Archive for the ‘Статии’ Category

Интервю пред телевизия Евроком за пререгистрцията на автомобилите

събота, декември 24th, 2016

В интервюто се споменава министър-председателя. Става дума за Сергей Станишев.

Predizborni zagadki – отказана за публикуване

сряда, юли 8th, 2009

ПРЕДИЗБОРНИ ЗАГАДКИ
/Каква беше съдбата на тази статия е видно от публикуваните след нея писма и отговори/

„Административен произвол”, „опит да бъде ловена риба в мътна вода”, „унизително и пренебрежително отношение”, „едни обикновени изнудвачи”, „тъпо решение”, „невероятен корупционен модел”, „поредната управленска дивотия”,”гавра с българските граждани”, „къде отиде социалният усет на левицата?”,”едно безумие,един тормоз, една гавра срещу стотици хиляди български граждани”, „правите /хората/ на маймуни”и т.н. и т.н. Това са само част от определенията за една акция, казани при дебати в народното събрание на 16.03.2006 г. Тече вече пета предизборна кампания от този момент, но както управляващите, така и опозицията, от чиито изказвания са извадени горните цитати, въобще не споменават повода, по който са казани тези на пръв поглед силни, но много точни изрази.
Днес като че ли и на опозицията, и на управляващите, е по-изгодно да не се споменава нищо за тази акция при оценяването на управлението на тройната коалиция. Става въпрос за форсираната от правителството на Сергей Станишев по инициатива на Меглена Кунева и Пламен Орешарски кампания за пререгистриране на автомобилите и смяна на номерата им.
Един от основните мотиви в предизборната кампания на БСП за предстоящите парламентарни избори е подчертаване на компетентността на сегашния екип управляващи. Пример за фалша на това твърдение е заявлението на 15 март 2006г. на премиера Станишев в отговор на въпрос на журналист че „…държавата своевременно, в продължение на години, не си е вършила работата. Не са подменяни номера на коли, които са с регистрация от преди…”
Нито тогава, нито когато и да било по-късно до ден днешен не се намери опозиционен деец, нито журналист, който да запита компетентния премиер какъв е полезният ефект за собственика на автомобила или за обществото от смяната на един номер с друг. А смяната на милиони табели струваше стотици милиони лева. В никоя страна по света не се сменят принудително номера на автомобили, така че критиката на С. Станишев към българската държава може да бъде отнесена и към всички държави в света. Във всяка нормална държава такива думи биха означавали край на политическата кариера на съответния държавник, но не и у нас. У нас премиерът, изрекъл горепосочената глупост претендира за втори мандат.
И още един аспект на компетентността при оценка на ситуацията. В същото интервю на 15 март премиерът заяви, че няма нужда да бъде удължаван срокът за пререгистрация, който изтичаше след две седмици. На следващия ден народното събрание го „бламира” и удължи срока с „цели два месеца”. Това обаче на никого не направи впечатление. Многодневните опашки пред пунктовете на КАТ продължиха и към 28 май 2006 г. официално бе съобщено за 608 013 автомобила със сменени номера. Принудителната смяна продължи и към 1.10.2006 г. официално бе съобщено, че служебно е прекратена регистрацията на повече от 1 милион и 250 хиляди автомобила със стара регистрация. Смяната все още продължава. Това е блестящо свидетелство за некомпетентност при определяне на срокове в съответствие с капацитета на КАТ, както и свидетелство за създаване на идеална корупционна обстановка.
Премиерът, членове на правителството и депутати от управляващата коалиция многократно внушаваха , че смяната на номерата е изискване на ЕС. Най-директно тази лъжа изказа замминистърът на вътрешните работи Камен Пенков в интервю за централен столичен всекидневник на 26.2.2008 г. : „България е изпълнила коректно директивата на Европейския съюз за подмяна на номерата на колите и настоящите напълно съответстват на стандартите на съюза”. С това доцент Камен Пенков постигна 2 в 1 – в едно изречение две лъжи, тъй като няма такава наредба на ЕС а табелите, които бяха натрапени на гражданите, не съответстват на стандартите на съюза, посочени в Регламент 2411 от 03.11.1998 г.
Защо управляващите излъгаха, че смяната е изискване на ЕС? Защо опозицията мълчи за тази лъжа?
Управляващите внушаваха, че смяната на номерата е начинът да се изпълни изискване на ЕС за постигане на 90% ниво на застрахованост със застраховка ГО. Когато например Хр. Кирчев от ОДС заяви в парламента, че не е този начинът за сключването на застраховка ГО, М. Миков, тогава председател на ПГ на КБ си позволи странния въпрос: „като не е този начинът, кой е тогава?” Не знаеше ли този юрист, че в Закона за движение по пътищата има член 171, в който е записано, че МПС, управлявано без сключена застраховка ГО се спира от движение до сключването на такава?
Защо правителството реши да постига ниво на застрахованост чрез скъпо струваща и ненужна смяна на номерата, а не използва законовия текст за тази цел? Защо реши да натрапи смяна на номерата и да прекара всички автомобилисти през иглените уши на КАТ, а не предпочете контролът да бъде съсредоточен върху наличието на застраховка и да използва огромния апарат от застрахователни компании с хилядите техни брокери? Щеше ли тогава да има опашки, корупция и загуби при изпълнение изискването на ЕС ? Защо опозицията не осъди тази практика нито един път след дебата на 16 март 2006 г. в парламента? В мнозинството от хората съществува неправилното убеждение, че по този начин правителството е искало да понапълни бюджета. Приходите от пререгистрацията не отидоха в бюджета, но дори и да бяха отишли, разходите и загубите от пререгистрацията многократно ги надвишават. Защо опозицията не направи нищо за разясняването на този проблем?
България редовно е критикувана от ЕС за сериозни проблеми в областта на правосъдието и вътрешния ред. В тази връзка се налага да се припомни, че в края на 2005 г. бе приет новият Закон за националната стандартизация. В него е записано, че стандартите в Република България се прилагат доброволно. Само два-три месеца след това правителството забрави за това законово положение и подложи на масиран натиск стотици хиляди собственици на автомобили да сменят номерата, защото не отговаряли на новия стандарт. Защо например за хранителните продукти стандартите се прилагат доброволно, а за табелите те бяха задължителни? Освен това стандартите се приемат и действат за напред, а нямат обратно действие. Не и за автомобилните табели обаче! Защо управляващите си позволиха да игнорират закона? Защо опозицията мълчи по този въпрос?
Днес правителството хвали, а опозицията критикува министъра на финансите Пламен Орешарски. Както хвалбите, така и критиката обаче не стигат до следните елементарни, но съществени въпроси:
– През цялата 2006 г. в чакане за смяна на номерата, както и за първа регистрация на новозакупени автомобили бяха загубени в унизителни опашки минимум три милиона работни дни. При тогавашната производителност от около 65 лв. брутен вътрешен продукт на един зает в икономиката, това означава загуба от непроизведен продукт за около 200 милиона лева. Днес никой не поставя въпроса за политическата и наказателна отговорост на министъра на финансите и правителството като цяло за тази загуба. На този фон е показателно, че правителството на С. Станишев, парадиращо с грижата си за пенсионерите, отдели през 2006г. за противоинфлационна индексация на пенсиите сума три пъти по-малка от размера на тази загуба. Тъжно е, че опозицията мълча и не направи тази съпоставка.
Загубите на работно време и съответно по-малко произведен продукт бяха съчетани с разход на милиони левове за смяна на номерата на държавните автомобили, за преоборудване на пунктовете на КАТ във връзка с провеждане на пререгистрацията, за извънреден труд на служителите в КАТ и т.н. и т.н.
Същевременно смяната на номерата на автомобилите означаваше изземване от собствениците им на десетки милиони лева, които при равни други условия биха били употребени за каране на автомобилите, следователно биха носили акциз в бюджета за ползваното гориво. Смяната на номерата доведе до намален приход от акциз в бюджета за милиони левове, но това не трогна министъра на финансите.
В тазгодишните кампании за евродепутати и за депутати в националния парламент един от акцентите на БСП бе критиката срещу Бойко Борисов за това, че не уважава пенсионерите и циганите, като ги нарекъл в свое изказване „материал”. Оставям настрана, че избирателите бяха допълнително манипулирани като на неформалния лидер на ГЕРБ бяха приписвани думи като „лош”и „кофти”.
По този повод никой не се сети да попита управляващите дали беше израз на уважение принуждаването на българските граждани единствени в света да платят повторно за регистрация на автомобилите си? Дали беше израз на уважение осигуряването за това повторно заплащане на многодневни опашки, при които имаше дори смъртен случай? Дали е израз на уважение към българските граждани обстоятелството, че в Германия регистрацията на един автомобил струва 21 лева, а у нас цената вече е 70 лева като според министър Миков тя е ниска?
БСП винаги парадира със социалната ориентираност на политиката си. В тази връзка никой не иска да я затрудни и да попита представителите й какво социално имаше в принуждаването на десетките хиляди пострадали от наводненията през есента на 2005 г. вместо да се грижат за ликвидиране на щетите да чакат по няколко дни пред КАТ за да регистрират повторно автомобилите си?
НДСВ и лидерът им имат претенции че са носители на европейските ценности у нас. Защо никой не ги попита беше ли принудителната повторна регистрация на автомобилите в съответствие с тези ценности? Никой не попита и ДПС дали смяната на номерата беше форма на защита на правата и свободите на гражданите. Никой не попита и депутатите от коалиция Атака, демонстриращи навсякъде своята опозиционност, защо, когато на 16 март 2006 г. в народното събрание се обсъждаше предложението на М. Христов за отмяна на пререгистрацията на автомобилите, те предпочетоха да гласуват заедно с управляващите против това предложение. С тяхна помощ то бе отхвърлено.
Депутатите и министрите полагат клетва, че във всичките си действия ще се ръководят от интересите на народа. За съжаление дори в предизборна обстановка, когато борбата между политическите сили е най-остра, никой от опозицията не задава простия въпрос – беше ли единствената в света повторна регистрация на милиони автомобили в интерес на народа? И ако не беше, а това определено е така, защо не се постави въпрос за отговорност на парламентарното мнозинство и правителството за нарушаване на положената клетва?
Дано някой се сети поне за думите на Филип Димитров казани на цитираното заседание на парламента на 16 март 2006 г. : „Дами и господа, ние със сигурност ще дължим извинение на българската нация за това, че в продължение на три месеца сме търпели един такъв в крайна сметка административен произвол”. А произволът продължи и след трите месеца, при това не само с уникалната пререгистрация на автомобилите.

