Archive for the ‘Преди Страсбург.’ Category

Правно становище за допустимост на жалба пред ЕСПЧ

петък, октомври 1st, 2010

Жалба до Върх. адм. прокуратура и …

вторник, септември 14th, 2010

До г-жа Пенка Стефанова                                                    
Ръководител на Върховна админ. прокуратура       – получено на 19.09.2010 г. Вх. №  912
и заместник-главен прокурор на РБ
Копие
Г-н Борис Велчев, главен прокурор на РБ – Регистр. с печат на ВКП на 16.09.2010 г. и вх. № 13437
Копие
Г-жа Маргарита Попова                        
Министър на правосъдието на РБ    – Рег. № 94 – Д – 208,       16.09.2010 г.
Копие
До членовете на Висшия съдебен съвет на РБ – Регистр. индекс 94 – 00 – 931      от 16.09.2010г.
Ж А Л Б А
от Димитър Николов Митев, живущ в гр. Пловдив , ул. …………………………… срещу неверни твърдения, изказани от прокурор Лидия Ангелова при гледането на дело 15095/2009 г. във Върховния административен съд.
Уважаема госпожо Стефанова!
През 2009-та година, във връзка с отменени от Районен съд Габрово и Районен съд Карлово като незаконосъобразни наказателни постановления и ЗППАМ срещу мен, предявих искове срещу МВР София по чл. 1. от ЗОДОВ за нанесени ми имуществени и неимуществени вреди от РПУ Габрово и РПУ Карлово. На делата в Пловдивски административен съд (№ 396 и 397 по описа на ПАС) се явиха двама прокурори, които участваха в делата и прецениха, че исковете ми са основателни и следва да бъдат уважени. Това е посочено в решенията на съдията, произнесъл се по двата иска.
Исковете ми не бяха уважени от Пловдивския административен съд, поради което аз подадох касационни жалби до Върховния административен съд срещу постановените решения. Там по двете дела (15094 и 15095 по описа на ВАС) се явиха двама представители на Върховна административна прокуратура (ВАП). На първото дело (15094/2009 г.) представителят на ВАП, също както представителите на Окръжна прокуратура – Пловдив на първа инстанция заяви, че искът ми е основателен и че следва да бъде уважен. За моя голяма изненада на второто дело (15095 по описа на ВАС, гледано на 29.04.2010 г.) представителят на ВАП прокурор Лидия Ангелова заяви обратно на своите трима колеги, че искът ми е процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен и не следва да бъде уважен. Не оспорвам нейното право на преценка по случая, но съм особено възмутен от нейното твърдение, че в първоинстанционния съд „Подорбно са обсъдени приложените писмени и устни доказателства” Тъй като съдът въобще не е обсъждал приложените писмени и устни доказателства (камо ли пък подробно), а на всичко отгоре е приел за казано от свидетелите обратното на онова, което те са казали, аз поисках да използвам правото си на реплика към прокурор Лидия Ангелова, но това не ми бе разрешено от председателката на тричленния състав, който гледаше делото. С думата „Свършихме” бях прекъсван както когато се опитах да отправя реплика към прокурор Лидия Ангелова, така и към процесуалния представител на МВР по делото.
Върховният административен съд в лицето на двата тричленни състава, макар и с различни мотиви, също не уважи исковете ми и отхвърли касационните ми жалби, като не пожела да се съобрази с чл. 1 на ЗОДОВ. Предстои въпросът да се решава в Европейският съд по правата на човека в Страсбург. Аз обаче се чувствам морално задължен да Ви изпратя настоящата жалба, защото (въпреки че съдът въобще не е длъжен да се съобрази с мнението на прокуратурата) когато прокурор Лидия Ангелова твърди откровени неистини пред съда, това би трябвало да стигне до Вас като информация. А Ваше право е да решите какво ще предприемете след такава информация. Всички материали по делото, включително протокола от съдебното заседание с изказването на прокурор Лидия Ангелова, освен в архива на съда, са публикувани и могат да бъдат намерени в блога ми www.mitev.eu , категория Стари табели – ВАС – V и VІ серия.
С уважение: …………………………………….
Пловдив, 14.09.2010 г.

                                                                                             ХХХ

На 24.09.10 г. ми е изпратен следният формален отговор, който получих с препоръчано писмо и обратна разписка:

Сигнал до Константин Пенчев и ….

петък, август 20th, 2010

До г-н Константин Пенчев, председател на ВАС на РБ                         Вх. № 13931/03.09.2010 г.
До г-жа Маргарита Попова, министър на правосъдието на РБ       Вх. № 94-Д-208/03.09.2010 г. 
До членовете на Висшия съдебен съвет на РБ                                          Вх. № 94-00-895/03.09.2010 г.
До г-жа Цецка Цачева, председател на НС на РБ                                     Вх. № ПГ-0194-Д-91/03.09.2010 г.
До г-н Бойко Борисов, министър председател на РБ                            Вх. № 1126/03.09.2010 т.
До г-н Цветан Цветанов – вицепремиер и министър на вътр. работи на РБ

