Archive for the ‘Интересни постинги на колеги във форума на в-к “СЕГа”’ Category

За полезните неща, свършени от правителството Орешарски

понеделник, юни 30th, 2014

http://www.segabg.com/replies.php?id=241339

Apolitichen
26 Юни 2014 21:49
Мнения: 6,959
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP Сред купа “други полезни социални неща” не открих нито едно обществено полезно.
Първо, тези “полезни неща” не са верни. Възрастта за пенсиониране не беше замразена, а снижена. Големият проблем на пенсионната система по отношение на възрастта не е пенсионирането на 60 или 63 г., а пенсионирането с недостатъчен трудов стаж, било поради инвалидност или стимулирано с различни привилегии (катигория труд). Вдигането на възрастта за пенсиониране, особено ако е рязко (както то догодина ще го правят), що доведе до по-висока безработица.

даде коледни надбавки
Даде на половината пенсионери, на по-малката половина (1 млн. души), на другите не даде (1.4 млн. души). С което заличи принципа на осигурителния принос – сегашното увеличение на пенсиите (3-4 лв. месечно) на годишна база е по-малко от “коледната надбавка” (50 лв.). Ако няма да се спазва този принцип, да го отменят със закон. Кел файда от “швейцарсокот правило”, когато социалния министър всеки месец с врътливи движения го подменя.

вдигна майчинските и детските
Вдигна детските само за второ дете, нейде 200 хил. деца. Другите, един милион, са у “фризера” с 30 лв. Друг въпрос дали това е най-добрата политика за справяне с демографската криза (обещаваха семейно подоходно облагане). А като вдигна майчинските, въпреки че 2013 г. е с най-ниска раждаемост след 1998 г., фондът за майчинските отиде на дефицит с над 36 млн. лв. Сиреч грешни сметки, отвсякъде.

вдигна майчинските и детските, цената на тока
Корнелия Нинова твърдеше, че са свалили цената на тока и от всичките обещания оставало само да изпълнят разкриването на 250 хил. работни места, но имало време до края на мандата. Вярно е, че цената на тока падна с около 3 лв. месечно, но привилегиите за “вятърничавата енергия” останаха. Тая политика образува “дупка” между НЕК и електроразпределителните дружества и … държавата пак биде поставена в зависимост от чуждо решение (ЕК, преди това са съдилищата).

други полезни социални неща.
Когато ЕК забрани на фонд “Тютюнопроизводство” допълнително да субсидира (освен заложените 110 млн. лв.) тютюнопроизводителите, Адемов раздаде “великденски помощи”. Крайната печалба, от маржа в цените, отиде в търговците, Булгартабак, който в момента е една от ябълките на раздора.

Сравнителни показатели за развитието на икономиката на Украйна, Русия, Германия и др.

събота, юни 7th, 2014

 
http://www.segabg.com/replies.php?id=240022

MickJagger
01 Юни 2014 09:49
Мнения: 95
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP Сергей Марков: Украина, Россия, Германия, Польша. Сухие цифры, отражающие экономическую реальность
Вот прочитал у одного своего друга интересное наблюдение. Надо будет на досуге цифры проверить…
Еще десять лет назад Украина занимала 5-е место в мире по экспорту зерна. Россия занимала 11-е.
В прошлом году Россия была на третьем месте, производя 20 процентов мирового экспорта зерна, в этом по мнению экспертов, закроет 25 процентов экспорта. А Украина спустилась на 14-е место. При этом за десять лет цены на зерно выросли почти на 150%
В 2013 году ВВП России был равен ВВП Великобритании и составлял 2 триллиона 118 миллиардов долларов в год. ВВП Украины в 2013 году 175 миллиардов и равен ВВП Вьетнама и чуть выше ВВП Анголы. в 2004 году ВВП России составлял 1 триллион 449 миллиардов долларов и был равен ВВП Канады. ВВП Украины в 2004 году был 312 миллиардов долларов и был равен ВВП Саудовской Аравии и Бельгии.
То есть за 9 лет ВВП России вырос в полтора раза, выведя ее на уровень развитых стран мира с сопоставимым населением. ВВП Украины упал в два раза, опустив ее ниже уровня развивающихся стран.
Данные я взял с сайта МВФ.
Именно в 2004 году в результате Оранжевой революции Украиной был взят курс на разрыв экономических связей с Россией. Именно в 2004 году Украина обьявила, что больше не хочет кормить Россию и меняет рынки сбыта своей сельхозпродукции, в результате чего Россия стала развивать собственное сельское хозяйство.
Эксперты Всемирного Банка прогнозируют 30 процентное падение ВВП Украины в случае интеграции Украины в Евросоюз, в результате ввода Россией пошлин и правил, действующих в отношениях со странами ЕС.
И теперь про основной пример, который приводят украинские сторонники евроинтеграции — Польша: в 2004 году ВВП Польши составлял 490 млд долларов, в 2013 ВВП Польши был 516 миллиардов. При инфляции в 15 процентов, то есть реальный ВВП Польши упал после вступления в ЕС.
Следующий пример более позднего вступления в ЕС — Венгрия: в 2004 году ВВП Венгрии составлял 152 млд долларов, в 2013 ВВП Венгрии упал дл 130 миллиардов. При том, что Венгрия не разрывала отношений со своими традиционными партнерами. Исключительно за счет правил, действующих внутри ЕС, не позволяющих новым членам развивать собственное производство.
Цифры же ВВП Италии, Греции просто ужасают.
ВВП Германии в 2004 — 2 триллиона 390 млд долларов, в 2013 году 3 триллиона 635 миллиардов. То есть рост ВВП Германии равен росту ВВП России и достигнут он за счет падения ВВП других стран, которые принимались в последние годы в ЕС.
Мировой рост ВВП с 2004 по 2013 год: с 55 триллионов 654 миллиардов до 73 триллионов 454 миллиардов, что полностью соответствует динамике роста ВВП России и Германии, с одной разностью — рост России обеспечивается внутренними процессами, а рост Германии — обнищанием других стран Европы.
http://rusvesna.su/recent_opinions/1401527754

За агресиите на САЩ по света.

четвъртък, юни 5th, 2014
Гладиатор
05 Юни 2014 20:36
Мнения: 4,304
От: Bulgaria

Скрий: Име,IP
Nostradamus 05 Юни 2014 17:14
Към фанатите – путинофили: избършете си пяната от устата, че като капе ще ви повреди компютъра ! Добре, че през Интернет не могат да се разнасят виртуално миризми, защото тук ще се размирише на немити развалени зъби … Да се говори за “цинизъм” след като ти самият си заграбил чужда територия в стил Адолф, е циницъм на квадрат.

Чужда територия, викаш. Наистина мирише на гнилоч. И на невежество…. А невежите хора са склонни към патост и шоу. Казано научному — липсата на информация е в основата на всички емоции. Ето малко информация. За заграбените територии или опит за заграбване на територии от САЩ. И за това що е то цинизъм
№ / Година / Страна / Кратко описание

1. 1914-1934 Хаити. Дебаркиране на пехота, въздушни бомбардировки водещи до 19 годишна военна окупация
2. 1916-1924 Доминиканска република. Военна интервенция последвана от 8-годишна окупация

Няма да броим финансирането на Великата Оранжева Социалистическа Революция в Русия. “Руския” революционер Троцки е изпратен от Владетелите на Печатница “Федерален Резерв на “Америка” “, да подпомага другия изпратен революционер Ленин. Русия е разсипана и окрадена…. Не предвидиха другаря Сталин. Той спаси Русия от Троцки и Ленин и възроди Евразия, като СССР. Сурови времена бяха. И решенията сурови. Водеше се война на живот и смърт. За оцеляване на народите на Евразия от Троцкисткия комунизъм финансиран от “Владетелите на Печатница “Федерален Резерв на “Америка” ”

3. 1917-1933 Куба. Дебаркиране на морска пехота. 15-годишна окупация
4. 1918-1920 Панама. Намеса на пехота която изпълнава „полицейски задължения“ в продължение на 2 години.
5. 1918-1922 Русия. Флот и пехота водят битки в няколко района на страната в продължение на 5 години
6. 1919 Югославия. Морска пехота се намесва в Далмация (Хърватско)
7. 1919 Хондурас. Дебаркиране на морска пехота
8. 1920 Гватемала. Намеса на пехотинци

9. 1922 Турция. Морска пехота извършва операция в Smyrna (Измир)
10. 1922-1927 Китай. Флот и пехота разположени в Китай за 5 години.
11. 1924-1925 Хондурас. Парашутисти дебаркират два пъти за две години.
12. 1925 Панама. Операции на морската пехота
13. 1927-1934 Китай. Сили на морската пехота са разполагани из страната.

14. 1932 Салвадор. Намеса на морската пехота
15. 1933 Куба. Операция на морската пехота
16. 1934 Китай. Морска пехота дебаркира в Фуджоу (Foochow)

Втората Световна
Там воюваха с Япония. Скриха от обществото сведенията за предстоящото нападение на Пърл Харбър. Загинаха невинни момчета. И това бе поводът да атакуват Япония. Но да не броим Втората световна …. И бомбардировките над София да не броим … И десетките бомбардировки над цивилни. Не над военни обекти а над цивилни — запазена западна практика — на германци, англичани, американци и др. фашисти.
Няма да броим и умишленото запалване със специални запалителни бомби на натъпкания с бежанци Дрезден. Жертвите са над 100 000, дори много над това. Няма да броим и двете атомни бомби над Япония — не над военни обекти, а над градове с майки, деца, старци. ..

17. 1946 Иран. Разгръщане на войска в северните провинции
18. 1946-1949 Китай. Солидно присъствие на около 100 000-на войска воюваща обучаваща и тренираща местни бойци.
19. 1947-1949 Гърция .Войски на САЩ осъществяват 3 годишна кампания за потушаване на бунтове.
20. 1948 Италия. Манипулиране на изборите от ЦРУ
21. 1948-1954 Филипините. „Тайна“ война на ЦРУ, операции на командоси (дивесанти)

22. 1950-1953 Корея. Участие в Корейската война
23. 1953 Иран. ЦРУ сваля правителството на министър председателя Мохамед Мосадек (Mohammed Mossadegh)
24. 1954 Виетнам. Намеса на страната на Френските колоноални окупационни сили
25. 1954 Гватемала. ЦРУ сваля правителството на президента Джакобо Арбенз Гузман (Jacobo Arbenz Guzman)
26. 1958 Ливан. Дебакира 14 000 на войска.
27. 1958 Панама Сблъсъци между войските на САЩ в зоната на Панамския канал и местното население.
28. 1959 Хаити Намеса на морски пехотинци
29. 1960 Конго ЦРУ подпомага свалянето и убийството на премиер министъра Патрис Лумумба.

30. 1969-1964 Виетнам Постепенно разполагане на военни съветници и специални части.
31. 1961 Куба ЦРУ организира диверсията в Залива на Прасетата
32. 1962 Куба Морска блокада и заплаха с употреба на ядрено оръжие.
33. 1962 Лаос Преврат организиран от ЦРУ.
34. 1963 Еквадор ЦРУ подкрепя военен преврат срещу президента Хосе Мария Валеско Ибара (Jose Maria Valesco Ibarra)
35. 1964 Панама Отново сблъсъци между войските на САЩ в зоната на Панамския канал и местното население.
36. 1964 Бразилия ЦРУ участвува във военен преврат който сваля правителството на Жуао Гоулард (Joao Goulart ) и качва на власт ген. Кастело Бранко (Castello Branco)
37. 1965-1975 Виетнам. Виетнамската война. Участие на повече от 500 000 на войска. Около 6 милиона жертви. Масово използване на химическо оръжие. Не купувайте виетнамска селскостопанска продукция. Изчакайте още някое десетилетие.
38. 1965 Индонезия. ЦРУ участва в преврат срещу президента Сукарно и поставя на власт ген. Сухарто
39. 1965 Конго. ЦРУ подпомага военен преврат който сваля президента Жозеф Касавубу (Joseph Kasavubu) и поставя на власт Жосеф Мобуту (Joseph Mobutu)
40. 1965 Доминиканска република. Разполагане на 23 000 на войска
41. 1965-1973 Лаос. Начало на бомбардировки траещи 8 години.
42. 1966 Гана. ЦРУ подпомага преврат за свалянето на президента Куаме Нкрума (Kwame Nkrumah)
43. 1966-1967 Гватемала. Масивни антивъстаннически операции
44. 1966-1975 Камбоджа ЦРУ подкрепя военния преврат на ген, Лон Нол срещу принц Нородом Сианук. Интензивни 7 годишни бомбардировки на районите в близост до границата с Виетнам.
45. 1970 Оман (Аман). Противовъстанически операции съвместно с иранската морска пехота.