Лондон, 25.0602009 г. Димитър Н. Митев, е-mail:dimitr_mitev@abv.bg
ПП.
Авторът на този текст съзнателно отказа да смени табелите на автомобила си.Поради това през 2007 и 2008 г. два пъти му бяха съставяни актове за управление на МПС със стари табели и бе спиран от движение автомобила му. Два пъти две различни съдилища не намериха законна причина да оставят “наказателните постановления” в сила и ги обявиха за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.

Подател: Dimitar Mitev
До: politics@segabg.com
Относно: Статия, предложена за печат.
Дата: Петък, 2009, Юни 26 12:31:06 EEST
Файлове: (1) Прикрепен файл

Уважаема редакция,
предлагам на Вашето внимание статия с молба да бъде отпечатана във Вашия вестник който уважавам и чета с удоволствие. Ще Ви бъда много благодарен ако в случай на отказ ми съобщите за това на интернет адреса, от който Ви я изпращам.
С уважение: Димитър Николов Митев, тел. 0888/704984 . В момента съм в чужбина и по евтин ще бъде контактът на имейл dimitr_mitev@abv.bg или на скайп адрес dimitr_mitev.

Избери проверява се с
ПРЕДИЗБОРНА_ЗАГАДКА.doc изтегли

Поради липса на отговор изпратих и долупосоченото писмо:

Подател: Dimitar Mitev добави в адреси
До:
Относно: Изпратена статия.
Дата: Понеделник, 2009, Юни 29 12:26:37 EEST
Файлове: (1) Прикрепен файл

Госпожо Димитрова,
привет от Лондон. Въпреки че ме бяхте помолила да не изпращам на този адрес писма, аз все пак съм принуден да го направя, за което много се извинявам. Изпратих в петък по обяд /26.06./ статия на адрес политикс и т.н. както ме бяхте помолили. Не разполагам тук с хартиеното издание и не мога да открия телефоните на редакцията за да попитам дали е забелязано писмото ми и евентуално какво е становището за евентуално публикуване. Ще Ви бъда много задължен ако ми помогнете в случая. Изпращам и на Вас статията с молба за отговор за съдбата й или поне ако може да ми изпратите редакционните телефони на колегите Ви от политикса, за да ги попитам. Статията е актуална сега, преди изборите.
Още един път се извинявам че Ви безпокоя и Ви пращам поздрави от далечен Лондон, където съм в момента. Приятен ден и успех.
Димитър Н. Митев

Избери проверява се с
ПРЕДИЗБОРНА_ЗАГАДКА.doc изтегли

Получих следния отговор:
>——– Оригинално писмо ——–
>От: Dilyana Dimitrova
>Относно: Re: Изпратена статия.
>До: Dimitar Mitev
>Изпратено на: Понеделник, 2009, Юни 29 12:41:19 EEST

>здравейте, г-н митев, за съжаление сме ограничили до минимум външните
>автори, поради което бих ви посъветвала да предложите материала си в
>друго издание
>успех, диляна
>
на което отговорих:

Здравейте,Диляна,
сърдечно благодаря за бързия отговор, който прекрати неизвестността относно съдбата на изпратения от мен текст. Аз бях 90 % сигурен, че така ще стане, но все пак заради едни 10 % надежда си заслужаваше да опитам. Още един път много благодаря.
ПП.
Ще предложа материала в Труд, но за там съм 100 % сигурен, че няма да бъде публикуван.
Да не говорим за изданията на Ирен Кръстева, където вероятността подобен текст да излезе е минус 100 %. Се ла ви!
Желая Ви всичко най-хубаво. Димитър.

След това изпратих писмото на Валерия Велева от в-к Труд:
Подател: Dimitar Mitev
До: vveleva@trud.bg
Относно: Предложение за публикация във в-к Труд.
Дата: Понеделник, 2009, Юни 29 18:10:40 EEST
Файлове: (1) Прикрепен файл

Уважаема госпожо Велева,
изпращам Ви статия, която е актуална в предизборната ситуация в България. Материалът е подходящ по мое мнение за направлението във вестника, за което Вие отговаряте, поради което го изпращам на Вас. Ще се радвам ако бъде публикуван преди изборния ден. Също така Ви моля най-учтиво ако е възможно да ми отговорите дали сте го получила, защото предполагам че пощата Вие е богата и може да не го забележите сред множеството други материали и писма.
С уважение: Димитър Николов Митев

Избери проверява се с
ПРЕДИЗБОРНА_ЗАГАДКА.doc изтегли

За по-сигурно го изпратих и на общия адрес на вестника:
Подател: Dimitar Mitev добави в адреси
До: trud@trud.bg
Относно: Предложение за публикация във в-к Труд.
Дата: Понеделник, 2009, Юни 29 18:34:33 EEST
Файлове: (1) Прикрепен файл

Уважаема госпожо Велева,
изпращам Ви статия, която е актуална в предизборната ситуация в България. Материалът е подходящ по мое мнение за направлението във вестника, за което Вие отговаряте, поради което го изпращам на Вас. Ще се радвам ако бъде публикуван преди изборния ден. Също така Ви моля най-учтиво ако е възможно да ми отговорите дали сте го получила, защото предполагам че пощата Вие е богата и може да не го забележите сред множеството други материали и писма.
С уважение: Димитър Николов Митев

Избери проверява се с
ПРЕДИЗБОРНА_ЗАГАДКА.doc изтегли

По телефона се свързах с г-жа Т. Джоева от отдела на В. Велева и получих потвърждение, че имейла е получен и отворен.
Накрая успях да се свържа по телефона с г-жа Велева, която ми каза, че е получила материала, но материалът не може да бъде публикуван, тъй сега преди изборите вестникът им е препълнен и просто ще се пръсне.

След това за всеки случай изпратих статията и на в-к Пловдивски труд, където през м. май излезе публикация по повод на делата, които водя срещу МВР по ЗОДОВ.
Подател: Dimitar Mitev добави в адреси
До: Pltrud@zgb.bg
Относно: Предложение за публикуване на статия.
Дата: Сряда, 2009, Юли 1 19:20:26 EEST
Файлове: (1) Прикрепен файл

Уважаеми госпожи и господа,
предлагам на вниманието Ви актуален предизборен материал. Моля Ви да прецените дали може да бъде публикуван в Пловдивски труд, който през месец май направи публикация за делото, което водя срещу МВР за незаконосъобразните санкции, отменени от съда, за управление на МПС със стари регистрационни табели. Предполагам, че материалът, който Ви изпращам, ще бъде интересен за читателите на Пловдивски труд.
С уважение: Димитър Николов Митев, тел. 0888/704984

Избери проверява се с
ПРЕДИЗБОРНА_ЗАГАДКА.doc изтегли

Статията изпратих на автора на предложението за отмяна на наредбата за смяна на номерата на автомобилите М. Христов, в момента кандидат за депутат в следващото Народно събрание.

Подател: Dimitar Mitev добави в адреси
До: minchok@abv.bg
Относно: Предизборната кампания
Дата: Понеделник, 2009, Юни 29 18:00:25 EEST
Файлове: (1) Прикрепен файл

Уважаеми господин Христов,
предлагам на вниманието Ви темата за уникалната смяна на номерата, която не би следвало да бъде забравена във Вашата предизборна кампания. Че много други са я забравили съвсем съзнателно, това е друг въпрос.Дано пожелаете и да имате възможност да я използвате в изявленията си в медиите и пред хората. За съжаление аз не мога да я публикувам в медиите, не защото не желая, а защото цензурата действа.Ще се радвам ако ми отговорите с два-три реда на това писмо.
С уважение: Димитър Николов Митев, в момента в Лондон.

Избери проверява се с
ПРЕДИЗБОРНА_ЗАГАДКА.doc изтегли

Получих и отговор :

Подател: mincho hristov
До: Dimitar Mitev
Относно: Re: Предизборната кампания
Дата: Вторник, 2009, Юни 30 00:21:26 EEST

Благодаря за идеята, тогава не можахме да се преборим с този рекет. ще имам предвид ако говорая някъде по медиите. благодаря още веднъж, Минчо Христов

/След тази размяна на писма не забелязах изява на г-н Христов по някоя медия. Възможно е да е имало такава, но аз поне не можейки да проследя всички електронни медии и цялата преса, не забелязах негово становище по проблема./

Статия за изборите изпратена във в-к Сега

петък, януари 23rd, 2009

Статията бе посрещната с мълчание от редакцията и към днешна дата, 14. март, месец и половина след като я изпратих, няма реален шанс да бъде публикувана.

КАК ДА СЕ ПОВИШИ УЧАСТИЕТО НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ В ИЗБОРИТЕ

 

          След около половин година в България предстоят избори – за народно събрание и за евродепутати. Вече се наблюдава постоянно нарастваща предизборна активност на политическите партии и на някои неправителствени организации.  Търси се решение  /колко искрено е това търсене е друг въпрос/ на доста проблеми, най-важните от които са как да се повиши броят на гласувалите, съответно да се намали броя на негласувалите и как да не се допусне опорочаване на изборите чрез купуване на гласове от заинтересовани лица и партии.

          Партиите със стабилен и достатъчен на брой твърд електорат обективно не са особено заинтересовани от увеличаване на броя на гласувалите, защото това ще намали относителната тежест на съответния твърд електорат. Купувачите на гласове също не са заинтересовани от масово участие в изборите, защото при равни други условия ще трябва да купят повече гласове за избирането на желания от тях кандидат.

          За обществото като цяло и за  политическите партии които не разполагат с твърд електорат  е от жизнено значение да се постигне по-масово участие на избирателите в изборния процес. На практика никой не си позволява да агитира за ниска избирателна активност, освен когато се пледира за бойкот. Исканията за бойкот на изборите,  независимо от субективните мотиви на тези, които ги лансират, обслужват твърдите електорати и купувачите на гласове.

