Archive for the ‘Интересни медийни публикации’ Category

Към произхода на българския политически елит – Иван Илчев

понеделник, октомври 9th, 2017

НАБЛЮДАТЕЛ
Минало непредсказуемо
Към произхода на българския политически елит
Иван Илчев
Иван Илчев
През последните седмици се разгоря остър спор за българския политически елит. Та реших, че не ще да е излишно да се върнем към корените – как се е създавал след Освобождението до Балканските войни. Не че елит не е имало и дотогава, но връзките му със следосвобожденския не са много силни, докато взаимовръзките, установени през последните десетилетия на 19-ото столетие, издържат чак до Втората световна война.

За анализ бяха избрани лицата, заемали министерски постове от Освобождението до Балканските войни. Те не са толкова много, защото според Търновската конституция у нас има само 6 министерства. През този период у нас се сменят 33 правителства. Начело на 30 от тях стоят българи. В тях министри са били общо 96 души. За руснаците министри няма да говорим

Малко повече от половината министри са родени в земите на днешна Северна България. Извън държавните граници са родени 17 – най-много в Бесарабия и Македония.

На пръв поглед учудващо малко са родените в Македония (А. Ляпчев, Н. Генадиев, К. Помянов и Ал. Радев са сред най-известните). Това се дължи и на изоставането на областта във възрожденските процеси. Но и многобройната емиграция от Македония излъчва малцина представители на първото поколение емигранти, които се аклиматизират в новите условия и предявяват претенции за политическа кариера.

Още по-малко са родените в Източна Тракия. Не можем да търсим в това причините за пренебрежението на така важното тракийско направление, но все пак характерът на информацията, с която си закърмен, влияе на политическите решения.

Сравнително много са родените в Бесарабия. Гладът за образовани хора след Освобождението води до притока на по-добре подготвените изселници в царска Русия, явление, което във вестникарската полемика от онези години

не се свенят да кръщават “бесарабската чума”

Детайлното взиране в картата на България води до интересни изводи. Повечето министри идват от тясна област. Ако свържем в груб петоъгълник Свищов-Пирдоп-Пловдив-Сливен-Шумен-Свищов, ще видим, че в тези предели, обхващащи не повече от 1/5 от територията на България, се раждат над 2/3 от министрите. Още по-рязко е разграничението, ако очертаем триъгълника Свищов-Габрово-Шумен. В него са разположени градове като Велико Търново с 11, Свищов с 9 и Шумен с 5 министри. Бихме могли с голяма доза увереност да сметнем, че тази географска област е центърът на развитието на политическото съзнание на българина на границата на две епохи. Едва ли е просто съвпадение, че това е и един от най-добре развитите в икономическо отношение райони и в него сравнително добре е развита и образователната система.

През Освобождението 82% от населението на новата държава е селско. Не се промени съществено тази цифра и до Балканските войни. При министрите съотношението е точно обратното. Почти всички са родени в градове. Това потвърждава правилото, че политическата култура в съвременния смисъл на думата е градска култура. Малко бяха родените в смятаните тогава за големи градове като Пловдив, София и Русе. Може да се приеме, че малките и средните градове с опит във вътрешното самоуправление и сравнително нисък дял мюсюлманско население – макар и не винаги – станаха люлка за повечето министри.

След Освобождението България е страна с относително хомогенна социална структура. Мнозинството от министрите

идват от средно заможни и заможни търговско-занаятчийски семейства

В края на XIX и началото на XX век пирамидата на възрастта в България има типичния вид на изостанала страна със слабо развито здравеопазване. Средната възраст на мъжете на ръба на двата века не надвишава 40 г. Министрите обаче на тези години едва навлизат в най-активната си възраст. Повечето от тях се радват на завидно за времето си дълголетие. През 1920 г. едва 53% от мъжете доживяват 40-годишна възраст. При министрите процентът е 93. Само 1/3 от българите достигат 60 години – при министрите 63%. Средната продължителност на живота им можеше да бъде и по-голяма, ако не бяха жертви на престъпление или нещастен случай (като убитите Стамболов, Белчев, Вълкович и Кънчов).

Важен е въпросът за подготовката на министрите. Освобождението ни свари с тънка културна прослойка. През 1887 г. общата грамотност на населението е едва 10.7%, а на мъжете – 17%. Четвърт век по-късно грамотността при мъжете стига вече 58%. Получилите по-висока степен на образование са малко. Дори през 1934 г., 46 години след основаването на Софийския университет, висшистите са към 1 %. Сред министрите картината е съвсем различна. Почти без изключение те

принадлежат към получилите най-добро образование българи

– огромното мнозинство има висше, неколцина (сред тях Стамболов и Ив. Вазов) средно и само един – начално образование. Това, разбира се, не трябва да се абсолютизира. Високо образованият д-р Ст. Данев бе основен виновник за първата национална катастрофа, а незавършилият и основно образование Д. Петков остана в историята като умел кмет на София и решителен министър-председател (да не забравяме, че той цял живот упорито се самообразова).

В онези години се смята, че юристът е професионалист с широк диапазон на знанията и разбиранията и е подходящ едва ли не за всяка длъжност. Та

правистите са най-много сред министрите

Следват ги получилите военно образование – първият министър гражданско лице министър на войната е Андрей Ляпчев, и то в края на Първата световна война. След това икономисти, финансисти и медици. По-екзотични са професии като тази на историка или инженера.

Дълго време беше модерно да се търсят външнополитическите пристрастия в мястото на получаване на висше образование. Ако това беше вярно, в Първата световна война България трябваше да се сражава на страната на Антантата срещу Централните сили. Та нали във Франция, Русия и Великобритания завършват 59 от министрите срещу само 10 в Германия и Австро-Унгария. Всъщност истината е съвсем друга. Страната, към която аспириращият за роля в политиката младеж се стреми, е Франция. Оттук от студентските спомени идват и носталгията, и негата на българския управник, неговата любов към Франция, която никога не бе споделена в Париж.

Понякога е полезно да се вгледаме в миналото и да видим, че практика, която ни изглежда нова, има дълбоки корени.

Участието в предосвобожденските борби е важно условие

да заемеш министерски пост. Стефан Бобчев е редактор на в. “Стара планина”, Васил Друмев е един от създателите на БКД, Гр. Начович е председател на дружество “Напредък” във Виена. Марко Балабанов и Тодор Бурмов са сред най-активните в обсъжданията на църковния въпрос, а Г. Тишев е секретар на Екзархията. Георги Живков участва в Търновското въстание през 1862 г., Гр. Начович е член на Свищовския революционен комитет, Христо Стоянов е председател на комитета в София. Да не говорим за Ст. Стамболов, Олимпий Панов, Дим. Петков и Мих. Сарафов. Рядкост бяха водачи като Петко Каравелов. Но и той се възползва от авторитета на брат си Любен.

Основните министерски постове след Освобождението бяха заемани от ограничен кръг лица. Средно всеки един от анализираните министри е заемал 2.85 пъти правителствен пост. Това се дължи и на малкия брой подготвени кандидати и на недостатъчната историческа дистанция, която не позволяваше на млади лидери да предявяват претенции за промяна. Рекордьори са д-р В. Радославов и д-р К. Стоилов, заемали министерски пост по 9 пъти, Гр. Начович – 8, Рачо Петров -7, П. Каравелов, М. Савов и Ст. Паприков – 6.

Времето след Освобождението като всяко революционно време е

време на младите водачи

Затова първите остри спорове в Учредителното събрание бяха по възрастта на някои депутати, ненадхвърлили 25 години и чийто авторитет бе извоюван по ридовете на Стара планина или в турските кауши. Огромното мнозинство народни представители извоюват първия си мандат, преди да са надхвърлили 40 г., т.е. вече имат натрупан жизнен опит и не са загубили инициативността и дръзновението си. (7 от министрите стават депутати, преди да навършат 30 г., а 22-ма между 30 и 40 г.).

Не по-различна е и възрастта, когато за първи път народните избраници заемаха министерския пост. Като правило това става около четиридесет годишна възраст. Най-млади на 26 години са министри като Рачо Петров и Михаил Сарафов. Тодор Иванчов и Константин Стоилов печелят тази чест на 28 години. Сред най-възрастните са Петко Славейков (52) и Драган Цанков (51), към които от години вече обръщението е “дядо”.

И накрая да се върнем към днешния ден. Струва ми се, че ако беше жив сега Стамболов, щеше да бъде обвинен, че настанява на най-хубавите места, включително министерски постове, свои приятели търновци; д-р Константин Стоилов – че толерира съучениците си от Робърт колеж в Цариград. Щяха да атакуват Г. Живков, че настанил сестра си Вела и съпруга й Димитър Благоев на хубави места, д-р В. Радославов – че прокарва в политиката своя земляк, приятел, съученик и състудент Димитър Вачов. Така е в застрахователното дружество “Балкан” и Българска търговска банка, доминирани от приятелско-роднински кръг от Народната партия. Подобни връзки има и по сватбена или кумска роля. Такъв е Теодор Теодоров, който със своя брак и тези на сестрите си се сродява със Ст. Бобчев, Мих. Маджаров, Г. Губиделников и т. н. – все отбор народняци. Подобни са браковете и в широко разклонената фамилия Гешови. Зетят на Драган Цанков Ал. Людсканов на два пъти става министър и т. н.

Не винаги, разбира се, роднинството е основание за близост. Типичен пример са братовчедите П. Каравелов и Ив. Гешов, които са в различни политически лагери.

Та, какво е ново под слънцето?

Възпитаниците на Робърт колеж, снимани около преподавателя си Джордж Уошбърн са типичен пример за широко разклонена мрежа, основана на общи преживявания и установени приятелства в училище.
12
734
0
Дай мнение по статията
СЕГА Форум – Мнения:
12
Видими
щурчо
08 Октомври 2017 19:44
Та, какво е ново под слънцето?

Сичките изброени по-горе са некви титани.
Сравнени с тоя елит докаран от савецките щикове след 44-та.
Нема как да сравняваме Каравелов с Пеко Таков и Цола Драгойчева, примерно…
Рики Еповери
08 Октомври 2017 20:08
По цървулите ще ги познаете
Sine_metu
08 Октомври 2017 20:54
Сичките изброени по-горе са некви титани.
Сравнени с тоя елит докаран от савецките щикове след 44-та.
Нема как да сравняваме Каравелов с Пеко Таков и Цола Драгойчева, примерно…

Титани на клепто… упс… демокрацията!
Бащи-основатели

Тодор Бурмов – първият български министър-председател. През 1879 г. в Ливадия получава брилянтен пръстен от царя. Продава го за 67 фунта, а после иска “вместо него” и получава от руското консулство 400 рубли, около 1 000 франка. “Това е съвършено нечувана мръсотия и безчестие” (Иречек, Български дневник)
Стефан Стамболов – открадва 30 дка дворни места в София и около 17 000 декара гори, ниви и пасища. Раздава 269 000 лева на 29 приближени предприемачи. Големи злоупотреби с пари: помощи за македонските българи (откраднати 440 000 от общо 500 000 златни лева), военни доставки, железници
Константин Стоилов – доктор, западен възпитаник. Спекулации с акциите на Русчушко-Варненската железница. Чрез министъра си Вълкович дава на некой си Адженов 60 000 франка. Стоилов дава оставка след разправия с Фердинанд кой да вземе комисионните при доставките за Източните железници.
Димитър Греков – присвоява фабриката за спирт в Княжево.
Тодор Икономов – купува пансион в София от рушвети като експерт по шосетата.
Димитър Петков – ортак на Стамболов. Краде по всякакви начини, включително и куриозни (жълтици в табли с бадеми).
Васил Радославов – кратко управление на Либералната партия, станало прочуто с чудовищната си корупция. Утвърждава корупционните практики на открито подкупване (лобиране) и пряко участие на политиците в стопански и инфраструктурни проекти, съществували до комунистическия преврат.
Тодор Иванчов – осъден за корупция от Първия държавен съд на тъмничен затвор и лишаване от права завинаги.
Рачо Петров – генерал, сводник на жена си, министър-председател (1903 г.) от Народнолибералната (стамболовистката) партия. За начало открадва 59 945 златни лева, предназначени за строежа на жп линия Радомир-Кюстендил-Турска граница (Горна Джумая).
Никола Генадиев – министър на търговията и земеделието. Първият голям подкуп от банка “Париба” (ранен предшественик на подкупването на Меглена Кунева и, вероятно, Милко Ковачев): осигурява приоритетно финансиране на жп линията В. Търново-Трявна-Борущица срещу акции на „Париба” в мина „Княз Борис”.
Михаил Савов – генерал, съучастник на Р. Петров в аферата “Шарл и Жан” (муниции, една от безбройните кражби чрез военни доставки).
Фердинанд – 106 млн. заем от “Париба” и руската държавна банка. Вдига скандал на премиера Стоян Данев, че е внесъл парите в държавното съкровище. Били лично за него.
“Захарна афера” и т.н., и т.н., само през 19 век

Демократи, народняци, прогресисти, либерали, консерватори – семейно-роднински кланове

И така, до цървулите.
Не че не са.