46. 1971-1973 Лаос. Наглуване на американски и южновиетнамски войски
47. 1973 Чили. ЦРУ учасва в преврата свалил президента Салвадор Алиенде (Salvador Allende) и качил на власт ген. Аугусто Пиночет (Augusto Pinochet )
48. 1975 Камбоджа. Морската пехота влиза в сражения с правителствените сили на Камбоджа.
49. 1976-1992 Ангола. Операции на ЦРУ и военни операции.
50. 1980 Иран. Специални части кацат в Иранската пустиня. Атаката се осуетява от повреда в хеликоптер(и).

51. 1981 Либия. Американските ВВС свалят два Либийски военни смолета над Средиземно море.
52. 1981-1992 Салвадор. ЦРУ и специални части (диверсанти) извършват антивъстаннически операции в продължение на 11 години
53. 1981-1990 Никарагуа. ЦРУ ръководи операциите на никарагуанските конри. Окупация на пристанищата от американски войски.
54. 1982-1984 Ливан. Участие на морски пехотинци и обстрел на местни военни части от американския флот.
55. 1983 Гренада. Военна инвазия в Гренада.
60. 1983-1989 Хондурас. Мащабна военна програма за подпомагане, целяща конфликт с Никарагуа.
61. 1984 Иран. Два ирански самолета са свалени над Персийския залив.
62. 1986 Либия. Американски самолети бомбардират градовете Триполи и Бенгази, преки атаки на президентския дворец на Муамар Кадафи.
63. 1986 Боливия. Специални части се занимават с антивъстанически операции.
64. 1987-1988 Иран. Американската флота блокира иранския морски транспорт и сваля ирански пътнически самолет.
65. 1989 Либия. Американски самолет сваля два либийски самолета над залива Сидра (Gulf of Sidra)
65. 1989 Филипините. ЦРУ и специални части потушават бунтове.
66. 1989-1990 Панама. 27 000 войници, флот и авиация са използвани за свалянето на правителството на президента Нориега
67. 1990 Либерия. Разгръщане на военни отряди.

68. 1990-1991 Ирак. Войната в залива. Отблъскване на иракските окупационни войски в Кувейт.
69. 1991-2003. Ирак Контрол над иракското въздушно пространство с периодични атаки на въздушни и наземни цели.

70. 1991 Хаити. Военен преврат с участието на ЦРУ сваля от власт президента Жан Бертран Аристид (Jean-Bertrand Aristide )
71. 1992-1994 Сомалия. Операция на специални части
72. 1992-1994 Югославия. Основна роля в наложената от НАТО блокада на Сърбия и Черна Гора.
73. 1993-1995 Босна. Активно участие във войната с пехота и въздушни атаки.
74. 1994-1996 Хаити. Военни отряди налагат военен режим и връщат на власт президента Жан Бертран Аристид (Jean-Bertrand Aristide)

75. 1995 Хърватия. Атака на сръбски летища.
76. 1996-1997 Заир (Конго). Морски пехотинци извършват операции в източната част на страната
77. 1997 Либерия. Разполагане на войски.
78. 1998 Судан. Въздушна атака разрушава най-голямото фармацефтично предприятие на Судан.
79. 1998 Афганистан. Атаки на цели в страната.
80. 1998 Ирак. Четири дни на интезивен ракетен и въздушен обстрел.
81. 1999 Югославия. Основен дял във въздушните атаки на НАТО.

82. 2001 Македония. Отряди на НАТО разоръжават/спасяват албански бунтовници
83. 2001 Афганистан. Наземни операции и въздушни атаки за сваляне на талибанското правителство.
84. 2003 Ирак. Нахлуване в Ирак с голяма войска, въздушни и военоморски сили за сваляне на правителството на Саддам Хюсеин и установяване на ново правителство
85. 2003 – до сега Ирак. Окупация на Ирак с присъствие на около 150 000 войници в борба с бунтовнически групировки, сражаващи се срещу окупаторите американци и васалните им армии, в т.ч. и Българската.
86. 2004 Хаити. Дебаркиране на морска пехота. ЦРУ участва в преврат за сваляне на от власт на Жан Бертран Аристид (Jean-Bertrand Aristide )
87. 2004 Грузия, Джибути, Кения, Етиопия, Йемен, Еритрея – Антитерористична дейност
88. 2006 и до днес Пакистан. Въздушни атаки в пограничните райони.
89. 2007 Сомалия. Въдушна атака по заподозрени членове на Ал Каеда.
90. 2008 Южна Осетия. Транспортиране на Грузинска войска от Ирак. Въоръжаване и трениране на грузински войници.
91. 2009 Пакистан. Ракетен обстрел от безпилотен самолет. Периодични въздушни атаки.
92. 2010 и досега Сирия. Финансиране и въоръжаване на муджахидини и ислямистки главорези, кръстени “опозиция”
93. 2011 Либия. САЩ и НАТО бомбардират страната подпомагайки изпратените и финансираните от тях бунтовници. Поредната страна, доста богата, е разсипана и окрадена.
94. 2014 Украйна. Финансиране и обучаване на крайнодесните радикали. Подклаждане на оранжева революция. Пряка подкрепа, от политици, на метежниците срещу законно избраното правителство

За повече сведения, за всички военни екшъни с участието на най великите демократи, от създаването на първата масонската държава — САЩ, намери из сайтовете им. Имат и такъв. Техен. Най-официален. За около 230 годишна държава, имат над 270 военни екшъна… Всичко познато в световната история бледнее, пред такива уникални демократизатори и борци за световния мир.
Но тези работи по телевизора не ги дават. Както и не дават за 130-те САЩ-ски бази пръснати из цялата Земя. Та затова Нострадармус и Симо не ги знаят — не са го давали по телевизора … . Та и затова, не разграничават обикновените неща — като добро и зло.

Редактирано: 8 пъти. Последна промяна от: Гладиатор

Източник: http://www.segabg.com/replies.php?id=240247&p=3

Писмо до Шоуто на Слави

събота, май 18th, 2013
Подател: Dimitar Mitev <dimitr_mitev@abv.bg>   добави в адреси 
До: ISKAMDUMATA@SLAVISHOW.COM  
Относно: Заявка за участие в предаването “Искам думата”.  
Дата: Събота, 2013, Май 18 10:29:06 EEST  

Уважаеми редактори на Шоуто на Слави,
бих желал българските граждани да могат чрез вашето предаване да научат неизвестни за тях факти относно една мащабна и единствена в света гавра, на която бяха подложени по време на правителството на тройната коалиция.
За какво става дума ще разберете ако прочетете http://mitev.eu/?p=4098. Писмото е до Меглена Кунева, която, доколкото следя предаването ви, е ваша фаворитка.
Същият проблем съм поставил , пред Сидеров http://mitev.eu/?p=3827 , пред Станишев http://mitev.eu/?p=2808, пред Орешарски http://mitev.eu/?p=39, пред Борисов http://mitev.eu/?p=2802, пред Цветанов http://mitev.eu/?p=2980 и много други.
Реакцията е пълно мълчание или отговор в страни от темата. Напразни бяха опитите ми да пробия в медиите по този казус.
Преди няколко години се опитах да повдигна този въпрос и при вас. Изпратих писма до всички лица, ангажирани в предаването ви, които имат публикувани интернет адреси. Не получих нито един отговор.
Сега генералският син не е при вас. Въпреки това оценявам шанса да ми бъде дадена думата по тази тема като по-малък от шанса да улуча три пъти по ред числата за джакпота от тото 2. Все пак изпращам ви тази заявка, защото само отговорът или липсата на отговор от вас може да бъде окончателно доказателство за размера на шанса.
Припомням, че от тази гавра бяха засегнати милион българи, т.е. почти всички собственици на автомобили в страната. Следователно предаването по такава тема би било интересно за огромен брой хора.
Димитър Н. Митев тел. 0888/704984

Сигнал до ВСС, НС и президента Плевнелиев за прокурор Галя Гугушева.

понеделник, декември 10th, 2012

 

                                                                                  До членовете на Висшия съдебен съвет.

                                                                                  До г-жа Цецка Цачева, председател на

                                                                                  41-то народно събрание.

                                                                                  До г-н Плевнелиев, президент на РБ

                                                          СИГНАЛ

от Димитър Николов Митев, живущ в гр. Пловдив, ул.Милин камък 6, тел. 0888/704984

 

 

                   Уважаеми госпожи и господа!

                    Пиша Ви по повод на предложението, направено от трима депутати да бъде избрана за нконституционен съдия госпожа Галя Гугушева.

                    Животът ме „ощастливи” с възможност лично да се запозная с работата на госпожа Гугушева в качеството и на заместник-районен прокурор в гр. Казанлък. Приложено изпращам Ви нейно Постановление  от 20.12.1996 г. за прекратяване на наказателно производство срещу виновник за  катастрофа, причинила ми сериозни телесни повреди, страдания на мен и семейството ми  и материални загуби.

                     Катастрофата се случи на 29.03.1996 г. След почти девет месеца „работа” по случая прокурор Гугушева издаде горецитираното  Постановление.  В него , позовавайки се на автотехническата експертиза,  тя признава част от вината на обвиняемия за катастрофата и след това заключава:

„При тази обстановка като вземем предвид добрите характеристични данни на обв., обстоятелството, че има три деца и не представлява деец с висока обществена опасност, считам, че спрямо него успешно може да се приложи административно-наказателна санкция на чл. 78 „А” от НК вместо търсене на наказателна отговорност”. Следва: ПОСТАНОВИХ: прекратявам наказателното производство срещу ………………………………..  и отменям мярката за неотклонение „Подписка”.

 

                    

                       Не знам дали за да прекрати наказателното производство и да предложи само административно-наказателна санкиция на виновното лице тя е била по някакъв начин облагодетелствана от него или не. Не мога обаче да отмина без внимание следните обстоятелства:

                      1. В мотивите за прекратяване на наказателното производство липсва съществения факт, съдържащ се в преписката по делото, че  обвиняемият вече е бил осъждан ефективно  за  виновно причинено от него ПТП с жертви и  пострадали лица и е бил лишен от право да управлява МПС в течение на три години. Тоест пропуснато е обстоятелството, че става въпрос за   рецидив на опасно управление на МПС..

                      2. Виновникът за катастрофата е посочил в показанията си, че е тръгнал от Пловдив в 17:10 ч.  и че около 18:10 часа е чул удара от откаченото полуремаррке в моя микробус. Това става на 100 км. от Пловдив на около 10-12 км. от гр. Казанлък..Госпожа Гугушева не разсъждава по въпроса  с каква скорост е карал въпросният водач за да измине за около 60 минути 100 км. като при това пътят му минава през повече от 10 населени места и през серпентините на калоферската седловина!! Вместо да приеме това обстоятелство като доказателство за опасен начин на кормуване на виновника, тя приема за вярно неговото твърдение , че се е движил с около 70 км. в час и не е преценила, че при такава скорост той не би могъл да стигне до мястото на катастрофата в посочения час.

                       3. Прокурор Гугушева  е приела за вярно  твърдението на виновника за катастрофата, че времето било сухо, топло и с добра видимост и е игнорирала моите показания, че. времето беше студено, мъгливо, с чести превалявания от дъжд и сняг, асфалтът беше мокър, видимостта – чувствително намалена, светлината на фаровете се губеше на мокрия асфалт. (Че твърдението на обвиняемия за сухо, топло време с добра видимост е абсолютно невярно се вижда от справката за времето в този ден и в този пътен участък от хидро-метеорологичния институт – филиал Пловдив която изисках и приложих по делото)  При тези пътни и климатични  условия несъобразената скорост, с която се е движил обвиняемият е още по-фрапираща, но прокурор Гугушева не счита това за обществено опасно поведение.