          Най-често в обществото като средство за увеличаване на броя на гласувалите се предлага изборите със закон да бъдат обявени за задължителни. На пръв поглед просто решение, но то има съществени недостатъци, които са отделна тема и тук няма да бъдат обсъждани. Достатъчно е само да се посочи, че такова искане е признак за дълбоко неуважение към  избирателите . Всеобщото избирателно право по този начин се превръща от право в задължение и е нарушаване на свободната воля на гражданите дали да участват в изборния процес или не.

          До този момент не съм срещал предложение да се осигури масово участие на избирателите в изборния процес чрез заплащане от бюджета на определена сума пари /примерно между 5 и 10 лв/ на всеки, който вземе участие в гласуването. Позволявам си да посоча без претенции за изчерпателност  няколко довода в полза на такова решение:

1.                 Заплащането за подадения глас в условията на голяма бедност в страната непременно ще доведе до масово участие на избирателите в изборите без  да се превръща правото в задължение и без да се налагат санкции за неучастие в гласуването. По такъв начин ще се намали относителната тежест на твърдите електорати.

2.                 Купуването на гласове ще бъде силно затруднено или ще стане невъзможно защото ще трябва да се купува много по-голям брой гласове за да се постигне избирането на даден кандидат.

3.                 Изборният процес е момент от управлението на страната. Към момента избраните да управляват получават за управленската си дейност парично възнаграждение /и никой не счита това за ненормално и нередно/ както и други облаги от материален и нематериален характер.  Членовете на избирателните комисии и всички участващи в организирането и провеждането на изборите също получават възнаграждение за  това и никой не счита  това за неправилно. Актът на гласуване е също участие в процеса на управление на страната, тъй като чрез него се формират управляващите органи.  Докато за първите две категории не се поставя въпросът тяхното участие да е въпрос на дълг и чест, то за масата, за избирателите, се счита че това трябва да бъде въпрос на дълг, което е несправедливо и дискриминационно отношение.

4.                 Идеята за платено участие в изборите не е в противоречие с интересите на гласоподавателите.  Това е така, защото с пари от бюджета, които са на данъкоплатците, ще се плаща на данъкоплатците за участието им в изборите. Убеден съм, че евентуално социологическо проучване ще покаже подкрепа за тази идея, тоест народът, от когото произтича и на когото принадлежи властта по конституция, ще одобри тази идея.

5.                 Като се има предвид броя на избирателните секции в страната, които са почти 12 000 и средния брой избиратели в една секция, който е около 500 души, няма да представлява техническа трудност извършването на заплащането за всеки гласувал избирател.

6.                 Разходите за заплащане на участието в гласуването няма да бъдат непоносими за бюджета на страната – при 6 000 000 гласували ще са необходими максимум 60 милиона лева.  Заслужава си тази сума да бъде върната в ръцете на данъкоплатците, от които е взета, за да участват в изборите не на базата на дълга или ентусиазма, а на базата на материалната заинтересованост, с помощта на ентусиазма. Това ще бъде в по пълно съответствие с принципите на пазарната икономика. И ще е израз на уважение към избирателите, които няма да бъдат карани като добитък /не че някои политици не гледат на избирателите си по такъв начин/ с остена на задължителното гласуване да дават  гласа си.

          Предполагам, че ако тази статия бъде публикувана, тя ще бъде посрещната с остри критики от страна на заинтересовани партии и лица. Добре ще е и те да бъдат чути.  Възможно е също и да бъде отмината с мълчание, за да не концентрира обществения интерес върху идеята по такъв начин да се постигне масово участие в изборите и действителен израз на волята на всички български граждани.

          И накрая – доколкото в момента тече дискусия дали изборите за европарламент и за народно събрание да бъдат на една и съща дата или не, ако се приеме предложението за заплащане за всеки подаден глас, следва да се приеме и съответното изменение в конституцията, за да не се налага двукратно заплащане за участие в гласуването при провеждане на изборите в различни дни.

 Пловдив,                                    Димитър Н. Митев    

22.01.2009 г.                               тел. 0888/704984

                    

Костов и Муравей са неграмотни – в-к Сега, януари 2000г.

четвъртък, май 29th, 2008

ДАЛАВЕРАТА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЕЛИТ С ПРЕРЕГИСТРАЦИЯТА НА АВТОМОБИЛИТЕ БЕ ПРЕДШЕСТВАНА ОТ ПРИНУДИТЕЛНАТА ПРОДАЖБА НА НЯКОЛКОСТОТИН ХИЛЯДИ КАСОВИ АПАРАТА НА СЕРГИЙНИТЕ ТЪРГОВЦИ. БЪЛГАРСКИТЕ СЕРГИЙНИ ТЪРГОВЦИ ЕДИНСТВЕНИ В ЕВРОПА СА С КАСОВИ АПАРАТИ. НИКОЙ ДОСЕГА НЕ Е ИНФОРМИРАЛ ОБЩЕСТВЕНОСТТА КАКВА БЕ ПОЛЗАТА ЗА ДЪРЖАВАТА ОТ ВЪВЕЖДАНЕТО НА ТЕЗИ МАШИНКИ, ПРОДАВАНИ НА ЦЕНАТА НА ЦВЕТЕН ТЕЛЕВИЗОР. ТАЙНА ОСТАВА И РАЗМЕРЪТ НА ПЕЧАЛБАТА НА ДОСТАВЧИКА НА КАСОВИТЕ АПАРАТИ. ВСИЧКО СЕ ОСЪЩЕСТВИ ПОД ПРИКРИТИЕТО НА БЛАГОРОДНАТА ЦЕЛ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.

/Това е първата статия, посветена на принуждаването на сергийните търговци, плащащи патентен данък, да купуват касови апарати. Публикувана бе в началото на януари 2000 г. във в-к Сега. Заглавието е на редакцията на вестника./

Костов и Муравей са неграмотни

Наредбата за касовите апарати противоречи на закона. От правната каша излиза, че уличните търговци в момента хем трябва да имат апарати, хем не

Димитър Биташки

Само на пръв поглед проблемът с касовите апарати е елементарен. Защото от пръв поглед нещата са ясни само в правова държава, а нашата очевидно не е.

Наредба N4 и борбата за нейното прилагане или отменяне е много добра илюстрация за това. Според нея изискването за регистриране на продажбите чрез касови апарати не се отнася за (чл. 2, ал. 3, т. 3) лицата, извършващи “амбулантна търговия – които предлагат стоки и услуги, без да имат търговски обект”.

По-нататък е доуточнено: чл. 3: “…търговски обект е всяко помещение и/или съоръжение (например маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, от което се извършват продажби на стоки и услуги… независимо от факта, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели… или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.”

Значи въпросът е

дали уличните търговци извършват амбулантна търговия

Според наредбата излиза, че не.

След спорната наредба месец по-късно бе приет и публикуван Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия.

В него е казано: “Чл. 62. Амбулантна търговия е търговията на дребно на публични места (улици, площади, панаири, пазари и други подобни), определени от общините и извършвана:

1. В и от превозни средства;

2. На сергии, палатки и други подобни.”

Ако данъчните органи възприемат законовото определение за амбулантната търговия, конфликтът ще угасне веднага. Вместо министър Муравей Радев да упреква търговците, че не са реагирали своевременно, след като наредбата е от февруари миналата година, нека отговори къде са били той и повереното му министерство, след като настояват да бъде изпълнявана наредба, противоречаща на закон?!

Къде е и правната култура на премиера Костов и неговите съветници, след като категорично дава рамо на Министерството на финансите и подкрепя изпълнението на злополучната наредба? Това неинформираност ли е, или изпълнителната власт е над законодателната? А може би и двете?

Г-н Костов заявява, че: “Има много кандидат-търговци, които са готови да си купят касов апарат, да наемат маса и да обслужват клиентите.” Това при картоиграчите се нарича блъфиране.

Дори и да допуснем, че се намерят 200-300 хиляди желаещи да заместят с цената на всичко местата на сегашните,

какво ще правите с отритнатите, г-н Костов?

Несъмнено това ще бъде голям напредък в решаването на социалните проблеми в Република България, на която имате честта да сте министър-председател.

Законовата бъркотия, с която отблъскваме не само сънародниците си, но и чуждите инвеститори, може да бъде илюстрирана и със Закона за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физически лица (ДВ, бр. 111, 21. 12. 1999 г.). Със създадената нова ал. 2 в чл.5 “Данъчните субекти са задължени да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите…”

Този закон първо е в противоречие с цитирания по-горе закон и отменя предвиденото в Наредба N4, че амбулантните търговци не носят касови апарати, защото е казано “данъчните субекти”, т. е. всички. Може би юристите знаят кой закон да спазват?! Аз със своето висше икономическо образование не знам!

Проблемът за използването на касовите апарати е сложен от много гледни точки и затова уличните търговци се безпокоят. Той не се нуждае от демонстрация на мускули от страна на властта, а от сериозен анализ. Не се нуждае и от вестникарска подкрепа за касовите апарати (като в броевете на “Труд” и “24 часа” от 5. I.), защото такива материали сочат или за пълно непознаване на реалността, в която се движат уличните търговци, или за слугинска услужливост. И в двата случая се формира погрешно обществено мнение.

Авторът на тези редове ходи на различни пазари

В неделя съм в Димитровград. За да мога да продавам на определено място, трябва освен годишния си патентен данък да плащам по 45 лв. месечно (540 лв. годишно). Ако се зададе панаир там и отида на него, на панаира плащам, а таксата от Димитровград не се връща. Застаналият евентуално там на моето място плаща на инкасатора, независимо че мястото е платено за месеца. А когато панаирът е на същото място, където е пазарът, от търговците се събира нова такса, независимо че са с платено място. И още. Ако платите стая в хотел и на входа ви поискат такса за влизане в него, е абсурд. Но в Димитровград (и не само там) освен таксата за мястото се плаща и входна такса от 1,20 лв., което е 60 лв. годишно. Само за Димитровград, само за половин неделен ден. Този пример е достатъчен за “паразитизма” на сергийните търговци.

Касовите апарати са “единственият начин” да докажем произхода на доходите си, заяви Дора Андреева, зам.-министърка на финансите, по телевизията. А досега подпечатваните фактури и касови бележки в данъчните служби? Грижите са за нашия интерес, но не сте в час, г-це Андреева. Управляващите се опитват по абсурден начин да решат сложен проблем, какъвто е събираемостта на данъците и борбата с укриването на доходи. Експериментът сега се прави върху живи хора, които легално развиват търговската си дейност, изкарани от неволята на улицата в студ и пек, в сняг и дъжд.