От 1990 – отначало

виждащ
08 Октомври 2017 21:31
Щурав не бой се.Пак си в същите.Не че ти дреме де :-).
щурчо
08 Октомври 2017 21:31
Мхъ, да видим що са писале у National Geographic преди 110 годин:
Когато Берлинският конгрес даде на българите полунезависимост, те се оказаха много лошо подготвени за създаването на нова нация – без пари, само с няколко образовани водачи и с огромна маса неграмотни селяни и обградени от завистливи и много по-могъщи държави.
Но водачите им имаха твърда воля и здрав разум и разбираха, че пред тях стоят три основни задачи: (1) да образоват народа; (2) да осигурят на всички религиозна толерантност и (3) да изискат от всеки мъж две или три години военна подготовка, така че всеки българин да бъде добър войник в случай на нужда.
Днес на практика всички млади българи могат да четат и пишат. Докато през 1879 г. дори 20 процента от градското мъжко население не можеше да чете и пише, днес вече 92 процента от живеещото в градовете мъжко население между 10 и 30 години е грамотно; същото се отнася и за 74 процента от жените. В селата 68 процента от мъжете и 18 процента от жените могат да четат и пишат. Това е резултат, с който нито една страна – нито от съседните на България, нито от тези по на запад – – не може да се похвали. През 1906 г. в страната имаше 4584 начални училища с 8785 учители и 400 216 ученици. Почти десет процента от населението получава основно образование.
През 1879 г. в цялата страна имаше само едно училище, което можеше да претендира за името гимназия. Сега вече има осем гимназии за момчетаи пет за момичета, четири педагогически училища за подготовката на добри учители за началните класове, семинария, две специализирани търговски училища и университет с три факултета – един за история и филология, един за физика, математика и природни науки и един по право. Университетът, основан през 1887 г., се посещава от 700 студенти, сред които и няколко жени, които преди три години бяха допуснати на равна нога с мъжете. Държавата харчи за университета 500 000 франка, или 100 000 долара, годишно.
Всеки регистриран български поданик е свободен избирател, а всеки, който може да чете и пише, може да бъде избран на всички предвидени от конституцията постове.
Преди двайсет и пет години България трябваше да повика чужденци да бъдат преподаватели, инженери, юристи, банкери и специалисти във всички административни клонове – финансовия, промишления, стопанския – и в организацията и ръководството на обществените сили. Сега всичката тази работа се върши от получили специално образование българи. Няма нито един чужденец на държавна служба.

http://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=1113

анастаси сиров
08 Октомври 2017 21:36
Та, какво е ново под слънцето?

Годината е 2017-та.
Bacho Кольо
08 Октомври 2017 21:45
Sine_metu
08 Окт 2017 20:54
Уважаеми колега, фактите , които си дал са прелюбопитни.
Откъде са взети?
Каква е степента им на достоверност?
плямпало
08 Октомври 2017 21:45
В онези времена тези хора са се наричали ПЪРВЕНЦИ. “Елит” е новоговор замърсяващ българския език.
Butch
08 Октомври 2017 21:56
Откъде са взети?

Рачо Петров

Нали за неговата жена пише Памукчиев като записва спомените на Буров.
Butch
08 Октомври 2017 21:57
Sine_metu
08 Окт 2017 20:54
щурчо
08 Октомври 2017 22:04
Рачо Петров помита сръбете при Сливница. Ма нема кой да помни.
Селските клюкарки за жена му питат…
Butch
08 Октомври 2017 22:07
Селските клюкарки за жена му питат…

Това Буров ли е? Човекът се е опитвал да си удължи дните като разказва…
Щурците не ги разбират тези неща…
Няма значение какво си направил. По-важно е с какво ще те запомнят.
Почти всеки се ражда гений, а умира като идиот!

Кеворкян за долитането на “известни лица” в тресавището на политиката

вторник, февруари 28th, 2017

панталон няма да остане на мястото си!
февруари 27, 2017

kevorkian

Печели ли нещо политиката от долитането на „известни лица“ в нейното тресавище?

За предстоящите избори Политическата Секта усърдно примъкна „известни лица“ в партийните листи – за да ги използва като удобни възглавници под задниците си. Политика обаче само с известност не се прави. Тогава какво търси новият набор Манекени в нея? Народът със сигурност ще търси нужните му отговори и отвъд нечия известност. Дали ще ги получи? Много се съмнявам.

Отгоре на всичко, политиците забравят, че по известността винаги има и ръждиви петна.

Печели ли нещо политиката от долитането на „известни лица“ в нейното тресавище? Те ще кярат някой лев. Партиите пък ще си припишат актива, че са ги направили манастирски послушници. И толкова.

В повечето от партиите не съществува ясна политическа доктрина – и те дори не се замислят върху тази липса. Дали са я зарязали или изпратили в някой екарисаж, не е ясно. Е, добре, как ще им помогнат тогава Манекените? Носят ли някакви нови идеи – или ще участват в погребалното шествие, като му придават повече бравурност?

В крайна сметка, всичко опира до една безжалостна експлоатация, при това и доста безсмислена, от страна на Партийните Чорбаджии. Известността на Наемниците/Манекени – фактическа или спаружена – трябва да прикрие липсата на доктрини.

Партиите си въобразяват, че щом наемат известни лица, подсилват репутацията си – Манекените трябва да са виагра срещу политическата им немощ. Може и да са наясно, че в повечето случаи получават фиктивна репутация, но пък нищо не губят. Предоставят им избираеми места – и не се интересуват дали Манекените ще имат някакво реално влияние. Те пък, от своя страна, получават кредити, с които удължават известността си, без да се налага да ги изплащат. Повечето от тях накрая направо ще бъдат опикани, но не си дават сметка за това.

Едно препитване на Манекените пред публика би предизвикало шокиращи разкрития за неосведоменост. В сравнение с повечето от Манекените, дори Цецка Цачева, примерно, изглежда като Конфуций. Политическата грамотност на Манекените в болшинството от случаите е направо нулева. Малцина са подготвени за коварствата на делничната политика, която е едно мръсно занятие. Тепърва ще ходят на уроци за едно или друго – при Чичко Гугъл, разбира се. Но ще гласуват с удоволствие.

Вождовете се опитват да убеждават „простолюдието“ чрез физиономиите на Манекените, а не чрез онова, което има в главите им. Невъзможно е да се постигне някаква промяна по този начин. Вождовете вероятно са наясно с това, но предпочитат да се държат като фенове на знаменитости, като ловци на автографи. За тях друго е далеч по-важно: те са наясно, колко опасни са мислещите хора в политиката, затова предпочитат Манекените.

Най-важното е друго: ние не знаем, какво мислят Манекените за Българската Съдба – а това е ключът към тях.

Бойко пък казва, че мажоритарните избори са това – търсят се известни лица, а не тези, които разсъждават трезво. Това е едно красиво самопризнание за ролята на Манекените. Обаче и той наема Калин Вельов – сигурно, за да стои с тъпаните си в Парламента и да събужда по-поспаливите депутати на ГЕРБ, когато трябва да гласуват.

Лудостта по новата мода е видима: Евгений Михайлов, Манекенът на фалшивия антикомунизъм, води листа на ДОСТ. Слави Бинев пък, Манекенът на „патриотизма“, отива в ДПС. При такава въртигъзовщина, нито един панталон няма да остане на мястото си.

Тия дни все ме питат за решението на журналиста Тома Томов да става депутат. Наскоро той нарече Бойко новият Цар Борис Трети-Обединителя – и се очакваше да пристане на ГЕРБ. А той искал да става депутат от БСП – сигурно е казал на Корнелия Нинова, че е новата Долорес Ибарури. Цар Борис Трети пък веднага почерпи публиката с една от своите сладости: Томов ходел навремето в милиционерската школа в Симеоново да обяснява прелестите на комунизма. Българската политика се прави с майтапи.

Всъщност, няма защо излишно да препитват Манекените. Ясно е, какво ще остане след това занимание. Важно е обаче да научим, дали знаят поне две думи: „България“ и „Съдба“. И, ако не е прекалено сложно за тях, да ги съчетаят в едно. Това е достатъчно – да имаме поне една гаранция, че ще се замислят за нещо действително важно, извън съдбата на Вождовете си.

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

http://onovini.com/2017/02/%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B3%D1%8A%D0%B7%D0%BB%D1%8C%D0%BE%D0%B2%D1%86%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B5%D0%B2%D0%B3%D0%B5%D0%BD/

Чего вам от нас надобно? Никита Михалков, Бесогон тв

неделя, ноември 6th, 2016

Гробарите на спорта – Кеворк Кеворкян

вторник, август 23rd, 2016

Гробарите на спорта

Кросс

/Поглед.инфо/ Толкова сме свикнали с нашите сезонни дупедавци, че когато някой се осмели да каже нещо различно от техния лай, направо се смайваме.
Затова направи впечатление упорството, с което коментаторът Евгени Николов /БНТ/ се връщаше към скандала с американската женска щафета на сто метра.

Олимпиадата в Рио ще остане в историята с това безобразие.
След като справедливо бяха дисквалифицирани, американките бяха върнати в състезанието – подобна бруталност Игрите не помнят.
Но Евгени Николов си свърши работата.
Ето, на такива дребни неща се радваме вече.

***
Манченко пък се опита да утеши незаслужено дискриминираната Исинбаева, че навремето войните са спирали заради олимпиадите – а тази в Рио започнала с война.
Не само започна – тя бе само поредният епизод от една непрекъсната нечиста битка, без особени правила.
Поне от 1972 година това е факт: тогава, след „мюнхенското клане“, когато бяха избити 11 израелски спортисти, нито една делегация не пожела да напусне игрите.

***
Колкото пъти наричаха Фелпс „Водния Бог“, толкова пъти се сещах за Ланс Амстронг – Богът на колоезденето, който се оказа гигантски мошеник.
А на Болт би трябвало да му дадат и още един златен медал – за нарцисизъм.
Никой обаче вече не се сеща за великия Карл Люис, който бе по-универсален атлет от ямаеца.
Американците догодина трябва да изхвърлят, освен руснаците, и китайците, за да са напълно щастливи.

***
Днешните Игри са битка на фармаколози, а второстепенната роля е отредена на ямайски вещери.
Обаче и по 50 златни медала да спечелят някои атлети, все ще си останат в сянката на Естествените Великани – като Джеси Оуенс, например – героят на олимпиадата в Берлин /1936/.
Джеси – кошмарът на Хитлер, който се беше изпуснал да каже, че Оуенс не е точно човек, понеже е черен.
Днешният спорт не третира по-различно спортистите – дори най-големите. Те не са съвсем човеци за фармаколозите.

***
През 2004 година, по време на олимпиадата в Атина, разговарях с Томас Мъри, който беше участвал в разследването на най-шумните допинг-скандали, разтърсили спортния свят; към онзи момент той беше член на Комисията по етика на Световната антидопингова агенция и президент на центъра „Хейстингс“ за изследвания в областта на биоетиката.
Американецът още тогава беше сигурен, че битката е загубена.
Каза ми, например, че забранените вещества вече така са създавани, че да бъдат елиминирани в организма на спортиста от самите контролни тестове.
Мъри беше сигурен, че занапред американци трудно ще бъдат уличавани.
Феноменалната Марион Джоунс с пет медала от Сидни, три от които златни, щяла да бъде една от последните жертви. Ако не се брои друга голяма звезда, която, десет години след Сеул, където спечели пет медала, мистериозно почина само на 38 годишна възраст.
Днес сме свидетели на триумфа на фармакологията.
Скоро няма и да го крият.
Големият Грабеж е почти узаконен.

***
И ние бяхме ограбени – дори още по-жестоко.
Нашето крушение започна преди четвърт век и постепенно ни превърна в бедняците на световния спортен бизнес.
В Сеул /1988/ спечелихме 30 медала, от които 10 златни.
В Рио спечелихме едва 3 – и нито един златен.
Кой извърши грабежа, кои бяха идеолозите му?
Същите, които извършиха криминалната приватизация.
Костов продаде Кремиковци за 1 долар.
За десетилетие и половина същият този долар се превъртя в 1 милиард лева.
Добре – Костов смяташе Кремиковци и всички останали стопански достояния на България за боклуци – макар че той самият не построи нищо, освен къщата си в Драгалевци.
Подаряваше или продаваше на безценица – за да се измъкне час по-скоро от наследството на соца.
Ами човешкият материал – какъв беше той, че бяхме четвърта световна спортна сила в Сеул?
Как щяха да се справят с него?
Как щяха да обяснят успехите му?

***
Костов веднъж каза, че до 1989-а в България нямало култура.
Това не беше някакво срамно изпускане – напротив, той си вярва, когато говори подобни безумия.
Не посмя да каже същото и за спорта – защото щяха да го зарият с медали. Само в художествената гимнастика тогава те бяха около 300.
Грамада от медали пред Кмета Цеко/Костов.
Какво са си мислили тия грандомани, няма значение.
Но спортът, като толкова други неща, бе изхвърлен в нищото.
Всичко трябваше да започне от начало – за да се примъкнат и да си намерят място новите властници, повечето от тях формени нищожества.

***
Веднага след 10 ноември 1989-а започна атаката срещу гимнастичките. Нарекоха ги „момичетата на Политбюро“.
По този повод, имам един поразителен разговор с Лили Игнатова и Диляна Георгиева – можете да го откриете в сайта „Всяка неделя“/Блиц.
Двете шампионки донесоха торба с медали и ги оставиха в студиото.
Всъщност, хвърлиха ги в лицето на задаващото се Нищо.