                         4. Прокурор Гугушева е счела че не е обществено опасно лице, което, видно от автотехническата експертиза, не е сложило осигурителния палец, който да не позволи разкъсване на връзката между влекача и полуремаркето.

                          5. Автотехническата експертиза посочва липсвата на  автоматична блокировка на спирачките на полуремаркето в случай на разкъсване на връзката му с влекача. Вследствие на тази неизправност полуремаркето след като връхлита върху микробуса ми и го преобръща на 180 градуса спира далеч от пътното платно в полето. Съдейки по заключението за прекратяване на наказателното производство за  прокурор Гугушева очевидно не е обществено опасно управлението на грамадната композиция с тази съществена неизправност.

                            6. Прокурор Гугушева не се е впечатлила и от това, че лицето, управляващо грамадния ТИР  не е имало сключена застраховка Гражданска отговорност.

                             Тя посочва факта, че обвиняемият е баща на три деца, но не се поинтересува от това, че аз също съм баща на три деца, към този момент и трите студенти и че те останаха за продължително време без издръжка поради продължителния период на лечение и възстановителни процедури, на които трябваше да се подложа. Липсата на застраховка гражданска отговорност у виновния водач попречи да получа  обезщетение от ДЗИ за претърпените вреди. Прокурор Гугушева е „забравила”, че за да се приложи разпоредбата на чл. 78  „а”кумулативно е издигнато искането виновното лице да е репарирало причинените щети на пострадалия или да е осигурило надеждно обезпечаване за тяхното възстановяване. Нищо подобно не бе направено от виновника за катастрофата, но за прокурор Гугушева това очевидно е било нещо, което може да бъде пренебрегнато и тя с „чиста съвест” издава Постановлението за прекратяване на наказателното производство.

                            Воден от горепосочените съображенпия  аз се опитах да говоря с прокурор Гугушева, но разговор високомерно ми беше отказан с мотив, че не съм юрист и следователно нямало смисъл да бъда изслушван.

                           Като имам предвид горепосочените обстоятелства стигам до извод, че госпожа Галя Гугушева не притежава професионалните и морални качества да бъде избрана за член на Конституционния съд на Република България. При необходимост съм готов да представя допълнително и други документи освен приложеното Постановление за прекратяване на наказателното производство..

 

                           С уважение: ……………………………

 

Пловдив, 04.12.2012 г.    тел. 0888/704984.

 

Кратък преглед на сагата с катастрофата и ролята на прокуратурата  и адвокатите ми

 

             Може би ще Ви бъде безинтересно да четете това, но все пак ще го споделя. Малко преди да се случи катастрофата с помощта на адвокат Крачанов (може би най-известният по това време в Казанлък) закупих къщичка за майка ми в близкото до Казанлък с. Осетеново. Беше естествено да потърся отново него след катастрофата за съдействие, тъй като друг не познавах.  След малко повече от три месеца от датата на катастрофата, т.е. в началото на м. юли 1996 г.  се появих при него с патериците, без които не можех да ходя (не ми беше разрешено да стъпвам на десния счупен крак). Позна ме. Разказах му каква е историята с катастрофата .Казах му, че  на другия ден след като дойдох в съзнание в болницата ме посетиха виновникът за катастрофата и съпругата му. От тях разбрах, че за ТИРа няма сключена застраховка гражданска отговорност. При посещението двата ме увериха че независимо от това те  ще ми дадат полагащото се за случая обезщетение. Аз им повярвах и поради това на въпроса на следователя  дали ще искам да бъде наложен запор на ТИРа  отговорих че няма нужда, позовавайки се на обещанието им.  Месеците обаче минаваха един след друг без да получа каквото и да било обезщетение. А междувременно научих, че ТИРът е бил продаден.  Адвокат Крачанов  ме посъветва да напиша писмо до виновника в Бургас и да му посоча кой ми е адвоката в Казанлък. На мен обеща, че ще ми го докара на крака в Пловдив да ми се наплати. Написах писмото и го изпратих. Наред с другото написах:

              „Адвокатът ми в Казанлък е господин Крум Крачанов. Отговаря на домашен телефон 2 – 13 – 57, служебен телефон 4 – 55 – 89. Кантората му се намира в сградата на казанлъшкия съд. За Вас ще бъде полезно да чуете какво ще Ви каже той, пък ако искате после пак вярвайте само на Вашия адвокат”.

              Не получих никакъв отговор от виновника. След като измина още известно време се появих отново пред адвокат Крачанов за да го попитам има ли движение по въпроса. Отново бях с патериците, отново бях с брадата, която носех по това време. За моя огромна изненада този път адвокат Крачанов “не ме позна”. Направи се че никога не ме е виждал и всякакъв опит от моя страна да му припомня обстоятелствата и какво ме е накарал да направя остана без резултат.

               И така около девет месеца след катастрофата прокурор Гугушева издаде Постановлението за прекратяване на наказателното производство. Тя отказа да разговаря с мен по случая с мотив че не съм юрист и разговора поради това няма смисъл.

Поради нежелание да пътуват до Казанлък пловдивски адвокати не изявиха желание да поемат случая и  отново се наложи да търся адвокат в Казанлък. Попаднах при адвокат Горунска (дано не ме лъже паметта за името и) бивша прокурорка. Беше петък и това беше първият ден от седемдневния срок за обжалване на Постановлението. Оплаках се на г-жа Горунска от постъпката на адвокат Крум Крачанов и я помолих до поеме случая. Тя не възрази и ми каза да дойда следващия петък от Пловдив отново в Казанлък за да ми даде възражението и да го внеса в прокуратурата. На въпроса ми не е ли късно, тъй като това е последния ден от срока и ако се случи нещо ще изпусна срока за обжалване, тя каза че няма такава опасност. Между другото по повод постановлението на Гугушева, адвокатката – бивша прокурорка, ми заяви, че всеки прокурор първо си задава въпроса не може ли да прехвърли случая на друг прокурор, след това се пита дали не може да прекрати делото и само ако първите две не са възможни се заема със съответния случай.

                Имах някакво предчувствие че мога да бъда подведен и подготвих възражението в Пловдив. Когато в определения от адвокат Горунска ден отидох да получа подготвеното от нея възражение тя отсъстваше, а нейният сътрудник ми каза: “Случва се и адвокати да се разболеят”.  Сътрудникът не можа да ми отговори на въпроса дали все пак е подготвила възражението и дори не се опита да се свърже с нея по телефона.

                Подадох предвидливо подготвеното още в Пловдив  възражение чрез Районна прокуратура Казанлък до Окръжна прокуратура Стара загора. След известно време посетих окръжния прокурор на Стара загора (мисля че се казваше Никола Василев). Той ме прие свойски, любезно, даже вдигна крачола на панталона си за да ми покаже, че и той е пострадал при катастрофа. Тръгнах си окуражен. Това беше през януари 1997 г. И зачаках. Отговор нямаше. По съвет на адвокат  през м. ноември 1997 г. пуснах  нотариална покана до виновника за катастрофата да уреди въпроса с обезщетението за да оттегля жалбата си срещу Постановлението на прокурор Гугушева. Отново без отговор. Така изтече цялата 1998 г. и девет месеца от 1999 г. Тогава по съвет на адвокати пуснах молба до Окръжна прокуратура   да ми бъде позволено да направя препис от документи по делото за да мога да подам жалба до ЕСПЧ – Страсбург.

                От  ОП Стара загора отговор не получих.. За моя изненада получих писмо от Бургас, изпратено от адвокатите на виновника с предложение за извънсъдебно или съдебно споразумение. Отговорих положително. Попаднах на пловдивски адвокат, който се съгласи да поеме делото въпреки че ще се гледа в Бургас . Той поиска 350 лв адвокатско възнаграждение на базата на предложените от другата страна 4500 лв. обезщетение. Същевременно ми обеща че ще издейства от съда минимум 15 000 лв. Разчувстван аз му казах, че ако успее да постигне сума над 4500 лв аз ще му дам половината от превишението. Поех му разноските до Бургас, храних го, платих му пътните. Преди съдебното заседание той ме остави да си говоря с виновника, който ми заплати 4500 лв., а отиде да говори с адвоката на ответника. Нямам представа какво са си говорили. Малко след като започна гледането на моето дело започна да звъни мобилния ми телефон. Излязох за малко от залата за да кажа, че не мога да говоря и да изключа телефона. Не помня от къде беше позвъняването, но като влязох отново в залата чух съдийката (млада, симпатична жена) да казва : „ами това прилича на отказ от иск” в отговор на нещо казано от адвоката ми преди това. И така аз, посъветван от адвоката да приема сумата, макар и много по-малка от обективно необходимото обезщетение, се съгласих, защото бях в крайна нужда, а той ми каза, че инак делото ще се проточи с години и пак не е сигурен резултата. В духа на чешката поговорка „по-добре врабец в шепата отколкото гълъб на покрива” се видях принуден да се съглася. Делото приключи и си тръгнахме. Във влака за моя голяма изненада адвокатът ми поиска половината от получените пари. Аз в духа на уговорката ни му посочих че не е издействал нищо над 4 500 лв и следователно нищо повече от заплатеното вече не му дължа. Почна да  ругае себе си, да се обвинява че ми е повярвал, че не си е опекъл работата както трябва, че това ще му е за поука и т.н. и т.н. и отиде в друго купе на влака. Повече не съм го виждал. По късно научих че е бивш милиционер/полицай, както и че е член на „асоциацията за европейска интеграция и човешки права” на известния пловдивски адвокат Михаил Екимджиев.

Лъжите на Станишев или защо БСП не може да управлява с него

събота, ноември 3rd, 2012

http://komunistibg.wordpress.com/2012/11/02/%d0%bb%d1%8a%d0%b6%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%88%d0%b5%d0%b2-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-%d0%b1%d1%81%d0%bf-%d0%bd%d0%b5-%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%b5/