И няма да се разкрият укривани доходи

просто защото сред болшинството от уличните продавачи такива няма, а има трудно свързване на двата края. Борбата очевидно ще продължи, а засегнатите от Наредба N4 все по-често се замислят как са гласували при миналите и как ще гласуват при следващите избори.

(Авторът е бивш преподавател по политикономия. Предпочита да бъде подписан с псевдоним. )

Org.filename:TX0006SEGAPAPER200001070016285

Как Муравей уреди 200 млн. безлихвен кредит

четвъртък, май 29th, 2008

//Вестник Сега, страница Наблюдател, 1.2.2000 г. По долу е поместена втората ми статия, публикувана във вестника и подписана с псевдоним Димитър Биташки. Ефектът от тази статия, както и от останалите две мои и от множеството други публикации в пресата по това време /те бяха много повече отколкото публикациите срещу смяната на номерата през 2006 г. , защото към 2000 та година пресата още не се бе демократизирала колкото през 2006 г./ се изразява с поговорката “Кучетата лаят, керванът си върви”. Този тип ефект е много характерен белег на “демокрацията по български” вече почти 20 години.//

КАК МУРАВЕЙ УРЕДИ 200 МЛН. БЕЗЛИХВЕН КРЕДИТ

Толкова е сумата, която уличните търговци със заповед на финансовия министър трябва да предплатят на фирмите – доставчици на касови апарати. А ако фирмите духнат?

Димитър Биташки

Сагата с касовите апарати за уличните търговци, дребните занаятчии и прочие данъчни субекти, плащащи патентен данък, навлезе в нов етап. Главното в него е приносът на финансовия министър Радев в развитието и усъвършенстването на пазарната икономика в България. Изразява се в това, че за първи път /доколкото ми е известно/ едни пазарни субекти под страх от жестоки санкции са принуждавани да кредитират други пазарни субекти.

По-точно става дума за изискването на министъра на финансите уличните търговци да представят при проверките фактури за платен касов апарат, ако нямат такъв на обекта си. Фирмите доставчици естествено ще им издадат фактура срещу получена сума, т.е. срещу фактическо кредитиране. При това очевидно кредитът е безлихвен. За да бъде осигурено даването на тези пари, е ангажирана цялата държавна мощ в лицето на изпълнителната власт и нейните данъчни органи. По всичко личи, че и съдебната власт ще отдаде дължимото уважение на финансовия гений на България.

Значимостта на мъдрото решение изпъква още повече, като се имат предвид мамщабите на кредита – общо 200-300 милиона нови лева.

На фона на този светъл лъч, пронизващ сивата икономика на дребните патентни данъчни субекти, очевидно нямат нужната тежест дребнави въпроси от рода на:

1/ Да речем, че уличните търговци, дребните занаятчии и други платци на патентен данък са чакали до последния момент да им се разминат ненужните електронни играчки. Но защо доставчиците на касови апарати не са подготвени да посрещнат прогнозираното увеличено търсене?

2/ Защо, вместо да отправи упрек към тях, финансовият министър ги награждава с огромен безлихвен кредит?

3/ Награждаването с безлихвения кредит води до награждаване с огромни печалби, резултат на ползването на чуждия капитал. Това не е ли свидетелство за близки връзки между правителството и наградените по този начин фирми доставчици?

4/ Абсурдно ли ще бъде предположението, че поначало далаверата “касов апарат” е била замислена именно по този сценарий? Ако не е абсурдно, поклон пред злия гений на злоупотребата с властта!

Ако е достоверно писаното, че “ако след изтичането на срока за доставката, апаратът пак не е налице, продавачът ще се глобява с 1000 лева и ще му се отнема разрешителното за търговия” излиза, че от всяко забавяне на доставката по вина на любимите на правителството доставчици на касови апарати потърпевш ще е пак агентът на “сивата икономика”- уличен търговец, дребен занаятчия и т.н.

В. “Сега” съобщава на 26.1. за 3252 продадени касови апарата за последните 10 дни, като подчертава, че продажбите рязко са нараснали. Това означава 325 апарата дневно. За необходимите за всички патентни данъчни субекти над 700-800 хиляди портативни касови апарати очевидно ще са необходими минимум още седем месеца. При истеричния натиск, който финансовото минестерство упражнява за купуването им, е възможно с много по-голям темп да нарастват плащанията, а получаването на апаратите да се отложи с месеци. След ограбването на банките, рухването на пирамидите, не искам да си представям изчезнали фирми със събрани милиони нови левове от клиентите. Възможност за това съществува. Тя се създава от действията на финансовото министерство, а животът ще покаже дали ще се превърне в действителност.

В заключение една молба към господин министър-председателя Иван Костов. Господин Костов, направете по-бързо г-н Радев бивш министър на финансите. Отнемете му възможността да се отнася към патентните данъчнси субекти като феодал към крепостни. С импровизациите си при липса на технико-икономическа, политическа и социална експертна обосновка на въвеждането на касови апарати за дребните икономически субекти г-н Радев ускорено ви води към положението на “бивш министър-председател”.

———————-

/Авторът е бивш преподавател по политическа икономия. Предпочита да се подписва с псевдоним. Препитава се като уличен търговец в Пловдив./

Касовите апарати – демагогия и натиск

сряда, май 28th, 2008

/Тази статия бе отказана за публикуване във вестник “Сега” след като там бяха публикувани преди това две статии под заглавие “Костов и Муравей неграмотни” и “Как Муравей уреди 200 млн. безлихвен кредит”. Мотивът за отказа бе “да не пресолим супата” по израза на представител на редакцията. За моя приятна изненада статията излезе в опозиционния по това време вестник “Дума”. Статиите тогава публикувах под псевдоним Димитър БИТАШКИ./

КАСОВИТЕ АПАРАТИ – ДЕМАГОГИЯ И НАТИСК.

Принудата за закупуването им противоречи на пазарните принципи.

ДИМИТЪР БИТАШКИ

“Знаете ли какво е това да не даваш касова бележка, или да не искаш касова бележка? Ами с това директно се намаляват парите за заплати на лекари, на учители, парите за пенсиите, намаляват се средствата за образование, за здравеопазване, за социални заведения, за сирачетата”. Автор на цитираното – министърът на финансите Муравей Радев.

Кой не издава касови бележки? Търговците. Кой не изисква касови бележки? Купувачите. Просто и ясно. Виновен за тежкото икономическо положение е народът, състоящ се от продавачи и купувачи. Правителството няма вина – то посочва пътя как да има повече хляб за сирачетата, повече пари за заплати и т.н..

Цитираното твърдение на финансовия министнър бележи определено един от върховете на демагогията през последните 10 години. Казано по повод на протестите на уличните търговци, то цели да настрои общественото мнение срещу тях.

Два са каналите на сивата икономика, казва борецът срещу нея и ги посочва: “Куфарната търговия, наречена така само условно, защото често става дума за големи количества. Вторият е контрабандният внос”.

Вносът с куфари на стоки е вид контрабанден внос, когато същият се категоризира според транспортното средство, г-н Радев. А дефиницията на сивата икономика като съставена от посочените уж два канала направо блести със своята прецизност. Борбата със сивата икономика, сведена до контрабанден внос, предизвиква някои въпроси. На първо място, след като управляващите разчитат 350 000 улични търговци чрез касовите си апарати да победят това наистина отрицателно явление, не са ли излишни митничарите и митниците? Не признава ли по този начин правителството тяхната неефективност?

От това следва вторият въпрос. След като не може да осигури надежден контрол над стотината митници в страната, как правителството ще осигури ефективен контрол над стотиците хиляди данъчни субекти, които плащат патентен данък, така че те да маркират продажбите на стоки и услуги, след като бъдат принудени да си закупят касови апарати? Създава се впечатление, че целта е да се купят касовите апарати, а борбата с контрабандния внос, която наистина е необходима, служи за морално оправдание пред обществото. Та нали и до излизането на наредба № 4 данъчните служители можеха да проверяват и бяха длъжни да проверяват дали търговците издават касови бележки или фактури от регистрирани и заверени кочани? Такива проверки са рядкост, ако въобще са правени.

Въвеждането на инструментариума на патентния данък, както и неговото значително по-разширено прилагане през настоящата година бе предизвикано наред с другото и от невъзможността със сегашния си брой данъчните служители да се справят с огромните по обем задачи, стоящи пред тях. С наредба № 4 им се възлагат още по-обемни и трудоемки задачи, което ще наложи съответно увеличение на броя на служителите и като цяло издръжката на данъчната система. Създава се и възможност вместо да пълнят бюджета с глоби, данъчните служители да пълнят собствения си джоб – механизъм, добре разработен от някои служители на КАТ.

Повсеместният контрол за регистриране на продажбите с касови апарати е нереален, практиката досега го потвърждава. Още по-нереално е да се накарат милионите граждани под заплахата от 5 лв. глоба да изискват касова бележка от продавачите. Сбъркана е стратегията, защото се базира на заплахи, а не на заинтересованост. Ако Муравей Радев чуе какво се говори по негов адрес от купувачи и продавачи, ще има да му горят ушите и едва ли ще очаква масирано съдействие от обществото, което не подкрепя действията му.

Третият въпрос е какво би се променило, ако всички данъчни субекти с патентен данък си купят касови апарати и започнат добросъвестно да маркират всяка продадена стока или услуга. В бюджета няма да постъпят допълнителни приходи от данъци. За да стане това, трябва продавачите на стоки и услуги да надхвърлят оборот от 75 000 лева годишно и да бъдат облагани според реализираната печалба. За огромното мнозинство, особено при сегашното крайно свито потребителско търсене, това е невъзможно и те ще плащат фиксирания патентен данък. А ако все пак 5-6 процента от плащащите патентен данък субекти бъдат изкарани “на светло”, което едва ли ще стане, и бъдат принудени да плащат данък върху печалбата си? Каква ще бъде ефективността, ако заради двадесетина милиона лева повече приходи в бюджета от прекратеното укриване на данъци бъдат похарчени десетократно повече пари за закупуване, обслужване, ремонт и контрол на касовите апарати? Нека не се забравя, че касовите апарати нито са най-ефикасното, нито единственото средство за изкарване на оборота “на светло”.