С И Г Н А Л
от Димитър Николов Митев, жигел на гр. Пловдив, ул………………, тел.0888/704984
Уважаеми госпожи и господа,
пиша Ви в качеството си на български гражданин, който е имал възможността да се сблъска с незачитането на закона от страна на съдии. След като не получих правосъдие в системата на Административния съд за мен остава единствено решение да се обърна към Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Същевременно ми се струва, че морално съм задължен да Ви информирам за съдийските решения, които предполагам ще доведат до поредното осъждане на Република България от ЕСПЧ.
Предисторията накратко.
През 2006 г. , разчитайки на чл. 141 от ЗДвП, съгласно който автомобилът ми е с безсрочна регистрация, аз отказах да изпълня подзаконов акт Наредба І – 45 на МВР от 2000 г., видоизменена от МВР по времето на тройната коалиция, с която се слага краен срок на валидност на регистрационните табели и талона на автомобила ми. Разчитах също на чл. 5 от Закона за стандартизацията /2005 г./, съгласно който стандартите в Република България се прилагат доброволно.
На 20.09.2007 г. полицаи от РПУ Габрово ми съставиха АУАН заради старите табели.. Възражението ми срещу акта не бе уважено от началника на РПУ Габрово. Последва НП 3984/2007 за глоба и Заповед за ПАМ 3984/2007– спиране на автомобила от движение.
Районния съд в гр. Габрово обяви с Решение № №23 от 08.02.2008 издаденото НП за незаконосъобразно. Въпреки съдебното решение началникът на РПУ Габрово отново , позовавайки се на Наредба І – 45, с писмо № 2163 от 18.03.2008 г. след уточнение, че спирането от движение е по чл. 171 буква „а” от ЗДвП (счетено е, че старите табели са техническа неизправност!!!) отказа да отмени ПАМ. Тя бе отменена от Директора на ОДП Габрово със заповед № 369/28.03.2008 г. като незаконосъобразна и противоречаща на материалния закон. Контролният талон ми беше върнат, автомобилът ми не фигурираше като спрян в масива на КАТ, т.е. заповедта на РПУ Габрово за ПАМ – спиране от движение на автомобила ми въобще не е била регистрирана в информационния масив на КАТ. Това е важно да се има предвид във връзка със следващия епизод от „сагата” управление на МПС със стари табели.
„Въоръжен” със съдебното решение и заповедта на ОДП Габрово аз отново подкарах автомобила си след половингодишно принудително прекъсване. До 31 май 2008 г., когато ме спряха полицаи от РПУ Карлово, които ми съставиха нов АУАН „за това, че на 31.05.2008 г. около 15,50 часа ….управлява лек автомобил „Рено Трафик” с рег. № РВ 6667 К /стар образец/, което е спряно от движение, без разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи, с което е нарушил чл. 177 /1/ т. 4 от ЗДвП” като при това категорично и арогантно отказаха да се запознаят със съдебното решение и заповедта на директора на ОДП. Иззеха талона на автомобила и контролния талон. РПУ Карлово не уважи възражението ми срещу акта, информира ме с писмо, че автомобилът ми е бил спрян от движение от 01.06.2006 г. а след това издаде и НП за управление на спрян от движение автомобил!?!
Бях безкрайно учуден и стресиран , защото в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е записано:
Чл. 36.(1) Административнонаказателно производство се образува със съставяне
на акт за установяване на извършеното административно нарушение.
(2) Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува…
Нямам съставен АУАН през 2006 г.,няма образувана административно-наказателна преписка, нямам издадена заповед за прилагане на ПАМ – спиране от движение на автомобила ми, не е изземан талона на автомобила ми, не са свалени табелите му и няма залепен стикер – спрян от движение – все нормативни изисквания за такива случаи. Всичко това прави въпросното писмо „документ в който е потвърдена неистина (лъжа) от длъжностно лице”.
Обяснявам си случилото се по следния начин. През м. април 2008 г. аз публикувах в блога си www.mitev.eu решението на РС Габрово и Заповедта на директора на ОДП Габрово за отмяната на санкциите срещу мен като незаконосъобразни. Някъде в този период – април – май 2008 г. някой в МВР е взел мерки и без да ме уведоми за фактическото анулиране на издадената от директора на ОДП Габрово заповед е наредил в масива на КАТ автомобилът ми да бъде вписан като спрян от движение при това две години по-рано – от 01.06.2006 г.. Това е било известно на редовите полицаи актосъставители на 31 май 2008 г.. С това мога да си обясня вписаното от тях в акта „нарушение” и категоричното и арогантно отказване да се запознаят с документите  от РС и ОДП Габрово, които носех за всеки случай със себе си. Нещо повече, полицаите присмехулно и уверено ми заявиха, че този път санкциите няма да бъдат отменени.
Началникът на РПУ Карлово отказа да се съобрази със съдебното решение от габровския РС и Заповедта на директора на ОДП Габрово, не уважи възражението ми срещу съставения АУАН и издаде цитираното НП. Не ми се вярва да си е позволил подобен груб произвол на своя глава – без одобрение или препоръка от висшестоящ орган в МВР.
РПУ Карлово не придвижи жалбата ми до РС Карлово в законния срок. След цял месец чакане се наложи в няколко телефонни разговора да подсещам началника му и така жалбата ми стигна до РС с повече от месец закъснение, което означаваше съответно по-дълго принудително неползване на автомобила ми, , а само по себе си представлява административно нарушение по смисъла на АПК и безспорен произвол.

Районния съд в Карлово, отмени НП, издадено от началника на РПУ Карлово като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. Второто, седеммесечно принудително неползване на автомобила ми, приключи на 06.01. 2009 г. когато документите ми бяха върнати след продължителна разправия в КАТ Пловдив (началникът му първоначално каза, че ще ми бъде издадено удостоверение, с което да карам автомобила си един месец, докато си сменя табелите ), а един от неговите подчинени недвусмислено ми заяви, че вече няма да ми спират от движение автомобила, а само ще ме глобяват, защото съдът отменя глобите заради спирането от движение, а самите глоби били необжалваеми до определен размер. За разлика от Габрово тук не бе издаден документ за анулиране на мистериозното спиране на автомобила ми от движение, което уж било факт от 01.06.2006 г.