Лъжите на Станишев или защо БСП не може да управлява с него

Posted by Вашият коментар
Filed Under  ,

Станишев и неговите нежни партньори от българския социалдемократически бардак са решили да покажат, че още мърдат. Затова възнамеряват отново да съберат две-три хиляди души и да положат сенките им в основата на Храм-паметника “Александър Невски”, за да “протестират” срещу “всичко”. Това “всичко” за Станишев и политически метросексуалната му червенобуза кохорта се изчерпва с партията ГЕРБ.
Станишев вижда, че пропагандата му не работи, но това не му пречи да се облизва за бъдещ парламентарен пай. Е, господинът не разсъждава по темата, че европейската социалдемокрация съвсем се е провалила, щом избра точно него за свой Председател. Но, както казват, “няма нищо по-хубаво от лошото време”.
Станишев сам вярва в собствената си лъжа и се е превърнал в заложник на митове, които сам си съчинява. Той искрено предполага, че освен него няма никой друг в лявото пространство; че никой друг не е способен на рационални действия; че обществото е само декор за неговото ехидно съществуване, че Народът е само безмозъчна тълпа, която той трябва да манипулира. И, както се полага на един “строител на капитализма” в България, той не предлага някакви социалистически реформи, а само варианти на пазарен макиаж, които да активизират следващата ляво-станишевска манипулация. Мамин Сергейчо възнамерява да качи на платените от Гергов автобуси едни мизерстващи хорица, да ги накара да стоят на студа и да мръзнат, да проклинат властта и да отстояват правото си да бъдат жертви на капиталистическия му нагон. Станишев, обаче, не осъзнава, че, с всяко подобно действие, той създава все повече врагове срещу себе си и срещу политическата линия, която защитава. Защото хората виждат, че разлика между капиталистите, облечени с леви фрази, и капиталистите, облечени в десни изречения, няма. И че техния Сергей е просто поредното лъжливо политическо изчадие, което ползва хората, като средство за собственото си политическо и икономическо благосъстояние.
Станишев разчита на лоялността на едни изтормозени хора, които нямат никакво намерение, в края на житейския си път, да променят партията си, пък дори и заради възможността, отхвърляйки бардака на Станишев, да останат верни на марксисткото си мислене за промяна на света около тях. Тези хора, май, вече нямат сили да се противопоставят на капиталистическата отрова, просмукала се във вените на Станишев и на ръководството на партията им. Дори самоназоваването “социалисти” вече не върши работа, защото капиталистическата алчност на председателя на ПЕС и на БСП струи от всеки документ на организацията му.
За да може да разчита на онеправданите българи, г-н Станишев не трябва да мъкне хората на организирани мероприятия, да ги храни, да ги пои с подаянията на мастити бизнесмени и да им обещава светло бъдеще през 22-ри век след Христа.
Проблемът на Станишев не е в липсата на активни структури и партийни членове – той ги има достатъчно. Проблемът му не е и в риториката. Той трябва да смени не начина на говорене, а политиката на организацията си. Трябва не да събира митинги, а да строи барикади. Трябва не да разсъждава и да говори за страданията на народа, а да отрече и да се изправи срещу механизмите и представителите на капиталистическата пазарна икономика.
Но Станишев не може да го направи.
Не може, защото неговата организация може да води само такава политика.
Неговата организация не може да се бори в защита на бедните хора, защото Станишев е представител на богатите хора. Неговата организация не може да строи барикади, защото Станишев е представител на онези, които рушат барикади. Не може да се бори срещу реалностите на капитализма, защото Станишев е символът на капитализма. Да – вярно – един гримиран, напудрен, снизходителен, лепкав, хуманен, паркетен капитализъм със социални акценти, но – оставащ си винаги капитализъм.
Станишев е ярък представител на собствената си класа – класата на богаташите, които изграждат своето настояще и бъдеще за сметка на мизерията на обикновените хора.
Неговото главно оръжие срещу тези хора е лъжата.
Бунт за оцеляване няма да има и Станишев няма да го поведе. Защото той и неговата групичка, прегърнала се с ГЕРБ, СДС, ДСБ, ДПС, РЗС и останалите парламентарни кръвопийци, превърнаха активните българи в маса, потисната от проблеми, измъчена в ежедневната си борба за оцеляване, лишена от своите политически представители и от своите професионални съюзи. Низините, благодарение на Станишев и цялата капиталистическа мръсотия, са все още пасивни, но тяхната ненавист, насочена срещу всички политици, се трупа с всеки изминал ден във формата на безмълвна, стаена злоба. “Вековната злоба на роба…”
Самоорганизацията е трудна работа. Навиците на апатия, пасивност и страх не се преодоляват лесно. Но такива като Станишев, Борисов и с-ие сами принуждават хората да излязат по улиците; принуждават ги да поискат властта, която по презумпция трябва да бъде в ръцете на хората; превръщат ги в политици, идващи страшно от низините.
Станишев, Борисов и с-ие, със своето капиталистическо високомерие и наглост, подготвят сами политическата си смърт.
Станишев иска да покаже на хората, че той единствен може да бъде алтернатива на Борисов. Че, ако не е той, надеждите на хората ще бъдат пресушени. Неговата организация повтаря тази мантра до втръсване. Станишев се е превърнал в някакво късогледо божество – всички трябва да го славословят и да го обграждат с мирис от ароматни тлеещи пръчици.
Но нито Станишев, нито неговите херолди ще имат смелостта да кажат, дори на своите собствени съпартийци, че, ако си отиде Борисов и ГЕРБ – нищо няма да се промени.
Напротив, тогава ще стане още по-видно, че проблемите не се коренят в Борисов, в Станишев, в Костов, а в капитализма. Не се коренят в “мошениците и крадците”, а в пазара и буржоазията; не са в корупцията, а в неолиберализма и ерзац-социализма.
Дискредитацията на Борисов и Станишев протича паралелно, защото и двамата са представители на една и съща класа – класата на българските съвременни капиталисти.
Станишев и Борисов по един и същи начин се опитват да парализират съпротивата, зрееща в недрата на Народа, искат да я канализират, за да продължат да управляват и в бъдеще.
Да, но какво предлагат двамата на този “свой” Народ”? Искат АЕЦ, но – частен. Искат газова диверсификация – частна. Искат пазарна икономика – частна. Искат богатства – частни. Искат демокрация – частна.
Е, в защита на системата “Станишев-Борисов” трябва да кажем, че те са само търтеите, които нападат меда. Гражданите също трябва да поемат вината си и да разберат, че въпреки задълбочаващата се политическа и икономическа криза, въпреки приватизирането на Държавата, въпреки повсеместната корупция, те сами предпочетоха да живеят в някакъв свой изключително частен живот, предоставяйки правото за водене на политика на разни ненормалници и “професионалисти”.
Общественото събуждане ще бъде съпроводено с растящо осъзнаване на противоречията между интересите на мнозинството българи и политическия елит, претендиращ да говори от името на хората. И колкото по-активно има намерение да действа лицето Станишев, толкова по-силно ще бъде разочарованието и раздразнението на хората – без значение какво им говори или какво не им говори това лице.
Защото проблемът е в самата ситуация – в самата идея да обединиш необединимото в името на една-единствена цел – личната облага и властта. Защото вече никой не вярва и в изборите, като инструмент за демокрация – те са “сами по себе си” невъзможни и ненужни за никого. Защото причините за недоволството се коренят в политиката на властта по принцип. Управлението на ГЕРБ не може да бъде причина за протести, а само повод.
Причината трябва да бъде открита другаде!
И всички комунисти знаем къде е тя!
Наивният лозунг “Долу ГЕРБ” няма никаква тежест, както няма и надежда, че властта и нейната привидна станишева “опозиция”, ако се огледат в огледалото, ще се ужасят и ще се откажат от себе си с Държавен вестник.
Не може цял живот да си играем на асансьор и да качваме и сваляме различните играчи от един отбор по етажите на властовия небостъргач.
На хората им писна от сегашната система със сегашните партии и политици.
Станишев с Борисов, Костов с Янев… – на всички им предстои да слязат от влака на историята.
Смисълът на промените не е в играта ляво-дясно, а в промяна на системата.
Не само на политическата, но и на социално-икономическата.

Референдум за национализиране на ЕРП-тата.

неделя, септември 2nd, 2012

ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ПРОИЗВЕДЖАНЕ НА

НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ:

„Да се национализират ли електроразпределителните предприятия,

упражняващи дейност на територията на Република България?”

Мотиви относно искане за произвеждане на национален референдум по

въпрос:

 

„Да се национализират ли електроразпределителните

предприятия, упражняващи дейност на територията на Република

 

България?”

 

 

 

:

1. Електроразпределителните предприятия са естествени монополи, т.е.

 

за дадения им регион те са единствен доставчик на услуги, който може да

 

задоволи потребителското търсене с по-нисък разход от всички останали

 

фирми или комбинация от тях. Въпреки опитите за създаване на конкуренция

 

между електроразпределителните предприятия, реална такава не

 

съществува, а условия за реализирането й са неосъществими. Тези

 

предприятия не бива да бъдат в частни ръце, тъй като тяхното регулиране е

 

много трудно, а произволите им са в ущърб на българските граждани.

 

2. През 2004г. електроразпределителните дружества бяха приватизирани

 

и държавата продаде 67% от дела си. Договорените суми бяха следните:

 

281,5 млн. евро от „ЧЕЗ”, 271 млн.евро от „ЕВН” и 140,7 млн. евро от „ЕОН”.

 

Общата сума възлиза на малко повече от 1,3 млрд.лева. Според бившия шеф

 

на Националната Електрическа Компания (НЕК) Мардик Папазян, трите

 

електроразпределителни предприятия отдавна са “си избили” направените

 

инвестиции.

 

За всички активи, които притежават електроразпределителните

 

предприятия, гражданите на Република България изплащат по 12% норма на

 

възвръщаемост (16% през първите 3 години). Нормата, гарантирана по

 

приватизационните договори е скандално висока – 8 пъти над тази на НЕК.

 

Освен това, под съмнение се поставя точността на финансовите отчети на тези

 

предприятия. Впечатление правят огромните отчитани разходи за външни

 

услуги. Много организации са подавали сигнали за счетоводни измами от

 

страна на електроразпределителните предприятия, включително и ДАНС:

 

 

„Във всички електроразпределителни дружества са установени практики

във вреда на обществения интерес, насочени към максимизиране на

печалбата за собствениците при формално изпълнение на ангажименти

за инвестиции и подобряване на качеството на услугите. Основно се

ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ПРОИЗВЕДЖАНЕ НАНАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ:

„Да се национализират ли електроразпределителните предприятия, упражняващи дейност на територията на

Република България?”

- 2 -

използват: договори за външни услуги, често на завишени цени;

осчетоводяване на неизвършени разходи; завишаване на показатели за

загуби от кражби и неплатена консумирана енергия. По-големите разходи

се използват за мотивиране на искане за увеличаване на цената на

доставяната електроенергия.” Цитат от Годишния доклад на ДАНС за

състоянието на националната сигурност за 2010 г.:

3. През всички тези години държавата не е получила нито стотинка от 33%-

ното си участие в тези предприятия! Печалбата, полагаща се на държавата, е

инвестирана в модернизацията на мрежата. В по-голямата си част, обаче, тази

модернизация се свежда до подмяна на електромер и изнасянето му на

границата на имота на потребителя. Държавата е ощетена с над 480 млн.лева.

4. През 2011 г. Държавата продаде акциите си от 33%-ия си дял от “ЕВН

Електроразпределение” и “ЕВН Електроснабдяване” за обидната сума от 93

млн.лв., което е по-малко от чистата печалба на „ЕВН

Електроразпределение”АД за последните 2010 и 2011г.

5. След извършването на приватизационните сделки през 2004г., цената

на електроенергията се е увеличила повече от 3 пъти, а качеството на

електроенергия не е достигнало очакваното ниво, въпреки финансирането от

страна на държавата за реконструкция на мрежата през всичките тези години.

Лошото качество на електроенергията може да окаже отрицателно влияние

върху всички отрасли от икономиката.

Във връзка с изложените в т. 2,3,4 и 5 факти и цифри, считаме че

приватизационните сделки за продажбата на електроразпределителните

предприятия са в ущърб на държавата и българските граждани.

6. Твърдението, че държавата е по-лош стопанин от частния, е невярно.

Управлението на дадено предприятие зависи в най-голяма степен от

мениджърския екип. Този мениджърски екип е пряко свързан със съответно

министерство, което от своя страна пък е свързано с правителството.

Следователно, доброто управление на държавните предприятия зависи от

намерението на правителството и неговата добросъвестност.

7. Разпределението на електроенергията до потребители на страни ниско

и средно напрежение от частни фирми поставя под въпрос националната

сигурност. Неясните техническо състояние и безопасност на

електроразпределителната мрежа могат да доведат до проблеми с

ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ПРОИЗВЕДЖАНЕ НАНАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ:

„Да се национализират ли електроразпределителните предприятия, упражняващи дейност на територията на

Република България?”

- 3 -

електрозахранването на потребители в критични ситуации и дори до разпад

на цялата енергийна мрежа. Липсват публични отчети за състоянието на

електроразпределителната мрежа, както и конкретни данни към отчетените

от електроразпределителните предприятия разходи за модернизация на

мрежите.

8. Предвид поставените негативни факти в предните точки, считаме че

след национализацията на електроразпределителните предприятия, цената

на електроенергията за крайните потребители може да се намали драстично,

а част от печалбата на предприятията да се използва за финансиране на други

държавни сектори като здравеопазване и образование, както и за увеличение

на заплатите и пенсиите на българските граждани. От друга страна,

понижението на разходите за електроенергия за гражданите би увеличило

покупателната им способност, би довело до намаляване разходите на малкия

бизнес и като цяло би довело до раздвижване на българската икономика

 

УКАЗАНИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ПОДПИСИ В ПОДКРЕПА НА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА

ЗА ПРОИЗВЕДЖАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ

:

ДА СЕ НАЦИОНАЛИЗИРАТ ЛИ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ,

УПРАЖНЯВАЩИ ДЕЙНОСТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

?”

Инициативата има граждански характер и е надпартийна

. Всеки опит за присвояване на

инициативата от политическа партия ще срещне отпор

. Всеки желаещ да помогне на каузата

може да се включи в събирането на подписи и информирането на гражданите относно целта и

мотивите на инициативата

.