Трудно е да се допусне, че авторите на наредба № 4 не знаят посочените по-горе неща. Това би означавало, че данъчната политика се формира от некомпетентни хора.

По-вероятно и по-разпространено е обяснението, че с посочената наредба се защитават частни интереси. Така например в нея е предвидено лицензиране на вносителите /доставчиците/ на касови апарати, а не на самите апарати. Това ще доведе до осъществяването на голям за мащабите на България оборот от няколко фирми /Днес, в 2008 г. като се връщам към този проблем, си мисля, че обществото така и не знае кои са вносителите или производителите на касовите апарати и е напълно възможно това да е била само една доколкото знам силистренска фирма – Д.М./ Нарушават се принципите на пазарната икономика, защото клиентът не отива доброволно при доставчика, а под страх от глоба, конфискация на стоката или отнемане на правото на търговия, т.е. принудително.

Натискът за закупуване на касови апарати е постоянен и с разнообразни форми. Той не спира и в момента, въпреки че предстои Върховният административен съд да реши спора на търговците с Министерството на финансите. С разпореждането от 1 февруари да започнат масови проверки за наличието на касови апарати министърът на финансите се поставя над съдебната власт. Ако е убеден в нейната послушност и я уважаваше /послушните често ги използват, но рядко ги уважават/, би трябвало поне от куртоазия да изчака нейното решение, за да не намалява нейният и без това малък авторитет.

На частния интерес на доставчиците на касови апарати служи и предложението на депутатите Христо Иванов и Христо Петров за приспадане на разходите за покупка и поддръжка на касовите апарати от стойността на патентния данък. Това би означавало намаляване на приходите в бюджета със сума, надвишаваща месечната пенсия на всичките над два милиона пенсионери. И това ако не е защита на частен интерес, здраве му кажи!

Сред клакьорите на Министерството на финансите се включи и КНСБ с предложението за касови апарати на изплащане.

Много демагогия, много пряк и косвен натиск, много волунтаризъм, съперничещ на волунтаризма на Т. Живков. Ами ако всичко това даде резултат и на всеки битак настъпи масово чукане на мизерните продажби на касов апарат? Успехът ще е зашеметяващ. Тичайки след Европа, ще я прескочим и ще застанем пред нея. Защото богатите европейци не са дорасли за идеята за касови апарати по битаците. Ех има и риск, че като застанем пред тях, европейците ще ни видят и голите задници, но печалбите на доставчиците на касови апарати заслужават да се поеме и този риск. Жаалко е само, че подопечното на правителството население не е многобройно като китайското. Колко касови апарати биха се продали!

Отново дезинформация……

сряда, февруари 27th, 2008

(Предложих тази статия за публикуване във вестник „24 часа” в отговор на посочената по-долу публикация, базираща се на твърдения на замминистъра на вътрешните работи Камен Пенков. Както винаги и този път изпратих материала на интернет адреса на завеждащата отдел мнения на вестника Генка Маркова. Привечер тя ми се обади по телефона за да протестира срещу обидния според нея тон, който държа спрямо вестника. Припомни ми, че през лятото на 2006 година моя статия, представена като писмо на читател беше наградена със 100 лева и обявена за писмо на месеца. Аз от своя страна и припомних колко други материали вестника отказа да публикува и я попитах може ли да посочи поне едно невярно нещо в последната от мен статия. Госпожа Маркова каза че има такива неща, но на поканата ми да даде поне един пример за мое невярно твърдение не отговори. Заяви, че не е длъжна да бъде експерт по табелите, а на предложението ми да публикуват едно до друго без коментар моето писмо до министъра на финансите Пламен Орешарски и отговорът на същото писмо каза, че началниците и няма да позволят. Когато я попитах дали все пак тази статия и материала за дискриминацията на пенсионираните през 2007 година имат шанс да излязат във вестника, тя ме пренасочи да отправя същия въпрос към заместник главния редактор Юри Велев. Веднага изпратих и на неговия електронен адрес въпросните материали, но отговор така и не получих, нито последва публикация по повдигнатите въпроси. )

ОТНОВО ДЕЗИНФОРМАЦИЯ ЗА ТАБЕЛИТЕ НА АВТОМОБИЛИТЕ

 

В броя си от 26 февруари вестник „24 часа” отново волно или неволно се превръща в разпространител на дезинформация и неверни твърдения чрез публикацията „Нови табели за колите пуска КАТ”. Очевидно вестникът или не разполага с компетентни по въпроса журналисти, или не желае да публикува компетентни мнения.

Започвам с елементарната неистина, че „На сегашните /табели – Д.М./ абревиатурата на страната ни бе върху националния трибагреник.” Всеки може да види, че абревиатурата BG е под националния трибагреник, а не върху него, но за автора на публикацията Стойко Стоянов това изглежда е предизвикало затруднение.

Много по-съществени обаче са откровените лъжи, които изрича заместник министър Камен Пенков и които вестникът услужливо безкритично тиражира. Така например той заявява: „България е изпълнила коректно директивата на Европейския съюз за подмяна на номерата на колите и настоящите напълно съответстват на стандартите на съюза”. Няма директива на ЕС за подмяна на номерата, а има Регламент 2411 от 03.11.1998 г. В съответно приложение към този регламент е описано оформлението на регистрационните табели. Защо ли не се учудвам, че в Интернет на български Регламента е публикуван без приложението? Ако то беше публикувано всеки посетител в Интернет веднага би разбрал, че принудителната замяна на табелите, осъществена по-възможно най-бруталния начин само в България, не бе съобразена с изискванията на европейския стандарт. Българските собственици на автомобили получиха табели без символа на ЕС – 12- те звезди, като при това заплатиха повторно за услугата регистрация, на цени най-малко два пъти по-високи от цените за регистрация в останалите държави от съюза.

Във всички държави от Европейския съюз при регистрирането на новозакупен автомобил на него задължително се поставят регистрационни табели с дванадесетте звезди и под тях абревиатурата на съответната страна. Въпреки че това изискване е от края на 1998 г., Република България след приемането и в ЕС бе единствената страна, която през цялата 2007 г. даваше, а както разбирам и през 2008 г. дава и ще продължи да дава табели, които не съответстват на „идеята да се хармонизират регистрационните номера на автомобилите на всички членки на ЕС”. Тази идея е нормативно уредена в цитирания Регламент 2411, който, припомням отново е от 1998 г.. Според замминистърът Пенков фактът, че в момента в България, след всички унижения и откровен грабеж, на който бяха подложени собствениците за да пререгистрират автомобилите си, са налице над 3 000 000 автомобила с табели без знака на ЕС, се нарича „коректно” изпълнение на директивата на ЕС. Ако се вярва на г-н Пенков ще излезе, че ЕС е издал директива, която ние коректно сме изпълнили, а после в Брюксел се е появила „идеята да се хармонизират регистрационните номера на автомобилите” , която предстои да реализираме. По силата на длъжността си замминистърът е длъжен да знае, че няма директива на ЕС, различна от цитираната идея, но очевидно той има неизчерпаем запас от наглост и неуважение към съгражданите си, затова за пореден път се опитва да пробута лъжата, че наредбата за смяната на номерата от 2000-та година е била в отговор на изискване на ЕС. С тези свои твърдения той бие и по авторитета на Европейския съюз, представяйки невярно неговата политика за хармонизиране на регистрационните табели като променяща се и непоследователна.

Министърът продължава: „От тази възможност /да си сменят табелите – ДМ/ могат да се възползват предимно гражданите, които често пътуват в Европа. Но всички други шофьори трябва да са спокойни – табелите им са валидни, включително и в чужбина”. Стойко Стоянов го цитира и услужливо избягва да запита какво пречеше досега да се постъпва по този начин, както между другото постъпиха и продължават да постъпват всички останали страни от съюза.

Авторът на публикацията Стойко Стоянов цитира припомняне на „Пътна полиция”, че „пълната услуга за подмяна на регистрационните табели в пунктовете на КАТ излиза 57 лв…” и пропуска да запита защо в най-бедната страна от ЕС цената е най-малко два пъти по-висока от другите страни.

Отминавам като незначителна неточността на редакционната бележка на 24 часа към същия материал, че последната задължителна подмяна на номерата е приключила през 2005, въпреки че тя продължава и до този момент. Много по-съществена е публикуваната груба неистина, че от подмяната в републиканския бюджет са постъпили „над 60 милиона лева”. Парите от подмяната постъпиха предимно в частни ръце, а бюджета и населението регистрираха загуби. По-подробно за това може да се прочете в писмо до министъра на финансите Пл-. Орешарски и писма до С. Станишев, омбудсмана Г. Ганев и комисията за защита от дискриминация, публикувани в интернет страница www.mitev.eu Цитираните представители на управляващата върхушка не си позволиха да оспорят примерите за загубите на икономиката, бюджета, бизнеса и населението, посочени в писмата до тях, а предпочетоха да преразказват в отговорите си текста на наредбата за пререгистрацията. Вестник 24 часа разполага с информация за тези писма и можеше да съпостави написаното в тях с „неофициалните данни” за постъпилите в бюджета над 60 млн. лева. Обстоятелството, че не стори това показва, че за редакцията му истината е по-маловажна от лустросването с всички средства на действията на правителството на тройната коалиция.

Предпоследното изречение от редакционната бележка на вестника: „Табелите бяха унифицирани съгласно европейските изисквания” е повтаряне с различни думи на лъжата на К. Пенков, че със уникалната в световен мащаб кампания за смяна на табелите сме изпълнили коректно „директивата на Европейския съюз…”. По този начин „24 часа” в рамките на четири-пет реда текст за втори път демонстрира своето неуважение към истината и читателите си и става съучастник в опипването на почвата и психологическата подготовка на населението за нова смяна на регистрационните табели. За мотивите няма да се опитвам да гадая.

Димитър Митев, тел. 0888/704984 е-mail: dimitr_mitev@abv.bg

Пловдив, 27.02.2008 г.