Уважаеми госпожи и господа,
разказах Ви случките за да придобиете представа за какви действия на МВР първоинстанционният Административен съд – Пловдив и два тричленни състава на ВАС отказаха да приложат „Чл. 1. (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.” на ЗОДОВ
В съответствие с този законов текст предявих съдебни искове срещу РПУ на МВР Габрово и РПУ на МВР – Карлово за обезщетение за част от причинените ми имуществени и неимуществени вреди – Пловдивски административен съд, адм. дела 396/2009 г и 397-2009 г.
Пловдивски административен съд в лицето на съдия Явор Колев (първоначално едното дело се гледаше от съдия Стоил Ботев, а другото от съдия Явор Колев, но в крайна сметка по двете дела се произнесе съдия Явор Колев) отхвърли исковете ми и не осъди ответника.
Когато подавах исковете си в Пловдивския административен съд аз не хранех особени илюзии за тяхната съдба, защото знаех за решение № 6782 от 20.06.2006 г. на петчленен състав на ВАС (председател Йордан Константинов, членове Бисерка Коцева, Анна Димитрова, Маринка Чернева и Румяна Монова), с което бе отхвърлена жалбата на няколко организации срещу наредба І-45 на МВР от 2000-та година.
В мотивите си те се позовават на Закон за движение по пътищата, чл. 140, ал. 2:
Редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи
, съгласувано с….”
но са „пропуснали” да забележат, че има и
Чл. 141. (1) За всяко регистрирано моторно превозно средство или ремарке се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи,
Като изключим някои специфични случаи за временна регистрация, огромната част от МПС в България бяха и са с безсрочна регистрация. Съдиите от ВАС игнорираха волята на законодателя – безсрочна регистрация и приеха за правомерно министърът на вътрешните работи с наредба І – 45 да може да променя закона и да слага краен срок за валидност на регистрацията на МПС.
В тази връзка се питам – следва ли независимостта на съдиите да включва и независимост от закона? Има ли начин да се потърси реално отговорност от съдиите, игнорирали доказуемо законовия текст и постановили решение в противоречие с него? Оставям настрана икономическата абсурдност на изземването от населението на около 200 милиона лева за инвестиране в повторно регистриране на вече регистрирани автомобили. Тук не коментирам и огромните загуби, причинени от многодневните опашки пред пунктовете на КАТ и т.н.
Същите съдии пренебрегнаха и чл. 5 на Закона за стандартизацията, постановяващ, че стандартите в РБ се прилагат доброволно и приеха за правомерно с подзаконов акт да се налага задължително ретроактивно спазване на стандарта за регистрационните табели и за вече регистрирани по стария стандарт.
По тази причина вече не се изненадах, че постановените от посочения първоинстанционен съдия решения изобилстват от примери, които не правят чест на българското правосъдие. Така например:
– Съдията постанови по двете дела, че искът ми трябва да бъде отхвърлен поради това, че неправилно съм посочил МВР вместо ОДП Габрово и ОДП Пловдив като ответник, независимо от това, че той е ДЛЪЖЕН служебно да следи за правилното конституиране на ответника. Какво да мисля за този съдия – че не си знае задълженията или че изпълнява поръчка?
– Съдията е постановил решенията си по двете дела без да обсъди моите аргументи, обосноващи претенциите ми. Това е отбелязано и от прокурора от ВАП Николай Николов (вж. протокол от съдебно заседание по дело 15094, ВАС, ІІІ-то отделение, 21.04.2010 г.) , който заявява: „…съдът не е отговорил изчерпателно в мотивите си защо смята, че доказателствата представени по делото – писмени и гласни от страна на жалбоподателя, не са годни такива.”Бих добавил, че не само няма изчерпателен отговор, но просто няма въобще отговор. Смятате ли, че постановяването на решения без обсъждане на представените от ищеца доказателства е редно и законосъобразно?
- По дело 397 съдията е записал, че свидетелите не потвърждават моите аргументи, а по дело 396 освен че е процедирал по същия начин с казаното от единия свидетел, той въобще не е коментирал казаното от другия свидетел. Видно от протоколите от съдебните заседания свидетелите потвърждават моите аргументи. Как оценявате такава практика – съдията да посочва като казано от свидетелите обратното на това, което те са казали? Аз го оценявам като съдебен произвол и безотговорност и на практика, смятам. изпълнява състава на членове от НК по създаване на документи, в които е потвърдена неистина.
– Представих за доказателство годишни финансови отчети от касовия апарат с фискална памет. В мотивите си съдия Колев е записал абсурдното становище, че тези отчети нямат отношение към сферата ми (на едноличен търговец).!?! и съответно си е спестил изводите, които се налагат от данните в тях. Интересно ще бъде съдията да каже защо тогава данъчните органи ги изискват от мен като задължителни за едноличен търговец?
– Съдия Колев въобще не е обсъдил в мотивите си действията на РПУ Карлово – съставяне на АУАН, изземване на талон на автомобила и контролен талон и издаване на НП за неизвършено от мен нарушение на несъществуваща санкция въпреки изискванията на ЗОДОВ да се обсъждат не само отменени като незаконосъобразни актове, но и действия и бездействия на държавните органи, . Нещо повече, той си е позволил да ми припише твърдение, че имуществените и неимуществени вреди са настъпили в резултат на отмененото НП № 1302 от 03.07.2008 г. издадено от РПУ Карлово, докато аз изрично съм посочил, че тези вреди са настъпили както от посоченото НП, така и от повторното, неоформено с документ, но фактическо, реално, спиране на автомобила ми от движение вследствие действията на РПУ Карлово. И така, свидетелите изрично потвърждават негативното отражение на действията, предприети от РПУ Карлово върху мен, аз подробно посочвам, че автомобилът ми не е бил спиран считано от 01.06.2006 г. както се твърди в АУАН, НП и заради което са иззети съответните документи, но съдия Колев заключава: „Що се отнася до твърденията за неимуществени вреди, то от разпитаните по делото свидетели М./съпруга/ и М./брат/ на ищеца не се установяват твърденията на последния за това, а именно че именно това НП е подронило чувството му за доверие в органите на властта и по – специално на МВР като правозащитен орган, формирало е усещане у него за правна и социална несигурност, причинило е безсъние…”. Освен да приема, че свидетелите и аз сме сънували посочената история. Или пък да приема, че след описаните действия на МВР доверието ми в него като правозащитен и правоналагащ орган и моята правна и социална сигурност е трябвало да се увеличат? А след това „мотивирано” решение на съдия Явор Колев съответно трябва да е нараснало неимоверно и доверието ми в съдебната система на България и съответно трябва да съм се почувствал правно и социално най-сигурният човек в света?
Уважаеми госпожи и господа,
след посочените решения на Пловдивския АС подадох касационни жалби по двете дела (15094 и 15095 от 2009 г. по описа на ВАС), които също не бяха уважени от два различни тричленни съдебни състава.
Двете дела са по напълно идентични казуси, решавани са от един и същ съдия в ПАС и решенията са еднакви и с еднакви мотиви, Въпреки това по дело 15094 (относно 396 по описа на ПАС) съдийският състав с председател Пенка Иванова и членове Кремена Хараланова и Таня Куцарова, приема, че първоинстанционния съд „е постановил решение по същество на спора по недопустим иск по чл. 203, ал. 1 АПК и решението като процесуално недопустимо следва да се обезсили и производство по делото да се прекрати.”
По другото дело 15095 съставът от ІІІ –то отделение с председател Пенка Гетова и членове Ваня Пунева и Йовка Дражева на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, приема, че решението е правилно и го ОСТАВЯ В СИЛА.
Така два тричленни състава от ВАС отказаха всеки по свой начин да приложат по дадения казус чл. 1 на ЗОДОВ.
Съдия Явор Колев от ПАС с двете си еднакви решения по две еднотипни дела се оказа в странно положение. Едното му решение (1235/06.10.2009г.) е обезсилено като процесуално недопустимо, защото ”За конкретния случай съдът незаконосъобразно е приел, че наказателното постановление е административен акт и след отмяната му с влязло в сила решение е налице процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 АПК за допустимостта на иска”, а другото е прието за правилно и оставено в сила.
Мимоходом отбелязвам грубото несъответствие с истината на записаното в мотивите на състава с председател Пенка Гетова и членове Ваня Пунева и Йовка Дражева (дело 15095), че „…подробно са обсъдени приложените писмени и устни доказателства…”. По-горе посочих пример, при който съдиите постъпват като НЕЗАВИСИМИ ОТ ЗАКОНА, тук ще отбележа, че те си позволяват да постъпват като НЕЗАВИСИМИ И ОТ ФАКТИТЕ. Защото нито по едното, нито по другото дело (както посочих вече по-горе) съдия Явор Колев не е обсъдил приложените писмени и устни доказателства, да не говорим за „подробно” обсъждане. Освен ако за обсъждане не се приема изброяването на претендираните щети в увода и повторното им изброяване (при това неточно и непълно) в края, но с определението „недоказани”. Съдейки по тези коннкретни примери аз гледам с голямо недоверие на често използваната от представители на съдебната система  теза, че причината за липсата на осъдителни присъди или за ниските осъдителни присъди е в негодността на доказателствата, представяни пред съда. Очевидно в правораздаването е създадена практическа възможност и най-годните доказателства да бъда обявявани от съда за негодни, без при това да се носи каквато и да било отговорност за подобно отношение към представяните факти.
По дело 15094 в мотивите на състава с председател Пенка Иванова и членовете Кремена Хараланова и Таня Куцарова, се съдържа становище, че „Преценявайки допустимостта и основателността на предявените искове, съдът е изложил мотиви, които противоречат на разпоредбите на чл. 204 и чл. 205 ЗОДОВ.” Задача с повишена трудност е да се намерят членове 204 и 205 на ЗОДОВ, тъй като публикувания в ДВ текст на този закон съдържа само 11 члена и няколко преходни и заключителни разпоредби.
Предполагам, че съставът е имал предвид чл. 204 и чл. 205 на АПК, които имат отношение към разглеждания казус. Много по-съществено обаче е обстоятелството, че съдебния състав е постановил: „За конкретния случай съдът незаконосъобразно е приел, че наказателното постановление е административен акт и след отмяната му с влязло в сила решение е налице процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 АПК за допустимостта на иска.”
По-нататък в мотивите е записано: „В правната теория няма спор, че наказателните постановления не са административни актове по определението на чл. 21 АПК. Дали съдът трябва да се опира в решенията си на „правната теория” или на законите (в т.ч. и тълкувателните решения, разбира се!) и събраните по делото доказателства е въпрос, който няма да разисквам тук и сега.
Целият този спор е обезсмислен от чл. 1. на ЗОДОВ, в който се казва: „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.” Отмененото НП и отменената Заповед за ППАМ са актове на РПУ Габрово и за да бъде търсена обезвреда за щетите от тяхното издаване и прилагане съвсем не е нужно да се прелива от пусто в празно чрез вкарването на определението „административен”. Съдът е продължил в мотивите си: Наказателните постановления са актове, с които по административен ред се налагат предвидени в закона наказания ….”
Тук има два съществени момента – първо, съдът е признал, че все пак НП е акт на съответния орган, представител на юридическото лице. След като признава това и след като актът е отменен като незаконосъобразен, очевидно попада в обсега на действие на чл. 1 на ЗОДОВ.
Второ, още по съществено е посоченото от съда, че става въпрос за налагане на ПРЕДВИДЕНИ В ЗАКОНА наказания. А в ЗДвП (нито в какъвто и да било друг закон) никъде няма предвидено наказание за управление на МПС със стари табели. Нещо повече, там ясно е записано, че регистрацията на МПС е безсрочна, следователно не подлежи на пререгистрация и смяна на регистрационните му табели.  Въпреки че в иска си до ПАС и в касационната си жалба съм посочил липсата на законово основание за предприетите действия на МВР, съдът въобще не е обсъдил аргументите ми в тази насока. Явно  е търсен  начин как да бъде прехвърлена отговорността за отхвърлянето на  жалбата ми  върху законодателя.
И още един момент от тривиалните мотиви на тричленния състав по дело 15094. Там е записано: „Дейността по налагане на административните наказания по наказателните постановление не е административна (най-добре е това да го коментира сатирик!)  и затова те подлежат на обжалване за законосъобразност не по реда на АПК, а пред съответния районен съд.”
Това в случая е спазено. НП на РПУ Габрово е отменено като незаконосъобразно от Габровския РС.
Чл. 203 ал. 1 от АПК постановява единствено че „Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.” Пълна загадка е на какво основание съдът приема, че след като НП е обявено за незаконосъобразно от съответния районен съд, и след като в чл. 1 на ЗОДОВ е записано, че „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.” искът за обезщетение не може да се разглежда от административния съд? Та нали в чл. 1 ал. 2 на ЗОДОВ е изрично записано: „(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс.”. И никъде не е записано, че исковете за актове, отменени като незаконосъобразни от районен съд, не може да бъдат разглеждани от АС. Единственото условие за допустимост на жалбата е да е налице предварително отменен като незаконосъобразен съответен акт на съответен орган. Нещо повече, законодателят е предвидил да се разглеждат и искове, свързани с действия или бездействия на държавата и общините, за които няма предварително съдебно решение, което да ги обявява за незаконосъобразни. Повтарям, че въпреки това законово изискване нито първоинстанционния съдия, нито тричленния състав не са обсъдили документираните незаконосъобразни действия на РПУ – Карлово.