С цел коректното събиране на подписи е добре да се следват следните указания

:

1.

Предложение за произвеждане на национален референдум от граждани се

извършва съгласно чл

.12 от ЗАКОНА ЗА ПРЯКОТО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В

ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ

.

2.

Подписите се събират след подадено уведомление до Общината, в района на който

ще се събират подписите

, съдържащо харакетера на мероприятието, имената на

отговорниците и данни за контакт с тях

. В комплекта с документи има приложена

бланка

.

3.

Гражданите, желаещи да подкрепят инициативата, трябва да попълнят в бланката

трите си имена

, единния си граждански номер (ЕГН), постоянния си адрес и да

положат своя подпис

. В случай на непълни данни, подписът се счита за невалиден.

Агенция

Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГРАО) към

Министерството на регионалното развитие и благоустройството извършва

служебна проверка на подписите след внасянето й в Народното Събрание

.

4.

В графа Забележкисе вписват и данните на придружителя, ако лицето е с физически

или зрителни увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си

.

5.

Поредният номер на бланката не се попълва. Номерацията ще бъде направена след

събирането на всички попълнени бланки

, няколко дни преди внасянето на

подписката в Народното Събрание

.

6.

Събиращият подписи трябва да попълни декларация, че ще извършва всички

действия в хода на кампанията за събиране на подписи на граждани единствено и

само за целите на гражданската подписка и в съответствие на Закона за защита на

личните данни и свързаните с него нормативни актове

, като се задължава да

използва и съхранява събраните лични данни на граждани в пълна

конфиденциалност

, която гарантира опазването им в тайна от физически,

юридически и други неизрично упоменати субекти

, освен при наличие на изрично

писмено съгласие от страна на съответния

/ата гражданин/ка и/или в други случаи,

установени с нормативен акт

. В комплекта с документи има приложена бланка на

декларацията

.

7.

Бланките с подписите, както и попълнените декларации (т.6) се изпращат на адрес:

гр

.Пловдив, ПК 4000, ул. „Мортагон” 1, Община Пловдив, Област Пловдив, за

Гражданска инициатива за произвеждане на национален референдум

8.

За допълнителна информация може да пишете на посочения в т.7 адрес или на

cac.plovdiv@gmail.com

 

ГРАЖДАНСКА ПОДПИСКА

За произвеждане на национален референдум

:

Да се национализират ли електроразпределителните предприятия, упражняващи дейност на територията на Република България?”

Бланка №

………………….

Име

, Презиме, Фамилия ЕГН Постоянен адрес Подпис Забележки*

*

В графа забележкисе вписват и данните на придружителя, ако лицето е с физически или зрителни увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си

.

**

 

 

Личните данни от тази бланка, няма да се използват за други цели, освен за целите на Гражданската подписка за произвеждане на национален референдум

:

 

 

Да се национализират ли електроразпределителните предприятия, упражняващи дейност на територията на Република България

?”

 

 

ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ПРОИЗВЕДЖАНЕ НА

НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ:

„ДА СЕ НАЦИОНАЛИЗИРАТ ЛИ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ

ПРЕДПРИЯТИЯ, УПРАЖНЯВАЩИ ДЕЙНОСТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ?”

Долуподписаният/ата ………………………………………………………………………………………………

с ЕГН ………………, в качеството си на участник в Гражданска инициатива за

произвеждане на национален референдум по въпрос:

„Да се национализират ли

електроразпределителните предприятия, упражняващи дейност на

територията на Република България?”

и събиращ/а подписи на граждани с тази

цел,

ДЕКЛАРИРА СЛЕДНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА:

Ще извършва всички действия в хода на кампанията за събиране на подписи на

граждани единствено и само за целите на гражданската подписка и в съответствие на

Закона за защита на личните данни и свързаните с него нормативни актове, като се

задължава да използва и съхранява събраните лични данни на граждани в пълна

конфиденциалност, която гарантира опазването им в тайна от физически, юридически

и други неизрично упоменати субекти, освен при наличие на изрично писмено

съгласие от страна на съответния/ата гражданин/ка и/или в други случаи, установени с

нормативен акт.

дата ………………….. ДЕКЛАРАТОР:

……………………………………………………..

 

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет

Чл. 1. Този закон урежда условията, организацията и реда за пряко участие на гражданите на Република България при осъществяване на държавната и местната власт.

(2) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2012 г.) Този закон урежда и мерките по изпълнение на Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно гражданската инициатива (ОВ, L 65/1 от 11 март 2011 г.), наричан по-нататък “Регламент (ЕС) № 211/2011″.

………

Предложение за произвеждане на национален референдум от граждани

Чл. 12. (1) Национален референдум по чл. 10, ал. 1, т. 5 се организира чрез подписка от инициативен комитет на граждани, състоящ се от 5 до 15 членове.

(2) Инициативният комитет по ал. 1 организира и координира подписката, като:

1. подготвя бланките, върху които се събират подписите;

2. след съгласуване с кмета на общината определя общодостъпни места, където ще се събират подписите;

3. уведомява писмено председателя на Народното събрание за започването на подписката за референдум и за поставения за гласуване на референдума въпрос;

4. комплектова необходимите документи и внася подписката в Народното събрание.

(3) Бланката, на която се събират подписите, трябва да съдържа на всяка страница искането с въпроса или въпросите за референдума. Всяка бланка е с пореден номер.

(4) Гражданин, който иска да подкрепи предложението, вписва в бланката:

1. трите си имена;

2. единния граждански номер (ЕГН);

3. постоянния адрес;

4. подпис.

(5) На отделен ред в бланката се отбелязва, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за референдума. В графа “забележки” се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с физически или зрителни увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.

(6) Всеки гражданин може да положи подписа си еднократно в подписката, организирана по реда на този закон, включително и на място, различно от посоченото в неговия постоянен адрес.

(7) Подписката на инициативния комитет на гражданите трябва да съдържа:

1. предложението за произвеждане на референдум с формулиране на въпроса за гласуване, трите имена, ЕГН, постоянния адрес и подписите на членовете на инициативния комитет и адрес за контакт с инициативния комитет;

2. мотивите на предложението;

3. бланките със събраните подписи на граждани.

(8) Ако в срок до три месеца от уведомяването по ал. 2, т. 3 подписката не бъде внесена в Народното събрание, процедурата по внасяне на предложение за референдум се прекратява от председателя на Народното събрание, което се вписва в регистъра по чл. 10, ал. 3.

(9) Нова подписка с предложение за референдум по същия въпрос може да бъде започната не по-рано от 6 месеца от прекратяване на процедурата по ал. 8 или от една година от решението на Народното събрание, с което отхвърля предложението.

 

Писмо с въпроси до Р. Плевнелиев и М. Попова

неделя, октомври 16th, 2011
Уважаеми г-н Плевнелиев и г-жо Попова,
през 2006 г. стотици хиляди българи бяха принудени да се редят на опашки за да регистрират повторно в съответствие с Наредба I – 45 на МВР от 2000-та година автомобилите си, които съгласно чл. 141 от Закона за движение по пътищата бяха и са с безсрочна регистрация. С подзаконов акт приет при правителството на Костов обаче бе приет краен срок за валидност на регистрацията. Милиони българи противзаконно бяха принудени да регистрират повторно законно регистрираните си автомобили, на тройно по-висока цена от регистрацията в Германия. Тройната коалиция лъжеше, че това е изискване на ЕС.
По инициатива на Меглена Кунева и Пламен Орешарски срокът за пререгистрация бе съкратен и се извиха многодневни опашки пред КАТ. По този повод аз изпратих отворено писмо до Меглена Кунева. http://www.mitev.eu/?p=2957 Юристката по професия Меглена Кунева ми отговори с писмо, подписано лично от нея. http://www.mitev.eu/?p=2948  В това писмо кандидат-президентката Кунева си позволи нагли лъжи, които съм посочил във второто си писмо до нея http://www.mitev.eu/?p=2942 На второто писмо отговор нямам.
Въпросите ми към Вас са следните:
1. Съзнавате ли колко милиони българи бяха засегнати от тази уникална в световен мащаб акция?
2. Съзнавате ли колко много гласове бихте привлекли за Вашите кандидатури ако разкриете пред българските граждани ролята на г-жа Кунева и нейните документирани в писмото до мен лъжи относно тази акция?
3. В медиите , в които съм опитал, не желаят да публикуват кореспонденцията ми с г-жа Кунева. Вие имате достъп до огромна аудитория. Ще разкриете ли ролята на г-жа Кунева, а по този повод и на БСП, на ДСБ, на ДПС, на НДСВ и т.н. които участваха в акцията, ощетила и унизила милиони българи?
ПП.
Аз не пререгистрирах автомобила си. Два пъти ми бе съставян акт по този повод, два пъти ми бяха издавани наказателни постановления за глоба и автомобила ми бе спиран от движение- Два пъти две различни съдилища отмениха санкциите като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗ-НИ.
В момента съдя България в Страсбург по този повод. Готов съм да оттегля жалбата си незабавно ако Вие от екрана в рамките на предизборната си кампания посочите онова, което съм посочил в писмата си до г-жа Кунева и същевременно посочите нейните отговори.
Ще разкриете ли истината за една от най-срамните далавери или солидарно ще мълчите заедно с БСП, РЗС, НДСВ, ДСБ, СДС, ДПС , Атака и т.н.?
С уважение:
Димитър Н. Митев,
Пловдив, ул. Милин камък 6.

Горното писмо изпратих възползвайки се от страницата на кандидат-президентската двойка

http://www.plevneliev-popova.bg/?page_id=216

Въпроси и отговори

Това са въпросите, изпратени през контактната форма “За…дай въпрос”, и отговорите на кандидатпрезидентската двойка Росен Плевнелиев и Маргарита Попова.

Ако искате да зададете въпрос към Росен или Маргарита, можете да го направите през формата вдясно. При нежелание инициалите и/или въпросът ви да бъдат публикувани, моля, посочете го изрично в писмото.

Ако писмото с въпросите ми бъде публикувано това ще бъде веднага съобщено и тук. Заедно с евентуалния отговор, ако последва такъв.

х          х          х

Два дни след като изпратих горното писмо влязох отново в сайта на Плевнелиев и Попова. Както очаквах, моето писмо не беше публикувано. Същевременно забелязах, че няма добавени и нови писма и отговори. Писмото, което беше последно и днес е последно заедно с формалния и неубедителен отговор.

