видно, че на територията на общината е организирано извършване на услугите – поддържане чистота на териториите за обществено ползване; обезвреждане на битови отпадъци и събиране и извозване на битовите отпадъци.
Няма спор по делото, че имотът на жалбоподателката се намира на територията на общината и трите вида услуги са реално предоставяне. Видът на отпадъка и необходимия за целта съд за събиране на отпадъка не стоят в предмета на спора.
Такса битови отпадъци е разграничена по отделни периоди и видове задължения с оглед съотнасяне на размера към разпоредбите на чл. 67 във вр. с чл. 66 от ЗМДТ. Отделната дължимост за всеки вид услуга изисква отделното й определяне като стойностно изражение /ТБО е публично задължение поради което не е допустимо разширително тълкуване и прилагане на чл. 62 от ЗМДТ/, което е сторено в случая. От страна на жалбоподателя не се оспорват размерите на определените задължения за ТБО по компоненти и периоди, не се ангажира изготвянето на съдебно – счетоводна експертиза с такава задача, предвид на което и настоящият съдебен състав намира обжалваният АУЗД за правилен и законосъобразен.
В жалбата се излагат твърдения за наличие на пряка дискриминация от община Пловдив по отношение собственика на нежилищния недвижим имот, поради определяне такса битови отпадъци в размер по-висок от този, отнасящ се до жилищните имоти. След извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че подобни възражения са направени и при обжалването на АУЗД, предмет на производството по адм. дело № 1391 от 2012г. След допълнителна служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че по повод претенция по чл. 71 от Закона за защита от дискриминация е образувано адм. дело № 1080 от 2014г. по описа на Административен съд – Пловдив, потвърдено от ВАС. Постановено е определение № 9914 от 16.10.2014г., с което е оставена без разглеждане предявената от И.Д.Х., представлявана от баща си Д.М. искова молба за следните искови претенции: да бъде осъден Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за осъществяваната пряка, продължителна и преднамерена дискриминация срещу И.Д.Х. и да бъде отменено решение № 8/10.03.2012г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси” при Община Пловдив, постановено по жалба на Х. от 09.01.2012г. като пряко дискриминационно; да бъде задължена Дирекция “МДТ” при Община Пловдив да определи отново дължимата ТБО за процесния имот за периода от 2006г. до 2012г. включително, да отстрани елементите на пряка, продължителна и преднамерена дискриминация чрез прилагане на промилите, които са използвани през същия период за определяне на таксата; да определи ТБО за 2013г. в съответствие със заключението на СИЕ за липсата на генериран отпадък в обекта и със записаното в ЗМДТ положение, че ТБО се определя според количеството генериран отпадък; да приеме и уважи декларацията за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и съответно да отмени определената ТБО за 2014г. Доколкото по настоящото дело се излагат само твърдения в жалбата за осъществяване на пряка дискриминация по отношение собственика на нежилищния имот на жалбоподателя следва да се укаже, че евентуалната му претенция следва да бъде заявена за разглеждане в друго административно производство.
При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита съобразно отхвърлената част на жалбата. Изчислено съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към 26.10.2016г.) същото възлиза на 371,67лв. (триста седемдесет и един лев и шестдесет и седем стотинки).
Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 161, ал. 1 от ДОПК Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.Х., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, чрез пълномощника Д.Н.М., против Акт за установяване установяване на задължение по декларация № 939 от 30.12.2016г., издаден от С.П.на длъжност главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, оправомощен със Заповед № ОА-833 от 27.04.2009г. на Кмета на община Пловдив, потвърден с Решение № 7 от 22.03.2017г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, относно допълнително определени задължения за такса за битови отпадъци за 2011г. в размер на 273,82лв., за 2012г. в размер на 270,95лв., за 2013г. в размер на 259,77лв., за 2014г. в размер на 258,38лв., за 2015г. в размер на 256,99лв. и за 2016г. в размер на 243,57лв., ведно с прилежащите лихви за периода от 01.07.2011г. до 30.12.2016г. в общ размер на 460,40лв.
ОСЪЖДА И.Д.Х., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** да заплати в полза на Община Пловдив сумата в размер на 371,67лв. (триста седемдесет и един лев и шестдесет и седем стотинки), представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/