 
Уважаеми госпожи и господа,
бих могъл да посоча още много дефекти на решенията на двата състава на ВАС. Считам обаче, че и посоченото до тук е достатъчно да възбуди интерес у Вас за да се заинтересувате от материалите по делото и да се запознаете сами с въпросните решения и мотивите към тях. Всички материали може да бъдат проучени не само ако бъдат изискани преписките по делата, но и от блога ми www.mitev.eu, където те са публикувани за обществено сведение.
В заключение искам да посоча някои факти, които не са между кориците на делата. За разлика от първоинстанционния съд, където в протоколите е отразено началото и края на гледането на съответното дело с точност до минути, в протоколите на ВАС е отразен само края на заседанието по даденото дело. Не знам дали е нормално на 29.04.2010 г., (тогава бе гледано дело 15095) съдиите да влязат в залата в 14:03 часа, моето дело да е девето по ред, да се изредят всички дела преди мен и моето дело да приключи в 14:33 часа. След изказаните становища на прокурор Лидия Ангелова и представителя на ответника Благой Иванов аз поисках да отправя реплики. Въпреки че бяха изминали едва 3-4 минути от началото на разглеждането на моето дело, председателката на състава прекъсна първите ми думи с категоричното и иронично звучащо: „Свършихме!” Опитах се с второ изречение да запитам ответника относно несъществуващото спиране на автомобила ми от 01.06.2006 г. на което се позовава РПУ Карлово, но не успях да изрека и две думи, когато отново бях прекъснат от председателката с категоричното „Свършихме!” За съжаление, за разлика от гражданските съдилища, в АС и ВАС не се прави звукозапис на заседанието. Така остават нерегистрирани съществени елементи, съдържащи информация за начина на работа на съдиите.
Съдийското „Свършихме” за мен означаваше край на илюзията ми, че в съда се води спор между ищец и ответник и че съдът като обективен арбитър преценява на чия страна е правото. Останах с впечатление, че  съдът вече е предрешил изхода на делото и затова не го интересуват никакви факти, които мога да поднеса по него.
И още един, последен факт. В съдебното заседание на 29.04.2010 г. процесуалният представител на Министъра на вътрешните работи главен юрисконсулт Благой Иванов представи писмени бележки по делото. Когато делото бе върнато след приключването му в Пловдивския АС, посетих деловодството и получих копие от протокола на съдебното заседание и въпросните писмени бележки от името на ответника.
За моя голяма изненада в протокола бе записано че съм казал:
„Запознат съм с днес представените доказателства и не възразявам да се приемат.”
Това не отговаря на истината
. Нито в самото заседание, нито преди него не съм виждал въпросните доказателства – писмени бележки на процесуалния представител на министъра на вътрешните работи. Нещо повече – на 21.04.2010 г. юристът на МВР заяви:” юрк. Иванов: Оспорвам касационната жалба. Няма да представям доказателства”. Т.е. „доказателствата” под формата на писмени бележки на процесуалния представител на вътрешния министър бяха представени на второто дело и не ми беше предоставена предвидената от процедурата възможност дори един поглед да хвърля върху тях. Кой и защо си е позволил да ми припише въпросните думи като казани от мен не знам. Знам само, че това укрепва недоверието ми в българската съдебна система.

Уважаеми госпожи и господа адресати на настоящия сигнал,
Според мен българският съд отказа да се съобрази с фактите и да приложи законовите разпоредби по политически причини. Съдиите не бяха обективни и не се съобразиха със законовите положения защото ясно съзнават, че целият така наречен политически елит на РБ в една или друга степен е виновен за това, че българските собственици на автомобили единствени в света бяха подложени от държавата на своеобразно изнудване за да регистрират за втори път вече регистрираните си МПС.С постановените решения ВАС отново (след решение 6782 от 20.06.2006 г) застана в защита на държавния произвол. Очевидно в случая в мотивите на съдиите надделяват не законите, а съзнанието, че осъдителна присъда срещу МВР по водените от мен дела ще бъде равносилна на политически скандал с непредвидими последици. При демонстрираната от административните съдии зависимост от изпълнителната власт, за мен не остава друга възможност да защитя правата си, освен да прибягна до процедурата в ЕСПЧ в Страсбург. Тъй като ми е неприятно да съдя България заради конкретни действия на конкретни виновници, направих последен опит да избягна това с изпращане на Сигнал до министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, в който съм посочил при какви условия с радост ще се откажа от процедурата в Страсбург. Прилагам този сигнал към настоящия сигнал до Вас за сведение и за евентуално съдействие за решаване на казуса в България.

С уважение: ………………………………………………
Димитър Николов Митев
Пловдив,
Приложение: Сигнал до министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов.

От Върховния административен съд все още отговор към 22.10.2010 г. няма. Към момента получих “отговори” от Министерството на правосъдието и от Висшия съдебен съвет. От тези отговори особено показателно е обстоятелството, че според Министерството на правосъдието със случая трябва да се зание комисията по професионална етика към Висшия съдебен съвет, а според Комисията по професионална етика те не са упълномощени да вземат отношение.

Сигнал и Жалба до Цветан Цветанов и отговори.