***
А крушението бе неизбежно, след като Народът бе тотално изоставен – без порядък и ценностна система.
Опитаха се да го оставят и без памет – а това за него щеше да бъде най-голямото унижение.
Само че, на всеки четири години споменът за Сеул ще изплува.
Отново и отново.
Напук на насилниците на Миналото.

***
Значителна част от политиците на Прехода се оказаха свирепи към Народа – сякаш социалната им чувствителност бе ампутирана още на 10 ноември 1989 година.
И започна голямото Пропадане – включително и в спорта.
Спортът бе зарязан, защото дразнеше и напомняше, че не всичко е било
криво в Миналото.
А сега строим стадиони за по пет милиона лева в села, където не живеят и пет души.

***
Ние се радваме на сребърния ни медал в скока на височина.
Хубаво, обаче невъзможният рекорд на Стефка Костадинова стои като един Еверест – непревземаем вече близо 30 години.
Той е още по-фантастичен, като се има предвид, какви висоти достигна през това време допинг-индустрията.
Тази експлозия на Стефка я прави по-голяма от Болт.
Но ние се свеним да го казваме.
Питайте Стефка, Боян Радев и останалите ни велики спортисти, как ги караха да се чувстват виновни, понеже са били велики спортисти в „онова време“ – проклетото време, което все не дава мира на Костов и другите фанфарони.

***
Пак добре, че Плевнелиев не мята в Рио гюбеци с трибагреника, както направи в Лондон.

***
Гледах по телевизията един младок, който се представи за представител на „дясното на десните“.
Те така си говорят вече.
За въпросните „десни в дясното“, най-важното бил опита, те ценели преди всичко опита.
И този на разсипника Костов ли влиза в библията им?
Ценят „опита“, но за тях той започва от 1989-а, може би дори от 1997 година.
От тогава трябва да започва и спортното летоброене.

***
По-горе стана дума за Хитлер и това ме подсети за една любопитна книга, появила се наскоро – „Личната библиотека на Хитлер“ на Тимъти Райбек /издателство „Рива“/.
От нея научаваме, че сред любимите книги на Хитлер са събраните индиански произведения на Карл Май – но това между другото.
Също и социологически трудове, включително и едно уникално съчинение на Роберт Лей, написано през 1935 година.
Тази книга е отпечатана в 6 хиляди екземпляра и всички те са унищожени – с изключение на личния екземпляр на Фюрера.
Ето защо: книгата на Лей така идеализирала Хитлер, че дори самият той не можел да преглътне публикуването й.

***
В този факт има поука и за нашите властници.
Те така и не разбират, че техните съветници ги правят за смях, когато публично им кадят тамян.
А от напъните им доста често мирише и на по-лошо.
Но тъй и не мирясват да хвалят чорбаджиите си.
Тяхна си работа.

***

Снимка на Кеворк Кеворкян.Снимка на Кеворк Кеворкян.

Източник: Фейсбук

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели

Публикувано на
23.08.2016 @ 15:29

Автор: Кеворк Кеворкян

Тагове: Кеворк Кеворкян, гробари, спорт,

Коментари

Видяна: 5268

Авторски
Южнокитайско море, Третата световна война Петко Ганчев
Прочетена 385 пъти
Може ли Южнокитайско море да “подпали” нова (“Третата световна”?) война?
Отношение, Вагенщайн, мерило Борислав Цеков
Прочетена 1067 пъти
Отношението към Вагенщайн е мерило!
Мантра, криза, вляво, омръзва Мария Пиргова
Прочетена 667 пъти
Мантрата за кризата вляво взе да омръзва
Война, българска идентичност Васил Проданов
Прочетена 2370 пъти
Войната срещу българската идентичност
Пловдив, гасим, пожари Ервант Степанян
Прочетена 944 пъти
Докога ще гасим пожари?
Акад. Георги Марков: Съюз Анкара-Москва, пагубва, България Валерия Велева
Прочетена 4781 пъти
Акад. Георги Марков: Съюзът “Анкара-Москва ” ще е пагубен за нас
Президент, Кралят без топки, САЩ, Хилари, Тръмп, избори Иво Атанасов
Прочетена 2465 пъти
Ще бъде ли президент “Кралят без топки”?
Най-четени
Сара Вагенкнехт, Бундестаг, резолюция, разпускане, НАТО 17.08.2016 | Видяна 12855 пъти
Сара Вагенкнехт: В немския Бундестаг внасяме резолюция за разпускане на НАТО
Михаил Хазин, Тръмп, Путин, подялба, света 20.08.2016 | Видяна 8837 пъти
Михаил Хазин: Тръмп и Путин ще си поделят света
Спор, Вагенщайн-Нинова, забрана, публикуване, Дума 23.08.2016 | Видяна 6710 пъти
Спорът “Вагенщайн-Нинова” приключи със забрана за публикуване във в. “Дума”
Сорос, управлявал, Украйна, Иван Кръстев, война, Путин 22.08.2016 | Видяна 5750 пъти
Сорос е управлявал Украйна през 2014 г. Иван Кръстев давал съвети как да се води войната срещу Путин
Доган, сервилност, Борисов, Ердоган 17.08.2016 | Видяна 5744 пъти
Доган беше прав за сервилността на Борисов към Ердоган
Времето в момента
София
Незначителна Облачност
Температура в момента: 21°C
Усеща се като: NA°C
Вятър: 26 км/ч от West
Варна
Ясно
Температура в момента: 26.9°C
Усеща се като: NA°C
Вятър: 1.4 км/ч от З-ЮЗ
София | Варна | Пловдив | Бургас | Велико Търново | Каварна | Кърджали | Ловеч | в. Мусала | Плевен | Разград | Русе | Сливен | Видин | Враца | Сандански | Кюстендил | Витоша

http://news-front.info/2016/05/26/kupit-vam-zerkalo-gospoda-demokraty-aleksandr-rodzhers/

четвъртък, юни 2nd, 2016

Пакт Молотова-Риббентропа

Ну, во-первых, не было никакого «пакта». Был «договор». Договор о ненападении.

Во-вторых, этому договору предшествовали некоторые другие «пакты».

Для начала, кто там подписывал договора с Гитлером и Муссолини задолго до Сталина? Ой, внезапно! 30 сентября 1938 года был заключён так называемый Мюнхенский сговор, согласно которому Великобритания и Франция отдавали Третьему Рейху Судетскую область Чехословакии. Представителям СССР, между прочим, было отказано в участии в переговорах.

«Пакт» о сливе Судетской области Чехословакии нацистам был подписан премьер-министром Великобритании Невиллом Чемберленом, премьер-министром Франции Эдуардом Даладье, рейхсканцлером Германии Адольфом Гитлером и премьер-министром Италии Бенито Муссолини.

Два года назад, в 2014 году, «договор о ненападении» между Януковичем и майданной оппозицией был подписан министрами Франции и Германии. Не напрашиваются аналогии и параллели?

Собственно, вот фото всей компании, не отвертеться (слева направо, как выше перечислено).

Мюнхенское соглашение

Но вернёмся к истории. Весной 1939 года в Чехословакию вторгаются нацистские войска. Советский Союз, у которого с Чехословакией был договор о взаимопомощи, готов вмешаться и просит у Польши коридор, чтобы советские войска защитили Чехословакию от нацистов.

Кстати, из всех стран-участников Лиги наций только СССР пытался в марте 1938 года протестовать против аннексии Австрии, но против советских усилий резко выступила, снова внезапно, Великобритания.

И именно советский представитель заявил на пленуме Совета Лиги наций о необходимости срочных мер в поддержку Чехословакии, а также требования постановки в Лиге наций вопроса о германской агрессии. Что было проигнорировано Великобританией и Францией (ничего не напоминает?).

Более того, советское правительство делает заявление правительству Польши о том, что любая попытка последней оккупировать часть Чехословакии автоматически аннулирует договор о ненападении между СССР и Польшей.

И вот Польша отказывает СССР в праве прохода для советской армии. Дошло до того, что польский посол в Париже Лукасевич заверил посла США во Франции Буллита, что Польша немедленно объявит войну СССР, если он попытается направить войска через польскую территорию для помощи Чехословакии, и если советские самолеты появятся над Польшей по пути в Чехословакию, они тотчас же будут атакованы польской авиацией.

Вместо помощи чехам Польша сама вторгается в Чехословакию и захватывает Тешинскую область (после чего СССР имел все права объявить Польше войну). Фактически Польша делит Чехословакию с Третьим Рейхом, о чём была предварительная договорённость между польским министром иностранных дел Юзефом Беком и министром иностранных дел Третьего Рейха пресловутым Риббентропом.

Так называемый «пакт Бека-Риббентропа». Что случилось? Пилсудский хуже Гитлера?

А вот он, кстати, вместе Геббельсом.

Пилсудский хуже Гитлера?

И на третьем фото как раз польский министр Бек. Ой, с кем это он? Неужели с Адиком? Не может быть! Это фотошоп! Кремлёвская пропаганда!

Польский министр Бек. Ой, с кем это он? Неужели с Адиком?

Так что же получается, граждане? Глава Польши Мосцицкий такой же, как Гитлер? Премьер Великобритании Чемберлен такой же, как Гитлер? Премьер Франции такой же, как Гитлер? Или все они даже хуже Гитлера, как вещают нам либералы про Сталина (в Польше тоже, кстати, были свои концлагеря, например в Берёзе Картузской)?

Разве это не советник британского премьер-министра Гораций Уилсон заявлял, что «Германия и Англия являются двумя столпами, поддерживающими мир порядка против разрушительного напора большевизма»? Целовались с Гитлером в дёсна? Ещё как, причмокивая!

Получается, что капиталистическая идеология (либеральная, демократическая, без разницы) равна нацизму? Нужно решительно осудить британскую монархию за сотрудничество с нацистами? Куда смотрит демократическая общественность? Пора призвать к ответу проклятых лицемеров, заключавших договора с Гитлером!

Купить вам зеркало, господа «демократы»?

P.S. Должен признать, что в этой ситуации достойно выглядит Уинстон Черчилль, который именно по этому поводу сказал «Англии был предложен выбор между войной и бесчестием. Она выбрала бесчестие и получит войну».

Александр Роджерс, специально для News Front

Александр Роджерс

Тихомир Стойчев, БСП – ново ръководство 22.05.2016 г.

понеделник, май 23rd, 2016

БСП, ново ръководство, Тихомир Стойчев е роден е на 23 февруари 1953 г. в София Завършил е история във ВТУ “Св. Кирил и Методий”, слушателски курс в Академията на МВР и политология. Специализирал е управление и овладяване на кризи. Работил е на различни длъжности в МВР, в Националната служба за сигурност и в Централната служба за борба с организираната престъпност. Директор на ЦСБОП през 1991-1992 г. Председател на НААФ (Национален антикриминален и антитерористичин форум).
Още от автора

» Не им се връзвайте! Лъжат ни!

» „Хибридна война” даде своите резултати в България – разрушенията са повсеместни

» Национални идеи, доктрини и конфликти. Да продължим към решения!

» Докато България си отива, истински виновни играят театър

» Нормални неща за една ненормална държава

» Българските властници станаха постоянна заплаха за националната сигурност

» Кой чакаше оставката на Вучков?

» За значението на думата селекторат, за котвите и спасителните пояси

» Клаузевиц, „1806” – Историята се повтаря като фарс

» По- лошо е, отколкото го мислим!

» Помощ! Спасете ни от спасителите!

» Проваленият модел днес е Ваша вина. Моля, спрете!

» За калинките, криминалинките и цвет(е)линките

» Тероризмът и терорът като средство – история, традиция, бъдеще

» Безалтернативност, заключена между „калинки” и „криминалинки”

» Зад политическите алтернативи прозира безплодно статукво

» Всички виновни трябва да бъдат наказани

» За Сирийския конфликт и националната сигурност

» Заради статуквото “националният елит” е готов да пролива и още кръв

» Източник на власт трябва да бъде свободната воля на народа
Автор: Тихомир Стойчев 22.05.2016 | Видяна 5200 пъти
Не им се връзвайте! Лъжат ни!

/Поглед.инфо/ Онзи ден от Сърбия завъртяха страхотна песен – „Систем те лаже”1.

Тия сърби май винаги са били по-борбени от нас.

И по-осъзнати.

А ние зяпнахме за пореден път добре познатите ни политически въжеиграчи, които дори не се охарчиха поне да поосвежат декорите и поизбършат мухъла.

И дочакахме поредните спасители.

Новото ръководство на БСП щяло да бъде на изпитателен срок и без заплати?!

Че то ще е обидно, ако някой от попадналите в него се качи на кола, която е различна от караното негово лично бижу. Да не говорим, че няма кой да започне да получава заплата, в пъти по-ниска от онази, на която е свикнал, било като висок политически деятел, всевластен народен представител, безнаказан дежурен приватизатор, рискуващ да се пореже при броенето на поредните пачки перач на ДДС или зле прикрит крадец.