Въпрос от Н. М.:

Уважаеми г-н Плевнелиев,

Искам да Ви попитам, знаете ли,че сега тече усилена реституция и връщане на земи в района от Железница до Бояна и земите се връщат на старите собственици, които на времето са ги закупили от ТКЗС, а ТКЗС ги е платило на първите собственици. Идиотското е, че никой не го вори за това. А който не си е застроил мястото или го е застроил след 92г. според съществуващ реституционен закон, ще загуби имота си, без значение, че го е владял, плащал му е данъци и е бил добросъвестен стопанин. И още по – лошо, третират го в поземлена комисия Витоша като престъпник, не уведомяват сегашните собственици, че на имота им се извършват реституционни действия и че има заявления за връщане на земи още от 1992г. Не признават нотариалните актове на последните собственици за валидни. Не признават, че както всеки човек, така и всеки имот има история и не е важно само кой е първия, но и как е стигнал до последния собственик. Преди 91г както ми казаха в поземлената комисия – не са крадци, тези които са застроили, след 92г. – са крадци, а недай си боже някой да е имал нежеланието да не го е застроил – даже не му се дава право да се защити. А на времето през далечната 1960 г. 241 човека са си продали земеделските земи, което е удостоверено с протокол който се намира в централен държавен архив и сега техните наследници си търсят земите, въпреки че тогава са си получили пари за тях. Обаче поземлената комисия не признава документи, които се намират в държавния централен архив и които потвърждават, че са първите собственици са обезщетети парично за имотите си и по закон ги водят като репресирани и сега се отнемат земите от хора които са си ги купили добросъвестно земя от ТКЗС, защото по това време не имало възможност да се закупи земя от собственик директно. Районния народен съвет е разрешавал на ТКЗС да продаде земите, които то е платило на собствениците. Има случаи, в които даден имот е изплащан 10 год. преди да получи човека нотариален акт за него. А сега закона го третира като крадец и поземлената комисия връща имоти,без да обезщети с нищо сегашните собственици.А какво прави през министъра на земеделието и горите? Не знам.А никой не говори, че в момента си извършва тих геноцит върху огромна маса хора. Тих геноцит – за който дори много собственици на имоти в следните месности: Драгалевци, Симеоново, Бистирица, Железница, Киноцентър I r II част, Симеоново – Драгалевци I и II част,Симеоново – Драгалевци III част, Американски полета, Симеоново – Север, Симеоново – юг, Бункера, Косани дол, Шумако, Брезовица дори не подозират, че ще загубят или вече са изгубили имотите си. За да разберат имота дали е още техен, трябва да отидат в поземлена комисия – район Витоша, за подадат писменно заявление в което до попитат имота техен ли е все още, да приложат скица на месността от времето на закупуването на имотанапример – ако е купен имота 1960г., то скицата трябва да е от този период и да чакат. Какво? Да им отговорят от комисията писменно отнет ли им е вече имота или не. Ако им е отнет – да си събират багажа, ако още не е – да чакат да излезе решение на комисията, чийто решения по закон са със силата на нотариален акт и тогава да си събират багажа. Защото пред комисията няма невинни – не приемат даказателства, че си добросъвестен купувач. Ако в имота са застроили преди 91г. и са си сложили дори само нужник в мястотоусловието е постройката да е тухлена и да са му изкарали виза за строеж на нужника – могат да спят спокойно – и за напред ще могат да ходят до имота си за да си вършат физиологичните нужди, защото той и за в бъдеще ще е тяхенпоне за сега, докато не дойде някоя умна управляваща глава. Ако пък някой си е построил палат, но след 1992 г. и не е разбрал, по зокон е крадец – палата заедно със земята ще му бъде отнет, и ще бъде даден на някой сульо, който няма пари дори и за ЕМЕКА, но в далечната 92г. е докарал три изкуфяли но още живи бабички, които са декларирари, че тук е било голото поле на дядо му и че точно на това място са си хвърляли торта от говедата – това се признава за достоверно доказателство. Има и трети вариант на крадец – този, който е решил, че няма да строи нито нужник, нито палат, а иска да си разпуска душата на празно място. Този е най – голямия крадец – него няма да го питат нищ
о, няма да му зачитат факта, че от 1960 г. е плащал данъци на мястото, което е мислел за свое, защото е купено от неговите предци. Този наследник на крадец дори няма да го потърсят за да обясни защо е крал дядо му,като си е платил добросъвестно имота, даже няма и да разбере, че няма вече имот. Освен ако случайно не реши да пусне запитване до поз.комисия – Витоша за да се осведоми собственик ли е още или не. Но този гаден, мръсен, наследник на крадец-плащач е най – добре, защото няма да преживее срама да бъде изхвърлен, тъй като няма от какво. Аз съм наследник на един от тези щастливци – които няма от какво да бъдат изхвърлени, защото не са си застроили нищо. Някой ще каже – както ми каза днес госпожата от поземлената комисия – “Вие сте крадци, не сте собственици, какво искате та се жалвате?Търсете си парите от ТКЗС-то като сте дали пари!”.Тези думи ми бяха казани от въпросната госпожа служителка, без дори да пожелае да погледне документите, които носех и които доказват, че дядо ми е бил добросъвестен купувач, а не крадец.Опитите ми от моя страна да покажа все пак, какво нося и д окументите да бъдат приложени към делото бяха прекратени с думите”С вас приключих! Излезте!” Но аз не се чувствам наследник на крадец. Защото дядо ми е отделял 9 години от залъка на семейството си за да го изплати. Да, чувствам се обидена, не толкова от факта че може би ще загуби моето семейство имотакомисията все още не се е произнесла по нашия случай а от факта, че сме третирани катонаследници на престъпник и крадец, без да ни се признава правото на защита.Трябва да чакам да реституират имота, и след това да водя дело, със възстановения собственик. Чувствам се като осъдена на смърт без право на помилване от Народния съд. И ми е обидно, че живея в България. Аз работя като приемен родител, подслонила съм в дома си две чужди и своето дете, общо 3, на 37 години съм, образована, имала възможност да избягам, но не съм го направила, защото все си мисля, че нещо ще се промени. Възпитавам децата в родолюбие. И днес за пръв път в 37 годишния си живот не искам да живея в България, срамувам се, че съм българка, и не искам да гласувам за никого, защото виждам колко съм нежелана и мразена в собствената си държава. Днес казах на майка ми, че ако върнат имота на собствениците, които са си получили пари на времето, аз няма да водя дела – парите за адвокати и дела ще ги дам за образованието на трите деца. Образование, достатъчно добро, за да могат да се махнат от България и да живеят на място на което ще са желани. На място, където няма някой ден някой чиновнически плъх да каже на сина ми, че майка му е крадла, само защото е искала на времето да му осигури имот. Това ще бъде моето отмъщение на България. В момента се извършва тихо престъпление спрямо голяма част от българския народ и ако сега са потърпевши хората от тези райони, утре може да са други – тези които са от страни! И никой не може да ме убеди, че виновните за сегашния геноцит са тези, които са управлявали в далечната 1992г.защото управляващите след тях са могли поправят закона и да се предотврати сегашният геноцит? А знате ли какво става в поземлената комисия – район Витоша? В единствения приемен ден в седмицата – сряда, отиват уплашени хора, на наследници на имоти, чиито предци са имали неблагоразумието да искат да осигурят имот на децата си, а там има само една служителка. Въпросната служителка, на въпроса на наследник на имот в кв.Драгалевци, че вече втори път идва и не намира никого, въпреки че само в сряда приемат, тя му отговори”Питайте на Христо Ботев 55, защото вместо хората да са ми тук те са по полето с министъра да режат предизборно ленти.”. Ето това видях аз днес – уплашени хора, арогантна чиновничка и унижение. И накрая искам да Ви задам един въпрос: Какво ще направите, ако станете президент, за да се чувстват българите не като натрапници в собствената си държава?

И Ако ми позволите, ще завърша като перефразирам един велик българин обединител – “О, неразумни юроде, ща си мислиш, че си желан в собствената си държава България?”

Благодаря на всички, които имаха търпението да стигнат до края!

Отговор:

Здравейте Незабравка,
Предлагам Ви да не отмъщавате на България, а да покажете отношението си към всички

тези, които позволиха да стигнем до подобно състояние като гласувате, но не против,

а за! Аз затова се включих в политиката, за да покажа, че е възможно да се работи за

хората и резултатите да са видими, както и да върнем усещането за справедливост в

хората. И когато се прави нещо, засягащо интересите на голям брой хора, то да бъде

обяснявано. Те да бъдат информирани, за да не се чувстват унизени, безпомощни и че

нещо се прави зад гърба им.

Сигурен съм, че тази натрупана негативна емоция освен болка, съдържа в себе си и

движещата сила на промяната. Поздрави

Блиц, 26.03.2011 г. М. Константинов – интервю.

събота, март 26th, 2011

СПОРТ

  • ШОУ
  • ЗА ДАМИТЕ
  • ЗДРАВЕ
  • НАД 55
  • ВСЯКА НЕДЕЛЯ
  • Проф. Михаил Константинов: Групировките и партиите яростно атакуват кабинета „Борисов”, защото им секна далаверата коментари/15
    25 март 2011, 02:40
    София, България
    Разпечатай
    Ако сега Бойко Борисов се яви на президентски избори, ще ги спечели, казва проф. Константинов.
    Ако сега Бойко Борисов се яви на президентски избори, ще ги спечели, казва проф. Константинов.

    Алексей Петров няма право по закон да участва в предстоящите избори

    На хоризонта отново се задават избори. При това – може би съдбоносни. По този повод пред “ШОУ” е зам.-председателят на Централната избирателна комисия проф. Михаил Константинов.
    ……………………

    - Проф. Константинов, нека видим от какво статукво отправяме взор към бъдещите избори. Някои сигурно няма да са съгласни, но за мен най-значимото парламентарно събитие беше заличаването на ПГ на РЗС. След това парламентът не беше същият. Как стана така? Кой имаше интерес? Кой си „напазарува” Марио Тагарински? И защо?
    - Аз не съм врачка. Аз съм математик. Работя с факти и знам, че имаше група от “цветарки”. Значи, няма да употребявам конкретни имена, но факт е, че не всеки напуска и си сменя групата. Сигурно на всеки е предлагано, но не всеки го прави. Аз виждам, че имаше една група от “цветарки”, които винаги са прескачали от цвят на цвят, и разпадането на групата беше единствено възможно бъдеще. Кой е виновен? – Ами единствено лидерът. Той носи отговорност за групата си и щом се е хванал на хорото, няма защо да пищи, ако го ощипят. Пак ви казвам, че групата на “цветарките” друго бъдеще не можеше да има. В този парламент хубавото е, че за пръв път “цветарките” не могат да правят нови парламентарни групи.

    - Да, но съхранилите се все още парламентарни групи и без това дразнят Бойко Борисов, а пък Волен Сидеров, освен че все повече дразни премиера, също има проблеми със сплотяването на собствената си група?
    - Независимо какво се случва дотук, аз мисля, че премиерът си е направил добра сметка. Правителството на малцинството не е лошо нещо, изпитано е вече, и не бързайте да му приписвате скоротечна смърт.

    Мислите ли, че някои от тия, които са в парламента, искат предсрочни избори?

    - Да, но така или иначе редовните нови избори неусетно наближават. И кой знае защо си мисля, че в държавата има една група хора, които нямат нищо против едни предсрочни избори. Защото за пръв път традицията в договарянето на някои мини- и макропараметри между нови и стари при сдаването на властта беше игнорирана?
    - Виж, тук съм съгласен. Да, да – това обяснява яростта на атаките срещу сегашното правителство. Невижданата ярост на атаките от страна на всякакви опозиции – отляво, отдясно, от средата и…

    - …Всякакви кръгове извън парламента. Кои са те?
    – Става въпрос за всякакви кръгове, които усещат опасност за икономическата си власт. Политиката е концентриран израз на икономиката, както са казали класиците. Войната пък е концентриран израз на политиката с други средства. В този смисъл това управление не показа явни признаци на задкулисно договаряне. Имаше само отделни случаи на сговаряне. На различни места не се ликвидираха заменките. Вярно, че засега им забраниха, но ще видим…

    - Ами какво друго може да се направи, като те не могат да се ликвидират със задна дата?
    – Може, всичко може. Когато се докаже, че в условиията на явно престъпление е имало заменки кон за кокошка, може.

    - Ами че “правоимащите” на заменки ще донесат от девет кладенци вода и ще докажат, че всичко е законно.
    - Ако те донесат от девет кладенци вода, ти ще им кажеш върни си водата обратно, защото няма как да не са нарушили някой закон. Но като изключим това, явно

    има сериозно засягане на интересите на някои групировки, които в момента са като настъпени хлебарки.

    - Кои?
    – Аз не мога да ви изброя формалния и неформалния състав на групировките, защото ще ме настъпят техните адвокати. Става въпрос за всякакви кръгове.

    – Основно в енергетиката, предполагам?

    – В енергетиката също. Всъщност там най-много се краде. Кои бяха доскоро най-големите области за крадене? Ами строителството на пътища и енергетиката. Но в пътищата вече не се краде.

    - Защо?
    – Ами, защото, за голямо нещастие на крадящите, там вече всичко се проверява. Преди, като се прави 20 см пътна настилка, се правеха по 8 см, 12 см са откраднати. Е, да, ама сега настилката е колкото трябва и не може да се краде.

    Другата голяма черна дупка е българската енергетика. Там за съжаление на мафиотите и дебеловратите вече също се краде по-малко.

    - Благодарение на какво?
    – Благодарение на това, че част от схемите вече са пресечени. Да вземем едно съвсем просто устройство за мерене на ток, монтирано в централите, и вече не може да се краде както преди. Ами да вземем само фиктивните ремонти на АЕЦ “Козлодуй”. Защото там първите 4 реактора сме ги затворили за следващите 20 000 години. И уж се правят ремонти. Никакъв ремонт не се прави! Отворили са го, влезли са вътре и са го затворили.