четвъртък, август 19th, 2010

Когато писах долупоместения сигнал до министъра на вътрешните работи Цв. Цветанов не бях обърнал внимание на обстоятелството, че на делото във ВАС  МВР бе представлявано от юрисконсулт, упълномощен от предишния министър на вътрешните работи Михаил Миков. Без да съм сигурен, предполагам, че главен юрисконсулт Благой Иванов е “защитавал интересите на МВР”по случая съгласно линията на министъра на вътрешните работи от правителството на Станишев – Михаил Миков   и не е съгласувал писмените си бележки пред ВАС с новото ръководство на МВР и министър Цветанов.

                                                                                     ХХХ

Входящ № в МВР:                                                                До г-н Цветан Цветанов

М – 13043                                                                                  министър на вътрешните работи

от 28.07.2010 г.                                                                   на Република България.

                                                                                                       Копие

Входящ № в ПП “ГЕРБ”                                                     До г-н Бойко Борисов

94-А-Я-4                                                                                   министър- председател

28.07.2010                                                                             на Република България

                                                                                                      и председател на партия ГЕРБ.

                                                               С  И  Г  Н  А  Л

             от  Димитър Николов Митев, живущ в град Пловдив 4002, ул…………………

                         е-mail: dimitr_mitev@abv.bg  , тел. 0888/704 984

                    Уважаеми господин Цветанов,

                  с разбиране и надежда приемам Вашия и на цялото правителство стремеж да отвоювате българската държава от мафията и да допринесете за възстановяването на реда и законността в българската държава. Като гражданин приветствам стремежа Ви да се освободите от кадри в МВР, които петнят името на институцията и с действията си погазват законите на държавата. Подкрепям призивите Ви към гражданите за помощ и съдействие на МВР в борбата с престъпността и беззаконието и си позволявам да Ви запозная със следните случаи на погазване на закони от служители на МВР с които се сблъсках лично.

                  Предисторията накратко:

                    Съгласно чл. 141 от Закона за движение по пътищата автомобилите в България са с безсрочна регистрация. Съгласно чл. 5 от Закона за стандартизацията в Република България стандартите се прилагат доброволно.

                   В разрез с горепосочените законови положения с  вътрешноведомствен подзаконов акт Наредба І- 45 на  МВР, приета през 2000-та година при  правителството на Иван Костов, бе въведен краен срок за валидност на предишната регистрация на автомобилите и бе наложено задължително въвеждане на новия стандарт за табелите  и съответно задължителна пререгистрация под заплахата от сурови санкции. Нарушени са два закона от бивши ръководства на МВР при три последователни правителства.

                    І. случай.

                    Разчитайки на защитата на горепосочените законови положения аз не се подчиних на наредбата на МВР и не пререгистрирах автомобила си. На 20.09.2007 г. полицаи от РПУ Габрово ми съставиха АУАН заради старите табели на автомобила ми. Възражението ми срещу акта не бе уважено от началника на РПУ Габрово, въпреки че по закон следва да съм защитен. Последва НП 3984/2007 за глоба и Заповед за ПАМ 3984/2007– спиране на автомобила ми от движение.

                   В отговор на моя жалба Районния съд в гр. Габрово обяви с Решение №  №23 от 08.02.2008 издаденото НП за незаконосъобразно. Въпреки съдебното решение началникът на РПУ Габрово отново , позовавайки се на Наредба І – 45, с писмо № 2163 от 18.03.2008 г.  след уточнение, че спирането от движение е по чл. 171 буква „а” от ЗДвП (счетено е, че старите табели са техническа неизправност!!!) отказа да отмени принудителната мярка спиране на автомобила от движение, поради което се наложи да се обърна към директора на ОДП в Габрово. Той   със заповед № 369/28.03.2008 г. отмени и спирането на автомобила от движение като незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон. Контролният талон ми беше върнат, автомобилът ми не фигурираше като спрян в масива на КАТ, т.е. заповедта на РПУ Габрово за ПАМ – спиране от движение на автомобила ми въобще не е била регистрирана в информационния масив на КАТ. (Случайно установих това обстоятелство когато през м. февруари 2008 г. получих обявление за решението на Районния съд и с него в ръка отидох в КАТ Пловдив да искам връщане на контролния ми талон. Беше ми отказано връщане на талона без заверен препис от съдебното решение, но по този повод разбрах, че повече от месец преди директорът на ОДП Габрово да отмени спирането от движение, автомобилът ми не фигурираше в информационния масив на КАТ   като спрян от движение, нещо повече, беше ми иззет само контролния талон, а не и талона на автомобила). Това е важно да се има предвид във връзка със следващия

                   ІІ. Случай.

                   „Въоръжен” със съдебното решение и заповедта на ОДП Габрово аз отново подкарах автомобила си след половингодишно принудително прекъсване. До 31 май 2008 г., когато ме спряха полицаи от РПУ Карлово, които ми съставиха  АУАН „за това, че на 31.05.2008 г. около 15,50 часа на РП – І – 6 при км. 265 + 608 метра до разклона за с. Куртово, обл. Пловдив управлява лек автомобил „Рено Трафик” с рег. № РВ 6667 К /стар образец/, което е спряно от движение, без разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи, с което е нарушил чл. 177 /1/ т. 4 от ЗДвП” като при това категорично и арогантно отказаха да се запознаят със съдебното решение и заповедта за отмяна на спирането от движение. Иззеха  талона на автомобила  и контролния талон. Не помогна и възражението ми до РПУ Карлово. От там с писмо ми съобщиха, че автомобилът ми е бил спрян от движение от 01.06.2006 г. !?!

                  В Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е записано:

Чл. 36.(1) Административнонаказателно производство се образува със съставяне

на акт за установяване на извършеното административно нарушение.

(2) Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува…

                   Нямам съставен АУАН през 2006 г., нямам издадена заповед за прилагане на ПАМ – спиране от движение на автомобила ми, не е изземан талона на автомобила ми, не са свалени табелите му и няма залепен стикер – спрян от движение – все нормативни изисквания за такива случаи. Въпреки всичко през 2008 г.полицаи от  РПУ Карлово ми съставиха АУАН с цитирания по-горе мотив.

                   Обяснявам си случилото се по следния начин. През м. април 2008 г. аз публикувах в блога си решението на РС Габрово и Заповедта на директора на ОДП Габрово за отмяната на санкциите срещу мен като незаконосъобразни. Някъде в този период – април – май 2008 г.  някой в МВР е взел мерки и без да ме уведоми за фактическото анулиране на издадената от директора на ОДП Габрово заповед  е наредил в масива на КАТ автомобилът ми да бъде вписан като спрян от движение при това от 01.06.2006 г.. Това е било известно на редовите полицаи актосъставители на 31 май 2008 г..  С това мога да си обясня вписаното от тях в акта „нарушение” и категоричното и арогантно  отказване да се запознаят с решението на РС и заповедта на директора на ОДП Габрово, които носех за всеки случай със себе  си. Нещо повече, полицаите ехидно и уверено  ми заявиха, че този път санкциите няма да бъдат отменени. Останах с чувството, че пътуването ми от Пловдив към Казанлък е било засечено от КАТ и че полицаите са били подготвени предварително за срещата с мен.

                       Обстоятелството, че началникът на РПУ Габрово през есента на 2007 г. издаде срещу мен НП за управление на автомобил със стари табели, а не за управление на автомобил, който е спрян от движение също потвърждава тезата ми, че вписаното в информационния масив на КАТ без законово основание спиране от движение уж от 01.06.2006 г. е било извършено в периода април-май 2008 г.