Щеше да повярваме, че ще има промени, ако не се вгледаме в персоналния списък, от който веднага става ясно, че в БСП нищо не се е случило. Просто след поредния Конгрес все по-рехавият партиен елит продължава да се страхува да не загуби властта, заради което обещава и имитира промени.

Откъде идват част от имената, които са малко свързани с обявяваните на думи ценности от партията. В най- голяма част те, ако не са от досегашните играчи, отговорни за състоянието на държавата, са се крили зад гърба им техни помагачи и съответно хранени хора. Сега са подбрани да станат поредните производители на илюзии и митове.

За сегашната председателка и нейна колежка, интронирана на седемгодишен мандат като омбудсман, припомням, че тези две дами изгряха в БСП, призовани като неизвестни говорещи лица да разпръснат вонята, извинете, вината.

Когато след поредица от изборни загуби, редувани с катастрофални участия във властта и трайна тенденция в масовите загуби на обществена подкрепа и редовната членска маса, виновните от върхушката на БСП направиха своя исторически компромис. Т. е. окончателно се отказа от всички леви ценности, като привлякоха в ръководството и представителството на партията уж нови лица.

Последните пък бяха грижливо отглеждани по най-ретроградна традиция, когато не лични качества, а лична преданост, не класово-партийният подход, а верноподаническо послушание придобиват значение при избор, назначение и кариерно развитие на кадрите. Под егидата на гръмката „Политическа академия”, регистрирана и ръководена от С. Станишев и Ивелин Николов, се вихреше процес, който трябваше да увековечи „лидерите” и тяхната „линия”. Единствен резултат се оказа безконечното набъбване на листите за кандидати за партийна и държавна власт със средна възраст, достатъчна за всичко друго, но не и за да докажат, че множеството дипломи не са без покритие. А натрупаният житейски и професионален опит не им стига дори за безопасни самостоятелни решения поне за себе си.

Че кадрите са важно нещо за всяка партия, стана ясно.

Настанени в коридорите на властта, те се прочуваха не с политически успехи, а с разнасяне на цветни „прашки”, жартиери и бикини по ежедневните „купони” и групова гонка с имащи ролки столове по коридорите.

Традицията да не се водят протоколи лишават окончателно обществото от правото да научи някога, че нямащи трудов стаж съветват поставени над тях себеподобни. А тази симбиоза единствено гарантира политическа и управленска немощ. Това осигури на коалиционните партньори на БСП(БЛ или както се казва поредният ерзац-продукт) удобно прикритие за продължаване на традиционния грабеж, договорен от Кръглата маса, един огромен театър, целящ да заблуди, че „български преход” и „демокрация” са съвместими.

Сега в множество варианти и сценарии се редуват имена на хора, политически партии, движения и коалиции, но истинските режисьори остават неколцина нашенски предатели, приели да служат на „Новия ред” заради собствени зависимости.

Именно те осигуряват хаоса с всяко следващо партийно, политическо, властово или кадрово решение, като позволява едно малцинство да се разпореди с общественото богатство, обричайки България.

В това време национални предатели, „политически елит” и откровенни престъпници заеха ролята на колониална администрация, претендиращи да се впишат в редиците на световния елит, който възприема представителите на нашия политическия джамбазлък като най-обикновенни прислужници и пандизчии.

За тях няма значение кой от коя партия е, кой е президент, премиер, министър.

Ролите отдавна са разпределени и договорени.

А участието предплатено, без да се отчита обезценяването и риска.

Поредните претенденти за слава май се надценяват предвид състоянието на партиите въобще. Ако се съди по излъчваното представителство на квотен принцип на делегати за конгресите БСП, членската маса се е свила значително.

А за състоянието ѝ надолу сочат множество примери.

В една софийска районна партийна организация от двадесет и няколко кандидати за народни представители преди последните избори, над половината бяха на средна възраст под 25 години, но сочеха дипломи от поне по два чужди университета и няколко езика. Повечето сочеха тежки длъжности като „мениджър” и „изпълнителен директор” в чуждоземно звучащи фирми, за които скоро ставаше ясно, че са всъщност на „мама и тате”. Преобладаващо партийната обвързаност сочеше „първо поколение социалисти”, изглежда по примера на председател от БСП, допълзял до най- висока държавническа позиция, станал после възвисил се до съсобственик на верига от СПА центрове, заедно с „наследник на тате”, венчан за партийни постове. Иначе за редовни участници в театралните политически сценарии позиция извън властта не съществува.

Малкото останали хора в България и изританите в емиграция техни близки отлично знаят това, но липсва обществена енергия и социални умения, които да осигурят промени с легални средства.

А подобно състояние обещава опасен и неясен хаос.

На този фон е смешен напънът на „новото” политическо ръководство на БСП, на която и да е традиционна българска партия, които със своето минало имат наглостта да се представят за национална управленска алтернатива.

Просто ни поднасят поредната лъжа.

За последната Партия ще обясня защо.

Първо, бил съм в нея и я познавам достатъчно.

А ще съм непримиримо критичен заради:

огромната умишлено ликвидирана и отблъсната обществена подкрепа;

подмененият традиционен български морал;

допуснатото безнаказано и криминално унищожаване на устоите на държавната власт и икономиката;

умишленото разпиляване на огромния човешки и кадрови потенциал;

умишленият отказ от идейно-политическа същност;

отказ от гарантиране с политики на обосновани национални и обществени интереси, свързани с тях приоритети и цели;

заради тотален отказ от участие на безпринципна основа във властта, разяждаща корупция и верига от национални предателства;

Това няма как да се чуе от сегашното ръководство, в което личат подбрани имена.

Новата председателка не отрича връзката си със СДС и се гордее с неясната приватизация на активите на задгранични български фирми, където уж била назначавала или пазила кадри, свързани с „лявото”.

Кой, кого, за колко – историята и удобно разложената власт мълчи.

Във веригата приватизации бяха изковани новите „братства” на обречените на власт „вечни спасители”, изпълващи по начин на създаване и участие определенията за организирани престъпни групи от най-мафиотска традиция. В тези сенки не е никога ясно откъде изпълзяват нови пълчища, жадни за власт, която след това употребяват единствено за себе си и своите благодетели.

И както в мафиотските структури, под отговорност обичайно попадат най-незначителните фигури, защото в страни като България това е законодателно и институционално обусловено, докато международните институции и лидери се правят, че ни критикуват.

Досущ както на международните политически сцени.

В списъка на новото ИБ(Политбюро) на БСП изпъкват имената на неколцина придворни, нарцистично и почтително припкали около „цар”, склонен срещу тлъста лепта да изиграе ролята на политическа алтернатива, докато зад него си отдъхнат и трупат „давностни срокове” опасно сближилите се в криминалните традиции елити.

За цвят някои изградиха образи на дисиденти, други на „напуснали Партията заради несъгласие с акта на деполитизация”, като се ешелонираха в подстъпите на властта срещу обет за пълно послушание.

Напуснал БСП, за да стане царствен вицепремиер, днес обещаващ играч в новото ръководство казва, че за негово решение следва да се пита някогашния председател Георги Първанов. Явно човекът не иска персонално да носи вина за участие в правителството на НДСВ, което просто продължи разграбването. А финансов колега на „нашия” изнесе зад граница и после ограби милионни фондове. Докато вицепремиерът, дотогава селски учител, когато трябваше да санкционира с подпис вече извършената крупна кражба, изпрати нищичко не вдяващия заместник, интуитивно подписал с особено мнение.

С подобни стъпки мафията укрепна.

В редицата на новото Политбюро на БСП личат поне няколко имена от личния слугинаж, осигурил меко „слизане” от властта на дългогодишен председател на софийската организация, който като министър възнагради с Панаир и други крупни материални придобивки провинциален тарикат, клел се във вярност на всевъзможни партии и велможи. Благодетелят пък публично се кокошинеше при един партиен контейл в НДК, пред очите на гладуваща България, че около препълнените маси има достатъчно хора, които можели да си купят всеки по едно…НДК?!

През целия преход стана традиция в разните директорски бордове охолно да си докарват тлъсти добавки към министерските и депутатски спестявания подбрани партийни лидери. И дори генерали на прехода. Събрани заедно от материални интереси, за тях загуби значение, че преди единият е наричал всички членове на БСП „сръбски мекерета”. Всъщност май днешните „нови надежди” на БСП тогава не са и се сънували овластени комунисти или социалисти. Та затова им е все едно кой кого и как е наричал онези, които днес претенциозно настояват да представляват политически.

Днес борецът с „чуждите мекерета” и воин за партийна принципност е омекнал от текли към него по частни и държавни канали тлъсти приходи.А най-младите попълнения на Лявата и 100 годишна са поредните брошки на ревера на каките и батковците от „първите редици”.

Новите „ако слушкат, ще папкат”.

Ако не, аут!

Личат повсеместно следи, водещи от партиите към криминалните групировки, прикривани от внимателно подбирани във властите кадри на всички равнища, докато плеяда вътрешни министри и главни секретари неистово пищят каква опасност за националната сигурност е „битовата престъпност и корупцията”, срещу които се хвърлят с поредна стратегия или план.

Иначе „международният тероризъм и радикализъм” са опасност, защото застрашават властта, включително световната.

Докато организираната и трансгранична престъпност, обединени с корупцията, осигуряват пазар на криминални стоки и услуги, от които се ползват националните и международните монополи и политически елити.

А те заедно нямат необходимост да се борят един с друг.

Личат в новото Политбюро и имена на съвсем млади и неопитни хора.

Прехранващите се със слово и перо нерядко се заблуждават, че от тях нещо ще зависи.

Не, уважаеми наивници.

Както няма да зависи и от артисти, изиграли в живота роли, които нямат общо с тяхната човешка същност и ценности. Но изиграли ролята да вкарат България в НАТО, като объркат и без това силно увредената ценностна система на левите партии, изоставени в потоците на външно финансиране и зависимости да бъдат единствено безмълвни свидетели на задълбочаващите се кризи.

Та едва ли някой ще очаква нова и успешна роля.

Май по-скоро младата лъвица въвлича във водовъртежа на бъдещата си неминуема катастрофа фигуранти, с които успешно да се оневини.

А един млад публицист и журналист, сам създал си ореол на непримирим борец за принципи и идеи, се е приготвил да служи за забавление на заседанията на посветените партийни играчи. Те с голямо удоволствие допускат подобни пеперуди да припкат до изказвания по форуми, дори ще озвучават словцата им и подсилят инакомислието. След което ще подлагат предложенията му на гласуване, което предварително ще обричат да не бъдат приети. Така хербарият от уникални екземпляри в коридорите на „Позитано” ще се обогати с нови.

Говоря от позиции на участник в Пленум на БСП, на който се взе решение да се обследва и задават въпроси по „миналото на Бойко Борисов”, което по-късно цялото ръководство се загрижи да не се случи.

В този ред си припомням, че в ръководството на БСП с интерес бяха създавани, а после четени произведения като „Корупцията – основен елемент в управлението на СДС” и множество доклади, обобщаващи данни от криминалните прояви на прехода.

Това са действия, целящи даване на знаци за опозиционност.

А след идване на власт, такива се скриват в най-дълбокото дъно на партийните чекмеджета.

Със сигурност документи и програми с подобен знак са готвени, четени и обсъждани и в други партии, в които също предназначението на подобни творби е не да сложат началото на битка с престъпността, а да създадат инструменти за скрито въздействие и безпринципни договорки при поредното разпределение на властта.

Свидетели сме как тежката държавна и политическа администрация се увеличава успоредно със средствата за нейната издръжка. В същото време с корупцията и престъпността се изпращат да се борят подбирани все по-некомпетентни кадри, които просто нямат способност да го направят.

Сега към поредната порция избори се подхожда с въвеждането на още по-префинени техники. И пак от старите играчи.

Разпределени са ролите за различните НПО, псевдо- и нео- движения, до един радетели за „национално единство и прогрес”, „за национално спасение”, чиито програми и декларации по традиция от години завършват с „Да живее България”, подсмихвайки се лукаво при това.

В сравнение с такива сценаристи и актьори, дори г-жа Кунева май излъчва повече свежест с пионерската готовност да рапортува за поредните успехи.

Всъщност на последната права преди изборите всички като един ще плеснат и ще се прегърнат, пресметнали кой от многото „проекти за заблуда” ще се окаже най-печеливш.

Заблудените ще сме отново масата!

Иначе жалко за поредните напъни и на международните играчи.

Горките западноевропейци и янки, сякаш не познават балканското, еле па българско притворство. Османското и ориенталското така ни е попило в душиците, че самите им родоначалници на въпросните мурафети трудно ще ни надминат.

Русия уж ни е сърбала попарата, но и нейното чиновничесто, скрито в удобните кресла на политиката и дипломацията, явно не смее да информира обективно какво се случва, докато като гледа към значително по-важните за нея конфликтни региони.

Опасно се получава, че от един момент насетне става все по-вероятно всички да спрат да се занимават с Балканите. Още по-малко в България.

Нищо че сега на изток и на запад летят едни и същи кавалкади от български тарикати, представящи се според дестинацията за световни величини, готови да изиграят поредната читалищна постановка.

Сега гледат да осигурят афишите им да се лепят през сезона и поливат финансово без да ги е еня, че публиката напуска заради бездарната им игра.