Молба уточняваща до ПАС за отказ от вещо лице

вторник, септември 19th, 2017

До административен съд гр. Пловдив – ХV- ти състав съдия Любомира Несторова председател на състава
МОЛБА УТОЧНЯВАЩА
от Димитър Николов Митев с пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен
Уважаема госпожо съдия, днес, 21.06.2017 г. се запознах с протокола от публично съдебно заседание по а.д. 930/2017 г. , състояло се на 15.06.2017 г. Във връзка със записаното в него: „Съдът намира, че за изясняване на правния спор е необходимо назначавана не СИЕ, ето защо О П Р Е Д Е Л И : НАЗНАЧАВА СИЕ, като вещото лице следва да се запознае с административната преписка, посети на място административния орган, процесния имот при необходимост и отговори на следните въпроси и задачи“: (следва изброяване на въпросите и задачите). По повод на изброените задачи заявявам, че всички въпроси и задачи, с които трябва да се занимае, да даде отговор и да реши вещото лице, НЕ СА ПРЕДМЕТ НА СПОР ПО ЦИТИРАНОТО ДЕЛО. Жалбоподателката и аз като неин пълномощник не твърдим: 1)че данъчната оценка не е определена вярно спрямо нормативните документи в това направление; 2) че не е спазена методиката на административния орган за определяне промила за облагане с такса за битови отпадъци (ТБО) по съответните решения на ОбС Пловдив за всички процесни периоди; 3) че имаме възражения спрямо математическата точност при определяне на задълженията на жалбоподателя за ТБО и съответните лихви за просрочие към дата 30.12.2016 г.; 4) че виждаме необходимост от съобразяване на евентуално внесени вноски за погасяване на дължимата такса, тъй като това вече е направено в становище на вещо лице, назначено във връзка с адм. д. № 1391/2012г. и ние не възразяваме спрямо констатираното в това становище; 5) че имаме възражения относно вярното определяне на размера на таксите за всяка услуга по отделно по реда на чл. 66 от ЗМДТ, съответно – сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци, за чистотата на териториите за обществено ползване. Нашите възражения срещу АУЗ 939/30.12.2016 г. и Решение № 7/22.03.2017 г. на ДМДТ, с което се потвърждава този АУЗ се отнасят за следното: 1) Със СИЕ от вещо лице по адм. д. № 1391/2012г е установено безспорно, че в нежилищния имот на жалбоподателката не се генерират отпадъци. ДМДТ не е оспорила това заключение, но независимо от това, въпреки изричната разпоредба на ЗМДТ Чл. 67 (1) (Предишен текст на чл. 67 – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 109 от 2001 г.,ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци (т.е. в случая при липса на отпадъци трябва да не бъде начислявана ТБО) е предпочела да приложи в цитираните АУЗ и Решение следващата алинея на ЗМДТ: (2) (Предишно изр. второ на ал. 1, т. 2 – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Освен чл. 67 на ЗМДТ е нарушен и Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.; изм., бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи:
1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;
3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.
Това е така, защото при липса на генериран отпадък в нежилищния имот на жалбоподателката услугата обективно не може да бъде предоставена и следователно няма разходи по нейното предоставяне. А от друга страна е във висша степен несправедливо при липса на предоставена услуга да се начислява такса за нейното предоставяне.
2) С цитираните АУЗ и Решение № 7 на ДМДТ жалбоподателката е подложена на пряка, непосредствена и продължителна дискриминация. Това е така, защото за една и съща услуга – сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка за нейния нежилищен имот са приложени многократно по-високи промили от данъчната стойност на имота в сравнение с промилите, въз основа на които се определя ТБО за жилищните имоти. До този момент няколко пъти съм възразявал пред ДМДТ срещу тази практика, позовавал съм се и съм информирал за съществуването на Решение № 113 от 21.06.2011г. на Комисията за защита от дискриминация, с което практиката за изчисляване на ТБО с различни промили за жилищните и нежилищните имоти е определена като пряка и непосредствена дискриминация според типа собственост. Резултат от моите настоявания няма – с оспорваните АУЗ и Решение на ДМДТ не само несправедливо се начислява ТБО за липса на отпадък, но и дискриминационно се определят по-високи промили от данъчната оценка в сравнение с данъчните промили за жилищните имоти при ЕДНА И СЪЩА УСЛУГА, като същевременно упорито се игнорират възраженията ни срещу тази дискриминационна практика. В отговорите, които получаваме от ДМДТ няма нито една дума по този въпрос. 3) Третото възражение срещу цитираните АУЗ и Решение № 7 е заради това, че с тях системно се игнорира Решение № 9945/05.07.2013 г. на ВАС по административно дело № 1910/2013г. с което ДМДТ разполага в качеството си на ответник. В него наред с другото е записано:
„Доводите на касатора в подкрепа на твърдяните отменителни основания – необоснованост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, дават основание да се приеме, че основния спор по делото е за правилността на извода на съда относно дължимостта на таксата при липса на генерирани битови отпадъци.
……………………………………………………………………………………………………………………………………….
Проблема в случая е в това какво сочи законодателя в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ и какво приел общинския съвет в наредбата по чл. 9.
Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
И второ. Законодателят обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота. Ползването на имота не е елемент на фактическия състав, който според законодателя поражда задължението за такса.
Налице е разлика между ползване на имота по смисъла на чл. 13 ЗМДТ и ползване на услугата по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ.