От дисиденство към …/посветено на Ж. Желев/

неделя, ноември 18th, 2007

/Тази статия изпратих в редакцията на вестник “ 24 часа”, но получих отказ за нейното публикуване от ръководителката на отдел “Мнения”. Получих отрицателен отговор и на молбата ми за съдействие да бъде препратена на Ж. Желев или да ми бъде даден негов електронен адрес, за да я изпратя сам. Освен това в писмото си до отдел “Мнения” изпратих и писмото си до Пламен Орешарски заедно с отговора от министерството на финансите. Посочих, че би било добре, писмото и отговора да бъдат публикувани едно до друго без коментар. На това ми беше отговорено от  завеждащата отдела, че “началниците и няма да разрешат”. Не очаквах съгласие и не го получих, защото за “демократичната” българска преса това би бил твърде голям залък, който тя не може да преглътне/

ОТ “ДИСИДЕНТСТВО” КЪМ КЛАКЬОРСТВО

Състоялите се неотдавна избори за местни органи на властта показаха, че политическият авторитет на БСП продължава да спада. В момента се провеждат анализи на причините за незадоволителните резултати на БСП, правят се масирани опити да се покаже, че няма загуба, като за целта се носят от девет дерета вода.

Малко странно на пръв поглед на помощ на ръководството на столетницата се появи бившият президент Желю Желев с доста пространно интервю във вестник 24 часа на 14 ноември 2007 г. Имам предвид изведеното като подзаглавие твърдение “БСП си взе поука от предишните два провала и управлява добре”./Курсивът мой – Д. М./ Като доказателство за твърдението си някогашният създател и лидер на СДС Желев поднася съждението си, че “И двете правителства на Луканов, и кабинетът на Виденов паднаха от власт, защото не можеха да правят реформи. Но този път от БСП явно са си взели поука и те направиха влизането на България в НАТО, приемането ни в ЕС, американските бази, нашите военни контингенти в Ирак, Афганистан, Босна, Косово. Те просто взеха цялата програма на десницата и десните останаха на сухо. В това е цялата работа. Заради това искам да кажа, че БСП за първи път се яви като реформирана партия. Това са реалностите.”

В стремежа си да даде рамо на БСП в труден момент Ж. Желев “философски” забравя, че описаните външнополитически “постижения” не са в никакъв случай резултат само на сегашното, а и на предишни правителства от една страна, а от друга той говори за управление на БСП сякаш няма тройна коалиция. Отделен въпрос е дали например задграничните военни мисии на бедна България в защита на чужди интереси могат да бъдат считани за успех. Интересно дали бившият президент е регистрирал силните настроения например против войната в Ирак и в самите Съединени щати, включително и във висшите кръгове на властта там. Според него сигурно сенаторите-демократи и многобройните други критици на иракската политика на Буш в САЩ са нереформирани и късогледи политици. Странна едностранчивост в разглеждането на явленията за човек, кичещ се с философската си професия.

Аргументите, че във вътрешнополитически план БСП управлява добре са сведени до това, че “във вътрешен план БСП прави също доста дясна политика. Не случайно в партията сега има такива сериозни напрежения. Те са между лявото крило, чиито хора повече тежнеят към комунизма, и другите, които заемат реформаторска позиция.” Друго няма. Може би трябва да се приеме като аргумент за доброто управление на БСП и самодоволната физиономия, с която ни гледа бившият президент от страницата на вестника, където е поместено цитираното интервю.

Същевременно ако някой се опита да покаже, че правителството, доминирано от БСП е виновно за учителската стачка, той сигурно ще нарече това “глупашко твърдение”. Витаещ във висините на философските обобщения, за него очевидно няма значение, че правителството знаеше за предстоящата стачка още от края на миналата учебна година, но пропусна лятото за преговори и стана главният виновник за шестте пропуснати седмици от настоящата учебна година. За него е признак на добро управление настройването на едни групи от населението срещу други и високомерното отношение срещу учителското съсловие, като премиерът Станишев си позволи дори да плаши с отказ на правителството от предлаганото увеличение на заплатите и неговото намаляване.

За бившият президент изглежда е нормално тоталното манипулиране на общественото мнение от премиера Станишев, министъра на финансите и министъра на просветата. Едни пример може би е достатъчен. Учителите представляват около 2-2,5 % от хората, получаващи доходи в България /включително пенсионерите/. За него сигурно е без значение, че ако на тези 2-2,5 % от населението доходите се увеличат дори със сто процента, то няма начин от математическа гледна точка в страната да се стигне до 35 % инфлация, а още по малко до хиперинфлация, с каквото плашеха масите.

За “дисидента” Ж. Желев признак на добро управление е министрите на образованието и науката и на финансите подигравателно да наричат “седянка” преговорите с учителските синдикати и да не им се потърси отговорност.

Цяла монография би могла да се напише за преобръщането на 1800 на позициите на БСП докато беше в опозиция и след като стана водеща във властта. Че това е подвеждане на избирателите, че доверието доколкото го има, е завоювано с предизборни лъжи, това за “дисидента” Желев няма никакво значение. За него признак на добро управление е да се явиш на избори с лява платформа и след това да провеждаш по-дясна политика и от десните партии.

И още един пример, който властимащите с удоволствие биха пратили в забвение. През 2006 г. повече от милион български граждани бяха подложени на нямащ нищо общо с демократичните ценности рекет да сменят регистрационните табели на колите си при това на двойно и тройно по-високи цени от другите страни. Правителството излъга, че това е изискване на ЕС, премиерът си послужи с абсурдния аргумент, че няма друг начин да се осигури постигането на определено ниво на сключени застраховки ГО и вместо да отмени една престъпна наредба, причини загуби на населението и държавата за стотици милиони левове, за което никой не понесе отговорност. Върховното постижение на “доброто” управление на правителството е, че номера, които отговаряха на вътрешните изисквания в страната, бяха заменени с други, които пак отговарят на тези изисквания, но не отговарят на новия стандарт в ЕС.

Според експрезидента сигурно е голям плюс за управлението на БСП, че в момента България е единствената членка на ЕС, в която новорегистрираните коли продължават да получават регистрационни табели, които не отговарят на евростандарта. Управлението очевидно е “добро”, щом се осигурява на заинтересованите фирми бъдещи приходи от смяна не на табелите на около един милион коли /както бе през 2006 г./, а на над три милиона на следващ етап, когато регистрационните табели на излизащите от България коли в посока на страните от ЕС все пак ще трябва да отговарят на стандартите на ЕС.

Разбира се за принуждаването на българските граждани единствени в ЕС да плащат два пъти за регистрация на едно и също превозно средство, при това на монополно високи цени, философът-либерал старателно мълчеше, а сега разбираме, че тази гавра на правителството над българските граждани се вписва в понятието добро управление.

В заключение една реплика за въпроса на интервюиращият Пенчо Ковачев , че критиците на Желю Желев ще го нарекат отново “марксист и човек на БСП” и отговора на интервюирания, че “глупашките твърдения” не го интересуват. Ако се има предвид, че е глупашко твърдение експрезидента Желев да бъде считан за марксист, той е абсолютно прав. Същината на марксистката идея за общественото развитие е в предлаганата замяна на частната собственост с обществена и на тази база премахване на експлоатацията на човек от човека. Днешните позиции на бившия “дисидент” са на космическо разстояние от тази идея и наистина само глупаци могат да го нарекат марксист. А дали е човек на БСП е друг въпрос. Субективно той може да се хвали, че на два пъти е предлагал БСП да бъде забранена, но обективно в момента действа в нейна полза.

Димитър Н. Митев
Пловдив, 18.11.2007 г.

След почти година и половина успях да открия интернет адрес на Желю Желев и му изпратих отказаната за публикуване статия. Получих следния отговор.

Подател: Tanya Mangalakova <balpolclub@bgnet.bg>   добави в адреси 
До: <dimitr_mitev@abv.bg>  
Относно: Dr Zhelyu Zhelev  
Дата: Сряда, 2009, Април 29 15:09:48 EEST  

Уважаеми г-н Митев,
Изпращам Ви отговора на д-р Желю Желев, президент на България (1990 – 1997), на писмото, което получихме по електронната поща.
С уважение
Таня Мангалакова
Balkan Political Club
Tanya Mangalakova
Coordinator
1, Alexander Zhendov
Sofia 1113
 
Te/Fax (+3592) 971 71 51
GSM +359 878 16 92 38 begin_of_the_skype_highlighting БЕЗПЛАТНО +359 878 16 92 38 end_of_the_skype_highlighting
+359 886 16 92 37 begin_of_the_skype_highlighting БЕЗПЛАТНО +359 886 16 92 37 end_of_the_skype_highlighting
balpolclub@bgnet.bg
www.balkanpoliticalclub.net
 
  
Уважаеми г-н Митев,
 
Благодаря Ви за това, че се обръщате към мен и ми правите достояние Вашия интересен критичен текст. Вашата критика е основателна, аз не намирам какво трябва да се добави още. Радвам се, че има сънародници, които реагират на грешките, неадекватното поведение на изпълнителната власт и на потъпкването на правата на гражданите. Ако повече хора  реагираха като Вас с непримиримост, нямаше да бъдем на това дередже.
 
Що се отнася до моето изявление във в. “24 часа”, на което се позовавате, че БСП вече се е променила, аз не се отказвам от това, защото БСП вече не е старата еничарска комунистическа партия, която брутално потъпкваше всяка законност, човешкикте права, гражданските и политически свободи. Самият факт, че БСП в началото на прехода беше против пазарната икономика, против НАТО и организираше митинги против американските бази в България и т. н., да не изброявам, а днес е загърбила всичко това, означава, че тя по същество вече се е променила. За съжаление това стана доста по-късно от другите комуниситчески партии в страните от бившия съветски блок, което стана причина нашият преход да се забави и в редица отношения да се проволи, когато дойде времето за икономически реформи – реституция, приватизация, връщане на земята на предишните й собственици или на техните наследници, преструктуриране на националната икономика. Това е една от главните причини да сме на опашката по жизнен стандарт сред страните членки на Европейския съюз.
Но не трябва да изпадаме  в пълно черногледство. Все пак трябва да сме благодарни, че успяхме да вкараме България в Съвета на Европа (1992), НАТО (2 април 2004) и ЕС (1 януари 2007).
 
Желая Ви здраве и хубави емоции!
 