__________________________

1 Sistem te laze, https://www.youtube.com/watch?v=hEr0J4hjuK8
Тагове: БСП, ново ръководство,

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели

Donka Stoqnova
Още през 1997 г стана ясно,че за истински опозиционни партии няма място в България.Когато хладнокръвно бе изтъргувана и Партията ,и държавата/най-вече!/за благото на няколко семейства.И за мир,да-срещу военни бази.Те ни пазят сега,нали!?Безплатно!Оттогава всичко е читалищно театро.
Like · Reply · 38 mins
Elka Taneva
Прав сте,г–н Стойчев,лъгаха и продължават да лъжат.Хареса им,да са от бандитския т.нар.политически елит.
Like · Reply · 2 hrs
Ivanka Ganeva · МГ “Баба Тонка”
жестоката истина “и за да докажат, че множеството дипломи не са без покритие. А натрупаният житейски и професионален опит не им стига дори за безопасни самостоятелни решения поне за себе си…Традицията да не се водят протоколи лишават окончателно обществото от правото да научи някога, че нямащи трудов стаж съветват поставени над тях себеподобни А тази симбиоза единствено гарантира политическа и управленска немощ…Май по-скоро младата лъвица въвлича във водовъртежа на бъдещата си неминуема катастрофа фигуранти, с които успешно да се оневини…Опасно се получава, че от един момент насетне става все по-вероятно всички да спрат да се занимават с Балканите. Още по-малко в България….”- чудесно и точно описано, за мен лично болка без удовлетворение, че хипотезата ми вероятно е точна, ЗАЩОТО НОСИ БЕЗНАДЕЖДНОСТ
Like · Reply · 4 hrs
Теньо Тенев
И защо толкова загадъчно? Сякаш е предназначено за тези, които си го знаят и без да са чели материала. Но за какво е тогава статията и каква е ползата за другите – тези, които искат да научат нещо или има нужда да им го припомнят?
Иначе отсъствието на “новост” в избора се усеща интуитивно, но друго си е с конкретни аргументи.
Like · Reply · 2 · 6 hrs
Sonya Encheva
Не им вярваме г-н Стойчев.!Но и финалът е апокалептичен.!Сами не можем , а и никой не се интересува от нас …дори матушка Русия.На доизживяване сме! Естествен отбор -който оцелее.Безнадеждно като в Дантевия “АД””О,ВИЙ ,КОИ ПРИСТЪПЯТЕ ТОЗ ПРАГ,НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ!”

Писмо на Г. Марков до Д. Бочев /Публикувано във форум на в-к Сега 11 март 2016 г. 18:04 от участник с псевдоним Футурама/

събота, март 12th, 2016

Георги Марков до Димитър Бочев
ПИСМОТО

18-22. 02.1977 г.
Лондон
Драги Митко,
Извинявай, че малко забавих отговора си на последното ти писмо, но просто нямах време да седна да ти пиша, пък и вече намразих всякакъв вид писмовна дейност, след като трябва да прекарвам вероятно две трети от времето ми, дадено от природата – върху пишеща машина. Благодаря ти много за желанието ти да бъдем заедно, което много би ме радвало, но не се обадих на Захариев, нито имам намерение да му се обаждам. Причината е, че докато не ме изгонят от Би Би Си, по-добре да стоя тук, защото смяната, както знаеш добре, ще бъде най-проста илюстрация на нашата поговорка („Пременил се Илия – пак в тия”. Второ, струва ми се, че между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същия вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации. От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности. Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата.
Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н.. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите. Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците. Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити. Никой не е изливал повече злоба и завист спрямо творческата част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да управляват другите. Те се боят от творците, защото творецът не се подчинява лесно, той не е добър служител, той не е примерен чиновник, който казва сладникаво усмихнат „да, сър!” И затова на тебе ти е ясно например защо всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене. Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания… а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче.
Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички и англичани, и германци смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.
За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите – източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен“.
Знам, че въпросът ти е естествено – А ЗАКЪДЕ СМЕ НИЕ? КАКВО ДА ПРАВИМ НИЕ?
Най глупавото би било да се лъжем, че нещата не са такива, каквито са. Най-непростимото би било да се гръмнем. Отговорът е много прост – ние трябва да продължаваме да бъдем точно това, което сме били – луди. Защото това е формата на живот, която най-добре ни приляга, защото ние сме родени за нея и защото е най-висша привилегия на природата – ДА НЕ БЪДЕШ КАТО ТЯХ. И струва ми се, че цялата красота на живота, че ако щеш целият му смисъл (нали красотата е смисъл), като че е заложен в лудостта на лудите. Всичко наистина голямо и красиво, което и природата и хората са създали досега, е изблик на тази лудост, която според мен е самата същност на МОЖЕНЕТО.
Пиши, ако чувстваш, че можеш да пишеш, рисувай, ако мислиш, че можеш да рисуваш, кови, ори, пей, прави нещо, което усещаш, че можеш да правиш, и не се извинявай, че някой не ти е дал микрофона си, че не искат да те печатат. Когато творбите ти станат безспорни, конформистката същност на ония, другите, ще заработи в твоя полза, те ще те приемат като СВОЙ, ще те пуснат по радиото, по телевизията, навсякъде, паметник ще ти издигнат, за да докажат, че онова, което ти си направил, е ТЯХНО. Те винаги са си присвоявали всичко голямо от историята, всичко, което лудите са създали. И затова можеш да си обясниш такива странни картинки, че музикално глухи охкат и ахкат по Бетовен, литературно слепи хора хвалят до небесата Достоевски и цели шайки от нищожества честват коленопреклонно Ботев (и дори наум не им минава да се опитат поне мъничко да бъдат като него).
Ето това е конфликтът! Най-големият, най-дълбокият, единствен сериозен конфликт.
И в този конфликт такива като мене нямат микрофоните, нямат вестниците, издателствата, киното. Всички те са от другата страна, където комунистически, капиталистически, националистически и господ знае какви още микрофони стоят редом и се борят, за да наложат под един или друг цвят властта на нищото.
Трагично, ние не можем без един компромис – този, който ти дава залъка. Но само при условие, че този компромис ще ти помогне да продължаваш да бъдеш това, което си.
Драги Митко,
Ето ти горе-долу картинката на нещата, така както аз я виждам. Тя не е безнадеждна. Тя е реална, което значи, че вътре, дълбоко в себе си съдържа надежда.
След като ти изпонаписах всичко, което чувствах, позволи ми сега да спра, да пожелая на тебе и на Клавдия здраве и любов и предполагам, че скоро пак ще си пишем.

Най-сърдечно твой
Жоро

Поетесата Миряна Башева изпрати открито писмо до съпартийците на баща си Иван Башев

вторник, февруари 16th, 2016

Поетесата Миряна Башева изпрати открито писмо до съпартийците на баща си Иван Башев. Повод бе възпоминателната вечер, посветена на 100-годишнината от рождението на видния политик и дипломат. Ето какво написа Миряна Башева:

Здравейте, другарки и другари!

Благодаря за поканата да присъствам на такова мило и важно за мен събитие – честването на рождената дата на незабравимия ми баща. За съжаление възрастта – 69 г. навършвам утре, родени сме в един и същи ден (б.р.11 февруари) – и здравословното ми състояние не позволяват. Психическото също. Твърде съм потисната от развоя на събитията както по света, така и в Родината ни. Навярно и вие.

Какво да ви разкажа за баща си? Той беше много добър, честен, демократичен, с огромна обща култура човек и убеден комунист – тези неща ги знаете, някои ги помнят лично. Но понеже темата за образованието е парещо актуална, да ви разкажа как ме образоваше от преди да тръгна на училище.

Научих се рано да чета – обичайните детски книжки – Ангел Каралийчев, български народни приказки, Малкият Мук и пр. Но все ме теглеше към “истинска книга” – това, което четяха възрастните. Лелите ми бяха на мнение, че ми е рано дори за Андерсен, нямало да схвана поетиката. Баща ми мълчаливо извади том на Андерсен и ми го връчи. Триумф! Обожавах го. Какво съм схващала или несхващала не помня, но и досега ми е сред Великите.
Малко преди да тръгна в първо отделение, баща ми пак мълчаливо ми връчи “Под игото” и каза: “Каквото не разбираш, питай”. Аз се зачетох и… почти не питах, всичко ми беше ясно – разбирах за какво време иде реч и за какви събития. Дядо ми (от Прилеп) ми превеждаше турцизмите, ако много закъсвах със смисъла: онбащи, конак, башибозук… За неизвестния ми “дядо Иван” татко ми разказа за няколкото руско-турски войни и за Кримската – и така навлязох и в международната история, спомена се и ролята на Англия… И толкова сълзи излях, че за успокоение ми дадоха “Опълченците на Шипка”, само дето в началото също едва не ревнах и стисках юмручета така, че ноктите ми оставиха белези, до прочутия финал.

По-нататък, докато повечето ми съученици още се трудеха над азбуката и краснописа (той и мен ме мъчеше), вкъщи пристигнаха Жул Верн, Майн Рид, Валентин Катаев, Анатолий Рибаков, Марк Твен, Дикенс, Тургенев… Лелите и майка ми се вайкаха, че ще полудея от такива сложни четива, но баща ми, аз и авторите победихме!
Същевременно ме водеха веднъж седмично във филхармонията. Там ми беше скучно. Заведоха ме на балет – живнах. После на опера – беше “Трубадур” – пощурях, няколко години от прогимназиалната ера прекарвах през вечер в операта с една приятелка.

Водеха ме по всички български исторически светини. В костницата в Батак се уплаших и разплаках. На връх Шипка се чувствах едва ли не самия Радецки, тъй победоносно ми беше.

Баща ми много държеше на индустриализацията и електрификацията и ме е мъкнал по много язовири, ВЕЦ-ове и каскади, както и в строящи се заводи. Помня как на язовир “Сталин” инженерите ми показваха въртящи се турбини и бях потресена от огромната мощ на водата и машините пред очите си, а чичковците ми обясняваха механиката и техниката.

Та така. Имали сме и сблъсъци. Четях прекалено бързо, и досега. Татко се сърдеше: “Трябва да се чете внимателно, с вникване!” Вярно, че от първи път не вниквах изцяло, но препрочитах по няколко пъти. Но заради осквернената от рекорден бързочет книга “Зеленият лъч” (не помня автора) не си говорихме цял месец! Бяхме инати и двамата.

От служебния и партийния му живот почти нищо не знам. Не говореше на тези теми. Само веднъж се случи така, че той пишеше нещо в кабинета, а аз тръгвах да си търся книга за лягане и бях близо до петолъчката, а тя иззвъня. Викна ми да вдигна слушалката. Вдигнах я и чувам разтреперан глас: “Извинявайте, другарко Башева, Лозан Стрелков е насреща, мога ли да чуя съпруга ви? Важна новина – убили са Джон Кенеди!”

Стресната, вместо да го викна, отидох на пръсти до него и му пошепнах новината. Той замръзна за секунди, метна писалката без да гледа къде и отиде до телефона. Изслуша несвързаната реч на шефа на БТА и изведнъж избухна, както не бях го чувала:

– Каквоо? Сложил си ембарго на новината? Това да не е българска държавна тайна? Вдигай ембаргото веднага! След 5 минути да го чуя по радиото!

Не пуснахме радиото, а просто поседяхме и помълчахме. На Кенеди симпатизираха и твърди комунисти въпреки наглата му щуротия с ракетите в Турция. Аз го харесвах като мъж, също и жена му и особено тоалетите й.
Баща ми имаше добри връзки, почти приятелства с чужди външни министри – Кув дьо Мюрвил от кабинета на Дьо Гол, клетият убит по-късно Алдо Моро, един от турските външни министри, при чийто кабинет Тодор Живков сключи не помня с кой премиер или президент изгодна за България спогодба благодарение и на външните министри… С Громико не знам да бяха гъсти, той беше навъсен човек, но се разбираха. Веднъж съм ходила в апартамента им в Москва с майка ми – на чай с другарката Громико. Апартаментът беше пълен със зачехлени мебели с инвентарни номера, очевидно не живееха там, а на дачата. Беше краят на август.

За този август баща ми бе поканен да прекара отпуската си в Ялта със семейството. Татко проведе пазарлък с руснаците – вместо да се излежаваме в Ялта, да пообиколим Съветския съюз. И обиколихме първо (през Тула) Ясна поляна. На първо място – заради гроба на Толстой, пред когото баща ми се прекланяше и му беше последовател в отношението към притежаване на недвижими имоти. Той така и не пожела да купи нито апартамент, нито вила, нито дори нещо движимо – автомобил. Защото държавата предоставяла всичко. Чак след смъртта му майка ми, по-прагматична, с голям зор нагоди нужната сума от нищожните му спестявания и разни заеми плюс помощ от ЦК на БКП за апартамента, в който аз живея и сега.

След святата Ясна Поляна отлетяхме за Сибир. Иркутск, наполовина построен от заточеници-декабристи. Байкал. Река Ангара. Невероятни гледки. Невероятни хора. И якути от остров Олхон с най-чист руски. Невероятна риба… После – Ташкент, Самарканд (уникален!), Тбилиси, военно-грузинская дорога с отбив към градчето Гори, но не ни заведоха там… И досега съжалявам.