Именно защото ползването на услугата е решаващият факт за дължимост на таксата за услугите сметосъбиране и сметоизвозване законодателят е посочил, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ трябва да определи реда, по който лицата, които не ползват услугата се освобождават от заплащане на такса.
Въпросът е, че [община], с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. ….. Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси.“
Съобразявайки се с горе цитираните пасажи от решението на ВАС, както и със заключението на съда:
„С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение.“ считано от 2013 г. ежегодно своевременно подавах декларации за отказ от ползването на услугата, но ответникът ДМДТ, видно от приложените АУЗ и Решение № 7, упорито игнорираше цитираните становища на ВАС и настояваше да подам декларациите с придружаващи документи от ВиК и ЕВН като доказателство, че обектът не се ползва. Тъй като обектът се ползва, естествено не можеше да подам такива декларации. По този начин ДМДТ не дава възможност да се ползва законното право, изрично посочено от ВАС в цитираното решение за отказ от ползване на нежеланата услуга когато обектът се ползва.
Уважаема госпожо съдия, Предвид обстоятелството, че въпросите и задачите, възложени за отговор от вещото лице, нямат връзка с предмета и мотивите на нашата жалба до съда от една страна, а и не са оспорвани от нас от друга страна, моля да отмените назначената СИЕ като ненужна и създаваща неоправдано финансово затруднение за мен.
22.06.2017 г. Подпис:……………………………………..

Жалба срещу Акт за установяване на задължение

понеделник, януари 30th, 2017

До Директора на дирекция
„Местни данъци и такси”
Община Пловдив
Вх. № 17СГ15/23.01.2017

Ж А Л Б А
от Димитър Николов Митев, ЕГН хххххххххх, от гр. Пловдив 4002 ,ул. „хххххххххх“ х с пълномощие от Ивана Димитрова Хоусен ЕГН хххххххххх с адрес за кореспонденция България – гр. Пловдив, ул.хххххххххххх срещу „Акт за установяване на задължение по декларация № 939/30.12.2016 г.