    Нищо не са направили, но си прибират 20 000 000 долара за ремонт.

    Разчитат, че 20 000 години никой няма да влезе в този, в следващия реактор. Значи, първо се измислят някакви ремонти, които трябва да се “направят”, и някой прибира наготово огромни милиони. То и сега се краде, но вероятно тези кражби са доста намалели, затова сега там пищят страшно.

    - Значи картинката към момента общо-взето е мъглява, но поне контурите се очертават. Какво ще се случи на предстоящите избори?
    - На кои?

    - Започваме с местния вот – той какво ще покаже?
    – Ще покаже какво е състоянието на българското общество към момента.

    - Значи отново ще наблюдаваме разни местни мутанти със свои местни интереси под формата на местни сдружения, създадени специално за изборите, с всичките им номера за купуване на гласове, в брой или не и т.н. Къде е тук местният демократичен вот?
    - Забравихте да споменете местните бизнес партии, доколкото ще бъдат допуснати. Всичко това ще означава, че държавата е прогонена в лицето на традиционните си класически партии, ще означава, че хората вече не им вярват.

    - Това означава ли,, че братя Галеви – примерно, ще вземат властта и ги очаква безоблачно местно управление втори мандат в Дупница, въпреки че държавата е на друго мнение?
    - Що да не я вземат? Ако гласуваме за тях, значи не искаме държавата в лицето на нейните класически механизми. Когато едно общество загнива, както българското общество в момента, хората си избират братя Галеви като защитна реакция. Какво ще стане после е друг въпрос. Този хаос, който цари в страната, трябва да бъде разсечен и той ще бъде. Примерно като дойде фюрер. Въпросът е кога?

    Освен това вие и не само вие забравяте нещо съвсем просто. Президентските и местните избори през октомври есента ще бъдат в един ден. Защото е безумие в един месец всяка седмица да ходим до урните да гласуваме на избори, които са в два тура. Това ще рефлектира и върху едните, и върху другите резултати с неясни и за мен измерения.

    – Алексей Петров ще участва ли на президетските избори?

    – Доколкото разбирам, по сега действащия изборен кодекс, доцент д-р Алексей Петров няма да може да участва в изборите, въпреки че и тук невежи анализатори умуват какво ще стане, когато неговата бюлетина се появи в тъмната стаичка. Той е следствен и не може да участва в избори. Ясно и просто. Интересното е, че той самият никога не е споменал, че ще се кандидатира за президент лично. Той е умен човек и говори само за своя екип. За кандидат-президент го спрягат невежи анализатори и коментатори. Изборите са на 30 октомври и единствено възможното той да се кандидатира е към 30 септември делото срещу него да бъде прекратено, но това е в сферата на фантастиката. И добре, че това е ясно и точно записано в изборния кодекс, защото преди разни мутри се опитаха да излязат от затвора, защото щели да участват в изборите.

    - Бойко Борисов може да се яви като кандидат-президент. Но ще иска ли?
    – Тук въпросът е доста комплициран. Това ще бъде прецедент, но законът го позволява и той може да го направи. Аз мисля, че тази възможност е реална. Не съм свикнал да градя хипотези и не знам доколко голяма или малка е тя.

    - Ако това стане, какво ще се случи с ГЕРБ?
    – Ще бъде силно отслабена, естествено. В България всички значими партии са лидерски – изключвам БСП – и никоя от тях не може да си позволи да загуби своя лидер. Какво ще стане с ГЕРБ при този варинт не мога да гадая. Мога със сигурност да прогнозрам само, че

    ако сега Бойко Борисов се яви на президентски избори, той ще ги спечели.

    - Тогава остава вариантът Цветан Цветанов? Какви са неговите шансове?
    – Доста по-малки в сравнение да речем с 6 месеца назад. Този вариант не може да бъде изключен, но шансовете са много малки. Той изгуби обществено доверие. Дали основателно или не, това е друг въпрос, но един политик загуби ли обществено доверие, той трябва да действа съобразно новия си статус.

    - Има и трети вариант. Бойко Борисов да протегне ръка и да вземе “назаем” от НДСВ Меглена Кунева…
    - Кунева направи нещо, което аз ненавиждам- излъга. Обяви, че няма да стане еврокомисар, след което оглави листата на НДСВ за евроизборите. Когато я избраха, първата й работа беше да си плюе на обещанието, че ще представлява избирателите си в европарламента, да се “натисне” на Борисов за еврокомисар и накрая да абдикира и да се скрие като пръв съветник на еврокомисаря по транспорта. Не обичам, когато хората лъжат. Дори в политиката. Честността може да не е най-красивото нещо в живота, но е необходима за защита на обществото. Дори в политиката.

    - Остава Кристалина Георгиева, макар че и при нея не всичко е ясно…
    – Кристалина Георгиева спокойно може да участва на следващите президентски избори, но не и на тези. Тук също всичко е ясно и просто. То е конституционно установено – трябва последните 5 години да си живял в България. Тълкуването на Конституционния съд за царя важи и за нея. Жалко, но това е. Лично за мен като десен избирател и дясно мислещ човек оптималното би било кандидат-президент от ГЕРБ и кандидат-вице от “Синята коалиция”, защото са от ЕНП. Но това вече е невъзможно. Достатъчно тежки думи се казаха, ругаха се, псуваха се. Жалко.

    Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ

    Кольо Парамов за Луканов и прехода.

    неделя, март 6th, 2011
    Блиц новини:
    Кольо Парамов: Приложихме възможно най-вулгарната матрица на прехода  коментари/32
    5 март 2011, 15:20
    София, България
    Разпечатай

    Уникална цигания, бандитизъм и кражби – това е България през 2011 година. Ние сме европейската територия с най-ниско потребление, най-висока корупция, тотална зависимост на честния бизнес от партокрацията, никаква средна класа, нескопосана и лакома олигархия, сочи икономистът Кольо Парамов в интервю пред Живко Желев (живко желев on-line). Според него това е възможно най-вулгарната икономическа матрица, която работи и днес. Ж.Ж.: Г-н Парамов, получава се така, че търся мнението Ви в моменти, когато хората не знаят къде се намираме. Затова ще повторя въпроса си от едно предишно интервю: Какво става в България, всъщност?

    К. Парамов: През 1983 г. Професорите от Масачусетския университет Ръдигър Дорнбуш и Стенли Фишър издадоха книгата „Икономика“. Към идеите на този забележителен труд по-късно се включва и Ричард Шмалензи. За мен най-сложната и същевременно ярка част от книгата е глава 19-та, озаглавена „Неопределеността в икономическия живот“.
    Мъглявия образ на икономическия живот в България, особено след убийството на Андрей Луканов, постоянно ме карат да се връщам към тези въпроси.
    През последните 15 години нашата икономика е в странно състояние. Няма конкретни приоритети, няма цели, няма програма. В нея властва партийна анархия и борба за преразпределение на територии.
    Преди време Георги Чернев, шефът на Софийската търговска палата каза: „Икономиката на България днес е виртуално понятие, тъй като няма системен подход, няма цели и хоризонти“.
    Аз ще го кажа така: Подобен самотек в стопанския живот не е имало никога в историята на българската държава. Когато по нашите територии е имало държавност – и стопанството е било във възход. Не случайно през 1916 г. Уйнстън Чърчил казва за нас: „Конекрадците от Долния Дунав са нискокултурни, но много амбициозни. Когато са организирани в силна държава, те преследват целите си докрай.“ Тази надменна реплика не би трябвало да ни обижда, а да ни накара да се замислим. Тъй като по времето на Станишев България постигна ефектен пропаганден трик в международен план, но се загроби вътрешно. Станахме член на НАТО, ЕС и източна граница на Европа, превръщайки се в най-бедната провинция на Долния Дунав.
    Каквито и грехове да приписваме на „модела Луканов“ трябва да признаем, че този човек имаше ясно разписан план за преминаване от тоталитарна икономика към пазарно стопанство.

    Ж.Ж.: Нима си мислите, че аз, както и повечето читатели тук, ще припознаем Андрей Луканов като някаква свещена икона на прехода?

    К. Парамов: Аз не съм партиен функционер, за да убеждавам когото и да било. Какви са били качествата и целите на неговия план е отделен въпрос. Но имаше някакъв план.Тези, които наследиха Луканов, нито го проумяха, нито го последваха. Жан Виденов беше твърде млад и неопитен в апаратните схватки. Иван Костов извади от този план само елементите, които му бяха удобни и приложи в икономическата практика най-вулгарния вариант на този план. Последвалият хаос след убийството ни доведе до днешните реалности – ние сме европейската територия с най-ниско потребление, най-висока корупция, тотална зависимост на честния бизнес от партокрацията, никаква средна класа, нескопосана и лакома олигархия. Отраслите, които биха могли да носят висока добавена стойност са ликвидирани, стандартът на живот в селата е допотопен. Уникална цигания, бандитизъм и кражби – това е България през 2011 година. Ще повторя – това е възможно най-вулгарната икономическа матрица, която работи и днес. Именно такова наследство донесе „прехода“ на новото правителство и аз казвам това, не за да пригласям на премиера Борисов, а защото такива са реалностите. Измъкването от този капан ще бъде изключително трудно, да не кажа невъзможно.

    Ж.Ж.: Подобни внушения се чуват от средите на президента Първанов и неговата формация „АБВ“.

    К. Парамов: На 14 февруари, президентът Първанов заяви в Сухиндол, че икономиката на България се задъхва и хората на село живеят само от „вересия“. В последните месеци аз написах три тежки, но откровени статии за личността и нравствените качества на президента. Като изваян двуличник, той няма моралното право да говори за „вересията“. Тъй като на 51-вия ден от неговото управление лондонските юпита допринесоха твърде много за тези „вересии“, лишавайки страната от 1.07 милиарда долара според мен, а според други от между 1.4 – 1.97 милиарда долара чрез предоговорянето на „онзи“ дълг.
    Не други, а приятелите на Първанов и неговорото 9-годишно мълчание въведоха в страната този тежък икономически модел на „развитие“. Ако разгледате внимателно икономическите показатели на България, ще забележите пълна липса на обвързаност, сякаш те не са извадени от една и съща, единна икономика. И тук не бедността е най-страшната, а практическата невъзможност да се проектира за в бъдеще друг стандарт на живот и друго потребление. Това е така, защото стопанството не се управлява от управленците, а от олигархията. Първанов и неговия премиер Станишев, които позволиха безконтролното развихряне на тези олигархични фамилии, просто трябва да бъдат отстранени от песпективите за развитието на България.

    Ж.Ж.: Възможно ли е да погледнем напред, без да се връщаме постоянно в близкото минало?

    К. Парамов: Възможо е, но е трудно. Вижте, на 15 февруари тази година Георги Стоев и Георги Ангелов от „Отворено общество“ и „Индъстри уоч“ съобщиха, че икономиката на България за 2010 година била проектирана в два сценария, но се случил по-лошия. Необходимо било фискалните ограничения на дефицита да се параметрират в конституцията. И уточниха, че „притокът на капитали отвън ще започне да се възстановява скоро“.
    Ако тези господа бяха погледнали данните на БНБ, щяха да говорят друго. Преките чуждестранни инвестиции /ПЧИ/ през 2010 година са 1.359 млрд евро /3.8% от БВП/. А през 2009 година ПЧИ са 3.281 млрд. евро /9.4% от БВП/. Което означава 58% спад през 2010-та, в сравнение с 2009-та. Това е сериозен спад, който се приписва на премиера Борисов.
    Но трябва ли да обяснявам точно на господата Ангелов и Стоев, че движенията в икономиката са тежки, инерционни процеси? Те ли не знаят, че сигналите за отлив на чужди инвестиции започнаха да се чувстват още в периода 2007-2008-2009 години?
    Когато през август 2009-та заявих, че бюджетът оставен от Станишев, виси на косъм и че дефицитът ще е 5%, същите тези господа ме обвиниха в некомпетентност. В крайна сметка стана ясно, че реалния дефицит е 4.9%. А това число няма как да се впише в конституционна норма от 3%, ако беше заложена такава.