Виж, на спорт и дипломатичност не ме научи баща ми. Не се поддавах. И в партията не пожелах да вляза, защото вече усещах, че членството се използва за по-лесна кариера, а аз така и така имах предимства. Пък и бях бохем-човек. Татко ме разбра. Майка ми не можа. Рано-рано им доведох зет. Съвпаднаха си с баща ми в четенето на едни и същи книги и в почти философските разговори, които водеха.

Няколко думи за приятелите му. Съученици, състуденти, бивши колеги от Културата и просветата, десетина бележити творци. От номенклатурата – комай само Венелин Коцев, Ганчо Ганев и Мария Захариева (Бойка). Е, и сватовете.

И така, в рутинна работа, пътувания, речи в ООН, разговори със зетя, бридж с приятелите и дундуркане на внучката Марина мина времето до гибелния ден, в който той за хиляден път предизвика съдбата си.
Знаете как завърши това. Умря като комунист – в борба със стихиите.

Подчертавам думата комунист, защото вие не сте. И сега ще ви покритикувам малко. Убедена съм, че ако беше доживял, баща ми би напуснал партията още на пленума може би, и със сигурност след преименуването. За тия неща не вие носите вина. Но се смятате за наследници на БКП. Не е ли време да преразгледате ролите, които изиграха за преименуването и прехода Андрей Луканов, Александър Лилов и Петър Младенов (вероятно и други) и да им дадете нови оценки? Не е ли редно да поискате сметка от Георги Първанов като ваш бивш първи секретар за изненадващото му клякане на НАТО? А какво търсят още Сергей Станишев и Кристиан Вигенин във вашите редици? Та те най-малкото преполовиха гласуващите за вас! А вие им крепите креслата в катраника на буржоазията ПЕС!… А как гледате на някои изненадващо забогатели членове на ръководството или скромни партийци от по-ниските ешелони със съмнителни доходи?

И друго. Ако сте опозиция, бъдете такава не само в пленарната зала, където също сте слабички (изключвам последните два жеста), но и по улиците и площадите. Защо само Волен Сидеров извежда “шепата си спартанци” при посещения у нас на отявлени врагове и господари, уж партньори на България, а “червените” ги няма? Защо не полагате усилия по места и ППО-та за постоянно повишаване на общата култура и моралния кодекс на вашите членове и симпатизанти? Поддържате ли изобщо някакви връзки с Русия или евросанкциите ви връзват ръцете и краката? Разкъсайте тия въжета! Посетете бесарабските и донбаските българи, те не са табуирани. А след това – и Крим. Докажете, че българският народ в по-голямата си част е винаги с Русия! Установете връзки с чехи, словаци и унгарци, научете се на доблест от тях. Съживете старите революционни песни най-сетне, не се отричайте от наследството на БКП, и лошото, и хубавото, което определено беше повече!

И тогава Иван Башев и още стотици, да не са и хиляди починали комунисти, сред тях и ваши предци, ще се успокоят там, където са сега.

Благодаря за помена. Бъдете бойки! Повече адреналин ви пожелавам!

НЕПРИМИРИМИТЕ

Много са малко.
Все пак ги има.
А пък аз точно такива харесвам –
дето ги няма.
Непримирими.
И към земята строго отвесни.
Биват прочути
и забранени.
Те са измислили дясно и ляво
и мислят
петото измерение.
Непримирими към бог и дявол.
Все са поети –
без варианти.
И политици да ги направиш,
В своите черни
служебни чанти
ще носят само лирични държави!
Обикновено
не са щастливи.
(В простия смисъл, прост като “здрасти”.)
А им завиждат,
и то – красиво –
всички, които си имат щастие.
Още са малко.
Чакаме нови!
Трябва да дойдат, ако сме хора!
Ако сме дух,
материя, слово –
с божествена аудитория.
И кой ги знае
отде се взимат…
Е, пак оттам, отдето и всички.
Но и с природата
са НЕПРИМИРИМИ!
А пък аз баш такива обичам.

Поглед.инфо

Убийството на разума

петък, януари 1st, 2016

Убийството на Разума

Поглед.инфо

/Поглед.инфо/ „Никой не се намира в толкова безнадеждно робство както този, който погрешно вярва, че е свободен”
Гьоте

Днес, 25 години от началото на прехода (ако може така да се нарече агонията на една нация), сме свидетели на немислимото за десетки поколения българи, още от онази паметна година, когато воините на Аспарух очертаха с мечовете си на картата на Европа Дунавска България: държавата на българите си отива. Заедно със самите тях. Отива си без война, без битка, без каквато и да е съпротива. Без чест и достойнство. Дори без да е имало чума или някакво друго бедствие. Картаген е загинал, но с чест, след 150-годишно противостояние и три войни. В последната битка – отбраната на Картаген, се сражават дори и жените. Индианските племена изчезват от картата на Америка, но в продължение на близо два века се сражават с белия завоевател, макар и с лъкове и стрели. А ние умираме като стадо, застигнато от мор. И което е страшно, не се съпротивляваме. И още по-страшното, приехме мисълта за близката гибел на държавата си. Дори без особена тъга. Да не кажем никаква. Понякога само се чуват трагично самотни гласове на болка и мъка от случващото се и бързо се губят в морето от равнодушие и апатия.

Как се стигна дотук?

Българите, тези българи, които някога са правели невъзможното и са печелили безнадеждни битки, днес се оставят без съпротива да бъдат унищожавани като народ от малка прослойка безскрупулни индивиди с тежък криминален манталитет. Нека се опитаме да идентифицираме причините за тази духовна капитулация. За целта трябва да се върнем назад, в онази съдбоносна 1989-а, когато настъпи „голямата промяна”.

Помним как бяха издигнати в култ частната собственост, предприемчивостта, инициативността и т.н., всичко онова, което обещаваше забогатяване. Посланието, натрапвано в съзнанието на човека, беше: „Работи! Труди се упорито, бъди инициативен и предприемчив и непременно ще успееш! Всичко зависи от теб!”.

Показваха ни наши сънародници, живеещи зад граница, даващи една и съща рецепта за успех: труд и инициативност! Никой тогава не постави въпроса: какво правиш, ако възможността за труд ти е отнета?

Така, още в ония ранни години на „демокрация”, но не народовластие, изпълнени с вяра в личния си успех, прегърнали личния си материален интерес, не усетихме как отстъпихме един много важен бастион: съзнанието за общ, национален, колективен интерес, както и разбирането, че личният интерес е негова функция. Дори днес, след 25 години теглила, не осъзнаваме тази истина.

Годините минаваха, сменяха се правителства и партии, затъвахме все по-дълбоко в блатото на корупцията, беззаконието и криминалния диктат, безнаказаността, разочарованието и наглата показност на материално благоденствие на новия „елит” умъртвяваха постепенно всяка надежда и засилваха чувството на безсилие и безпомощност. И народът се отдаде на зрелища и пиянство. Зрелищата бяха сапунените сериали, чалгата и безконечните шоупрограми. Те и алкохолът осигуряваха

бягството от уродливата реалност

Потънали в отчаяние, безнадеждност и апатия, напрегнали се в борбата за оцеляване, отстъпихме още един много важен бастион: патриотизма. Онова чувство за общо минало, за кръвна близост със съотечественика, за чувство на дълг и отговорност, чувството, което би ни накарало да се браним един друг подобно на римски бойци, строени в каре, в бой с варварски пълчища. Олигархията, тази социална чума, можеше вече да бъде спокойна. Нямаше какво да я застраши. Дори бунтовна искрица не проблясваше. Беше създадена перфектната робовладелска система, в която робовладелците не се нуждаеха от камшик и терор. Политическото пространство бе заето от партии, различни по имена, но еднакви в своята алчност, безскрупулност и продажност и маниакален стремеж за власт. Услужливите и изпълнителни медии криеха истината, тровеха съзнанието, пресъздаваха арена на „политически” борби, маска на съперничество за облаги и властq и разкъсваха народа на мразещи се едно друго парчета. Ако една партия се изтъркаше от употреба, се заменяше с нова. Стара, изпитана схема още от времето на Фердинанд, която съсипа дъжавата ни (жалко, че не мислим върху историята си).

Но случайно ли възникна тази перфидна система на модерно робство? Или нейното съвършенство и стабилност говори за творение на зли гении, добре познаващи психологията на масите? Може би едно интересно откровение на Алън Дълес, шеф на ЦРУ през 40-те и 50-е години, ще ни даде някаква следа: „Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви. Как? Ще намерим единомишленици в тези страни и в Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата, ще насърчаваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството, т.е. безнравствеността. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх сред хората, безсрамието и доносничеството и още много пороци, заложени в човека, трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикаме ерозия и развращаване на младежта.

Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Всичко това ще вършим под девиза: „Защита правата на човека и гражданските му свободи”.

Обърнете особено внимание на думите за замяна на човешките ценности с фалшиви и за намиране на единомишленици! Днес за какви ценности говорим? Не бяха ли евроатлантическите? За единомишлениците ще стане дума по-нататък.

Това е времето, когато управляващите кръгове в САЩ стигат до извода, че СССР не може да бъде съкрушен с военна сила и започва трескава подготовка за нов тип война, каквато до този момент историята не познава. Война, която ще се води на арената на дипломацията, шпионажа и икономиката. И заедно с това ще се води още една война, страшна със своите последици за изгубилите я – психологическа. Война за умовете и съзнанието на хората. За първи път чрез печата, телевизията и радиостанциите ще се води всеобхватна, дяволски съвършена кампания за завладяване на умовете на хората от соцлагера. Достоверното изобличаване на недъзите на соцдържавите, които обикновените хора виждаха, създаваше в тях доверие, което щеше по-нататък да ги направи беззащитни и лесни за заробване. Разбира се, радиостанциите „Гласът на Америка” и „Свободна Европа” някак пропускаха да отбележат зверската експлоатация на хората от Третия свят, за ограбването на техните природни богатства; за печатането на колосални количества долари без всякакво покритие; за инспирираните преврати; за кървавите диктатури и криминални управляващи елити, обслужващи интересите на Америка и корпорациите. Нищо не казваха за чисто фасадната демокрация, прикриваща огромна, абсолютна власт на олигархични кръгове. Да, при тях имаше избори, имаше две, три и повече партии, които управляваха обаче по един и същ начин, защото бяха финансирани все от олигархията и затова обслужваха нейните интереси. Е, имаше някакви нюанси в политиката, но само нюанси. Тази схема щеше да бъде приложена и у нас.

И така българинът постепено свикваше с

мозъчната отрова

„Американската мечта” ставаше за него мираж. Мечтата за богатство го завладя. И когато дойде 1989-а, той беше готов за поробване. Съзнанието му вече беше обработено, защото държавата му беше тоталитарна и дълбоко порочна, тя трябваше да се разруши. На Изток беше Злото, на Запад – Доброто, и всичко идващо от Запад, нямаше как да да е лошо. Оттам идваше дълго чаканият месия!

Ти си вече свободен човек, ставаш господар на собствения си живот! Всичко зависи само от теб! Така си мислеше тогава „освободеният” човек. Заедно с това неусетно започваше да мисли: „Всеки за себе си… важното е моята къща да е наред”, което го превърна в лесна жертва. Завладяването вече можеше да започне.

Обработеното съзнание правеше хората беззащитни и слепи за реалността. Много интересна за нас информация, за това как беше превзета отвътре Русия, дава руският специалист Григорий Климов, десетилетия работил в ЦРУ по т. нар. Харвардски проект – стратегия за психологическа война срещу СССР. Той се е занимавал с изследването и анализирането на поведението на особен вид хора – т. нар. дегенерати или изрожденци. Хора, имащи в родословието си семейни връзки между роднини, или родени в относително малобройни общности, които в продължение на векове по географски, религиозни или други причини са водели капсулиран живот. Като резултат от израждането при тях се наблюдават някакви вродени проблеми с психиката или сексуални отклонения под една или друга форма.

Ето какво казва Григорий Климов в последното си интервю: „Разбирате ли, дегенератите са като чумните микроби. Те убиват здравия организъм, но загиват заедно с него. Дегенератите са като вируса на СПИН. Атакуват и унищожават защитните сили на организма и така го умъртвяват. Дали микробите участват в заговор за убийство на здравия организъм? Вирусите имат ли план за атака и унищожение на защитните сили? Аз не мисля, че микробите и вирусите участват в световен заговор срещу здравите хора. Такава е природата им – разрушават и убиват. Просто те друго не могат да правят. Но ако някой постави контейнери с чумни микроби на стратегически места – в метростанциите, по жп гари, на летищата – с цел да зарази и погуби колкото може повече хора, значи ли, че има план? Ако някой постави дегенерати на стратегически постове в пресата, в телевизията, в образователната система, в армията – значи ли, че има план? Отговорете ми на този въпрос…” (Спомнете си за единомишлениците, за които говореше Дълес! Спомнете си за хрантутниците на Сорос и дежурните, постоянно присъстващи в обществения и политическия живот евроатлантически фундаменталисти! – Бел. авт.) „90% от тежките престъпления са следствие от израждане. Както вече предупреждавах – това е доста ефективно оръжие, също толкова ефикасно като биологическото оръжие, но същевременно и опасно като него. Нали няма да си правите опити у дома с чумни микроби след едно-две упражнения в биолабораторията…

Според мен всички спорове за дейността му са свързани с това, че хората си мислят как Елцин и обкръжението му от дегенерати уж работят за благото на Русия. Това е опасна заблуда. Всички те са шайка дегенерати, поставени да правят онова, което правят, и то доста успешно. Тяхната най-важна задача е да натикат икономиката на най-богатата страна в света в ъгъла, и то в най-къси срокове. Да вземат колкото може повече пари на заем и с огромен процент лихва, да ги разхвърлят по проекти, никому ненужни и идиотски по същност, да унищожат докрай военния потенциал на страната, да ограбят всичко, което може да се открадне, и най-важното – да натикат бъдещите поколения в спиралата на дълга за вечни времена.