Д-р Желю Желев

 

 

Отговорих на Желю Желев със следнот писмо:

Подател: Dimitar Mitev добави в адреси
До: foundationjelev@abv.bg
Относно: Отговор на писмо.
Дата: Четвъртък, 2009, Май 7 13:47:14 EEST
Файлове: (1) Прикрепен файл

Уважаеми господин Желев,
благодаря за отговора на писмото ми до вас от 26 април 2009 г. Благодаря за проявеното от вас разбиране за позицията ми, съдържаща се в отвореното ми писмо до С. Станишев.
Същевременно съм длъжен да посоча, че ми направи неприятно впечатление подминаването на болшинството от критичните забележки по адрес на вашата позиция за БСП. В писмото си до мен вие давата примери и акцентирате върху реформирането на БСП в областта на външната политика. Не отричам, че БСП се промени на 180 % по въпросите за членството на България в НАТО и ЕС, по въпросите за американските бази и въвеждането на принципите на пазарната икономика у нас /благовидно название на реставрацията на капиталистическите производствени отношения/.Историята тепърва ще показва колко полезни за обществото ни са били тези промени, засега е рано да се разглеждат като изцяло положителни.
Не мога да отмина обаче без внимание обстоятелството, че във вашето писмо се подминава втората, по-съществена част на критиката ми по адрес на интервюто ви във в-к 24 часа. Там вие посочвате, че БСП УПРАВЛЯВА ДОБРЕ след реформирането си. В непубликуваната моя статия, която ви изпратих, аз давам няколко примера за лошото управление на БСП. Днес, около две години по-късно, към тези примери мога да добавя и много други – несправянето с усвояването на европейските фондове и с корупцията в тази област, симулативната борба с организираната престъпност, провалянето на провеждането на изборите за европейски и национален парламент в един ден, машнинациите в областта на изборното законодателство, тоталната предизборна демагогия в областта на социалната политика /вижте хвалбите на БСП за увеличението на минималната заплата и пенсиите в номинално изражение и мълчанието им за отсъствието на реално увеличение като се има предвид ръста на цените/ и т.н. и т.н.
По този повод си позволявам да ви запитам директно – още ли смятате, че БСП управлява добре?
И още един въпрос. След като изразявате пълна подкрепа на позицията ми относно гаврата на властта със законността и морала при смяната на номерата на автомобилите, не намирате ли, че това противоречи на позицията ви, че „…БСП вече не е старата еничарска комунистическа партия, която брутално потъпкваше всяка законност, човешките права, гражданските и политическите свободи”. Предполагам, че няма да твърдите, че чакането по три-четири ДЕНОНОЩИЯ пред пунктовете на КАТ за повторно регистриране на регистриран автомобил на двойно по-висока цена от цената за първа регистрация в страните от ЕС, е израз на дълбоко уважение към българските граждани и към човешките им права. Предполагам, че няма да счетете лъжите на БСП и Ко, че тази кампания е била по искане на ЕС и че не съществува друг начин за застраховане на автомобилите със застраховка ГО за израз на дълбоко уважение към българския народ, за когото бяха адресирани тези лъжи.
Сега сме пред избори. По въпросите, които касаят уникалната за цивилизования свят насилствена повторна регистрация на регистрирани автомобили всички партии мълчат. Нито управляващите се хвалят с реализирането на тази акция, нито опозиционните партии ги критикуват за провеждането и. Предлагам на вниманието ви писмото ми до лидера на РЗС Яне Янев в което му предлагам да вкара този проблем в предизборната кампания на партията си, за да привлече повече гласове към РЗС и да отнеме гласове от БСП. Вече два месеца нямам отговор от претендиращият да бъде лидер в борбата с беззаконието Яне Янев и вече почти не очаквам положителен отговор. Прочетете ако обичате това писмо http://www.mitev.eu/2009/03/04/rzsjjanevpismo/
Много ще се радвам ако по този повод споделите собственото си мнение за опозицията в България – казионна ли е или не. Има ли българския народ реален избор на предстоящите избори?
Вие ми пишете: „Ако повече хора реагираха като Вас с непримиримост, нямаше да бъдем на това дередже.”
По този повод аз си позволявам да ви запитам, след като одобрявате позицията ми, готов ли сте да се ангажирате публично преди изборите с критика на действията на БСП и Ко по същата тема? Засегнатите от действията на управляващите бяха повече от половината население на България. Това би имало значение за ориентацията на избирателите. Или ще предпочетете да мълчите?
В заключение ви благодаря за пожеланите ми хубави емоции и ги желая и на вас, защото в сегашната политическа и икономическа обстановка хубавите емоции не са често явление.
Пловдив, 07.05.2009 г. Димитър Н. Митев
Тел. 0888/704984
ПП.
Коректно е да ви уведомя, че писмата, които ви изпращам и отговорите ви публикувам в блога си www.mitev.eu”

На второто писмо отговор не получих и кореспонденцията по този начин бе прекъсната.

Властта и учителската стачка.

петък, октомври 5th, 2007

Тази статия изпратих в редакцията на вестник Атака, защото си мислех, че там е най-вероятно да бъде публикувана. Отначало при телефониране в редакцията ми казваха, че не са я получили, а после, че е получена и че за четвъртък или петък /11-12 октомври/ ще излезе в рамките на подготвян голям материал. Бях поканен да следя броевете и да си купя, когато излезе. В указания срок нищо не беше публикувано от нея. През следващата седмица отново се свързах по телефона и ми беше казано, че ще излезе в рубриката писма на читателите. През следващите няколко дни и това не стана и отново се свързах с редакцията – с госпожа Маргарита Върбанова, която отговаряла за публикациите по стачката. Не се получи разговор, а назидателна тирада. Беше ми казано, че съм подлудил редакцията с моята статия и че ми е казано каква ще и бъде съдбата. Последва затваряне на телефона. Статията не излезе до края на октомври.
Влязох в контакт със синдиката на българските учители към КНСБ . От тях разбрах, че още излиза вестник Учителско дело и изпратих веднага статията там. Казаха ми, че е изпратена малко късно, /изпратена в понеделник, вестника излиза в петък!/ и че понеже сега публикуват много материали за протичането на стачката, няма да излезе в предстоящия брой. Следващата седмица отново се обадих в редакцията и ми бе казано, че няма да бъде публикувана. Попитах какво не им харесва написаното и получих отговор: “Всичко, което сте написали, е вярно. Но сега водим лобистки преговори в парламента за отделяне на 5 % от брутния вътрешен продукт и не искаме да дразним правителството”!!! Тази позиция на редакцията на синдикалния орган на българските учители е показателна за характера на българските синдикати. Петте процента не бяха записани в бюджета за 2008 година, а учителите масово считат, че са били излъгани и предадени.

ВЛАСТТА И УЧИТЕЛСКАТА СТАЧКА

Повече от една седмица продължава стачката на учителите, а се очертават и други стачкуващи. Правителството под претекст за запазване на стабилността на икономическото развитие, както и твърдейки, че исканията на учителите са нереалистични, засега отказва преговори. Президентът се гласи да посредничи в конфликта. В повечето от медиите услужливо се развива тезата за нереформираната образователна система, за качеството на преподавателската работа и общо взето спомагат да се вбива клин между учителското съсловие и останалата част от обществото.

На фона на конфликта е уместно да се повдигне въпроса за вината на властта за появата на стачния конфликт. А тя определено е голяма, но остава почти без внимание и за нея едва ли ще бъде потърсена отговорност. Необходимо е да се потърси политическа, а в някои случаи и наказателна отговорност, за огромното количество пропуснати възможности, както и за нанесени преки щети на икономиката и населението през всичките години на прехода, който сякаш няма край.

Примерите за това са много, но тук за илюстрация ще приведа само няколко. На първо място ако сега възможностите за задоволяване исканията на учителите, /общо взето не се отрича, че те са справедливи/, на горските работници, на лекарите, на пенсионерите и т.н. и т.н. са малки, изключителен принос за това има така наречената политическа класа, която осъществи най-неефективната от гледна точка на обществото приватизация на създаденото през предишните десетилетия. Достатъчно е за илюстрация да бъде посочена продажбата на 63 % от БТК за 230 милиона евро и последвалата препродажба на сума по-голяма с милиард евро. Затова обаче отговорност никой не понесе. За сравнение през 2002 г. не 63%, а 50 % от чешкия телеком / в общи линии съпоставим с БТК/ бяха продадени за един милиард и 700 милиона евро.

Никой не носи отговорност за публично известния факт, че липсва следприватизационен контрол, че масово не се изпълняват приватизационните договори, че в много случаи в процеса на приватизацията предприятията умишлено бяха водени към фалит, за да бъдат продадени за жълти стотинки.

Министърът на финансите Пл. Орешарски демонстрира загриженост за пропорциите в икономиката, но и той, и цялото правителство /при това не само сегашното/, демонстрират абсолютно ориенталско, в най-лошия смисъл на думата, отношение към времето, работно и свободно, с което населението и държавата като цяло разполагат. Достатъчно е да се припомнят многодневните опашки за смяна на регистрационните табели над един милион МПС. Само до “крайният” срок 31 май след чакане по три денонощия по официални данни над 600 000 души смениха номерата на колите си. Това са загубени 1 милион и 800 хиляди работни дни. /за нервите и здравето на гражданите няма да говорим/, които по 55 лева брутен вътрешен продукт на зает от населението за 2006 година представляват загуба за страната в размер на 100 млн. от непроизведен продукт. Замяната продължи до късна есен, съответно продължаваха да растат и загубите. А и през 2007 година правителството единствено в ЕС не е кадърно да осигури регистрация на новозакупените коли без опашка и всеки ден на опашки пред КАТ се пилее работното време на страната. А то по вина на така наречената политическа класа съществено намаля след емигрирането на над един милион млади хора в трудоспособна възраст. За загубите от висене по опашки не само пред КАТ, а практически пред всички държавни органи, правителството не се чувства виновно. А загубата на работно време в страната намалява обема на произведените блага и услуги и с това намалява възможностите за решаване на проблемите не само на учителите.

В степента на “прозрачност” на нашето общество остана тайна, за която финансовият министър и правителството като цяло не желаят да говорят, а именно колко струваше смяната на номерата на държавните коли, колко пари бяха изплатени на служители на КАТ за извънреден труд за да бъде изпълнена една наредба, авторите на която би следвало да носят наказателна отговорност. За безсмислената и единствена в ЕС насилствена смяна на номерата Пламен Орешарски намери пари, но за пенсионери, за учители и т.н. – няма. А като капак на всичко един от инициаторите на тази скъпо струвала гавра с населението на страната –Меглена Кунева бе предложена и избрана за еврокомисар да ЗАЩИТАВА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ!!!