Уважаема госпожо Директор,
не съм доволен и възразявам срещу горепосочения Акт за установяване на задължение (по-нататък само Акт).
Мотиви:
1. За 2011 година е начислена ТБО на стойност 273,82 лева. Моля същата да бъде анулирана поради изтекла давност ведно с начислената лихва.
2. По повод на подадена от мен жалба до Административен съд Пловдив
срещу начина на изчисляване на ТБО за нежилищния имот на И.Д.Х., находящ се на ул. “Константин Геров“ 30 в гр. Пловдив бе образувано АД № 1391/2012 г. и бе представена съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на експертизата бе, че в цитирания нежилищен имот не се генерират отпадъци. Това заключение не бе оспорено от ДМДТ. Съгласно закона за МДТ, би трябвало, когато количеството на отпадъците Е ОПРЕДЕЛЕНО и то е равно на 0 (нула), да не се начислява ТБО. С цитираният в началото АУЗ се иска от нас за 2012 г. да заплатим 270,95 (двеста и седемдесет лева и деветдесет и пет стотинки) ТБО. При липсата на отпадъци услугата „сметосъбиране, сметоизвозване и обработка и обезвреждане на битови отпадъци“ не е предоставена за нежилищния имот на ИДХ поради липса на предмет на услугата. При това положение не е редно да се иска заплащане за непредоставена услуга.
3. Разсъжденията по точка 2. от тази жалба се отнасят изцяло и за 2013 г., защото на ДМДТ е било известно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че в нежилищния имот на И.Д.Х. не се генерира никакъв отпадък, но бе начислена ТБО на сума 259,77 (двеста петдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки). Посочвам отново за непредоставена услуга, поради липса на предмет на услугата.
4. За формално оправдание на ДМДТ за начисляване на посочените суми за ТБО за 2012 и 2013 г. може да се използва обстоятелството, че АС Пловдив в лицето на съдия Здравка Диева (АД № 1391/2012) и ВАС в лицето на тричленен състав с председател Йовка Дражева и членове Иван Раденков и Соня Янкулова по дело 1910/2013 г. потвърдиха практиката на ДМДТ относно определяне размера на ТБО за посочения нежилищен имот за периоди преди 2011 г. Оставям потвърждаването на дължими суми за ТБО за минал период при доказана липса на генериран отпадък на съвестта на въпросните съдии. Те не се съобразиха с обстоятелството, че в хода на воденото дело в АС Пловдив ДМДТ е научила от съдебно-счетоводната експертиза, че в обекта не се генерират отпадъци и че следователно няма предмет за услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка. А ДМДТ, след като е знаела, че няма генериран отпадък в обекта, можеше да спази изискването на ЗМДТ и да не начислява ТБО, въпреки че няма индикация чрез подадена декларация за отказ от услугата, тъй като количеството на отпадъка е определено като равно на 0 (нула). В този случай съгласно ЗМДТ поради определеност на количеството на отпадъците не се налага да се прибягва към определяне на ТБО на базата на Наредба на Общинския съвет в промили от данъчната оценка на нежилищния имот.
Като имам предвид посоченото в точки 2,3 и 4 настоявам ДМДТ да отмени задълженията за ТБО за 2012 и 2013 години поради това, че услугата, за която са начислени, не е предоставена поради липса на предмет на услугата и това е било известно на Дирекцията МДТ.
5. Като страна по цитираното дело 1910/2013 г. по описа на ВАС, при съставянето на цитирания АУЗ, ДМДТ е пропуснала или съзнателно е игнорирала изключително важните становища на тричленния състав на ВАС , посочени в решение № 9945/5.7.1913.
Цитирам:
„Доводите на касатора в подкрепа на твърдяните отменителни основания – необоснованост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, дават основание да се приеме, че основния спор по делото е за правилността на извода на съда относно дължимостта на таксата при липса на генерирани битови отпадъци.“
По-нататък в посоченото решение на ВАС се посочва:
„Тогава, когато имота на лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ се намира на територия, на която общината фактически престира услугата и то не е декларирало неползване на услугата, задължението за таксата, както обосновано приел съда, е дължимо. Ако лицето е заявило ползване на услугата по количество – таксата ще бъде определена на основата на количеството, но ако не е – ще бъде определена пропорционално на данъчната основа на имота.