Според мен те се справиха доста успешно с поставената задача. А когато нарежат и последната съветска атомна подводница – тогава и ще видите истинското лице на западната демокрация, която отдавна е под ботуша на лидерите на сектата на дегенератите”, продължава Климов.

А ето какво пише Г. Климов в книгата си

„Князът на целия свят”

което ще ни даде отговор защо е такова качеството на нашия политически „елит”: „…Защото тези бурени винаги се събират на куп – отговори Максим. – Това е партията на партиите и съюзът на съюзите. Ако един се озове на върха, той налага себеподобни чак до най долу. И секретарката му ще е такава, и всичките му приятели. И ако трябва да ги измете, чисти всички наред.”

Трябва да отбележим, че Климов тук говори за дегенератите като цяло. Реално, това, че даден човек е дегенерат, далеч не означава, че той е морален урод. Има велики личности в науката, историята и изкуството, които са били дегенерати. Но има и такива като Калигула, Хитлер и Пол Пот, масовия убиец Чикатило и ред други. И за съжаление те са значително повече. Като цяло, казва Климов, дегенератите са деструктивен и негативен клас хора.

Необходимо е да обърнем сериозно внимание на всичко това, защото то показва процеса на нашето покоряване, същността на днешния „елит” и ни дава ясна представа за „тъмната” страна на хората, довели до разруха държавата ни. Замислете се над следното: ако за 90 % от престъпленията, както казва Климов, причината е дегенерация, що за хора са тези, които погубват цяла държава и народ? Вече споменахме Фердинанд, който е бил бисексуален. Историците се чудят на безумието на решението му да нападне сърби и гърци през 1913 г. просто защото не отдават достатъчно значение на неговата ненормалност. Иначе няма нищо странно – не съвсем нормалният човек понякога взима не съвсем нормални решения. Хитлер е другият блестящ пример – неговата ненормалност доведе страната му до апокалипсис. Без това познание за същността на днешната управляваща каста, няма как да водим успешно борбата за бъдещето.

Психовойната не свърши със заробването. На новите роби трябваше дълбоко да им се внуши, че са безсилни. Защото убеденият в своето безсилие не се бунтува. Затова беше моделирано политическо пространство от „правилни” партии. Вече споменахме тяхната същност. Това са всъщност „микробите”, разположени на стратегически места, за които говори Климов.

Медиите показваха „правилните” партии, „правилните” политици, „правилните” анализатори, икономисти, финансисти и пр. Тук е интересно да споменем едно изказване на доц. Иво Христов пред „Тв 7”, в което той казва, че американските стратези старателно са изучили модела на управление на колониите в Британската империя. На тях им е било интересно как с 65-хилядна армия англичаните са държали в подчинение половината свят. Това е ставало с изграждането на местни управленски елити, служещи на интересите на британската корона. Как да не кажем: какво прекрасно нещо са изборите! Спомнихте ли си играта „Тука има, тука нема”? И там ви се дава възможност да избирате.

Държавата рухваше в бездна на беззаконие и безхаберие, но виновни нямаше. Как няма човек да се почувства безпомощен и слаб? Как да намери изход? И хората се предадоха. Отказаха да се разбунтуват дори пред ясно очертаващите се заплахи: масова безработица (в световен мащаб тя е породена от революционното развитие на производствените ресурси, за съжаление обсебено изцяло от корпорациите), завладяването на пазара от ГМО-продукти, носещи заплахи за здравето и репродуктивността, и социален геноцид.

Това последното се оказа, че е планирано отдавна като инструмент за депопулация.

Къде гледа трибуналът в Хага

Да видим какво казва американският проф. Пол Ерлих в една своя книга – “Ecoscience”, цитиран не къде да е, а във в. „Гардиън”: „Колко ще останат накрая (да живеят на Земята), зависи от стандарта на живот. Спряхме се на 1.5 или 2 милиарда души, защото тогава можем да имаме големи, оживени градове, но и дива природа. Ако искате свят, в който да живеете като пиле в кафез, всеки да разполага с малко жизнено пространство и малко храна, може би (в такъв случай) ще могат да останат 4 или 5 милиарда души. Но ние вече броим 7 милиарда. Така че трябва хуманно и колкото се може по-бързо да пристъпим към съкращаване на популацията. Въпросът е: можем ли да минем без някакво бедствие като световна чума или ядрена война между Индия и Пакистан? Ако (растежът на световната популация) продължава със същите темпове, ще има различни видове бедствия. Някои от тях може да са бавнодействащи, например хората да измират от все по-нарастващ глад. Но може и да се стигне до катастрофални бедствия, защото колкото повече са хората, толкова по-голяма е вероятността някой непознат вирус да премине от животинската в човешката популация, след което да настъпи поголовно измиране.“

За съкращаване на човешката популация говори и някогашният кандидат за президент и медиен магнат Тед Търнър в едно телевизионно предаване.

Да се чудиш за какъв дявол е създаден трибуналът в Хага! Защо мракобесният олигархичен тръст крои такива планове?

Отговорът е прост. Благодарение на революцията в науката, техниката, особено в нанотехнологиите и софтуерния инженеринг, се достигна до революционен скок в развитието на производствените ресурси. Необходимостта от работна ръка става все по-малка. Днес двама души произвеждат колкото сто преди 50 години. Не можем да обвиняваме техническия прогрес, разбира се. Той не е виновен. Проблемът е в това, че прогресът е изцяло обсебен от олигархията.

Днес спокойно би могъл да бъде намален работният ден, нещо което препоръчват трезвомислещите, непокварени икономисти. Не е необходимо да е такъв, какъвто е бил преди 50 години, след като човек днес произвежда 40 пъти повече. Това би осигурило заетост и би решило проблема с безработицата. Но собствениците няма да направят такова нещо. Те ще съкратят голям брой работни места и ще намалят заплатите на останалите работници. Защо да не го направят? Навън вече има хора, готови да работят

само за хляба

Ако някой има нещо против, веднага може да бъде заменен.

Какъв е резултатът от всичко това? Нарастваща безработица. Изчезваща средна класа. Увеличаваща се социална пропаст между класите. Огромна концентрация на богатства в едно богоизбрано малцинство. Днес 1 % от човечеството притежава повече от всички други взети заедно. И тук за олигархичната диктатура възниква проблем.

Изпадането на огромни човешки маси в мизерия може да доведе до гигантски конфликт на класите. И затова „умове” като гореспоменатия проф. Ерлих и Тед Търнър говорят за съкращаване на човешката популация. Добре е, че все пак казва това да стане хуманно. Мил човек! Не се ли почувствахте застрашени? Все още ли мислите, че не сте в черния списък? Спомнете си за онези, които са се хвърляли от небостъргачите на Ню Йорк в оня Черен петък през 1930 г. – времето на Голямата криза, защото за броени дни са се разорили. Нещо, което допреди седмица им е изглеждало немислимо.

Спомнете си банкрута на „Лемън брадърс” – четвъртата по големина инвестиционна банка в САЩ през 2008-ма. Помислете върху космическата маса пари и ценни книжа без покритие, циркулиращи на световния пазар, които един ден ще доведат до гигантски срив. Спомнете си хиперинфлацията през 1996-а и фалитите на банките у нас.

Няма застраховани!

Видяхте как държавата се натовари с 4 млрд. долара заем заради убийството на КТБ. Което означава увеличени вноски по дълга.

Как правителството ще успее да го направи? Ами като накара всеки по-дълбоко да си бръкне в джоба. Чрез данъците и таксите, чрез орязване на социални разходи и публични услуги и т.н. Тръгне ли да потъва корабът, водата, естествено, ще погълне първо тези най-долу, после пътниците от втората класа, а първата класа ще се спаси в лодките. Те това го умеят.

Днес може да сте добре, но утре? Разумно ли е да чакате? Болният от рак разбира, че е болен тогава, когато вече е късно или лечението ще бъде тежко и продължително. Затова не чакайте да усетите първите „болки”!

Изходът

всъщност изход има. Но за да го намерим, най-напред е нужна „революция во ума”, както е казал Г. Делчев.

Имаме класически, елементарен порочен кръг: чувство за безсилие в масите, което прави системата силна и стабилна. А непоклатимостта на системата поражда чувството на безсилие в масите. Но то много лесно ще се разпадне, ако хората повярват в своя потенциал и възможности. А защо да не повярваме? Ние все пак сме мнозинството. И ако някой е силен, това означава ли непременно, че ние сме слаби? И хората, създали уродливия модел на криминално, геноцидно управление някакви богове ли са? Не, просто те са обикновени мошеници, но с необикновена, патологична алчност, добре проучили мисленето на масите. В действителност триковете им са елементарни.

Нека да се върнем назад във възрожденската ни история! Кога българинът е започнал да се бори? Когато от книжката на Паисий е разбрал, че някога е имал велика държава и е побеждавал ромеи, авари и кръстоносци. Отначало започнал да се бори за църковна независимост, а след това и за политическа. Веднъж почувства ли се човек силен, в него се ражда желанието за борба. Роди ли се това желание, той започва да търси ефективния начин. А който търси, намира.

Според изследвания на психолози 6 % индивиди от една човешка маса са в състояние да променят нейния модел на поведение. Оказва се, че хората се влияят един от друг. Ако се усмихвате, на вас също ще ви се усмихнат. Ако направите добро на някой друг, и на вас ще ви направят. Ако сте любезен и с вас ще са любезни. Ако отидете 1, 2, 3, 4 пъти на митинг или на протест или просто да поднесете цвете на някой паметник, защото смятате, че така трябва, ще ви забележат и други ще последват вашия пример. Ако показвате желание за промяна, за съпротива, ако изкрещите „Стига!”, ще заразите и някой друг. А той – трети.

Спомнете си: „И семето чудно падаше в сърцата и бързо растеше за жътва богата”.

И така стъпка по стъпка ще се роди новото, по-висше съзнание. Съзнанието, че животът е твой и принадлежи на теб. Че той трябва да се изживее достойно и с чест, а в жалкото съществуване на унижаван и ограбван, електорален биоробот чест и достойнство няма.

Покажете, че считате сънародника си за близък човек, защото сте родени на една земя и имате общо минало и настояще, че неговите проблеми са и ваши, и някой ще ви отвърне със същото.

Спомнете си за онази крилата фраза, възпламенила масите в първата година на Френската революция: „Да живее нацията”.

Говорете за това, че всичките ни партии са създадени „отгоре” и затова винаги ще защитават интересите на тези „отгоре”. За това, че е глупаво да се гласува за „по-малкото зло” защото да избираш между по-малкото и по-голямото зло, е като да избираш между бавнодействаща и бързодействаща отрова. За това, че хората трябва сами да се организират, сами да създават организации и движения, без да разчитат на чудо или на поредния месия.

„Нашето освобождение от нас зависи”, е казал Апостола. И го е казал, когато насреща е била турската полиция и армия. Срещу нас все още не стои полиция и армия. Бъдете убедени, че и най-малката победа ще предизвика огромна промяна!

Първата победа на Спартак, победа над един римски отряд от 200 души, е била нищожна загуба за страшната и огромна римска армия, стъпила на три континента, но тя стреснала робите. Те видели, че могат да победят господарите на света! И това ги накарало на тълпи да идват в лагера на гордия тракиец.

Много ми харесва една мисъл на президента Рейгън, макар да нямам никаква причина да харесвам него самия: „Никоя битка за свобода не е последна”…

Източник: „Нова Зора” бр. 49

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели

Интервю с генерал Л. Кацамунски (баща на Ана Заркова)

петък, октомври 16th, 2015
Кацамунски – Ана Заркова
от:
Dimitar Mitev (dimitr_mitev@abv.bg)
дата: 25.09.2015 12:04
до:
dimitr_mitev@abv.bg
25 септември 2015 г. 11:56 ч.
:: Интервю
test

Ген. Леонид Кацамунски: В “Монтерей”, като пием по едно вино, решаваме всички съдби!
25.01.2014 16.08

О. р. ген. Леонид Кацамунски е роден в Плевен. Завършва Юридическия фактултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Преди 10 ноември 1989 година заема ръководни постове в МВР. Бивш началник на Главно следствено управление и на Националната следствена служба /НСлС/. Работил е и като съдия и прокурор. В момента е адвокат, специалист в областта на наказателното право. Бил е официален кореспондент на България в ООН по превенция на престъпността.

Специално за „ШОУ” ген. Кацамунски, който е работил при 7 министри на вътрешните работи и е “сменил” 9 главни прокурори, разказва прелюбопитни истории от своята кариера и годините на прехода, на които е бил пряк свидетел.