                   Началникът на РПУ Карлово отказа да се съобрази (!) със съдебното решение от габровския РС и Заповедта на директора на ОДП Габрово за отмяна на заповедта за спиране от движение като незаконосъобразна и противоречаща на материалния закон и издаде НП 1302/08  от 03.07.2008 г. за глоба 100 лв. за това, че съм управлявал спряно от движение МПС. Не ми се вярва да си е позволил подобен груб произвол на своя глава – без одобрение или препоръка от висшестоящ орган в МВР. Както вече посочих били са взети  съответни „мерки” и автомобилът ми вече фигурираше като спрян от движение в масива на КАТ. Подозирам че въпросната мярка срещу мен бе предприета във връзка с моя блог в интернет www.mitev.eu,  в който с много публикации аз се противопоставих на единственото  в света всеобщо пререгистриране на  регистрирани автомобили.

                    РПУ Карлово не придвижи жалбата ми до РС Карлово в законния срок. След цял месец чакане се наложи в няколко телефонни разговора да подсещам началника му и така жалбата ми стигна до  РС с повече от месец закъснение, което означаваше съответно по-дълго принудително неползване на автомобила ми. Районния съд в Карлово, отмени  НП, издадено от началника на РПУ Карлово като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. Второто, седеммесечно принудително неползване на автомобила ми, приключи когато документите ми бяха върнати след продължителна разправия в КАТ Пловдив (началникът му се опита да ме склони да се съглася на временно удостоверение докато все пак си сменя регистрационните табели), а един от неговите подчинени недвусмислено ми заяви, че вече няма да ми спират от движение автомобила, а само ще ме глобяват, защото съдът отменя глобите заради спирането от движение, а самите глоби били необжалваеми до определен размер. Сега отново управлявам автомобила си със старите му табели, но не разполагам с документ, с който се отменя мистериозното „спиране” на автомобила ми от движение от 1.6.2006 г.

                   Тъй като Наредба І – 45 на МВР все още не е отменена,  през лятото на 2009 г.  ме спряха полицаи на територията на област Стара загора заради старите табели, но след като ги запознах с документите за предишните случаи, те не ми съставиха пореден акт.

                  Уважаеми господин Цветанов,

                   Горепосочените случаи касаят действия и незаконосъобразни актове на МВР от времето, когато Вие не сте бил министър на вътрешните работи.

                  Третият случай касае поведение на служител на МВР от 2010 година, т.е. когато Вие сте министър.

                  В съответствие с чл. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) подадох иск за обезщетение за причинените ми имуществени и неимуществени вреди пред АС в Пловдив. Съдът   не се съобрази с фактите по делото  и с чл. 1 на ЗОДОВ и не ми възстанови щетите, доказано нанесени ми от неправомерните действия на Вашите служители. Последва моя касационна жалба във ВАС. Там два пъти по двете дела (15094 и 15095 по описа на ВАС за2009 г.) се яви в качеството на процесуален представител на Министъра на вътрешните работи, т.е. като Ваш представител  главен юрисконсулт Благой Иванов. Прилагам копие от неговите невероятни за юрист писмени бележки до ВАС

                   Видно от тези бележки г-н Иванов в разрез с изискването на ЗОДОВ защитаваше позицията, че искът ми не следва да бъде уважен. Въпреки че разполагам с две НП от началници на РПУ-та, отменени като незаконосъобразни от български съдилища и заповед от Директора на ОДП гр. Габрово за отмяна на ПАМ като незаконосъобразна и противоречаща на материалния закон.

                   Освен това в разрез с фактите г-н Иванов си позволи да се позовава на несъществуваща заповед на началника на РПУ  Карлово за ПАМ. Той въобще не се смущава от обстоятелството, че такава заповед не съществува, поради което съответно не ми е представена за подпис и изпълнение.

                   В качеството си на Ваш процесуален представител главен юрисконсулт Б. Иванов настоява да не бъде уважен иска ми в разрез с допълнителния протокол към конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от Република България и където е записано в член 1. : „Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право”. Поради двете принудителни спирания от движение аз не можах да ползвам автомобила си повече от година.

                   Уважаеми господин Цветанов,

                   на Вас, разбира се, са Ви познати лъжите на престъпниците пред съдилищата с цел да избегнат наказания. В случая  Вашият процесуален представител се опитва да заблуди съда по същия начин. Известно ми е , че съдът не е длъжен да се съобрази с писмените бележки на Вашия подчинен. Но се питам дали съответства на новата политика на МВР служител на министерството, при това главен юрисконсулт, да защитава позиции, противоречащи на закона , вместо да признае вината на МВР за издадените две незаконосъобразни НП, за незаконосъобразното спиране на МПС от движение от РПУ Габрово и за безпрецедентното налагане на НП за неизпълнение на несъществуваща принудителна административна мярка, както и за предприетото в случая отнемане на талона на автомобила ми и контролния талон от РПУ Карлово. Не беше ли правилно и законосъобразно след посочените факти да не възрази срещу иска ми, а да признае неговата обоснованост и да се извини за действията на съответните служители на МВР?

                   И което е най-съществено – питам се, дали позицията, изразена от главен юрисконсулт Благой Иванов, е съгласувана с Вас или не? Защото ако  Вие сте го упълномощил да пледира по този начин, това означава, че не само при предишни правителства, но   и сега законите не са на почит в МВР. Надявам се, че това не е така и че в случая процесуалният Ви представител е действал от Ваше име без Ваше знание. Вашата реакция на настоящия сигнал ще покаже дали греша или не.

                   След като ВАС се постави над законодателната власт (това там се случва не за първи път) и отказа да приложи изискването на чл. 1 от ЗОДОВ като отхвърли двете ми касационни жалби, случаят вече ще се решава в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Държа да Ви уведомя, че ми е неприятно да съдя България и много ми се иска воденето на подобно дело в ЕСПЧ да стане ненужно,  ако законността и справедливостта бъдат възстановени с политически и  вътрешно-правни средства, т.е. :

  1. Ако Вие отмените Наредба І – 45, приета от предшествениците Ви в МВР при  правителството на Иван Костов и видоизменена от правителството на тройната коалиция като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА и обявите това на всеослушание чрез медиите.
  2.  Ако МВР се извини на милионите български граждани, принудени от предишното правителство с унизителни опашки и масиран натиск в масмедиите да пререгистрират законно регистрираните си автомобили.
  3. Ако МВР публично обяви, че БСП и нейните съдружници във властта излъгаха българския народ, че смяната на номерата е изискване на ЕС.
  4. Ако МВР публично обяви загубите, които бяха нанесени на гражданите /около 200 млн. лева, отнети като разходи за пререгистрацията/ и бюджета на страната с изпълнението на Наредба І – 45. Например в периода от 01.01.2006 до 28.05.2006 г. бяха пререгистрирани 608013 автомобила при средно три денонощия чакане на опашка пред КАТ. Това прави повече от 1 800 000 загубени работни дни, а за един работен ден един зает според статистиката е произвеждал тогава 65 лв брутен вътрешен продукт. Т.е. загубен е БВП за повече от 100 млн. лева, извън загубеното време на около 150 000 души, които са чакали за първа регистрация. За корупцията, която се вихреше при  „бърза регистрация без чакане на опашка”да не говорим.
  5.   Ако бъде обяснено на българските граждани, че „социалното правителство” на БСП и сие ги принуди да плащат тройно повече за регистрация на МПС например в сравнение с таксата в Германия.
  6. Ако МВР публично посочи, че при наличието на текст от ЗДвП, че МПС без застраховка ГО се спира от движение, „компететнтото” правителството на Станишев се отказа от прилагането на този законов текст и реши да изпълнява изискванията на ЕС за 90 % застраховани с ГО чрез пререгистрация и смяна на номерата на автомобилите.
  7. Ако МВР припомни на българските граждани, че петчленен състав на ВАС в 2006 г. отказа да отмени като незаконосъобразна Наредба І – 45 въпреки категорично и противоречие с чл. 141 на ЗДвП и с чл. 5 на Закона за стандартизацията и с този си акт се постави над законодателната власт и обслужи престъпната акция на политико-икономическата върхушка,

                   „Административен произвол”, „опит да бъде ловена риба в мътна вода”, „унизително и пренебрежително отношение”, „едни обикновени изнудвачи”, „тъпо решение”, „невероятен корупционен модел”, „поредната управленска дивотия”,”гавра с българските граждани”, „къде отиде социалният усет на левицата?”,”едно безумие,един тормоз, една гавра срещу стотици хиляди български граждани”, „правите /хората/ на маймуни”и т.н. и т.н.