И още:
„Проблема в случая е в това какво сочи законодателя в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ и какво приел общинския съвет в наредбата по чл. 9.
Първо. Таксата не е данък. За нея няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ, която да сочи, че таксата се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
И второ. Законодателят обвързал плащането на таксата с ползването на услугата. Член 8, ал. 5 ЗМДТ изрично сочи, че лицата, които не ползват услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Следователно законодателят е обвързал пряко дължимостта на таксата само и единствено с ползването на услугата. Не с ползването на имота. Ползването на имота не е елемент на фактическия състав, който според законодателя поражда задължението за такса.
Налице е разлика между ползване на имота по смисъла на чл. 13 ЗМДТ и ползване на услугата по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ.
……………………………………………………………………………………………………………………………………
Именно защото ползването на услугата е решаващият факт за дължимост на таксата за услугите сметосъбиране и сметоизвозване законодателят е посочил, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ трябва да определи реда, по който лицата, които не ползват услугата се освобождават от заплащане на такса. С оглед на контекста на спора следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ става въпрос за лица, които не ползват услугата и поради това не дължат такса за нея. Следователно макар законодателят да е употребил думата „освобождава“ в ал. 5 става въпрос за ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ установяват (декларират), че няма да ползват услугата и следователно няма да са задължени за нея лица. За никакво „освобождаване“ по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ не става въпрос, тъй като никой не може да бъде освободен от нещо, което не дължи. ……………………Законодателят е посочил, че право да освобождава задължени за такса битови отпадъци лица от заплащане на таксата има само общинският съвет. ………………………………………….
Въпросът е, че община Пловдив, с наредбата си по чл. 9 ЗМДТ, е създала ред, по който лицата, които няма да ползват имотите си и поради това се презумира, че няма да ползват и услугата, ще уведомят общината за този релевантен за таксата факт. Общината обаче не е създала ред, по който лицата по чл. 64 ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване могат да я уведомят и това уведомяване да има правопоржадащо за недължимостта на таксата значение. (Разбира се при запазване възможността на общината да контролира декларираното неползване). Неизпълнението на законовото задължение на общината да създаде ред, по който да се извърша декларирането на предстоящото неползване на услугата не може по какъвто и да било начин да повлияе на правото на субекта, който не е ползвател на услугите да не заплати дължимите за нея такси. Последното, както бе вече посочено, е гарантирано от закона стига само надлежно да е уведомил общината преди началото на отчетния период.
…………………………………………………………………………………………………………….
Принципите на съвместното съжителство, които са нормативно обективирани в изискването за предварително уведомяване, гарантират както правата на субекта, който по една или друга причина не желае да ползва предоставяната от общината услуга, така и правата на общината, която колкото предварително е по-добре информирана, толкова по-ефективно ще организира предоставянето на услугата, което неминуемо ще рефлектира и върху таксата за нея.
С оглед на изложеното трябвало е касаторът да информира общината преди започване на съответния отчетен период по достатъчно ясен и недвусмислен начин, че не желае да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, за да има това уведомяване релевантно за нея значение. В случая, по делото е безспорно, че касаторът не е уведомил общината, че няма да ползва услугата сметосъбиране и сметоизвозване, поради което изводът на съда за дължимост на таксата и за тези две услуги е правилен и обоснован.