- Ген. Кацамунски, последният скандал в държавата е, че има записи на Първанов и Румен Петков с Борисов – как се договаряли около формацията АБВ. Как ще коментирате? СРС-тата са били част от вашата кариера дълго време…
– Всеки има право да се среща с всеки! Важното е какво са говорили. Който има такъв запис, да го даде! Ненаиграли се хората на конспиративни методи – говоря за всички, които се занимават и коментират тази работа! Кой каквото каже, всичко е конспирация у нас! На мен ми се струва, че доста от хората са чели много криминални романи и затова са влюбени в теорията на конспирацията!

- Каква ще произтече от това разделение в БСП?
– Тези, които създават нови движения, след това със сигурно ще имат партии – щом не са съгласни със своята партия – да я напускат и да правят друга! Но, исторически погледнато, който се къса от голямата организация, винаги губи!

Този, който иска да обновява нещо, трябва да седи в своята партия! Който не се съгласява с ръководството и начина на действие на своята партия, да я напусне партията, тя не е негова тогава! Е, щом е много силен, да си създаде нова партия! Който и да е – Първанов, Станишев, който и да е! Това за мен е борба за власт! Няма ръководител, който да е обичан от всички! Но явно, че на някои егото е по-силно и търсят ниши! И явно, че те вътре в БСП не могат на намерят ниши за своите разбирания, другите не са с тях или много малко са с тях – там не могат да победят с вижданията си и излизат с друга визия. Не можеш обаче да кажеш: “Аз ще седя в партията, но ще правя друга листа за изборите!”…

Може би е хубаво за тези с егото да излязат от БСП, добре е и за БСП, и за която и да е партия! Сами да се изключат! Но това са партийни въпроси, аз не членувам в БСП.

- Как анализират в кръга “Монтерей” тези процеси?
– Те са ми приятели! Като пием по едно вино, решаваме всички съдби! Като има толкова хора да са изпростели, да си мислят така! То си е тяхна работа!

Скоро не съм ходил при тях. Но там няма хора, които искат да дойдат на власт. Ако някой го е страх, то си е за негова сметка! Това са възрастни хора като мен! Каква власт ще искам аз?!

- А не са ли кукловоди?!
– Кого мога да управлявам сега аз във властта?! Кой ме слуша?! Говорят глупости хората! Това е същото, като: “Има опасност да се върне комунизмът!”. Тоя народ се е побъркал! То, първо, не е имало комунизъм!

- Излезе официално, че Андрей Луканов е бил агент на военното разузнаване. Вие сте били близък с него някога…
– Работил съм за държавата, както и той е работил!

Агент, мошеник, крадец, раздавал куфарчета!…

Да! А Андрей, след като е раздавал куфарчета, защо самият той не си е взел куфарче?! Та неговото семейство сега е по-бедно и от моето, и от вашето, и от на тези, дето го критикуват! Той знаеше много добре, че от планово стопанство отиваме към пазарна икономика, защото беше много добър икономист. Имаше много добри и близки контакти със Запада. Посланици са го канили на гости. Обаче каквото и да каже вече някой, дори да се обоснове с документация, никой няма да му повярва. Защото митовете много трудно се рушат. Имал съм разговори с хора от Висшия съвет на БСП – и те не вярват! Викат: “Абе, има нещо!…”. Всеки има право да говори…

- Казвали сте ми, че вие сте причината Желю Желев да стане първият демократичен президент…
– Виктор Вълков беше първият министър на външните работи след 10 ноември 1989 г. През 1990 г. щяха да го избират за президент и ми се обади по ВЧ-то. Вика: “Ела да ядем по една шкембе чорба в “Балкан” /днес – хотел “Шератон”/, да се видим!”. Казах му: “Не се занимавай с тази политика!”. Той се съгласи: “Няма да се занимавам!”. Ако беше се съгласил, те щяха да го изберат!

Вълков щеше да бъде първият президент, а не Желю Желев

но той не се съгласи! Ние сме приятели с него много отдавна. С Виктор си ходехме по кръчмите, пиехме по някое питие, лафехме си…

- Вие като следовател и като адвокат сте си пили преди кафето и питието с доста интересни персони. Какви спомени пазите?
– И като адвокат, а и преди това, съм си пил кафето и с тези, как ги наричате вие – от групировките, седели сме, говорили сме… – това значи ли, че аз съм бил с тях?! Говорили сме си общи приказки. Казвал съм им, че са тръгнали по лош път, че срещу ръжен не се рита!

С Васил Урумов – Чико примерно бяхме много близки – душа човек! Много добър комарджия, то и това е професия. Но след промените влезе под кожата на Сугарев и дадоха пресконференция, че бил политически преследван. Започна да твърди, че Кацамунски, като шеф в милицията, е командвал България, а не Тодор Живков! Бил ми е агент, боготвореше ме! Обадих му се по телефона: “Чико, защо така?!…”. Но не му се сърдя – вече беше демокрация и всеки искаше да трупа дивиденти…

- Сядали ли сте с Васил Илиев, с брат му Георги Илиев?
– Васко лично го познавам, в Парка на свободата сме пили кафе с него. Георги Илиев беше по-терсене, по-агресивен… Хората ще кажат, че ми е разказвал какво върши… Не ме е питал нищо. “Шефе, какво става, как си?” – общи приказки. Вие, журналистите, ги наричате “подземни босове”! Какви босове?! В България нямаме такива! Може някой да е искал да прилича на американските, когато се е натрупвал капиталът, на италианската мафия… Глупости! Пълна профанщина! Ние ги направихме герои!

- Познавали сте се добре и с Илия Павлов…
– Илия Павлов беше много добро момче. Отрака се. Направи много голям бизнес. Много бях близък с него, с баща му бай Павел – също. Той от едно време беше в бизнеса с ресторантите. Илия беше много свестен човек. Първо в спорта, след това започна да учи, да се занимава с мениджърство, друго, трето, знаеше езици… Човекът се развиваше. Ходил съм му на гости. Той даже ме е викал да работя при него в “Мултигруп”. Викаше: “Акъл ще ми даваш, само ще седиш, за авторитет!”. Не се съгласих. После ме питаше кой да отиде там. Викам: “Твоя работа!”…

- С Емил Кюлев сте били колеги…
– Кюлев беше подчинен при мен в милицията. Мен и Емил Кюлев ме е викал при себе си. Никога не съм искал! Кюлев можеше да ми помогне, ако съм искал помощ, и пари ми е предлагал… Но не съм приемал.

Баща му – Сашо Кюлев, беше един от най-добрите специалисти по разкриване на убийствата. Бил е сирак по сиропиталищата… И после направо като “детето на полка” в милицията се развива.

Синовете му и двамата не можаха да станат някакви големи разузнавачи…

- Защо не отидохте да работите при новите капиталисти? Съмнително ли ви се виждаше?
– Не, не! Можех да тръгна по друга писта, да правя пари – просто не ме е влечал капиталът! Обичах си професията. Аз и като адвокат можех да направя много пари. Ако кажех на някого: “20-30 хиляди долара ми дай сега” – ще ми ги даде! Друг беше животът – по това време се натрупваше капиталът… Имаше мои колеги, юристи от МВР, които бяха по-амбициозни и законно си взимаха парите. Отидоха да работят към банки по събирания на вземания… Плащаха данъци по 1 млн. лева!

- Като шеф в милицията вие сте раздавали разрешенията за СРС-та – проследявания, подслушвания…
– Да, и много трудно съм ги давал. Това е скъпо мероприятие! На година не повече от 1000 такива случаи сме имали. Някои мислят, че преди поголовно е подслушвано всичко. Глупости говорят хората! Там, където се е налагало, сме подслушвали. Трябвало е да се съберат много доказателства и едва тогава да почнем да си играем със СРС-та!

- Когато бяхте шеф на Следствието, се възобнови процесът за убийството на папа Йоан-Павел Втори. Разкрийте нещо зад кулисите?
– Съгласих се да направим второ дело за убийството на папата с адмирациите на демократичните сили. Идваха при мен италианци – съдиите, които са водили преди това делото, какви ли не… Дадох им пълен достъп. Всички се съгласиха, че нямаме отношение към убийството, и си отидоха. И прекратихме процеса. Агджа е минавал през България – да, и аз знам, че е минавал. Колко пъти, в кой апартамент в Японския хотел е спал – ние знаехме! Тогава обаче политиката на държавата и на органите на сигурността беше да не се закачаме с терористични групи. Само да ги наблюдаваме. И ако някой направи анализ, ще види, че терористични акции в България нямаше. Докато в Гърция пукаше непрекъснато!

Та Агджа къде ли не е ходил! В Италия също е ходил! Италианските служби не знаят ли?! Аз знам, пък те не знаят – хайде де! На същото основание може да се каже, че италианците са убили папата! Грубо казано…

Само съсипаха този човек Сергей Антонов! Беше създаден мит около него!

ЦРУ даде пари на Клеър Стърлинг да напише книга.

Пълно мошеничество!

- Когато бяхте шеф на Следствието, трябваше да има напредък и в разследването на убийството на Георги Марков… Кажете нещо повече от официалните версии?
– И по убийството на Георги Марков няма нищо, че ние сме го убили. Толкова труд хвърлихме под мое давление да отговорим на изискванията, че може да има нещо… Нищо няма! Нямаме пръст в убийството! Кой го е убил, не мога да кажа. Пращах мои работници в Скотланд Ярд, и техните идваха тук, и си говорихме. Смеят се: “Ние нищо не можем да кажем, ако можете, кажете вие!”. Викам: “И ние не можем!”. Английската разведка да не е по-слаба от българската, защо не го разкрият?! Как аз, Кацамунски, ще го разкрия тук, в България?! И президентът Желев настояваше… Та убийството не е извършено в България, а в Англия – да бяха си го разкрили англичаните!

- Казвате, че нямате вкус към натрупване на вещи…
– По онова време не можеше да се забогатее. С една заплата как ще забогатееш?! Член на политбюро на БКП вземаше някъде към 900 лв., аз в милицията като шеф съм вземал някъде 700. От “Кореком” съм си взимал цигари, хубав алкохол. В чужбина командировъчните си съм ги харчил за хубави работи, не съм ги връщал, живял съм хубаво там… Кола не съм си купувал. Жена ми беше зъболекар във Велинград, работеше и държавно, и частно – бяха разрешили – и купи един москвич за 5-6 хиляди. Така си седеше в гаража. Не го карах, защото мен постоянно ме возеха шофьори. Бил съм постоянно на разположение. Хеликоптери ме взимаха. Не ми е трябвало. Жилище си взех със заем. Исках да си го изплащам, но жена ми ме накара, като напуснах МВР и получих 20-25 заплати накуп, да го изплатя. Ателието, където рисувам, си купих вече като адвокат преди 18 години за 7000 долара.

- Не обичате вещите, но не отричате, че сте били “по живота”…
– Поживял съм си добре. И сега не мразя живота като много други! Мразят и живота, и себе си! Не мразя никой! Пил съм си, всичко съм вършил на този свят, не мога да се оплача! Знаех нощните барове в София, ходехме с Джагаров, а той беше зам.-председател на Държавния съвет. Не съм се крил. С много хора съм общувал. Защо да се страхувам – да не съм вършил бели?! Нито преди, нито след 10 ноември 1989 година… Разни банди, които нашите ги разработват, понякога ги засичахме да си говорят за мен: “Видяхме “баровеца” в еди-кое си заведение, да знаеш…”. На другия ден ме вика шефът на тези служби и ми вика: “Ей, пак говорят за теб!”. Викам:

“Е..и им майката, нека говорят!”

Ако беше сега, щяха ме изкарат и мене бандит! Движил съм се между хората! Не съм ползвал охрана, и пищов не съм носил на задника си! Даже карта не съм имал понякога, защото ме познаваха дежурните офицери и ме пускаха. Генерал съм, а ни форма имам, ни пагони! Някакви пагони ми бяха дали, не ги знам къде са! Никога не съм обличал форма в живота си! Ни като полковник, ни като подполковник, никога!

- Кое ни пречи най-много днес?
– Лошото е, че много от хората обсъждат един или друг проблем, като изкарват на преден план чувствата си, сърцето си, а разумът… го няма! Така и анализи се правят на събития, така и вие, журналистите, си пишете, като първо започвате с емоциите, без да обсъдите реалността. Сигурно така е по-интересен животът?! Разликата между животните и човека е разумът! Нали това ни различава?!… Никога не съм тръгвал с чувствата. Така съм се научил. И като следовател, и като съдия, и като прокурор – през цялата си служебна кариера!

- Как успяхте да преживеете трагедията, която се случи с дъщеря ви Ани Заркова заради работата й като журналист?
– Като всеки родител…

- Не събрахте ли злоба и омраза, не отиде ли тогава разумът на заден план?
– Не искам да се връщам към това! Като случаите, когато питат майката, загубила детето си при катастрофа: “Какво сега?!”, а тя: “Искам смъртна присъда!”. Това са трагични неща! Това, което се случи с дъщеря ми, беше свързано с професията й. Има хора – умират! Такива задачи са изпълнявали! Даже съм я успокоявал тогава… Но това са лични неща, моля ви, не ме връщайте към тях!

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА, БЛИЦ