                Уважаеми господин Цветанов,

                  горецитираните определения  са от изказванията на депутати от опозицията при обсъждането на предложението на независимия депутат Минчо Христов да отпадне Наредба І – 45, проведено в пленарна зала на НС на 16.03.2006 г.  След това заседание случаят бе забравен. Защо всички партии изпаднаха в амнезия по този въпрос? Възможните отговори според мен са, че или всички са се облажили от отнетите от населението при смяната на номерата и талоните на автомобилите около 200 милиона лева, или нямат нужната компетентност да оценят същността на акцията. Мисля, че политическа партия ГЕРБ  трябва най-после да даде политическа оценка на уникалната в световен мащаб българска пререгистрация на вече регистрирани автомобили, при която управляващата върхушка злоупотреби с МВР и го превърна в инструмент за недопустим натиск и рекет върху гражданите.                 

               Надявам се, че ще реагирате на сигнала ми и предварително Ви благодаря.

С уважение:         Димитър Николов Митев,

Приложение: Писмени бележки от главен юрисконсулт Благой Иванов в качеството му на      

                         процесуален представител на Министъра на вътрешните работи.

 /На 03.09.2010 г. в приемната на МВР г-н Георгиев, който преди време прие с входящ номер Сигнала ми до г-н Цветан Цветанов, отказа да ми даде входящ номер на долупосочената жалба. Даде ми интернет адрес  deloskiad@mvr.bg и телефонен № 02/982-38-24 за да поискам от там входящия номер във вторник, 07.09.10 г. . На 04.09.2010 г. написах писмо и го пратих на посочения интернет адрес.  Във вторник в пощата си нямах отговор. Изпратих писмото още веднаж. След като и в петък, 10.09.2010 г. нямах събщение в пощата си, позвъних на посочения телефон. Обади се жена, която ми каза, че материалите /жалбата и Сигнала до Константин Пенчев и останалите адресати са обединени в едно/  са с входящ номер М – 14835/03.09.2010 и че по тях се готви отговор, който ще получа в писмо с обратна разписка. Беше ми посочено, че не трябва да пиша на дадения ми в приемната адреc deloskiad@mvr.bg  а в бъдеще евентуални писма трябва да изпращам на адрес  skiad@mvr.bg.

                                       На изрично заявеното от мен желание да бъда записан за приемане при министър Цветанов служителят в приемната г-н Георгиев отговори, че министърът няма приемни дни и че не може да му нареди да ме приеме. Нямали практика да приемат заявления с искане за среща с министъра. Докато при първото ми посещение в приемната г-н Георгиев внимателно изчете сигнала ми до министъра, този път погледна отгоре-отгоре нещата, които му представих. Държеше се учтиво и с усмивка, зад която ми се стори че прозира раздразнение от второто ми посещение и от характера на реакцията ми за изпратения отговор с подписа на министър Цветанов./

                                                                                                                       До г-н Цветан Цветанов

                          Вх. № в МВР :      М – 14835/03.09.2010      Заместник-председател на МС и

                                                                                                                      министър на вътрешните работи на РБ

                                                                                                                       Копие

                            Вх. № в МС  1126/03.09.2010                           до г-н Бойко Борисов,

                                                                                                                       министър-председател на РБ

                                                                                             Ж  А  Л  Б  А

                 от Димитър Николов Митев, живущ в гр. Пловдив 40023, ул………………………………

срещу игнориране и тенденциозно манипулиране на факти в Писмо № І -26857/24.08.2010г.

                      Уважаеми господин Цветанов,

                      благодаря за отговора, изпратен от Ваше име и с Вашия подпис (рег. № І – 26857 от 24.08.2010 г. Екз. № 1) на сигнала ми с вх. № М – 13273/02.08.2010. по описа на ДКИАД – МВР.

                       След като се запознах с неговото съдържание стигнах до извода, че трябва да Ви изпратя тази жалба, тъй като съм дълбоко огорчен и възмутен от безочливото подминаване на част от фактите, както и от недобросъвестното и тенденциозно манипулиране на другата част от тях. 

                       В изпратения  отговор се твърди, че е направена проверка по моя сигнал. В петте страници текст обаче не успях да открия никакво становище на проверяващите, които са Ви изготвили отговора, по посочени от мен конкретни случаи на неправомерни действия на служители на МВР. В този “отговор”, който са Ви поднесли за подпис, няма нито дума по повод двете отменени от различни съдилища като незаконосъобразни Наказателни постановления, издадени от РПУ Габрово и РПУ Карлово.

                      Подминато е без внимание издаването от полицаи  на АУАН и НП в нарушение на чл. 36 от ЗАНН. Проверяващите не са забелязали, че съм наказан на базата на несъществуваща санкция за неизвършено нарушение.                   

                     Липсата на каквото и да било становище по цитираните по-горе въпроси, поставени от мен в сигнала ми до Вас, е богато “компенсирана” от 79 машинописни реда цитати и преразказ от първоинстанционните и касационните съдебни решения, с които са отхвърлени исковете ми срещу МВР. Много време и усилие са хвърлили съставителите на отговора, но напразно, защото аз познавам добре решенията и на първа, и на втора инстанция на АС и изрично съм посочил два пъти в сигнала си до Вас, че исковете ми са отхвърлени от съда. Посочил съм също така, че не съм доволен от тези тях и че предстои дело в ЕСПЧ в Страсбург.

                     Специално за решенията на съда аз подготвих  сигнал  до   съответните компетентни   органи, в който посочвам защо не мога да ги приема като справедливи и законосъобразни. Прилагам копие от този сигнал за Ваша информация.  Тук е уместно да посоча, че три пъти наблюдаващи прокурори по делата (два окръжни от Пловдив и един от Върховна административна прокуратура ясно заявиха, че исковете ми са основателни и следва да бъдат уважени  и да бъда компенсиран за нанесените ми от полицейски служители щети. Само прокурор Лидия Ангелова от ВАП застана на позициите на съдиите. Това е отразено в мотивите към двете първоинстанционни и двете второинстанционни решения. Така че възраженията срещу действията на МВР и съда не са  само на Димитър Митев.