Видно от изложеното макар неудовлетвореността на касатора от съдебното решение да е резултат на несъздаването от община Пловдив на ред, по който лицата по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ да уведомяват общината, че няма да ползват услугата, за което Законът за местните данъци и такси я задължава, то липсата на уведомяване на общината преди началото на отчетния период прави извода на съда за дължимост на таксата за битови отпадъци правилен и обоснован. Това прави правилно и обжалваното съдебно решение.“
6. Съобразявайки се с цитираните моменти в решението на тричленния състав на ВАС, считано от 12.08.2013 като пълномощник на собственичката на нежилищния имот И.Д.Х. аз започнах ежегодно да подавам декларации за отказ от ползване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка съответно за 2014, 2015, 2016 и 2017 г.
В отговор на тези декларации, игнорирайки цитираните по-горе моменти от споменатото решение на ВАС, от ДМДТ ми бяха изпращани типови бланки за подаване на декларация с изискване за предоставяне на документи от ВиК и Енергоснабдяване , от които да е видно, че обектът не се ползва и че е спряно подаването на вода и електричество.
6. Ако за 2012 и 2013 г., въпреки липсата на генерирани отпадъци в нежилищния имот на И.Д.Х. , ДМДТ има формално оправдание в становището на ВАС, че няма подадени декларации за отказ от ползване на услугата по сметосъбиране, сметоизвозване и сметообработка и иска да бъде заплатена ТБО, то на какво основание ръководството на ДМДТ игнорира подаваните декларации за отказ от услугата за 2014, 2015 и 2016 г. ?
7. Като имам предвид установената със съдебно-счетоводна експертиза липса на отпадък в нежилищния имот (повтарям, неоспорена от ДМДТ), както и недвусмисленото становище на ВАС относно правото ми да подам декларация за отказ от цитираните услуги, НАСТОЯВАМ ДМДТ да се съобрази с цитираното становище на ВАС и да отмени начислените задължения за ТБО ведно със начислените лихви за 2014, 2015 и 2016 г. за посочения нежилищен имот на И. Д. Хоусен.
8. Собственичката на недвижимия имот И.Д. Хоусен живее постоянно от 2001 година със семейството си в Чешката република. Тя плаща в тази държава-членка на ЕС ТБО, включително за обезвреждане на отпадъците и поддържане на териториите. По никакъв начин не е редно тя да бъде облагана двойно и принудително да плаща за същото и в Република България, след като живее само в първата държава-членка на ЕС и не ползва положителния резултат от обезвреждането на сметта и поддържането на териториите в България. По тази причина настоявам да бъдат отменени начислените суми за обезвреждане на отпадъци и почистване на териториите, в едно с начислените лихви за целия, посочен в оспорвания АУЗ, период от 2011 до 2016 г. включително.

Госпожо Директор,
искам да вярвам, че най-после ще се съобразите с това, че в имота на И.Д.Х., не се генерират отпадъци, ще уважите цитираните становища на ВАС по дело 9945/2013 г. и ще постановите оспорвания от мен Акт за установяване на задължение № 939 от 30.12.2016 г. да бъде преработен като бъдат отменени начислените ТБО ведно с лихвите, в съответствие с посочените факти в точки 1 до 9. Необходимо е да бъде отстранена и пряката и непосредствена дискриминация според типа собственост, проявила се в това, че за нежилищния имот са начислени няколкократно по-високи ТБО чрез прилагане на по-високи промили в сравнение с промилите за жилищните имоти. Справка – Решение на Комисия за защита от дискриминация № 113/21.06. 2011 г. по преписка 267 /2009 г. Искам да вярвам, че ще ми спестите удоволствието от разглеждането на жалбата ми по съдебен ред, за което предварително благодаря.

Пълномощник на И.Д. Хоусен: Димитър Николов Митев ………………………………
Пловдив, 23.01.2017 г.
Приложение: Пълномощно от Ивана Димитрова Хоусен за Димитър Н. Митев

Писмо от Общински съвет Пловдив

вторник, февруари 16th, 2016

scan015