    Ж.Ж.: Имам усещането, включително заради вашите прогнози, че си представяте икономиката като нещо предвидимо и подредено. Не е ли наивен такъв подход при съвременната динамика на процесите около нас и в света?

    К. Парамов: Може би аз имам някаква обремененост от факта, че съм работил и в условията на плановата икономика. Но този хаос, на който сме свидетели днес, просто не е логичен. Вече 20 години една шепа хора се опитват да окрадат всичко, което може да се присвои. Това произволно възприемане на демокрацията – като многопартийна система, закачена за олигархията, вече ни доведе до дъното.
    Държавната машина, вместо да се крие зад евроатлантическите клишета, трябва да стигне до елементарните изводи за действителното ни състояние и място в регионалната икономика – най-напред по сравнение с балканските ни съседи. Ами вижте една Турция, която има целево изградено Министерство на икономическата развитие, проучване и планиране. През 2010 година турците изчислиха до милиметър ефекта от внесената инфлация и при проект от 6.61%, достигнаха до ниво от 6.56%. Представете си този огромен пазар с население от 12 Българии, с 57% младо население и годишен ръст от 8.5-10%. Турската държава се развива с 20 години напред – и базово и технологично. Ние имаме 10 спиртоварни и 5 цигарени фабрики, а не можем вече 16 години да спрем контрабандата на бандероли. Само в периода 2000-2009 година загубите от ДДС са 9 милиарда лева, а ако прибавим към тях петролните и други фиктивни сделки по износа, загубите стават 20 милиарда.
    Затова казвам, че анализа на „неопределеността в икономическия живот“ на една страна е основния проблем и главната задача на експертите. Макар, че думата „неопределеност“ е твърде цивилизована за това, което става у нас.
    Миналата година в България брашното струваше 380-400 лв., а днес то вече е 800-850 лева. В същото време официалната статистика говори за 0.7-1.5% инфлация за последните три месеца. Това е безсрамна лъжа, тъй като само новата цена на брашното осигури между 12-15% инфлация на малката кошница. По цялата верига – зърно-брашно-фураж, месо, хляб и хлебни изделия, месни изделия – връзката е пряка. В тази игра среден път няма. Или реализираш проинфлационен модел, или ликвидираш отрасъла. В момента 61% от млякото у нас е внос от Унгария и Полша. Но този продукт вече не е български и струва други пари.
    Ако държавата беше проектирала ежегодно 5%-тово завишаване цената на зърното чрез механизмите на фонда за резерва и имаше модерни хранилища за 500-600 хил. тона, днес щяхме да имаме друга цена на зърното. Ако това беше станало преди 10-12 години, тази цена щеше да се вдигне за този период с 55-60%, но щеше да бъде съобразена с доходите и темпа на потребление. В същото време щяха да бъдат спестени близо 3 милиарда лева от кражби и спекулации със зърното.
    Но тези от които това зависеше, тогава казваха – вън държавата от регулациите, пазарът сам ще се оправи. Сега сме в обратната ситуация – пазарът като такъв /защото това е пазар на спекулации и криминални играчи/ започна сам да изкривява действителността, вместо да я регулира с „невидимата ръка“. Пропорциите на потреблението рязко тръгнаха надолу. Това събужда огромно недоволство у хората и аз няма да се учудя ако то се излее по площадите.
    Икономисти като Георги Ангелов, Каролев и други колеги, скоро ще трябва да преразгледат представите си за силата на пазара. Тъй като много от елементите на този пазар са случайни и водят до непрограмирани ефекти. За случаи като нашия Кейнс казва: „Когато капиталистическото развитие на една страна се превърнe в страничен продукт на едно казино, много е вероятно нещата да не вървят както трябва“.

    Ж.Ж.: Нали разбирате, че сега либералната икономическа мисъл ще подскочи и ще ви обвинят в „кенсианство“, което повечето либерали тълкуват като комунизъм?

    К. Парамов: Да ме обвиняват, няма да ми е за пръв път. За да ви докажа, че през последните 12 години, още от времето на Костов у нас се води елементарна парична и фискална политика, ще трябва да опрем до няколко въпроса.
    Първо: Как би повлияло увеличението на номиналната парична маса в условията на валутен борд? При положение, че не е правено в други страни, можеше ли да се приложи в България?
    Нали за да функционира пазара трябва да бъдат развити добре и двете му страни – предлагането, но и търсенето. И тъй като по-горе стана дума за Кейнс, той е посочил специален модел – т.н Кейнсианско съвкупно предлагане. Ако проумеем този механизъм на оценка, ще разберем защо свиването на паричната маса у нас ще доведе до огромно недоволство в близко бъдеще.
    Следовниците на Костов интуитивно усетиха тази опасност. В началото въведоха режим, които обогатяваше само хората около тях. Но после изведнъж се усетиха, че по този път могат да изгубят всичко. И това пръв го разбра финансита Муравей Радев, за което го поздравявам.
    Свиването на парите, при положение, че огромна част от компетентните специалисти са напуснали страната, още повече изкривява пазара на работната сила. Нашите водещи икономисти правилно се насочиха да говорят за конкурентноспособноста. Но това ще бъде трудно за постигане, ако нямаме по-добри доходи, за да ги обвържем с по-високо предлагане. Нали именно от съвкупното предлагане ще определим нивото на заетостта, а оттам съвкупното търсене?
    Тук опираме и до хроничната безработица, чиито реални параметри управляващите продължават да крият от широката публика. Но никакви „програми за временна заетост“ и други игри с цифрите не могат да прикрият простата истина, че нито едно от правителствата на прехода не се интересуваше от производството. Конюнктурата и движението на трудовия пазар у нас никога не е бил държавен проблем през тези 20 години. Наред с първоначалното натрупване на капитала, никой у нас не се е занимавал със сложните движения и перспективи на работната сила. Примирихме се с факта, че бяха унищожени работещи производства, че беше разграбена материалната база. Но след като я откраднаха, поне да я бяха развили на 20-30%. Те просто ликвидираха всичко, което раждаше стока за пазара и то когато пазар имаше.
    Сега в тези ниши се настаниха други, а ние тепърва ще правим маркетинг, ще купуваме машини, ще обучаваме работници, за да излезем на някакви нови, несигурни пазари.

    Ж.Ж.: В последните една-две седмици у нас се заговори за стагфлация – стагнация в производството и потреблението плюс инфлация. Преди време Вие говорихте нещо подобно…

    К. Парамов:Когато преди една година ги говорих тези неща, прогнозирайки какво ще стане след 10-12 месеца, отново ме заподозряха в некомпетентност, а някои колеги твърде ехидно се отнесоха към това, което съм казал. Проверете във вашия сайт какво уточних на 3 март 2010 година относно паричния агрегат М1 /широките пари/

    Ж.Ж.: Не е трудно да проверим, ето го текста:

    Трето – парите /М1 – широките пари/ и оборотните пари, неточно отразени от статистиката и БНБ, не дават възможност за детайлна сметка на евентуалните приходи в бюджета. Приходите в бюджета са правени по методиката на съкратените прогнози и през май ще разберете, че това е така. На правителството му трябват свежи пари – сега и веднага, но икономиката не работи, няма износ, няма внос, няма ДДС, няма отчисления.
    Четвърто – към тази огромна азбучна истина трябва да добавим и елементарните хитрости, които се правеха от БНБ в последната година на Станишев. Тези магии в един определен момент, като разчети, ще станат известни не заради дребни различия по сетълмена, или забавени разлики по резерва. Те фрапантно ще гарантират разлом в баланса на интересите между правителството и БНБ.
    В заключение – аз изобщо не считам, че съществуват някакви устойчиви политики по кризата, а че скоро ще дойде време да се отвоюва ден за ден някакъв устойчив финансов стабилитет. Много остро стои въпросът колко пари ще усвоим от Европа и как ще дадем заявката си за ERM 2.
    К. Парамов: Така, виждате, че днес състоянието е точно отражение на моята прогноза. Но не е важно кой каква прогноза е направил. Важното е, че в резултат на грешни параметри от 2008-2009 година, следващите три години 2010-2011-2012, ще са много тежки.
    Станишев извади голям късмет в хубавите години, но го пропиля. В това отношение, гърците, колкото и да стачкуват, трябва да благодарят на политиците си, които сериозно им вдигнаха стандарта. Що се отнася до стагфлацията у нас, разминаването с нея ще е почти невъзможно. В света няма голям икономически опит с такива кризи. В държавите с проинфлационен модел преодоляването на подобна криза е далеч по-лесно. При нас – с наличието на валутен борд тревогите ще бъдат сериозни, а недоволството на хоратата огромно. Ръста на цените и намалението на реалната икономическа активност – това е стагфлацията, за излизане от която се налагат сериозни и конкретни мерки. Единствената сламка, за която можем да се хванем днес са свежите европейски пари, които биха могли да бъдат сериозен стимул. Но средният ни изпълнителски ешелон е слаб и проектите вървят мудно. А те вървят мудно, защото олигархично-мафиотския модел се е настанил и там. Нека новата спецслужба БОРКОР да се вгледа малко по-задълбочено в статистиката – кой, колко пъти, как, чрез кого и на каква цена печели проектите. Трябва ни нов стил и бърз коридор за най-важните проекти. Нуждаем се от бързо изграждане на развойни и прогностични звена към отделните отрасли.
    На дневен ред е нов подход към управлението на държавните ресурси.
    Нов подход към управлението на вътрешния и външния дълг. Ако обезкръвим банките откъм свеж ресурс, който може да отиде за директно кредитиране, ще допуснем огромна грешка.
    Мен отдавна ме упрекват, че предлагам разширено споразумение с МВФ. Но ако бяхме взели пари от фонда при ниските лихви от 2009 година /както направиха Унгария и Румъния/, ситацията днес щеше да е по-друга.
    България пропусна момента – заради некадърност и умисъл – да си осигури нов тип икономически отношения със света.
    Голото ни членство в НАТО и ЕС не означава, че сме се променили към друг тип икономическа среда, която да гарантира свобода на пазара, но и големите цели на държавата, както и целите на отделните социални групи.

    Ж.Ж.: Ако не бъркам в края на 70-те години САЩ също изпадат в подобна стагфлация. Главно заради завишените цени на нефта. Но я преодоляват бързо чрез реорганизацията към производството на икономични автомобили. Както и с пренасочването на някои самолетоносачи в посока Персийския залив…

    К. Парамов: Е, да. Но ние сме малки и не можем да си позволим нито едно от тези неща. Това, което можем да направим е да се доверим на експертната общност. Аз харесвам нашата поговорка: „Сиромах човек – жив дявол!“. Струва ми се, че това е най-дълбокото послание, което идва до нас от народната мъдрост.
    В реалната политика трябва да навлезе широко експертната мисъл. Тези хора, които знаят как стават нещата. Именно технократите днес са наясно – по какви причини сме се запътили към тежка икономическа депресия. Включително във финасовата област.
    А Централната банка вече е време да проговори. Не да чакат Яне Янев да ги подканя. Те просто са длъжни.
    Нека обяснят как стои въпроса с необслужените кредити за над 7 милиарда лева.
    Какво е състоянието на паричния мултипликатор?
    Колко са парите с висока ефективност?
    Колко стабилни са банковите резерви и как се управляват?
    Далеч съм от мисълта да внушавам недоверие към банковата система. Но това доверие трябва да се обвърже с комплекс от мерки за ефективно кредитиране. В днешно време да вземеш кредит от банка е истинска болест.
    Във Великобритания четирите най-големи банки се събраха и решиха да отпуснат 270 милиарда целеви кредити, от които една трета /90 милиарда/ за малкия бизнес.
    Ясно е, че в условията на борд Централната банка не може да провежда необходимата монетарна политика.
    Но аз считам, че нашия борд, като фактор за една преходна стабилност, може би вече възпроизвежда негативи – труднопреодолими и със сложна перспектива.
    Не знам докъде ще стигнем, но изходната база като числа днес е доста тревожна.
    Считам за абсолютно необходимо икономическата мисъл у нас да подготви няколко сценария за нов проект в цялостното развитие на България.