                       Възмутен съм от следното в подписания от Вас отговор:

                       “Писмените бележки на главен юрисконсулт Благой Иванов, депозирани пред ВАС в съдебно заседание по адм. д. № 15095/2009 г. са основани на доказателствата по делото и на изводите на Пловдивския районен съд, изложени в решение № 1076/28.07.2009 т. по дело 397/2009 г. . Подминавам несъществена грешка, че вместо пловдивския административен съд е записано Пловдивския районен съд и подчертавам, че писмените бележки НЕ СА ОСНОВАНИ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО, ТЪЙ КАТО ТЕ НЕ СА ОБСЪЖДАНИ НИТО ОТ СЪДИЯТА, НИТО ОТ ПРОЦЕСУАЛНИЯ ВИ ПРЕДСТАВИТЕЛ.

                        И не само съм възмутен от такова грубо несъответствие с истината, но съм и сериозно обезпокоен за отражението, което неминуемо има върху работата на МВР наличието на такива кадри в системата му, които могат да казват на черното бяло и на бялото черно. Страхувам се, че ако не бъдат взети мерки за прочистване в средното управленско ниво на МВР това може да се окаже пагубно за стремежа Ви да отвоювате  държавата от мафията, може да доведе и до Вашия и на правителството политически провал. Подобни отговори, като този, който ми е изпратен с Вашия подпис никак, ама никак не съдействат за укрепването на авторитета на МВР и не водят по никакъв начин да получаване на така необходимата обществена подкрепа на Вашите и на правителството усилия. Напротив, способстват за създаване на впечатление, че с промяната на министъра в министерството на вътрешните работи все още законите не са на почит, а безобразията се защитават с всички средства.

                     За илюстрация ще посоча реакцията на съставителите на подписаното от Вас писмо на предложението ми Наредба І – 45 /2000 г. на МВР да бъде отменена от Вас като незаконосъобразна. Претенцията ми е обявена като неоснователна, защото “Посочената наредба е издадена въз основа на делегирано правомощие по силата на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП.”                                                            

                        Вярно е, че чл. 140, ал. 2 от ЗДвП делегира правомощие на министъра на вътрешните работи да издава наредби, но там не е казано, че тези наредби могат да са в противоречие със закона.  Странно защо нито съставителите на Наредб І – 45, нито съдиите от Административния съд, нито Вашият процесуален представител, нито авторите на подписаният от Вас отговор не забелязват, че това делегирано правомощие е ограничено от чл. 141 на ЗДвП, където е записано, че регистрацията на автомобилите е безсрочна /с изключение на някои частни случаи, при които е предвидено регистрацията да бъде временна/. И с лека ръка приемат, че министърът има право със своя заповед да определи краен срок на валидност на регистрация на автомобили, извършена преди издаването на въпросната наредба. При бедността на България бе престъпление да се изземат от населението стотици милиони лева за да се направи повторна регистрация на милиони регистрирани автомобили, но с цена три пъти по-висока от цената за регистрация на автомобил например в Германия. Не е ли време това да Ви направи впечатление и  ДАНС да се позаинтересува от целия случай по тази безпрецедентна и безсмислена кампания?

                      Тъжно ми стана като прочетох следния текст:

                     ” В случай, че Вие считате,  Наредбата за  незаконосъобразна е налице правна възможност да оспорвате нейната законосъобразност пред ВАС по реда на раздел ІІІ “Оспорване на подзаконови нормативни актове чл. 185 – чл. 196 от АПК, като това оспорване е без ограничение във времето.

                       Тъжно е, защото ми  е отправена невалидна препоръка. Юристите в повереното Ви министерство би следвало да знаят, че петчленен състав на ВАС с Решение № 6782 отказа да отмени като незаконосъобразна Наредба І – 45 и по-конкретно записаното в нея изискване да бъдат пререгистрирани всички автомобили със заварена регистрация и да бъдат сменени регистрационните им табели, с което не пожела да приложи както чл. 141 от ЗДвП, така и чл. 5 от Закона за стандартизацията (приет в 2005 г.). С това решение (което е окончателно и не подлежи на обжалване) този петчленен състав на ВАС ((председател Йордан Константинов, членове Бисерка Коцева, Анна Димитрова, Маринка Чернева и Румяна Монова) се постави над законодателната власт и обслужи  мотивирана от частни и корпоративни интереси акция на политико- икономическата върхушка.

                     По повод на отговора, който получих, се налага да Ви посоча, че аз вече един път разговарях лично с Вас по тази тема. Преди малко повече от три години, в концентна зала на бившия партиен дом в Пловдив, след приключване на срещата за откриване на предизборната кампания за евродепутати (2007 г.), аз се обърнах към господин Бойко Борисов с мнение, че ГЕРБ прави грешка, като не атакува БСП и тройната коалиция за уникалната гавра със закон и морал при единственото в света пререгистриране на законно регистрирани автомобили. Тогава г-н Борисов ме насочи към Вас и като разбрахте за какво искам да говоря, Вие казахте, че “те (тройната коалиция) искаха да понапълнят бюджета”. Примерът, който Ви дадох с милионите изгубени работни дни по опашките пред КАТ,  приехте с думите, че “може и да съм прав”, че бюджета е загубил, а не е спечелил от мероприятието. Дадохте ми визитната си картичка, там имаше интернет адрес, на който Ви изпратих по-подробно писмо с описани прегрешенията на властта при смяната на номерата. Становище на ПП ГЕРБ не се появи публично нито през 2007 г. преди изборите за евродепутати, нито през следващите избори.    

                    Защо ПП ГЕРБ предпочете мълчанието пред възможността да спечели много повече гласове разкривайки истината за тази срамна кампания?                  

                   ” „Административен произвол”, „опит да бъде ловена риба в мътна вода”, „унизително и пренебрежително отношение”, „едни обикновени изнудвачи”, „тъпо решение”, „невероятен корупционен модел”, „поредната управленска дивотия”,”гавра с българските граждани”, „къде отиде социалният усет на левицата?”,”едно безумие,един тормоз, една гавра срещу стотици хиляди български граждани”, „правите /хората/ на маймуни”и т.н. и т.н.            

                  Това  са  изказвания на депутати от тогавашната опозиция при обсъждането на предложението на независимия депутат Минчо Христов да отпадне Наредба І – 45, проведено в пленарна зала на НС на 16.03.2006 г.  След това заседание случаят бе забравен. Защо всички партии изпаднаха в амнезия по този въпрос?” Сега към този пасаж добавям и въпроса: В състояние ли сте Вие лично и ГЕРБ като партия да нарушите мълчанието по темата и да назовете открито нещата с истинските им имена и участници в нея? Обществеността в България би посрещнала с интерес и разбиране разкритията по една от мащабните далавери на прехода.     

                   Горните неща Ви пиша в качеството си на избирател, гласувал за ГЕРБ. И живо се интересувам от отговора, защото той е показателен за много неща и преди всичко за политическия профил на партия ГЕРБ и ценностите, които изповядва.

                    Като имам предвид, че и на настоящата жалба  може да получа отговор, подготвен от кадри, назначавани от  Р. Петков и М. Миков (евентуално и от техни предшественици в МВР) по техните критерии, т.е от хората, срещу чието безобразно отношение към фактите и законите се жалвам,  позволявам  си да поискам лична среща с Вас.

                    Надявам се, че  ще получа отговор на жалбата си и предварително Ви благодаря.

                    С уважение: …………………………………..

                    Приложение:  Сигнал до председателя на ВАС Константин Пенчев, министъра на правосъдието Маргарита Попова, членовете на ВСС, министър-председателя Бойко Борисов, председателката на НС  Цецка Цачева относно факти от работата на Административния съд.

                На жалбата до министър Цветан Цветанов  получих “отговор”, който този път не беше  с неговия подпис.

                                                                                                        ХХХ

Пълномощно от Михаил Миков

четвъртък, август 19th, 2010