В крайна сметка каква оценка заслужава правителство, упражнило масиран натиск за смяна на номерата, като уж единствен начин да се накарат собствениците да сключат застраховка ГО.? Това правителство не можа да се сети, че може направо да упражни същия натиск само за застраховане на колите, без смяна на номерата. Или много добре се е сещало, но не е могло да откаже на частните фирми, обслужващи смяната на номерата? Случайно ли беше това, че смяната на номерата, освен принудителна /повтарям единствена в ЕС/, бе и най-малко два пъти по-скъпа за гражданите от смяната по желание в другите страни? И случайно ли е, че след смяната днес всички номера на колите /и на новорегистрираните/ не отговарят на стандарта на ЕС? Има ли това връзка с корупцията на най-високо равнище? Сега това правителство, чиято управленска практика е под всякаква критика, се прави на света вода ненапита и упреква учителите за ниското качество на образователната система. А омбудсманът Г. Ганев прави скъпи симпозиуми за “правото на добро управление”, но избягва въпроса дали това добро управление е на лице в България.

“Доброто” управление на тройната коалиция се изрази в чувствителното раздуване на управленския апарат в министерства, областни управи и т.н. за което веднага след последните парламентарни избори бяха намерени пари без при това да е обявявано за приоритет като образованието.

“Доброто” управление се изрази и в това, че въпреки волята на мнозинството от българите страната харчи значителни парични средства за участие във войната в Ирак, в мироподдържащи мисии и т.н. Много по-богати от България страни отказаха участие в подобни акции и мисии или участвуваха със символични контингенти. У нас пари за защита на чужди интереси в далечни страни се намират, но за преодоляване на мизерията на пенсионери, учители и т.н. не се намират.

Ако имаше в страната добро управление, то щеше да разбере, че доходите на заетите в образователната система на страната от дълго време все повече изостават от средната работна заплата в страната, /която пък поради “доброто управление” изостава от развитието на доходите в другите страни от ЕС, включително Румъния/. Не за един или два дни средната заплата в образованието стана около 70 % от средната заплата в страната. Сега властта признава, че учителите имат право да искат по-високи доходи, но не се поема никаква отговорност от тези, които допуснаха да се стигне до това положение и същевременно се предлага решение, което само ще намали степнта на изоставане на учителските заплати от средната работна заплата, но няма да го преодолее. Нещо повече. Обективно необходимо е трудът на тези, от които зависи подготовката на бъдещите поколения и в крайна сметка бъдещето на страната да бъде оценяван чувствително над средната работна заплата. Правителството изглежда не разбира, че отлагането на радикалното решаване на проблемите с доходите на заетите в образованието ще го обезкървява допълнително и към преподавателската професия все по-рядко ще се насочват най-способните представители на подрастващото поколение. Същевременно много от сега работещите в тази сфера ще продължат да напускат.

Обезкървяването на образованието и науката е стратегически проблем, който ако не бъде преодолян, неминуемо ще има многопосочни отрицателни последици, които в перспектива ще се отразят на цялото общество. Затова е необходимо властта да престане да противопоставя чрез изказванията си различните слоеве на народа, а да обедини усилията на всички за преодоляване на създаденото ненормално положение с доходите в образователната система и нейното качество. Възможности за бърза промяна на ситуацията в положителна насока има и те трябва да се използват.

Ако не е в състояние да положи необходимите усилия за превръщане на образованието в приоритет на практика, а не само на думи, за нацията ще бъде по-добре сегашното правителство да бъде сменено от друго, по-отговорно към проблемите на обществото и което е не по-маловажно – по-компетентно. Защото е много тъжно да чуеш, как министър-председателят на страната в интервю по Нова телевизия говори за 5,5 % инфлация в Румъния и едновременно с това за 8,3 % обезценяване на румънската лея. Когато един премиер не разбира и не може да даде оценка на икономическите процеси, той не бива да бъде премиер, защото е вреден за обществото, независимо че може да е полезен за тези, които стоят зад него и му дърпат конците.

Димитър Н. Митев
Пловдив, 05.10.2007 г.

Кой пречи на министър Румен Петков…..

неделя, август 13th, 2006

Съдбата на тази статия е особено показателна за ролята на пресата в съвременната обществено-политическа действителност в България. Във вестник „Сега” отговарящият за работата с външни автори Веселин Стойнев ми каза, че ставам все по-добър, но ме насочи към своя колежка, тъй като той временно нямало да работи в редакцията на вестника. /Действително от тогава името му не се посочва в списъка на редколегията на вестника./ Неговата колежка ми каза, че статията няма да бъде публикувана. Мотиви не ми бяха посочени. От в-к „24 часа” също получих отказ. Не бях опитвал в „Монитор” и реших да я предложа и там. Получих отказ с мотив, че статията е „много пристрастна”. Накрая се насочих към седмичника на СДС „Демокрация” въпреки малкия му тираж, защото бях любопитен как ще реагира опозиционното издание.. Там излезе само една трета част, като бяха съкратени практически най-съществените моменти от критиката срещу министъра на вътрешните работи. Казах на главния редактор в телефонен разговор, че очевидно са кастриран вестник на импотентна опозиция, след като не желаят да публикуват обоснована критика срещу вътрешния министър от тройната коалиция. Все повече се затвърждава убеждението ми, че истинска опозиция, защищаваща интересите на обществото на този етап в България няма.

КОЙ ПРЕЧИ НА МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ В БОРБАТА СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА?

/Сагата със смяната на номерата ще продължи още дълго/

В летния сезон, по принцип по-беден на новини, министър Петков осигури новина за медиите със съобщението за ареста на група от седем лица, които наред с другите незаконни действия са осигурявали и смяна на регистрационните табели без чакане на опашка срещу допълнително заплащане, което както посочва вестник Сега /в броя от 11 август/ “според запознати” е било между 50 и 200 лв.

Министърът се стреми да осигури поредната червена точка преди предстоящия след около месец мониторингов доклад за готовността ни за членство в ЕС, което навежда над мисълта,че ако не предстоеше този доклад, можеше да не дочакаме съобщение за корупция в КАТ. Защото е публична тайна, че осигуряване на “бърза смяна на номерата” съществува повсеместно още от началото на 2006 г. Пита се трябваше ли да мине повече от половин година, за да се сети министърът, че такъв проблем съществува?

Още по-съществен е въпросът защо МВР с изменението на наредбата за смяната на номерата създаде корупционна обстановка която може да влезе като пример в учебниците. Всъщност тук, доколкото министър Петков през месец март се оправда, че само изпълнява правителствено решение,а инициаторите са Меглена Кунева и Пламен Орешарски, упрекът се отнася за цялото правителство. Това е пример за управленска некомпетентност, защото и студент от първи курс по право веднага ще ви отговори, че когато заплашите със сериозни санкции за неспазване на срока и определите нереално кратък срок, ще предизвикате състезателност у засегнатите и неминуеми опашки. При перспективата да се чака три или четири денонощия на опашка служителите на КАТ неминуемо ще бъдат подложени на натиск от хора, които са готови да платят, за да си спестят време, нерви и унизително чакане. Просто за много хора времето е пари /правителството в случая спазва ориенталската максима, че времето пари не чини/ и те губят понякога повече, ако чакат на опашката, отколкото ако платят за “бърза услуга”. Така че арестуваните са извършители на корупционните действия, но обективно погледнато истинският подбудител и творец на корупционната практика в случая е правителството на тройната коалиция и в частност неговят министър на вътрешните работи. Но какво да се чудим. Да си припомним само становището на Румен Петков от началото на март, че не се налага удължаване на срока след 31 март и че ще се “впишем в този срок”. Пет месеца след въпросният краен срок сагата със смяната на номерата продължава, но по нищо не личи министър Петков да изпитва и капчица срам.

Чувство за срам липсва, но за сметка на това не липсва желание за поредната гавра с тези, които още не са минали през париизстисквачката на КАТ и не са си сменили номерата. Предполагам, че не без знанието на министъра е взето решението неспазилите срока до май да се явят за получаване на временно разрешително за каране с посочен срок за смяната на номерата и едва след това да се наредят за смяна на номерата. Това е бонус. Вместо една опашка – две. По-голяма подигравка на бюрокрацията с данъкоплатците, които я издържат, трудно може да се измисли.

Колко неадекватно е поведението и отношението на министъра на вътрешните работи по проблемите на смяната на табелите и корупцията личи и от упрека, отправен от него към Нова телевизия. Той твърди, че “групата можело да бъде разобличена месец по-рано, ако не се бил появил репортаж по Нова телевизия. След него почти 20 дни полицаите не можели да работят със СРС” /цитирано по в-к Сега , 11 август 2006 г. стр 4/ Остава министърът да разпореди на медиите преди да публикуват нещо за корупцията първо да искат разрешение от него. Той твърди, че репортажът е попречил на МВР, а пък хората си мислят, че ако не е бил репортажът, можело е и въобще да не се стигне до “разкриването” на групата. Изобщо тук има нещо ново. Винаги поне на думи се е искала подкрепата на обществеността и на медиите за борба с корупцията и престъпността.. За първи път се срещаме с обратната теза, което трябва да бъде признато за принос на министър Петков, който е и ръководител до колкото ми е известно на комисията за борба с корупцията.

А между другото и 30 септември е нереален срок за приключване на смяната на старите номера. Друг е въпросът, че това е абсолютно излишно пилеене на средства на населението и на бюджета за смяна на табелите, която не се налага от никакви обективни обстоятелства и което би трябвало да е предмет на разследване от прокуратурата. Защото елементарна сметка показва, че броят на загубените работни дни по опашки за номерата, умножен по брутния вътрешен продуктт, създаван от един зает в икономиката, дават произведение от над 100 000 000 лева. Ако сме правова държава за такива загуби в особено голям размер, причинени на икономиката и населението някой трябва да отговаря. На настоящия етап това е по-скоро утопия. А корупцията при смяната на табелите ще продължи, защото корупционната обстановка старателно се запазва. И това не е утопия, а за съжаление тъжна реалност.

Димитър Н. Митев
Пловдив, 13. 08. 06

Вестника на опозицията “Демокрация” счете, че може да публикува само следното от горната статия:

/Щракнете върху картинката за да се отвори в нов прозорец в голям размер/
Сканиран материал от в-к Демокрация